Учителя: Новият живот се нуждае от нови знания, нови разбирания

Учителя: Новият живот се нуждае от нови знания, нови разбирания

Откъс от беседата „Акустика на съзнанието“, държана от Учителя на днешния ден преди 91 години:Много от човешките мисли, чувства, действия, разбира

Откъс от беседата „Акустика на съзнанието“, държана от Учителя на днешния ден преди 91 години:

Много от човешките мисли, чувства, действия, разбирания са разхвърляни в пълен безпорядък, без никаква система, както са разхвърляни костите на предпотопните животни. Както учените могат да съберат разпръснатите кости и да възстановят животното, така има учени, които от безпорядъка на човешките мисли, чувства и желания могат да създадат стройна, хармонична система. Ще кажете, че докато се постигне това, главата на човека ще побелее. Какво лошо има в побеляване на главата? Има смисъл да побелее главата на човека, но поне да научи нещо. Ако нищо не е научил, а главата му е побеляла, това побеляване е безпредметно…

Съвременните хора казват, че животът е сериозно нещо и не може да се живее както и да е. Вярно е, че животът е сериозен, но същевременно той е идеен и красив. В това са съгласни всички разумни хора, както са съгласни, когато пред тях сложат добре сготвено ядене. Всички се нареждат около трапезата и казват, че навсякъде съществува ред и порядък. Обаче какво ще правите, ако пред вас сложат няколко съда с ядене, приготвено от няколко дни: в единия съд – най-старо ядене, в другия – по-прясно, а в последния е сипано ядене, което току-що е свалено от огъня. Каквото и да е положението на човека – цар, владика или прост работник, всеки ще протестира, ако му сипят ядене, готвено от няколко дни насам. – Защо ще има протести? – Защото качеството на яденето не е еднакво…

В живота има много случаи, при които човек лесно губи акустиката на своето съзнание. За пример, една сутрин ставате весел, разположен, готвите се да излезете, да уредите някои важни работи. Вървите из пътя доволен, подсвирквате безгрижно с уста, но изведнъж срещате един ваш познат, който бързо слага в джоба ви една книжка, на която виждате написана сумата 15,000 лева. Спомняте си, че това е ваша полица, която трябва да изплатите още днес. Разположението ви веднага изчезва. – Защо? – Изгубвате акустиката на съзнанието си. Вие се намирате пред една важна задача, която непременно трябва да решите.

Срещате една млада, красива мома, която разговаря с двама млади, учени хора. Тя е доволна, засмяна, защото и двамата я обичат. Докато не се намира пред въпроса кого от двамата да избере, тя счита, че всичко е в ред и порядък. Обаче изправи ли се пред нея въпроса за избор, мирът ѝ се нарушава, тя не знае какво да прави. Външно и двамата са млади, красиви, учени, но какви отрицателни качества крият в себе си, тя не знае. Една бъдеща възможност за някакво нещастие я плаши и тя става вече замислена, сериозна. – Защо? – Изгубила е акустиката на своето съзнание. Всеки човек се намира пред мъчнотии, които могат да причинят нарушаване на акустиката в неговото съзнание…

Да очакваш щастието, това значи да се надяваш на някакво външно благоприятно стечение на обстоятелствата. Наистина, все трябва да дойде някой човек отвън, да ти каже в коя посока да се движиш, т.е. накъде да отправяш своите енергии… Неблагоприятните условия, препятствията в живота на човека показват, че той няма акустика на съзнанието си. За да придобие тази акустика, човек трябва да бъде разумен, да постави в хармония всички противоречиви елементи в своя живот. Той трябва да се обърне към някой учен човек, вън или вътре в себе си, да му помогне. Както и да мисли, човек все трябва да потърси някой по-учен от себе си, да му преведе символите в живота…

Щом дойде вярата в човека, работите му постепенно започват да се нареждат. Това не значи, че мъчнотиите ще изчезнат, но разумността започва да се проявява и човек се убеждава, че може да се справя с мъчнотиите и да върви напред. При каквито мъчнотии и да се намира човек, все ще дойде някой учен, добър, вярващ, който ще му помогне… Добре е човек да срещне своя Учител, който да му разправя красиви, велики работи.

И тъй, като ученици, вие трябва да имате нови схващания за живота, правилно да превеждате противоречията и мъчнотиите си. Да правите правилен превод на дадено противоречие, това значи да намерите посоката на вашето движение. Да намери човек посоката на своето движение, това значи да определи за какво е роден, с какви дарби разполага и да работи за тяхното развитие. Инженерът ще поеме посока към върха A, където има заровени златни, сребърни и медни руди. Той ще копае и ще се ползва от тях. Земеделецът ще поеме посока към върха B, в подножието на който има богати полета за обработване и пасбища за отхранване на добитъка. Музикантът, художникът, проетът също ще намерят посоката на своето движение.

Изобщо, всеки човек първо трябва да развива онези дарби, с които е роден, а не тия, които отпосле е придобил. Тия дарби, които човек днес придобива, ще останат за бъдеще.

Следователно човек трябва да започне със силните дарби, вложени в него, и с тях да работи. Това означава определяне посоката на движението. Който е определил посоката на своето движение, той има акустика на съзнанието си. Който има акустика на съзнанието си, той може правилно да трансформира енергиите си. След големи и тежки упражнения той веднага пристъпва към малки, прости, за да се освободи от голямото напрежение, в което се намира. Малките, слаби упражнения не са нищо друго, освен отдушници. Чрез тях човек отпушва крановете на своя физически и душевен живот, да изтече навън напора на енергиите в него.

Когато енергията в човешкия организъм не може да се отправя към посоката, която ѝ е определена, тя създава известни страдания на човека. За да се освободи от тия страдания, той трябва да намери някакъв отдушник в себе си, чрез който да прекара излишната енергия навън. В това отношение музиката, поезията, художеството са отдушници, които спасяват човека от големи вътрешни напрежения. Щом се намери под натиска на някакво голямо напрежение, човек трябва да започне да пее, да пише, да рисува. Да си поет, учен, музикант или художник, това значи да изучаваш и прилагаш законите на акустиката на човешкото съзнание. По тези закони човешкото съзнание може да се развива.

Мнозина, особено религиозните, се изказват против науката. Те намират, че като се стреми към Бога, човек не се нуждае от наука. – Не, науката е толкова необходима за човека, колкото и храната. Човек може да се обяви против някои шаблонни разбирания на известни учени, но не и против самата наука. Науката е съществувала преди човека. Тя е съществувала и преди ангелите, херувимите и серафимите. Божествената наука, поезия, музика, художество са съществували преди всякаква наука, поезия, музика, изкуство, за които днес се говори. Това, което хората наричат музика, поезия и наука, представляват вълни, отражения на Божествената наука, музика и поезия, които долитат до човешкия ум и сърце и се изнасят навън. Съзнателно или несъзнателно, човек се стреми именно към тази първична енергия, която единствена е в състояние да определи посоката на неговото движение. Само при това положение, човек може правилно да се проявява…

Ако изобилието на живота, на жизнена енергия в човека не се сложи в действие, тя произвежда противоречия в неговия живот. Някои майки се оплакват от децата си, че били буйни, палави, не седели на едно място. – Защо? – Тия деца имат много злато в кръвта си. Това злато внася в децата излишък от живот, от жизнена енергия, която те не знаят как да използват. Майките трябва да бъдат просветени, да знаят с какво да занимават децата си и по този начин да впрягат на работа излишната енергия в тях.

Едно се иска от човека: да намери посоката на своето движение и в това направление да насочи своите енергии. Не попадне ли човек в посоката на своето движение, той за цял живот остава недоволен. Като не знаят този закон, родителите често насилват децата си, карат ги да учат това, което не им е присърце. Един свещеник, от варненските села, имал един син. Като станал на училищна възраст, бащата го записал в училище да учи. Обаче детето не обичало да учи. То бягало от училище и отивало в една съседна на тях воденица, където цели часове се занимавало с правене на колелца за воденици. Въпреки силното желание на бащата да изучи сина си, да стане свещеник, синът станал воденичар. Казвам: В каквото направление и да се прояви животът на даден човек, важно е той да върви в посоката на неговото съзнание. Върви ли в тази посока, животът на човека се изявява правилно. В този смисъл, каквато работа и да изпълнява човек, щом помага на неговото лично повдигане, както и за благото на цялото човечество, тя е благородна.

Често хората се обезсърчават, изпадат в песимизъм. – Защо? – Не са намерили посоката на своето движение. Песимизмът се дължи на подпушване на енергиите в човешкия организъм, или на изгубване на акустиката на съзнанието…

Човек първо започва с противоречието, с дисхармонията в живота и постепенно върви към хармонията. Човек сам вижда противоречията в себе си и сам ще ги примири. Някой друг не може да види неговите противоречия, нито може да ги примири. Щом примири противоречията в себе си, едновременно с това той се справя и с външния свят. Той започва да вижда хармонията във външния свят, която по-рано не е виждал.

Мнозина мислят, че като разрешат противоречията в живота си, ще бъдат на първо място в небето. Те се заблуждават. Небето е училище. Както ученикът на Земята минава от по-долно отделение в по-горно, от по-долен клас в по-горен, докато един ден влезе в университета, така и ученикът на небето не може да влезе в университета, докато не е минал през по-долните класове на училището. Майката може да хване детето си за ръка и да отиде с него в университета, при големия му брат, но това не значи още, че детето е студент. Ако се развива правилно, един ден детето ще влезе в университета, ще стане студент, какъвто брат му някога е бил.

Като ученици, вие трябва да имате правилни разбирания за живота. Първо трябва да разберете своя вътрешен живот, а после външния. Човек не може да разбере външния живот, докато не е разбрал своя вътрешен живот. Като не разбере нищо, човек се обезсърчава…

Трябва ли да се обижда човек, че не знае и не разбира някои неща? Щом не знае и не разбира, той трябва да се радва, че има какво да учи. Докато не се научи да пее добре, човек не трябва да излиза на сцената. Излезе ли на сцената неподготвен, ще го освиркат и ще му дадат урок, втори път да не се подиграва с тях. Да се обижда или да не се обижда човек, зависи от това как той гледа на нещата.

Веднъж дошъл на Земята, човек трябва да привежда всички явления във физическия свят, както и тия в живота, към акустика на своето съзнание. Художник ли е човек, или поет, музикант, учен, той трябва да свежда всичко към акустика. Постигне ли това нещо, той е дошъл до възкресението, което води към новия живот. Това не може да се постигне изведнъж. Кой където е стигнал, оттам ще започне и ще върви напред. Старото ще остава назад, а към новото ще се стреми. Казано е в Писанието: „Старото небе и старата земя ще преминат; ново небе и нова земя ще се създадат.“ Новият живот се нуждае от нови знания, нови разбирания.

Между старото и новото няма никакви противоречия. Старото е изиграло ролята си. То се оттегля от сцената, за да дойде новото и да заеме неговото място. Всички актьори, които са определени за новата сцена, ще дойдат да свършат своята работа. Новото, което сега идва, представлява златото, носител на живота. Който се откаже от новото, той ще фалира. Ако не се откаже, той ще придобие живот и ще го има изобилно. За да използва правилно този живот, човек трябва да бъде разумен, свободен, да има светлина в ума си. Това значи да има човек акустика на съзнанието си.

За да придобие акустика на съзнанието си, човек трябва правилно да изпълнява всички наредби на природата. Яде ли, спи ли, диша ли, мисли ли, човек трябва да знае законите, по които тези процеси се извършват. Когато възприема светлина, човек трябва да знае под какъв ъгъл да я приема. Когато мине през ред мъчнотии, противоречия и страдания, човек идва най-после до правата мисъл, която го поставя в посоката на неговото движение. При това положение противоречията на човека ще се намалят… Това значи „раждане на новата култура“ – култура на новия живот…

Сега, като ученици, пред вас се разкрива една велика задача, от правилното разрешаване на която зависи вашето велико бъдеще. За решаване на тази задача вие разполагате с грамаден капитал – вашата фирма. Сложете в действие този капитал! Задачата на всекиго е различна: на ученика от отделенията е дадена задача да свърши отделенията и да влезе в прогимназията; тоя от прогимназията трябва да мине в гимназията; който е свършил гимназия, той трябва да свърши университет. На някои са дадени задачи да станат учени, богати, поети, музиканти, художници и т.н.

Какво се иска от вас в дадения момент? Да давате даром. Това, което даром сте взели, даром давайте. Това, което с пари сте взели, с пари давайте. Има неща, които не могат да се дават даром. По какъвто и да е начин, но човек всякога трябва да плаща за онова, което му се дава. Например интензивното желание на ученика да слуша учителя си като пее или свири е особен начин на плащане. Когато ученикът е доволен от учителя си, последният се вдъхновява и се възнаграждава за своята работа.

Каквото човек даде, в края на краищата то пак ще се върне при него. Обаче когато дава, човек трябва да знае посоката на своето движение, както и състоянието, в което възприемателят се намира. Ако човекът, към когото сте изпратили мисълта си, не е бил акустично разположен, мисълта ви ще се върне към вас, но като дисхармонична. Срещнете ли човек, който иска да ви прочете или изсвири някое свое произведение, не го отблъсвайте, изслушайте го внимателно. Пък и той от своя страна трябва да бъде внимателен. Като пожелае да ви прочете нещо, но вие не се заинтересувате, нека се откаже от намерението си. Четете, пейте, свирете на хората само тогава, когато видите, че в тях естествено се явява някакъв интерес към вас. Щом сте заинтересувани от него, той ще ви чете, а вие ще пишете, ще си вадите бележки. Дойде ли на ума ви някаква светла мисъл, вземете бележника си и я запишете…

Всеки ден внасяйте по нещо ново в съзнанието си. Старото е отживяло вече времето си. Вложете новото в съзнанието си и вървете напред. Не поставяйте никакви ограничения на Божественото в себе си. Този е начинът, по който можете правилно да се развивате…

Сега започва новият живот на Любовта, на Светлината и на Свободата.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

COMMENTS

WORDPRESS: 0