Учителя: Новите времена идват сега

Учителя: Новите времена идват сега

Откъс от беседата „Да правим добро“, държана от Учителя на днешния ден преди 87 години: Ще взема само три думи от 6-и стих (от Посланието на ап. Па

Откъс от беседата „Да правим добро“, държана от Учителя на днешния ден преди 87 години:

Ще взема само три думи от 6-и стих (от Посланието на ап. Павел към Галатяните).: „Да правим добро.“

Взимам тия думи не в този смисъл както хората разбират. Да се прави добро, то е цяло изкуство! Трябва да се разбере как. Да се учи музика, може да се каже как. С казване лесно става, но трябва учение. Ти може да знаеш да изпееш гамата напред и назад, но това още не е музика. Да се прави добро, за това има ред правила. Доброто си има ред закони, много правила, по които доброто може да се прави. И да знаеш във всяко време, на всеки даден случай какво добро да направиш и как да го направиш. Да има резултат.

Ти никога не можеш да направиш едно добро по един и същи начин. Ти едно добро, което си направил веднъж, втори път не можеш да го направиш вече. Тия условия никога няма да дойдат. Туй разположение, тия разбирания няма да имаш. Нито ще намериш този човек, на когото ти си направил добро. И той се е родил при специфични условия. Защото само един човек се е родил в такова време. И човек се различава по това, че двама души, като се родят по едно и също време, те ще си приличат, приличат, но има едно различие във времето на раждането. Има различие в техните майки, те не са на една и съща възраст; и бащите им не са на една и съща възраст; местността, в която са родени, не е една и съща; после, въздухът, който е дишал, не е един и същи; топлината не е една и съща.

Казват за двама души: „Приличат си.“ Няма двама души, които да си приличат. Има голямо различие. И красивото в света е, че човек не прилича на никого. Ти приличаш на себе си! Ти си едно звено, необходимо вътре в цялото. Понеже цялото има нужда от тази индивидуалност. Всеки да си е на неговото място, че да има хармония и пълнота в цялото.

Та, казвам: Кога се казва добро? Ти не можеш да се родиш добър. Нито може да се родиш лош. Може да се родиш с предразположения добри и може да се родиш с предразположения лоши. Но ти не си лош, нито добър. Ти отпосле може да станеш, като действаш, като живееш, може да станеш добър или лош. То е един резултат вече. Тъй щото може да кажеш: „Не съм ли аз добър човек?“ – „Не си.“ – „Ама не съм ли лош?“ – „Не си.“ Е, какво си? Ти си човек, който си роден да станеш добър…

Та, казвам: Новата философия на живота изисква нови разбирания! Всички хора днес умират от стари разбирания. Защото детето, ако не измени своите разбирания и като възрастно мисли детински, то ще се намери в едно трудно положение по единствената причина, че условията при детето са станали други. И в пълна възраст, и в старини условията са съвсем други. Всяка една възраст в живота си има своите особени условия. Следователно методите и начините, които имаме, които трябва да се употребят, се различават…

Та, казвам: В сегашното човечество ние имаме такива наследени качества, ние искаме да се представим такива, каквито не сме. Да имаме много. Ние казваме: „По образ и подобие е създаден човекът. По образ и подобие на Бога е създаден.“ Че това са само възможности! Но какво си направил ти? Ако си по образ и подобие на Бога, ти размисли ли какво си направил? – „Е, нищо не съм направил.“ Тогава откъде знаеш, че по образ и подобие на Бога си направен?

Сега това аз не казвам, че не сме, че не можем да бъдем това. Има едно криво разбиране. И вследствие на това неразбиране идат всичките нещастия в света. В света страданията и греховете ние ги създаваме. И тогава търсим причината другаде. Причината седи във всеки един човек…

Ако един момък от сутрин до вечер мисли за една мома и мисли да я оплете, какво добро той прави за нея? Ако мисли той да я залъгва, да я оплете, какво е направил? Че, тази мома толкова ли е глупава? Ние искаме да залъгваме Господа. Казваме: „Господи, ние вярваме в Тебе!“ И Господ отдавна е казал: „Тия хора с устата си се приближават, но сърцето им е далеч от Мене.“ Или другояче казано: Тия хора говорят, но не разбират тази работа.

Сега аз не засягам вашите вярвания. Аз ви казвам, че в основата на вашите вярвания има нещо много криво според мене… Името е силно дотолкова, доколкото не се петни. Ти можеш да се извиняваш, да казваш: „Кой не върши прегрешения?“ То е друг въпрос. Никой не може да ти забрани. Но с правенето на погрешки ти отслабваш и губиш своята сила. А с правенето на добро ти печелиш, защото ако си човекът, който иска да стане силен, непременно трябва да направиш добро! Понеже доброто е един проводник, един начин, един закон, с който ти ще добиеш силата, която ти е необходима за твоето повдигане. Ти трябва да се подигнеш. Но само със закона за правенето на доброто ти можеш да се подигнеш и да разбираш смисъла на живота.

Сега, туй е практическата страна. Не да кажеш на думи: „Ти трябва да бъдеш добър!“ Аз нямам право. Туй всеки трябва да го съзнава. И той, ако иска, може да бъде такъв. Аз зная, той може да бъде или лош, или добър. Той индиферентен не може да бъде. Той трябва да избере един от двата пътя. Или пътя на доброто, да прави добро, или пътя на злото, да прави зло. Няма друг избор! Или нагоре трябва да вървиш, или надолу трябва да вървиш. Ако слизаш надолу, има едни резултати, ако се качваш нагоре, има други резултати. Сега тази мисъл трябва да я схванете добре. Не да турите в силен контраст и да се обезсърчите.

Новото в света ще използва всичко онова, което е ценно в старото. Но не всичко, което ние носим, е ценно. От много неща ние трябва да се освободим. Защото ако не се освободим, един ден то ще ни донесат най-голямото нещастие. За самите нас, не за другите. Ако искаме добри да бъдем в света.

Другото положение: често ние се занимаваме с въпроси, които не принадлежат на нас. Например ние искаме да знаем силен ли е човек. Българите мислят, че някой силен българин трябва да дойде, който да оправи България. Никой няма да дойде! Германците очакват, че Хитлер ще дойде да оправи света. Нито Хитлер, нито който и да е в света не може да оправи света! Силните хора са само проводници на една идея, която съществува в хората. Но те да оправят света, да турят ред и порядък? Не. Аз не зная хората как може да вярват в това. Може да вярват. Та нима Цезар не беше силен? Нима Александър Велики не беше силен?…

По някой път силата е едно анормално състояние. Има луди хора, които показват сила. В Писанието има пример, дето един луд надвил десет други хора. Десет души били, та те искали да изпъдят духа, че като станал този лудетина, та ги набил и десетте души. Силен е бил, ама луд. Туй може да се докаже. Защото тази сила, която само в един момент се проявява и изчезва, това не е сила на човека. Сила е само туй, което постепенно и с време, пропорционално се увеличава – и умствено, и духовно, и физически…

Вие мислите, че човек, който е на Земята, живее. Но човек, който е на Земята, той е на изпитание. Него само го изпитват може ли да живее. И след като го изпитат, ще го пратят на друго място. Има един друг свят, пак като Земята. И вие един ден ще се учудите, там пак ще намерите хората като Земята, пак ще живеете с тела облечени, пак ще ядете, пак ще пиете, само че няма да се карате. По братски ще живеете. И въздухът пак ще влиза вътре в устата ви, водата – също. Но няма да имате задуха, ревматизъм няма да има, очеболие, главоболие, инвалиди няма да има, гробища няма да има. Гладни няма да бъдете, ще имате най-хубавото! Изметено ще бъде вкъщи, прах няма да има. И няма да има никакви метли…

Аз, ако искам новата култура, най-първо ще започна от хляба: как да се прави хлябът, как да се сложи и как да започнеш да ядеш. И колко трябва да ядеш. Умереност трябва да има в яденето. Умереност трябва да има в тази работа. Ще кажат някои: „Ти насила се наяж.“ Не, не, ти ще свършиш яденето по всичките правила…

И след туй – пиенето на вода. Цяла чаша вода изпие човекът и казва българинът: „урочасаха ме“. Или задух има. Като не знаеш как да го дишаш, простудиш се, ще умреш. От задуха, това-онова, ще се намали кръвообращението… И казваш, че имаш лоша съдба. Индуските учени хора, които знаели това, всичките посветени най-първо започват с храната, водата, въздуха, светлината. В школите туй го държат като една непроницаема тайна и всичките свои ученици го учат там. Който може да го научи, той излиза учен, като един адепт. А който наполовина го научи, той минава за факир. Отвънка дава забавление на хората.

Мощна сила седи във възприемането на храната. Да знаеш каква сила се крие в храната! Ти никога не трябва да приемаш едно парче хляб или грозде от един престъпник. Ако си слаб човек, и да ви даде хляб, ти го хвърли на кучетата. Даде ти грозде – ти го хвърли, дай го на сиромасите или го хвърли, не го яж. Или един престъпник ще ти крои дреха – той ще те зарази. Онзи човек, който ще ти крои дрехи, трябва да бъде благороден. Ще кажете: „Това са празни суеверия!“ Суеверието е друго. Ако във вас обонянието би било развито, ще видите каква смрад, какъв мирис излиза от един лош човек! То е воня вътре, при която ти не можеш да седиш…

Та, казвам: На сегашното човечество все са неоправени работите. Я влезнете в някой град, в някой дом – хората там постоянно се карат. Как ще се разбират хората? Трябва велика любов в човешката душа! Трябва велика светлина в човешкия ум! Те ще те гледат и някой ще те пита: „Откъде си? Ти българин ли си? Французин ли си?“, това-онова, а не те питат ти човек ли си, за каква работа си дошъл. Във всичките въпроси влиза нещо материалистично…

Казва Христос: „Ще вършите по-големи чудеса, отколкото Аз съм вършил. Бог във вас за в бъдеще ще върши по-големи чудеса, отколкото Аз съм вършил.“ Чудеса трябва да се правят, да се обърне светът. Да докараме новото съзнание в света, че да се въдвори Любовта, че хората да могат да живеят съвместно, да се не изтрепват…

Казвате: „Че как ще забогатеем?“ Чудни са хората! За братя минават, а парите си в лихва дават! Та всичко е на Бога! Какво ще вземеш? Когато Бог казва: „Даром сте взели, даром давайте!“, сиромахът казва: „Богатият нека даде парите!“ Така не се разсъждава! Сиромахът не трябва да каже: „Той трябва да даде!“ И богатият не трябва да казва, че това е негово. И така не се разсъждава! Не е негово! Отношения между сиромаси и богати трябва да имаме идеални…

Не смесвайте новите неща със старите. Вие правите погрешка. Имайте едно определено място в мозъка си за новото! Пазете го чисто! Но казваш: „Неприложимо е!“ Туй, хубавото, го дръж там и ще видиш приложимо ли е или не. Че къде ще туриш ти любовта? Като срещнеш един човек, който е готов да се жертва за тебе, той те обича, желае ти доброто, ти почнеш да се съмняваш дали те обича или не. Ти на себе си тогава ще причиниш пакост. Ако той те обича, казвам: Тази обич не е негова, тази обич е на Бога. Бог те е погледнал през очите на този човек. Ти се съмняваш в любовта на Бога – тогава в кого можеш да вярваш ти? В дадения момент, когато един човек те обича, тази любов се дължи на Онзи, Който ти е дал живота…

Ти, като влезнеш в другия свят, да носиш една мисъл със себе си, да знаеш, че ти си господар на своята съдба. Знаете ли какво значи господар на съдбата? Ти искаш да станеш гений – гений ще станеш! Искаш да станеш светия – светия ще станеш! Каквото пожелаеш, всичко можеш да станеш…

Туй, което ще ви дам, готови ли сте да го приложите? И ако ви го кажа, вие ще изнесете това нещо и почти ще се свърши работата. Както онзи цар, който искал да опита жените. Искали те власт. И казва: „Ще ви туря на власт, но да направим един малък опит.“ Той затворил нещо в една кутия и казал: „Този капак ще го държите затворен, няма да го отваряте. Ще го турите тъй, както е. И ще го пазите за 7 дена.“ Държали го те 6 дена и казват на седмия ден: „Да видим какво има вътре!“ И като отворили, едно птиче изхвръкнало. Занесли го при царя и пита той:

– Къде е птичето?

– Излезе.

– Още не сте дорасли!

Сега да преведа тази поговорка. Всяка една хубава мисъл, която не може да остане вътре в човешката душа и да прояви своята сила, тя е една изхвръкнала птица. Всяко едно желание, което не може да се изпълни вътре в човешкото сърце, това е една изхвръкнала птица навънка. Всяка една постъпка, която не може да се направи навреме, тя е една изхвръкнала птица. Хубавата мисъл ние трябва да я задържаме и силата на новите веяния на сегашния век седи в това. И вие трябва да видите, че онези хора, които водят съдбините на хората, се отличават с много голямо търпение! Колко трябва да се търпи, за да се постигнат някои работи.

Новите времена идват сега. Под „Новите времена“ подразбирам, че в света иде нещо много хубаво. Такова хубаво никога не е идвало! И като дойде, ще го видите. Аз искам вие да го видите.

Казвам: Иде пролетта! И тази пролет е много хубава. И такава пролет не сте имали никога! – „Ама чакай да видим.“ – Няма какво да чакате, вие се пригответе, да бъдете готови всички! – „Ама ако не стане туй нещо?“ Ще стане! Всичко туй ще стане! Именно то ще стане! Сега туй, което никога не е станало, сега ще стане! Да. И ничия власт в света не е в състояние да отмени това нещо…

Онова, което аз ви казвам, то е истината. И тази истина ще дойде. Тогава ще проверите. Но тогава всеки въпрос, дали аз съм казал или друг го е казал, но онова, което съм казал, да е вярно, да е истина! И да съответства на онази истина, която иде в света! И всички вие трябва да бъдете тъй истинни, за да бъдете изразители на туй Божественото във вас. И като Му служите, не че мен ме радва, че сте дошли при мен. Мене ме радва вашето присъствие дотолкова, доколкото вие сте изпратени от Бога да ме слушате. Аз се радвам на това.

И вас трябва да ви радва моето присъствие, доколкото аз съм пратен от Бога да ви кажа истината. И вие, и аз да изпълним волята на Онзи, Който е направил всичко. Тогава няма никакво различие, защото красиво е да говориш, но по-красиво е да слушаш. Защото, когато Господ говори, ние трябва да слушаме. И после трябва да приложим в живота си онова, което сме слушали. Защото, ако е само да се говори, то е друг въпрос.

Изисква се да правим добро. Това значи да правим доброто, да бъдем готови да извършим онова, за което сме пратени на Земята, което ще внесе за нас новия живот. Туй ще донесе не по физически начин. Ние ще бъдем от тъй наречените щастливи хора. Всеки трябва да бъде щастлив.

И аз искам вие, като се срещнете, да се поздравявате, да търсите щастливите. Да видите дали някой е станал щастлив и ако някой е нещастен, да кажете: „Още няколко дена и ще бъдеш щастлив!“ На друг да кажете: „Тебе ти остава само още един ден! 20 години си лежал в затвора, след един ден ще бъдеш свободен!“ На някои им остават още 4-5 дена и ще излязат из затвора!

Мнозина сте лежали в този затвор. И сега се съмнявате, казвате: „Какво ли ще бъде нашето бъдеще?“ Когато един цар има 10 души синове, трябва ли тия братя да се карат помежду си кой ще бъде наследникът? За тях да бъде безразлично това, всеки да каже: „Братко, ще остане столът свободен. Най-способният, най-добрият, най-умният, той ще управлява.“ И всички трябва да се радват – и онзи, който управлява, и онези, които са управлявани – всички да се радват! Управлението да бъде по един вътрешен принцип, да се управлява по един вътрешен закон, дето няма насилие. По любов трябва да се управлява – не външно, а вътрешно. И онзи, който те управлява, той от себе си трябва да дава, а управляваният трябва постоянно да взема. И като им дотегне, ще си сменят местата…

Невъзможното за човека е възможно за Бога, Който живее в човека! И невъзможното за човека отвънка е възможно за Бога отвътре, за Разумното в света. Аз го наричам в света Разумното – и вътре, и вънка, всичко е възможно! И желая туй, Разумното, да бъде с всички ви!

COMMENTS

WORDPRESS: 0