Учителя: Не може някой да ме обича, ако Бог не е в мене

Учителя: Не може някой да ме обича, ако Бог не е в мене

Откъс от беседата „Разумният път в живота“, държана от Учителя на днешния ден преди 80 години:Човек всеки един момент се изменя, но той не осъзнав

Откъс от беседата „Разумният път в живота“, държана от Учителя на днешния ден преди 80 години:

Човек всеки един момент се изменя, но той не осъзнава, че се изменя. Казва: „Едно време бяхме малки деца, красиви. Всичко туй мина, пък сега се изменихме.“ Но как е станало туй изменение, не го знаете. Привичките ви, като малки деца, бяха едни. Сега, като възрастни, са други, a като остареете и навиците ви, и мислите ви ще бъдат други. Като малки деца ви укоряваха, че не знаете как да постъпвате, и като стари пак ще ви обвиняват, че не знаете как да постъпвате. Някой път знаете, някой път не знаете.

В какво седи знанието? За да знае човек как да постъпва, трябва му светлина. Влезете в тъмната стая. В тъмнината, ако пипате, ще имате едно разбиране, а ако сте в светлината, ще имате друго разбиране. Сега идеята ви за Бога каква е? Някой път мислите, че разбирате, че вярвате. Че вярвате, вярвате, но вярата ви може да бъде обикновена. Вярвате в Бога, но щом се разболеете, изгубите вярата, дойде страхът…

Какво значи да живееш по Бога? – Да живееш по Бога, то е едно динамично състояние. Ако ти живееш по Бога, ще бъдеш в друг свят, няма да бъдеш такъв стар като сега. Казва: „Стремим се към това.“ Стремежът е едно нещо, постижението е друго. Другото положение – вие, като минавате през живота, сега сте недоволни някой път от вашия път. Недоволен си. Този път не навсякъде е еднакъв. Може да бъде каменист някъде, мочурлив някъде. Може да бъде заснежен или разни други положения. Като минавате по вашия път, вие сте недоволни…

Казвате: „По прашния път не може да се ходи.“ Тогава по какъв път може да ходиш? Има един път, по който може да се ходи без прах. Единственият път, по който може да се ходи без влага и без прах, то е разумният път в живота. В обикновените пътища ще срещаш всичките състояния. Туй е в реда на нещата. Не че е лошо човек да пътува в обикновения път. Казвате: „Той е обикновен човек.“ Не е лошо, че е обикновен човек. Какво разбирате под това, че е „обикновен човек“? Обикновен човек значи: не мисли. Казва: Аз не мисля за нищо…

В едно богато семейство им се родила една дъщеря. Тя била много красива. Всички ѝ слугували, тя не се мърдала от стола, със стола я носели до огъня да се понапече и като се нагрее на огъня, ще я отдалечат пак със стола. Но тя не се мърда. Седи тя и носят я само. Казва: „близо“ и „далече“. Дошли да я искат да се жени. Майка ѝ казва: „Трябва да ѝ се слугува. Със стола трябва да я пренасяте. Да я приближавате и да я отдалечавате, да я обличате с ръкавици, с обуща.“ Момъкът казал: „Тя ще има повече слуги у мене, отколкото у вас.“ Вие сега вярвате ли, че ще има повече? Да ви приведа анекдота. Аз както ви представям, аз не вярвам, та и вие не вярвате. Оженили я. Сега как я оженили? Със стола трябва да я носят на сватбата. И така, със стола се оженила. Внасят я със стола у младоженеца. Той имал една голяма камина, наклаждат огъня и турили я близо до огъня. Той казал: „Хубаво да се накладе камината.“ Тя казва наблизо да я турят и като я турили наблизо, нейният възлюбен казал на всичките слуги да се махнат оттам. И тя като седяла, казва: „Понапече.“ Тя седи на стола и се пече. Какво ще прави? Гледа надясно, наляво, гледа нагоре – няма никой. Тя казва: „Няма да дойдат, ами аз да сляза от стола.“

Аз разправям за едно състояние, което е вярно психологически. Ние имаме една превзета идея и казваме: Това не може да направя, онова не може да направя. Като се намерим в едно безизходно положение, казваме: „трябва да сляза от стола, пече сега.“ Тя слиза от стола и тя се заела сама да изтегли стола и пак сяда. Оттам насетне, щом като слязла първия път, изпитала едно приятно чувство. Казва: „То било много приятно да стане човек. По-приятно, отколкото да те носят хората на ръцете си.“

Тя слязла от стола и като дошъл, казала на своя възлюблен: „Аз възкръснах вече.“ Под думата „възкресение“ разбираме когато човек разбере как трябва да живее. Разумното в света е когато хората се научат да живеят разумно. Какво нещо е възкресението? – Да възкръсне мисълта, че ти може да живееш по един начин. Няма да очакваш хората да ти помагат, да те пренасят, да те обличат, да ти обуват обущата. Ти ще бъдеш сам слуга на себе си. Ще благодариш на Бога, че ръце имаш, че крака имаш.

При мене са идвали и се оплакват, казват: „Аз съм нещастен.“ Аз му погледна главата и казвам: Ето един човек, който не разбира какво струва главата. Гледам – гърдите му широки. Казвам: Ето един човек, който не оценява гърдите си. Казва: „Няма работа.“ Гледам, ръцете отлични. Хубав музикант, художник може да бъде. Не се научил нито на художество, нито на музика. Описва ми своето нещастие. В ума ми изпъква тази мисъл. Той седи на стола и казва: „близо“ и „далеч“. Чака другите да го местят. Тогава какво ще правиш?

Та ние хората сме дошли на Земята да се научим да живеем. И всички трябва да се научим да оценяваме онова, което Бог ни е дал. Ние дължим на Земята всичко. Тя ни дава. Туй, което ни е дала, ще си го вземе. Всичко, което сега притежаваме, ние го дължим на Земята, човек е взел от Земята. Земното ще се върне в земята. Земята ни дава своето. Тя ти дава, тя е егоистична и след време, каквото ти дала, ще го вземе с лихвите. Казва: „Стига ти. Ти си се учил при мене. Достатъчно е знанието.“ Всичките пособия, които Земята ти е дала, ще си ги вземе.

Ти от Земята нито една прашинка не можеш да изнесеш. И тогава в човека кое остава? – Онова разумното, което Бог е вложил в него. Разумното, то се задоволява от най-малките условия. По някой път аз съм ви говорил, че трябва да знае човек как да похлопа.

Аз да ви кажа какво значи похлопване. Представете си, че аз съм един човек, който се намирам в едно трудно положение. Около мене има хора богати, учени. Всички тъй повидимому знаят повече от мене. Така се представя. Аз не отивам от никого да искам никаква помощ. Усещам своето тягостно състояние. Някои работи ми трябват. Сега търся начин как да предразположа тия хора. На тях им дойде наум да направят една екскурзия в планината. Но като тръгват, знаят повече от мене, всичко си вземат, но само забравят да си вземат една кутия кибрит; и подпалки имат. Само забравят кибрит да си вземат със себе си. Аз не си вземам никаква раница. Облека се хубаво, а само кибрит туря в джоба си.

Когато стане 25–30 градуса студ, те са далече в планината, назад не може да се върнат. Всичко наоколо сковано, зъзнат. Разбират и си казват: „Кибрит няма.“ Всичко имат, хляб имат, кибрит нямат да си направят огън. По едно време аз отивам без раница, влизам вътре и казвам: „Как сте?“ Всички казват: „Студено.“ Казвам: „Тази работа сега ще уредим. Де ви са дървата?“ Запаля огъня, стоплят се и всички са разположени. Казват: „Този човек спаси живота ни, ние ще му направим една голяма услуга.“

Всички разполагат с милиони и оттам насетне с кибритената клечка всичко потече. Кажи една дума, но кажи я както кибритената клечка при 30 градуса студ, запали огъня, че всички наоколо да усетят силата на този огън. Оттам насетне ще ти тръгне всичко наред. Или казано на обикновен език: Кажи една дума на място! Огънят, това е Любовта. Тя носи огън. Кибритената клечка – то е Любовта. Силата, която ще излезе от нея ще се запали огъня. И най-после постижението, Истината, тя ще те освободи. Тази истина като дойде, кибритената клечка ще внесе една хубава, отлична мисъл във всички окръжаващи. Те ще започнат да мислят за мене, защото и аз помислих за тях. Помислих: В планината те не са взели кибрит, аз виждам, ясновидец съм. Всичко имат, само едно нещо им липсва. Не носете на хората туй, което имат, но онова, което нямат в дадения случай…

Някой ми казва: „Трябва да ме обичаш.“ Да обичам някого, аз имам ясна представа. Представям си кого мога да обичам. Сега каква е тази мярка? Ако някой иска аз да го обичам, Бог трябва да бъде в него, тогава аз го обичам. Всеки, който иска да го обичам, Бог трябва да бъде в него в дадения случай. Този, когото обичам, трябва да седи по-горе от мене. И когато аз искам мене да обичат, Бог трябва да бъде в мене и аз трябва да седя по-горе от онзи, който ме обича. Бог е мярката в дадения случай, Бог е по-горе. Не може някой да ме обича, ако Бог не е в мене. Всички ще опитате това.

Вие искате да ви обичат. Трябва да бъде Бог във вас. Или вие трябва да съзнавате Бога в себе си. И тогава, като го съзнавате, да сте готови на всички жертви, да направите всичко без роптание…

В разумния човек всички неща, които стават, са приятни. Няма противоречие. В обикновения живот има много противоречия. Сега аз ви говоря за неща, които вие не ги знаете. Знанието освобождава човека. Под думата „любов“ разбирам: Любовта внася истинския живот. Мъдростта внася истинското знание. Светлината и Истината внасят истинската свобода, в която ти си напълно свободен. Ако хората живееха по любов, ако живееха в Мъдростта и в Истината, всички щяха да имат и живот и знание и свобода. Тогава – казва пророкът – Бог ще дойде и ще се засели между тях.

„Те ще Ми бъдат народ и Аз ще им бъда Баща.“ Баща значи: Той ще бъде глава, на Когото всички служат. И тогава всички неща ще бъдат добре свършени…

За Христа казват, че има ключовете на ада, да затваря и да отваря. Като дойдат грешниците, Той отваря вратата. И като я затвори, големите грешници да не може да излязат. Трябва да дойде някой праведник да отвори. Затова вие казвате, че Христос имал ключовете на ада. Апостол Петър има ключовете на рая. Че защо повериха ключовете на ада на Христа, а на Петър – ключовете на рая? Сериозна е работата на ада. По-лесно е човек да се справи с ключовете на рая, отколкото с ключовете на ада. За да има някой ключовете на ада, той трябва да има много големи знания. На апостол Петър работата едно дете може да я свърши. Едно дете на 5 години ще извърши работата на рая. Но един, който трябва да извърши работата на ада, да отваря и да затваря вратите на ада, там се изисква човек възмъжал, сила да има, да бъде способен. Една трудна работа е…

При обикновените схващания човек щастлив не може да бъде. Там има хиляди условия. Една дума разваля живота. Много пъти хора, които са семейни, в семейния живот по любов са постъпили. Те се обичаха, умираха един за друг. Младата мома казваше: „Аз без него не мога да живея, умирам.“ Младият момък умираше заради нея. Един без друг не могат. Като се оженят, само една дума каже, такава, магическа дума и любовта се дига, остават тия хора без любов. Започнат двамата, които са се обичали, да се карат през целия живот. Казват: „Отде се намерихме?“ Една дума разваля работата.

Аз с една дума може да ви разваля семейния живот. Ето как: Представете си, че вие сте хора благородни, не знаете какво нещо са въшките. Представям, че вие не знаете какво е въшка и двамата сте щастливи. Аз искам да си направя малка шега. Турям една въшка без да ме види възлюблената. Турям и друга въшка на възлюбления. Седя и правя своите научни изследвания. Почесва се, които идат, не знаят. Аз съм учен човек, почесва се: Въшката отде дойде? Гледам вече има доста въшлета. Седят двамата и казват: „Какво става с нас?“ Туй е вярно. В сърцето става това нещо. Започва неразположение, става цяла суматоха. Влязъл е, дошъл някой приятел, който оставил малката въшка. Тази въшка е един егоистичен живот…

Ти не може да мислиш правилно, ако нямаш Любовта. Ти не може да мислиш правилно, ако нямаш Мъдростта, ти не може да мислиш правилно, ако нямаш Истината в себе си.

Другото положение: Ти не може да мислиш правилно, ако нямаш Живота в себе си. Ти не може да мислиш правилно, ако нямаш знания и светлина в себе си. Ти не може да мислиш правилно, ако не си свободен. За да мислиш правилно, трябва да бъдеш свободен. Щом не съм свободен, моята мисъл не може да бъде правилна.

И третото положение на Земята е – ти не може да мислиш правилно, ако нямаш добродетели. Добродетелта е за физическия свят. Без добродетел на физическия живот ти не може да мислиш правилно… В човешкия мозък има специални клетки, които се занимават с най-възвишената работа, която Господ му е дал. Занимават се с човешкото съзнание. Там е седалището на човешкия ум. Там е седалището на човешката душа. Там е седалището на човешкия дух. Там е седалището и на човешкото сърце…

Ние оставяме работите в нашия ум да се усложнят и тогава търсим решение. Какво ще направи Господ? На вас ви казвам, Бог казва тъй: „Търсете Ме докато съм близо, не оставяйте да се влоши работата.“ Търсете Бога в Любовта. Търсете Бога в Мъдростта. Търсете Бога в Истината. Търсете Бога в живота. Търсете Го в знанието. Търсете Го в свободата. Търсете Господа в добродетелите. Та казвам: Докато е време сега, казвам, ние трябва да вървим по онзи разумния живот, по който може да се даде един израз, понеже Бог ни е пратил на Земята, да има израз животът.

Условията, които Земята ни дава, те са на място. Тогава само ще минем и пак ще имаме известна опитност. Но човек не може да постигне това, което търси. Животът трябва да има три неща. Потребен е Живот, потребно е знанието, потребна е и свободата. Потребни са и добродетелите в човека. За да има човек един непорочен живот, именно сега той не трябва да отлага. Една малка погрешка ако направим, оставяме тази погрешка да ни причини завбъдеще една много голяма неприятност…

На учениците се дават известни упражнения. Ако ти не знаеш как да сдъвчеш храната, как да избираш храната, ще създадеш неприятност на своя стомах. Ако не знаеш как да подбираш своите мисли, ако не знаеш как да подбираш своите чувства, ти ще поставиш сърцето в недобро положение. На ума не може да туриш каква и да е мисъл. Разумното в света ще даде такава мисъл. Всяка мисъл е един зародиш, едно семе.

Аз разбирам така мисълта. Всяка една мисъл трябва да се посее на своята почва, да израсте. Всяко едно чувство пак е семенце, което трябва да се посее и всяка постъпка и тя е едно семе, което трябва да се посее. Следователно от три неща има да се учим: от посятите мисли, от посятите чувства и от посятите постъпки. От плодовете, които те може да дадат, които ние ще възприемем, ще се определи какво ще бъде нашето разбиране за онзи великия Божествен свят – туй положение, в което живеем. В друго отношение, човек без да е посаждал тия семена има нужда от окръжаващите – да му дават подаяние, да ходи да проси. Търсете от Бога. И тогава хубавите мисли посейте в себе си…

Трябва да има голямо разнообразие в живота. Трябва да благодарите за всичкото разнообразие, което става, което вие наричате нещастие. Нещастие е изостаналият свят. Онова, което не разбираме, е нещастие. Всяко нещо разбрано, то е щастие в света. Когато разбираме какво нещо е животът, когато разбираме какво нещо е светлината и топлината, какво нещо е разумният живот, когато разбираме какво представлява нашето тяло само по себе си, ние ще благодарим на Бога, че Бог ни е оставил в едно тяло, да се съобщаваме. Имаме апарат да се съобщаваме с оня свят и навсякъде. Ние сме забравили…

Един ден, когато ти се пробудиш, дойде съзнанието, ти трябва да служиш на една велика идея, да служиш не само на себе си, но и на другите, да служиш на Бога, да разбираш отношенията на тия неща, които съществуват, защото Бог създаде света по този, а не по друг начин. В този ден, когато разбереш, ще дойдеш и ще кажеш: „Аз минах вече от смъртта в живота.“

COMMENTS

WORDPRESS: 0