Учителя: Не мислете какво хората могат да направят за вас, а какво вие можете да направите за тях

Учителя: Не мислете какво хората могат да направят за вас, а какво вие можете да направите за тях

Откъс от беседата „Вяра безгранична и любов безгранична“, държана от Учителя на днешния ден преди 83 години:Трябва разбиране – разбирането е едно

Откъс от беседата „Вяра безгранична и любов безгранична“, държана от Учителя на днешния ден преди 83 години:

Трябва разбиране – разбирането е едно отражение. И простият си служи със светлината, и ученият си служи със светлината, както и онзи, чието съзнание е развито. Но между всички тях има голяма разлика. Простият вижда нещата на повърхността, той не може да вникне в дълбочината на нещата. Например често се казва: „Имай вяра.“ Но на какво обосноваваш ти своята вяра? Не можеш да имаш права вяра без любов. Вярата трябва да бъде обоснована на нещо. Без любов вярата не може да се прояви. И ако някой казва, че има любов, а не може да прояви вярата си, той не говори истината. Вярата е външната страна на любовта. Някой казва: „Гола вяра.“ Щом вярата ти е гола, тя е без любов. Някой казва: „В какво да вярвам?“ Ще вярваш в любовта.

Това са две положения, които трябва да бъдат ясни. Животът не може да се прояви без любов и без вяра. Това, което може да даде утеха на човека е вярата. Да вярваш. „В какво да вярвам?“ Ще вярваш в Бога. „И после?“ Ще вярваш в Духа. Няма да търсиш Бога, както търсиш някой човек навсякъде. Ако за любовта не можеш да направиш всички жертви, ти нямаш вяра, не разбираш какво нещо е любовта. Човек, който е стигнал до вярата и до любовта, е богат човек, той не е скръндзав. А какво имаш да се смущаваш, ако имаш всичко, кажете ми? Има неща, които сега трябва да се разрешат.

…И когато Христос е казал, че ако имате вяра колкото синапово зърно, можете да кажете на една планина да се премести и тя ще се премести. Ти си сиромах, нямаш пет пари в джоба си, но ако имаш вяра, каквото искаш, ще дойде. Но казвате: „Кой ще извърши това?“ – А кой заставя светлината да иде от слънцето? Кой я изпраща, кажете ми? И кой изпраща тези слънчеви лъчи да идват във вашите очи? И кой е онзи, който изпраща мир във вашата душа? Вие не сте мислили върху това… Виждали ли сте го? Не сте го виждали. Сега ще кажете, че това, което човек не вижда, не е реално. Това е степен на съзнанието. Пробуждане трябва у човека. Казвам сега: „При сегашните условия, както сега е нареден животът, има други неща, които отвличат вниманието от важното. И те са важни, но важният въпрос за всички ви е, че без любов вие не можете да поставите основа на живота си. И ако в тази любов вярата спонтанно не изпъква в душата ви, и ако във всяка мъчнотия тази любов, която се ражда във вашата душа, не може да се справи, вие не сте на правата страна.

…Това, което постоянно става у вас, е Божественото, а не това, което може би в идната година ще стане или след един ден, но в дадения момент. Tи имаш тъмнина в себе си, но щом повярваш, веднага Божествената светлина иде и ти ставаш богат… Разбирането на любовта, която се изявява чрез вярата – това е истинското знание, с което човек всичко може да постигне. Има неща, които човек може да постигне и ще ги изгуби. Считам за постигнати тези неща, които съставят една тъкан… Ако в младини придобиваш знания, а в старини изгубваш това знание, ти нищо не си придобил. Ако си забогатял и оставиш на децата богатство, нищо не си придобил. Това са заблуждения. И ти, и твоите деца се заблуждавате. Това е външното разбиране.

Тогава казва Христос: „Един е вашият Отец.“ Докато мислиш, че имаш баща, майка, братя и сестри, че някои са ти по-близки, а някои по-далечни, това е обикновено разбиране. Трябва да считаш, че имаш само един баща. И ако ти за този баща не си готов да пожертваш всичко, ти не си го разбрал. Питам сега: кой е онзи, който ви обича? Той не може всичко да направи заради вас. Нищо повече.

Имало едно време светии, но и те имали в себе си мъчнотии. Човек сам си разрешава известни въпроси. Къде стоят мъчнотиите в човека? В неговото недоверие. Той няма вяра. Някой казва: „Ти обичаш ли ме или не?“ Казвам: „Ти вярваш ли в мене? Покажи ми твоята любов от вярата си и аз ще ти покажа моята любов.“ Това е вътрешната страна.

Както вие схващате живота, той не е реален. Не уповавайте на един човек, който може да ви обещае нещо и да не го изпълни. Казва той: „Дайте ми малко време.“ Никакво време. Кажи и свърши – нищо повече. Дойде някой, иска от тебе помощ. Този, който проси, не познава Божия закон. Той казва: „Помогни ми за Господа.“ Това са обикновени работи. Онзи, който ще дойде да опита твоята любов, ще дойде по друг начин. – Тогава как ще го познаете? – Способният ученик разбира учителя си. И способният учител знае как да предаде урока си. Това, което е неразбрано, което създава междини и произвежда съмнения и човек казва: „Дали той вярва в Господа, дали вярва в Христа?“ Ако дойдем до положение да делим Христа, да питаме Кой е Христос, ние сме на кривата страна. Изявленията на Бога не могат да станат без Христа. Вярата на човека е изявление, а същината – това е любовта, която постоянно действа отвътре.

Сега да дойдем до практическата страна. Разрешението на въпроса седи в любовта и вярата… В какво седи любовта? Като срещнеш един човек, който те обича, светът пред теб ще се отвори. Христос казва, че Той е вратата. Онзи човек, който може да отвори за вас вратата на любовта, той носи вярата. Или аз наричам това разтваряне на вашето съзнание. Понеже всеки слънчев лъч, който пада върху някое семенце и повдига семенцето, той е този, който помага. Всички вие имате нужда от Божествено проявление. Затова трябва да вярвате. Аз наричам тази вяра не сляпа вяра, а жива вяра.

Друг въпрос се заражда сега. Вие ще кажете: „Ние от кои сме?“ Няма нужда да знаете от кои сте. В даден случай можеш да бъдеш един запален въглен или един изгасен въглен. Нищо повече. Нали понякога виждате една нарисувана свещ, която гори. Това е едно заблуждение – тя е на картина само… Ако във вашето съзнание уповавате на тази картина, вие сте на кривата страна. Не че това не е хубаво, но това е едно отражение, а реалността е на друго място. Като казвам, че реалността е на друго място, какви ли не идеи ще се родят у вас: какво нещо е реалността, какво нещо е онзи свят. Онзи свят е свят на любовта. Онзи свят е свят не на слепите хора, които виждат нещата отблизо, а на хората, които виждат отдалеч. Сега има много въпроси, които спъват хората. Те са странични работи във вашето съзнание и от тях трябва да се освободите. Говорят за кармата. Докато имате карма, вие още не сте дошли до любовта, нито до истинската вяра.

…Бог е вложил в любовта всички свои качества и всяко нещо иде на своето време и се проявява. Това е Божественото. Това не значи, че всеки ден ще придобиваш Божественото. То е вложено в тебе, ти ще се радваш на Божественото. Ти ще се радваш на проявеното в тебе. Тъй седи въпросът. Казвате: „Как ще познаем ние Христа?“ Питам как Го познаха едно време и как ще Го познаят сега? Безразлично е дали едно време и сега. Щом делите Христа, вие не сте Го познали – нищо повече. Щом мислите, че сте по-далеч или по-близо до него, това е човешко разбиране. Много страдания ще се родят. Вие започвате да четете една книга, която съдържа хиляда страници. Вие още не знаете на коя страница ще намерите най-важното.

В какво седи важното? Важното е ядката. Това е любовта вътре. Любовта е възкресението. За да дойде любовта, ти трябва да възкръснеш. Когато се казва, че това е възможно, а онова е невъзможно, че трябват условия, това показва, че възкресението още не е дошло… Когато любовта дойде в душата ти, ти ще бъдеш един от онези, на които душата трепери да служи и да прояви Божията любов. Когато любовта дойде, ти ще бъдеш един от въодушевените, с голяма вяра, че можете да помагате. Всичко е възможно. Това е положението сега. Такова трябва да бъде вашето съзнание сега.

Някой казва: „Ние не сме просветени още.“ В какво седи просветата на човека? Тя седи в онова вътрешно разбиране на Божествения Дух. Бог няма да дойде да спори с тебе. Като дойде Бог в тебе, ти веднага трябва да разбираш дали Господ ти говори или не. Има един закон: щом в душата ти съществува известно разединение или имаш раздвояване, имаш две мисли, Бог не се проявява. Там е човешкото разбиране. При Божественото проявление на човешката душа не остава нито сянка от съмнение в душата на човека. Ти казваш: „Ами дяволът може да ме излъже.“ Щом дяволът може да те излъже, това е първото безлюбие. Щом дяволът може да те излъже, това е първото безверие.

Сега ще започнем с онзи живот, откъдето идва възкресението. Няма да ви убеждавам дали това е възможно или не. Болен си – ще опиташ вярата си. Сиромах си – ще опиташ вярата си. Слаб си – ще опиташ вярата си. Във всички положения ще опиташ реалното. Не какво светът мисли. Това е друг въпрос. От памтивека съществува неразбиране между хората… И след хиляди години пак ще бъде същото. Светът няма да се оправи по този начин. Изобилие се иска. Като дойде чистият въздух, той оправя всички неща. Като остане да дава по-малко, тогава имаме човешкия порядък на нещата.

Новото разбиране на нещата и на живота седи в това не да се родиш и да остарееш, не да се родиш и да умреш. В това вие имате вече сегашния порядък на нещата. Той спада към друга категория. Обаче това, за което аз ви говоря, вие непосредствено трябва да го разберете. В какво седи непосредственото разбиране? Непосредственото разбиране няма доказателства… Има неща, които не се доказват. Това са опити. Съществува един жив опит – това е реалността на живота. Да имаш този опит, а не временни опити. Има опити, които хвърлят светлина върху човешката душа. Когато Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът“, Той подразбира именно това начало, в което Бог се проявява.

Ако ви не сте готови да пожертвате всичко, вие не сте разбрали вярата. Жертвата е външно изявление на вярата. Ако човек не е готов да жертва всичко (не това обикновеното жертване, което вие разбирате), трябва да знаете, че не сте разбрали вярата. Ние подразбираме жертвата на Христа. Христос за кого се пожертва? Изгуби ли Христос нещо, след като се пожертва? Ние сега мислим, че ако пожертваме нещо, ще изгубим. Това е криво разбиране. Жертвата е естественото положение на вярата… Сега какво ви спъва да вярвате, кажете ми… Трябва да се освободите от временните безпокойства. Ние сами трябва да се освободим. Има един начин за освобождение от временните безпокойства в света и ако не се освободим от тях, няма да можем да опитаме великите Божии закони, чрез които Той се проявява, няма да можем да опитаме Божиите блага.

Как ще опитате любовта? Често хората опитват любовта и я изгубват. И казват тогава: „Беше едно време, но сега виждаме, че е празна работа.“ Не че е празна работа, но ослепелият човек казва: „Едно време виждах, сега не виждам. Едно време обичах, а сега не обичам.“ Ако едно време си обичал, а сега не обичаш, къде е погрешката? Ти не си разбрал Божията любов. Човек, който ослепява, е вън от любовта. И човек, който изгубва вярата си, той е пак извън любовта. Често вие изпадате в мъчнотии. Как ще се прояви вашата чистота? Къде е критерият за вашите разбирания за чистотата? …Всички хора ще кажат, че са чисти. Не, сегашният свят е свят на греха, нищо повече. Сега ще кажете: „Еди-кой си брат има много игриви очи, очите му малко играят.“ Ако очите на този човек играят, той не разбира този път. Не, брат е онзи, в когото ти не можеш да се съмняваш. Човек е онзи, който ви обича и у когото не можеш да се съмняваш. Сестра е онази, у която ти не можеш да се съмняваш. В дадения случай същността е вътре в нещата.

Един малък пример: някои си братя някъде в провинцията си купуват имот за събрания. След като търсили, намерили най-после едно доста хубаво място, което и купуват. Разделят се. Някои казват: „Питахте ли Учителя дали да купите този имот?“ При първия опит, който Ева направила, пита ли Господа? И Адам питал ли Господа? Нищо не го питаха. Не е въпрос дали са го питали, а дали е право това, което правите, нищо повече… Бог постоянно ни казва: „Сине мой, не си на правата страна.“ Има много неща, по които вие може да познаете истината. Казва се, че истината ще ви направи свободни. Това е в дадения момент. Сега разрешението на някои въпроси, които предстоят, се намира в зависимост от любовта… Бог е любов. Любовта носи живот, а този живот не може да се прояви без онази пълна вяра. Това значи, както Христос казва, да станете като малките деца, но не като глупавите деца. Казвате: „В какво ще вярваме?“ Онзи, който вярва, има всичко на разположение. Това се отнася до онези вътрешни начини, чрез които вие трябва да се подмладите.

Този начин, по който вие живеете, значи, че ще остареете, ще изгубите смисъла на нещата и смисъла на живота. Това е едно на ръка. Това е един временен въпрос. И то не е лошо, но това ще изчезне. Онова, към което вие се стремите, е Божественото във вас. Това се отнася до онези от вас, които са готови за новото учение… Новото учение не може да има никакви правила, всеки ще има свое правило в себе си. В новото учение ти не може да мислиш какво хората може да направят за тебе, но ще мислиш ти какво може да направиш за другите. В новото учение няма да мислиш къде ще излезе краят на нещата – в новото учение няма никакъв край. За всяко нещо, което има край, вие знаете какъв му е краят. Ние проповядваме неща без край. Те нямат никакъв край. Те имат начало, а нямат край.

Сега ви проповядвам едно учение, което ви е понятно. Вие знаете какво нещо е любовта, но влизате в стълкновение – вяра нямате. Сега не знаете кой ви обича и кой не ви обича. Когато мислите, че някой ви обича, вие се мамите. Когато мислите, че някой не ви обича, пак се мамите. И в двата случая се мамите… Който е познал истината, той никога не се спира върху въпроса кой го обича. За него този въпрос е разрешен. И за мене този въпрос е разрешен. Има само Един, Който ви обича, нищо повече. Щом дойде във вашето съзнание въпросът дали друг ви обича, вие сте на кривата страна. Има само Един, Който ви обича, Той е Бог. И нашата любов не е нищо друго, освен проявление на Божията любов. И докато мислиш, че любовта е единствена, няма да има никакъв спор. Щом любовта се раздвои в теб, ти си вече на кривата страна и тогава в съзнанието ти въпросът за любовта остава неразрешен.

Две неща сега са ви потребни: любов безгранична и вяра безгранична. Ние вярваме, че любовта и вярата са безгранични. Мислете върху любовта. Не я тълкувайте, не я обяснявайте, защото това, което се обяснява, се затъмнява. Божественото знание носи вътре това, което човешкият език не може да изрази. Тези две неща са потребни за сегашното ви съзнание в новия живот.

Едновременно има два живота, които функционират у човека. Единият е Божественият живот, човек се стреми към своята свобода, към първата свобода. Другият живот е този, който води към ограничение. Хората постоянно от една страна се освобождават, а от друга се ограничават. И тогава не можем да намерим истината. Тъкмо намериш истината и някой ти казва: „Ти се заблуждаваш.“ Тъкмо разбереш истината, друг ти казва същото…

Сега някои казват: „Повярвай в Господа Исуса Христа и ще дойде спасението на тебе и на дома ти.“ Това е частично разбиране. Повярвай, това е външната страна. Другото е: възлюби Господа. Затова казвам да съедините вътрешната любов с външната вяра. Повярвайте в любовта и после не се смущавайте от мисълта кой ще оправи света. Светът от памтивека е оправен. Хляб има за всички хора, но някои хора умират гладни. Но не от нямане на хляб. Те са чакали да им донесе някой. Стани, тръгни и търси хляба си. Не чакай да ти го донесат. Това е закон. Когато някое дете първо влезе в утробата на майка си, след като минат девет месеца, детето казва: „Не мога да търпя повече, ще изляза.“ …И ако не сте дошли до положението да излезете от утробата на майка си, вие сте още деца. Ако не сте още в състояние да нарушите онези традиции, в които хората живеят, вие сте още деца. Всички тия традиции, всички тия пелени, всичко това е само до време. Ще се освободите от всичко това…

Законът е: Божествената любов, която ви е повикала на живот, тя ви освобождава от всички ограничения. Няма да казвате на хората: „Аз съм свободен.“ Не, аз няма да говоря, че съм свободен, а ще действам като свободен човек. Това е вътрешна свобода. Ако дойдете до това вътрешно разбиране, няма да имате спънки. Сега не разбирайте криво – от спънките лесно ще се избавите. Знание трябва сега… Ти казваш: „Като ида на онзи свят, къде ще бъда?“ Никъде няма да бъдеш. Онзи свят, това е едно заблуждение. Онзи свят – ти си вътре в Божествения свят. Ако ти съзнаваш това, ти си в онзи свят. Можеш да се качиш на най-високите места, а можеш да слезеш и на най-ниските места. И Давид, като разбираше това, казваше: „И в ада да се скрия, и там е Твоята ръка.“ Където е Бог, там е раят. Когато Бог е скрит, там е дяволът.

Сега две неща са нужни на хората на новото учение: вяра безгранична и любов безгранична. С тези неща ще се разрешават всички въпроси.

Уреждайте всички въпроси – нищо повече. Някой казва: „Ами аз нямам ли право?“ Остави това настрана. Търсете правото, което Бог е турил у вас. Търсете Божественото право. И ако искате, оставете Бог да търси вашите права. С вашето право в света няма да се занимавате. Оставете Бог да го търси. Търсете правото, което Бог ви е дал. Онези, които така разбират, у тях нещата ще растат по-бързо. И тези мъчнотии и дрязги, които сега имате, след време ще се ликвидират.

COMMENTS

WORDPRESS: 0