Учителя: Народ, който има вяра в Бога, не може да загине

Учителя: Народ, който има вяра в Бога, не може да загине

Откъс от беседата „Пред новата епоха“, държана от Учителя на днешния ден преди 80 години: Казано е, че Любовта побеждава злото. Ето защо само онзи

Откъс от беседата „Пред новата епоха“, държана от Учителя на днешния ден преди 80 години:

Казано е, че Любовта побеждава злото. Ето защо само онзи може да воюва със злото, който носи оръжието на Любовта в себе си. Ако нямаш Любов, не воювай със злото. То ще те победи. Любящият, т.е. човекът на Любовта, е отворил сърцето си за всички.

Ако срещнеш човек, който се е отворил само за един, знай, че тебе не може да обича. И да те обикне, скоро ще ти измени. Може да те обича само онзи, който е възлюбил всички. Ако те обича човек, чрез когото се проявява Божията Любов, той винаги ще те обича. Тази Любов е непрестанна и вечна.

Трябва ли всеки ден да питаш този човек обича ли те? Любов, която се прекъсва, която се явява и изчезва, не е истинска.

Кое обичаме в човека? Възвишеното, Божественото начало. То е вечното, неизменното начало в човека. Човек минава през три фази: детство, възмъжалост и старост. Ако го фотографирате в трите фази, ще видите три различни образа. Колкото и да се различават един от друг, една същина имат те: едно вечно, неизменно начало – Божественото. Останалото са сенки на човешкия живот. Ние сме още в сенките на живота. Човек трябва да се стреми да намери своята душа. Щом намери душата си, той ще вижда душата и на своя ближен.

Не можеш да познаеш човека, докато гледаш само на неговата външност. С това се обяснява защо ти не обичаш някого, а друг го обича. Ти гледаш само външността му, а той го познава отвътре, познава неговата душа. Казваш: „Нищо особено не намирам в този човек.“ Защо не виждаш нищо в него? Защото не го обичаш. Питай онзи, който го обича, какво вижда в него? Той казва: „Интересен е този човек.“ Ти разлистваш една стара книга и казваш, че не е интересна. Друг казва, че е много интересна. – Отде знае той това? Чел я човекът.

Като изучавате проявите в Любовта на даден човек, виждате, че тя постоянно се прекъсва. Обаче това може да е привидно. То се отнася до външното съзнание на човека, а не до неговата същина. Има външни препятствия, облаци в съзнанието, които прекъсват привидно Любовта. Докато Земята се върти около оста си, всякога ще има ден и нощ, добро и зло, падане и ставане. Щом излезеш на известна височина над Земята, няма да има вече ден и нощ. Колкото в по-висока област на съзнанието си се качваш, толкова по-непрекъсната е твоята Любов. Седиш в стаята си и гледаш през прозореца. В това време приятелят ти минава. Ти следиш движенията му и го виждаш на едно място. След малко той се изгубва от погледа ти. Това става, защото сте на еднаква височина. Ако се издигнеш на по-високо стъпало, постоянно ще го виждаш. Значи колкото на по-високо стъпало стоиш, толкова Любовта ти е постоянна.

Едно от правилата на Любовта гласи: „Пази свободата на другите, както пазиш и своята.“ Някой пречи на свободата на другите и ги ограничава. – Защо? Защото той е вън от Любовта. Казваш на някого: „Ти не ме обичаш.“ – Остави човека свободен, не се меси в неговата свобода. Той е свободен да те обича или да не те обича. Когато всички те отхвърлят, когато гледат на тебе като на измет, знай, че има Един, Който те обича. С тебе върви един ангел и ти казва: „Не бой се, Господ те обича! Твоята работа ще се оправи. Не ставай дете!“

Старите възгледи състаряват човека. За да се подмлади, той трябва да се откаже от тях. Всички говорят за Любовта, без да я познават. – Защо? Защото първо не познават себе си. Казваш, че обичаш някого и ти е приятно. Щом чуеш, че той обича друг, става ти неприятно. Кои са отличителните качества на Любовта, Мъдростта и Истината?

Казано е в Писанието: „Възлюбил си Истината в човека.“ Значи това, което обичаш в човека, е Истината. Човек, който има вяра, може да пази тайна. Каквато тайна му повериш, той ще я запази. Ако възложиш някаква работа на онзи, който носи Истината в себе си, той непременно ще я свърши…

Истината носи свобода и дава възможност на човека да се прояви. Казват, че истината била горчива. Това е неразбиране на нещата. Кога е горчиво на човека? – Когато е болен, или когато греши. Значи горчивината е нещо неестествено за човека. Не може да грешиш и да носиш Истината в себе си. Горчиво е на човека, когато лъже. Тогава той губи свободата си…

И тъй, Любовта продължава живота. Мъдростта огражда живота. Човекът на Любовта е същевременно умен. Значи същевременно той е и мъдър, и истинолюбив. Любовта, Мъдростта и Истината са неделими…

Както Соломон имал много жени, така човек има много желания. Едно основно желание е нужно на човека – да придобие Любовта. Той трябва да има само една основна мисъл – Мъдростта. Като има това, другите неща сами по себе си ще дойдат.

Спазвайте следните три правила в живота си: Да се освети Името Божие в нас. Да търсим Царството Божие и да работим за въдворяването Му на Земята. Да изпълняваме волята Божия.

Човек иде на Земята първо – да изправи погрешките си. После – да забогатее с добродетели. Най-после, да изправи чуждите погрешки и да плати за тях, както направи Христос. Така той ще уреди живота на човека и ще въдвори Царството Божие на Земята. Преди да отидеш при хората, ще отидеш при Бога. Само така ще забогатееш и ще има какво да даваш.

Ако искаш да се освободиш от влиянието на Бога, ще сгрешиш. На това се дължи грехопадането. Тогава се явила черната раса. Излязъл си от Бога, а искаш да се освободиш от Него. Това е невъзможно! Как ще се отдели частта от Цялото? След това се явила червената раса, в която действа самосъзнанието, т.е. мисълта, че без Бога няма живот. После са дошли жълтата раса и бялата раса – хората на по-високото съзнание. Шестата раса – светещата раса, иде сега. Тя носи светлината. Тя носи абсолютната вяра. Народ, който има вяра в Бога, не може да загине.

Пророк Йона прекара в утробата на кита три дена. На третия ден китът го изхвърли навън, защото той беше постоянно в молитва. Като реши да служи на Бога, китът го изхвърли на брега. Следователно и болният, за да оздравее, трябва да служи на Бога.

Веднъж дойде при мене един болен, богат човек, искаше да го излекувам. Казах му:

– Аз взимам скъпо за лекуване. Ще те излекувам само ако раздадеш всичкото си богатство на бедните.

– Не може ли поне половината?

– Не може.

– Ами три четвърти?

– Не може. Всичко ще раздадеш! Не само това, но като раздадеш всичкото си имане, ще обещаеш да служиш на Бога. След това ще кажа само една дума и ще те излекувам. Чрез болестта ти изплащаш задължението си към някого. Обаче ако се обърнеш към Бога с желание да Му служиш, Бог плаща заради тебе. Само така човек може да бъде свободен и здрав.

„Как се изразява служенето?“ – Каквото правиш, прави го за Господа. Който служи, който се жертва, пръв той се ползва.

Двама пътници минавали зимно време на коне през една гора. И двамата били религиозни. На пътя те видели замръзнал човек, полумъртъв. Единият пътник си казал: „Кой ще слиза от коня да се занимава с него?“ Другият веднага слязъл от коня и започнал да търка със сняг замръзналия. Човекът започнал постепенно да се съживява. От търкането и пътникът се стоплил. Обаче онзи, който продължил пътя си, започнал да се вкочанява от студ.

Аз правя следния извод: Истинско добро е това, което засяга цялото човечество. Една мисъл е права, когато засяга цялото човечество. Когато мислиш, чувстваш и действаш така, Бог те благославя. Ще кажете, че нямате време да правите добро. Не, за всичко има време. Нужно е обаче търпение, да дочакаш времето…

Ще постъпваш с другите така, както искаш да постъпват с тебе. Велико нещо е да направиш добро. Ако направиш добро на някого както трябва, колкото да е малко то, никога той няма да го забрави. Важно е да направиш доброто навреме, когато човек има нужда от него. Виждаш, че някой дава парче сух хляб на просяка. Не го осъждай защо постъпва така, а ти му дай пресен хляб.

Хората още не са дошли до истинското добро. Те сега се учат да правят добро. Когато правиш истинско добро, с него заедно ти даваш и светлина от себе си…

Един мой познат от Нови пазар ми разправяше следната своя опитност: „Един ден бях така изпаднал, имах само един лев в джоба си, едва за парче хляб. Мислех си: Как ли ще изкарам другите дни? В този момент при мене се приближи един просяк, искаше помощ. Помислих си: Ако дам лева, ще остана гладен. Обаче отвътре нещо ми казваше: „Дай лева, не мисли за утрешния ден. Не го ли дадеш, ще ти се случи нещо по-лошо от глад.“ Послушах този глас и дадох лева на просяка. От този момент моите работи започнаха да се нареждат добре.“

Казвам: Разумният свят изисква от човека да бъде изправен към закона на Любовта, да не се влияе от никого. Много пъти човек ще дохожда на Земята и ще си заминава. Затова той трябва да бъде винаги готов да дава, да има нещо, което да го препоръчва, да му дава кредит. Разумните същества от другия свят знаят всичко, каквото човек мисли и прави на земята. Нашата съдба е в техните ръце. Бог е с нас, докато вършим добро. Щом грешим, Той се отдалечава от нас и ни оставя свободни – да правим каквото искаме. Ние познаваме Бога чрез добродетелите. Пък като грешим, ние познаваме Бога като милост. Той не ни съди, но ни учи как да постъпваме. От грешките и престъпленията Бог наторява своите ниви. Казваш: „Никого не съм убил, никого не съм обрал.“ – Пет стотинки да вземеш от човека, ти вече нарушаваш Божия закон, внасяш дисхармония както в природата, така и в своя живот. Не е важно колко голям грях си направил. И малкият грях има такива последствия, както и големият. – Защо? Защото си свързан с милиони хора, които чрез греха си ти потикваш към грехове и престъпления. Ти си първата кибритена клечка в кутията. Щом се запалиш, след тебе ще се запалят и останалите клечки.

Нов морал е нужен на хората. Сегашният морал не води към добър край. Да извърташ мисълта си с цел да я нагодиш към истината, това не е морал. Една бедна жена искала да пости през Великата седмица, но нямала възможност да си купи зехтин. Понеже имала малко свинска мас, тя си казала: „Ето какво ще направя, хем да си хапна малко дървено масло, хем да не наруша поста си.“ Взела една дървена цев, прекарала през нея стопената свинска мас и се успокоила. Това е самозалъгване, не е истината. Всяка крива мисъл, всяка лоша мисъл към себе си или към другите води към нещастие.

Не говори лошо за никого. Не мисли лошо за хората. Откъде знаеш, че това, което мислиш и говориш, е вярно? След всичко това, хората се питат защо идат страданията. Те са последствие на отклонението на човека от Божиите закони. Като страда, човек постепенно изправя мисълта си. Щом мисълта се изправи, и съзнанието се пробужда. Когато човек страда, душата му разцъфтява. Тогава ангели слизат при него да възприемат благоуханието на неговата душа.

„Кажете ни нещо за смирението.“ – То е противоположно качество на гордостта. Горделивият заема всякога първо място, а смиреният – последно. Горделивият иска всички да го ценят, а смиреният цени всички. Той гледа на всички хора като на проводници, чрез които Бог се проявява…

„Кажете ни, защо човек трябва много пъти да се ражда и преражда? Защо е нужно да минава много пъти през една и съща опитност?“ – Всяко раждане на Земята и заминаване на другия свят са при различните условия. Следователно в тях няма повтаряне на опитностите. Всичко се ръководи от една велика разумност, която се отличава с голямо разнообразие. Като знаете това, за всичко благодарете!

Тайната на живота се крие в благодарността. Всеки момент да благодарим за всичко, което ни се дава. Че страдаш, благодари; че се радваш, пак благодари. Че си беден или богат, благодари. И когато получаваш нещо, и когато даваш, пак благодари. Аз не говоря за механическата благодарност. Правете всичко съзнателно, а не механически.

Някой пита накъде да се обръща, като се моли на Бога. – Като мислиш за Бога, ти си обърнат вече към изток. Това е мистичният изток. Пазете се от механическите разбирания на хората. И учените мислят механически. Докато не признаят, че и в най-дребните същества и явления има разумност, те все още ще бъдат роби на механическата мисъл… Това показва, че много работа им предстои. Учените на миналото са вървели по инволюционен път, т.е. от великото към малкото. Съвременните учени вървят по обратен път – еволюционен, т.е. от малкото към голямото.

На границата на двете епохи е Христос. Идването на Христа ознаменува епохата на еволюцията. Христос е трансформатор на енергиите, които идат от Бога към човека. Без Христа човек не може да отиде направо при Бога. – Защо? – Казано е, че Бог е огън всепояждащ. Същото се отнася и до слънчевата енергия. Ако въздухът и водата не трансформират слънчевата енергия, ние не бихме могли да издържим на нея. Христос дойде на Земята да се справи със злото. Той пое отровата на злото и го смекчи. Затова Христос проля своята кръв. Тя е квасът на живота. Чрез Неговата кръв се инжектираха всички хора, за да придобият новия живот, т.е. да се обновят. Този процес е бавен, но сигурен.

Който казва, че и без Христа може да се спаси, той не разбира закона. Без Христа не може! Той е светлина, която огрява всички – и които вярват, и които не вярват. Разликата е само в това: които вярват, доброволно са отворили прозорците си за тази светлина. Които не вярват, и до днес държат прозорците си затворени. Едно е нужно: И те да възприемат тази светлина.

Христос казва: „Молете се на Господаря на жетвата да изпрати повече работници.“ Ще дойдат работници от невидимия свят. И като намерят готови души за работа, те ще се вселят в тях и чрез тях ще работят. Идат новите идеи в света! Те влизат в стълкновение със старите. – Защо? – Защото старото не иска да си даде своето царство. Обаче новите идеи идат с пълна сила и се налагат. Те коренно ще преобразят живота. Старите системи ще се заместят с нови. Който приеме новите идеи, и той ще се измени. Лицето му ще светне, ще придобие нов израз. Ние сме в преходната епоха. Всички ще минем в новата епоха, ще заживеем по нов начин. Старите форми изживяха вече времето си. Старият живот няма материал за работа. Време е всички хора да повдигнат съзнанието си стъпка нагоре, за да дадат ход на Божествените енергии.

Бъдещето носи добри условия. Всеки момент се отива от добро към по-добро. Всичко старо, всичко отрицателно – кражба, лъжа, ще изчезнат. Шестата раса носи положителното в света. Казано е: „Онези, които чакат Господа, ще се обновят“. Това, което става с въглена, за да се превърне в диамант, ще стане и с хората. Новият човек ще бъде като диаманта, ще свети и ще устоява на всичко.

„Блажени кротките, защото те ще наследят Земята.“ Кроткият се отличава с вътрешна мекота. Ако търсите Божественото, ще го намерите в мекия елемент. Той иде в света. Мекият елемент работи вече между славяните. С други думи казано: Любовта работи между славяните. Божественият Дух слиза на Земята, главно между славянството, и носи новото за всички хора на Земята. Той ще се изяви чрез славяните. Какво означава думата „славянин“? – Човек, който слави Бога. Славянин е онзи, който има отношение към славата на Бога. Той е свързан със славата Господня.

COMMENTS

WORDPRESS: 0