Учителя: Мислите ли, че ако дойде Христос сега, днешната култура ще Го приеме?

Учителя: Мислите ли, че ако дойде Христос сега, днешната култура ще Го приеме?

Откъс от беседата „Едно ти не достига!“, държана от Учителя на днешния ден преди 97 години:“Като чу това, Исус му каза: Още едно ти не достига: вс

Откъс от беседата „Едно ти не достига!“, държана от Учителя на днешния ден преди 97 години:

“Като чу това, Исус му каза: Още едно ти не достига: всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, ела и Ме последвай.” (Лука 18:22)

Няма по-хубаво нещо от това да бъдеш в общение с Бога, с ангелите, със светиите, с великите хора, гениалните хора, но да бъдеш! И не само да бъдеш, но това, което Бог, ангелите, светиите, гениалните хора говорят, да можеш да го приложиш в живота си…

„Едното“ е същественото. Кое е то? Може да сме учени, може да сме богати, но всякога чувстваме, че нещо ни липсва. Какво? – Не можем да определим точно какво е, но вътре в себе си чувстваме едно недоволство. Ако една млада мома се огледа в огледалото, ще каже: „Намерих причината на своето недоволство. Ако бях красива, друго щеше да бъде. Това е, което ми липсва“. Момъкът пък казва: „А, аз съм слаб, хилав, ако съм някой снажен, силен, всичко мога да направя“. Някой търговец, празна му е касата, недоволен е и казва: „Ако касата ми е пълна, щях да бъда щастлив. Това е, което ми липсва – парите!“ Ако е някой политик, философ и т.н., всички констатират, че им липсва нещо и търсят това, което им липсва. Казват: „Това ако е…“

Ако всичко това е една велика истина, тогава красивите моми трябваше да бъдат доволни. Но попитайте красивата мома дали е доволна. Не е доволна. А какво ѝ липсва? След като е красива, тя казва: „Аз искам да имам един мъж, но княз да е, да е снажен, да е красив, хубав, да има палати, да има слугини“. Даваме на тази мома този красивия княз, но след 2–3 години я питаме: „Доволна ли си?“ – „Е – казва тя, – този красивият княз си има любовници, как мога аз да бъда доволна?“ Не е доволна и от това. Тогава онези, които философстват, казват: „По-добре човек да умре, да не живее в такъв свят!“ … Някои мислят, че след като умрат, ще могат да добият това, което им липсва. Да, ако ти умираш както житното зърно, разбирам, но ако ти умираш като едно говедо, което се разваля и го изяждат гаргите, питам: какво от това, че си умрял?…

Сега Христос се обръща към вас и казва: „Още едно ти не достига!“

Аз вярвам, че тези от вас, които сте богати, още едно не ви достига! Вие ще кажете: „Любов ни не достига“. Не, любов имате изобилно, вие имате толкова любов, че можете да стоплите целия свят. „Правда тогава?“ – За правда, вие сте най-праведните – съдите всички. Ако е за истина, вие имате и нея. Сега аз говоря за тази истина, за която хората говорят. Ако е за доброта, добродетелни сте вие. Тогава какво ви липсва? Във всички вас има едно противоречие. Ако някой ви каже някоя обидна дума, прикачи ви едно качество, че имате един малък недъг, вие ще се засегнете и ще кажете: „Как така, господине, ти не знаеш ли, че аз съм благороден човек?“ Е, хубаво, „Аз съм благороден човек, и майка ми, и баща ми, и сестрите ми са благородни“, а при това си скубим косите и се бием… Ако в един дом има известни спорове, има нещо, което не достига – същественото го няма вътре….

Някои съвременни философи казват, че ако един ангел би слязъл от небето, то неговият живот постоянно би се променял, той не би се спрял да обича един човек, а щеше да обича всичките хора. Следователно той се стреми да обича всичките хора, защото тези хора не са едно цяло, те съставляват части на една единица. В такъв случай как ще покажете любовта си към цялото? – Като обичате частите му. Така ще покажете и любовта си един към друг…

Индивидуализмът се е родил със събуждане съзнанието у човека, че той е човек. Но човек е изопачил този егоизъм, превишил е тази любов към себе си…

В съвременния живот на хората им липсва един закон за правилно разсъждение, за правилно разискване върху нещата. Ако влезем в една къща и хората ни посрещнат малко хладно, ще си кажем: „Хладни хора!“ Добре, но ако този човек е боледувал и току-що е излязъл навън, ръцете му са истинали, ала се е опитал да бъде внимателен, но не е успял и си казваш, че те е посрещнал хладно, то това чувство дали е вярно? Не е вярно. Целият наш живот е пълен с неверни неща…

Благородният, великият, гениалният, светият човек никога не се оплаква. По това се отличава той. А онези хора, които се оплакват, не спадат към тази категория. Аз питам: Когато сложите в едно здание една голяма, дебела греда, тя оплаква ли се? – Тя стои тихо и спокойно. Тя стои 1, 2, 3, 5, 10, 100 години и не се оплаква. Сложите ли една малка, тънка греда, тя веднага ще се оплаче и се счупва…

И Христос казва на богатия: „Ти, за да намериш това, което ти липсва, трябва да се освободиш. Туй, което имаш, то те спъва. Иди, разпродай всичкото си имане, раздай го на бедните, ела и Ме последвай. Ела при Мене и аз ще те науча. Защото ако не разпродадеш имането си и не можеш да Ме последваш, по-добре си стой богат.“

Богатият казва: „Учителю, не мога да те последвам. Аз предпочитам да остана да живея в този свят, но да си имам парички, да се оженя, да си имам дечица, да си живея с богатството.“ Христос му казва: „Много добре, направи както искаш.“ И казва на учениците си: „Колко трудно могат да влязат богатите в царството Божие.“ В този свят са влезли, но в онзи свят не могат да влязат. А сега нашите съвременни богати искат да влязат в царството Божие като богати. Не, не, това е невъзможно. Използвам думата „богат“ в различен смисъл…

Законът е следният: Репетиции могат да стават много, но самото представление се дава само един път. Вие сте правили много репетиции до сега в живота си, но самото представление още не сте направили. Какво значи това? – Че някои от вас са правили много репетиции за женене, но още не са се оженили. „И тази хубава сега, още не сме се женили!“ – Не сте се женили, ами че как! Под „женитба“ разбирам през целия си живот да не отправиш един гневен поглед на онзи, за когото се ожениш. Това е женитба! То е приготовление за самата Истина, за великата Истина. Мъж или жена – един и същ е законът и за двамата. А сега мъже и жени се бият, после се примиряват и казват, че били женени. Вие не трябва да разбирате така въпроса…

Някой път дойде сиромашията, казвате: „Аз съм беден“. Започвате да изнемогвате. Това са външни условия, които трябва да надделеете! Няма какво, ще се подчините. Силният, идеалният, гениалният човек нищо не може да го сломи! Каквото и да му казват някои, той казва: „Мене от нищо не ме е страх. Няма сила в света, която може да ме смаже. Може да ме смелите, може да ме прекарате 100 пъти през воденицата, нищо не може да ме накара да мисля по друг начин, аз ще мисля така, както зная!“ Тъй казват гениалните хора. А сегашните хора, щом ги бутнеш с игла, казват: „Аз ще се откажа“. Такива хора ние ще ги оставим настрана.

Съвременните хора имат друга една слабост. Когато са слаби вътрешно, т.е. духовно, казват: „Да се сдружим сега!“ Смешни са те! Мишките в един хамбар се сдружили против котката и решили да я атакуват. Почват да се упражняват. Картечен огън ѝ откриват. Тичат по житото отгоре, речи държат. „А, котката ли, ще я накараме да бяга.“ Стотина–двеста мишки тичат по хамбара, цяла банда са, вървят, свирят, но като дошла котката – всички в хамбара! „Не сме готови още!“ И съвременните хора, щом дойде едно нещастие, най-първо, като мишките, отгоре се намират, но после казват: „А, опасно е, чакай да се поусъвършенстваме, че тогава ще се проявим“. Тази работа сега се разрешава, тя е според нашите методи. Отлагаш ли, значи не си бил силен. Можеш да бъдеш силен всякога, когато искаш. Тъй решава Господ. И ние се молим, молим и казваме: „Не ни слуша Господ“. Господ казва: „Аз ви направих силни като Мене, но вие не Ме слушахте“. Кога сме силни? – Извън времето и пространството можем да бъдем силни като Бога. Когато Бог ви казва – „Бъдете силни“, вие питате: „Ама можем ли да бъдем силни?“ Вие веднага взимате обратната страна, казвате: „Силни да заповядваме ли?“ – Не да заповядвате на хората, но да вършите волята Божия…

Единственото нещо, което липсва на хората, е следното: те не знаят как да служат на Бога. Това е всичката работа. Всички страдаме от един недъг – ние не знаем как да служим на Бога. Опитайте, пишете във всички вестници, в Англия, в Америка, да ви пишат как трябва да се служи на Бога, ще видите какво ще ви отговорят. Може да получите хиляди начини, хиляди мнения, но нито един няма да се докосне до самата истина. Когато дойдем до служене на Бога, там няма стражари! Бог никога няма да ти каже: „Ти трябва да Ми служиш“. У Бога има следното качество: Той никога досега не е казал на някое същество във вселената, колкото малко и да е то: „Ти ще ми служиш!“ Той му показва пътя, а оставя съществото само да Му служи или не, както то иска. Бог не е от слабите.

Ако ние Му служим, ако ние се молим, то е заради нас, не е заради Бога. То е за нашето облагородяване. Обаче не е безразлично на Бога дали ще му служим или не, но като служим на Бога, само тогава укрепват в нас вътре онези скрити сили. Онези от вас, които са богати и решат да служат на Бога, няма да питат как. Този въпрос е решен. Никога не питайте как да служите…

Разправяше един мой познат от новозагорско следния случай: „Виждам един кон на умиране, но жаден, цвили. Взимам едно бакраче с вода и занасям водата на коня, който беше на разстояние около половин километър от мене. Конят ме погледна умилно, пи от водата, след това се затрепери и предаде Богу дух“. Казвам: Такъв човек, който може да направи една малка услуга на един умиращ кон, в него има морал, в него има любов, в него има съзнание. Този човек може да даде помощ на който и да е човек. А този човек, който казва: „Това е един кон, това е един беден човек, по-важно е за мене да помогна на своите ближни и братя и сестри, отколкото на тия животни“ – от него не очаквайте нищо. Къде е доброто? – Доброто трябва да бъде добро за всички същества едновременно.

Казвам ви, че „още едно ви не достига“. Наблюдавам някоя майка, радва се на детето си и казва: „А, тази моя Стефанка, тя е едно ангелче. И моят Петранчо – също“. Но гледам как тази Стефанка и този Петранчо си играят и с пръчицата пречупват главичките на цветята. Майката казва: „Браво, браво, моите ангелчета“. Никакви ангелчета не са, те са ангели без криле и с опашка… Защо? – Майката не е вложила един висок идеал в душата на своето дете. Тя трябва да каже: „Не, мама, не е хубаво така, не трябва да късаш това цвете, в него има живот, Господ го е направил да му се радваш, без да го късаш“. Така трябва майките да възпитават децата си за в бъдеще, ако искат децата им да имат морал… Кой ни е дал право да късаме цветята? Не е ли по-хубаво в една малка саксийка да донеса това цвете, отколкото да го откъсна? Не е ли по-хубаво да имам една жива роза, отколкото една увяхнала?…

Зная какво ще бъде вашето заключение. Мислите за този богатия, влизате в положението му и ще кажете: „То така лесно се говори, но още не му е дошло времето. Нека минат още 500–600 години, та като дойде Христос, тогава ние ще Го последваме.“ Е, преди 2,000 години дойде Христос, тогава хората последваха ли Го? – Не Го последваха. Ако днес дойде Христос, мислите ли, че ще Го последват? – Пак няма. Мислите ли, че ако дойде Христос сега, днешната култура ще Го приеме? – Не, за Него държавата ще прокара някакъв особен закон. Ще Го считат, че Той е неканен гост, че Той е един човек с особени идеи. Това не е само тук в България, но и в Англия, и в Америка, никъде няма свобода…

Има добри хора в света, които не познаваме. И в Америка, и в Англия, и във Франция, и в Германия, и в Турция, и в Китай, и в Япония, навсякъде ги има. Тия добри хора ги наричам „гении на човечеството“. Те са светиите, те са необикновените хора, те са солта на бъдещото човечество! Само при тези хора вие ще научите Истината. Те няма да ви говорят, те ще ви кажат: „Ела и виж как аз живея.“ Те няма да философстват. Ти ще седиш и ще се учиш от тях.

Нима мислите, че сега аз като ви говоря, че много ще научите от мене? Казвам на мнозина: Ако вие искате да научите Истината, елате да видите как аз живея, проследете живота ми!

Не ме гледайте какво ви говоря сега, сега съм официално облечен, приличам на вас, но ако искате да разберете моя личен живот, само като ме проследите вътре ще ме видите. Когато минавам през гората, покрай бубулечките, между дърветата, между всички растения и извори, там елате да ме видите как живея. Когато прегазвам реките, никога не минавам с обувки, събувам си обувките и така преминавам. Ако съм с окаляни крака, спазвам правилото, че в чиста вода никога не влизам с нечисти крака, още на брега на реката ги измивам и тъй пребродвам реката. А като отивам да пия вода от някой извор, още отдалеч си измивам устата. Когато отивам да седна под някое дърво, няма да отида изведнъж да седна при него като неканен гост, но ще се разговоря с него, ще го запитам: „Ще ми позволиш ли да седна при тебе да си почина?“ И на която страна ми каже то, на север или на юг, дето ми определи, там ще седна. После, погледна към плодовете му, там мълча. Такъв трябва да бъде личният живот на хората…

Какво не ни достига? У нас страхът е въздигнат в култ, ние не можем да вършим волята Божия от страх. Има един въпрос, който трябва да разрешим – да служим разумно на Бога! – „На кой Бог?“ – На онази разумната, великата Любов, която осмисля всички неща, която включва всичко в себе си… Считам, че истинският начин да посетя нечий дом е като отида там, където имат нужда от мене, и им кажа: „Можете ли да ми дадете да свърша някоя работа?“ И като ми дадат да свърша някоя работа, като уредя дома им, да си отида, без да ми платят нещо. Да не казвам: „Вие знаете ли кой съм? – Аз от 2–3 седмици проповядвам за Христа. Ще проповядвам и на вас, но ако ми дадете толкова и толкова.“ Не, ще се опретна, ще послужа на хората, може би и месец, и два, ще купя каквото им трябва и ще си замина, без да ми платят. После ще отида на друго място. Това е истинското служене! И онези възвишените, благородните хора, така трябва да живеят. А мнозина хора живеят другояче.

Не искам да оставя в умовете ви една негативна мисъл, защото всички вие сте дошли на Земята да търсите „едното“, което ви не достига. Не искам сега като излезете да кажете: „Ние сме грешници.“ Не, ала идете да търсите „едното“, което не ви достига.

Богатството, което имате сега е за да намерите „едното”. Затова и сте дошли от Небето на Земята. „Едното“ е смисълът на вашия живот. То е задача, която ви е дадена за през целия живот.

Като я решите, ще видите какво е „едното“, което ви не достига. Като го намерите, ще бъде радост и веселие не за един ден, но за вековете на вашите крайни съществувания.

COMMENTS

WORDPRESS: 0