Учителя: Миналото е за поука, но настоящето е важно в дадения случай

Учителя: Миналото е за поука, но настоящето е важно в дадения случай

Откъс от беседата „Придобивките на деня“, държана от Учителя на днешния ден преди 85 години:Когато хората почват да се развиват умствено, техните

Откъс от беседата „Придобивките на деня“, държана от Учителя на днешния ден преди 85 години:

Когато хората почват да се развиват умствено, техните лица се удължават. А пък у онези, които се занимават повече с чувствения свят, с обществения живот, техните лица стават валчести. Чувствата винаги вървят по кривите линии. Щом те преодоляват, на лицето има криви линии. И ако искаш да туриш някъде на лицето си крива линия, ти непременно трябва да развиеш чувствата в себе си.

Сега тази наука трябва да бъде обоснована на нещо по-дълбоко. И това, което сега имате, там гдето сте достигнали, всички мислите, че имате известни познания. Тези познания са много добри. Те до сега са ви помагали, но за в бъдеще, те не могат да ви помагат. Сегашното ви познание в бъдеще нищо няма да ви помага. Така че ви трябва познание, което за в бъдеще ще ви помогне.

Някой казва: „Мен не ми трябва много знание.“ Добре, онова дете, което се е научило да лази, то може да каже: „Не ми е потребно повече, зная да лазя.“ Ти ще му кажеш: „Трябва да се изправиш.“ То може да каже: „Мене ми е достатъчно малкото, което имам. Да пъпля, това ми е достатъчно.“ Каква философия може да има в това. И когато някой каже: „Мен не ми трябва много знание“, то е все едно да кажеш: „да пъпля, стига ми това.“ Един червей изяде няколко листа и казва: „Достатъчно ми е това.“ И после изяде други листа и пак казва: „Повече не ми трябва.“ Мнозина още не сте се освободили от онова внушение на растенията и животните. Някой път ние сме под тяхно влияние…

Вие имате една отлична идея, искате да знаете как е създаден света. Мислиш, мислиш и най-после намериш, че Бог прилича на тебе. Питам, пръстите приличат ли на човека? Ръката прилича ли на човека? Или коя да е друга част, прилича ли на човека? Всичките части в купом взети, дават представа за човека. Човекът е съставен от всички части на телото, от всички органи, кости, които човек има взети заедно. Те, съчетани по особен начин, дават представа за човека. Ако искате да имате ясна представа за Бога, вие трябва да знаете цялото Битие, всичките същества от най-малките до най-големите. И тогава ще си съставите една малка представа за величието на Бога.

Ние искаме да знаем какво нещо е Бог. Бог можем да познаем в малките работи. Представете си, че вие сте един пътник за в този свят и искате да знаете дали в света има добри хора. Представете си, че добрите хора, със своето съзнание, могат да схващат всяко едно желание. Един добър човек схваща положението на един гладен и знае къде е той.

В дадения момент вие искате да знаете дали има добри хора. Вие сте без пари, без подслон, без дрехи, гладен сте. Вървите и няма да отидете на гости при мечките, вълците и змиите, а търсите един добър човек. Онзи, който може, в даден случай, да ви услужи – той е добър човек…

А пък съзнанието – аз го определям като вътрешната страна на нашата душа. То е пак лице, пак обективно нещо. Както лицето отразява вътрешния душевен живот, така и съзнанието ни отразява светлината, която излиза от Бога. Без тази светлина, която излиза от Бога, ние никакво знание не можем да имаме за Битието. Ти можеш да философствуваш, можеш да мислиш едно-друго, каквото и да е, но ако не можеш да имаш тая светлина, ти всякога ще имаш един недоимък, ще усещаш, че ти липсва нещо. Вие искате да ви обича някой. Мнозина ви обичат и вие пак сте недоволен…

Та казвам, ще превеждате нещата. Това е външната страна. Домът е едно отражение. Това, което става вън в Битието, става и вътре. Вие ще преведете сега, кое е вашия баща. Вашият баща, това е Бог. Коя е вашата майка? – Природата. Кои са вашите братя и сестри? – По-напредналите ви братя са ангелите, които не ги виждате. Те имат своето отражение на Земята…

Нужно ни е едно знание и приложение, за да излезем от това трудно положение, в което се намираме сега. Да допуснем, че ти си болен. Ти говориш за Бога, за Небето, за рая и казваш: „Като умра – ще отида на онзи свят.“ Аз правя едно възражение на твоето твърдение, че като умреш си щял да отидеш на онзи свят. Ти казваш: „Аз като осиромашея, ще отида при някой богат човек.“ Не, ти като богат, можеш да отидеш на тая богата трапеза, но като сиромах – не. Само когато си готов, ще отидеш в онзи свят, в Царството Божие.

Щом една стомна се счупи, ще я хвърлят в онзи свят, но в кой свят? – Във външният свят. Ти си една счупена стомна и мислиш, че ще влезеш в онзи свят. Да, в света на парчетата. Най-първо смъртта има един други процес. При смъртта, ако ти не минеш през огъня, да се стопиш и да се превърнеш във въздухообразно вещество и да те възприемат растенията, ти в Царството Божие не може да влезеш. Или другояче казано: Ти трябва да минеш през огъня на Божественото, за да изгори тази дисхармония, която съществува в тебе.

Например ти седиш на земята и си недоволен от баща, майка, син и прочее и казваш: „Като умра ще отида на онзи свят.“ Тук ти никого не обичаш и как е възможно да отидеш на онзи свят. Тук не знаеш нито да пееш, нито да свириш и мислиш, че ще отидеш на онзи свят да пееш и да свириш. Как е възможно това? За да отидеш на онзи свят, трябват чист ум, чисто сърце и непокварена воля…

Христос казва: „Отец Ми работи и Аз ще работя.“ А пък ние, учените хора, имаме идеята, че Бог е един неподвижен център. По-работливо същество от Бог няма. Бог е единственото Същество, което всякога работи. А пък ти искаш да бъдеш господар, да седиш на едно място, не искаш да учиш. Ти искаш да бъдеш богат, господар. Искаш да бъдеш светия. За светията мислиш, че е един човек, който е завършил своята еволюция и е седнал и само наблюдава наляво и надясно, светнал е навсякъде. Оставете това понятие. Светията, като се е освободил от всички свои мъчнотии, обхожда всички страдащи и казва: „Едно време и аз бях като вас.“

През деня ще разправи на 200 души и ще им помогне, утре пак, на трети ден – пак. Ще го питат: „Вярно ли казваш?“ Той ще каже:

– Вярно. Колко е патила главата ми!

– Няма ли по-лесен път?

– Няма. И аз си блъсках главата на сто врати, най-после намерих тази врата и тя ме спаси.

Всеки ден да знаеш толкоз, колкото трябва – то ти е достатъчно. Ще вземеш ключа и ще отвориш най-малката стая и ще намериш това, което Бог е турил, да го изучиш днес. Не трябва да отваряш всичките врати, за да угодиш на своето тщеславие. Но само една врата днес. На другия ден ще отвориш друга стая. Три години ще отваряш стаите и ще четеш. Всяка една мъчнотия е една стая, която отваряш и ще четеш…

Някои казват: „Понякога трябва да ходим боси.“ Ние сега сме боси. Ние започваме от босотата и тепърва започваме да се обуваме.

„Трябва да имаме най-модерни обувки.“ – Какви трябва да бъдат обущата? Обущата не трябва да свиват пръстите на краката ти. Всички пръсти трябва да бъдат добре разположени. Хигиеничните обуща имат голямо влияние върху човека. Ти не може да бъдеш морален човек, ако нямаш хубави обуща, че ти сам да си доволен. Понеже, ако твоите пръсти са прибрани, енергиите не текат правилно, енергиите на природата нямат правилен достъп в тебе. Та в природата модата е: краката трябва да бъдат свободни…

Та казвам: тия страдания, които сега изпитвате – това е излизане от центъра навън. Щом страдаш, ти излизаш от рая навън. Що е страданието? – Излизане из рая навън. Що е радост? – Влизане в рая. Че как няма да скърбиш! Щом дойде скръбта, казвам: из рая навън си излязъл. Човек страда дотогава, докато измени своето положение. Нека да ви направя идеята малко по-ясна. Да кажем, че вие сте на известен планински връх и по невнимание се хлъзгате надолу и не може да се върнете назад. И казвате: „Дано да слеза благополучно.“ – Това е излизане из рая. И щом стигнеш до дъното, ще кажеш: „Слава Богу!“ И тогава ще намериш път за горе. Това го наричам влизане в рая. Като съгрешиш, ангелът ще те бутне надолу и няма да слезе с тебе. Той горе ще остане. И ти, като слезеш долу, ще погледнеш ангела горе и ще търсиш новия път, по който да се върнеш в рая. Ще кажеш: „Като се кача, ще бъда втори път много внимателен, да не се хлъзна пак.“

Сега искам да ви обясня онези страдания и радости, които стават в живота. Защо страдаш? – Хлъзнал си се. Някои деца се хлъзнат и им е приятно. Нещата трябва да се изяснят. Всичката ни съвременна дейност, дейността на всички тези учени хора – това е един подтик на Божествения Дух, Който работи в цялото човечество, за да обърне нагоре насоката ни. Науката – в каквато и да е област – съдейства да обърнем нашите движения нагоре към онзи център, от Който сме излезли…

Щом се намерите в присъствието на един светия, всичките ви тъги и скърби ще изчезнат и вие ще се намерите в приятно положение. Щом се намерите близо до един гениален човек, той ще ви внуши една мисъл да учите. Щом почнете да мислите, гениалният е пред вас. Щом се явите пред един банкер, хубаво огладен, у вас ще се зароди едно желание да си имате нещичко – нивички, парички, да сте облечени хубаво и пр. Щом искате да бъдете хубаво облечени, това е банкерът, който ви направлява, а не геният. Банкерът е стомахът, геният – това са дробовете, а пък светията е главата. Всеки ден вие може да имате съвета на светията, на гения и на банкера. Не е лош банкерът, но трябва да знаете, че този банкер всяка сутрин пита светията какво трябва да прави днес. Той пита и гения по кой начин да го направи. По някой път банкерът загазва и пита: „Какво трябва да правя?“ Светията казва: „Не си постъпил така, както аз казах.“ И геният казва на банкера: „И ти не си употребил моя метод.“ Банкерът казва: „Потрудих се.“ – „Потрудил си се, но не си го направил както трябва.“

Светията и геният определят да наложат на банкера едно наказание. Какво е това наказание? – Четиридесет дена да боледува и да не му дават да яде. Лишават го от всичкият му капитал. И банкерът става сух, хлътне коремчето му, стомахът му и още малко ще се скъса. Банкерът казва: „Моля ви за снизхождение, ще живея добре.“ И тогава идва пак здравието и банкерът почва да се разпуска. Когато заболеете, боледува вашият банкер.

Според мене, главата на човека не може да боли. Болката на главата е едно отражение на това, което става в стомаха. Щом в стомаха има известен безпорядък – в банкера, това има като отражение главоболието. Не може да има болки и в дробовете. Не могат да боледуват. И болките на дробовете са отражение на това, което става в стомаха. Всичкото става в стомаха и червата под пъпа. Това е долния свят, това е ада. Вие търсите къде е адът. Тънките и дебели черва са в ада, всичките нисши духове. Ще турите ред и порядък във вашият ад, ще турите ред и порядък във вашия банкер – не насилие. Ще го учите, че не трябва да яде много, да не е много лаком човек…

Бог се проявява най-първо в нашия ум, проявява се в нашето сърце, проявява се и в нашата воля. На три места Бог се проявява. Щом дойде една добра мисъл в ума ви, Бог се е проявил. Щом дойде едно добро чувство в тебе, Бог се е проявил. Щом направиш една добра постъпка, Бог пак се е проявил. Всеки ден трябва да се стремите да възприемете една добра мисъл, едно добро чувство и да направите една добра постъпка.

И ще видите с колко празни неща се занимавате. Слугинята счупила някоя чиния и вие цял ден разправяте това. Казвате, че от баба ви останала чинията и тоя ден сте го изгубили за хубавата чиния. А пък тази чиния е трябвало да я счупите, защото прогресът ви зависи от счупването на тая чиния. Ако се строшат вашите окови, захвърлете ги и да ги вземе който иска. Оковите и златни да са, оставете ги. Не дръжте в ума си онази голямата чиния на баба си, оставете я.

Всяка една мисъл, която може да ви държи в робство, всяко чувство, което може да ви държи в робство и всяка постъпка, която може да ви държи в робство, освободете се от тях. Аз говоря за един момент. И ако се освободите, може би този момент да е онзи, който ще определи посоката на нещата в живота. Може един момент да определи, да отвори пътя ви за онези, великите постижения. Някой път вие мислите, че имате постижение. Имали сте. Но за днешният ден успехът ви ще зависи от днешните постижения: от една добра мисъл, която възприемате, от едно добро чувство и от една добра постъпка.

Христос казваше на своите съвременници евреи: „Не мислете, че вие сте чада Авраамови.“ Не трябва да се хвалим с миналото си. Бог може да въздигне от тези камъни чада Авраамови. Не се спирайте върху миналите работи. Каква работа стои пред вас? Ти казваш: „Ние не ги разбираме тия работи.“ Не само не ги разбирате, но и много други неразбрани неща стоят за мнозина за разрешение.

Когато се учите да тъчете, трябва да имате стан, основа, кросно. Най-първо ще се научите да сновете и по тези нишки да почнете да тъчете. Вие ще кажете: „Каква полза има от такава работа?“ – Има голямо значение. Полезното всякога трябва да се прилага. Полезното е резултат на един разумен живот. Почнете да мислите върху Любовта…

Не си служете със следующия аргумент: „Баща ми е богат – и аз съм богат.“ – Не е така. Баща ти може да е учен, но ти може да не бъдеш учен. Ти можеш да наследиш чертите на учеността, но ти трябва да се учиш толкова години, колкото е учил баща ти. Ти казваш: Ще добия по закона на наследството. По закона на наследството се онаследяват само възможностите, но ти трябва да учиш да работиш. Ти може да имаш предразположенията на баща си, но не си като него. Ние казваме: Бог е Всеблаг. Но Бог през цяла вечност е работил, но ние не сме работили като Него. У нас има предразположение да бъдем като Бога. Следователно ние трябва да направим едно усилие, много малко усилие, за да бъдем така добри като Него. Че имаш препятствие в живота си – това нищо не значи. Че имаш прегрешения, падане, ставане, това нищо не значи. Може да имаш грехове колкото искаш. Това е спънка за тебе, това е една възможност за тебе, при която твоята вяра да се развие. И даже Христос, Който нямаше никакви грехове, и Той взе греховете на другите, за да се научи на нещо. Да има една опитност.

Ти казваш сега: „За кои свои грехове страдам?“ Христос знаеше за кои грехове страдаше. Та малките спънки, които срещате, лошите мисли, лошите чувства, които идват, и лошите постъпки да не ви спъват. Кажи си: „Аз съм човек, който мисля, чувствувам и работя.“ Могат да се поправят погрешките и никой не може да ги избегне. Никой не може да избегне лошите мисли, те ще дойдат. Не се спирай върху въпроса защо са дошли. Дошли са, за да мислите и да ги разрешавате.

Та казвам сега: ако аз съм един търговец, ще гледам с всичките си клиенти да направя една връзка, а не само да върша своята търговия. Да образувам онези с клиентите си, че да възприема нещо от тях и да им дам нещо хубаво. И то не само от стоката си, но и нещо от себе си. Вие всички сте търговци. Всеки човек се занимава с търговия – вземате и давате… По пътя, по който минаваме, трябва да възприемем известни идеи, да ги обработим и да ги препратим в света. Всеки един от вас трябва да изработи една мисъл, едно чувство и една постъпка и всеки ден трябва да изпраща най-малко по една добра мисъл, по едно добро чувство и по една добра постъпка. И вечерта ти ще си доволен от това, което си направил през деня.

COMMENTS

WORDPRESS: 0