Учителя: Благодарете на Бога за всичко, което ви се случва

Учителя: Благодарете на Бога за всичко, което ви се случва

Откъс от беседата „Изпитът на Любовта“, държана от Учителя на днешния ден преди 80 години:Голямата тайна, която се крие в живота, седи в това да с

Откъс от беседата „Изпитът на Любовта“, държана от Учителя на днешния ден преди 80 години:

Голямата тайна, която се крие в живота, седи в това да се задоволят всичките същества, които живеят на земята. Вярващият да се задоволи; онзи, който живее, трябва да му се дадат всички условия, които животът иска; и онзи, който мисли, и на него трябва да му се дадат условия. Това малкото дете, което е родено едва на един ден, къде са неговите условия? Даже неговото съзнание не е пробудено. У него има един стремеж съвсем неопределен. Най-първо детето започва с един зов, с викане и не го знаеш какво вика. Най-първо, като се роди на земята, първото нещо е пискането. Преди да се роди то е било мълчаливо. Най-напред майката ще види дали ще кресне детето и ако кресне – човек ще стане, пък ако не кресне, заминава си – погребват го. А пък в живота на възрастния се иска обратното… Какво трябва да прави тогава? Тогаз пък му казват: Ти трябва да мълчиш.

Сега да определя: Аз, като казвам „да кресне детето“ разбирам, че трябва да заплаче. То е като артист. Детето на великия артист, което ще дойде да даде един велик концерт, с години го очакват. И всичкият идеал е да видят и чуят как ще пее той, как ще започне пеенето. И майката, и бащата казват: Дойде певецът – ще запее нещо. Та първото нещо е той да пее, а пък второто – старият трябва да мисли. Първо ще пееш и хората ще си дадат своето мнение какъв си като певец. А пък старият се отличава с друго. Той трябва да е мислил преди да е говорил. Защото детето като се роди, няма какво да мисли. Понеже девет месеца то като философ е мислило така дълбоко и нито думица не е казало. То все е мълчало и се е приготовлявало за своя концерт, като излезне как ще започне да пее…

В древността има един пример, който много пъти са го привеждали. Осъдили някого – той не бил прост човек, а учен човек – осъдили го на смъртно наказание. Царят бил много умен човек и казал за този философ: Ще му сложа едно гърне с мляко на главата и философът трябва да обиколи целия град и нито една капчица от млякото да не капне на земята. И ако една капка не капне от млякото, ще му се опрости неговото прегрешение. А ако една капчица излезне от гърнето, той ще бъде осъден на смърт. Сложили му гърнето на главата и той обиколил целия град и се върнал без да капне нито една капка от млякото на земята. Попитали го: Кого видя в града? Той казал: Никого не видях. – Той бил така концентриран, че не го интересувал външния свят. Детето прилича на един такъв осъден пътешественик, който като върви, нищо не го интересува, само гледа едно – да не би да излее една капка от млякото. От сутрин до вечер той само за млякото мисли.

Тук се появява едно противоречие. Може да кажете: Вечно все деца няма да бъдем. Вечно все няма да носим гърне на главата си и да мислим за него. Бива това ден, два, три, четири, докато обиколиш града, но щом обиколиш града и не излееш млякото, какво трябва да правиш тогава?… Ти си пратен да обиколиш този свят, осъден си на смърт. Четиридесет, петдесет години ти ще обикаляш, а някои го носят гърнето и сто и двадесет години. Сега сравнението ще приложите малко по-далеч. Ние мислим, че няма никакво гърне на главата. Някои от вас искат да живеят много щастлив живот, да правят каквото си искат. Питам: Философът може ли да прави каквото си иска? На тебе ти е дадена една присъда за смъртно наказание. Но има едно условие, че нито една капка не трябва да излезе от гърнето.

Един от английските писатели, Шекспир, е приложил този образ малко по-другояче. Вие сте чели неговата комедия „Венецианския търговец“. Този търговец имал условие, че онзи, който му дължи пари, ако не плати навреме, ще отреже от него един килограм месо. Търговецът искал да се изпълни законът, понеже онзи, който взел парите, не си изпълнил условието, не ги върнал навреме. Съдията бил много умен и настоял законът да се изпълни и един килограм месо трябва да се отреже. Но добавил: „Ще отрежеш точно един килограм – нито повече, нито по-малко. И ако отрежеш малко повече или малко по-малко, и твоят живот ще отиде.“

Та казвам: Животът не трябва да се изгуби. Има едно вътрешно разбиране. Онзи, който не разбира, ще каже: Да става каквото ще, аз искам да си поживея. Но онзи, който каже така, ще излее гърнето. И защо умират хората? Щом се върне с гърнето, го осъждат на смърт. Значи, излял е гърнето. Който е носил гърнето добре, той не умира. Следователно, ако на земята човекът е излял млякото, тогава човек умира. Това значи, че човек не е живял както трябва. Значи, че като е вървял, се е отвлякло неговото внимание. В света, в който живеете, има толкова примамки, че вие не знаете кое е полезно за вас и кое не е полезно. Вие минавате и мислите, че във всичко, което виждате има някакво благо. Но дали има благо за вас, това е въпрос.

Аз съм привеждал този пример. На едно място съм виждал деца разиграват един паток. А той, горкият, си е отворил устата и нещо се мъчи. Четири–пет деца седят наблизо и се хилят. Аз отивам, казвам им: Какво правите? Те казват: Разиграваме този паток като мечка. Казвам: Каква е вината му? Те казват: Да не е толкова глупав. – И в какво седи наказанието? Те наболи царевица с игла на един конец и пуснали конеца. Патокът нагълтал зърната едно след друго и мисли, че е намерил голямото благо, което му се дава от невидимия свят. Но конецът не се късал и той седи, горкият, с отворена уста. Всички деца се смеят, кикотят се.

Казвам им: Колко пари искате да освободите тази мечка, да я пуснете да си иде в гората? Какво се ползвате вие от нея? Вие и да го подържите така, най-после ще се скъса конецът, но аз ще ви дам пари да си купите смокини и да си похапнете. А децата обичат смокини. И патокът, като малко дете, е искал да си похапне, но вие не сте му дали смокини, а зрънца на конец нанизани. Вие малко сте го излъгали. Те казаха: Плати ни, ще го пуснем. – Дадох им аз пари и им казах: Вземете смокини от бакалина. И като взеха децата смокини, казах: Отрежете сега конеца. Едно дете отряза конеца, патокът нагълта края на конеца, погледна ме и си обърна гърба. Казах му: Още веднъж да не ядеш царевица с конец вързана. И като намериш царевица, прегледай дали е вързана или не. Ако не е вързана, гълтай тогава зърната, а пък ако е вързана, остави я настрани.

Често има опитности в живота, които приличат на състоянието на тази птица. Някоя дума, някое желание или мисъл приличат в ума ви на тази нанизана царевица с конец – и те създават същото положение. Веднага трябва да разграничиш тези мисли или желания. Ти усещаш едно вътрешно ограничение. Тази мисъл или това желание са вързани. Злото не е в царевицата, не е и в конеца, и в децата не е. Къде е злото тогава? Този паток е искал само малко да си похапне. Няма никакво престъпление в това. В реда на нещата е. Че децата искат да си поиграят малко, и това е в реда на нещата. Къде е престъплението? Има ли престъпление?…

Важното е, че животът е вложен в човека. И човек трябва да живее. А пък светът, макар че е толкова красив, има много изненади за човека в него. Онези от вас, които сте влезли в живота, душите, които идат да се въплатят, все ги излъгват. Онези, които са на земята, никак не им казват истината както трябва. На всички хора, които се въплащават тук на земята, животът не им е представен така, както е. Казвали са им: Като дойдете на земята, тук е рай. Майка ви, баща ви ще ви обичат, сестра ви, братята ви – също, няма да оставят прах да падне отгоре ви. И ще ви говорят най-сладките думи, ще ви галят. И онази душа си казва: Чакай да видим този рай на земята. Как живеят там, да го видим това. И вие сте все от тези, които сте дошли да видите този рай. И сега се намирате в чудо и казвате: Той не е такъв, какъвто ни го представляваха. Това е външната страна на живота.

Животът не е място на външно зрелище, но той представлява само по себе си една школа. Когато ви кажат, че училището е красиво, това не подразбира, че там няма мъчнотии. Там има трудни предмети, които трябва да се проучват. Някой път ще седиш с часове, има трудни задачи за решаване. И ако не сте научили урока, учителят ще ви даде двойка и не ще можеш да минеш от един клас в друг. После и вашите другари ще ви се смеят, че не сте способни…

Тук на земята, ако знаеше човек какво щеше да се случи с него, той не би дошъл. А пък за да идеш на онзи свят, там няма да те приемат. Там ще видите как сте разбирали земния живот. И ако си разбрал земния живот с всичкото му противоречие, ще те приемат. Ако не си го разбрал, няма да те приемат. Ще кажат: Ние не искаме хора, които не разбират живота. И ако четете Откровението, в една от главите се казва: „Сине человечески, откъде са дошли тези с белите дрехи?“ И отговорът е: „Тези са, които дойдоха от голямата скръб и избелиха дрехите си.“ Значи, всички страдания на земята са за да се избелят дрехите или за да избели човек своята вътрешна чистота. На земята ще се опита това…

Та казвам: Този живот как трябва да се използва? Виe не използвате живота така, както трябва, ако не го разбирате. Забележете какво се забелязва в децата, когато са в първи клас. Най-първо се забелязва едно ограничение. По-рано те са ходили където си искат, но щом влязат в първи клас, вече имат едно ограничение – ще седят в стаята, ще учат от учителя някои елементарни работи. И постепенно във всички отрасли на живота ще добиват все повече и повече. Та където и да влезне човек, все има известно ограничение. В ограничението човек не може да намери онова, което търси.

Вие се готвите за другия свят и искате да идете при вашия баща. Някои искат да отидат при Христа. Хубаво е това желание. Но след като сте живели 40, 50 години, какво ще занесете на баща си, което да го интересува? Някой път мислили ли сте като се върнете в невидимия свят, какво ще занесете със себе си? Най-първо там ще ви питат защо не писахте. Четиридесет години бяхте на земята и защо не сте писали нито едно писмо? Вие ще кажете: Условията са били много лоши. Пощата не е била редовна. Пътят може да е бил развален… Ние така сме погълнати от този живот, че като помислим за бъдещия живот, казваме: Я има друг живот, я няма. Ние нямаме ясна представа, че ще се върнем в другия живот.

Та в живота трябва да изучавате същественото. Същественото е цяла една наука. Религията е една наука, на която хората сега трябва да се учат. Досега всички хора са заучавали някои работи. Все декламират и казват: Ние се обърнахме, вярваме в Христа, вярваме в Бога, вярваме в онзи свят. Не е въпрос само да вярваме. Някой път се явяват мъчнотии в живота. След като си живял 20 години един благочестив живот, дойде едно голямо изпитание и изглежда сякаш един светия е изгубил всичко – опетни се. След като е живял 20 години чист живот, в него проникват най-лошите мисли и желания, от които е бягал. И той мисли, че всичко е разкъсано вече.

Да дам един пример. Някои хора се обичат. Когато не обичате някого, въпросът лесно се разрешава. Някой път мислите, че вашите връзки с някого няма да се разкъсат, няма да се разделите. Но един ден по невнимание онзи направи нещо, което ви е неприятно. Ако ви каже той само една обидна дума и вашите отношения се изменят. И този човек вие го намразявате и престава във вас любовта ви. Как ще си обясните това? Мислите ли, че ако една дума е в състояние да накърни любовта ви, че тази любов е била идеална? И мислите ли, че този, който ви е казал това, ви е обичал? И той казва: Аз думата си не вземам назад. Какво ще кажеш тогава? Това е един урок между двама влюбени. Те ще си кажат по една обидна дума, за да видят дали обидната дума е по-силна или любовта е по-силна. Ако обидната дума е по-силна, то любовта е по-слаба; а щом любовта е по-слаба, то животът е неразбран...

Има две страни в живота, които трябва да разбирате – лошата и добрата страна на живота. Мнозина от вас се спирате на външната страна на живота и казвате: Виж тези хора, които не са религиозни, живеят си добре и всичко си имат, а пък ние, религиозните хора, нямаме нищо. Тогава в какво седи благото на човека? Във всички стари религии законът е един и същ. Един човек, за да стане религиозен, той трябва да се лиши от всичко каквото има. Сега вие искате да обясня защо е така. Питам: Когато една млада мома я вземат за невеста в някой дом: или тя трябва да се откаже от старите дрехи, или всичко ново трябва да облече? Мислите ли, че вие като искате да влезнете в духовния живот, ще влезнете с тези стари дрехи?

Ще влезнете със съвсем други мисли, чувства и постъпки. От всичко старо трябва съвършено да се откажете. Мислите ли, че младата мома ще вземе за зестра стари дрехи от детинството си и куклите си и ще ги занесе в новия дом? Всичко това, което тя ще носи, е все ново. Може би една млада мома е работила 15, 20 години, за да си направи зестрата, която ще подари на сватове – на новия си баща, на новата си майка – на свекъра, на свекървата, от които после ще плаче. И в духовния живот има свекър и свекърва…

Вие не сте разбирали духовния живот. Вие сте го разбирали, както по светски го разбират. Някоя мома се жени и някой момък ѝ обещава къща, слугини, автомобил. Казва ѝ, че прах няма да падне върху нея. А пък след като се ожени и прах пада, и автомобил няма, и ръцете ѝ огрубяват… Това е остаряване. Трябва да пазите кожата си малко по-деликатна, за да може да възприема впечатления от външния свят по-правилно. Като задебелеят ръцете, възприятията не са толкова верни вече.

Аз вземам женения човек като подразбирам под това „човек под закон“. Законът изисква нещата да станат формално, буквално както са. Ти ко отидеш в съдилището, дори по духовен закон правото да е на твоята страна, то съдията ще те осъди по форма – по формата на закона. Съдията ще ти каже: По духовен закон ти имаш право, но по закон онзи има право. И да иска да ти помогне той, не може.

Да кажем, че някой човек ви е обидил. Какво изисква законът при обидата? Духовният закон изисква ти, който си обиден, да претърпиш. Защото ако си се обидил, ще дадеш едно заявление, ще подведеш онзи под ударите на закона. Ще го съдиш, но нямаш право сам да се оправдаваш. Най-първо ще викат двама свидетели в мировото съдилище да ви примирят. Ако не може, после ще дойде окръжният съд. После апелативният и касационният съд. И в духовния живот съществува мирово съдилище, окръжен съд, апелативен и касационен съд.

Духовният живот изисква ти сам да си бъдеш съдия! Не как ще те съдят отвън, но ти сам като съдия ще произнесеш своята присъда върху себе си. Писанието казва така: Ако сами себе си съдим, няма да ни съдят. А пък ако не знаем да се съдим, другите ще ни съдят. Апостол Павел казва в едно послание: Не знаете ли, че ангели ще съдим? – Ангели, които не осъдиха сами себе си, хората ги съдят… Всякога в света Бог като ни съди, слага най-малкото наказание. Той ще даде най-малкото наказание, но не може да не даде никакво наказание. И вие ще пазите същия закон – сами себе си като съдите, поне най-малкото наказание ще си наложите. И така правите вие. Всички слагат най-малкото наказание, когато съдят себе си. Но когато съдят другите, слагат най-голямото наказание.

Този, когото обичам, е по-близък, а този, когото не обичам, той е отвън. Когато някой казва „Обичам го“, той обича своите си. А пък тези, които не обича много, те са външни. Най-първо ние говорим за една обич на близките. Писанието казва: Трябва да обичаме близките. Те са праведните, светиите. А пък грешните са още от чуждите. Говори се, че трябва да обичаме враговете си. Но те са още от чуждите. Ти не можеш да приложиш любовта към враговете си, докато не приложиш любовта си към ближните си, към своите. Ако знаеш как да приложиш тази любов към ближните си, ти ще знаеш как да приложиш любовта и към чуждите.

Та казвам, че в религиозния или в духовния живот има една вътрешна страна за разбиране. Какви трябва да бъдат твоите отношения към баща ти, към майка ти и прочие? Ти можеш да обичаш брат си и сестра си заради самия си брат и заради самата си сестра. А пък можеш да обичаш брат си и сестра си заради майка си и заради баща си. Или другояче казано: Ти можеш да обичаш брат си и сестра си, понеже имаш интерес от тях. Те са ти необходими. Те са изключително прави. Във всички религиозни системи са учили все същото. Всяко общество, което разбират така, хората могат да живеят добре. А пък които не могат да живеят добре, там се заражда известно противоречие. Не е лесна работа.

Много трудно е човек да се отнася добре. Например, да бъде човек търпелив. Не само привидно, но така, че при търпението да запазиш всякога едно вътрешно спокойствие. Ти носиш една стомна. Оставил си я някъде, някой минава и я счупва. Ни най-малко не трябва да се измени твоето състояние, но веднага става едно изменение вътре в тебе. И ти ще повдигнеш въпроса защо са ти счупили стомната и кряскаш. Не се захващай така за една стомна! Ако някой ти е казал една обидна дума, няма да обръщаш внимание. Ако една грамофонна плоча те обиди, кого ще съдиш? На грамофонната плоча могат да сложат думи, които лично да те обидят, например „Голям калпазанин си“.

Голям калпазанин е човек, който не мисли за другите, а само за себе си. В яденето, в пиенето и прочие той търси своите интереси, да му направят всичко, а пък с другите да става каквото ще. Той най-първо мисли за своите интереси, а пък за чуждите интереси казва: За тях после ще мислим. Та човекът, който от сутрин до вечер мисли само за себе си, той е калпазанин. Думата „калпа“ е чужда дума. Тя е санскритска дума. Това значи един век, който е неблагоприятен, пълен с тъмнина. Този, който е в тъмнина, той не може да мисли за друго по-далечно, а мисли само за това, което е пред него. Ти тогава само за себе си ще мислиш. И той казва: Само това виждам. Аз виждам само моите работи, а чуждите работи не ги виждам…

Вие изучавате любовта. Аз ви препоръчвам любовта като единствен закон, по който животът ви може да стане щастлив. Любовта трябва да се изучава като едно условие, с което животът може да се подобри. Животът без любовта не може да се подобри. И може да ви направя следното онагледяване: Любовта е едно изкуство. Вие имате хиляди нишки, вретена и ако вие не знаете как да си поставите една основа, ако не знаете как да прекарате нишките, какво може да сплетете? Ако не знаете как да преплетете нишките и не знаете как да приготвите плата, няма да имате и дреха. Тези нишки трябва да знаете как да ги схванете. Любовта е онзи велик закон, който ни учи как да плетем нишките на живота, за да бъдем щастливи.

Ако вземем думата „шекер“, тя значи на турски „нещо сладко“. А пък на еврейски същата дума значи „лъжа“. И ако кажеш „шекер“ на турски, ще ти кажат „аферим“ – „много хубаво“. А пък на еврейски като кажеш „шекер“, ще ти кажат: Голям калпазанин си. Тогава трябва да имаме език, в който думите да имат едно значение. Един закон има. Ние сме, за да изучим онова същинско значение на живота. Истински живот е само онзи, който като мине през всичките изпитания, да си остане целокупен и неопетнен. На него можеш да разчиташ. А пък онзи живот, който не издържа като минеш през всичките изпитания, този живот не струва. Този плат не струва. Онзи плат струва, който с години като го носиш, не избелява и можеш да го носиш. А пък онзи плат, който след няколко месеца може да избелее, на него не може да се разчита.

Та вашата работа ще прилича на моята работа, която се случи в Шумен. Да ви разкажа този пример. Отивам в град Шумен. Трябват ми едни обувки. Но понеже не познавам много обущари, намирам един евангелски обущар – най-добрия. Че е майстор, майстор е. Казвам му: Може ли да ми направиш едни хубави обувки? Той казва: Мога. Казвам му: Но хубави обувки искам да са. След като ги направи обувките, след един месец време те се скъсаха. Напука се кожата. Казах му това. Той ми каза: Отде да зная, не съм вътре в кожата. Напукала се. Но никак не му дойде на ума да изправи погрешката си. Аз казвам на себе си така: Когато правиш обувки на хората, такива некачествени обувки да не правиш. Направи едни обувки на себе си и тогава прави и на другите. Ако се скъсат, такива не прави на другите.

Та когато искате да обидите някой човек, може да го обидите, но първо направете следното. Вземете едно огледало и кажете същата дума на себе си. Ако можеш да издържиш думата, кажи я на другите; ако не можеш да издържиш и те заболи сърцето, не я казвай. Ние сме дошли на земята, за да пречистим човешкия език, човешките мисли и чувства. Това е много трудна задача. Да ви кажа къде е практическата страна. Защо трябва да пречистите езика си?… Понеже човек, който е живял на земята, все ще се окаля. То е невъзможно иначе. Аз даже някой път, обичам толкова чистотата, но гледам – капна някъде по дрехите си. При всичкото си внимание, все някъде капна.

Ето законът къде е: Ако сте прощавали, след като напуснете земята, трябва да си изперете дрехите. Понеже в онзи свят с непрани дрехи не приемат. И ако сте изпълнявали Божия Закон на земята, ако сте прощавали на земята, като си сложите дрехата в тази вода, петно няма да остане. Пък ако не сте прощавали на земята, като си сложите дрехите в тази вода, петната остават. И десет пъти да ги перете, петната остават. А пък с петно в онзи свят не приемат. Това е практическото приложение сега. Щом прощаваме, и Бог ни прощава. И Писанието казва: Ако вие не простите прегрешението на другите, и Отец ваш небесний няма да ви прости…

Човек заради Любовта, заради Божията Любов трябва да бъде готов на всички жертви. Ето един хубав пример, който имаме. Разпънаха Христос еврейските равини като един злосторник на еврейския народ. Той седи отгоре на кръста и се моли, и казва: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят.“ Той прощава, за да не остане никаква кал върху Неговите дрехи, като мине за другия свят. Та всичко да бъде чисто. Когато някой ви обиди, вие казвате: Много е обидна тази дума, това не е за прощаване. Че ако някой приятел вас ви обиди, той не ви е обидил по-кръвно отколкото евреите, които разпънаха Христа. Та казаха: Той няма нищо общо с нашия народ.

Та всички вие в душата си дръжте този закон. А дали Господ ще прости, то е друг въпрос. Но ние трябва да простим… Не прилагайте това учение върху другите. То е едностранно. Всеки ще го приложи за себе си. Много пъти, като казвам тези максими, във вашия ум седи някой друг. Вие казвате: „Еди кой си, той прави така. Тези думи са за него“. Не. Най-първо, когато аз говоря, аз говоря на себе си. Най-първо, когато аз проповядвам, проповядвам на себе си и после проповядвам на вас. Когато аз проповядвам, гледам как съм изпълнил онзи Божествен Закон върху себе си. И когато дойде да съдя някои хора, аз не ги съдя, казвам си: „Ти, ако си на тяхно място, как ще постъпиш?“ Не че е постъпил той зле, но ако аз бях на неговото място, как щях да постъпя…

Ще дойдат изпитания… Дяволът ще ви даде някое изпитание… Затова трябва да се върви по пътя на Божествената Любов. Човек трябва да има едно будно, трезвено състояние. Апостол Павел в прочетената глава описва Любовта. Законът е такъв, че Любовта на всичко вярва. Та тази работа прилича на работата на Шлятер. Той беше лечител, пророк в Америка – 1905 година. Той тръгва да отиде към западната част на Америка, нататък към Сан Франциско и по пътя намира един бъдещ привидно работник, който боледува. Излекувал го и го взел в хотела да спи с него. Шлятер имал 10 долара. Този работник, след като бил излекуван, вечерта му взема десетте долара, които имал в джоба си. Задига му панталоните и жилетката и го оставя по долни дрехи. И трябвало Шлятер цял месец да работи, да изкара пари и да си купи нови панталони. Като отива в Сан Франциско, намира го същият този работник. Той пак бил болен и пак без пари. И Шлятер го излекувал наново. Случват се такива работи.

Прилагайте великия Божествен закон в себе си, за да имате една вътрешна опитност и да чуете гласа на вашия Баща вътре, Който да ви каже думите Христови: Елате вие, верни и благословени деца, които всякога сте изпълнявали закона. В края на краищата, на тези, които не са изпълнявали закона, ще има присъда. И тази присъда ще бъде отвътре. Апостол Павел казва: Ако имате всичкото знание, а Любов нямате, вие нищо не сте. Вие сте мед, що дрънка… Той казва, че знанието не ползва. И силата не ползва. Любовта от всички неща ползва най-вече. Имайте едно дълбоко вътрешно разбиране, за да се изправят всички погрешки в живота.

Сега не мислете, че духовният религиозен човек трябва да бъде беден, да ходи със скъсани дрехи. Това е привидно. Авраам беше благоугоден на Бога и не беше беден човек. Иов, който мина през най-големите изпитания, не беше беден човек, а най-богатият. Но казвам: И като сте сиромаси, и като сте богати, да не правите едно различие, че сте сиромах. Погрешката е в това, че човек като седи, мисли, че е сиромах или богат. Щом правиш различие между сиромашията и богатството, ти не разбираш закона. Щом аз съм сиромах, защо ще ме безпокои какво имат другите хора? И защо ще мисля, че нямам нищо в себе си? Че най-същественото, главното го имам. Аз се ползвам от въздуха така добре, както никой друг. Ползвам се от светлината, както никой друг. От разходки се ползвам, както никой богат човек не се ползва. Някои считат, че да има човек автомобил, самолет е голямо благо. А пък аз, без да имам самолет и автомобил, ми е приятно. Аз ходя до слънцето за осем минути без самолет. Все на слънцето ходя и все на земята живея.

Та казвам: Живейте в Божията Любов и не правете разлика. Правете разлика в себе си, но само за маневра. Като се намерите беден, мислете за другите хора; и като се намерите богат, пак мислете за другите хора. Понеже вие не сте най-бедният човек. Има по-бедни от вас. Някой път аз минавам покрай нашето игрище и гледам, че има доста щурци. Като минавам покрай тях, те ми дават уважение – оттеглят се. Казват: Нека мине господарят. И като си отмина, те пак излизат. Някой път ги гледам, че ги дебне някоя котка. Седи котката, натисне някой щурец и го изяде. Та често отивам да хвана котката и казвам: Тези ми певци да не ги пипате.

Та има нещо красиво в живота. И благодарим на Бога, че ни е изпратил на земята. Ще благодарим на Бога, че пътуваме с един билет без да сме платили за него. Даром пътуваме, толкова години ни возят. И досега не са ни представили да платим за билета. И толкова хубави пейзажи, толкова хубави работи ни представят! Така че считайте, че вие сте в света с един билет само за едно хубаво представление. И да бъдете спокойни.

Ако идете на концерт и държите в себе си една външна мисъл, вие не може да слушате концерта. Считайте във време на концерта, че всичко е наред. Като сте на земята, считайте, че всичко е наред. Защото всичко това е представление. Нищо реално няма. Че умира някой – той се преструва; че някой осиромашал – той се преструва. Самото представление го изисква това. То не е всъщност така. Всички умрели живеят. Тези хора са влезли в другия свят и казваме, че са умрели. Пуснат е той от затвора. И в онзи свят е облечен с много хубави дрехи. Какво има да съжаляваме, че е излезнал от затвора? Казват, че умрял този човек. Много пъти човек трябва да умре, да излезе от затвора, от лошите условия.

Приложете Любовта като велика наука, която можете да изучавате. А за всички други работи – считайте ги за предметно учение. И благодарете на Бога за всичко, което ви се случва. Радвайте се на задачите, които сте разрешили досега, а другите, които не сте разрешили, постарайте се да ги разрешите. Има много по-мъчни задачи от сегашните. Сегашните задачи за в бъдеще ще бъдат играчки. След като разрешите всичките задачи и се върнете в дома си, ще посрещнат един прилежен и добър ученик, който се е върнал от училището и се е учил добре.

COMMENTS

WORDPRESS: 0