Учителя: Любовта е единственото богатство на душата

Учителя: Любовта е единственото богатство на душата

Откъс от беседата „Методи за чистене“, държана от Учителя на днешния ден преди 93 години:Ще направя едно малко пояснение относно кармата. Представ

Откъс от беседата „Методи за чистене“, държана от Учителя на днешния ден преди 93 години:

Ще направя едно малко пояснение относно кармата. Представете си един младеж, който е бил с другари и се напил. Случва се да завали дъжд, образува се кал. Понеже за първи път се е напил, той не може да владее своето тяло. Излиза навън, пада в калта. У него се заражда желание да стане. Стане, падне, стане – падне, стане, изтрезнява и се поглежда – цял окалян. Няма да се спирам върху причините защо се е напил. Как може да си изчисти дрехите и неговото тяло как може да се изчисти – това е въпросът.

Ще ви дам два метода – чрез прецеждане (чрез филтриране) и чрез изпарение. Тези два метода как ще ги познавате?

Онази вода, която се е размътила, трябва да се филтрира. Да допуснем, че в тази вода има съзнание. При потъването в земните пластове най-първо тя ще почувства голяма скръб, че изгубва светлината и отива в мрака и тъмнина. Потъва един, два, три, …, може и десет пласта, и след това срещне един каменист пласт, където спира движението надолу и тя излиза нагоре, излиза и почувства радост. Значи при филтрирането скръбта започва от началото, а радостта после се явява. Сега един от методите за ликвидиране с кармата е филтриране, потъване в материята, пречистване и излизане навън.

Вторият метод е чрез изпаряване. При изпаряването радостта започва в началото, а скръбта после. И то как? – Представете си онази водна капка, която се освобождава от излишни грехове, отива към Бога, казва: „Освободих се от страдание“. Тази малка капчица се радва, разперила крила, но като срещне едно студено течение, изстине, сгъсти се и пада надолу. Като падне долу, окаля се и пак дойде скръбта, без да разбира, че в своето падане тя е принесла полза на някого…

Кой метод ще изберете? – Филтрирането е за сърцето, а изпарението е за ума ви. Следователно тия два метода са необходими, ще се съединят. Умът ще пречиствате не само чрез изпарение, а и чрез филтриране. Нали хората казват: трябва да се изпарят тия мисли из главата ти навън, да излязат и да се върнат, да образуват един кръг. Когато дойде филтрирането, човек е почнал да прогресира, но работата е опасна, че вие сте дошли в един период на застой. Знаете ли какъв застой? Природата има застой, където няма нито филтриране, нито изпарение – това, което в обществото се нарича индиферентност. Някой казва: „Индиферентен съм за каквото и да се случи“. Вие трябва да знаете какво ще се случи.

Сега кармическият закон може да се разгледа само от страната на неговите страдания, но кармическият закон има и други отношения. Допуснете следното изяснение: На вас ще дам да носите празно шише в джоба си – красиво, запушено. Идвате при чешмата и забравяте да напълните шишето. Тръгвате по пътя, чувствате жажда, изваждате шишето – празно, няма вода. Значи при чешмата вие може да сте имали някои философски разсъждения: как е направен светът, колко са далеч звездите, колко милиона години има откакто е създадено слънцето, кои са причините за социалното положение, но сте забравили да напълните шишето. Най-първо ще напълниш шишето, а след това ще разискваш тия въпроси. В този случай шишето трябва да го напълните. Ако не го напълните, ще страдате…

Второто положение: Сложете на гърба си един кош с хляб от 70–80 кг с хубави хлебчета. Вие сте толкова лаком, искате да го занесете на 40–50 километра, за да го продадете. Но законът е такъв, че срещате бедни деца и трябва да дадете на децата, за да ви олекне. Горко ти, ако не дадеш на децата! Докато идеш до 50 км, гърбът ти ще се обели. В този случай ще изпразниш коша си, а при чешмата ще напълниш шишето. Ако не изпразниш коша, ще дойдат същите страдания. Пълният кош с хляб ще раздавате на дясно и на ляво, докато остане само един хляб за теб. И тогава ще бъдете доволни и щастливи. Ако вие сте нещастен, има две причини: първата причина е, че не сте напълнили шишето; втората причина е, че не сте раздали хляба.

Всяка една ваша постъпка, щом почнете да страдате, си я обяснете: шишето ли не напълнихте или хляба не раздадохте. Не само да спорите и да философствате, но причините, които сега създават кармата, ще търсите – близката причина. Тя не би се проявила, ако не се създаде в настоящето една близка причина… Когато човек е изгубил любовта си, кармата е дошла на мястото. Когато радостта се е изгубила, скръбта е дошла на мястото. Когато правдата се е изгубила, безправието е дошло на мястото. Когато милосърдието се е изгубило, насилието е дошло на мястото. Всички недъзи, които съществуват днес, показват какво ни липсва.

Следователно кармата от какво се ражда? – Онзи, който е изгубил любовта, иска да я завладее чрез насилие. Всяко същество, което се опита да завладее душата ни, да ни наложи каквито и да е връзки, ги налага и на себе си. Защото тия форми, които то образува, са затвори и в същите затвори и то ще влезе.

Ще ви дам един окултен разказ: Един стар адепт в миналото имал голяма омраза към мишките и създал един капан, в който мишките да се хващат. Но той съгрешил и Господ го направил мишка. Влязъл в същата дупка, видял този капан отворен, отива да го изследва. „Тази пастърмица може да ми причини добро“. Издебва и хайде вътре. Затваря се този ум, който бил направил този капан. Никакви капани не слагайте в ума си или в сърцето си, защото в този капан и вие ще влезете. Може да минат десет, сто хиляди години, но този капан ще ви чака. Може да се върнете назад в окултната наука, може да се превърнете на муха, може да се превърнете на една микроба… Казват: „Каквото посееш, това и ще пожънеш“. Ако се върнеш назад, ще пожънеш всичките последствия.

Да се пазите от ония твърдения, че човек не може да се връща назад. Връщане има. И ако ангелите в своето падане се върнаха и им израснаха опашки, рога и копита – това е голямо падение. Ако това е за ангелите, то същият закон важи и за човеците. Той не е изключен. Сега в своя стремеж вие ще се стараете да се държите до Божествения закон на Любовта и да ликвидирате кармата си чрез него. Няма да се борите с цялата карма, няма да я слагате в ума си, няма да мислите за нея. Защото щом извикате кармата, трябва да знаете, че едновременно с нея се извикват два велики закона. Извиква се Любовта. Сега има твърдение: някой казва, че може сам да ликвидира със своята карма. Да, щом съзнае, че Любовта е единственото богатство на душата, може. Но той трябва да се попита дали тази любов е единствената любов; той да се попита дали обича всички същества еднакво.

Сега ще ви дам едно пояснение. Представете си разбойник, който е направил стотици престъпления. За него обществото има най-лошото мнение. Но този разбойник в един добър момент избавя една страдаща душа, една жена. Някоя мечка се е готвила да я разкъса и той я избавя. Как мислите, тази жена как ще мисли за този разбойник? Може ли светът да я убеди, че той е лош? Не, за нея той ще бъде добър. Следователно и най-добрият човек може в известен момент да извърши едно престъпление. Всички ще мислят, че е най-добрият човек, обаче за един може да бъде лош.

Сега какво разбрахте от двата примера? Кое е по-хубаво: човек да дава или да взема? Кое е по-хубаво: да учиш или да те учат? Кое е по-хубаво: да любиш или да те любят? – „Да любиш.“ Тогава ти, който любиш, на теб ти е приятно, ама дали на онзи, когото любиш, му е приятно?? Ти даваш и онзи иска да дава, тогава вие двама ще се спречквате. Представете си, че и двамата искате да давате или и двамата искате да вземате. Върху този въпрос ще мислите: Какво значи да те любят и да любиш.

Когато любиш, трябва да любиш без принуда. И когато те любят, да те любят без насилие. Онзи, когото любят, прави услугата; онзи, който люби, е нещастен. И следователно той казва на онзи, когото люби: „Облекчи ме от моя товар“. Това значи „аз любя“. „Аз“ в моя език разбирам: вземи от моя товар, искам да сложа малко на твоя товар. Понеже те виждам, че си силен, искам да сложа на твоя гръб. А другият казва: „Да, аз се радвам, че си ме намерил годен, сложете половината от товара“. Единият люби и другият люби, или на окултен език казано: товарът е разделен по равно на двама. Или това е същото сравнение – празното шише и пълния кош.

Искам между вас да се установят други връзки, по-благородни, защото мнозина от вас нито към себе си имате почит, нито към другите. Някои казват: „Хората много се обичат“. Човек трябва да има най-първо почитание към себе си, към своето висше съзнание, към душата си и тогава да има почитание към другите души, към обкръжаващите го.

Имате котка, която обичате, ще я вземете за главата, за опашката, ще я стискате, ще правите карамболи, после ще я гладите и пак ще се примирите. Но ако дойде до човека и речете така да постъпите, както с котката, той крайно ще се обиди…

Когато ще разискваме човешката любов, трябва да се знае каква е тя, конкретно какво значи, какви трябва да бъдат отношенията. Те са математически отношения, строго определени отношения. Щом ги имате, ще образувате хармония, щом ги нямате – дисхармония. Сега за пример, двама като се срещнат, веднага казвате: „Той не знае колкото мене“. После като го срещнете: „Той не е толкова висок като мене“… Друг ще сложи друго качество, да каже, че е равен. И се започва борба. И следователно ние базираме тази любов на знание, на това-онова.

А Любовта е един закон, независим от всички социални отношения. Всички може да опитате. Нито учението може да я задържи, нито силата, нито парите. И ако не е така, покажете един човек, който има знание, богатство и сила, и е щастлив. Вие мислите, че ще бъдете изключение. Не. – И вие като влезете, ще бъдете една такава глупава запетая, сложена не на място. Защото запетаята е потребна за малка почивка, но може да сложите тази запетая там, където няма почивка. Наричам Любовта на физическото поле по възможност най-малката почивка. Да кажем да се задъхваш или да поемаш въздух; да вземеш едно впечатление, това е най-малката любов.

Сега стария възглед ще го пазите за себе си, старото няма да рушите, ще посаждате само. Аз ви уча само на посаждане. Върху старото дърво ще присаждате тия новите присадки. Защото, ако разрушите старото дърво, ще спънете всяка еволюция. Защото от това гледище великите хора в света са израз на цялото човечество. От духовния свят ще се съберат множество монади, които ще съединят своята деятелност и сила и ще дадат израз на един велик човек на земята. Тъй както едно дърво може да изпрати един посланик в друго дърво, така в един велик човек на Земята или Учител е съсредоточена всичката интелигентност на всички тия възвишени монади или души, които целокупно действат в дадения случай.

Следователно и вие сте такава съвкупност. Сега трябва да се приготвите, защото за бъдеще ще дойде и вашият ред на това колело. И вие ще се запалите, но нито по-рано, нито по-късно. И вие трябва да намерите толкова огън, че като дойде, да се запалите. Трябва да наберете тази опитност. Само че сега, като гледате запалена свещ и вие искате да се запалите. Не бързайте. Това колело, което се движи, като се върти, ще дойде на време…

При сегашните условия всеки един човек се усеща в един. Римляните с евреите въздигнаха кръст за Христа. Сегашните християнски народи въздигнаха църкви. Но в тия църкви не е Христос. Трябва още време докато узреят хората за великото, Божественото. Помежду вас трябва да се образуват връзки, но чисти връзки, не на сила. Да мислите по закона на свободата. Чисти и възвишени връзки! Връзки, без да се връзвате, ограничения, без да се ограничавате, т.е. като направите един капан, да има две врати. Мишката като изяде пастърмата, да излезе из втората врата. И като намерите пастърмата изядена, да кажете: „Тази мишка много хубаво е направила“.

Сега да видим как ще решите въпроса и по това ще видя да ви дам ли тази задача или не. Да видим как ще решите въпроса, защото и в двата случая има ограничение. Който люби се ограничава и когото любят се ограничава. Да кажем търговецът люби, ходи, търси стоките. Когото любят и той си губи времето. Той чака, понеже го любят, очаква. Тъй щото едновременно и двамата любят. Тогава загубата как трябва да се поправи? Именно тогава се явява кармата, ако любовта не се проявява хармонично и у двамата. Като почнеш да любиш и да те любят, кармата почва да расте. Щом възлюбленият един ден не се яви на местото, питат: „Защо не дойде?“ А онзи, когото любят, питат го: „Защо не дойде на време?“. Значи, има известни ограничения, известни огорчения.

Сега за бъдеще вас ви трябва новата философия… Този преходен период, за да го минете, ви трябва едно усилие, да се трансформира, известни граници на съзнанието трябва да се премахнат. Защото някои в класа, ако мислите да си оправите работите, може да ги оправите временно, но два пъти ще ги оправите, три пъти ще ги забъркате. Всеки окултен ученик, който иска да си оправя работите, два пъти ще ги оправи, три пъти ще ги разбърка. А въпроса може да го решите рязко в неговата пълнота, без никакви заобикалки. Като разрешите въпроса, ще дойде нова светлина, ново разбиране, ново схващане вътре в живота.

За това познание, ако бих ви дал тия окултни познания, не зная кои от вас биха издържали. Вие всинца ще кажете: „Ще издържим“, но на някого стомахът ще се развали, някого главата ще заболи, някой ще оглушее, някой ще ослепее, ще дойдат много страдания. Тази висша енергия вътре в нервната система ще произведе цяла една пертурбация. Ако вие не сте в съгласие с великия Божествен закон да ви помагат, вие ще се стопите. За това именно ученикът трябва да се подготвя дълго време и тогава да стъпи на краката си да добие по-силни вибрации, да придобие издръжливост… Трябва да бъдете смели, аз ви казвам какви са законите. По този път сме минали всички и вие ще минете, понеже нашият път е най-лесен. Методите са най-сложни, но пътят е най-правият, лесен е.

Първият въпрос: да любиш или да те любят. И тогава ще определите кога се е появила любовта… Направете един прост опит. Той е следният: може да вземете една хубава череша. Най-първо направете опита, когато сте сит. Вземете най-хубавата череша, да видим колко време ще я държите. Най-първо вие искате да я държите, обичате я, но колкото у вас идва гладът, във вашето съзнание се губи нейната красота и у вас ще се роди едно желание да я изядете – значи сте минали в съзнанието да те любят. Ще кажете на черешата: „досега аз те любих, пък от сега нататък ти ще ме любиш“. Тъй и онзи, който люби, ще бъде погълнат. По-малките изяждат по-големите. Всякога е тъй в света. Не голямото е силно, а малкото… Някои може да направите разлика в съзнанието, някои може да не направите. Ще бъдат интересни тия аналитически процеси. Гледайте да бъдете спокойни. И ако изпъкне нещо в съзнанието от миналото, кога се е родило това желание у човека.

А сегашните спънки, които съществуват между вас, ще ги изгладим. Има няколко начина за изглаждане. Художникът като сгреши някъде, има начин за изтриване, с боите се нацапва. Някой като сгреши, с гума изтрива. Но има начини и без изтриване. Понеже всяка погрешка е вътре в съзнанието, то който разбира законите, чрез трансформиране вътре в съзнанието може да я премахне. Той е най-трудният закон, който сега може да приложим. В човешкото съзнание е направено всичко. От там трябва да започнем трансформирането.

COMMENTS

WORDPRESS: 0