Учителя: Който не може да люби Бога, нито себе си може да люби, нито своя ближен

Учителя: Който не може да люби Бога, нито себе си може да люби, нито своя ближен

Откъс от беседата „Външна и вътрешна вяра“, държана от Учителя Петър Дънов на днешния ден преди 85 години:Силата на човека е в неговата външна и в

Откъс от беседата „Външна и вътрешна вяра“, държана от Учителя Петър Дънов на днешния ден преди 85 години:

Силата на човека е в неговата външна и вътрешна вяра. Вие вярвате в Бога, Когото виждате отвън, във всичко, което Той е създал. Обаче не вярвате в Бога в себе си. Само външната вяра не може да ви спаси. Трябва да вярвате и външно, и вътрешно…

Следователно, ако вярваш в Бога, ще вярваш едновременно в Него като Създател на външния свят, но ще вярваш, че Той живее и вътре в тебе. Този е пътят, по който ще вървите. – „Че нашето верую е такова.“ – Не, вие вярвате в Бога само отвън, доколкото сте слушали да ви говорят за Него. Чели сте Библията, Новия завет и повтаряте какво казал Христос. Обаче още не вярвате на Бога във вас… Неразположен си, кажи: „Аз вярвам в Бога вън от мене; вярвам в Бога и вътре в мене“. „Аз и Отец ми едно сме.“ Така е казал Христос. Ако след това неразположението изчезне, ти си на прав път; ако не изчезне, на крив път си…

Като дойдеш до света на чувствата и на мисълта, всякога се храни със здрави мисли и чувства. Приемеш ли едно гниещо чувство в сърцето си и една гниеща мисъл в ума си, непременно ще заболееш. Често религиозните и духовните хора, даже и учениците на окултизма, очакват да видят Господа отвън, така да видят Неговата помощ. Това е механически процес…

Съвременните хора трябва да влязат в нова фаза на живота, за да се освободят от всички обикновени прояви. Да остане само едно различие: между светлината и тъмнината, доброто и злото, правдата и неправдата, любовта и омразата. И тогава, като говориш за Любовта, да знаеш, че живееш в Любовта; като говориш за омразата, да знаеш, че живееш в нея. Това значи да различаваш нещата… Докато си в областта на Любовта, ти ще бъдеш радостен и весел. Вън от Любовта никаква радост не съществува…

Ако възприемете едно учение по отражение, дълго време ще се греете на него и няма да се сгреете. Така много хора възприемат Христовото учение. Те не го търсят в своя ум и сърце, но искат да знаят какво казват за Него проповедниците, учените, философите и учителите. Казваш на някого: „Слушай ме, каквото ти казвам. Така е казал Учителят“. – Важно е какво ти си чул и как си го разбрал… Истинската безопасност е вътре в човека, а не вън от него. Безопасността е във Вярата и в Любовта ни към Бога…

Истинската Любов не търпи никаква користолюбива мисъл, никакво користолюбиво чувство. Да любиш за самата Любов – това е истината… Щом Любовта се прояви, човек става здрав. Затова се казва, че тя не се проявява при болезнените състояния на човека. Където е Любовта, там няма противоречия, мъчнотии, болести. Любовта усилва Волята. Ако си слабоволен, това показва, че Любовта не действа в тебе. Това е диагноза. Където е Любовта, там има смелост и решителност. Когато всички хора са отчаяни, любещият е радостен. Той излъчва от себе си сила, както изворът, който напоява всички цветя и растения около себе си. Затова той може да помага на всички. – „Възможно ли е това?“ – За здравия всичко е възможно, но не и за болния. За мислещите всичко е възможно. Обаче за онези, които не мислят и чувстват, всичко е невъзможно. Радвайте се на вашите чувствания, на вашите страдания. Ангелите не боледуват, не страдат, затова не могат да помагат на страдащи и болни. Обаче те помагат на здрави хора. – Кой ще помогне на болния? – Светията. – Защо? – Защото и той е страдал, минал по този път. Следователно страдащият може да влезе в положението на страдащите.

Христос дойде на Земята да пострада, да влезе в живота на хората и да познае техните страдания. Минал по пътя на страданието, Той знае как да помага на хората. Сега и вие искате да бъдете носители на Божественото, да помагате на хората. – Как ще им помагате, ако не познавате техните страдания?

„Да вярваме в Господа!“ – Къде е този Господ? – „Аз Го виждам във всичко, което Той е създал.“ – Ти Го виждаш, защото имаш здрави очи. Как ще види всичко това слепият? Колкото и да му говориш за Небето и Земята, за Слънцето и звездите, той казва: „Нищо не виждам. Голям мрак е пред очите ми. За какъв Господ ми говориш?“ Значи първата ти работа е да отвориш очите на слепия, а после да му говориш… На бедния и гладен човек няма да говоря за Господа, но ще му кажа: „Искаш ли да дойдеш с мене?“ – „Искам.“ Тръгваме заедно и вървим два–три дена, докато краката се откажат да му служат. Той започва да остава след мене. – Защо не вървиш? – „Не мога, краката ми отслабнаха, не ме държат.“ – Ето това е положението на човека, който живее без Господа. Ела да седнем при този извор да си починем и да почакаме Господа. – „Как може Господ да дойде при нас?“ – Ще видиш. Седим и се разговаряме. По едно време виждаме един човек с бели дрехи, с торба на гърба си. Той се спира пред нас, оставя торбата и си заминава. Отваряме торбата – в нея бял, хубав, добре опечен хляб. – Ето този е пратеник на Господа. Видя ли го? Ти трябва да познаеш Господа. Виж какво е оставил в торбата. Сядаме двамата с него, отваряме торбата и започваме да ядем. Веднага силите ни се възстановяват. Това прави Бог. Като се нахраним, продължаваме пътя си.

Казвате: „Да търсим Господа“. – Ако във вашия ум не влезе една светла мисъл, в сърцето ви – едно топло чувство и във волята ви – едно добро действие, никога няма да намерите Господа. Този е пътят за приемане на Божественото… Връзката с Бога трябва да се възстанови! Иначе, ако си беден, ще страдаш, ще се съмняваш и колебаеш в мисълта си. Ако си ученик, ще ходиш при един, втори, трети учител, да те учат, но в края на краищата ще бъдеш далеч от същественото. Една съществена лекция има. Тя е да знаеш основното в живота… Основната идея, която трябва да занимава вашия ум, е да се свържете с Бога и да възстановите хармонията си с Него. От това гледище казвам: Една любов съществува в света – Любов към Бога.

Който не може да люби Бога, нито себе си може да люби, нито своя ближен.

Вън от Божията Любов никаква друга любов не съществува. Всяка друга любов е лъч от Бога, от Неговата Любов. Ако дадеш път на Божията Любов – изворът на живота в себе си, и твоята любов ще бъде нормална. Без този извор във вас, човешката любов е анормална…

Щом дойдеш до лошите условия на живота, разрешавай ги с Любов. Под „Любов“ разбирам онази пълнота, която разрешава всички противоречия. И след като разрешите въпроса за Любовта, тогава ще започнете истинската работа. Докато не си приел Любовта, ти си в затвор: краката ти са оковани, ръцете – също. Трябва да махнеш оковите и да излезеш от затвора. – „Какво ще правя след това?“ – Ще бъдеш свободен да работиш за Бога – без вериги, без белези на ръцете…

Първо, трябва да имате отношение към Бога, към Любовта. Синът ви, свършил гимназия, иска да върши Волята Божия, но търси по-високо знание. Той иска да придобие правата мисъл, да разбере как е създаден светът и защо е създаден. – Отсега нататък ще учите истинската наука. Това, което досега сте учили, нищо не е. Истинската наука ще ви направи щастливи. Тя ще ни покаже пътя на безсмъртието. Тя ще ни покаже истинското богатство, без да имаме желание да го обсебим. Считай, че каквото имаш, принадлежи на Бога. Това да стане твоя кръв и плът. Считай, че всички хора са едно.

Казват, че само бедните могат да приложат Христовото учение. – Не само бедният трябва да е готов да изпълни Христовото учение. Това се изисква от всички. Като говоря така, пръв аз съм готов да изпълня учението на Христа. Срещам един беден, без пет пари в джоба. Казвам му: Братко, ще споделя с тебе всичко, каквото имам. Преброявам парите си и давам половината на него. После му казвам: Както виждаш, споделих своето богатство с тебе, но бъди готов и ти да споделиш своето с другите. Когато проповядвам Истината, аз трябва да бъда свободен от всякакво користолюбие и егоизъм, да нямам предвид своите лични интереси. За мене е важно доброто на всички, не само моето добро. Ако искате да се повдигнете, дайте път на Божественото. То обединява частите в едно стройно цяло, както дървото обединява всички листа и клончета в стройна, хармонична система.

Срещаш един човек с добро обществено положение. Казваш: „Бог обича този човек повече от мене“. – Това е твое заключение. Бог обича всички и желае от нас да живеем в единство, съобразно Неговата мисъл. Ако живеем според своите мисли, върху нас се трупат последствията на нашите собствени мисли. Бог ни оставя да пожънем последствията на онова, което сами сме създали. Ето защо, стремете се да се освободите от своите собствени творения…

Едно се иска от човека: първо, да живее за Бога. След като познае Бога, тогава ще живее за себе си. Казват: „Познай себе си!“ – Не, първо познай Бога, а после – себе си. Този е пътят, по който иде Истината.

Който започва по обратен път, първо, да познае себе си, после ближния си и най-после – Бога, никога няма да придобие истината…

Ето защо, докато сте още на Земята, работете върху себе си, да се освободите от старите възгледи и разбирания… „Страшна е смъртта.“ – Страшна е, когато човек умира без любов и без знание. Щом умира с любов и със знание, смъртта е привилегия. Където присъства Бог, смъртта е привилегия. Нека остане у вас мисълта: Бог, Който е вън от вас, да влезе и вътре във вас. Опитайте се да възлюбите Бога вътре във вас…

Казват, че Христос понесъл греховете на хората. И тази идея е неразбрана. – Защо? – Защото като мислите, че Христос понесъл греховете на човечеството, нищо не ви остава, освен да седнете на трапезата и свободно да ядете и пиете. – Не, и вие ще понесете част от тежестите и греховете на хората. Защо трябваше само Христос да носи греховете на света? Негови ли бяха? Той ли ги създаде? … Ще любите Бога по особен начин, а не както любите своя приятел. Да обичаш Бога, това значи да забравиш себе си, без да изгубиш съзнанието си…

Важно е това, което днес правите. Като дойдете втори път на Земята, пак ще разсъждавате какво можете да направите. – „В миналото сме направили много неща.“ – Аз зная какво сте говорили в миналото. И тогава отлагахте за следното прераждане… Трябва да се приложи Любовта, но по свобода. Когато Бог дойде да живее в тебе, всичко, което те мъчи, което те обезсърчава, което те прави недоволен, ще изчезне…

Коя е вратата към Бога? – Вярата. Христос казва: „Всичко, каквото попросите в мое име, ще ви бъде“. – Как ще просим? – С Вяра и Любов…

Желая на всички да получите за новата година поне по един плод – плодът на Любовта. От невидимия свят изпратили на всички по едно писмо с първия плод на Любовта…Тази година изисква от вас да бъдете умни, да приложите Любовта, която сега особено ви липсва. Живейте в пределите на Любовта, за да бъдете свободни от ненужните страдания, които могат да ви сполетят от небрежност. Разбрахте ли ме? Нека всеки отреже по едно парченце от своя плод и да изпрати на други.

Отворете Евангелието от Йоана, 14-та глава, 21-ви стих: „Който има моите заповеди и ги държи, той е, който ме люби; а който ме люби, възлюбен ще бъде от Отца ми; и аз ще го възлюбя и ще явя себе си нему“. Този стих да ви бъде като мото през цялата година.

COMMENTS

WORDPRESS: 0