Учителя: Който не може да обича Бога, нито себе си може да обича, нито своя ближен

Учителя: Който не може да обича Бога, нито себе си може да обича, нито своя ближен

Откъс от беседата „Външна и вътрешна вяра“, държана от Учителя на днешния ден преди 87 години: Съвременните хора трябва да влязат в нова фаза на жи

Откъс от беседата „Външна и вътрешна вяра“, държана от Учителя на днешния ден преди 87 години:

Съвременните хора трябва да влязат в нова фаза на живота, за да се освободят от всички обикновени прояви. Да остане само едно различие: между светлината и тъмнината, доброто и злото, правдата и неправдата, любовта и омразата. И тогава, като говориш за Любовта, да знаеш, че живееш в Любовта; като говориш за омразата, да знаеш, че живееш в нея. Това значи да различаваш нещата… Докато си в областта на Любовта, ти ще бъдеш радостен и весел. Вън от Любовта никаква радост не съществува…

Истинската Любов не търпи никаква користолюбива мисъл, никакво користолюбиво чувство. Да любиш за самата Любов – това е истината… Където е Любовта, там няма противоречия, мъчнотии, болести. Любовта усилва Волята. Ако си слабоволен, това показва, че Любовта не действа в тебе. Това е диагноза. Където е Любовта, там има смелост и решителност.

Дори когато всички хора са отчаяни, любещият остава радостен. Той излъчва от себе си сила, както изворът, който напоява всички цветя и растения около себе си. Затова той може да помага на всички. – „Възможно ли е това?“ – За здравия всичко е възможно, но не и за болния. За мислещите всичко е възможно. Обаче за онези, които не мислят и чувстват, всичко е невъзможно. Радвайте се на вашите чувствания, на вашите страдания. Ангелите не боледуват, не страдат, затова не могат да помагат на страдащи и болни. Обаче те помагат на здрави хора. – Кой ще помогне на болния? – Светията. – Защо? – Защото и той е страдал, минал по този път. Следователно страдащият може да влезе в положението на страдащите.

Христос дойде на Земята да пострада, да влезе в живота на хората и да познае техните страдания. Минал по пътя на страданието, Той знае как да помага на хората. Сега и вие искате да бъдете носители на Божественото, да помагате на хората. – Как ще им помагате, ако не познавате техните страдания?…

На бедния и гладен човек няма да говоря за Господа, но ще му кажа: „Искаш ли да дойдеш с мене?“ – „Искам.“ Тръгваме заедно и вървим два–три дена, докато краката се откажат да му служат. Той започва да остава след мене. – Защо не вървиш? – „Не мога, краката ми отслабнаха, не ме държат.“ – Ето това е положението на човека, който живее без Господа. Ела да седнем при този извор да си починем и да почакаме Господа. – „Как може Господ да дойде при нас?“ – Ще видиш. Седим и се разговаряме. По едно време виждаме един човек с бели дрехи, с торба на гърба си. Той се спира пред нас, оставя торбата и си заминава. Отваряме торбата – в нея бял, хубав, добре опечен хляб. – Ето този е пратеник на Господа. Видя ли го? Ти трябва да познаеш Господа. Виж какво е оставил в торбата. Сядаме двамата с него, отваряме торбата и започваме да ядем. Веднага силите ни се възстановяват. Това прави Бог. Като се нахраним, продължаваме пътя си.

Казвате: „Да търсим Господа“. – Ако във вашия ум не влезе една светла мисъл, в сърцето ви – едно топло чувство и във волята ви – едно добро действие, никога няма да намерите Господа. Този е пътят за приемане на Божественото…

Връзката с Бога трябва да се възстанови! Иначе, ако си беден, ще страдаш, ще се съмняваш и колебаеш в мисълта си. Ако си ученик, ще ходиш при един, втори, трети учител, да те учат, но в края на краищата ще бъдеш далеч от същественото. Една съществена лекция има. Тя е да знаеш основното в живота… Основната идея, която трябва да занимава вашия ум, е да се свържете с Бога и да възстановите хармонията си с Него. От това гледище казвам: Една любов съществува в света – Любов към Бога.

Който не може да люби Бога, нито себе си може да люби, нито своя ближен.

Вън от Божията Любов никаква друга любов не съществува. Всяка друга любов е лъч от Бога, от Неговата Любов. Ако дадеш път на Божията Любов – изворът на живота в себе си, и твоята любов ще бъде нормална. Без този извор във вас, човешката любов е анормална…

Щом дойдеш до лошите условия на живота, разрешавай ги с Любов. Под „Любов“ разбирам онази пълнота, която разрешава всички противоречия. И след като разрешите въпроса за Любовта, тогава ще започнете истинската работа. Докато не си приел Любовта, ти си в затвор: краката ти са оковани, ръцете – също. Трябва да махнеш оковите и да излезеш от затвора. – „Какво ще правя след това?“ – Ще бъдеш свободен да работиш за Бога – без вериги, без белези на ръцете…

Първо, трябва да имате отношение към Бога, към Любовта. Синът ви, свършил гимназия, иска да върши Волята Божия, но търси по-високо знание. Той иска да придобие правата мисъл, да разбере как е създаден светът и защо е създаден. – Отсега нататък ще учите истинската наука. Това, което досега сте учили, нищо не е. Истинската наука ще ви направи щастливи. Тя ще ни покаже пътя на безсмъртието. Тя ще ни покаже истинското богатство, без да имаме желание да го обсебим. Считай, че каквото имаш, принадлежи на Бога. Това да стане твоя кръв и плът. Считай, че всички хора са едно.

Казват, че само бедните могат да приложат Христовото учение. – Не само бедният трябва да е готов да изпълни Христовото учение. Това се изисква от всички. Като говоря така, пръв аз съм готов да изпълня учението на Христа. Срещам един беден, без пет пари в джоба. Казвам му: Братко, ще споделя с тебе всичко, каквото имам. Преброявам парите си и давам половината на него. После му казвам: Както виждаш, споделих своето богатство с тебе, но бъди готов и ти да споделиш своето с другите.

Когато проповядвам Истината, аз трябва да бъда свободен от всякакво користолюбие и егоизъм, да нямам предвид своите лични интереси. За мене е важно доброто на всички, не само моето добро. Ако искате да се повдигнете, дайте път на Божественото. То обединява частите в едно стройно цяло, както дървото обединява всички листа и клончета в стройна, хармонична система.

Срещаш един човек с добро обществено положение. Казваш: „Бог обича този човек повече от мене.“ – Това е твое заключение. Бог обича всички и желае от нас да живеем в единство, съобразно Неговата мисъл. Ако живеем според своите мисли, върху нас се трупат последствията на нашите собствени мисли. Бог ни оставя да пожънем последствията на онова, което сами сме създали. Ето защо, стремете се да се освободите от своите собствени творения…

Едно се иска от човека: първо, да живее за Бога. След като познае Бога, тогава ще живее за себе си. Казват: „Познай себе си!“ – Не, първо познай Бога, а после себе си. Този е пътят, по който иде Истината.

Който започва по обратен път: първо да познае себе си, после ближния си и най-после – Бога, никога няма да придобие истината…

Ето защо, докато сте още на Земята, работете върху себе си, да се освободите от старите възгледи и разбирания… „Страшна е смъртта.“ – Страшна е, когато човек умира без любов и без знание. Щом умира с любов и със знание, смъртта е привилегия. Където присъства Бог, смъртта е привилегия. Нека остане у вас мисълта: Бог, Който е вън от вас, да влезе и вътре във вас. Опитайте се да възлюбите Бога вътре във вас…

Казват, че Христос понесъл греховете на хората. И тази идея е неразбрана. – Защо? – Защото като мислите, че Христос е понесъл греховете на човечеството, нищо не ви остава, освен да седнете на трапезата и свободно да ядете и пиете. – Не, и вие ще понесете част от тежестите и греховете на хората. Защо трябваше само Христос да носи греховете на света? Негови ли бяха? Той ли ги създаде? … Ще любите Бога по особен начин, а не както любите своя приятел. Да обичаш Бога, това значи да забравиш себе си, без да изгубиш съзнанието си…

Важно е това, което днес правите. Като дойдете втори път на Земята, пак ще разсъждавате какво можете да направите. – „В миналото сме направили много неща.“ – Аз зная какво сте говорили в миналото. И тогава отлагахте за следното прераждане… Трябва да се приложи Любовта, но по свобода. Когато Бог дойде да живее в тебе, всичко, което те мъчи, което те обезсърчава, което те прави недоволен, ще изчезне…

Коя е вратата към Бога? – Вярата. Христос казва: „Всичко, каквото попросите в мое име, ще ви бъде“. – Как ще просим? – С Вяра и Любов…

Желая на всички да получите за новата година поне по един плод – плодът на Любовта. От невидимия свят са изпратили на всички по едно писмо с първия плод на Любовта…

Тази година изисква от вас да бъдете умни, да приложите Любовта, която сега особено ви липсва. Живейте в пределите на Любовта, за да бъдете свободни от ненужните страдания, които могат да ви сполетят от небрежност. Разбрахте ли ме? Нека всеки отреже по едно парченце от своя плод и да изпрати на други.

Отворете Евангелието от Йоана, 14-та глава, 21-ви стих: „Който има моите заповеди и ги опази, той е, който ме люби; а който ме люби, възлюбен ще бъде от Отца ми; и аз ще го възлюбя и ще явя себе си нему“. Този стих да ви бъде като мото през цялата година.

COMMENTS

WORDPRESS: 0