Учителя: Когато обичаш, ти си силен човек

Учителя: Когато обичаш, ти си силен човек

Откъс от беседата „Три фактора“, държана от Учителя на днешния ден преди 85 години:Много от страданията на хората и големите нещастия, които претъ

Откъс от беседата „Три фактора“, държана от Учителя на днешния ден преди 85 години:

Много от страданията на хората и големите нещастия, които претърпяват, произтичат от два фактора: от един по-нисш живот, в който сегашните животни живеят и от един преходен живот, в който сега човек живее. Страданията на човека се дължат на неговите чувства. Обикновено във всичките хора има разположение да живеят добре, т.е. да бъдат охолни, да нямат никакви мъчнотии. Ако попитате, дори в животните ще има този маниер. Всяко едно животно иска да бъде богато, да бъде охолно, да няма кой да го безпокои. Това е неразбиране на живота. Яденето и пиенето – това са условия. Скърбите и страданията са пак условия, побутване. Скръбта е само за да изкара човека от едно пасивно състояние. Но по някой път ние не мислим, че има някакъв Промисъл…

И действително трябва да се даде подтик на хората да се учат. Знание трябва на хората. Не натрупване на сегашното знание. Природата в своята целокупност е едно учреждение за наука. Всички хора са пратени навреме да се учат. Нито едно същество не е останало да не учи. Някои ученици са много мързеливи, но природата е измислила разни начини, по които да ги застави да учат. И всичките страдания не са нищо друго освен един метод да те заставят да мислиш.

По някой път искаме да знаем дали Господ се грижи за нас. Това е толкова ясно. Той е създал света със съвременната наука. Всички учени хора от хиляди години насам и сегашната наука показват, че има един велик Промисъл. Ако ние сме проникнали в този Промисъл, в нас ще се роди желание да учим.

Например у някой човек се заражда в ума му да стане богат. Защо? За да си съгради хубава къща. Хубава идея, но това не е смисълът на живота. Какво ще му донесе богатството? Нищо. Във всичките богати хора, във всички онези, които са станали богати и не са използвали своето богатство, става едно огрубяване в тяхното лице. Известни болести се явяват. Изобщо богатите хора се разширяват в слепоочните очи, понеже мозъкът им там работи повече. В тях има желание да трупат като мравките, защо и за какво – не знаят. Казват: „Да трупаме за нашите деца!“ Техните деца трупат за своите и т.н. Това не е наука. Няма какво да трупаме, да богатеем. Достатъчно е богатството, което имаме…

Всеки един човек има грамадни богатства, заложени в него. Той има такива способности, такива сили! Ако той ги развие, ще стане богат. Богатството е в него. Той търси това богатство извън себе си. Вследствие на това като остарее, дойде му на ум да има, но мине време и казва: „Едно време бях млад, можех да работя. Сега остарях.“ Тогава се зараждат две заблуждения: младите вярват прекомерно в своите сили, а старите изгубват възможност в това, което може да направят. Старият казва: „Не ми държат краката.“ Неуспехът на човека не зависи от неговите крака, а зависи от неговия ум. Старият може да работи, защото може да мисли.

В сегашната възпитателна система трябва да се внесат онези мисли. Аз наричам истинска наука онази, която премахва страданията и скърбите, омразата, злобата и т.н. Това е наука. Щом те безпокои една малка работа в живота, ти не си учен човек, не вървиш в правия път на науката… Можеш да имаш един виден професор, но ако не се учиш, ако в тебе няма любов към знанието, то какво може да стане? Какъвто ще влезеш, такъв и ще излезеш…

Казвате: „Лошо е това време!“ Неразбиране е. Времето не може да бъде лошо. Лоши сме ние, които не разбираме, нямаме наука. Една наука трябва да има човек. В дадения случай както казва неговият ангел – твърди се, че всеки човек има по един ангел, по един напреднал дух, който го ръководи. Колко от вас сте запознати с вашия ръководител, който ви ръководи? Този ръководител се грижи вие да се просвещавате на Земята. Този ръководител те оставя абсолютно свободен – да опитате последствията на вашите желания и на вашите мисли…

Сутрин щом се събудиш сутринта, не се въргаляй в леглото. Това е едно от правилата на природата: събудиш ли се, не се въргаляй!… Сегашните учени хора казват, че човек трябва да спи 7 часа. Право е, при дадените условия е така – при децата, но един разумен човек не е необходимо да спи 7 часа или 5 часа. За един човек, който живее един редовен живот, 3 часа дълбок сън са достатъчни, за да се възстановят всичките сили. Това е вече за хората, които разбират законите на природата. Но ако не разбират законите, тогава са потребни са повече часове…

Казвам: Ние не разбираме. Ние мислим, че като се молим, ще получим. Ние мислим, че като се молим, сме направили нещо. Ние в молитвата – това е наука; ще научиш онзи език на природата, с който да се разговаряш. По някой път казвам, че се разговарям с растенията. Смешно ви се вижда, че и растенията имат свой език. Едно растение може да те обича както един човек. Всеки може да те обича. Но ако те обича и измениш своето положение спрямо него, то ще изсъхне. Внесете едно цвете в стаята си, което обичате, поливайте го, помирисвайте го и след 4–5 месеца оставете го в градината и вижте как ще повехне това цвете. Ако го обичате и престанете да мислите заради него, то ще изсъхне.

Човешката любов изсушава хората по някой път. Изсушава ги по единствената причина, че не е разумна. Някой ви обича и след това ви тури надалече. Вие, които не разбирате, ще изсъхнете, ще се зароди във вас едно противоположно желание… Ако искате да разбирате човешката душа, във всеки един човек трябва най-първо да откриете Божественото начало, което живее в него. Ако искате с един човек да се запознаете, пазете едно правило, с което главата ви никога няма да ви боли. Ако на един човек всичките прозорци са затворени, никакво приятелство с него не правете. Този човек е недостъпен за Божествения свят. Той е зает напълно само със себе си. Един човек, с когото вие трябва да се запознаете, трябва да има един прозорец, отворен към духовния свят.

Една добродетел наричам един прозорец. Добрите чувства са вторият прозорец. Добрите мисли са третият прозорец. Аз наричам любовта живота извън човешката природа. Когато човек излезе от къщата навън, тогава той, като влезе в закона на Любовта, трябва да излезе във външния свят, за да проучва живата природа. Много материални работи има, които да проучвате. В природата има такива грамадни богатства! Ако някой път сте отегчени, сложете раницата на гърба и идете горе на Витоша. Посред канарите и цветята ще придобиете богатство… Вие сега носите един камък – скърбите си. Това са камъни, от които нищо не може да учите. Идете при другите камъни, те ще трансформират вашето състояние, което имате…

Разправя един, който държал пост 30 дена. Най-първо, когато започнал да отпоства, лекарят му разрязал гроздово зърно и му дал една четвърт от него, а другото изхвърлил. Той се чуди, но ако се наяде, ще свърши. На втория ден му дава две половинки от гроздето, на третия – три, а на четвъртия ден му дава две чаши топла вода. Малко разбито мляко във вода, постепенно му давал, приспособявал неговия стомах към естествения ред на яденето. При воденето на един висок духовен Живот не е необходимо да се наядеш така, че да ти пращи стомахът. Чудя се по някой път, когато казвате: „Той пожълтял.“ Пожълтяването не показва, че е здрав. Не е и пълнотата, която определя здравето на човека. Ако жълтият човек, който виждаш, няма толкова мазнини, но вдига 200 килограма, а ти, който имаш червендалесто лице и ако попипат корема ти – два пъти по-дебел спрямо рамената, не можеш да вдигнеш 50 килограма, кой от двамата е по-здрав?

Според мене един човек, който не може да носи страданията, е болен. Един човек, който може да издържи големите страдания, е здрав. Аз срещнах един българин, казва: „От 10 години съм спестил 10 000 лева.“ Дал ги на един бакалин, а пък бакалинът фалирал и отидоха парите му. Той казва: „Слава Богу, няма нищо, имало да минавам. Хубаво, че не си счупих крака или главата. Благодаря, че злото отиде на парите.“ Друг ще каже: „Защо Господ допусна?“ А другият казва: „Добре, че не си счупих крака.“ След 2 години ме среща и ми казва: „Спечелих един път и половина повече от изгубените пари.“

Казвам: Онзи, който иска да разбира Божиите пътища, трябва да стане умен, да стане господар на своето положение, да разбира живота и да се освободи от този неестествен страх, който сега съществува…

Пак ще ви дам примера за онзи турчин. Един турчин посетил един български чорбаджия. Ние сега се намираме в положението на този турчин, който се оплаква на българския чорбаджия и казва: „Доста заможен човек съм, но ме крадат. Толкова пари съм придобил, но не мога да намеря един честен човек. Крадат ме.“ Чорбаджията казва: „Мене моите слуги не ме крадат.“ Той видял две икони на стената да висят – на света Богородица и на свети Никола. Казва: „На тях като запаля по една свещ, те ме пазят. Той отива, взема три икони, купува кандило, уволнява всичките си слуги и казва: „Кандилото ще бъде горе пред вас.“ Обаче се случва се, че след 10 деня пак го обират. Идва той сега при иконата и гледа света Богородица с детето си, погледнал я турчинът и казва: „Млада си, дете имаш, не мога да ти намеря погрешка. Гледай твоето дете. Ти не можеш да гледаш моите интереси, гледай си детето. Права си.“ Гледа младия свети Георги и казва: „Млад си, ще ходиш насам-натам, няма защо да се грижиш заради мене.“ Хваща свети Никола. Казва: „Слушай, онази там има дете, този има кон, а ти нищо нямаш, трябваше да внимаваш да не ме оберат. Затова ще те накажа!“ Обръща го с главата надолу. Случва се, че след 10 дни тези крадци връщат обраното. И той, като се връща, казва: „Много добре си направил, че си намерил разбойниците. Втори път да се не случва същото.“

В повестта свети Никола представя разумното в човека. Той трябва да се застъпи у нас, за да разбираме разумния живот, а не какво ние чувстваме… Бъдещето на човека зависи от неговия ум. Не човек да мисли, че е учен. Аз наричам учен човек този, който когато падне в голямо противоречие, да може да разреши една вътрешна задача – той е учен човек… Ние сме пратени на Земята и имаме всички дадени условия, ние сме пратени да слугуваме и да научим нещо. При това да се развият известни способности. Как ще се развие в нас шестото чувство, да виждаме нещата надалеч? …Трябва да има един непреодолим копнеж в света. Не копнеж да отидем в другия свят, но копнеж да влезем във връзка с разумните същества, които направляват законите, за да се научим как ние, които живеем на Земята, да устроим своя живот.

Сега искам да ви наведа не на някои нови неща, но на това, че имате известни богатства, които трябва да разработвате. Не се спъвайте с мъчнотиите, които имате, но се заемете да учите. Една домакиня 4 часа ще готви, ще кълца лук, картофи, това-онова, гледа да угоди на мъжа си. Много време изразходва – 4 часа. Ако аз съм домакиня, на този мъж ще отделя 35 минути и в 35 минути ще му сготвя. След което ако съм една домакиня, ще дам на мъжа си едно правило: като влиза, отвън да събува обувките си. Ще му дам едни чехли, за да не влиза с кални обувки, че после аз да мия. След което ще го впрегна да свърши половината от работата: той да измие половината от къщата. После аз ще работя заради него. Ще взема и ще му свърша половината от работата – не само той да работи, а да влизаме в една вътрешна обмяна. Ако така не си помагаме, ние сега противодействаме…

Да обновиш организма си не е лека работа. За да обновиш организма, трябва да махнеш всичките противоречия в ума си. Как ще ги махнеш? Най-първо ще мислиш, че Бог, Който съществува в света, е разумно Същество. Всичко, което Бог е създал, е разумно и добро. Ако съществува нещо неразбрано, няма противоречие. Това противоречие не произтича от Бога, но от окръжаващата среда, която трябва да изучаваме…

Молитвата ти не трябва да бъде еднообразна. Например ако искам сила от Бога, ще се кача на голяма канара и оттам ще се моля за сила. Ако искам да се науча да плувам, ще вляза в морето до колене и така ще се моля да плувам. Ако искаш да станеш градинар, трябва да идеш в живата природа между растенията и там да се молиш, да наблюдаваш живота на растенията. Ако искаш да изучаваш животните, в животните има много скъпоценни опитности, даже с тях има много будни лекари, хирурзи, които правят своите операции. Много работи има, които ние може да научим от животните. По наследство много работи може да събудим. Някои лекари, които по естество са лекари, са наследили това чувство, което с хиляди години са развивали в себе си. Най-сетне всеки човек трябва да събуди в себе си това разумно чувство на лекуването: да знаеш във всеки случай да вземеш известни условия, за да предотвратиш известни болести. Някой път тия болести трябва да ги минеш. Има болести от три рода: физически, духовни и умствени. Това е неизбежност в света, все някъде ще се пресилиш.

Казвам сега: Бог е Същество, Което е определило всичките възможности за човешкото развитие. Той е предвидил всичко онова, което човек може да постигне и при какви условия. Той казва сега да използвате тия условия. Ако ние не можем да ги използваме, погрешката седи вътре в нас, понеже ние искаме да живеем охолно на Земята и изгубваме ония условия на повдигане. Някой иска да бъде философ или поет, или художник, или цигулар. Но поетите в света са носители на Божествените идеи. Философът трябва да бъде носител на Божествените идеи. Всичките хора изобщо трябва да бъдат проводници на Божественото.

Когато хората станат проводници на Божественото в света, тогава ще имаме общ организъм, в който ще живеем хармонично. Божествената любов ще функционира и всички ще бъдем щастливи. Понеже сега не изпълняваме волята Божия, се намираме в едно голямо противоречие. Ако ти не си в хармония с баща си вкъщи, ако баща ти не те обича, ако ти не го обичаш, ако ти не обичаш майка си и майка ти не те обича, ако ти не обичаш брат си и брат ти не те обича, ако ти не обичаш сестра си и ако ти не обичаш своите приятели, ако ти не обичаш обществото, в което живееш, как ще живееш щастлив живот?

Някой път казвате: „Това общество е невежо.“ Възможно е някой път обществото да е невежо, но някой път ние сме невежи. Има два вида невежество. Разправяше ми един българин, който правил опити с охлювите. Ние мислим, че охлювите са много глупави. Той развъждал охлюви в градината си и сложил една жица, чрез която прекарал много слаб електрически ток и забелязал, че никога не е намерил охлюв, който веднъж опарил се, да дойде втори път при жицата. Все нови и нови охлюви са се доближавали до жицата. Онези, които са се опарили, не се приближавали.

Тази разумност искам да мине. След като се опарим 10 пъти на Божествената жица, която слагат, ние пак искаме да прекрачим. Поставил Господ известна невъзможност в живота, нещо, което дори да си счупим главата, няма да можем да постигнем – например да станем милиардери. Тази възможност математически е невъзможна. При сегашното развитие и при сегашните условия, които хората имат, колко хора могат да бъдат милиардери? При сегашното развитие на човечеството колко души могат да бъдат гениални, първокласни поети или колко музиканти или художници могат да бъдат гениални?…

Да приложим сега това да учим. Богатата природа слага пред нас тия богатства, които имаме, така че да учим във всички отрасли. Всеки от вас трябва да знае по няколко езика; всеки един от вас трябва да познава животните; всеки един от вас трябва да има известни понятия върху растенията; всеки един от вас трябва да знае астрономия; най-после човек трябва да разбира нещо от химия и от много други науки, с които неговият ум се занимава…

Казвам: Всеки един от вас да си установи дълбоко да разбира Божия глас, когато говори. Когато Бог проговори на човека, всичко в него да утихне, да настане една светлина. Умът да заработи, сърцето да заработи. Когато човек е здрав, има енергия да работи. Когато обичаш някого, ти си силен човек… Ако ние можем да обичаме Бога, всички мъчнотии в света ще бъдат за нас безпредметни. Лесно ще ги минем. Ако не можем да обичаме Бога, животът ще мине много скучно. Трябва любов към Бога, любов към ближните. Това е мощната сила, която ще даде сила на човешкия ум да работи. И отсега нататък трябва да учим.

COMMENTS

WORDPRESS: 0