Учителя: Като виждаш Бога в хората, Любовта е там

Учителя: Като виждаш Бога в хората, Любовта е там

Откъс от беседата „Доброта, разумност, любов“, държана от Учителя на днешния ден преди 82 години: Всички вие сте в дадения случай ученици, дошли на

Откъс от беседата „Доброта, разумност, любов“, държана от Учителя на днешния ден преди 82 години:

Всички вие сте в дадения случай ученици, дошли на Земята. Вие това не го съзнавате…

Тепърва трябва да се научим как да живеем. Сега хората още не живеят. Не че не живеят, но имаме повече страдания, отколкото радости. И следователно често слушаме хората да казват: „Дотегна ми, не съм видял бял ден!“ Това не е верно, че не сте видяли бял ден. Белите дни са толкоз, колкото и черните дни. Нощта е черен ден, а пък когато слънцето е изгряло – бял ден. Но понеже неговият ум е бил зает само с черните дни, той мисли, че само черни дни е имало, а пък другият е зает само с белите дни и казва, че има само бели дни. Не, има бели и черни дни. За умния човек черният ден е така приятен, както и белият ден. А пък за ония, които са неразумни, не е така.

Страданието – това е нощ. Радостта – това е ден. Който разбира живота, за него страданието има такъв смисъл, както и радостта...

В природата всякога стават промени и благодарение на разнообразието на живота, последният има красота. В безкрайните промени на живота е красотата на живота. Каквито и промени да стават, разумният човек разбира. Понеже Бог, Който е създал света, е разумен, то и всичко, което Той е създал е разумно. Ако ние не разбираме разумността, ще срещнем мъчнотии…

Като обичате някого, как му говорите? Представете си, че вие се влюбвате в някого. Той е един готвач, със скъсани дрехи, оцапан. Вие като отидете, за дрехите му нищо няма да кажете. Той като бърка яденето, ще кажете: „Колко хубаво готви!“ Та вие ще видите у оня, когото обичате красота в движенията при бъркането на яденето. Ще кажете: „Много красиви движения има той!“ И ако не го обичате, никаква красота няма да видите в движението на лъжицата…

Ти като станеш сутринта, няма да мислиш най-първо за себе си. Защото слънцето, ако не изгрее и ако въздухът не влезе в твоята къща, ако хлябът и водата не дойдат какво ще стане с тебе?

Ти казваш: „Аз трябва да живея“. Как ще живееш без въздух, без светлина? Казваш: „И без Бог може да се живее в света!“ То е една идея неверна. Дошъл си на Земята. Извън земята ти не можеш да живееш този живот! И казваш: „Дотегна ми на Земята този живот“. Ти не си разбрал земния живот. Бог направи Земята и взе пръст и направи човека от пръст. Бог уважава земята, а пък човек ходи с краката си и тъпче земята и казва, че няма смисъл животът, че тая земя била грешна. Това не е философско разбиране, това не е разумно разбиране. Това са хора, които са изгубили оня вътрешен смисъл на живота. И ние сме турили друго като важно.

Казваме: „Пари да имаш!“ Колко пари му трябват на човека? За парите има един център на главата. У някои хора този център е много развит…

Ти казваш: „Какво трябва да се прави?“ Какво трябва да прави един банкерин, какво трябва да прави един музикант, един певец? Трябва да пее! Не само да пее. Трябва да пее хубаво. И този музикант трябва да се опитва в две неща. Един муизкант в две неща може да покаже, че е добър музикант. Ако времето е много влажно, да се изясни чрез неговото пение времето, както е днес. И като запее и времето се изясни от облаците, той е добър певец. Тогава ще светне, светлината ще дойде. А пък когато 3–4 месеца е било суша и като дойде той да запее, и дойде дъжд, той е добър певец.

Казвам сега: Облачното време – това са тъгите и скърбите. Някой път е много влажно времето. И трябва да си попееш някой път за да могат да се разпръснат тия тъги. Вие всичките трябва да се учите да пеете, за да можете да си разпръснете тъгите…

Ще пееш за Любовта! Ще пееш за Бога. Ще пееш за Божията Мъдрост, с която светът е създаден. Ще пееш за Божията Истина, от която е произлязла Свободата. Ти не можеш да бъдеш свободен, ако не познаваш Истината. Ти не можеш да имаш Божествената светлина и знание, ако не познаваш Мъдростта. Ти не можеш да имаш живот, ако не познаваш Любовта. Защо е Любовта? За да внесе живот. Защо е Истината? За да внесе Свобода! Защо е Мъдростта? За да придобием светлината, знанието! Това е необходимо и за сегашния живот и за всеки друг живот!

Тия три неща трябва да бъдат основни подтици в живота ни. Срещнете някой човек. Някой човек може да го обичате и някого не можете да го обичате. Всички ония хора, които ви дават нещо, вие ги обичате. Можете да направите опит. Всеки, който иска да вземе от вас, тия които вземат от вас, не ги обичате. Някой човек не го обичате, понеже той взема и не дава. И защо обичате добрите хора? Добрите хора ги обичате, понеже те дават. Те носят Божието благословение в света. Най-първо трябва да бъдете добри, в смисъл онова, което Бог е дал на вас, да го раздадете, понеже след като го раздадете, Бог ще ви даде друго благословение.

Сегашната основа на живота е, че ние искаме да станем щастливи. Щастието в живота зависи от Любовта. Щастието в живота зависи от Мъдростта. Щастието в живота зависи от Истината! От Любовта зависи! Животът зависи и от светлината, и знанието, което имаме.

Сега във вас влизат противоречията на миналото или ежедневните противоречия.

В съвременния живот вие трябва да имате разбиране за нещата. Има всевъзможни, хиляди течения има, които влизат в човека. Вие можете да направите един опит. Ако отидете между банкерите, вие ще почнете да оценявате парите, у вас ще се зароди желание да имате пари. Ако отидете между земледелците, ще се зароди у вас желание да имате и вие земя. Ако отидете между градинари да живеете дълго време, у вас ще се зароди желание да имате и вие градина. Ако отидете между гениални музиканти, у вас ще се зароди желание да бъдете и вие музиканти. Но трудът в света е разпределен. Човек в дадения момент не може да бъде всичко. Всеки човек в дадения случай има да извършва една работа.

Сега вие казвате, че човек трябва да бъде добър, че трябва да бъде умен. Най-първото нещо: Човек трябва да бъде разумен. За да бъде разумен, той трябва да знае едно: Че всичко, което Бог е създал в света, той трябва да го приеме на вяра, че е добро. Може да му се струва, че има някои противоречия, но той за себе си трябва да възприеме това. Допуснете, че ви заболява коремът. Къде е причината? Заболяването на корема може да произтича от две причини: или, че вашата симпатична нервна система не е в съгласие с вашия мозък и тогава се заражда коремоболие; или пък причината може да е, че вие сте яли някоя храна, която е мъчносмилаема, та клетките на вашия стомах почват да чувствуват особено дразнене. И следователно, от това гледище, когато човек ще яде, той трябва да си подбере най-добрата храна и да я дъвче. Да не оставя несдъвкана храна, да не оставя стомахът да върши работата на устата. Инак ще има коремоболие.

Но този закон на дъвченето е валиден и за човешката мисъл. И мисълта си има свой стомах. Ако една мисъл не си я разбрал, не си я сдъвкал хубаво, тя ще ти причини коремоболие. И чувствата си имат свой стомах. Ако си я приел и не си я сдъвкал, ще ти причини коремоболие. Та имате едно коремоболие в стомаха, едно коремоболие в ума и друго в сърцето. Когато човек е гневлив, той има коремоболие в ума. Когато плаче, той има коремоболие в сърцето.

Сърденето е на място. Но колко човек трябва да се сърди? Някой казва: „Да не се сърди човек!“ Все трябва да се посърдиш, но каква доза от сърденето трябва да употребяваш? Един мъж има една жена, която се е влюбила в него. И той минава в нейните очи за ангел. И ако той повиши малко тона си, може една година да не се примири. Та, ние съвременните не сме се научили да знаем следното: Каква динамична сила има всяка една мисъл, която създаваш, и всяко едно чувство, което допускаш, и всяка една постъпка. И след време тая сила може да се прояви.

Има един анекдот: Отишъл един в другия свят. Искал да отиде там да разгледа света. Молил се дълго време един за това и Господ изпратил един ангел, който го завел да види ада. Адът е место, дето живеят души. Не е толкоз лошо место, но е едно несгодно место. В цигански колиби живеят. Циганските колиби са като палати пред тях, те са десет пъти по-лоши. Та видял той един циганин на пиростия и много малко огън отдолу. Той попитал: „Този циганин защо е седнал на тая пиростия?“ Ангелът му казал: „Той в света беше един писател, написа една лоша книга, с която развали света. Този огън сега едвам ще го опари, но той след време ще се разгори. Сега едвам кади отдолу“. Той седи на пиростията и чака нещо да стане. Онзи ходи, обикаля и след като се върнал, вижда голям огън под циганина. – „Откъде дойде този огън?“ – пита той. – „От неговата книга“. – Му се отговаря.

Та кажеш една отрицателна дума, ти си на пиростията. На тая пиростия ти сам ще се печеш. Всеки ще отговаря за своите мисли, чувства и постъпки. За чуждите постъпки никой няма да отговаря. Този закон е верен и за един ангел, и за боговете в света. Една вечна справедливост има вътре в Божествения свят. Всеки ще опита своята мисъл, дали е добра или лоша, своите чувства, дали са добри или лоши, и своите постъпки, дали са добри или лоши.

Сега ония, които се интересуват, питате: „Този закон верен ли е?“ Казвам му: Да оставим онзи свят. Един ден аз искам да му дам една опитност. Той не вярва. Той се запознава с една мома, която той обиква и иска всеки ден да я види. Но ако един ден той ѝ каже една обидна дума, тя ще си обърне гърба и тогава тя няма да иска да го види. Той ще почне да се пече. Казваш: „Защо е така?“ Тъй е, защото не знаеш да владееш езика си. Какво трябва да казваш на своята възлюблена? Ето какво трябва да ѝ кажеш: „Аз виждам в твоето лице, че Бог живее в тебе. Аз виждам в тебе един ангел“. Ако каже: „Какъв демон си ти! Какъв звяр си ти! Каква мечка си! Каква змия си“. Какъв смисъл има в това? Ние виждаме тия думи навсякъде. Така не се говори. На оня, когото обичаш, ще кажеш, че Бог живее в него. И той като те обича и той ще види Бога в тебе.

Ти казваш: „Къде е Господ?“ Като виждаш Бога в хората, Любовта е там! И като виждат хората Бога в тебе, Любовта е там! Така трябва да се разбира. Не само да се казва: „Аз вярвам!“ Не, трябва да се направи стъпка по-напред! Да виждаме Бога в хората, и тогава да имаме всичкото благословение…

Някой дава някому едно откъснато цвете. Знаете ли какъв ангажимент има в това? Сегашните хора като се женят, си дават все откъснати цветя и затова са в това положение! На всички тия цветя трябва да се даде живот! За живите и здравите хора не късайте цветя! Цветята могат да се късат само за болни хора! А за здравите хора не късайте цветя! Давайте им с корен. Туй е културата на новото…

И всеки ден ние сме пред лицето на един свят. Ние мислим, че сме сами. И тук като седите сега, вие ме наблюдавате и вас ви наблюдават! Тук има толкова умни същества, чийто поглед е насочен към вас! Тук е насочен погледа на Бога! Бог сега наблюдава какво мислите вие. Ако има някой, който наблюдава хората, това е Бог! Той наблюдава така, че нищо не може да избегне от Неговото око! И доброто, и злото. Той винаги мълчи. Като те види, че правиш нещо лошо, Бог ще прати един ангел да ти пошепне: „Не прави това!“ Три пъти ще каже. И ако го направиш, ще носиш последствията. И щом помислиш нещо добро, пак Бог ще прати един ангел да ти каже: „Направи това!“ Та две неща казва: „Прави това“ и „Не прави това!“

Едно правило: Говорете, когато имате да кажете нещо хубаво. Не говорете, когато имате да кажете нещо лошо!

Някой път седиш и се укоряваш. Казваш си: „Аз съм лош човек!“ Така човек не се оправя! Когато аз направя погрешка, имам условия да науча нещо. И след като направя погрешката си, ще покажа силата си. Ще покажа, че имам по-голяма сила да я оправя. И така добивам двойна сила. И като направи човек погрешка, ако не я поправи, ще стане два пъти по-слаб, а ако я изправи става два пъти по-силен. Опасното в живота е там: Щом направиш 10 погрешки и не ги изправиш, ти ставаш 10 пъти по-слаб. И ако направиш 10 погрешки и ги изправиш, ставаш 10 пъти по-силен. Ето защо, поправи погрешката си, за да станеш по-силен, по-добър, по-разумен. Всяка погрешка е едно малко петно, което трябва да се премахне…

Какво ще кажеш на Бога, като отидеш? Ако отидете при Бога, изпърво какво ще кажете? – „Татко, благодарим Ти, ние бяхме на Земята. Свършихме Твоята Воля. Наскърбени утешихме и сега дойдохме при Тебе да приемем Твоето благословение, за да слезем пак отново да работим“. Да отидеш при Любовта, значи да възприемеш новото благословение на Бога! И ако вие всички бяхте слезли от небето с този такт, с това Божие благословение, за да раздадете доброто, животът ви би имал велик смисъл! Всички вие трябва да бъдете пълни с добро! Доброто е от Бога! Разумността е от Бога! И Любовта е от Бога! И като ги раздаваме, тогава ние вече участвуваме в този Божествен живот. Тогава вече физическия живот на Земята има смисъл.

Трябва да имаш здраво тяло, за да възприемаш нещата. По цялото тяло има милиони антени. Това са космите, които израстват по кожата. Човек има седем милиона прозорци по кожата си, и при всеки прозорец има по една антена. Човек има седем милиона антени, които възприемат всевъзможните промени, които стават в природата. Някои от тия промени ние не ги чувствуваме. А пък един разумен, велик, гениален човек, той отвсякъде черпи знания. Чрез космите се приема знание.

Казвате: „Каква ще бъде бъдещата култура?“ Бъдещата култура ще бъде на доброто, на разумното и на Любовта. Сега доброто не се зачита. То се счита като механически процес. Казват: „Не си струва човек да бъде добър“. Казват: „Човек трябва да бъде хитър“.

Човек трябва да бъде разумен! Три неща трябва да бъде: добър, разумен и любящ. Три неща: доброта, разумност и Любов трябва да се свържат. И ако те и във вашия живот се свържат, тогава вашата глава ще се развие по особен начин. И ако ги турите като основа, ще се развивате. Ако сте певец, ще пеете добре. Ако сте разумен, ще дадете израз на пеенето си. Ако имате Любов, всички ще останат доволни от вашето пеене. Там, дето има Любов в пеенето, не остава никоя душа незадоволена. Аделина Пати имала запис в пощата. Казали ѝ: „Не ви познаваме госпожо! Трябва да има някой да ви гарантира“. Тя пяла и директорът на пощата казал: „Дайте ѝ сумата! Само Аделина Пати може да пее така!“ Ти искаш препоръка! – Пей!

Като отивате при Господа, ще запеете. Знаете ли как ще запеете? Като се роди Христос, дойдоха ангели с песен и запяха оная велика песен. Но хората не разбраха тая музика, хванаха Христа и Го разпнаха. Казаха: „Той не е за Земята. Той е дошъл преждевременно“. Ако хората бяха разбрали Христа преди 2000 години, тия страдания, които сега идат, не би ги имало. Две хиляди години страда човечеството. Та казвам: Ние трябва да разберем пеенето. Ние трябва да разберем тия ангели – ангелът на Любовта, ангелът на Доброто, ангелът на Разумното. Те съставляват една тройка. И всеки ден те хлопат. Всеки ден те хлопат на вашата глава, на вашето сърце и на вашето тяло, и пеят песента. Кога не са ви пели?

Сега приложение се изисква! Ние казваме, че вършим волята Божия. Да се зароди в нас желание да вършим волята Божия. И да виждаме във всички неща в природата Божия пръст. И да виждаме във всеки един човек всичко, там където има живот да виждаме Божието проявление. И същевременно да виждаме, че там дето се е намесил човек, нещата не са така, както трябва да бъдат. И трябва да се изправят погрешките…

Има хора ясновидци, които отдалеч чувствуват какво има да стане. А пък някои не могат. Преди години, когато стана земетресението в Търново, всички търновци излязоха на лагер. И пророци се явиха в града, които казваха, че Търново ще потъне. Всички пророкуват. Казаха: „Скоро ще стане пак земетресение“. Аз пък виждам, че птиците пеят, петлите кукуригат, кучетата лаят и магаретата реват. И казвам: Никакво земетресение няма да има, понеже птиците пеят, петлите кукуригат, кучетата лаят и магаретата реват. Ако имаше да стане земетресение, всички кучета щяха да бъдат вън. Не щеше да има никакво кукуригане на петли и когато ще стане земетресение, всички петли млъкват. Ако петлите престанат да кукуригат, тогава вземете мерки. Когато петлите кукуригат, птичките пеят, на добре отива…

Казвам: Всичко в света си има своя дълбок, Божествен произход. Когато цветята цъфтят, това е Божие благословение. Когато, както в днешния ден, слънцето свети, това показва, че Бог благоволява. Днешният ден показва, че бъдещето, което Бог ще създаде, ще бъде отлично. Върху това аз нямам две мнения. Бъдещето, което Бог ще създаде, ще бъде добро за всички хора, без разлика!

COMMENTS

WORDPRESS: 0