Учителя: Като срещнете някой човек, намерете доброто в него, а не погрешките му

Учителя: Като срещнете някой човек, намерете доброто в него, а не погрешките му

Откъс от беседата „Здравословни и болезнени състояния“, държана от Учителя на днешния ден преди 81 години:В човешкия живот се забелязват две състо

Откъс от беседата „Здравословни и болезнени състояния“, държана от Учителя на днешния ден преди 81 години:

В човешкия живот се забелязват две състояния: здравословно и болезнено. По-голямата част от човечеството се намира в болезнено състояние на живота. Тази е причината, поради която, когото срещнете днес, все за болестта си говори. Рядко ще срещнете хора, които говоря за своето здраве. Ако срещнете някой човек, който не говори за някаква болест, непременно ще ви говори за свои погрешки. Следователно и погрешките на хората представят болезнени състояния на живота, през които човешката душа минава. Те са временни състояния, но неизбежни. Докато минава през болезнените състояния на живота, човек не може да се домогне до истинското знание. Какво се ползвате от това, че знаете кой колко прах дигнал, кой колко пъти се разгневил, или кой колко болести има? Това са относителни знания, които нищо не допринасят на човека. Разумният обаче се учи и от отрицателните прояви на живота.

В древността, един млад ученик отишъл при един от великите Учители на Индия, да му покаже правия път на живота. Учителят не му казал нищо, но му дал следната задача: „Ще отидеш при един военен, при един брамин (член на висшата жреческа каста в Индия), при един адепт и ще им удариш по една плесница. След това ще дойдеш при мене да ми кажеш какво си научил.“

Ученикът пристъпил към приложение на задачата. Той срещнал на пътя си един военен и му ударил една плесница. Военният веднага се обърнал към ученика, ударил му две силни плесници, съборил го на земята и заминал. Ученикът станал, изтърсил праха от дрехите си и продължил пътя си. По-нататък той срещнал един брамин, който се молел. Ученикът му ударил една плесница и продължил пътя си. Браминът дигнал ръката си, направил движение да го удари, но веднага свалил ръката си и продължил молитвата. Най-после той срещнал един адепт, който бил, дълбоко вглъбен в себе си. Ученикът се приближил до адепта и му ударил една плесница. Силно вглъбен в своите размишления, адептът не обърнал никакво внимание на постъпката на ученика.

Като изпълнил задачата добре, ученикът се върнал при Учителя си и му разказал всичко, което видял и научил. Тогава Учителят му отговорил: Военният, на когото удари една плесница, а получи две, представя хора, които се движат в своите болезнени състояния. Само такива хора се разправят с плесници. На една плесница те отговарят с две…

Браминът, който дигнал ръката си и я свалил, представя човек, който отчасти живее физически, външен живот, а отчасти духовен, т. е. вътрешен живот. Като му удари плесница, той дигна ръка да отговори със същото, по стар навик, но веднага съзнава, че по-добре е да не се занимава с разправии, да не разваля своето молитвено разположение.

Адептът представя човек, който е надрасъл обикновения живот, вследствие на което не обърнал никакво внимание на плесницата, не се засегнал от нея, и останал в своето дълбоко размишление.

Сега пренесете тия положения по отношение на вашия умствен живот. Има мисли, които се натрапват на човека както плесниците. Той веднага скача, удря с ръце, маха, иска да се освободи от тях. Той е недоволен, на всички разправя, че го нападнали лоши мисли. Така се разправя с лошите мисли всеки човек, който живее само физически. Ония, които се стремят към духовен живот, работят върху себе си да не се подават на влиянието на лошите мисли. Това са така наречените брамини. И най-после, истински духовните хора, адептите, чрез своята висша мисъл, са оградени от влияния. Лошите мисли ги обикалят, нападат ги, но адептите остават чужди за тяхното влияние. Адептът разбира смисъла на лошите мисли и желания в човека, не се бори с тях, не ги пъди, но остава свободно да минават покрай него и да си вземат, каквото им е нужно. Когато детето тегли майка си за роклята, за главата, за косата, тя веднага се вслушва в желанието му и го задоволява. Щом задоволи желанието му, детето я оставя на спокойствие.

Защо не гледате и вие по същия начин на ония мисли и желания, които ви безпокоят? И те са ваши деца, които искат да им дадете нещо. Ученикът трябва да се спира върху мислите и желанията си и да ги възпитава.

Лошите мисли и желания представят локви на пътя, които могат да опръскат и окалят всеки пътник. Минавате ли край тия локви, вървете далеч от тях, на разстояние най-малко 15-20 м., да не се окаляте. Чуйте ли, че мъж и жена се карат, не отивайте да ги примирявате. Те се разговарят любовно помежду си и сами ще се споразумеят. Отидете ли да ги помирявате, ще се оплескате. Не се месете в семейни работи. Ако чуете, че някое дете плаче, иска нещо от майка си, не отивайте да морализирате майката, да я съветвате как да укроти детето си. Майката знае това по-добре от вас. Детето плаче, защото майка му дала едно орехче, а на брата му – две. Братът е два пъти по-голям от него, затова майка му дала две орехчета, а на по-малкото – едно. Видите ли, че някой човек се моли на Бога, не отивайте при него да го учите как да се моли. Нека всеки се моли както разбира.

Един прост овчар живял на един уединен остров. Той всякога се молел на Бога, но по свой начин: слагал тоягата си на земята и я прескачал. Като я прескачал от едната страна, той казвал: „Господи, това правя заради Тебе.“ Прескачал я от другата страна и казвал същото. Това била неговата свещена молитва. По едно време един руски параход спрял случайно на острова. Един руски архиепископ слязъл от парахода да разбере защо този човек прескача тоягата ту от едната, ту от другата страна.

– Какво правиш, Божи човече?

– Моля се на Бога.

– Така не трябва да се моли човек. Ето, аз ще те науча на една молитва.

Започнал той да го учи молитвата „Отче наш“. Архиепископът чете, овчарят повтаря след него. Като се убедил, че овчарят научил вече молитвата, архиепископът се отправил към парахода, който скоро отпътувал. Щом останал сам, овчарят започнал да чете молитвата, но останал огорчен, като видял, че я е забравил. Моментално той съблякъл кожуха си, турил го на водата, седнал на него и заплувал по направление към парахода, да го стигне. Архиепископът видял, че овчарят стигнал парахода и търсил някого с поглед, устремен към хората.

– Какво искаш, Божи човече?

– Отче, свети, забравих молитвата, искам да ме научиш.

– Върни се на острова и бъди доволен от твоята молитва. Това, което ти можеш да направиш, аз не мога да го направя.

Съвременните хора не успяват в живота си, понеже са много нетърпеливи. Понякога те търпят, но това е търпение по неволя, а не съзнателен процес. Когато началникът се кара на някой свой чиновник, последният мълчи, търпи, макар и да намира, че забележката на началника е несправедлива. Той търпи, защото се намира пред по-силен от себе си. Намери ли се пред по-слаб, той започва да му се кара, да го хока. – Не, изкуство е човек да бъде търпелив и пред силния, и пред слабия. Намериш ли се пред някой силен и несправедлив човек, направи бележка за погрешката му, но с любов. Човек трябва да говори с любов и на силния, и на слабия.

На времето си еврейският цар Давид направил едно престъпление, което и до днес се споменава. Бог изпратил при него пророк Натан да му обърне внимание, че е постъпил крайно несправедливо.

(Бел. Тео: Ето я и самата поучителна случка, за която говори Учителя, както е разказана във Втора книга Царства (гл. 11 и 12) от Стария Завет:

„Веднъж привечер, като стана от леглото си, Давид се разхождаше по покрива на царския дом и от покрива съгледа жена, която се къпеше; а жената беше много хубава.

Давид прати да узнаят, коя е тая жена. И казаха му: „Това е Вирсавия, Елиамова дъщеря, жена на хетееца Урия.“

Давид прати слуги да я вземат; и тя дойде при него, и той спа с нея.

А когато тя се очисти от своята нечистота, върна се у дома си.

Тая жена стана непразна (бременна) и прати да обадят на Давид и да кажат: „Непразна съм.“

Тогава Давид прати да кажат на Йоав: „Прати при мене хетееца Урия. И Йоав прати Урия при Давид.“

Урия дойде при него, и Давид го разпита за положението на Йоав, за положението на народа и за хода на войната. Давид каза на Урия: „Иди у дома си и си умий нозете.“

Урия излезе из царския дом, и след него отнесоха и царско ядене. Но Урия преспа при вратата на царския дом заедно с всички слуги на господаря си и не отиде у дома си.

Обадиха на Давид и казаха: „Урия не отиде у дома си.“

Давид каза на Урия: „Ето, дошъл си си от път; защо не си отишъл у дома си?“

Урия отговори на Давид: „Ковчегът Божий, Израил и Юдея са под шатри, и господарят ми Йоав и слугите на господаря ми прекарват на полето, а аз да вляза в къщата си да ям, да пия и да лежа с жена си! Кълна се в твоя живот и в живота на твоята душа, това няма да сторя!“

И Давид рече на Урия: „Остани тука и днес, а утре ще те отпусна.“

И Урия остана него ден в Иерусалим до сутринта. И Давид го покани, и Урия яде пред него и пи, и Давид го опи. Но вечерта Урия отиде да спи на леглото си със слугите на своя господар, а у дома си не отиде.

Сутринта Давид написа писмо до Йоав и го прати по Урия.

В писмото написа тъй: „Поставете Урия там, дето ще има най-силна битка, и отстъпете от него, за да бъде ударен и да умре.“

Затова, когато Йоав обсаждаше града, постави Урия на такова място, за което знаеше, че там има храбри мъже.

Излязоха от града мъже, удариха се с Йоав, и неколцина от народа, от Давидовите слуги, паднаха; убит бе също и хетеецът Урия.

Тогава Йоав прати да обадят на Давид за целия ход на битката.

И заповяда на пратеника, думайки: „Кога разкажеш на царя за целия ход на битката и видиш, че царят се гневи и ти каже: „Защо сте отишли да се биете толкова близо до града? Не знаете ли, че върху вас ще хвърлят от стената… Защо се приближихте до стената?“ – тогава ти кажи: „И твоят раб хетеецът Урия също бе поразен и умря.“

Отиде пратеникът от Йоав при царя в Иерусалим и, като стигна, разказа на Давид за всичко, за което го бе пратил Йоав, за целия ход на битката.

Тогава пратеникът каза на Давид: „Тия люде ни надделяваха и излязоха срещу нас на полето, и ние ги гонихме, до входа на портите; тогава стрелците стреляха от стената върху рабите ти, и умряха никои от царските раби; умря и твоят раб хетеецът Урия.“

Тогава Давид рече на пратеника: „Кажи на Йоав тъй: да те не смущава тая работа, защото ножът изтребя някога едного, някога другиго; усили боя против града и го съсипи. Тъй го насърчи.“

Уриевата жена чу, че мъжът ѝ Урия е умрял, и плака за мъжа си.

Когато измина времето на жалейката, Давид прати и я взе у дома си, и тя му стана жена и му роди син. И делото, което извърши Давид, беше зло пред очите на Господа.

Господ прати Натан (пророка) при Давид, и той отиде при него и му рече: „В един град имаше двама човеци – единият богат, а другият сиромах; богатият имаше твърде много дребен и едър добитък, а сиромахът нямаше нищо, освен една овчица, която беше купил малка и отхранил, и тя беше пораснала при него заедно с децата му; тя ядеше от хляба му, пиеше от чашата му, спеше на гърдите му и му беше като дъщеря; при богатия човек дойде един странник; и нему се досвидя да вземе от овците или от воловете си, за да сготви обед на странника, който бе дошъл при него, а взе овчицата на сиромаха и сготви нея на човека, който бе дошъл при него.“

Давид се много разгневи против тоя човек и каза на Натан: „Жив ми Господ! смърт заслужава оня човек, който е извършил това; и за овчицата той трябва да плати четворно, задето е извършил това и задето е нямал милост!“

Тогава Натан каза на Давид: „Ти си оня човек, който извърши това. Тъй говори Господ, Бог Израилев: „Аз те помазах за цар над Израиля, избавих те от ръцете Саулови, дадох ти дома на твоя господар и жените на господаря ти в твое лоно, дадох ти дома Израилев и Иудин и, ако това ти е малко, бих ти придал още повече; а ти защо пренебрегна словото на Господа, като извърши зло пред очите Му? Урия хетееца порази с меч. Жена му взе за своя жена, а него уби с амонитски меч. Затова мечът няма да отстъпи от твоя дом довека, понеже ти Ме пренебрегна и взе жената на хетееца Урия, за да бъде твоя жена.

Тъй говори Господ: ето, Аз ще подигна против тебе зло от твоя дом, ще взема твоите жени пред очите ти и ще ги дам на ближния ти, и той ще спи с твоите жени под това слънце; ти извърши това тайно, Аз пък ще го извърша пред цял Израил и по бял ден.“

Тогава Давид каза на Натан: „Съгреших пред Господа.“

И Натан каза на Давид: „И Господ сне от тебе греха ти; ти няма да умреш; но понеже с това ти даде повод на враговете Господни да Го хулят, то родилият ти се син ще умре.“

Натан отиде у дома си. И Господ порази детето, което бе родила на Давид Уриевата жена.)

Учителя: Пророкът не му казал направо за извършеното от него престъпление, но по косвен път… Царят признал погрешката си и се разкаял, след което написал 51 Псалом, един от най-хубавите Псалми.

Казвате, че престъплението на Давид било голямо. Колко голямо е било престъплението на Давид, никой не знае, но имайте предвид, че за греховете и престъпленията на хората се съди по техните последствия

Искате ли да бъдете здрави, с чист, ясен поглед, с мек характер и с дълбок вътрешен мир, дайте път на Божественото в себе си. Напусне ли ви Божественото, болестите, страданията и мъчнотиите започват да ви следват. Като не разбирате защо идат страданията в живота, вие започвате да роптаете против Бога, против съдбата си. Държите ли в ума си мисълта, че само вие страдате, че сте голям грешник, вие не сте на прав път. От една страна казвате, че всичко иде от Бога, добро и зло, а от друга страна роптаете против злото. Това е неразбиране на живота. Хората са нещастни по единствената причина, че търсят щастието, както и смисъла на живота, вън от себе си.

Щастието и смисълът на живота са в човека вътре, а вън от него са само условията на живота. Виждате, че някой човек греши и искате да го изправите. Налагате му ред наказания, но той не се изправя. Външно човек не може да се изправи. Изправянето на човека е вътрешен процес, а не външен.

Виждате един вълк с верига, лишен от възможността да яде овце. Като го развържете, ще видите, отказал ли се е да яде овце. При първа възможност той ще се нахвърли върху овцата и ще я задуши. Значи, изправянето на човека подразбира изправяне на човешкото естество.

И тъй, искате ли да се изправите, да постигнете своите желания, турете Любовта за основа на живота си. Любовта е в човека вътре, а не вън от него. Докато Любовта е във вас, не търсете човек вън от себе си да го обичате и да ви обича.

Външните отношения на хората се дължат на Любовта, която те носят в себе си. Това, че майката целува, милва и прегръща детето си, още не показва силата на нейната Любов. Силата на Любовта в човека се определя от Любовта му към Бога. Виждате, че някоя майка обича детето си много, но ако се случи нещастие с детето ѝ, тя веднага упреква Бога. Тя казва: „Защо Бог ми даде това дете, и защо го взима?“

Тази майка мисли криво. Бог, най-съвършеният в света, не благоволява в страданията и в смъртта на човека. Причината за страданията се дължи на самия човек. Следователно когато се произнасяте за нещо, първо трябва да мислите, да разгледате нещата добре и тогава да кажете мнението си.

Като ученици, вие не трябва да се спирате само върху външната страна на живота, но да се вглеждате и във вътрешната му страна. Вътрешното е същественото. В него се крие смисълът на живота…

Без да искат, хората често представят карикатурни образи. – Защо? – Защото още не са придобили самообладание. Каквото им кажете, лицето им веднага приема израз на недоволство, на огорчение, на обида и т. н. Лице, което не може да запази черти, изразяващи вътрешен мир, любов и разположение на духа, е окарикатурено. Съвременните хора не са дошли още до онова дълбоко, вътрешно самообладание, при което да запазят естествените черти на лицето си.

Вие виждате как един криви лицето си, друг се почесва по главата, трети маха с ръце, четвърти тропа с крака и т. н. Това са ред неправилни, неестествени движения, които нарушават красотата на човешкото лице. Сегашният човек е изгубил своята първична красота, която трябва да възстанови.

Казано е за човека, че е създаден по образ и подобие Божие. Въпреки това, всеки съзнава, че е изгубил този образ и се стреми отново да го придобие. Колкото по-съзнателно работи човек върху себе си и изправя погрешките си, толкова по-лесно ще се върне към своя първичен образ. За да придобиете този образ, от всички се изисква самообладание, справедливост, милосърдие. Това са условия, необходими за здравословното състояние на човека.

„Дух Светий ще ви научи в истия час какво трябва да говорите.“

В какво седи истинското знание – в научаване на погрешките ли, или на добродетелите на човека? – В изучаване на човешките добродетели. Само силният може да изучава погрешките на хората. Ако слабият ги изучава, ще се намери пред опасността да направи същите погрешки, каквито хората правят. Това не значи, че човек трябва да бъде сляп за погрешките на хората, но като се вглежда в тях, погледът му трябва да бъде насочен навътре, а не към външния свят.

Гледате ли само към външния свят, вие ще изпадате в ред погрешки и противоречия. Например, като срещнете някой богат човек, ще мислите, че той е щастлив. Това е криво разбиране. Ако една река е голяма, това още не значи, че тя може да бъде плавателна. Тази река може да се пресуши и нищо да не остане от нея. Колко пъти цели континенти са се снишавали и въздигали! Защо стават такива промени в природата, и учените не знаят. Такива промени на повдигане и на понижаване на състоянията стават във всеки човек. Днес сте весели, разположени, обичате всички хора, а на другия ден състоянието ви се смени, никого не обичате, на никого нищо не давате.

В какво се крие силата на човека? – Във вътрешната му връзка с Бога. Докато е свързан с Бога, човек може да учи, да работи, да обича. Прекъсне ли се тази връзка, той всичко изгубва. И тогава, колкото повече животът му се разширява и развива, толкова повече той разбира Божиите пътища и блага и се ползва от тях. Който не разбира Божиите пътища, той иска да стане голям човек, министър на една държава. Този човек не знае, че ако свърши училището, в което Бог го е изпратил, не само министър ще стане, но ще му дадат да управлява цяла планета.

Пък и днес човек управлява повече същества, отколкото би управлявал като министър. Само в главата си човек има около два милиарда и 600 милиона жители – мозъчните клетки, а в цялото тяло – около 300 милиарда жители. Много от тия поданици са учени, големи капацитети. Вие не се познавате с тях, не можете да ги подчините на себе си, а искате да управлявате хората отвън. Някой казва: „Да стана веднъж министър, ще накажа този-онзи, ще туря ред и порядък в страната.“ Той мисли, че светът се оправя с наказания. То е все едно да счита, че като унищожи своите мисли и желания и остане без тях, ще се оправи. Не е лошо човек да има много мисли и желания, но те трябва да бъдат на местата си. Дадено желание е добро за едного, а лошо за другиго. За човека топлата храна е добра, но за пчелите не е добра. Тази храна може да ги умори. И ако човек се храни изключително със сладкия сок, който пчелите ядат, няма да се чувства добре.

Някои мислят, че ако се хранят само със сладка храна, ще бъдат по-добри, по-духовни. Пчелата, която се храни със сладък сок, добра ли е? Достатъчно е да ви ужили един път за да опитате нейната отрова. Как се образува тази отрова щом тя се храни изключително със сладък сок? Значи не само външно сладките сокове, но и светлите и благородни човешки мисли, чувства и постъпки представляват неговата сладка храна. Добрите мисли, чувства и постъпки представляват условия за здравословно състояние на човека. Като здрав човек има условия да расте и да се развива да принесе плод. Само здравият човек може да влезе в Царството Божие.

Казано е в Писанието: „Ако не станете като децата не можете да влезете в Царството Божие.“ Значи, детето, в широк смисъл на думата, е здрав човек. Следователно, докато мисли, че е дете на Бога, човек е на прав път. Докато мисли че е учен, силен, добър, той е на крив път. С какво може човек да привлече вниманието на Бога – с учеността, с добротата или със силата си? Единственото нещо, с което човек може да привлече вниманието на Бога, това е любовта му към Него…

Сега, като ученици, приложете любовта в живота си. Радвайте се на придобивките на всеки човек, за да се радват и на вашите придобивки. Ако срещнете някой здрав, учен, силен човек, радвайте се за благото, което му е дадено. Като срещнете някой човек, намерете доброто в него, а не погрешките му.

COMMENTS

WORDPRESS: 0