Учителя: Като направиш нещо добро, изпитваш радост в себе си

Учителя: Като направиш нещо добро, изпитваш радост в себе си

Откъс от беседата „Четирите елемента“, държана от Учителя на днешния ден преди 81 години:Човек сега е започнал да мисли. Животните сега започват д

Откъс от беседата „Четирите елемента“, държана от Учителя на днешния ден преди 81 години:

Човек сега е започнал да мисли. Животните сега започват да чувстват. Растенията също сега се учат да чувстват. Човек трябва да се научи да чувства болките на своя близък. Един човек е гладен. Отдели нещо от себе си. Не направиш ли това, то е престъпление. Гледаш го, минаваш, като че не виждаш. Това е престъпление. Гледаш отвисоко на него. И това е престъпление. Ти мислиш, че той е престъпник. Той може да не е престъпник. Докато гледаш така на нещата, ти се намираш на голяма опасност…

Ти не може да спираш една Божествена сила. Ако спреш една Божествена сила, която трябва да мине през тебе, ти ще осакатиш ума си. Ако спираш едно Божествено желание, ти ще осакатиш сърцето си. Ако спреш една Божествена постъпка, ти ще осакатиш тялото си…

Веднъж нагълта ли те злото, и да викаш, да ходиш да се оплакваш, ще знаеш, че никой няма да те чуе. Какво трябва да правиш при това страдание? Започни да мислиш разумно. Първо, започни да мислиш защо страдаш. И ако в дадения случай ти може да събудиш в себе си Божественото, Бог ще ти помогне, ще дойде да те освободи.

Страданията не са най-големите нещастия в света. Страданията, които ние имаме, произтичат от една вътрешна лакомия. Някои не искат да носят товара си. Казвате: „Аз не съм хамалин да ме товарят.“ Ако някой благородник му турят чувал с 20 килограма злато, ако няма никой около себе си, той ще вземе чувала на гърба си и сам ще го носи. Обаче, ако му дам 20 килограма пясък, няма да го носи. Защо носи златото? Защото мисли, че в златото е неговото благо… Казвам: Всяко добро, което ми направите в живота си, считайте, че то носи своите добри последствия. Има един закон в света: Единствената сила в света, която не се подчинява на никакъв закон, това е Любовта. В Любовта не може да кажеш, че обичаш едного повече, а другиго по-малко…

 

Слънцето има най-голямата Любов към нас. Любовта на звездите е най-малка, а тази на месечината е още по-малка. Ако речем да живеем с Любовта на месечината, всички ще измръзнем. И при месечината има Любов, но тази Любов се боядисва. Като види някоя мома, която много хубаво се облича, с хубава шапка, аз наричам тази Любов – Любов на месечината. Утре като се ожени, вижда, че тази боя не струва. Като се ожени, вече с тази шапка ни най-малко не може да се докарва. Докато играе на хорото, тя гледа да хване този момък, но като го хване веднъж, повече не се спира. Аз наричам тази Любов – Любов на рибаря към рибите. Той туря мрежата си във водата и вади риби. Казва им: „Много ми е приятно, че ви видях. Колко ми е приятно да се запозная.“ И тъй държи мрежата си.

Като дойде рибата близо до мрежата, той я разтърси. Като я хване, какво мисли? Взима ножа си, разпаря я, изважда нечистотиите ѝ и я туря на пиростия. Тя започва да цъцри. Той казва: „Аз те приемам в себе си.“ Но тя цъцри на огъня. Това е жененето!

После всеки казва: „Да те пази Господ!“ Че какво да те пази? Господ ли те накара да направиш това? Този ум от Господа ли ти е? В случая, аз взимам страната на жената. Казвам: Това е мъчение…

Та казвам: При сегашния живот вие изучавате само свойствата на Любовта. Вие искате като видите някого, още на пръв поглед да има към вас много добро разположение. Знайте, че в Природата, в човешката Любов промените са много. Тя е много променчива. Това не е лошо, но трябва да знаете, че човешката Любов е променлива

В човешката Любов не считам, че като се променил някой, че има нещо лошо в това. – „Ама той не обръща внимание на мене.“ – Че как ще ти обърне внимание… Коя е причината един човек да те държи постоянно в ума си? Това ще бъде нещастие за него. Бог, Който едно време ни е държал в Своя ум, сега ни е изпратил вън от Себе си, да бъдем свободни и да работим за Него. Сега всички сме вън от Божествената мисъл. Едно време сме били в Бога, но сега, като излязъл човек от Божията мисъл, той е придобил свое тяло, свой организъм.

Сега Бог ни е пратил да се занимаваме, да учим на Земята. И сега, като искате да ви обичат другите, и вие ще ги обичате. И те ще ви обичат дотолкова, доколкото може да им бъдете полезни. Колкото сте им по-малко полезни, толкова по-малко ще ви обичат…

Законът е турен така, че праведният на праведния може да прави добро. Навсякъде законът е един и същ. Един учител е добър главно за онези, способните и силните ученици, които мислят добре и се учат. За тия ученици, той е готов да помага, да им разправя. А на онези, на които съзнанието не е пробудено, той няма разположение към тях. Той не обича ленивите. Те трябва да минат под друга дисциплина…

Ако желаете много работи, вие ще си създадете ред неприятности. Това е по единствената причина на сърцето. Например, имате хиляди навици, хиляди желания. Искате да имате повече храна, но не знаете, че някоя година ще има суша. И тогава, като нямате достатъчно храна, може би половината от вашите овце ще измрат. Измирането на вашите овце ще ви създаде известни нещастия. Така и човешките желания понякога претърпяват известна криза. Някога желанията са повече, отколкото трябва. И тогава в човека се създават ред кризи.

Казвам: Тези социални въпроси създават противоречията. Тези противоречия пък се дължат на борбата за храна. Всеки народ се нуждае от храна. Когато у един народ се яви желание да вземе повече земя, пак се създават противоречия. Ако тази земя я няма на разположение, пак се явяват кризи, както в човека. На същото основание и в човека се явява желание за много знание. За да се постигнат тези знания, нужни са условия, обаче в дадения момент ти искаш да постигнеш тези желания. Обаче трябва да различавате кои знания могат да се постигнат.

Същото е и с желанията. Има Божествени желания на Божественото поле, има духовни желания в духовния свят, има и физически желания на физическия свят. Всички ще се реализират на съответното място. Ако на физическото поле имаш десет желания, деветте са Божествени, ти ще реализираш само физическото желание. Ако в ангелския свят имаш десет желания, само едното може да ти се реализира, а деветте не могат, не са Божествени. Не мислете, че всичко онова, което човек желае, може да се постигне. Вие може да желаете да станете милионер, но същевременно тези милиони ги желаят няколко хора, милиони хора. Могат ли в дадения случай тези милиони хора да станат милионери? Колко милиарди хора има в света?

Питам: Ако един човек стане милионер, какво ще му се придаде? Той ще има повече злато. В него ще има само едно нещо, по което той ще се различава. В него ще има един творчески ум, отправен към поддържане на стяженолюбието (користолюбие, стремеж към материални придобивки). В него се е създало по-силно чувството да печели повече злато. За това злато обаче хората няма искрено да го обичат. Ще го обичат привидно. Във всеки се ражда желание да вземе част от неговото злато. Така в хората ще се роди желание ако могат доброволно да му вземат нещо. Ако могат доброволно, ще му го вземат, ако не, насилствено ще му вземат.

Разправяха ми вчера един пример за един българин, който заболял. Писали му едно писмо: „Ще туриш двеста хиляди лева на еди кое си място. Ако не туриш тези пари, или детето ти, или някой от вас ще бъде отвлечен и ще се свърши с него.“ Е, ти забогатееш и получиш едно писмо, че ако не туриш двеста хиляди лева, ще бъде отвлечено детето или ти сам…

После идваме до положението, когато Любовта се проявява в човешката мисъл и в човешкото сърце. Засега най-малката светлина, най-малката Любов приема сърцето, затова именно то изучава нещата. Сърцето в човека е най-малкото и въобще малките правят погрешки.

Малкото дете прави такива погрешки, за които хората заборчляват. Някога детето току хване книгата и разкъса листовете ѝ. На другия ден направи друга погрешка. Каквото намери, веднага къса. А майката казва: „Дете е.“ Но това дете като израстне, бащата трябва да плаща…

Аз съм слушал някой мъж казва: „Е, не те обичам вече. Това топло чувство, което имах, изчезна.“ Но има защо да не я обича. Изчезнало е чувството. Това е Любовта на промените. Аз разбирам, че ти си обикнал друга някоя. Това е най-възможно. Така поставям въпроса. Всеки закоравял хляб като мине двадесет дни, мухлясва. Пред него седи един топъл самун и той казва: „Не те обичам.“„Защо?“ – Много естествено, обича този, топлия хляб.

„Как, мога ли да обичам еднакво мухлясалия и пресния хляб? Ако няма друг хляб, искам не искам, ще го ям, но при топлия хляб, не мога.“ Следователно, не ставайте корави. И като остарееш трябва да бъдеш мек…

И като се научим да обичаме Бога, ще дойде новата Любов. И от тази нова Любов на Бога, излишното ще го предадем на другите. Така трябва да започнем и ще благодарим на Бога, че ни е дал един нов начин да работим, да се молим. Вие досега четете изкуствени молитви. Ето как трябва да се молите. Ще влезеш в стаята си, ще се съблечеш и ще кажеш: „Господи, благодаря Ти за това, което ми даде. Благодаря ти за доброто, което ми даде. Благодаря Ти за краката, за ръцете, за очите, за ушите, за носа, за устата, за сърцето, за всичко, което ми даде.“ За всичко ще благодариш. Тъй ще се отнесеш към тялото си и ще легнеш да спиш.

И сега казваш: „Господи, благодаря Ти?“ Но за какво Му благодариш? Ще благодариш за краката, за ръцете си, за всичко което ти е дадено. Ще благодариш за устата, която ти е дадена, че можеш да изказваш тези сладки думи. Ще благодариш и за езика, с който изказваш тези сладки думи. Имаш един хубав мозък, благодари и за това. Чуваш, че някой пее хубаво, благодари, че имаш уши да слушаш. Благодари, че имаш очи да виждаш. Благодари, че можеш да вкусваш. Благодари, че отдалеч може да помирисваш, за да отидеш чрез краката си да си вземеш от това нещо. Ти искаш да бягаш от някого, ще благодариш за краката си.

Разправят за едного, че прегърнал една мома… Изобщо вие прегръщате само дрехите си. Той обича само дрехата ви, а не самата вас. Като не знаеш това, ти кряскаш, сърдиш се. Това е само една дреха. Ти имаш нежност, подвижност, но това е само външната страна. Казвам: Щом не искате да ви прегръщат, стойте надалеч. А щом те е прегърнал, това се отнася само до тялото ти. Каква е вината на този, който те е прегърнал? Колкото е виновен той, толкова си виновен и ти. Щом момата седи близо, ще я прегърнеш, а после се оплаква. Казвам: Колкото е виновен момъкът, толкова и момата. Ако тя беше далеч от него, той ще прегръща въздуха. Нека прегръща въздуха. Стой надалеч, един километър надалеч. Оттам ви предава една целувка. Нека ти предава целувките си през въздуха, от един километър разстояние. В предаването на въздушни целувки няма никаква опасност.

Та казвам: Като ученици на мистическата школа, вие трябва да разбирате Божиите пътища. Всякога, когато човек върши една постъпка, която е Божествена, той усеща светлина и топлина в себе си. Той усеща мекота и устой. Той се радва, че има нещо хубаво в него…

Казвам: Хубаво е да слушаш онзи Божествен глас. Ти казваш: „Трябва да постъпвам добре, да слушам.“ Слушай тези Божествени думи: „Добре постъпи!“. И всеки има това съзнание.

Като направиш нещо добро, изпитваш радост в себе си.

COMMENTS

WORDPRESS: 0