Учителя: След като направиш една грешка, ще направиш десет добрини

Учителя: След като направиш една грешка, ще направиш десет добрини

Откъс от беседата „Мене слушайте“, държана от Учителя на днешния ден преди 85 години:Животът може да се разглежда от три гледища: от гледището на

Откъс от беседата „Мене слушайте“, държана от Учителя на днешния ден преди 85 години:

Животът може да се разглежда от три гледища: от гледището на младите, от гледището на възрастните и от гледището на старите… Младият представя началото на живота, там, откъдето е излязъл. Той представлява началото на Истината. Възрастният е зенитът – където Слънцето е дошло, където всички неща се виждат в един естествен път, защото към обяд имаме най-малката сянка и Земята е равномерно осветена. Ако някой рисува, може да го нарисува в най-добрата форма. Който може да намери своя меридиан, той може да има ясна представа за живота.

Вие сте като онова дете, което писало писмо на Слънцето. Едно момче на 10 години писало писмо на Слънцето така: „Любезно ми Слънце, първия път когато майка ми ме извади на прозореца да те видя, от твоята свещ не виждах лицето ти, понеже свещта беше много силна и ти беше скрит зад свещта. Но трепна сърцето ми, исках да те видя, но свещта ти много блещукаше. Исках да видя очите ти. Мислех, че на обяд може да дойдеш на гости у нас, много се радвах и очаквах да те видя по обяд. Колко се наскърби сърцето ми, когато видях, че почна да се наклоняваш и видях последния ти поглед, усмихна се и се скри. През цялата нощ се безпокоих за теб… На обяд бях под една круша и те гледах под сянката, но много ми е жално, че не мога да видя образа ти, не може да се намали тази свещ. Майка ми разправя, че много било голямо лицето ти. Аз се чудя как не се уморяваш да носиш тази свещ в ръцете си. Предполагам, че във вашия свят трябва да е много тъмно. Когато се скри, всичко се изгуби, голяма тъмнина има у хората“…

Кой професор може да говори за Слънцето? Значи, има една философия, аз я наричам встъпителна философия за младия, встъпителна философия за възрастния и за стария. Казват ви, че някой е мързелив човек. С какво може да се оправи мързелът? Той трябва да учи. Всеки човек, който не учи, който не чете, който не мисли, не чувствува и не постъпва, той е мързелив човек. Тогава мързеливия човек може да поправим като почне да учи. А прилежния? И даровитият човек има една опасност. Той трябва да работи. Не мислете, че като сте даровити, това е достатъчно. Даровитият трябва да работи. След като работите, вие ще дойдете до положението на стария.

Какво трябва да прави старият човек и възрастният? Младият се учи, възрастният работи, а старият какво прави?… Днешният век се отличава. Никога светът не е имал толкова учени хора, колкото днес. Никога светът не е имал толкова доктори, колкото днес. Никога светът не е имал толкова професори, колкото днес. Богат е с тях. И трябва да се радваме, че имаме толкова учени хора.  Някои казват, че учените хора развалят хората. Има нещо недоразбрано тук. Слепите хора са безобидни хора в света, никакво зло не може да направят. Един човек, който вижда, може да направи пакост. Но след като направи една погрешка, ще направи 10 добрини. Трябва да го извините. На 10 добрини една погрешка се гълта.

Трябва всички да бъдем справедливи и снизходителни. Ние не трябва да се възмущаваме от знанието, но това знание трябва да врегнем на работа, не само на теория. Казваме: „Трябва да живеем.“ Ти ще живееш след като почнеш да работиш. Човекът е който работи. Резултатът на неговата работа е животът. Резултатът на учението е работата, а резултатът на работата е животът. Само чрез работата може да узнаем какво нещо е животът.

Сега има много определения за живота Вие може да поддържате каквото определение имате за живота, нямам нищо против него… Моето определение за живота прилича на нови дрехи, които човек може да облече. Но каквато и дреха да облече, той е все същият човек. „Облякъл се Петко, погледнал се – все същият.“ Значи какъвто си е Петко, с хубавите или лошите дрехи, характерът му е все същият. Хубавите дрехи на умния човек прилягат. Един човек, който не е добър, тези дрехи изгубват своята цена. Но понеже аз не искам да се спирам върху отрицателната страна на живота, друг да се занимава с него. Понеже вие всички сте вече свикнали, отрицателното го знаете по-добре от мене. Мнозина са ме питали: „Я ми кажи лошите страни в живота!“ Няма какво да ги знаеш…

В разбирането на живота някои от нас постоянно падат. Ти се обезсърчиш в живота, ти си едно дете, което пада. Ти мислиш, че си възрастен. Не, ти не си разбрал основните правила в живота. Дете си – ще паднеш, ще поплачеш и пак ще станеш… Ти седиш в живота си и очакваш своето благо да дойде от там, откъдето никога няма да дойде. Жената очаква своето благо от мъжа си, нали така? Права е, но в какво отношение? Знаете ли какво нещо е жената? Ще ви дам едно ново определение за жената и за мъжа. Досега това определение не е дадено. Аз съм загатвал за него.

Мъжът е мъж само при жената и жената е жена само при мъжа. Това още не е ясно. Мъжът без жена нищо не е. Той е като една картина без сенки – сенките като се сложат, тогава има картина. Следователно жената представя всичките възможности, всичките условия, които може да повдигнат мъжа, тоест жената не живее за себе си, живее за мъжа си – той да се повдигне. Това трябва да бъде идеал на жената. Не тя да се повдигне – това е кривият стремеж. По същия начин мъжът – това е възможност и условия на жената да се повдигне. Следователно мъжът за себе си не трябва да мисли. Той трябва да мисли за повдигането на жената. Когато тя се повдигне, това е неговото предназначение. Ако жената се повдигне, има мъж, ако тя не се повдигне, няма мъж. В този смисъл животът има смисъл.

Един мъж гледа към една жена, понеже тя е идеал за него. Мъжът погледне жената и казва: „Готов съм ти да се повдигнеш, аз съм готов да се жертвам за тебе. Твоето благо търся.“ – „Защо ме гледа този мъж?“ Гледа те, да се повдигнеш. – „Ама той има лоши намерения.“ Това е твоя идея, човешка идея… Като я погледне мъжът, жената да се обърне към Бога и да благодари, че той я погледнал. Това е Божественото в нас…

Ако искате новата култура, новото човечество, ще имате тези възгледи. Без тези възгледи никаква нова култура не може да се насади, никаква любов не може да се прояви, никакво знание не може да бъде стабилно, никаква истина в света не може да се приложи. Ще имаме живот като сегашния, ще бъде живот на страдания, живот на постоянни промени…

Разправяше една сестра, учителка, която се намира в голямо противоречие. Тя се намира сред големи деца, 15-годишни, в гимназия, такива упорити, че тя казва: „Изгубих и ума, и дума! Всички методи възпитателни приложих – без резултат. И пръчката употребих, и остри думи – всичко това не върви.“ Новото възпитание в какво стои? Ти на упорития човек няма да му говориш за упорство, няма да му казваш, че е упорит. Защото, щом му говориш за упоритост, той става по-упорит. Какво трябва да правиш сега?

Казвам на тази сестра: „Ако аз бях на твоето място и имах едно упорито дете, щях да му представя, че едно време един упорит заек спрял на едно място и казал: „От тук не се мърдам!“ Учителят му казал да напусне това място, а той казва, че не се мърда. Тогава учителят пратил една хрътка и заекът като видял хрътката –избягал. Тогава при упорития заек пратили хрътката, да се подвижи малко. След това учителят срещнал заека и казал: „Как стана вашата работа?“ – „Надбягвахме се с хрътката.“ Учителят казва: „Много се радвам. Кой надбяга?“ – „Надбягах я аз като влязох в гората.“ – „Радвам се – казва учителят, – че ти си влязъл в гората.“ Този заек вече почнал да мисли.“

Нека заставим този ученик да мисли в упоритостта си, не да е смел и да каже: „Мене не слуша, хрътката слуша.“ Ти по друг начин ще повдигнеш въпроса. Защото у нас има едно естество, което трябва да се моделира. Има една материя у нас, която не се подчинява на нашата воля. Тъй че ние има да се справим с една инертна материя, на която трябва да разберем законите, за да извадим нещо от нея. Тази материя може да те спъне и в науката, и в религията, и в социалния живот. Ако знаеш да се справиш с нея, ти ще излезеш отгоре над морето, ще може да плаваш…

Имаш едно мрачно настроение на духа, казваш: „Не ми се живее вече.“ Това е една особена философия. Причината е, че има някаква инертна материя в тебе. Къде се намира? Или в твоя черен дроб, или в твоя стомах, или в твоето кръвообращение, или в твоето сърце, или в твоята дихателната система, или в мозъка. Там се намира. Ще търсиш причината. Тогава, ако е разстроен твоят черен дроб, ти трябва повече лимонена киселина. Тази лимонена киселина ти ще я приемеш от светлината. Трябва да знаеш кой лъч на Слънцето да употребиш: червен, портокален, зелен, жълт, ясносин, тъмносин или виолетов и да знаеш как да събереш тази светлина, да я препратиш в черния дроб…

Според сегашното разбиране на живота младият все има малко, не достига нещо. Най-после до какво достига младият? Той достига до зенита на живота и мисли, че много е постигнал. Ще вземе една друга крива линия и ще дойде до разочарование в живота, ще каже: „Какво аз мислех, какво стана!“ Много добре е мислил той, но метода не е разбрал. Ако би разбрал метода да достигне до стария, можеше да се подмлади, когато иска… Младият учи сега само урока на остаряването. Старият казва: „Синко, аз зная от тебе повече. Като се научих да остарявам, сега се уча да се подмладявам.“ Та казвам: Всички, които сте остарели, трябва да учите науката на подмладяването. Писанието казва: „Да се подмладяваме вътре в нашия дух“…

Тогава ние прилагаме това учение така: богатите са условие, възможност за повдигането на бедните; така и бедните са условие, възможност за повдигането на богатите. Сега всички искате да бъдете богати. При това знание всички хора богати не могат да бъдат… Защото всякога, когато човек иска другите да станат условие и възможност за него да се повдигне, той трябва да знае, че и той трябва да стане условие и възможност за другите да се повдигнат. Това е като един закон… При това разбиране хората ще дойдат до правилно разбиране в живота…

Човек трябва да мисли върху онова, което съществува в природата. Трябва да мисли за предназначението си като човек, какво трябва да извърши той. Защото сега всички се смущаваме, казваме: „Не съм цар, не съм министър, не съм това, не съм онова, не съм някой богаташ.“ Питам: Ако ние, хората, се обезсърчаваме, какво трябва да мислят зайците?… Човек още не е в образ и подобие, човек има един дълъг път. Това тяло, което сега носи, още не е завършено. Казват, че човек е храм Божи – то е идеалният човек. Има същества, на които тялото е храм Божи. Нашият храм има още дълго време докато съградим своите възгледи…

Това е новото разбиране, което трябва да ни помогне. От три неща човек се нуждае: от топла мисъл, от топло чувство и от топла постъпка. Когато дойдеш при мене, да не казваш: „Какво мислиш?“ Желая твоето повдигане, нищо повече. „Ама повече не желаеш ли?“ Повече не ти желая. Желая някой човек да бъде щастлив, да има едно вътрешно разбиране, да бъде той щастлив в себе си, аз не подразбирам друго нещо външно. Богатството не е достояние на никого, богатството е външно условие на природата. Ако ти си богат, то е едно пособие за това училище на Земята. Училището изисква известни пособия.

Ти трябва да знаеш: един ден това, което са ти дали, ще се вземе. Постоянно виждаме, че нещата се взимат. Ти остаряваш и казваш, че ти отиваш за онзи свят… Имате ли ясна представа за онзи момент, когато сте дошли на Земята, на пристанището, на което сте излезли? Толстой разправя, че във втората си година имал ясна представа и страшно се възмутил, когато майка му го повила, че не оставила ръцете му свободни. Той се възмутил, явява се съзнание за свобода. Или някой път нас ни е страх от смъртта. Разбира се, страшна е смъртта, неизвестна е. Защото да вървя по един определен път, разбирам, но да вървя по един път, който не зная какъв ще бъде, не зная кривините му, има нещо, което ме смущава.

Едни забогатяват, други осиромашават, едни заболяват, други оздравяват, едни се въздигат, други пропадат. Всичките писатели, които са писали, са се мъчили да дадат една утеха на човечеството. Дотолкова, доколкото са знаели, дали са… Бъдещите писатели трябва да подемат въпроса малко по-другояче.

Кое е онова, сегашното, което може да помогне на човека? Може да кажем: любовта. Но любовта си има друг закон… При сегашните условия, при които човек живее, той първо трябва да вземе предвид какво влияние оказва светлината върху него. И всякога трябва да намери известна възможност, за да се подложи на влиянието на светлината. Трябва да изучава влиянието на въздуха. Защото нашето здравословно състояние зависи от светлината, от въздуха и от храната, която ние възприемаме; и на последно място зависи от мозъка ни – както е устроен, дали има тези апарати, с които да акумулира тази светлина.

Зависи и от дробовете ни, как възприемаме въздуха, какво могат да акумулират, могат ли те от въздуха да изваждат тази жизнената енергия, която е необходима. След това идва храната. Най-после идват правилните упражнения. Вие не знаете какво грамадно влияние упражнява ходенето на човека. Вие не може да си представите. Ако вие не знаете как да ходите, вие ще развалите всичките условия, които храната е допринесла, които въздухът е допринесъл – вие вашето ходене ще ги развалите…

Какво е казал Сократ? „Познай себе си!“ Интересното е, че откакто Сократ е казал това, хората от 2000 години насам мъчно познават себе си.

Има големи запаси, които природата оставя на наше разположение. Ние трябва да изучаваме нейните порядки. Всичките страдания, които ние имаме, не са нищо друго освен принудителни мерки, които да ни заставят да мислим. Всичките тези болести и страдания са само предпазителни мерки, които да ни заставят да мислим, да използваме нейните блага. При това ние имаме точно отрицателна мисъл, мислим, че всичко туй е произволно. Не, произволието седи в това, че не искаме да се подчиним на нейното естество, на малкия ред на живота.

Някой казва: „Аз искам да бъда свободен!“ Няма нищо по-хубаво от това да бъдем свободни. Свободата е последното богатство, което ти ще придобиеш, и като го придобиеш, трябва да го цениш. Последната придобивка е свободата. Щом придобиеш тази свобода, ти трябва да я употребиш и за своето благо, и за благото на своите ближни. По-голямо благо от свободата няма. Всички други неща, които имаме, работят, за да станем свободни. И мъже, и жени трябва да станем свободни. И учители, и ученици, и деца, и родители трябва да станем свободни. След като станем свободни, ние трябва да приложим в света това знание.

Светът ще се повдигне с работа, с учение и с живот. Богатството и сиромашията са външни условия. Истинското нещо, което всеки един от вас може да извърши, е една отлична работа в света… Човек когато има една мъчнотия, той бута главата си. Ако ти имаш една мъчнотия и знаеш как да бутнеш главата си, веднага твоята мъчнотия ще се премахне. Ако ти имаш известна болка и бутнеш тялото си някъде, ако знаеш къде да бутнеш тялото си, ще се махне болката ти.

Преди години, когато държах една реч, дойде при мене един учен българин. След като се разговаряхме, той каза: „Не зная, често ме хващат колики на стомаха, ще умра!“ Казвам му: „Сложи си ръката отгоре, щом те заболи коремът.“ След 4–5 дни казва: „Чудна работа! Усещам много ме заболи коремът – слагам си ръката както ми каза, мине ми болката. Как става тази работа?“ – „Как става не е важно, нали се премахна болестта. Втори път направѝ, трети път направѝ, вместо да ходиш по аптеки. Вечерно време по 12 часа как ще ходиш? Сложи си двете ръце. Но това го дръж за себе си, не го препоръчвай на другите, защото на жена ти друга рецепта ще препоръчам, другояче трябва да си постави ръцете.“

Това са положения. Ако вие си поставите ръцете в известно положение, концентрирайте мисълта си; тези отрицателни сили, които се събират, известни енергии сгъстяват се. Следователно става застой, тези енергии свиват капилярните съдове и тогава във вас се яви една вътрешна жажда, неестествена. Ще се яви желание да пиете студена вода и още повече капилярните съдове се свиват. И тогава ще се образуват тия колики. Ръцете са два тока, които, се поставят и тези сили се махнат. Сложете лявата ръка отдолу и дясната отгоре. Вземете една чаша топла вода, веднага се разпущат капилярните съдове, кръвта отива по цялото тяло. Природата действува разумно, тя е разумна. Тя не обича противоположности. Това е сега едно болезнено състояние. Всякога човек не може да се лекува по този начин.

Че когато прокаженият дойде при Христа и му каза: „Ако искаш, можеш да ме очистиш“, Христос му отговори: „Искам, бъди чист! Иди, измий се и се покажи на свещеника.“ Проказата се махна. Мощно е Словото на Христа.

Ти трябва да разбираш закона. Ти не може да лекуваш един човек, ако не влезеш в него. Или най-малко трябва да вземеш неговото болезнено състояние. Ти мислиш, че може да лекуваш някого. За да можеш да го лекуваш, ти трябва да почувствуваш каква е неговата болест и да можеш да я носиш. Ако не почувствуваш, ти не може да лекуваш. Има вибрации в света. Всички болести имат особени вибрации: понижение на трептенията и повишение на температурата, съкращаване мускулите при окото. При здравословното състояние имаме други трептения. Следователно винаги трябва да повишим трептенията на тялото и на температурата. Има една температура, която трябва да се повиши. Това става с известни мисли или формули, които човек като внесе, той изменя вибрациите откъдето и да са. Или някоя хубава картина, или вечерно време може да излезеш в някоя ясна нощ и да видиш нещо, някоя звезда да ти направи силно впечатление, да остане в ума ти. В това отношение за нашето състояние небето е цяр.

Онези хора, които са обезсърчени, постоянно гледат към земята. Онзи, който е обезсърчен, като погледне небето, почва да мисли за звездите, за тяхната светлина, някои са сини, някои са червени… Човек вечерно време от звездите може да вземе достатъчно светлина, с която да лекува една болест. Тя носи това, което трябва на хората.

Може да направите следния опит. Вземете чесън, изваждате го вън в някое шише. Когато някой заболее от неврастения или анормално състояние, този чесън го поставяте цяла седмица вън, когато нощите са ясни, за да може чесънът да възприеме светлината от звездите. Като се дава този чесън с лъжичка и болният се лекува. Светлината, възприета от чесъна, като влезе в човека, помага. Но трябва да знаеш как да го направиш. Всеки може да вземе чесън, всеки може да го сложи. Трябва да знаеш (всяка нощ си има своето време) как да го направиш.

Ние, които търсим Божието благо, не знаем как да го намерим. Светът се намира в преходно състояние. Ние се смущаваме за това, което не може да направим. При едно земетресение какво можеш да помогнеш? Някой път цял един град се събори, затиснат се тия хора. Как ще помогнеш? Казваме, че сега се увеличава вулканичната дейност на Земята. Коя е причината? Неестествените мисли на хората са оказали вече известно влияние върху строежа на земните пластове и са изместили пластовете. Ние може да очакваме и ако хората не си поправят умовете, ще дойдат земетресения и главите ще побелеят. Какъв е цярът? Да изменят своите мисли вече. И Писанието казва: „Гледайте да не ви избълва Земята!“ Не мислете, че Земята, на която ние живеем, е неразумна. Има една част на Земята, която е неразумна, но има една част, която е разумна. Има нещо разумно в природата. Има нещо в природата, което не е разумно, но има нещо, което е крайно разумно. Тези два възгледа трябва да ги държим в ума си и да знаем, че някой път се натъкваме на разумните работи и тогава идат други последствия.

Сега, мисълта, която искам да остане в умовете ви, е: Вашето щастие седи във вашите ръце. Вашето щастие зависи от вашето разбиране, вашето щастие зависи от вашето дишане, вашето щастие зависи от вашето хранене, вашето щастие зависи от вашето ходене и най-после, вашето щастие зависи от вашата смърт и от вашето раждане. Но двете последните ще ги оставите. Смъртта и раждането са само за старите хора.

Като млад и като възрастен какво трябва да правите? Изучавайте живота на природата. Онова, което сте научили, онова, което съвременните учени хора правят, всички разумни поети, философи, музиканти, държавници, от което време и да са, направете една реформа само в себе си. Като направите тази реформа в себе си, приложете я отвън. Жените да станат условия за повдигането на мъжете. Мъжете да станат условие за повдигането на жените. Децата да станат условие за повдигането на родителите. Сестрите да станат условие за повдигането на братята. Майките да станат условие за повдигането на бащите. Учениците да станат условие за повдигането на учителите, учителите – за учениците. Богатите да станат условие за повдигането на сиромасите и бедните – за богатите. И в този смисъл да се образува една връзка, една вътрешна стабилност, едно вътрешно разбирателство. Не външната страна на живота.

Ние сега живеем външната страна на живота. Страданията не са нищо друго освен да ни покажат какъв трябва да бъде строежът на вътрешния живот. Вътрешният живот е разумният живот; външният живот представя условията, при които сега ние може да живеем и да се изявяваме.

COMMENTS

WORDPRESS: 0