Учителя: Има един друг свят и този свят един ден ще се разкрие пред нас

Учителя: Има един друг свят и този свят един ден ще се разкрие пред нас

Откъс от беседата „Доброто семе“, държана от Учителя на днешния ден преди 87 години: „Пося добро семе на нивата си.“ Матей 13:24Има една красива

Откъс от беседата „Доброто семе“, държана от Учителя на днешния ден преди 87 години:

„Пося добро семе на нивата си.“

Матей 13:24

Има една красива страна на човешкия живот и в бъдеще тази страна трябва да се разглежда. Това е законът на светлината, това е законът на радостта. Това е бъдещата наука. Тя ще бъде не една наука на чувството, понеже науката на чувството е нещо преходно. Тази бъдеща наука ще бъде наука на истината. Това е човешкото в човека. Това е областта на човешкия ум. Истината трябва да се изучава. Казано е: Истината ще освободи човечеството от съвременните несгоди…

Истината може да се разгледа от две страни: относителната истина – на която сенките са отвън, и истината, на която сенките са отвътре. Когато говоря за Истината, разбирам живи разумни същества, които мислят. Истината има отношение към човека. Вън от човека тази Истина не съществува като нещо материално, отделно от него. И човек не може да съществува без Истината. Нито пък истината може да се прояви без човека. Така се полага бъдещата наука…

Под думата „светия“ разбирам човек, който разбира основните закони на живата Природа, на човешката душа и на човешкия дух. Той не задава въпроса дали съществува душата или не, това е въпрос за обикновените хора, а за гениалните това не представлява никакъв предмет за разсъждения. Хората може да вярват, да създават друго верую, това е друг въпрос. Но светии са ония хора, които разбират основно този велик закон, защото под думата Бог всички тези учени хора разбират това, от което те са излезли, това без което те не могат. Това, в което човек живее, без което не може да живее и това в което Бог живее и без което не може да живее, това е реалност. Това, в което човек живее и това, в което Бог живее, го наричам реалност…

Най-първо трябва да намерим в какво седи здравословното състояние на човека. Здравият човек е онзи, у когото има отношение между неговият дух, неговата душа, неговото сърце и неговият ум… Дух, душа, ум и сърце – той трябва да разбира тези отношения…

фд/  Под тяхната директива учените хора на Земята работят от хиляди години във всички направления. Това не е произволно. Вземете за пример съвременната музика. Като изучавате хармония, знаете какво нещо е хармония. Тя е наука за човешкия ум, за външната страна. Човек, който иска да прогресира без хармония, не може да направи нито крачка напред… В Природата съществува една абсолютна хармония. Ако днешните хора не могат да живеят добре, това е защото този закон на хармонията не е разрешен. Вследствие на това хората страдат… Ще се научим да проучваме себе си. Много философи са казали: „Познай себе си!“…

Това Същество, което ние наричаме Бог, съществува ли То в света, има ли към нас отношение, имаме ли ние отношение към Него – това е въпросът. Това отношение трябва да бъде разумно. Сега хората имат отношение към Бога, само когато се намират в голяма трудност, само тогава Го търсят. После когато забогатеят, хич не Го търсят. Това прилича на положението на онзи българин, който имал един сляп кон и отишъл да го продава. Казват му: „Вижда ми се, че конят е сляп.“ „Вярвай в Бога, не е сляп. Окото му е такова.“ „Че и другото му око е същото.“ Като отишъл този българин в онзи свят, казва на Господа: „Аз проповядвах, че Ти съществуваш.“ „Да, казва Господ, ти проповядваше за мене, за да продадеш слепия си кон.“ Това не е наука. Това е едно унижение, да продаваме едно същество и да лъжем хората. Това не е наука…

Един учен човек като разглежда произхода на видовете, като се спира на изказванията и теорията на Дарвин, счита, че Дарвин е безверник, безбожник. Той разглежда нещата както са в природата. Като дойде до някои неща, които не може да обясни, казва: „Това не го зная.“ Много пъти обяснява нещата, но много пъти казва: „Това не го зная, оставям на по-учените хора да го обяснят.“ Във всяка теория има крайности, има отклонения. Във всяко едно вярване има крайности. Ние хората страдаме от една патология, не сме в състояние да кажем истината, както е – не от незнание, а от нежелание. Някой път преувеличаваме нещата, а някой път ги намаляваме. Когато обичаме някого, казваме: той е много добър човек; когато не обичаме някого, казваме: той е много лош човек. Но това не е в ума…

Аз не съм дошъл да третирам въпроса дали Бог съществува или не в света. Това е последен въпрос, с който хората трябва да се занимават. Например трябва да се подложи на опит въпросът има ли човек душа или не. За ума няма да питаме. Дали човек има сърце, и това не е въпрос. Мозъкът е орган на ума, дробовете и сърцето са органи на чувствителността, но като дойдем до човешката душа, не знаем къде да я локализираме, няма орган. Като дойдем до човешкия дух, не знаем къде да го локализираме, няма орган и за него. Спор има за душата.

Помнете едно нещо: всички вие сте въплътени души. Ти си човек, който чувстваш, който работиш, ти си душа, не може да мислиш за себе си, ти не познаваш себе си… Човекът не е това, което се вижда само отвън. Вътре в човека има и друго същество, което е по-дълбоко от неговото тяло, което не се вижда. Тия учени хора са намерили, че това същество може да се извади навън от тялото и го наричат негов двойник. Има една велика истина, има един велик начин, по който този двойник може да се извади навън. Индусите преди хиляди години са го намерили. Но вярващите не го виждат. Като го извадят, този двойник прилича на човека, има уста, очи, ухо; той е от една неосезаема материя, която е чувствителна… Понякога изваждат двойника от тялото на човека, когато той е заспал и хърка. Започнали са да правят опити по следния начин… Идете в Лондон, в Париж, там има цели дружества, които се занимават много с астралното тяло на човека. Те ще ви обяснят… Имат известни методи. Дошли са до още по-големи научни обяснения… не е само това тяло, а има още тела, по-висши. Седем тела има човек. А според мен в далечно бъдеще ще се развият още пет тела…

Преди 15 години дойде един литератор, издал ред книги, учен човек, интересува се от окултните науки, който ми казва: „Искам да Ви поверя една тайна. Ще Ви моля да я пазите… Страхувам се да ида на лекар, струва ми се, че ми е мръднала дъската. Страхувам се, че скоро ще ликвидирам с живота си.“ Казвам: Какво Ви дава повод да мислите така? – „Връщам се един ден от гостилницата и си лягам да си почина, за да мога да работя после. По едно време виждам, че съм се изправил в стаята си, гледам – тялото ми на леглото, а пък аз съм по-голям, гледам го, някой отзад ми казва: „Това си ти.“ Аз мисля, че онзи е с мене, пък аз не го виждам, но го питам: „Ами аз кой съм?“ Като зададох този въпрос, съм буден, у мене се зароди особено състояние, ще се пръсна, не мога да разбера тази работа, ще полудея, не зная ако той съм аз, то аз кой съм? Той или аз?

Този, който ме държи отподире, не го виждам, а казва: „Ще ти покажа кой си.“ И с очите ме постави върху онзи на леглото. Почнах да потъвам, не зная колко време и се събудих. Да не мислите, че ми хлопа дъската? Цяла седмица не мога да спя. Страх ме е да ида да спя, защото като легна ще усетя същото. Как ще обясните това, дайте ми един цяр!“

Казвам: Ти си в нормално състояние, но си имал едно извънредно състояние, което втори път няма да ти се случи в живота. Това е, за да ти покажат невидими за теб същества, че има нещо, което може да се отдели от човека. Ти си излязъл от тялото навън, но ти гарантирам, че втори път няма да ти се случи. И ето, 15 години оттогава и не му се е случвало. Оттам насетне той се заинтересува да учи старателно тези неща.

Има един друг свят и този свят един ден ще се разкрие пред нас. Невидимият свят е реален, но понеже ние нямаме органи още, той е за нас още непознат, неразбран. Ние го считаме като телепатия, интуиция, нещо отвлечено, слагаме му разни имена. Но съществува един по-широк свят отколкото съвременните хора разбират… Има хора, които предчувстват онова, което има да става. Има други, които никак не могат да предчувстват. Но онези хора, които предчувстват нещата, имат известни белези. Ако разглеждате човешката култура, онези хора, у които интуицията е развита, имат известни белези в очите си. Ако разгледате човешкото око, ще видите, че има известни петна в него както при слънцето. Ще ги видите в окото на всички онези хора, които са надарени с ясновиждане, които имат това зрение, защото има хора, които виждат зад стената…

Само онази вяра, която е подтик към науката, знанието, изучаването на живата природа, изучаването на човека има смисъл. Но вярата, която отклонява човека от правия път да учи, е лековерие и суеверие. Например търсим някой път Бога навън в природата. В природата не зная къде може да намерим Бога, но в себе си можете да намерите тази истина. Но ако едновременно с това у човека няма едно съзнание по-високо от него самия, нищо не може да разбере. Нали някой път човек разговаря със себе си? Може ли човек сам със себе си да разговаря? Може ли да извършите събиране със себе си?

…Събирането не е един установен механичен процес. В природата установени механични процеси няма. Тялото ви постоянно се изменя. Вие не сте такива, каквито сте били преди 20 или преди 15 години. След 20 години няма да бъдете това, което сте сега. Питам: кое е онова, което изменя човека? Онзи велик закон, който изменя човешките тела е реалността. Реалността е тази, която изменя нашия живот, за да ни застави да я познаем.

Един от израилските пророци казва „Онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се възобнови.“ Или казано от друго гледище: онези, които разбират реалния закон на живата Природа, няма да остареят… Питам: откъде сме дошли ние, съвременните хора? …Онези, които са ни поставили на Земята, нека да ги попитаме, а те са по-разумни от нас. Следователно те, които създадоха Земята, създадоха тези сили за нас, туриха ни да се развиваме. Създадоха ни глава, създадоха ни дробове, създадоха ни стомах, ръце, крака; мислите ли, че те не се грижат за подема на света? Понеже ние сме присвоили едно право, което не ни се пада, мислим, че ние сме тези, които създаваме. Създаваме един закон, втори за възпитанието на децата.

В училище едно дете може ли да се научи да вярва в Бога? Няма какво да го учиш да вярва в Бога. Това чувство за вярата е посадено у него, само не му пречи. Остави го, дай му ход и Божественото, благородното ще се прояви. У човека съществува една разумност, съществува памет, съществува реч, ред способности съществуват. Тези способности искат условия, при които да се развиват. Ако някои хора са закъсали, причината за това е, че техните способности не се развиват. Трябва да се създадат условия за развитие. Под социални условия разбирам разумни условия, а не както сега механически условия. Казвате, пари. Парите човешкият ум ги е създал, той ги е сложил в банките.

Съществува един разумен закон в света и той е следният: щом се родите, може да се предскаже богат ли ще бъдете или не. Това богатство се обуславя от златото, което е във вашата кръв. Във всяка кръв има злато. То е само за поддържане на живота. То не е излишно злато. Дължината на живота зависи от златото… Ако имате едно малко количество излишно злато, което не служи за продължение на живота, то ще послужи за привличането на външно богатство или то ще създаде условия да бъдете богати. То дава тенденция да станете богат човек. След като станете богат човек, то ще ви научи как да живеете, няма да се разхождате само с автомобил и да ходите на бани, но ще бъдете богат човек, който е вложил капитала си за благоденствието на народа, за облагородяването на хората. Тогава всички ще видят, че този човек съдейства на обществото.

Сега в света има много богати хора… Иде време, когато хората, които имат, трябва да знаят, че богатството, поверено в техните ръце, трябва да го употребят за общото благо на обществото, в което живеят. Такъв е законът в Природата. Следователно всички ония хора, които така използват силите си за доброто, техният живот се продължава, а ония, които не използват богатството си за благото на народа техният живот се съкращава.

Във всяко едно отношение под думата „ближен“ разбирам същество, което те обича. Ти трябва да бъдеш крайно справедлив към него. И най-голямото зло е да използвате и да сте несправедливи спрямо онзи, който ви обича. Никога не използвайте онова същество, което ви обича! Вашето богатство се дължи на такива същества, които ви обичат. Ако не ви обичат разумни същества, не може да имате богатство, любов…

За да бъде човек добър в правия смисъл, според мен той трябва да има свещения огън на Любовта, той трябва да има една непреодолима любов спрямо всичко. Не само към хората, но и към животните; не само към животните, но и към растенията. И растенията са много важни! Те ни дават плодове, те са много важни същества, съзнание има в тях. Те и радост имат, и скръб имат. И растенията се привързват. Има случаи, когато някой дядо е садил някоя ябълка или круша, или слива; като умре, и крушата си отива с него заедно. Това растение обича. Ако някоя круша ражда повече, тя ражда повече, защото обича повече. Когато някоя круша не обича някого в къщата, много малко круши ражда или никак не ражда…

Има една реалност, върху която всички трябва да се спрете. Най-учената реалност я наричам. Вън от нашето верую, което сега имаме, всеки човек трябва да има едно верую, което да не зависи от сегашното му верую, нито от миналото му верую – едно верую, с което той е роден. Има едно такова верую в човека е едно чувство. Можете да го проверите. Болен сте на умиране. Лекарят е казал, че след 24 часа ще свършите. Викате един лекар, втори, трети… пети… Всички казват: „Това казва науката, той ще умре.“ Но вътре в този човек едно чувство му казва: „Ти ще живееш!“ И не се минават няколко дена, той претърпява една голяма криза и се спасява…

Има едно чувство в човека, което му нашепва. Когато то ти каже: „Ще бъдеш здрав.“ – ще бъдеш здрав; когато то ти казва:“Ще спечелиш.“ – ще спечелиш; когато то ти казва: „Учен ще станеш.“ – ще станеш учен; когато то ти казва: „Музикант ще станеш.“ – ще станеш музикант. Каквото ти каже то, ще стане. Това е вярно. Питам: ако в това чувство в човека не вярвате, в какво ще вярвате? Това е вяра, върху която трябва да обосновете бъдещото възпитание. Та като влезе един учител между учениците, да зачита онова, което децата говорят. Тогава като говори на децата, и те ще го оценят. Щом той ги оценява, и децата ще го оценят.

Зачитайте в себе си Божественото. И светът да се обърне, ще кажете: „Не може да бъде другояче!“ … Искам хубавото във вас да се развива. Някои от вас сте много даровити, но чакате някой късмет да ви дойде. Късметът от главата трябва да излиза. Ще ви приведа един пример какво може да направи човек. В Америка един от знаменитите проповедници бил обущар преди. В него това чувство да говори за Бога било много развито. То му казвало: „Ти ще станеш виден проповедник.“ Един ден отива и става член на църквата. Иска да говори, но му казват: „Седни си като не знаеш да говориш. Твоето е бръщолевене.“ Но нещо в него му казва: „Ти ще станеш виден проповедник. Малко се иска да говориш.“ Но все не му позволяват. Минават две, три, четири, десет години упражнения и после този човек го слушаха повече от 20 хиляди души. Той ходи и в Англия, и там го слушаха англичаните, и там има същия успех. Но той слуша това чувство вътре: „Ще станеш проповедник!“ Преодолява мъчнотиите – големи мъчнотии срещал в работата. Той се самообразоваше по 20 часа на ден – четеше книги, изучаваше хората, събираше факти, постепенно обработваше своята реч и стана един от най-красноречивите проповедници. Казваше се Муди. Сега той не е на този свят.

Когато всички престанат да ти говорят, нещо в тебе казва: „Не бой се, в тази работа ще успееш!“ Никой не те насърчава, другите те мразят тъпчат те оттук-оттам, но то ти казва: „Не бой се, тази работа ще се оправи!“ Така може да се обясни подвига на българските революционери като Ботев, като Левски, които казваха: „Ще успеем, ще освободим България! Това ще стане!“ Има нещо Божествено в това. И стана така, както мислеха. Ако бяха се обезсърчили, и досега България щеше да бъде под иго.

Сега вие живеете в по-добри условия. Сега във вас кой говори? Какво трябва вие да направите? Какво ще направите, не е моя работа, но един приятелски съвет искам да ви дам. Онова, с което вие сте родени и което всякога ви е подкрепяло, бъдете верни на него. Вярват ли в това хората, става едно побратимяване в света. Може да има едно общо побратимяване. Всички недоразумения, които сега съществуват, са от един обществен характер. Всички други въпроси са второстепенни. Всичко това може да се поправи. Това е въпросът за отношението между бедни и богати, между учени и прости, между добри и зли, всички други въпроси са второстепенни. Всичко това може да се поправи. Един богат човек и един беден човек преспокойно могат да вървят заедно. Бедният може да е по-учен, по-силен – той ни най-малко не е беден.

Силата седи в това верую, което е вътре в човека. То е човекът. То е мощното. Това, което в човека никога не престава да съществува, е човешката душа. То е човекът, който не умира. Следователно има нещо в човека, което ще умре, но има и друго, което не умира. Тялото ще умре, след него ще остане нещо, което никой не може да вземе. Сега аз не искам да ви убеждавам, понеже като идете в другия свят, вие ще проверите. Онези от вас, които не вярвате, идете в другия свят да проверите и елате да ми кажете. Аз ще ви срещна в другия свят и там ще ви проповядвам…

Искам да ви кажа, че има една обща връзка. Този и онзи свят са тясно свързана. Някои разделят единия свят от другия. Този свят съществува по причина на духовния. Първо духовният свят съществува, после физическия човек. Следователно трябва да бъдете клони. Като говорим с корените, листата казват: „Ние всичко свършихме.“ А корените казват: „Ако ние не бяхме да пращаме соковете?“ Сега корените на човешкия живот са горе. Човек е двойно дърво, корените на неговата мисъл са в неговия мозък, клоните са спуснати долу.

Човек е едно обърнато растение. Неговите добри мисли и дела са плодовете на това дърво. Когато ти мислиш добре, когато си благороден, всички тия красиви мисли са плодовете. Тия плодове остават за храна на твоя бъдещ живот. Всяка една мисъл, която създаваш, е храна, тя е мощна сила. Подкрепяйте хората с мислите си. Никога не допукайте отрицателни мисли! Те ще дойдат, но всякога да седи положителното. И като плачете, пак вярвайте. Като се обезсърчите, пак вярвайте. Като ви тъпчат, пак вярвайте. Като стенете, обършете праха си, после се усмихнете.

Според мен комедия и трагедия са полюси на живота. И драми има в света. Драмата е същественото за мен. Нали имате трагедия в театъра? Този, който умира на сцената, умира ли? Не умира. Онзи, който играе комедия, и той не умира. Той си изкарва прехраната с това. Казвате: трагичен е животът. То е една опитност. Ти играеш само една трагична роля. А има и драма. Твоята работа за да се осмисли, трябва да дойдат страданията. Страданията в живота са мощна сила в природата на човека. Страданията, които ние минаваме, са изключителни за сегашните хора. Растенията не страдат така, както ние страдаме. Понеже само при тези вътрешни страдания, когато научим законите, които ръководят страданията, ще имаме един нов живот. Човек ще се освободи от вътрешното робство. Някой казва: „Аз ще умра гладен.“ – Бъди уверен, че гладен няма да умреш. Ако вярваш, гладен няма да умреш; ако не вярваш, гладен ще умреш. Ако работиш, гладен няма да умреш; ако не работиш, гладен ще умреш.

Христос казва: Онзи, който е посял доброто семе, то е Божественото, то е същественото у човека. Това добро семе да расте. Някой път може да се посеят плевели. Те са лошите условия, които са посяли лоша мисъл, лошо чувство. Това са временни работи. Онова, същественото у вас е доброто семе. И с тази мисъл, с това чувство, с тази интуиция, която във всеки човек я има, ще сполучите да съградите вашия бъдещ живот. Това нека бъде вашата вяра!

COMMENTS

WORDPRESS: 0