Учителя: Идете да търсите „едното“, което не ви достига

Учителя: Идете да търсите „едното“, което не ви достига

Откъс от беседата „Едно ти не достига!“, държана от Учителя на днешния ден преди 95 години:“Още едно ти не достига!” (Лука 18:22)Имайте предви

Откъс от беседата „Едно ти не достига!“, държана от Учителя на днешния ден преди 95 години:

“Още едно ти не достига!” (Лука 18:22)

Имайте предвид, че Христос говори на един богат, учен и млад човек, на един красив, интелигентен, с обществено положение, знатен човек, който знае как да се разговаря и как да задава въпросите, знае какво отношение да приложи. На този богат човек Христос каза: „Още едно ти не достига!“ Когато говоря на вас, подразбирам пак всички тези, които са богати, учени, интелигентни, а не простите, не невежите, за тях и дума не може да става. Този въпрос не се отнася до тях.

„Още едно ти не достига!“

Онова гениално дете, което се е родило с музикални таланти, но баща му и майка му са бедни, какво му трябва? – Цигулка и лък. Като отиде при учителя си, той му казва: „Едно ти трябва още!“ Какво? – Цигулка и лък.

Христос е изказал една велика Истина, но в отрицателен смисъл. Той казва: „Всичко, което имаш, иди, продай го, раздай го на бедните и ела, та ме последвай!“ Някои мислят, че разбират тези Христови думи. Не, те са една величина с минус. Какво от това, ако продадеш всичкото си богатство и го раздадеш на другите и тръгнеш след Христа? Нима днес няма мнозина, които разпродават всичко? Аз зная мъже, които са продали къщата си, за да направят дрехи на жена си и на децата си. Зная мъже и жени, които са разпродали всичко и са осиромашели.

„Иди – казва Христос, – продай всичко и го раздай на сиромасите!“ Е, кой днес не раздава на сиромасите? – Всички раздават. И тази Истина днес не е сложена на мястото си, тя е толкова извратена и преиначена. Всичките наши съвременни дисертации, проповеди, говорения за Истината са толкова смешни, че ако един жител от небето би дошъл да я чуе, би се хванал за корема от смях за гениалността ни да изопачаваме нещата. Той би казал: „Гениални са днес хората, но гениални в низходяща степен“. Не че това изопачаване на Истината е умишлено, но често човек върви по един негативен път, обаче мисли, че той е на правата страна. На какво прилича това?

Представете си, че един човек излезе и по невнимание си облече палтото наопаки. Той не се вижда, излиза, върви си свободно, но всички хора му се смеят, а той си мисли, че е голямо величие. Всички хора се смеят, че облякъл палтото си наопаки. Какво показва това? – Това показва една небрежност от негова страна, липсва му нещо. Ако е един философ, бих го извинил. Ако е някой сиромах, бих го извинил, но има хора, които като облекат дрехите си наопаки, не могат да се извинят.

Казва Христос: „Още едно ти не достига! Иди, продай богатството си, раздай го на сиромасите, купи това, което не ти достига, ела и Ме последвай!“

Истината е вложена тук вътре. Но онези, които не разбират великите закони на Божията книга, не могат да намерят „едното“, което е скрито вътре. Само разумният човек може да намери това, което е скрито. За да намерим едното, не трябва да мислим, че като имаме знания, те са достатъчни. Мнозина мислят, че имат любов в сърцето си; мнозина мислят, че имат вярвания; мнозина мислят, че имат разбирания; мнозина мислят, че имат общения с Бога, с ангелите, със светиите, с великите хора, с гениалните, с учените хора. Ако е така, то е добре, красиво е. Няма по-хубаво нещо от това да бъдеш в общение с Бога, с ангелите, със светиите, с великите хора, гениалните хора, но да бъдеш! И не само да бъдеш, но това, което Бог, ангелите, светиите, гениалните хора говорят, да можеш да го приложиш в живота си. Ние, съвременните хора, сме много добри. В едно отношение сме добри, светии сме, в друго – грешници…

„Едното“ е същественото. Кое е то? Може да сме учени, може да сме богати, но всякога чувстваме, че нещо ни липсва. Какво? – Не можем да определим точно какво е, но вътре в себе си чувстваме едно недоволство. Ако една млада мома се огледа в огледалото, ще каже: „Намерих причината на своето недоволство. Ако бях красива, друго щеше да бъде. Това е, което ми липсва“. Момъкът пък казва: „А, аз съм слаб, хилав, ако съм някой снажен, силен, всичко мога да направя“. Някой търговец, празна му е касата, недоволен е и казва: „Ако касата ми е пълна, щях да бъда щастлив. Това е, което ми липсва – парите!“ Ако е някой политикан, философ и т.н., всички констатират, че им липсва нещо и търсят това, което им липсва. Казват: „Това ако е…“

Ако всичко това е една велика истина, тогава красивите моми трябваше да бъдат доволни. Но попитайте красивата мома дали е доволна. Не е доволна. А какво ѝ липсва? След като е красива, тя казва: „Аз искам да имам един мъж, но княз да е, да е снажен, да е красив, хубав, да има палати, да има слугини“. Даваме на тази мома този красивия княз, но след 2–3 години я питаме: „Доволна ли си?“ – „Е – казва тя, – този красивият княз си има любовници, как мога аз да бъда доволна?“ Не е доволна и от това. Тогава онези, които философстват, казват: „По-добре човек да умре, да не живее в такъв свят!“ …Някои мислят, че след като умрат, ще могат да добият това, което им липсва. Да, ако ти умираш както житното зърно, разбирам, но ако ти умираш като едно говедо, което се разваля и го изяждат гаргите, питам: какво от това, че си умрял?

Следователно в съвременния живот има ред явления, които ние трябва да обясним. Методите, с които си служат държавниците са в областта, в която те живеят. Те разрешават въпросите като държавници. Един философ, за да разреши един въпрос, ще представи свои методи. Той не може да го разреши с методите, с които би го разрешил един държавник. Онзи, който се занимава с чисто социални въпроси, неговото разрешение на въпроса ще бъде съвсем друго. Бащите и майките също разрешават обществен, духовен и социален въпрос, но по един начин, а държавникът ги разрешава по друг начин. Следователно всяка една задача може да се разреши или разгледа от три становища. Тя може да се разреши от чисто материално гледище, където влизат законите на материалния свят, с видимото ще се ползваш. Може да се разгледа от духовно, може да се разгледа и от Божествено гледище.

Сега, при днешния студ, някой ще каже: „Да се обичаме!“ Да се обичаме, съгласен съм. Доведете двама, които много се обичат, независимо от къде са – Франция или Англия, и в най-големия студ ги изложете да стоят отвън в продължение на 24 часа и ще видите колко ще устоят. Да видим колко ще устои тази любов на студа и колко ще остане от нея! Не само да говорим за любовта, но да я опитаме! Любов, която не може да устои на студа, каква любов е? След 24 часа ще видите, че и момъкът, и момата са изложили гърбовете един към друг, а лицата им гледат в две противоположни посоки. Това прави животът с човека! Имат право да си сложат гърбовете един към друг. Ние можем да изтълкуваме това така: сложат си гърбовете един към друг, за да запазят най-нежните си места, а понеже гърдите имат по-голям запас от енергия, тях излагат навън, с тях посрещат неприятеля. Момъкът и момата посрещат неприятеля с картечен огън. Но по някой път запасът от енергия може да се изтощи и ще видите на сутринта и двамата замръзнали, и двамата с венци, и казват: „Умряха и двамата млади и зелени, с венци на глави, студът ги покоси“. Ако тези двамата замръзнаха насред София, какво ще кажете за тях? Ще си извадя едно заключение, ще имам понятие вече за софиянци, за всички онези, които живеят в София, като започна от най-високостоящите и стигна до най-низкостоящите, ще зная какви хора са и колко се обичат.

В този контекст използвам София като един високо културен център, където живеят най-възвишените, най-умните, най-благородните хора, където живеят гениите, светиите. Не мислете, че говоря за вашата София! За нея (представяща днешния свят) не искам да говоря и да си цапам устата. Няма какво да се занимавам със съвременния свят. Ще бъда първокласен глупец, ако отида да пия от една тинеста вода. Не е виновна водата, ще оставя тази вода да си тече надолу и ще си кажа: ще бъдеш човек, ще търпиш, ще чакаш, докато дойдеш до друг хубав извор. Може той да е на 50–60 километра разстояние, ти ще търпиш. А тази мътната, тинестата вода, остави я, не я пий! Тя е текла такава и такава ще тече още хиляди години. Почвата ѝ е такава, не я критикувай! Не е ли това философия?

Сега Христос се обръща към вас и казва: „Още едно ти не достига!“

Аз вярвам, че тези от вас, които сте богати, още едно не ви достига! Вие ще кажете: „Любов ни не достига“. Не, любов имате изобилно, вие имате толкова любов, че можете да стоплите целия свят. „Правда тогава?“ – За правда, вие сте най-праведните – съдите всички. Ако е за истина, вие имате и нея. Сега аз говоря за тази истина, за която хората говорят. Ако е за доброта, добродетелни сте вие. Тогава какво ви липсва? Във всички вас има едно противоречие. Ако някой ви каже някоя обидна дума, прикачи ви едно качество, че имате един малък недъг, вие ще се засегнете и ще кажете: „Как така, господине, ти не знаеш ли, че аз съм благороден човек?“ Е, хубаво, аз съм благороден човек, и майка ми, и баща ми, и сестрите ми са благородни, а при това си скубим косите и се бием… Ако в един дом има известни спорове, има нещо, което не достига – същественото го няма вътре….

Например, двама млади се обичат, сдружат се и започват да водят кореспонденция. Пише младият момък: „Мое ангелче, ти си най-красивото същество, аз като тебе не съм видял никоя друга. Откакто те срещнах, моето сърце трепна и в мене се събудиха нови идеали, моят живот се промени. Без тебе не мога да живея, ти си слънцето на моя живот и всякога ще ме огряваш. И ако само дойде един облак да покрие лицето ти, смъртта непременно ще ме покоси…“

Тя отговаря: „О, мой възлюбени, ти си за мене Господ, ти си Бог мой. Откакто те видях, моето сърце тупти денем и нощем, а любовта ми е толкова голяма, че аз съм готова да жертвам и баща си, и майка си, и всичко заради тебе. Пък и колкото пари има баща ми, всичко жертвам. Само твоят образ е в моето сърце и аз не виждам нищо друго, освен теб. Аз съм сляпа за всичко друго поради теб, и съм готова да извърша всичко заради теб“.

И двамата така си пишат и най-после се съберат. Обаче след като се съберат, се роди един кошмар – подозрението се явява. Сякаш той е измерил нейната любов с барометър или термометър, с който намира, че нейната любов е намаляла с няколко градуса и сега не е такава, каквато беше едно време. Измерва я и намира, че с два градуса е намаляла. Търси причината как така е станало, че любовта ѝ спаднала с два градуса? И тя от своя страна вади термометъра и казва: „Има понижение в неговата любов с три градуса“… В техните умове е влязло подозрението. Единият казва, че любовта на другия е спаднала с 2 градуса, а другият казва, че любовта му е спаднала с 3 градуса. В какво седи подозрението? Тя казва: „Друга някоя е завладяла неговото сърце“. Той казва: „Друг някой е завладял нейното сърце“.

Как изпъкнаха тези явления, от къде се родиха, кое стана причина, че тази любов се раздвои? Възможно ли е един дълбок извор да се размътва от основата си? Не може, то е немислимо. Такива явления в природата няма. Чистият извор си е винаги чист, а нечистият извор си е винаги нечист. Нечистото иде отдолу, а чистото иде отгоре. Под думата „чисто“ разбираме една по-фина материя, рядка до своята максимална степен на разредяване. А под „нечисто“ разбираме една гъста материя, в която животът най-мъчно може да функционира.

А можете ли вие философски да разрешите кога се е явило подозрението и ревността в света? Подозрение, ревност има не само в младите, но и в главите на държавниците, философите. Навсякъде има ревност. И между двама държавници има ревност. Ревността е един феномен вътре в живота. Ревността сама по себе си не е лоша, но ако ѝ се даде една динамическа сила в низходяща степен, тя става най-опасна…

Някои съвременни философи казват, че ако един ангел би слязъл от небето, то неговият живот постоянно би се променял, той не би се спрял да обича един човек, а щеше да обича всичките хора. Следователно той се стреми да обича всичките хора, защото тези хора не са едно цяло, те съставляват части на една единица. В такъв случай как ще покажете любовта си към цялото? – Като обичате частите му. Така ще покажете и любовта си един към друг. А с онази психологическа изопаченост на нашите понятия всякога ги слагаме в едно явление. Неща, които дори не съществуват, ги слагаме в едно явление. Например, някоя жена приписва на мъжа си някакви подозрителни работи, които не съществуват в него, дори като сянка. Къде остава истината? Напротив, той храни най-благородни чувства към нея. Ако един мъж приписва на жена си качества, които тя не притежава, то той разсъждава ли правилно той? Не разсъждава правилно. Той не е разрешил тези явления. Той ревнува.

Ревност има в боговете, ревност има и в духовете. Ще кажете: „Как така ревност в боговете!“ Не мислете, че ревността е качество само на земята. Във всички същества, и в най-възвишените същества дори, има ревност. Не е злото в ревността. Питам сега: Ако аз ревнувам и ако вие ревнувате, защо става това? Какво означава думата „ревност“ в българския език? – Усещаш, че си малко пренебрегнат. Защо се чувстваш пренебрегнат? Погрешката е там, че ти очакваш своето щастие от едно същество, което трябва да живее само за себе си. И всички хора на земята са създадени да живеят най-първо само за себе си, а после за другите. Това е закон. От това, че всички хора живеят само за себе си се е родил човешкият индивидуализъм, човешкият егоизъм. Индивидуализмът се е родил със събуждане съзнанието у човека, че той е човек. Но човек е изопачил този егоизъм, превишил е тази любов към себе си. Следователно, когато човек казва, че трябва да живее само за себе си, той трябва да отдаде това право и на другите, да живеят само за себе си. Ето къде е законът. Той съзнава, че трябва да живее само за себе си, а не съзнава, че и другите трябва да живеят само за себе си.

Ала това не е самата истина. Не е това, което ви липсва и което не ви достига. В съвременния живот на хората им липсва един закон за правилно разсъждение, за правилно разискване върху нещата. Ако влезем в една къща и хората ни посрещнат малко хладно, ще си кажем: „Хладни хора!“ Добре, но ако този човек е боледувал и току-що е излязъл навън, ръцете му са истинали, ала се е опитал да бъде внимателен, но не е успял и си казваш, че те е посрещнал хладно, то това чувтво дали е вярно? Не е вярно. Целият наш живот е пълен с неверни неща…

Дайте право на всеки човек да живее сам за себе си! Някой ще каже: „Ама с мене са много несправедливи“. Когато разглеждам въпроса по този начин, то никога нямам право да кажа, че с мен постъпват несправедливо. Казвам, че благородният, великият, гениалният, светият човек никога не се оплаква. По това се отличава той. А онези хора, които се оплакват, не спадат към тази категория. Аз питам: Когато сложите в едно здание една голяма, дебела греда, тя оплаква ли се? – Тя стои тихо и спокойно. Тя стои 1, 2, 3, 5, 10, 100 години и не се оплаква. Сложите ли една малка, тънка греда, тя веднага ще се оплаче и се счупва. Ще каже: „Търпи ли се това! Сложиха ми най-голямата тежест“. Казвам: Ти си взела най-хубавото място, което не ти подобава. Това не трябваше да бъде. У тебе има чувство на тщеславие, взела си мястото на голямата греда и не съзнаваш своята погрешка. Ти си една малка сламка, трябваше да стоиш на един прозорец. И после казваш: „А, обкръжаващата ме среда е ужасно покварена“. Това е вярно.

И над всички тия разсъждения, които сега съществуват, ние искаме да реформираме целия свят. Целият свят днес не се нуждае от реформиране… И Христос казва на богатия: „Ти, за да намериш това, което ти липсва, трябва да се освободиш. Туй, което имаш, то те спъва. Иди, разпродай всичкото си имане, раздай го на бедните, ела и ме последвай. Ела при мене и аз ще те науча. Защото ако не разпродадеш имането си и не можеш да ме последваш, по-добре си стой богат“. Богатият казва: „Учителю, не мога да те последвам. Аз предпочитам да остана да живея в този свят, но да си имам парички, да се оженя, да си имам дечица, да си живея с богатството“. Христос му казва: „Много добре, направи както искаш“. И казва на учениците си: „Колко мъчно могат да влязат богатите в царството Божие“. В този свят са влезли, но в онзи свят не могат да влязат. А сега нашите съвременни богати искат да влязат в царството Божие като богати. Не, не, това е невъзможно. Използвам думата „богат“ в различен смисъл.

Мислите ли, че вие можете да влезете в царството Божие с вашите изопачени възгледи? Започнат ли двама души да спорят като си говорят, това е неразбирателство. Считам, че двама души, като се срещнат и си разменят две думи, трябва да се разберат. Това са гениални, разбрани хора. А какво се получава: единият говори, другият прекъсва – чакай, чакай. Не, той говори час, два или повече, аз ще го изслушам. Ако аз имам търпението да го изслушам, и той трябва да ме изслуша. Ако той продължи повече, ще му кажа: „Приятелю, сега аз ще почна“. Трябва да има последователност в нашите постъпки.

Забелязвам следното явление: някой път много хора казват: „Ние сме много грешни“. След това у тях настава друг един процес и те казват: „Не, ние сме чисти вече, ние сме светии“. Е, питам: Как е възможно грешният да стане светия? Това е невъзможно, немислимо е. Казват, че грешният можал да стане светия, и светията можал да стане грешен. Това е едно парадоксално явление. В природата това не може да стане. Светлината тъмнина не може да стане, и тъмнината светлина не може да стане, но светлината може да отстъпи своето място на тъмнината, и тъмнината може да отстъпи своето място на светлината. Това е възможно. Но да се превърне светлината в тъмнина, това е немислимо. Никога не е било и не може да бъде! Любовта може да отстъпи мястото си на омразата и омразата може да отстъпи мястото си на любовта, но любовта да се превърне в омраза и омразата – в любов, това е немислимо. Като казвам, че е немислимо, то е, защото тия енергии в своята същина, в своята разумност не могат да се превърнат. …

Законът е следният: Репетиции могат да стават много, но самото представление се дава само един път. Вие сте правили много репетиции до сега в живота си, но самото представление още не сте направили. Какво значи това? – Че някои от вас са правили много репетиции за женене. но още не са се оженили. „И тази хубава сега, още не сме се женили!“ – Не сте се женили, ами че как! Под „женитба“ разбирам през целия си живот да не отправиш един гневен поглед на онзи, за когото се ожениш. Това е женитба! То е приготовление за самата Истина, за великата Истина. Мъж или жена, един и същ е законът и за двамата. А сега мъже и жени се бият, после се примиряват и казват, че били женени. Вие не трябва да разбирате така въпроса. От чисто Божествено гледище женитбата е приготовление за великия живот. Само в приготовленията за женитбата човек ще се приготви за самото представление и в нея ще намеритова, което не му достига.

Някой път дойде сиромашията, казвате: „Аз съм беден“. Започвате да изнемогвате. Това са външни условия, които трябва да надделеете! Няма какво, ще се подчините. Силният, идеалният, гениалният човек нищо не може да го сломи! Каквото и да му казват някои, той казва: „Мене от нищо не ме е страх. Няма сила в света, която може да ме смаже. Може да ме смелите, може да ме прекарате 100 пъти през воденицата, нищо не може да ме накара да мисля по друг начин, аз ще мисля така, както зная!“ Тъй казват гениалните хора. А сегашните хора, щом ги бутнеш с губерка, казват: „Аз ще се откажа“. Такива хора ние ще ги оставим настрана.

Съвременните хора имат друга една слабост. Когато са слаби вътрешно, т.е. духовно, казват: „Да се сдружим сега!“ Смешни са те! Мишките в един хамбар се сдружили против котката и решили да я атакуват. Почват да се упражняват. Картечен огън ѝ откриват. Тичат по житото отгоре, речи държат. „А, котката ли, ще я накараме да бяга.“ Стотина–двеста мишки тичат по хамбара, цяла банда са, вървят, свирят, но като дошла котката – всички в хамбара! „Не сме готови още!“ И съвременните хора, щом дойде едно нещастие, най-първо, като мишките, отгоре се намират, но после казват: „А, опасно е, чакай да се поусъвършенстваме, че тогава ще се проявим“. Тази работа сега се разрешава, тя е според нашите методи. Отлагаш ли, значи не си бил силен. Можеш да бъдеш силен всякога, когато искаш. Тъй решава Господ. И ние се молим, молим и казваме: „Не ни слуша Господ“. Господ казва: „Аз ви направих силни като Мене, но вие не Ме слушахте“. Кога сме силни? – Извън времето и пространството можем да бъдем силни като Бога. Когато Бог ви казва – „Бъдете силни“, вие питате: „Ама можем ли да бъдем силни?“ Вие веднага взимате обратната страна, казвате: „Силни да заповядваме ли?“ – Не да заповядвате на хората, но да вършите волята Божия.

И тъй, няма да кажа самата истина, но ще се приближа малко до нея. Единственото нещо, което липсва на хората, е следното: те не знаят как да служат на Бога. Това е всичката работа. Всички страдаме от един недъг – ние не знаем как да служим на Бога. Опитайте, пишете във всички вестници, в Англия, в Америка, да ви пишат как трябва да се служи на Бога, ще видите какво ще ви отговорят. Може да получите хиляди начини, хиляди мнения, но нито един няма да се докосне до самата истина. Когато дойдем до служене на Бога, там няма стражари! Бог никога няма да ти каже: „Ти трябва да ми служиш“. У Бога има следното качество: Той никога досега не е казал на някое същество във вселената, колкото малко и да е то: „Ти ще ми служиш!“ Той му показва пътя, а оставя съществото само да Му служи или не, както то иска. Бог не е от слабите. Ако ние Му служим, ако ние се молим, то е заради нас, не е заради Бога. То е за нашето облагородяване. Обаче не е безразлично на Бога дали ще му служим или не, но като служим на Бога, само тогава укрепват в нас вътре онези скрити сили.

Онези от вас, които са богати, и решат да служат на Бога, няма да питат как. Този въпрос е решен. Никога не питайте как да служите. Казва някой: „Трябва да любиш! Ама как?“ – Не питайте. Любовта не позволява да я питаш. Истината никога не позволява да я питаш. Ако не знаеш, ще мълчиш, докато разрешиш този въпрос. Всичкият грях е там, в питането. Вземеш книгата на живота, отвориш я и четеш: „Аз дойдох при тебе, бях гладен, гол, бос, трябваше да ме нахраниш, да ми омиеш краката, да ме облечеш“. Казваш: „Ето, тъй трябва да любим Бога!“ Да, това е правилно. Това, което искаш за себе си, направи го и на другите. Нито повече, нито по-малко! Ако направиш с един милиметър по-горе, ти грешиш; ако направиш с един милиметър по-долу, пак грешиш. Ще бъдеш тъй точен, тъй справедлив, и спрямо себе си, и спрямо своите близки. Ние, съвременните хора, се страхуваме от Правдата. Щом говориш за Правдата, тя трябва да бъде абсолютно справедлива и спрямо вас, и спрямо мене. Тогава защо ще се страхуваме? Аз трябва да бъда абсолютно справедлив спрямо себе си: спрямо своите чувства, спрямо своите мисли и спрямо своите постъпки. Ако имам един хляб и дойде при мен един гладен вол, аз ще го разделя с него точно тъй, както бих го разделил с някой човек…. Разправяше един мой познат от новозагорско следния случай: „Виждам един кон на умиране, но жаден, цвили. Взимам едно бакраче с вода и занасям водата на коня, който беше на разстояние около половин километър от мене. Конят ме погледна умилно, пи от водата, след това се затрепери и предаде Богу дух“. Казвам: Такъв човек, който може да направи една малка услуга на един умиращ кон, в него има морал, в него има любов, в него има съзнание. Този човек може да даде помощ на който и да е човек. А този човек, който казва: „Това е един кон, това е един беден човек, по-важно е за мене да помогна на своите ближни и братя и сестри, отколкото на тия животни“ – от него не очаквайте нищо. Къде е доброто? – Доброто трябва да бъде добро за всички същества едновременно, без разлика.

Казвам ви, че „още едно ви не достига“. Наблюдавам някоя майка, радва се на детето си и казва: „А, тази моя Стефанка, тя е едно ангелче. И моят Петранчо – също“. Но гледам как тази Стефанка и този Петранчо си играят и с пръчицата пречупват главичките на цветята. Майката казва: „Браво, браво, моите ангелчета“. Никакви ангелчета не са, те са ангели без криле и с опашка… Защо? – Майката не е вложила един висок идеал в душата на своето дете. Тя трябва да каже: „Не, мама, не е хубаво така, не трябва да късаш това цвете, в него има живот, Господ го е направил да му се радваш, без да го късаш“. Така трябва майките да възпитават децата си за в бъдеще, ако искат децата им да имат морал… Кой ни е дал право да късаме цветята? Не е ли по-хубаво в една малка саксийка да донеса това цвете, отколкото да го откъсна? Не е ли по-хубаво да имам една жива роза, отколкото една увяхнала?…

Зная какво ще бъде вашето заключение. Мислите за този богатия, влизате в положението му и ще кажете: „То така лесно се говори, но още не му е дошло времето. Нека минат още 500–600 години, та като дойде Христос, тогава ние ще Го последваме“. Е, преди 2,000 години дойде Христос, тогава хората последваха ли Го? – Не Го последваха. Ако днес дойде Христос, мислите ли, че ще Го последват? – Пак няма. Мислите ли, че ако дойде Христос сега, днешната култура ще Го приеме? – Не, за Него държавата ще прокара някакъв особен закон. Ще Го считат, че Той е неканен гост, че Той е един човек с особени идеи. Това не е само тук в България, но и в Англия, и в Америка, никъде няма свобода…

Има добри хора в света, които не познаваме. И в Америка, и в Англия, и във Франция, и в Германия, и в Турция, и в Китай, и в Япония, навсякъде ги има. Тия добри хора ги наричам „гении на човечеството“. Те са светиите, те са необикновените хора, те са солта на бъдещото човечество! Само при тези хора вие ще научите Истината. Те няма да ви говорят, те ще ви кажат: „Ела и виж как аз живея“. Те няма да философстват. Ти ще седиш и ще се учиш от тях.

Нима мислите, че сега аз като ви говоря, че много ще научите от мене? Казвам на мнозина: Ако вие искате да научите Истината, елате да видите как аз живея, проследете живота ми! Не ме гледайте какво ви говоря сега, сега съм официално облечен, приличам на вас, но ако искате да разберете моя личен живот, само като ме проследите вътре ще ме видите. Когато минавам през гората, покрай бубулечките, между дърветата, между всички растения и извори, там елате да ме видите как живея. Когато прегазвам реките, никога не минавам с обувки, събувам си обувките и така преминавам. Ако съм с окаляни крака, спазвам правилото, че в чиста вода никога не влизам с нечисти крака, още на брега на реката ги измивам и тъй пребродвам реката. А като отивам да пия вода от някой извор, още отдалеч си измивам устата. Когато отивам да седна под някое дърво, няма да отида изведнъж да седна при него като неканен гост, но ще се разговоря с него, ще го запитам: „Ще ми позволиш ли да седна при тебе да си почина?“ И на която страна ми каже то, на север или на юг, дето ми определи, там ще седна. После, погледна към плодовете му, там мълча. Такъв трябва да бъде личният живот на хората!

А у вас какво става? Казвате: „Е, река е това, дърво е това, животно е това!“ А ние, високоучените хора, високообразованите, хората с двата факултета, математически въпроси разрешаваме! Ако е за математика, и аз зная тази математика. Ако е за геометрия, и аз зная тази геометрия. Ако е за кобури, и аз зная тези кобури. Срещам те: „Горе ръцете, извади кесията!“ Изпразня му кесията и го изпратя с празни джобове. Казва: „Слава Богу, че не ме уби“. Но ако дойда в кантората ти без револвер, ще кажеш: „Господине, сега не съм разположен, елате друг път“. А тъй, като кажа: „Горе ръцете“, веднага даваш всичко.

Какво не ни достига? У нас страхът е въздигнат в култ, ние не можем да вършим волята Божия от страх. Има един въпрос, който трябва да разрешим – да служим разумно на Бога! На кой Бог? – На онази разумната, великата Любов, която осмисля всички неща, която включва всичко в себе си… Считам, че истинският начин да посетя нечий дом е като отида там, където имат нужда от мене, и им кажа: „Можете ли да ми дадете да свърша някоя работа?“ И като ми дадат да свърша някоя работа, като уредя дома им, да си отида, без да ми платят нещо. Да не казвам: „Вие знаете ли кой съм? – Аз от 2–3 седмици проповядвам за Христа. Ще проповядвам и на вас, но ако ми дадете толкова и толкова“. Не, ще се опретна, ще послужа на хората, може би и месец, и два, ще купя каквото им трябва и ще си замина, без да ми платят. После ще отида на друго място. Това е истинското служене! И онези възвишените, благородните хора, така трябва да живеят. А мнозина хора живеят другояче.

Не искам да оставя в умовете ви една негативна мисъл, защото всички вие сте дошли на земята да търсите „едното“, което ви не достига. Не искам сега като излезете да кажете: „Ние сме грешници “. Не, ала идете да търсите „едното“, което не ви достига. Богатството, което имате сега е за да намерите „едното”. Затова и сте дошли от небето на земята. „Едното“ е смисълът на вашия живот. То е задача, която ви е дадена за през целия живот.

Като я решите, ще видите какво е „едното“, което ви не достига. Като го намерите, ще бъде радост и веселие не за един ден, но за вековете на вашите крайни съществувания.

COMMENTS

WORDPRESS: 0