Учителя: Христос иде в света и носи такава Светлина, пред която нищо не може да се укрие

Учителя: Христос иде в света и носи такава Светлина, пред която нищо не може да се укрие

Откъс от беседата „Изобилният живот“, държана от Учителя на днешния ден преди 100 години:„Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуб

Откъс от беседата „Изобилният живот“, държана от Учителя на днешния ден преди 100 години:

„Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби; аз дойдох, за да имат живот.”

(Евангелие от Йоан 10:10)

Христос знае качествата на този крадец и го характеризира. Изобщо, който краде, не обича труда и работата, какво обича той? Големи придобивки с малко усилия и труд. Той обича лек, повърхностен живот… Крадци има във всяка държава. Понеже човек представлява малка държава, и в нея има един или повече крадци. Без да подозира, като се храни, човек храни и крадците в себе си. Ще кажете, че не е възможно културни и религиозни хора да имат крадци в себе си. Какво мислите вие – не е важно. Факт е, че всички хора носят в себе си по един или повече крадци. Няма човек в света, които да не страда от своите крадци. Те се крият така майсторски, че мъчно можете да ги познаете…

Като говоря за крадеца, аз не го осъждам. Щом Бог го е допуснал, той има някакво предназначение. Христос изяснява качествата на крадеца главно за посветените, които разбират Неговото учение и могат да се предпазят от крадеца вън и вътре в себе си.

Крадецът започва всякога с мажорна гама, тонът му е повишен, енергичен. Той е спретнат, добре облечен, с изискана обхода (отношение към хората). На пръстите си има по няколко пръстена. Всичко прави с цел да привлече своите жертви. Всички спорове, недоразумения, крамоли в живота се дължат на него. Дето види проява на нещо благородно, той ще направи всичко само да го унищожи. На кого се дължи изчезването на красивите идеи и стремежи в човека? На неговия крадец.

Докато е млад, човек е готов да се жертва за човечеството, да работи за тържеството на великите идеи, но нещо в него му нашепва: „Не виждаш ли какви са хората? Не виждаш ли какъв егоизъм съществува между тях? За кого ще се жертваш? По-добре живей за себе си, да знаеш, че си свършил някаква работа.” Младият постепенно се отказва от идеите си и започва да мисли повече за себе си, отколкото за другите. Крадецът пак му нашепва: „Един път ще живееш. Яж, пий и весели се, това ще ти остане.” Вслушвайте се в думите на крадеца, но слушайте и думите на Христа, Който ви казва: „Аз дойдох да им дам живот и да го имат преизобилно.“ Правете разлика между едните и другите думи. Като давате ухо едновременно на крадеца и на Христа, вие изпадате в борба, в резки психически падания и повдигания.

Помнете: не може да бъде човек щастлив, докато се поддава на съветите на своя крадец. Страшно е положението на мъжа или на жената, които вярват на своите крадци. Жената работила цял ден, спечелила нещо и, като се върне у дома си, още на пътната врата я посреща крадецът, в качеството си на неин възлюбен, предлага ѝ да отидат да си хапнат и пийнат, да си почине от дневната работа. Днес ще си хапнат и пийнат, утре пак същата история, докато се опропастят. Така постъпват много християни с Христа. Те се оженят за Христа и по стар обичай използват благата Му, докато един ден Той ги напусне. Той работи по цели дни за тях, а вечер те Го посрещат на вратата и Го обират. Днес Го оберат, утре Го оберат, докато една сутрин Христос излезе на работа и повече не се връща. Това е великата драма в човешкия живот.

След това казват: „Не вярвам вече в Христа.” – Не вярваш, защото Той е затворил вратата си за тебе. Ти си вярвал, че почиташ хората, и те също те почитат; вярвал си, че работиш за Христа и се ползваш от Неговите блага. Обаче, щом измениш на своята Вяра, благословението се вдига от тебе. Ако мислиш, че другите ще работят за тебе, ти си на крив път. Един ден Христос ще ти каже: „Ела да разгледаме сметките си, да видим какви печалби и загуби имаме.“

Ще кажете, че спасението се дава даром. Така е, но условията не се дават даром, характер не се изработва даром, Добродетели не се придобиват даром.

„Строго е казано това.” – Строго е за крадеца, за когото се говори в Писанието: „Всички крадци ще останат вън, в тъмнината, дето има плач и скърцане със зъби.“ …

Опасен е външният крадец, но по-опасен е вътрешният. Също така опасен е и лъжецът. Ето, 8000 години се изминаха от създаването на света, и народите още не са свободни. Онези, които поробват народите, обещават, че ще им дадат свобода, но не изпълняват обещанията си – лъжат…

Крадецът се явява и при мене и започва да ми говори, че аз съм изпратен от Бога. Какво съм аз зная, не се лъжа от неговите приказки. Важно е той сам да си отговори от Бога ли е или не. Като казва на мене, че съм от Бога, той прави опит да разбере може ли да ме обере. Ако не може, тогава иска да знае можем ли заедно да обираме хората. Страшен е този крадец. Той съсипва домовете, съсипва вашите дъщери и синове, ограбва благородните и възвишени мисли и чувства на хората. Често хората се обезсърчават и казват, че нищо няма да излезе от тях. Защо няма да излезе нищо? Защо се поддават на внушенията на крадеца? Човек е създаден по образ и подобие Божие. Следователно той носи в себе си всички условия и възможности да се развива. Ако от днес нататък придобива условията и възможностите, той е пропаднал. От крадеца не може да излезе нищо. Следователно, докато мисли, чувства и постъпва правилно, човек има всички условия да расте и да се развива, да стане истински човек.

Христос казва: „Аз дойдох да дам живот.“ Кой е този аз? Докато човек не познае Онзи, Който дава Живот, и онзи, който отнема Живот, не може да се повдигне. Ще каже някой, че човек трябва да бъде положителен, да разбира нещата, да внушава на хората какво да правят и какво да не правят. Това не е достатъчно. Колко хора с положителни мисли, с правилно разбиране на Живота, със способност да внушават на близките си, остават назад. Внушаването е забиване на гвоздей. Това всеки може да направи. Не е важно да внушаваш мисли, но да ги посаждаш. Внушението е насилие, кражба. Ти можеш да внушиш на някого мисълта, че е добър, благороден човек, без да е такъв. Измени ли с това неговото естество?

Страшен е крадецът, но иде неговият край. Дрехите му започват да треперят от страх. Той предчувства смъртта си. Досега той се проявяваше в света, той колеше, убиваше, крадеше. Всичките ваши близки, заминали за онзи свят, са пострадали все от крадеца. Ако очите на сегашните хора бяха отворени, щяха да видят, че при всеки умиращ стои по един крадец, който очаква поне за последен път да вземе нещо от своята жертва. И после казва: „Бог да го прости! Добър човек беше.” Щом е бил добър, няма защо да го прощава Бог. Крадецът има нужда от прошка, защото той ще бъде в затвор, от който мъчно ще излезе.

„Аз дойдох да дам живот.“ – Какъв Живот дава Христос на хората? Нов живот. Хората говорят за Нов живот, а мислят как да наредят по-добре живота си. Значи те живеят още в стария живот. Бащата работи 30 години усилено, да отгледа децата си, да ги изучи и осигури. Той им направи хубава къща, но дохожда крадецът и го задига за онзи свят. Едва сега той може да разбере за какво е живял. Синовете и дъщерите му започват да спорят помежду си, да делят богатството му. Те са на опасен път. Защо? Дали са място на крадеца в себе си, той да се проявява. Това не значи, че бащата не трябва да се грижи за децата си. Напротив, онзи, на когото водата е в изобилие, трябва да я пусне да тече свободно навън, да напоява всички градини и ниви, които минават покрай нея. Божието благословение е общо за всички живи същества…

Чистота е нужна на съвременните хора: чиста храна – за здраве, и чиста кръв, чисти мисли и желания – за сила и бодрост на Духа.

Ще кажете, че живеете добър, чист живот и вярвате в Бога, правите добрини. И така да е, не се изкупват лесно грехове и престъпления. Който е дошъл на Земята, той носи греховете си от далечното минало. Колко заблуждения сте внесли в света! Колко обещания сте дали и не сте ги изпълнили! Колко чужди свещи сте изгасили! Под свещ разбирам Светлината на човешкия ум. Днес като погребват някого, палят му свещи. Защо? Да се научи да не гаси свещите на хората. Голяма тъмнина го очаква в другия свят, затова му палят свещи, да осветят пътя му.

„Как ще ни посрещнат на онзи свят?” – Ще ви запитат готови ли сте да живеете без лъжа, без кражба, без насилие. Който е готов, добре ще го приемат; който не е готов – ще го върнат на земята като последен сиромах – да научи уроците си, т.е. да изправи погрешките си. И след всичко това, този човек ще говори за набожност. Набожен е този, който има Любов в себе си. – „Ще бъда ли спасен?” – За спасение можеш да питаш, но далеч си още от набожността. Който се покае, той ще бъде спасен. Обаче само онзи може да се покае, който е разбрал дълбокия смисъл на Живота. Той си е поставил за задача да изгони крадеца от своята държава. Да се покаеш, това значи да тръгнеш в Божествения път.

Някой се оплаква, че откак жена му се е определила като Христова последователка, животът им се е развалил. Много естествено, сега перат дрехите ѝ. Може ли да перете нечисти дрехи, и водата да остане чиста? Щом перете нечистите си дрехи, водата непременно ще се размъти. След като прекарате дрехите през десет води, едва тогава водата ще бъде чиста. Значи, мъжът трябва да има търпение, да почака, докато жена му мине през десет води, да се изчисти съвършено. Тя сега е в първата вода едва, не може да се харесва на никого, нито мъжът ѝ да бъде доволен от нея. Това се отнася до всички хора, които вървят в Божествения път. Ако мислите, че, като тръгнете в правия път, изведнъж ще станете праведни, вие се самозаблуждавате. Напротив – първо ще изнесат нечистотиите ви навън и след това ще се изчистите. Божествената вода залива цялата земя и чисти всичко, каквото срещне на пътя си…

Който много обещава, не говори Истината. Един индус отишъл в Париж и се представил за голям адепт, който владее тайните сили на Природата. Той казвал, че с мисълта си могъл да спре и най-бързия експрес. За да направи този опит, му били нужни злато и скъпоценни камъни. Интересуващите му донасяли, каквото иска, само да направи опита. Един ден той се качил на експреса с всички богаташи, от които взел някаква ценност, за да направи решителния опит. Докато всеки момент очаквали да спре експресът, те били изненадани от друго нещо: адептът изчезнал.

Тъй щото, чувате ли някой да ви казва да вървите след него, за да ви направи човек и половина, не му вярвайте. Защо ви е нужна тази половина? Ако станеш истински човек, това е достатъчно. Който отива при Бога, сам трябва да отиде: жената ще остави мъжа си, и мъжът – жена си, сами ще се явят пред Бога. Ще кажете, че мъж без жена и жена без мъж представляват половин човек. Това не е половин човек, но един полюс. Докато полюсите са разделени, всякога има дейност, творчество. Едната половина в човека е Христос, а другата – крадецът. Всеки трябва да се откаже от крадеца и да остави в себе си само Христос, Той да работи. Само така човек ще има Живот, и то преизобилно.

„Исус възлезе в Йерусалим и намери в храма продавачи на волове, овци и гълъби, и менячи на пари седнали. И като направи бич от върви, изпъди из храма всички, също и овците и воловете; и парите на менячите разсипа, а масите им прекатури; и на гълъбопродавците рече: Вземете това оттук и дома на Отца Ми не правете дом за търговия.“ (Йоан 2:13-16)

Първото условие за придобиване на Живота е присъствието на Любовта. Който отвори сърцето си за Любовта, той има Живот в себе си. Казано е в Писанието: „Любовта не се превъзнася, не се гордее, не мисли зло.“ – Любящият е смирен. Той се отнася с дълбоко почитание и уважение към всичко живо. Кой човек е смирен? Който работи съзнателно върху своята градина. Щом се върне от работата, която е вършил през деня, взема мотиката, търнокопа и започва да копае, да обработва градината си. Той се отнася с почитание към всички работи.

Почитайте и своята половина, която неуморно работи във вас. Ще кажете, че не я виждате. Невидима е тази половина, невидим е Христос във вас, но човек се ползва от невидимото, а не от видимото. Човек се ползва от светлината, от водата, от храната, когато те станат невидими за него. Те проникват в тялото му и принасят своята полза. Днес всички хора искат да видят нещата. Могат да ги видят, но няма да се ползват от тях. Досега крадецът е бил невидим в човека и се е проявявал тайно. Отсега нататък Христос трябва да стане невидим, а крадецът – видим, т.е. да излезе вън. Крадецът е бил невидим, защото дохождал все вечер. Дайте ход на първата половина в себе си – на Христа, за да се отворят очите ви, да виждате ясно, да знаете къде да поставяте различните бои и цветове. Всеки цвят, всяка боя трябва да се постави на мястото си.

Един художник обичал една мома, която, недоволна от него, искала да му причини някаква пакост. Тя му дала някаква отрова, която се отразила върху зрението му… Момата, която го ослепила, е неговият крадец, на когото той дал първо място в себе си. За да възстанови зрението си, художникът трябва да изпъди крадеца навън, а да пусне на негово място Христа. На всяка друга половина, вън от вас, ще кажете: “Който иска да остане в моя дом, първо трябва да мине през Божественото корито.” Който не е съгласен на това, той е човек и половина.

С такива хора не правете съдружие. Отнасяйте се и към себе си и към другите хора критически, без да се обезсърчавате…

Казвам: приложете огъня на алхимиците, за да отделяте с него чистото от нечистото. Така ще се домогнете до истинското богатство, което се равнява на богатството, скрито в житното зърно. За предпочитане е да имаш едно житно зрънце, отколкото богатствата на целия свят. Житното зрънце съдържа голяма сила в себе си. Христос се проявява и чрез семките, и чрез растенията. За да опитате силата Му, трябва да ги посадите. – “Не Го виждаме.” – Не можете да Го видите. Той е Живот, а Животът е невидим. Казано е, че Бог живее в сърцата на смирените. Дето е Бог, там е и Христос. Следователно, търсете Го в умовете, в сърцата и в душите на смирените, но не и в телата им. – „Казано е, че тялото е храм Божи.” – Казано е, обаче, че има тяло физическо, има и тяло Духовно. Значи, Духовното тяло е храм Божи, а не телесното.

„Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби.“ – Къде ще го видите? В отрицателните прояви на човека. Когато крадецът отнеме нещо от човека, в него остава известна празнина, която причинява злините. Крадецът не признава никакви закони, той прескача през плета и пак постига целта си. Първото нещо, което човек трябва да приложи в личния си и в обществения живот, е почитанието. Няма по-красиво нещо от това – да влезеш в един дом, дето всички членове се почитат: жената почита мъжа си, мъжът – жена си, децата – родителите си. Тежко е да видите, че дъщерята критикува майка си или синът – баща си, а след това започват да четат Евангелието, дето Христос казва, че хората трябва да се обичат. Това не е естествен живот. Няма защо да се критикувате, а после да признавате, че сте грешни. Възвишените същества знаят, че сте грешни. Те очакват от вас да се изправите.

Решил съм вече да скъсам конците на всички лъжци и крадци. Ще им изпратя такава Светлина, че да не могат да се поберат в кожите си. Срещна ли някой крадец, ще му кажа: „Долу маската! Приложи Христовия закон, който изисква взаимно почитание и уважение към всички хора.”

Това значи почитание на Божественото Начало, както в себе си, така и в своя ближен. Който съзнава, че носи светлия и чист образ на Бога, той е получил вече диплом за свършен курс на човешкото Знание. Изгуби ли този диплом, изгубва и Знанието. Онзи, в когото Бог живее, свети отдалеч. Приятно е да видите едно светло лице с красива, Божествена усмивка. Христос казва: „Силата на човека не се заключава в отношението му към видимото, а към невидимото.” Невидим е Бог за нас, но реален. Желателно е и Христос да остане за нас невидим, за да запазим към Него чисти и святи отношения…

Любовта не се мени. Който люби, той има Светлина в себе си. Каже ли някой, че люби, а Светлината му изчезва, той няма Любов. Човечеството се нуждае от светещи умове и сърца. Много пъти са били запалвани човешките умове и сърца, но крадецът всякога ги е загасвал. Свършва се царството на крадеца, иде вече неговият край. Той няма да изчезне, но Светлината в човешките умове и сърца ще се увеличи и хората ще го познават.

Днес има добри хиромантици, физиогномисти, астролози, които познават човека – добър ли е или лош. Те познават какви намерения има и т.н. Както и да се прикрива, познават го. Човек се познава по ръцете, по пръстите, по очите, по походката и по много още белези. Казано е, че няма скрито покрито в света. Христос иде в света и носи такава Светлина, пред която нищо не може да се укрие. При тази Светлина, и вие ще прониквате в хората, но и те ще проникват във вас. Бог е насочил погледа си към всички и прониква в тях. Няма да остане гънка в човешката душа, която да не се освети от този поглед.

„Аз дойдох да им дам живот.“ – Стремете се към Онзи, Който дава Живот, като единствено неизменно и реално нещо. Влезе ли тази Реалност във вас, всичко придобивате. Напусне ли ви, всичко изгубвате. Това е Правото учение, това е Правият път в Живота. Спрете ли се под сянката на някой човек, да търсите отдих и разхлада при него, вие сте изгубени. Сенките могат да дадат отдих и разхлада за два-три часа, но не и за цял живот. Сенките не носят щастие на човека. Човек човека не може да ощастливи. Няма случай в живота мъжът да е направил жена си щастлива или жената да е направила мъжа си щастлив. Бог в човека може да направи и жената, и мъжа щастливи, но човек – никога. Ако това е невъзможно, защо търсите невъзможното? Има една половина, която може да направи и мъжа, и жената щастливи, но тя не е на Земята.

„Как можем да бъдем щастливи?” – Като се обърнете към Бога. Най-доброто и лесно обръщане на хората към Бога е да ги възпитават още докато са в утробата на майка си. Излязат ли отвън, мъчно се възпитават, те са вече на края на живота. Всяко нещо се обръща в началото си, а не на края. Ако искате да обърнете една ръкавица, ще я хванете в началото ѝ, а не за пръстите. Желае ли човек сам да се обърне, трябва да се стреми към Божествения живот.

Днес проповядвам за невидимия Господ, Който не е в сенките на нещата, но в тяхната същност. Той дава Живот на всички, и то преизобилно. Дето влезе, Той носи Сила, Радост и Веселие. Той прави хората братя, сестри и приятели. Започнете с малкото, което ви е дадено, и постепенно отивайте към голямото. Започнете от началото и постепенно се приближавайте към края. Дъщерята и синът са началото на нещата, т.е. малкото. Разрешите ли отношенията си с тях, разрешавате ги с всички хора. Дадете ли място в сърцата си за Христа, вие сте се справили с крадеца, от когото се страхувате. Бъдете смели и решителни, но уповавайте на Бога. Сам човек нищо не може да направи. Проявявайте Доброто, но бъдете будни към злото, което всеки момент ви дебне. Иде време, когато и злото, и крадецът, и дяволът ще се обезсилят. Време е вече и дяволът да се покае.

В един анекдот се разправя как дяволът се обезсърчил. Той учил хората дълго време, откривал им тайните на Природата, просвещавал ги в науката, в изкуствата, в управлението, докато ги направил по-учени от себе си. Най-после хората престанали да го слушат и почитат. Той изгубил властта си над тях и решил да се уедини. Отишъл на една планина и започнал да плаче, че никой не го обича. Христос разбрал мъката и страданието му и се приближил до него. Дяволът повдигнал главата си, погледнал Го и Му казал:

– Напразно слизаш на земята, закъснял си, трябваше да дойдеш по-рано. Аз уча хората хиляди години вече, дадох им знания, изкуства, но никой не иска да ме знае; станали са непослушни и своенравни. И тебе няма да слушат.

– Не отивам при хората. – отговорил Христос.

В този момент една змия се впила в гърдите на дявола. Христос го погледнал, съжалил го и го освободил от змията.

– Не искам да отнема властта ти над хората. Бъди им пак учител, но на Доброто.

И крадецът ще се отрече от занаята си и ще каже: „Не прескачайте през плета, но и аз, и вие да влезем заедно през главната врата”. Следователно когато Христос казва, че иде да даде Живот, Той има предвид всички живи същества. Той носи Живот и на хората, и на крадеца в тях.

Мисълта, която Христос оставя на съвременните хора, е следната: „Приятели и неприятели, жители на ада и на Небето, живейте всички в мир и съгласие, обикнете се като братя.”

Велики Духове слизат в ада да помагат на падналите души. Колкото по-велик е Духът, толкова по-дълбоко трябва да слезе, да работи за изкуплението на падналите и изоставени същества. И Христос казва за себе си: „Не дойдох да помагам на Ангелите, но на загубеното Адамово семе.“ На друго място е казано: „Чух от мало до голямо да славят Бога.“ Ще слезе Бог между всички същества и ще ги примири. Ще пеят и ще Го славословят в един глас, с една песен: „Да бъде благословен невидимият Господ, Който живее във всички същества и превръща всичко на добро. Да слави Господа всяко дихание!”

COMMENTS

WORDPRESS: 0