Учителя: Хората трябва да възстановят вярата си един в друг

Учителя: Хората трябва да възстановят вярата си един в друг

Откъс от беседата „Наяве“, държана от Учителя на днешния ден преди 85 години:„А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая и като си заключиш вра

Откъс от беседата „Наяве“, държана от Учителя на днешния ден преди 85 години:

„А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая и като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.“ Матей, 6:6

Думата „наяве“ е свещена дума. Който разбира, ще види, че тя е мощното, силното, видимото, реалното. Думата „наяве“ подразбира, че нещата са оформени, те не са тайна, всичко е явно. И от това, което е наяве, ти ще знаеш какво да правиш. Онова, което ни спъва в света, е туй, което не е наяве. Нас ни интересува Земята дотолкова, доколкото може да ни даде храна, доколкото може да ни даде вода, въздух – неща, които са ни потребни. Нас ни интересува Слънцето дотолкова, доколкото може да ни даде светлина и топлина, доколкото може отгоре да ни даде кредит. Има хора, които малко се интересуват от небето и звездите. Това е достояние за хора с висок ум, с възвишен ум…

Казвам: Има неща, които трябва да се изучават, понеже цялото човечество се намира в една област на заблуждение. Има едно голямо отклонение от живота на хората. Нито религията им е религия, нито вярването им в Бога е вярване, нито науката им е наука, нито общественият им живот е живот. Цялата култура на Земята се обобщава само в гробища… И сегашното поколение ще остави за бъдещото поколение подобна една култура като сегашната и те ще се учат от това, което им е оставено.

Питам тогава: Какъв е смисълът на всички тези борби, които сега стават: социални, обществени, държавни? Един ден всичко това ще залезе, както Слънцето днес залязва. С това аз не искам да ви обезсърчавам. Умният човек разбира защо Слънцето изгрява и залязва, а глупавият човек като погледне, ще се уплаши.

Сега хората проповядват, че трябва да се вярва в Бога. В кой Господ? В онзи, който хората създадоха? Ние се обезверихме в него. Безверието произтича от този Бог, от човешкия Бог. Това, което твърдят в света, че хората били безверници… Аз не помня досега в цялата история случай, в който човек да се е обезверил в същинския Бог. Ако е въпрос за онези богове, които хората създадоха, прави са – те създадоха безверието. Но когато някой казва, че не вярва в Бога, му казвам: „Прав си. И аз не вярвам. Споделям твоите възгледи.“ Когато срещна някой и ми каже, че вярва в Бога, питам го: „В кой Бог?“ Друг казва: „Едно време аз не вярвах в Бога, а сега вярвам!“ Казвам: „Дай си ръката!“

Новото верую се отличава по това, че то трябва да ни освободи от заблужденията. Новото верую трябва да внесе в света един елемент на разбирателство. С това качество трябва да се отличава. Между хората новото верую трябва да внесе братство. Не братство, както е сега. Защото има братя, които се раждат от един баща и една майка, но след като умрат бащата и майката, започват да се карат за наследството. За друго братство се говори – братство, в което бащата да не умира. Щом в едно братство бащата умира, то е човешко. Пазете се от него…

От това, което Христос е проповядвал преди години, какво са изнесли вярващите?… Чудя се на тези изопачавания, на тези тълкувания, които са дали на учението на Христа. И ако Христос дойде днес, Той ще се чуди на изкуството им да изопачават Неговото учение. Ако дойде на Земята, ще види само кръстове, ще види навсякъде образа Си в картини, които се продават, но онова, което е учил, Христос няма да го намери.

Ще кажете: „Не е ли прогресирал светът досега?“ Християнството не е накарало света да прогресира… Когато едно цвете цъфне, става ли промяна в света? Цветът ли кара самото растение да прогресира или растението кара цвета да прогресира? Цветът ли прогресира или растението? Казвате, че онова, което вие сте създали, вашето християнство, е накарало човечеството да прогресира. Това е заблуждение…

Всички трябва да се убедим в едно нещо. В какво? В това, че първото престъпление на хората се заключва в това, че те затвориха проводниците на Божията Любов в себе си и останаха с човешката любов, в която стават всички промени в света… Ние сме забравили коя беше първоначалната храна, която беше дадена на хората и заради която им затвориха вратата на рая. Вследствие на това остана хората да се хранят с мърша. Ние изоставихме Божествената храна. Тя седи някъде настрана, а сме започнали да се храним с храна, от която умираме…

Казвам: Онези неща, които са наяве. Има един биологичен закон, който трябва да изучавате. Трябва да изучавате отношението на Земята към човешкия организъм. Трябва да изучавате отношението на звездите към човешкия организъм. При това трябва да поставите в действие онзи вътрешен принцип – това, което хората наричат любов. Единственото реално нещо в света е Любовта. Тази Любов, която е създала всички организми. Това аз разбирам. Тази Любов е създала всички растения, всичко е създала. Тази Любов е родила и слънцата. Цялото небе и всички тези неща са родени от Любовта…

Сериозна работа е проявлението на Божественото. Най-първо Бог се проявява чрез Земята. Земята е един проводник. Понеже казва Писанието, че Бог взел пръст и от нея направил човека. Значи, че ти не можеш да разбереш Бога, ако не разбираш Земята. Тя е негов проводник. След което Слънцето е проводник преди човека. И то е друг проводник. Ако не можеш да разбереш Слънцето, не можеш да разбереш и Бога… След като разберем Земята, можем да разберем един порядък в света, сносен за сегашния живот… Трябва да имаш майка, която да те обича и никога в живота си да не съжалява, че те е родила. Трябва да имаш един баща, който всякога да е радостен, че е родил такъв един син като него. Това е най-първото биологическо условие – че ние трябва да познаваме Земята. И когато трябва да напуснем този земен живот, да отидем тогава и на онзи свят.

Онези, които проповядват, трябва да кажат къде е онзи свят… На Месечината не е, защото казват, че тя е пуста, живот няма. Да е на Слънцето онзи свят – там има голям огън. Някои казват 45 милиона градуса, други казват и повече. Това са научните теории. Учените хора имат право да създават теории, но дали те отговарят на истината или не е друг въпрос. Един учен човек може да предполага… Ние не можем да обвиняваме учените хора, не можем да обвиняваме религиозните хора, че са се заблудили. Не, засега се изисква да се пазим от едно заблуждение, което виждаме, че съществува в света.

Как е поникнало това заблуждение? То се дължи на деня и на нощта. Единственото нещастие е, че има едни хора, които се раждат денем и други, които се раждат нощем. Следователно тези хора, които се раждат вечерно време в тъмнината, колкото и да ги учиш, те винаги остават с особен възглед. А засега се раждат повече хора вечерно време, отколкото през деня. Вследствие на това те са направили цял един органичен свят… Вие казвате: „Защо светът е опак?“ Накарайте хората да се раждат денем. Ако не може да го направите, светът ще задържи туй положение, каквото е сегашното. Който и учител да дойде да проповядва каквото и да е учение, каквато и да е религия, той не е в състояние да оправи света при сегашното органическо устройство на света. Той трябва да го преустрои по законите, които съществуват в живата природа. Това не е произволно.

Питам тогава: Ако един човек избере да стане търговец, кои са причините? Ако друг избере да стане поет, кои са причините? Ако трети иска да стане държавник, кои са причините? Ако друг иска да стане лекар, кои са причините? Не всеки може да стане лекар, не всеки може да стане музикант, актьор и т.н. Всеки е роден за нещо в света. Човек не може да се занимава с всички професии. И виждаме, че в природата има нещо разумно… Ако ние престъпим законите, всичко в нашия живот се обръща надолу…

Единственото нещо, в което вярвам, е истината. За мене истината е последен резултат на природата. Аз вярвам в истината по единствената причина, че зад истината няма нищо друго. Единственият верен резултат зад всички нейни прояви, това е истината. Когато някой ми говори за добро, за разумност, за любов, за истина, това е последен резултат. Доброто подразбира справедливостта, правдата. Под думата „добър“, „справедлив“ разбираме разумен. Под думата „добър“ и „справедлив“, „разумен“ разбираме Любов. Под думата „добър“, „справедливост“, „разумност“, „обич“ разбираме Истина. Така върви за мене. Истината я познавам по единствен признак. Един признак имам за нея: тя винаги носи пълна свобода и за ума, и за сърцето, и за волята. Това значи истина. Това, което при всичките условия остава. Моят ум да мисли така, както аз схващам, моето сърце да чувствува така, както аз чувствувам и моята воля да работи така, както аз искам да работя – това наричам Истина, това наричам Свобода.

Най-първо трябва да проучваме. Може да се пише за любовта, но любовта е обусловена в света. Вие вземете което и да е семейство: колкото и голяма любов да имат, оставете семейството гладно 7–8 дни и веднага любовта ще изчезне. Колкото и да съществува любовта, ако влезе болестта и няма кой да помага, тази болест ще развали условията на любовта. Като влезе болестта, болният човек не мисли вече за любовта, но мисли само за болестта си…

Не искам да съдя никого в света по единствената причина, че не е моя работа. Когато намеря един болен човек, не го питам: „Защо си болен, че как така?“ Не го съдя, но му казвам така: „Много добре е, че си болен!“ – „Защо?“ – „Защото ще се запознаем с тебе. Аз ще те изцеря и ти ще ми благодариш.“ Болестта навреме е дошла. Какво ми коства на мене да го излекувам? Само при едно условие. Този метод, с който ние знаем да лекуваме, не искам да го поверявам на сегашния свят. Понеже ако го поверя, всички лекари ще измрат гладни. Предпочитам да има болести, отколкото лекарите да измрат. Лекари и болни ще се запознаят, ще има приятелство между тях. Като дойде лекарят, ще го хванеш, ще кажеш: „Братко, аз ти дължа нещо.“ Защо боледува? Защото този болен и този лекар в миналото съществувание са имали вземане и даване, били са търговци, единият е останал да дължи нещо на другия. Сега Провидението, за да ги избави от едно противоречие, който има да дава, се разболява, другият, който има да взима, става лекар и по закона на Любовта болният дава 100-200-300 лева да си плати дълга…

Лекарите казват, че аномалия има. Казвам: Ти нямаш отношение към животворните лъчи, към лечебни лъчи на Слънцето. Ти не можеш да растеш в живота –нямаш органическа сила, нямаш връзка със зелените лъчи на Слънцето, които дават подтик за растене. Ти не можеш да мислиш –нямаш връзка с жълтите лъчи на Слънцето, които дават подтик на мисълта. Нямаш смелост, нямаш доблест – нямаш връзка с виолетовите лъчи. Ако добиеш тези лъчи, изведнъж ще добиеш тези качества. А после за да добиеш всички тези качества, трябва да вземеш съответна материя от Земята. Защото едни лъчи на Слънцето изискват съответните проводници, съответната материя, която да работи. Това е цяла философия, която сегашните биолози трябва да изучават.

Сегашните хора казват: „Много деца трябва да раждаме.“ На нас не ни трябват много деца да се раждат. Децата да се раждат със здрави глави, със здрави дробове, със здрави стомаси. Коя глава е здрава, кой ум е здрав? Който не върши престъпление. Кой е със здрави дробове? Който в чувствата си не може да допусне едно престъпление. Кой е със здрав стомах? Който не може да допусне във волята си нещо противоестествено. На онези, които вършат престъпление, стомашна система е винаги в анормално състояние… Има едно съотношение между мозъка, между едно анормално състояние на стомаха и между едно възбудено състояние…

В света се намирате в едно самозаблуждение. То седи в следното. Представете си, че сте затворени във вашата къща, затворени са прозорците, въздухът се е развалил така, че вие не може да дишате и на вас не ви идва на ум да отворите прозорците да влезе чист въздух, нито да излезете навън. Казвате, че сте се учили вътре да живеете и прозорците не искате да отворите. В какво седи вашето нещастие? Напуснете къщата, излезте в планината. И сегашният порядък, който имаме, прилича на една задушна къща. Трябва да отворите прозореца или да излезете в планината, да излезете от този ред и порядък. Сегашните хора се намират в страшна задуха, в един страх…

Казвате сега дали говоря истината или не. Аз мога да ви обясня, че тя е най-хубавата монета, която мога да ви дам. На всеки мога да дам такава монета, но искам 4 неща от вас: да бъдете добри при всички условия, да бъдете справедливи при всички условия, да бъдете разумни при всички условия и да бъдете любящи при всички условия. Да говорите истината, да обичате истината при всички условия. Тогава не само една, но две монети ще ви дам, ще ми се откъснат от сърцето. Като ви я дам, оттам насетне сте осигурени през целия си живот… Ако някой от вас е кандидат, може да дойде някой път при мене. Зная, че много кандидати ще се явят. Ще ви предложа един голям конкурс и който издържи конкурса, ще вземе.

Една истина има в света. Всички неща, всичко в света е зависимо едно от друго. В света има две възможности за прогрес. Единия начин го наричат във философията великото голямо, а другия – великото малко… Всеки трябва да започне с великото малко в света. Трябва да започнем с онзи закон. Ти имаш условията, вече ти е дадено. В света Бог ти е дал всичко. Сега този Бог, в Когото аз вярвам, е дал всичко. Ти най-първо трябва да се отречеш от всичко това, което ти е дал – ти няма да го употребиш за себе си, за своя живот, а ще го употребиш за Него, за благото на всички хора, за своите ближни. За себе си няма да го употребиш. Ти ще бъдеш последен. След като свършиш всичката си работа, ако ти остане 1–2 минути, може да помислиш за себе си. Ако не ти остане, няма да мислиш. Това значи самоотричане.

Ако вървите по този закон, ще дойдете до другия закон, до великото голямо – да добиете свободата на човека, да видите в какво седи свободата на човека. Защото свободата на човека седи в това той да има власт, да има сила, да има любов, истина. Той, за да бъде свободен, трябва да има не земя, голяма като София, но като Земята. За да бъде свободен, трябва да има земя, подобна на Земята, на Месечината или като Слънцето. Под това разбирам свобода…

Трябва всички да се заемете с проучаването на Земята. Съвременната култура е лишена от много блага на Земята. Лятно време ходим с животински обувки и ни е страх да се събуем боси. Крайности има. После не знаем как да си направим дрехите, за да може да проникне слънчевата енергия. После не знаем как да стъпваме на Земята и да възприемем от нейната енергия.

Земята е много взискателна. Много от съвременните разстройства се дължат на това, че човек няма от тази потенциална сила, която дава Земята. Ако ти нямаш тази земна енергия, ти не може да имаш един устой. Силите на Земята трябва да минат, тази енергия, този устой трябва да се яви. Вечерно време не трябва да легнеш, но вечерно време трябва да коригираш всичките слънчеви енергии към центъра на Земята и от центъра на Земята трябва да възприемеш енергиите на Земята. А сутрин трябва да направиш обратното: всичките земни енергии трябва да ги препратиш към центъра на Земята и ще възприемеш слънчевите енергии. Това е една цяла наука, която може да създаде щастие на цял дом, може да създаде добро семейство и дълговековен живот…

Ние виждаме в цялата природа любовта. Ако аз се влюбя в едно изсъхнало дърво, какво печеля? Ако аз се влюбя в една изсъхнала чешма, какво печеля? Ако аз се влюбя в едно загаснало слънце, какво печеля? Ако се влюбя в един, който е умрял, какво печеля, кажете ми. Нищо не печеля. Казвате: „Трябва да обичаме.“ Какво да обичаме? Обича се това, което носи живот. Следователно цялата природа за мен е животът. Това е разумното, което разрешава всички социални въпроси. Социалните въпроси разрешава житото, не златото долу в земята. Социалните въпроси разрешава водата, въздухът и трудът, който трябва да излезе от хората. Всички трябва да работим. Ако е за работа, всеки трябва да работи.

Сега не искам да им давам тези мои правила. Но в нашия организъм донякъде съществува един ред, имаме един малък модел, несъвършен за разпределение на труда. Всичко в нашия организъм е разпределено. В мозъка има специфични клетки, които възприемат светлината на Слънцето във всичките ѝ гами. Има 52 гами, от които само 2 сме проучили ние. Всичко друго е един непознат свят.

В мозъка има известни клетки, които възприемат енергиите на Земята. Има известни клетки в мозъка, които възприемат производството; има клетки в мозъка, които възприемат науката; има клетки в мозъка, които възприемат болестите. Всичко това е предвидено за канализация. Всички тези клетки мислят толкова умно, че ако ние не ги спъваме, има известни клетки, които предвиждат бъдещето, което ще стане… Казвате: „Това е интуиция“… Интуицията предвижда нещата, които може да се случат в далечното бъдеще. Може да предвидиш нещата за 10 години, за 20 години. Ти може да видиш нещата и веднага да ги познаеш. Но то е конкретно или Божественото. У всеки човек има един ум, с който може да предвижда нещата…

Според изчисленията се предполага, че след 3500 години ще имаме на Земята една нова раса, която ще има нови чувства. И Земята ще бъде 10 пъти по-голяма, отколкото сега я виждате. Какво ще кажете? На Земята има планини, които учените хора не ги знаят. На Земята има океани, които учените хора не ги знаят… Значи те са неща, които за бъдеще трябва да се изучават.

…Сега хората правят опит да поправят света. Ако не могат да го поправят, светът сам ще се поправи и много естествено. Много пъти се случва следното. Събират се един лекар, двама, трима и лекуват един болен. Те казват: „Употребихме нашата наука, повече не можем да ви помогнем, вече Господ да ти помага.“ Оставят този човек на произвола на съдбата. Този човек оздравява.

Сега съвременното общество е болен човек, ще го лекуват всички лекари. И ако не могат да го излекуват, ще го оставят и той пак ще се излекува. Това е вярно на 101%. Ще се излекуват, но хората ще минат през известни опитности, от които не трябва да се плашат. Ново верую в света трябва да влезе. Хората трябва да възстановят вярата си един в друг. Не да вярваш на един човек. Ние в някои хора поставяме по-голяма вяра отколкото трябва, а в други поставяме по-малка вяра отколкото трябва. А в природата на всеки човек ще поставиш толкова вяра според възможностите му. Някой път нашето голямо доверие ни причинява голяма пакост.

Изисква се една нова вяра, която да поставим на опит. Не такъв опит, както детето изпитва майка си, нито майката да изпитва детето си. Три фактора съществуват за човека: Бог, природа и човек. Човек е детето на Бога и природата. Следователно човек трябва да опита природата, да опита и Бога. Ако той се съмнява, не този Господ, който си създал, но Онзи, в Когото цялото, безграничното битие е потопено. Природата е външната страна на това Божественото, а пък ние сме външната страна на природата.

Можем да кажем така: Бог е нашият баща, Природата е нашата майка, ние сме детето. Родени сме от природата да намерим своето място. И тогава ние искаме да подчиним природата. Какво ще подчиняваме майка си, какво ще спечелим? Не трябва да подчиниш майка си, но трябва да се учиш от нея. Не можеш да подчиниш баща си, който те е родил, но можеш да се поучиш от него. Не можеш да подчиниш майка си, едва можеш да бъдеш като майка си. Не можеш да подчиниш баща си, едва можеш да бъдеш като баща си.

А в сегашното общество казват: „Да подчиним природата! Бог не съществува!“ Кое съществува тогава? – „Само ние!“ Хората вярват в това, че ние съществуваме. Какво сме направили? Всичките нещастия в света зависят само от нас. Ние, хората в света, създадохме най-ужасните работи, които историята на битието знае досега. Всичките нещастия са създадени все от хората. Колективно всичките хора така мислят.

Например казваме: „Този е лош човек.“ Трябва да дадем сега обратно движение на тази човешка мисъл. Трябва да се опълчим против онези хора, които са родени в нощта, нищо повече. Защото тези хора са алчни. Те искат да живеят в охолство и удоволствие в света. Те са крайни егоисти в света… Както казал Настрадин Ходжа: „Като умре жена ми, половината свят умира; а като умра аз, целият свят умира.“ Какво ще роди тази философия? Не, човек не умира. Трябва в нас да има желание или да престане раждането в тъмнината…

Какво се изисква? Вземете сегашните религиозни хора, всички вземете: имате католици, православни, протестанти, баптисти, всички вярват все в Бога. Които са на най-висока степен, които ги наричат светии, съберете ги. Православните казват, че в нашата църква има спасение. Католиците, методистите казват, че спасението е при тях. Тогава къде е спасението? Спасението е само от Земята, спасението е само от Слънцето. Това, което Земята дава, тя дава. Каквото вземеш от нея, то те спасява. Това, което вземеш от Слънцето, то те спасява. Всички други неща, религия са условия отвън, които помагат, но не са фактори. Дали зад религията седи онова мощното, което трябва да разбираме?

„Земя“ е това първоначалното, което ражда. Това е майката, която ражда. „Слънце“ е това, което оплодотворява нещата, като дава всички възможности…

Не искам да вярвате в това, което не сте видели. Вярвайте в това, което е наяве. Но как да вярвате в това, което не е наяве? Онова, което вашият ум може да разбере, онова, което вашето сърце може да приеме, което вашата воля може да направи, това е достъпно за вас. Аз не искам да направите насилие на ума ви, на сърцето ви и на волята ви…

Една връзка между всички хора трябва да има. Една врата трябва да има, през която трябва да влезем всички – през вратата на онази Любов, която въздига мъртвите от гробовете. Това е наяве сега. Когато тази Любов дойде и започнат мъртвите да излизат навън, дошло е времето…

Ще заключа с един малък пример, който да остане в ума ви. Не си наяве. Един красив овчар се влюбил в една княжеска дъщеря. Дотолкова се влюбил, че вече ще подлудее, не може да си пасе овцете. Минава един учен човек покрай него и му казва: „Кажи ми цяр, ще си изгубя овцете. Влюбих се в една.“ – „В коя?“ – „В царската дъщеря.“ А понеже царската дъщеря в това царство ходела много скромно, той се влюбил в една от нейните слугини, която се обличала с хубави дрехи със скъпоценности. Той мислил, че е царската дъщеря. Той му казва: „Ти ще намериш тази слугиня на царската дъщеря, че тя ще ти даде цяр.“ – „Може ли?“ – „Може.“ – „Коя е тя?“ – „Тя ходи най-скромно облечена, няма никакви украшения.“ – „Тя какво ще направи?“ – „Тя ще направи така, че да се ожениш за царската дъщеря.“

И на вас казвам: Идете при царската дъщеря, за да уреди вашите работи. Тя ще уреди работите ви.

COMMENTS

WORDPRESS: 0