Учителя: Eдин ден ще благодарите на Бога за всички грешки, които сте направили

Учителя: Eдин ден ще благодарите на Бога за всички грешки, които сте направили

Откъс от беседата „Добрият език“, държана от Учителя на днешния ден преди 81 години:Ще прочета 18 глава от Евангелието на Матей:„В оня час уче

Откъс от беседата „Добрият език“, държана от Учителя на днешния ден преди 81 години:

Ще прочета 18 глава от Евангелието на Матей:

„В оня час учениците се приближиха до Исуса и рекоха: „Кой е най-голям в Царството Небесно?“

И като повика Иисус едно дете, изправи го посред тях и рече:

„Истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно; и тъй, който се смири като това дете, той е по-голям в царството небесно; и който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема; а който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина.

Горко на света от съблазните, защото съблазни трябва да дойдат; обаче горко на онзи човек, чрез когото съблазън дохожда.

Ако те съблазнява ръката ти или ногата ти, отсечи ги и хвърли от себе си: по-добре е за тебе да влезеш в живота без ръка или без нога, отколкото с две ръце и с две нозе да бъдеш хвърлен в огън вечний; и ако те съблазнява окото ти, извади го и хвърли от себе си: по-добре е за тебе с едно око да влезеш в живота, отколкото да имаш две очи, и да бъдеш хвърлен в геената огнена.

Гледайте да не презрете едного от тия малките, защото, казвам ви, техните Ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец Небесен.

Понеже Син Човеческий дойде да подири и спаси погиналото.

Как ви се струва? Ако някой има сто овци, и една от тях се заблуди, не ще ли остави деветдесетте и девет, и не ще ли иде по планините да дири заблудената?

И ако се случи да я намери, истина ви казвам, той се радва за нея повече, отколкото за деветдесетте и девет незаблудени.

Тъй и вашият Отец Небесен не иска да загине ни един от тия малките.

Ако съгреши против тебе брат ти, иди и го изобличи насаме; ако те послуша, спечелил си брата си; ако не послуша, вземи със себе си още едного или двама, та с устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума; ако ли пък не послуша тях, обади на църквата; но, ако и църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар.

Истина ви казвам: каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето.

Пак ви казвам, че, ако двама от вас се съгласят наЗемята да попросят нещо, каквото и да било, ще им бъде дадено от Моя Отец Небесен; защото, дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях.“

Тогава Петър се приближи до Него и рече: „Господи, колко пъти да прощавам на брата си, кога съгрешава против мене? До седем пъти ли?“

Исус му отговори:

„Не ти казвам до седем, а до седемдесет пъти по седем.

Затова царството небесно прилича на цар, който поиска да си разчисти сметката със слугите си.

Когато почна той да разчистя сметката, доведоха при него едного, който му дължеше десет хиляди таланта; а понеже тоя нямаше с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, и жена му, и децата му, и всичко, що имаше, и да заплати; тогава тоя слуга падна и, кланяйки му се, казва: „Господарю, имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя.“

А господарят на този слуга, като се смили, пусна го и му прости дълга.

Слугата пък, като излезе, намери едного от другарите си, който му дължеше сто динаря, и като го хвана, душеше го и му казваше: „Изплати ми, което ми дължиш.“

Тогава другарят му падна пред нозете му, молеше го и думаше: „Имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя.“

Но тоя не пожела, а отиде и го хвърли в тъмница, докле да изплати дълга.

Другарите му, като видяха станалото, много се огорчиха и дойдоха, та разказаха на господаря си всичко, що се бе случило.

Тогава господарят му го повика и казва: „Рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг, защото ми се примоли; не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе?“

И като се разгневи господарят му, предаде го на мъчители, докле да му изплати целия дълг.

Тъй и Моят Отец Небесен ще стори с вас, ако всеки от вас не прости от сърце на брата си прегрешенията му.“

* * *

Учителя: Дойде при мен един и ми казва, че го боли главата. Казва: „Защо ме боли главата?“ Казвам му: „Не мислиш право.“ Онзи казва: „Как да не мисля, ще ми се пръсне главата от много мисъл!“ Именно това показва, че не мислиш. Сега всички разбират – като го боли главата, че от много мисъл е.

От много голяма мисъл никога не заболява главата. То е невъзможно! Това не е вярно! Всякога главата заболява от неправилно чувстване…

Вие по някой път за обичта и любовта имате материално схващане. Щом кажат, че двама души се обичат, вие разбирате нещо материално. Или ще се хванете за ръцете, или ще се прегърнете, а това ни най-малко не е любов, нито обич. Защото, ако двама души ги свържат един за друг с въже, туй обич ли е?

Вие разбирате – двама души, които се водят, или които се прегръщат, че те се обичат. Може да са двама неприятели, които са вързани. Щом прегръщаш някого, ти имаш вече користолюбива цел – нищо повече, макар че не се показва.

Да кажем, някой път изстинали ти ръцете. Друг ти хване ръцете и ти казваш: „Колко са топли ръцете ти.“ Той взима малко от топлината на другия и казва: „Аз се постоплих.“

Да кажем, че някой ти каже: „Колко те обичам!“ Защо ви обича? Понеже иска нещо. А тази духовната любов подразбира не тези физически допирания…

Сега нас ни интересува физическият живот, доколкото ни е необходим, за да обясним духовния живот. И духовният живот е дотолкова важен, доколкото той изяснява Божествения живот. Реалността на нещата е Божественият живот. И ние един ден ще разберем смисъла на живота, но когато ние разбираме едновременно хората как живеят на Земята и в духовния им живот. Но за да живеят хората добре на Земята, те трябва да разбират едновременно и физическия, и духовния живот, и Божествения живот трябва да разбират. Физическият живот е условие за духовния живот; духовният живот е условие за Божествения живот, а Божественият живот е животът на Любовта. Щом дойде в него Божественото, ти от само себе си вече жертваш, доброволно правиш тази жертва и ти е приятно.

Защото Любовта не може да се прояви в света без саможертва. И не само да се пожертваш за един – за всички трябва да се жертваш. Когато дойде Христос на Земята, той само за един ли се пожертва? Един закон определя това отношение. Той се самопожертва, за да изправи отношението на всичките души към Бога, за да оправи отношението на всички души, които се заблудиха в своя път на Земята, да могат да намерят своя път и да си идат вкъщи. Кога ще покажеш свещта на хората? Ти я показваш на тия, които са се заблудили, да видят и да се оправят. Ако на слепи и запалиш свещ, какво ще ги ползва твоята свещ…

Та казвам: При сегашните условия не знаят хората какво търсят на Земята. Например хората живеят на Земята, искат да станат чисти и святи, че да влязат в небето и да живеят там вътре. Е, доколко туй е вярно сега? Идеята е хубава. Човек трябва да бъде чист. Но какво се подразбира под „чистота“? Чистотата подразбира да няма нищо – нито в сърцето ти, нито в ума ти, нито в душата, нито в духа ти – нищо, което да те смущава. Всичко да ти е приятно, че каквото видиш, да видиш най-хубавото и най-доброто. Един чист и свят човек, като види най-големия грешник, да не види недостатъци в него. А пък този светият човек, който се е научил да живее по Бога, той този човек няма да го гледа като грешник, а ще каже: „Този брат много е работил, целия ден е работил, я чакай да му помогна.“

Той няма да намери погрешката в него, а ще каже: „Аз много малко съм ходил, а той е работил много, чакай да му поработя и аз.“ И ще иде, ще направи една услуга на грешника. Той го счита, че е работил. Когато вие помагате на грешника, то е работа, която вие вършите за Бога. Такива са идеите и разсъжденията на един свят човек. А при сегашното състояние вие ще кажете: „Много се е оцапал този, малко по-далеч да стоя от него, да не би да се оцапам.“ Онзи, който се е оцапал, като влезе в малката вода, той ще я опетни. Но ако влезе в голямата вода, тя ще го очисти.

Та казвам: Сега в света има големи съблазни. Питате вие защо са съблазните в света. Чудното е, че съблазните произтичат от хубавото в света. Кое съблазнява – грозното или хубавото, приятното? Съблазнява те един хубав плод…

Някой път направите едно малко прегрешение. Вие казвате: „Нима аз съм най-големият грешник?“ Тук не е въпрос за грях. Тук не е въпрос за едно прегрешение, но има известни погрешки, които скъпо струват на човека. Например ти можеш да кажеш една дума и да ти коства цял живот. Че като си в една уредена държава, допуснете, че вие сте на едно място, дето вие без да знаете, има тия взривни вещества, барут да кажем. И вие си носите една кибритена кутия, ти драсваш една клечка. Да допуснем, че е тъмно и вие драснете, за да си осветите мястото. След като драснете, кибритената клечка не е доизгоряла още и ти я хвърлиш на земята. Че знаете ли какво може да стане? Какво трябва да направите в дадения случай? Като драснеш клечката, ще я изгасиш и ще я туриш в джоба си. На земята няма да я хвърляш. Вие драснете клечката и хайде на земята, а след това и вие, и клечката ще идете нагоре из пространството. То е неразумността. Всяка една дума, изказана в света, по някой път произвежда цял преврат в нас. Или някой път кажеш една дума и после дни ще ти вземе – цяла експлозия е станала.

Съвършеният човек най-първо трябва да се научи да мисли хубаво. И знаете ли колко са неверни някои мисли. Някои казват: „Аз го чувствам, че това не е така.“ Друг път казвате: „Аз го чувствам, че това е така.“ Някой път има едно чувстване, което е много невярно.

Един мой познат ми разправя, казва:

„Човек е изложен на голяма опасност. Идва един господин, остави при мене една сума на съхранение. Взех тази сума. Идва друг един приятел при мен. Като се разговаряме, какво съм направил – аз съм турил плика, там дето е сумата. Търся после сумата, няма я. Казвам: „Няма ги парите.“ Но понеже излязох от къщи и се върнах, дойде ми наум: „Той задигна тази сума.“ А сумата беше доста крупна. Казвам: „Как, той ми е приятел, честен човек, а доста крупна сума, няма я – какво да правя?“ Седя и мисля, разсъждавам: „Задигна сумата. Аз не трябваше да излизам от къщи.“ И вече таман си казвам да ида да го хвана и да му кажа „Я ги върни тия пари, не става тази работа така“ – но спирам се, барам книгите си и намирам този плик под масата. Там съм я турил. А мисля, че приятелят го е задигнал.“

И аз гледам – някой дойде при мене и ми каже: „Той е!“ А пък той не е. Че е той – ти си това, това „той“. Кой „той“? Ти си човекът, който направи тази погрешка…

Едно правило ще ви дам, помнете това всички: Когато обичаш някого, не ходи да разправяш неговите недъзи на другите хора, защото ти няма да го оправиш, а с туй ти осакатяваш себе си, осакатяваш и процеса на твоето развитие. Затова, когато обичаш някого, не му разправяй погрешките. Този, когото обичаш, той сам ще си поправи погрешката, и то десет пъти по-хубаво, отколкото ти можеш да я поправиш. И ако ти направиш една погрешка и ако имаш един приятел и той да те обича, и той да не те оправя. По-добре ти като отидеш при него, кажи: „Много си добър!“

Сега вие питате: „Как трябва да постъпваме?“ Вземете онзи закон: Постъпвайте тъй, както желаете и другите да постъпват с вас. Аз, ако бих коригирал един велик художник, аз бих го коригирал по следния начин: Като му погледна картината, виждам, че има един малък недостатък. Няма да му кажа нищо за този недостатък. И да кажа, няма да бъде лошо, но ще му кажа: „Как ви се струва, вие като художник, харесва ли ви тази картина, хубава ли е за вас?“

И той веднага ще усети, че има един малък дефект. Казва: „Но не мога да го схвана още. Виждам, но не мога да се ориентирам.“ Седя при него, той не може да се ориентира. Е, хубаво, ще го попитам: „Ще ви бъде ли приятно аз да ви посоча?“ И ще каже: „Мен ще ми бъде много приятно.“ Аз ще му посоча и той ще каже: „Много ви благодаря!“ А вие веднага ще се произнесете, веднага ще кажете: „Вие направихте една погрешка.“

Та казвам: Ако някой път съществата слизат на физическия свят, то е по единствената причина, понеже на физическия свят нещата се реализират много бързо. Доброто се реализира по-бързо и злото се поправя по-скоро. От невидимия свят, ако едно същество има някоя малка погрешка, ще иде на Земята, за да я поправи. Или ако има някаква идея, някаква работа недосвършена, ще слезе да направи туй добро. Всяко същество слиза на Земята, за да посади тук семките на доброто, за да има плод в невидимия свят, в Божествения свят. Та тази е причината. Всяко същество трябва да слезе на Земята, за да си поправи погрешките.

Сега вие сте дошли на Земята най-първо да посеете доброто, което е във вас, че като идете в другия свят, да имате там резултат – вашето богатство да ви намери. И като си свършите работата, тогава имате право да си починете, да живеете на Земята както искате, но непременно трябва да посадиш нещо…

Та сега на земята сме дошли, за да пречистим живота. Водата, която слиза отгоре в пространството, тя е нечиста, понеже целият сегашен въздух, цялото пространство е пълно с нечистотии, с такива останки от гориво, от въглища, от дърва, та водата се опетнява и трябва да слезне долу да се поеме от почвата и да се филтрира. И само филтрираната вода е полезна за пиене. Има доста нечистотии из въздуха и докато почнат самолетите с електричество да се вдигат във въздуха, ние ще се намираме в едно трудно положение. За в бъдеще самолетите ще се вдигат с електричество, а не с бензин, за да бъде въздухът чист. Те няма да се вдигат с горене, нито с дим…

Двама артисти се коригират. Казва единият: „В арията, в еди кой си пасаж от операта „Аида“ на еди-кое си място не го изпяхте добре.“ Другият артист казва: „Е, ти го изпей тогава!“ И той го изпява.

Тогава първият казва: „Ама и ти не го пееш правилно!“ И двамата се коригират. Единият коригира другия и казва: „Я го изпей и ти!“ Тогава кажат: „И ти, и аз, и двама не го изпяхме добре.“

Тогава викат трети. Той казва: „И двамата пеете добре.“ И вас ви стане приятно. Той вижда, че ще влезе в критика. Казва на първия: „Я го изпей ти!“ И той го изпява. „Хубаво го пееш.“ Същото казва и на другия – да го изпее. И казва: „И двамата хубаво пеете.“ Защото всякога, когато поправяш някого, ти трябва да знаеш как да го поправиш…

Мисълта „Ако не станете като малките деца“ да остане във вас. Всички трябва да се учите. Някой път аз седя и ви намирам, че сте много учени хора. Някой път ви намирам, че сте гениални за някои неща да ги представите тъй, както не са. Та се чудя някой път и казвам: Как им дойде на ум това? Как го измислиха това нещо? Дойде някой при мен и казва: „Аз го чувствам това, интуиция имам.“ Но знаете ли какво нещо е интуицията… У някои това чувство не е така силно развито. Аз често казвам: Онези, които имат дебели вежди, интуицията е слаба у тях. А онези с тънките вежди – у тях интуицията е по-силна… Тънки вежди разбирам, които са много деликатни, с много деликатни косми и малко косми – да образуват много мекички тънки вежди, ама не тези изкуствените, както сега ги правят дамите…

Вие ще се хвалите, че много знаете. Че ако идете в невидимия свят, колко знаете? Например, не за обезсърчение ви казвам това, но много малко знаете, в сравнение с тях. Вие даже не знаете колко хора има на Земята. Не знаете колко птици има на Земята. Не знаете колко риби има в моретата. Колко плодни дървета има на Земята не знаете. И не знаете колко литра вода има в морето…

Дръжте се за Божественото. Не мислете за вашите грешки, имайте ги като един добър спомен. Радвайте се, че сте направили грешки, защото в тия грешки вие научихте много полезни работи. Радвайте се за вашите добри работи, защото човек и в грешките, и в добрите работи научава много нещо. Радвайте се за всичко онова, което сте придобили. Не се спирайте върху грешките, радвайте се na резултатите, защото радостта ако не дойде, резултатът е отчасти. И тогава всяка радост, която дава резултат, всяка погрешка, която дава резултат – тази радост и тази погрешка са на място.
 
Та казвам сега: Да се радваме на резултатите, които имаме. Това е животът. А другите работи, криво-право, един ден от всичките криви работи ще излезе нещо добро. И един ден вие ще благодарите на Бога за всичките грешки, които сте направили. Сега аз не ви говоря това, за да правите погрешки. Всичките тия погрешки стават основа, те са почва, върху която за в бъдеще ще се развие вашето самосъзнание. Аз разглеждам живота тъй, както сега е направен.

Направил си една погрешка – от гледището на хората е погрешка. Един човек направил една погрешка – той носи хляб, пък го дал на една бедна вдовица. И връща се вкъщи тъй – на неговите деца не носи нищо. И той разправя: „Аз срещнах една вдовица…“ Но децата, които разбират баща си, трябва да се радват, че той е дал хляба на тази бедна вдовица. Един ден тази бедна вдовица ще им бъде полезна. Та някой път, като направиш едно добро, ти може да пострадаш. Ти не можеш да повдигнеш един човек, ако с него заедно не пострадаш.

Та казвам: Не съжалявайте, че сте направили едно добро! Никога не съжалявай, че си извършил Волята Божия. Ама вие веднага съжалявате, че сте изпълнили Волята Божия. Съжаляваш, че си направил едно добро. Че доброто е Волята Божия – поучил си някого.

COMMENTS

WORDPRESS: 0