Учителя: Един ден лицата ви ще бъдат като на ангели

Учителя: Един ден лицата ви ще бъдат като на ангели

Откъс от беседата „Спокойно сърце“, държана от Учителя на днешния ден преди 80 години:Казвате: „Не съм ли аз свободен.“ Че ти не може да бъдеш сво

Откъс от беседата „Спокойно сърце“, държана от Учителя на днешния ден преди 80 години:

Казвате: „Не съм ли аз свободен.“ Че ти не може да бъдеш свободен, ако не живееш между свободните хора. Ти не може да бъдеш силен човек, ако не живееш между силните хора. Не може да бъдеш умен човек, ако не живееш между умните хора. Не може да бъдеш и добър човек, ако не живееш между добрите хора. Туй са изводи сега. Тъй аз разбирам, в проявление. Какво аз считам за добро? Имате една кибритена клечка в даден случай – тя не е нито лоша, нито добра. Но щом запаля тази кибритена клечка, тя може да бъде или добра или лоша.

Да обясня сега. Ако аз запаля огъня на огнището – за тия хора, които са със студени ръце, да се стоплят, да направят хляб, да опекат хляба – тази клечка е добра. Но ако запаля дрехата на някой и той се изгори, тази клечка е лоша. Следователно, когато нашата мисъл произвежда доброто в нас самите, ние казваме: „Тази мисъл е добра.“ Когато тази мисъл не е турена на място, произвежда неща, които нас не ни са потребни, произвежда страдание. Тази мисъл не е добра. Казвам, сега от вас зависи, от тази клечка, която държите, от вас зависи тази клечка да бъде или добра или лоша…

Ако е размътено сърцето ти, няма да виждаш хората красиви. Ще ги виждаш погрознели, начумерени, гласовете им няма да чуваш както трябва. Лицето им, очите им, по всичко ще се показва грозота, ще се създаде една грозна мисъл. Причината не са хората. Не са те лоши, но твоето сърце не е спокойно, повърхността не е гладка. И тогава, за да се оправиш, трябва да успокоиш сърцето, за да имаш истинско отражение на Божествения свят.

Ева, като отиде при дървото, oтде произлезе грехът? – Нейното сърце се размъти. И тя помисли, че като изяде този плод, ще стане нещо. Какво ще стане? Всичкото прегрешение седеше в това, че тя не попита Господа, тя не покани Господа… Друго съзнание ѝ казва: „Ако ядеш от този плод, ще станеш като Бога.“ Че най-първо Той я направи, какво ще става като Бога. Тя е родена от Бога, тя не съзнава, че е направена от Бога. Тя мисли, като яде от плода на туй дърво, тогава ще стане като Бога. Ето заблужденията. Тя влиза в противоречие със себе си. Тогава се образува първата лъжа. Твърденията не бяха верни.

Господ казва: „Кой ви казва, че Аз не съм ви създал?“ На Ева казва: „Кой те излъга, че мислиш, че не съм те създал?“ Хвана Адама и казва: „Как ти досега да не знаеш, че аз те създадох?“ Казва: „Онази жена.“ Не, не хвърляй погрешка дето няма. Сърцето, умът, не беше право. Казвам: Сега правите същата погрешка. Всичките погрешки произтичат от това, че сърцето е размътено и там е причината. Сърцето ви ще утихне, да мълчи земята, да утихне сърцето, да се отрази създаденият Божи свят и да се яви Божествената светлина. И нашият ум да възприеме света тъй, както е…

Първото нещо, вас ви трябва спокойствие. Вие сте хора много неспокойни. Седите тук, постоянно се движите. Да седнеш тъй, пет минути като статуя, без да се движиш. Отвън ще бъдеш спокоен. Вие седнете и наблюдавате някой кого гледал. Това са заблуждения, религиозни заблуждения на хората…

Казвам тъй: Сърцето ми трябва да бъде спокойно, тихо, че да се отрази Божественият свят, да имам ясна представа. Щом се отрази Божественият свят, всяко нещо, което се отразява правилно, то започва да ми говори за Бога. Тъй както един музикант, като гледа тоновете – или на органа, или на пианото, хубаво нагласено, но той като гледа и като свири тия тонове, ти ще чуеш най-хубавите тонове. Ще видиш какво нещо е музика, ще имаш ясна представа.

Казвам: на всинца ви трябва едно спокойно сърце. Как? – Туй, спокойното сърце, трябва най-първо да се обнадежди. На туй, спокойното сърце трябва да му се покаже един път, по който можеш да постигнеш своите желания…

Без любов не се позволява на човека да яде. Всяко ядене без любов е престъпление. Всяко пиене вода без любов е престъпление. Всяка мисъл без любов е престъпление. Всяко чувство без любов е престъпление. Всичко, което човек прави без любов, е престъпление в света. Ако отвориш очите си без любов, пак е престъпление. Ако искаш да служиш без любов, престъпление е. Всичко, каквото вършиш без любов, е престъпление. С любов ти ще видиш Бога. Без любов ти ще видиш дявола. Вие държите вашата философия на вашите деди…

Ние ядем и не сме доволни. Вземеш една хапка – да почувствуваш Божието присъствие. Като погледнеш света, да знаеш, че Бог говори. Седи като предметно учение за тебе да се учиш. Всичките живи хора, с които се срещаш, са предметно учение. И добрите, и лошите хора са предметно учение…

Писанието казва: „Духът ще ни научи.“ Но ние не можем да бъдем научени от Духа, ако нямаме любов. Ако стъпим на тази точка на любовта, любовта като се прояви, тогава Духът ще се прояви. Когато стъпим на точката на ума или на вярата, тогава умът ще се прояви. Когато стъпим на точката на надеждата, тогава сърцето ще се прояви. Сега това са моите занимания – новото, което изучавам…

Казвам: Без надежда – без тихо сърце – животът е неразбран. Без вяра – без един светъл ум – Божественото не може да се възприеме. Без любов, Бог в нас не може да се прояви. Насилието носи смърт, Любовта носи живот. Следователно тези, които изнасилват, умират. Щом искаме насилие, ще дойде насилието и върху нас. От насилия всички хора умират. И още не може да се убедят.

Ние мислим, че може да насилваме. Не трябва да насилвате вашето сърце. Ще имате ясна представа, да благодарите на Бога, че ви е дал едно сърце, на което повърхността да бъде гладка, че отраженията да бъдат правилни. Всичко онова, което вие възприемате, да ви е приятно. И да вярвате, че този свят е добър… Да имате едно основание, да имате една надежда, в която никой не може да ви поколебае. Да имате една вяра, в която никой не може да ви поколебае. Да имате една любов, в която никой да не може да ви разколебае. Като погледнеш големите противоречия, да кажеш: „Ще се оправят.“ Тогава има смисъл.

Казва Писанието: „Всичко онова, което се случва на онези, които обичат Господа, ще се превърне за добро.“ Казвам: Ние сме, които можем да превърнем света, да го оправим. Бог, като влезе в нас, понеже Той създал света, всичко ще оправи. Когато работим съобразно с Неговите закони, като влезе в нас, Той ще измени всичко, ще го направи за своя Слава. Всичко, което е за Славата Божия, е и за наша Слава. Ще имаме всичко преизобилно в света, но само по този начин. Другояче нещата ще се изгубят… Умът трябва да бъде светъл, сърцето трябва да стане чисто, тихо, деликатно, че всичко Божествено да се отразява…

Няма същество в света да ни обича така, както Бог ни обича. Колко милиона години е мислил, цялата вечност е мислил с любов да ни създаде едно лице и още работи. Не мислете, че вашето лице е завършено. Господ има още милиони години да работи. Един ден лицата ви ще бъдат като на ангели. Туй лице съвсем ще се измени. Апостол Павел казва: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим.“ Ще бъде! Това смъртното ще бъде погълнато от безсмъртното. Значи туй, временното, ще влезе във вечното.

Казвам: Благодарете! Гледайте, като видите един човек, да видите Божия Образ в него. Има моменти, когато можем да видим Христа. Христа може да Го видите навсякъде. Вие Го чакате да дойде някъде на Земята. Христос ще дойде във вашата мисъл. Христос ще дойде във вашето сърце, във вашата душа, във вашия дух, във всяка една постъпка. Навсякъде може да видите, когато Той се проявява. Бог ви услужи и пак си замине. Христос винаги се проявява. Божественото винаги се проявява, когато ние сме в най-голямата нужда, Той ще дойде и като направи всичко, Той ще си замине. Ние считаме, че е много естествено, защото за Бога всичките неща са много естествени. Няма нещо трудно за Него. За нас е трудно и невъзможно. За човека е невъзможно, а за Бога е възможно.

Затова казвам: Възложете надеждата в Бога. Възложете Любовта си в Бога и вложете вярата си в Бога. Надеждата да стане проводник на Божия Дух, вярата да стане проводник на Божия Дух и Любовта да стане проводник на Божия Дух. Постоянно да бъдат проводници.

Като станете сутрин, обнадеждавайте се. Кажете: „Колко съм доволен от това сърце, което Бог ми е създал! Колко е красив моят ум, който Бог ми е създал. Колко е величествена душата ни, в която Любовта се проявява.“

Като станеш, най-първо благодари на Бога за сърцето си. Благодари на Бога за ума си. Благодари на Бога за душата си. Величествена е душата, в която Бог се проявява. В душата ти Бог се проявява, в ума ти Бог се проявява, и в сърцето ти Бог казва: „Сине мой, дай си сърцето.“

Искам всички вие да си вземете сърцата, дето сте ги заложили; както ви гледам, на всинца сърцата ви са заложени. Никакво залагане! Които са в школата, онези, които са си заложили сърцата, да идат да ги вземат. Без сърца хора не искам. Ще идете да си вземете сърцето…

Божественият човек живее в главата – то е небето; духовният живее в сърцето; а физическият живее в тялото…

Ще чуете гласа на вашите братя по цялото лице на Земята да ви говорят. Ще чуете гласа на онези ангели, които ви ръководят. Христос казва: „Пазете тия малките, понеже техните ангели, които ги ръководят, седят пред лицето на Бога.“ Всеки един брат има един ангел, който има да ни представя. Да благодарим, че има кой да ни представи. Казвам, казвам да ме слушате. Да ме слушате в името на надеждата, да ме слушате в името на вярата, да ме слушате в името на Любовта. Да ме слушате в силата на Божия Дух, Който работи.

Казвам сега, аз имам всичкото желание да ви извадя от тази каша, в която сега се намирате. Не става лесно тази работа. Не мислете, че е лесна работа. Защото, ако река да ви тегля, кому крак, кому ръка ще се откъсне. Най-първо гледам да ви освободя от всичките връзки, че като ви потегля, да не сте свързани. Другояче може да се откъсне крак, ръка. Трябва да бъдете свободни, че като ви извадя отвън, като влезете в Божествения свят, да бъдете свободни. Непременно трябва да влезете в Божествения свят, за да станат нещата ясни. Не че трябва да умрете – тук, още като сте на Земята, да видите.

Сега, както ви разправям тази сутрин, ако така гледахте на нещата, знаете ли каква мощна сила представяте вие! Ще запалим света от единия край до другия. Казва Христос: „Аз дойдох да туря огън.“ И две хиляди години се раздухва огънят. Сега този огън нищо вече не може да го изгаси. Светът гори. Искам и вие да горите. Да изгорите без да се стопите, да се пречистите. Тогава да излязат от вас новите хора – Синове Божи, Дъщери Божи, които ходят по закона на надеждата, които ходят по закона на вярата и които ходят по закона на Любовта, които ходят ръководени от Благия Божи Дух, от светлия Дух…

С надежда, с вяра, с любов, с Божия Дух – туй е Новото учение.

COMMENTS

WORDPRESS: 0