Учителя: Достатъчно е да срещнеш някой добър човек на пътя си, за да ти се разрешат въпросите

Учителя: Достатъчно е да срещнеш някой добър човек на пътя си, за да ти се разрешат въпросите

Откъс от беседата „Божественият подтик“, държана от Учителя на днешния ден преди 80 години: Вие сега питате: „Защо са скърбите?“ Може да се пита: „

Откъс от беседата „Божественият подтик“, държана от Учителя на днешния ден преди 80 години:

Вие сега питате: „Защо са скърбите?“ Може да се пита: „Защо е въздухът в света?“ – За да дишат. Но защо трябва да дишат? Понеже въздухът, като влиза в дробовете, трябва да пречисти кръвта, която се е образувала от храносмилането в стомаха и червата. Дробовете са място, гдето кръвта трябва да се пречисти, понеже тази кръв, ако не се пречисти, ще останат много нечистотии в тебе, които ще се натрупат в тебе, в тялото ти и ще се явят много съвременни болести. Що е ревматизъм? Според Луи Куне – отлагане чужди вещества в ставите, около лактите, навсякъде. Те са органически и полуорганически чужди вещества – наслоени. Според закона на изпотяването, трябва да дойде повече кръв на това място, да се отстранят тези чужди вещества и тогава човек се освобождава от ревматизма. Някои мажат болното място с газ и мислят, че ревматизмът ще мине. Той се е наслоил там, а пък те мислят, че ще мине с газ. Няма философия в това. Това място трябва да го размърдаш с нещо топло, за да се отстранят чуждите вещества.

Има и мисловни утайки. Има и чувствени утайки в нервната система. Много от вашите неразположения се дължат на утайките. Някой път сте неразположен – има утайки. Те може да са толкова малко, че няма толкова силен микроскоп, с който да се види тази утайка. Може да има наслояване на животворните сили. Теченията или трептенията на чувствата и мислите, които движат тия сили, да минават през нервната система. Среща се известно съпротивление и ти се усещаш неразположен. Някога чувстваш болки в главата. Наслояване има на умствена или сърдечна кал. Грехът не е нищо друго освен кал…

Ще ви дам една схема, едно очертание:

Любовта, Мъдростта и Истината – Това е Божественият свят.

Животът, Знанието и Свободата – Това е Духовният свят.

А що се отнася до Добродетелите – Това е човешкият свят.

Как ще преведете сега Живота? Любовта преведохме с Живот. Мъдростта преведохме със Знание. Истината преведохме в духовния свят със Свобода…

Някои мислят, че съм много учен. На някого казвам, че ще си изгори ръката. Той се е влюбил в някого. Казвам: „Ще се изгориш!“ Казвам му: „Това не е Божествен огън.“ Той казва: „Как не е Божествен! Господ го е създал.“ Например, печката хората са направили, а не Бог. Всички неща, които Бог е направил, никаква пакост не причиняват. Те са хармонични. Само в работите, които духовете и хората правят, там има едно малко различие.

Човек се изгаря, понеже трептенията на огъня са по-силни от трептенията на ръката. Ако трептенията на твоята ръка са по-силни, ръката не изгаря. Можете да направите един опит ако искате: печката е нагорещена. Дръжте ума си съсредоточен и си турете ръката на печката, след това я дигнете и духнете на ръката си и няма да стане нищо. Ако турите без да мислите, ще се изгорите. В първия случай, като съсредоточите ума си, ще повишите трептенията си, ставате силни и затова не може да изгори ръката ви. Страданието в света произтича от същия факт.

Вие всякога може да пострадате от един човек, чиито трептения са по-силни от вашите. И ако не се поставите в потребното съотношение, ако много се приближите, ще изгорите. Не мислете, че един човек, който много обичаш и който ви е много приятен, няма да ви изгори? Той ще ви изгори. Без да иска, той ще ви изгори… И така става някой път, когато ангелите слязат между хората и вземат формата на една млада мома и на сума хора изгарят чергите! Казват: „Изгори ме, изгори ме!“ Това са закони. Тук имате едно същество, което още не се е приспособило на условията на физическия свят и то не знае, че може да ви причини вреда…

Колко пъти аз съм говорил за Любовта! Но Любовта не е едно развлечение в света. Това е един Велик Подтик на Духа! Бог се изявява като един Велик Подтик. Бог иска да предаде този, Великия Подтик в Битието, иска да ни го предаде на всинца ни. И зависи от разбирането на Любовта, за да бъдеш ти щастлив. Ако разбираш този подтик, ако разбираш какво отношение има този подтик към тебе! Хилядите подтици, които има в света, те не се отнасят за тебе.

Например: Ако двама души се обичат, ти няма да обичаш като тях. Двама музиканти се обичат, любовта им се различава. Двама художници се обичат; любовта им се различава. Или майка и дете се обичат, но любовта им се различава. Казваме: „Те се обичат!“ Но много общо е казано това. Този, Великият Божествен подтик, ако го разбирахме, ние щяхме да бъдем в сила всеки един от нас да се обновява. Ти сега ставаш и си неразположен. Господ ти е говорил, но не си разбрал. Разбрал си, но половината не е разбрано.

И като дойде ден за матура, ученикът е наполовина учил. И сега идва хитрина: Дано да го изпитат за това, което знае! Но ако го изпитат за онова, което не знае? И музикантът, като дойде изпитът, казва: „Дано ме изпитат за онова, което зная!“ И ако дойде някой мъчен пасаж, казва: „За късмет е!“ Хубаво е късметът, но светът с късмет не върви. Човек, за да бъде човек, трябва да има подтик, той трябва да има един любовен подтик и трябва да знае, че в този подтик се крият всички възможности. И всеки един човек, ако го срещнете, ако го разбирате, неговата среща не е безрезултатна за вас.

От този човек вие може да очаквате това, което той може, в дадения случай, съзнателно или несъзнателно да ви предаде. Например той може да ви е срещнал на пътя – той ви е предал нещо. Той, като ви е срещнал, си е махнал ръцете. И с това махане ви е предал нещо или си поклати главата, или прави друго движение. Той ви е предал, с това, нещо. Ако той е бил тъжен, той е предал от своята тъга, без да знае. Ако има една лоша мисъл, предал ви я. Ако той е бил радостен, предал ви е от своята радост. Ако той е бил гениален, предал ви е нещо от своята гениалност. Ако е човек с особен характер, предал ви е нещо от характера си. Бог чрез всички хора иска да внесе в нас Своя Божествен подтик.

Когато говоря, че трябва да обичаме хората, вие седите и казвате: „Как е възможно аз да обичам всички хора!“ Аз не ви говоря, че трябва да обичате всички хора, друго нещо ще ви кажа, което може да разберете: Бъдете готови от всеки човек, когото срещнете, да можете да възприемете това, което Бог е вложил в него.

Срещнете някого, той ви даде някой плод. Турете го в торбата си! Друг ви срещне и ви даде ябълка. Вземете я! Даде ви някой круша. Вземете я! Даде ви слива. Вземете я! Някои хора обичат да дават по едно, други по две, по три, по четири, по пет, по шест…

Казват: „Какво се е завъртял този около нея?“ Той, докато се върти около момата, то е хубаво, но като дойде праволинейното движение, да взима момата за себе си, раждат се всички неприятности.

Някой казва: „Навсякъде аз съм праволинеен.“ Ще ви преведа един пример: Изпраща майката своя син и му казва: „Когато срещнеш сватба, ще почнеш да играеш и ще викаш с тях. А пък, когато срещнеш умряло, ще си снемеш шапката и ще се кръстиш. И те ще те приемат добре.“ Няма да ви разправям надълго и широко историята. Случило се, че той излязъл с левия крак. Срещнал умряло и като видял умрелия, той почнал да играе. Хващат го. – „Я ела! Този невъзпитаник, как смее да играе!“ – и го набиват. Казват му: „Знаеш ли този човек, как е страдал? А пък ти играеш! Ти, когато срещнеш умряло, ще се молиш и ще се кръстиш!“ После, той срещнал една сватба. И вместо да играе, той почнал да се кръсти. Хващат го сватбарите и го бият. Дават му същия урок. Де седи погрешката? Погрешката седи в това, че според наставленията на майка си, не излязъл с десния крак, за да срещне сватбата и после втория път да излезе с левия крак и да срещне умряло. Там дето е умът, няма смърт. Там дето е сърцето, там има възможност да срещнеш умрелия…

Един американец ходил да изучава албатросите в топлите места, в един малък остров, който имал 4 километра дължина. Там живели повече от 40000–50000 албатроса. И тия албатроси са тромави. Като хвъркали, те се сблъсквали един с друг, толкоз са на гъсто. Не че искат да се сблъскват, но нямат сръчност. И хората, като се доближат един до друг и те могат да се сблъскат, няма пространство. 40000–50000 албатроса, като излязат да хвъркат из въздуха, колкото и да са сръчни, ще стане криза. В сегашния живот, в който се намирате, като сте наблизо, всякога ще стане стълкновение един с друг. Когато се движите противоположно, един срещу друг, винаги ще стане стълкновение. Ако се движат един след друг, възможността е по-малка.

Някой път, аз като говоря, вземам вашето положение. Вие имате една неопределена идея за Бога. Казвате, че Бог е неизменен. В своята същина Той е неизменен, но там, отдето мине Бог, Той всичко около себе си изменя.

Ако Бог дойде на Земята, ще има големи промени. Той е почнал да идва тук. Това разтърсване на народите, тия политически разтърсвания се дължат на онова Божествено присъствие. Бог иска да уреди света. Казват: „Разбърка се светът!“ Господ иде! Когато дойде финансовата ревизия, как всички чиновници се объркват, разтичат се и искат всичко да уредят в касата. Законът е строг…

Мнозина от вас искат да влязат в Божествените тайни. Но знаете ли, че с влизането в Божествените тайни много култури са изчезнали! Защото щом образуваш отношения и не изпълниш тия отношения, ще влезеш в противоречия. Например дадат ти една пушка. Ако я оставиш на едно дете пълна, може да я пипне едно дете и да се утрепе. Ти трябва да извадиш патроните. Умът ви е пушка. В него има много патрони. Някой бутне и стане катастрофа. Патроните са човешките думи. Аз гледам някой път някои, те употребяват картечници със своите думи. Аз, понякой път, се бронирам вече. Една сестра ми каза: „Учителю, ти не постъпваш добре! Пристрастие има.“ Това е картечен огън. Аз си турям бронята. Казвам: „Възможно е. Който е дошъл на Земята, не може да постъпи така добре. Права си сега. По мярката, която имаш, право е да не съм постъпил добре. Ще го имам предвид!“

Аз сега бих могъл да ѝ кажа: „То не е твоя работа!“ Казвам: „Права си.“ Влизам в положението ѝ. Тя си има известна идея. Казвам ѝ, че е права. И аз си имам известен идеал. Не се минава много и тя идва и ми казва: „Извинете!“ – Казвам: „Няма нищо!“ И казах ѝ тогава: „Но ще направите, тогава, една хубава баница. Ще я разрежете на десет части. На мен ще дадеш една част, за да видя, че си се разкаяла. А пък другите ще дадеш на други сестри. И ако видя, че баницата ти е вкусна, тогава погрешката ти е простена. И щом всичките те харесат твоята баница, то и аз съм на тяхното мнение.“

Сега правя заключението. Ние, хората на Земята, влизаме в едно пререкание с онова, което Бог е създал. Седим някой път и казваме: „Защо Бог направи така? Бог не е създал света както трябва.“ Бог никога не иска извинение. Щом ти си недоволен, че носиш 25 килограма, Бог казва: „Турете му 35“ и ако още мърмориш, казва: „Турете му 45, 50, 100, 200, 300!“ Колкото повече мърмориш , толкоз повече товари. И ще се намериш в положението на героя в следния разказ: Един богаташ една вечер видял една каруца насън. Каруцата била с три чифта бели коне. Тя била пълна със скъпоценни камъни и златни работи. И всички хора идат с малки панички и с лопата им турят от тия богатства. А пък той отива с голям сандък да му го напълнят. Те му казали: „Много ти е голям сандъкът. Имаме едно правило за тебе: Ще легнеш на гърба си и ще турят сандъка отгоре ти и ще турят в него богатствата. И когато ти стане тежко, кажи, за да не ти турят повече.“ Турили 100 лопати и той започнал да се задушава и почнал да вика и те спрели. Но окръжающите казали: „Понеже той взе повече, отколкото му трябваше, не му снемайте от гърдите сандъка.“ В това време богатият се събужда и си изважда заключението: значи Господ му даде по-голямо богатство, отколкото му трябва. И той си казва: „Трябва да намеря място за моето богатство или моята работа е свършена.“

Казвам: щом ти е станало по-тежко, ти си взел повече, отколкото ти трябва.

Тая работа, която имаме да свършим, трябва да я свършим. Аз искам да ви обясня научната страна. Има някои неща, с които трябва да се справим.

Някой път казваме: „Трябва да се молим!“ Молитвата е един начин. Достатъчно е да срещнеш един умен човек и той да ти каже нещо. Една сестра дойде при мене, тя си написала цял поменик от противоречия, за които искала да пита. И като дойде, всичко това го забрави. Тя, като дойде, въпросът ѝ се реши. Тя каза: „Дойде ми сега една нова идея.“ И животът е лесен!

Ти, като срещнеш един добър човек, и без да говори той, някои въпроси ще ти се разрешат. Достатъчно е да срещнеш някой добър човек на пътя си, за да ти се разрешат въпросите. И достатъчно е да срещнеш някой лош човек, за да се забъркат работите ви. И някой път, като се забъркат работите ви, ще знаете, че сте срещнали някой лош човек. Ти казваш: „Какво трябва да се прави?“ Ще излезнеш в момента, когато ще срещнеш добър човек. Няма да излезеш в момент, когато ще срещнеш лош човек.

Ти казваш: „Господ ме е турил в лоши условия.“ Не те е турил в лоши условия Господ, но ти си излязъл с левия крак, както момъкът, който срещнал сватбата…

Всички свещеници започват да си приличат. И всички адвокати си приличат. Кой с каквото се занимава, лицето му взема съответната форма. Военния, като го срещнеш, различава се. Учените хора се различават. Всички учени хора имат определена физиономия. Та идеите, които преобладават в нас, създават нашето лице. Трябва животът ни да бъде разнообразен и то по отношение на всичките добродетели. Животът, Знанието, Свободата ще ти дадат едни линии. Любовта, Мъдростта и Истината ще създадат други линии, най-хубавите линии. А пък Добродетелите ще създадат формите на цялото тяло. Най-първо Любовта оформя Божественото в нас. Животът оформя това, което ангелите творят в нас, а пък Добродетелите оформяват това, което хората творят. Аз ви препоръчвам по някой път да учите музика, понеже челата ви са тесни. И духовния живот не можете да разберете без музика. Без музиката не можете да разберете Живота, не можете да разберете Добродетелите, от Любовта не можете да се ползвате. Ще се ползвате тъй, както не трябва.

Сега мисълта, която трябва да остане, е: Носете това разнообразие, понеже всички красиви мисли, които ни идват, всички благородни чувства, които ни идват, всички възвишени подтици за постъпки, които ни идат, допринасят нещо. Аз говоря за целокупния живот на човека – в подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието. Целият ни живот се изменя. Всяка нощ, когато си лягате, молете се на Бога, та когато спите, ония, които ви пазят, те да нагаждат работите…

Някъде употребявате повече въздух, отколкото трябва. Вие ядете бързо и чрез храната внасяте повече въздух – голямо количество въздух туряте в стомаха си. А пък в стомаха си трябва да турите минимално количество въздух. Щом влезе много въздух, той се разширява вътре и тия колики се дължат на този въздух. Тогава стомахът се разширява и вие почвате да се превивате. И тогава трябва да приемете или топла вода, или да направите масаж. Някой път, не туряте достатъчно въздух в дробовете си, колкото трябва. Дишате много плитко. Повечко въздух трябва да приемате в дробовете си и равномерно трябва да влиза. Който не знае да диша, не знае да говори правилно. И търпението на човека зависи от дишането му. Много е трудно човек да диша правилно…

Главното препятствие е, че вие много си реагирате. Иска някой да се прояви – оставете го! Вие му казвате: „Недей така!“ Имате един навик да казвате: „Така недей!“ Оставете всеки един да се прояви.

COMMENTS

WORDPRESS: 0