Учителя: Докато сте умни и изпълнявате волята Божия, вие няма да паднете

Учителя: Докато сте умни и изпълнявате волята Божия, вие няма да паднете

Откъс от беседата „Божественият Промисъл“, държана от Учителя на днешния ден преди 104 години: Но и космите на главата ви всичките са изброени. И так

Откъс от беседата „Божественият Промисъл“, държана от Учителя на днешния ден преди 104 години:

Но и космите на главата ви всичките са изброени. И така, не бойте се: вие сте от много врабчета по-добри.

Евангелие на Лука 12:7

Трябва с много аргументи, факти и логически заключения да убеждаваш съвременните хора, че има Божествен Промисъл, Който чрез известни закони направлява човешкия живот. Всички мисли, желания и действия се определят от известни закони. По някой път на това, което се случва в живота, което е странно за нас, даваме криво тълкуване. И вследствие на това сме си образували с течение на времето и в ред поколения една чудновата философия, че всичко в света е произволно, т.е. че няма ред, порядък, че правото е на силния, на умния, на хитрия и т.н. Има ли нужда да доказвам, че това е голямо заблуждение?

Като наблюдаваме живота на Христа, виждаме, че Христос всякога е обръщал внимание върху малките неща. Той казва направо на учениците Си: „Не бойте се: вашият живот е осигурен“, и им дава пример, че от петте врабчета нито едно не пада на земята без волята на Отца. Защо Христос не е взел едно врабче, а е взел числото 5? Тук има един закон и всеки, който се намира в този закон на числото 5, той не пада без волята на Отца.

С второто сравнение Христос ни казва: „Вие сте осигурени, космите на главата ви всичките са изброени“ – и спира там. Може да си кажем: „Каква важност има, че нашите косми са били изброени?“ Именно там е важното. За да бъдат преброени тия косми от Господа, да ги държи Той в Своята сметка, те трябва в себе си да имат някакво значение… Някои хора имат 250,000, а други 320,000 косъма. И за всички тия косми се държи сметка от Господа, както един градинар държи сметка за своите плодни дървета – слага на всяко дръвче номер…

Ще дойда до сравнението с врабчетата, което подразбира, че нашият духовен живот е под закрилата на Божествения Промисъл. А и сравнението с космите на главата подразбира от своя страна, че и физическият ни живот е също така под закрилата на същия Божествен Промисъл. Необходимо е да се създаде в нас вяра в този Промисъл, защото само когато вярваме в Него, ние можем да се развиваме правилно. Всяко съмнение, което прониква в умовете ни и в сърцата ни, че в света нямало Промисъл, ни отдалечава от правилното разбиране на реда на нещата и ни кара да се стараем да си създадем друг ред и други правила, съобразно с нашите възгледи.

Като се оженят един мъж и една жена, мислят, че Господ им е турил власт; мъжът казва: „Ти при майка си си живеела така, но сега в моята къща влизаш под нов закон. Аз съм малко сприхав, честолюбив, лесно се докачам – да се пазиш, защото ако ме обидиш, ще приложа този строг закон“. Жената пък казва на мъжа си: „Аз съм много чувствителна, деликатна, на работа не съм научена, да не ме караш на тежка работа: ако престъпиш този закон, работите веднага ще се изменят“. Както виждате, всички хора си приготвят свои закони. Но какво става в края на краищата? Скарват се и двамата. Защо? Защото положението, което са взели, е фалшиво в самите основи.

Истинската добра женитба не е нещо, което е направено на Земята. Има три вида женитби: едни, които се извършват на Небето, други – на Земята, а трети – в ада; едни, извършени от Бога, други – от хората, а трети – от дявола. Когато встъпите в брак, установен от Бога, той ще донесе любов, мир и радост в дома ви; между мъжа и жената ще има винаги съгласие; лоша дума няма да се чуе; те ще прекарат блажен живот. Когато ви съединят хората, то ще бъде само да се усъвършенствате: ще има между вас търкане, за да се изгладите, защото два остри камъка брашно не мелят. Тази женитба не е Божие творение, а човешко; според вашия ум ще бъде и работата ви. Когато Господ прави една работа, като всемъдър всичко добре нарежда; когато хората уреждат нещо, ще го наредят дотолкова, че все да има търкане, което е необходимо за самоусъвършенстването, за изглаждане на характера. Когато пък дяволът ви жени, тогава вкъщи сигурно ще има раздор, разврат – всичко лошо. Във всеки дом, където има такъв живот, женитбата е станала от дявола. Междувпрочем дайте на всяко нещо неговото точно определение и не смесвайте Божиите действия с човешките, нито пък с дяволските.

За да можем да мислим правилно и логически, трябва да разбираме източника на нещата. Ако има нещо разумно в днешните науки, то е че установяват, че в света съществуват известни закони, които регулират отношенията на нещата, на елементите, на телата; имаме установени закони на физиката, на химията, на човешката душа, които закони регулират отношенията на нещата и никой не може да престъпи тия закони, без да понесе последствията в един или друг смисъл.

Има три вида хора: едни, които схващат нещата по Божествен начин, други – по човешки и трети – по дяволски; първото положение е: когато схващаме нещата както са отредени в началото от Господа; второто е: когато човек мисли, че Господ не се меси във всички неща и че ние трябва да се намесим, за да поизгладим тия неща; когато Господ направи една работа, ние казваме: „Господ не е могъл да я донаправи; чакай да я корегираме“; третото положение е: когато всеки сам иска да стане Господ.

Преди хиляди години хората са схващали нещата по Божествен начин, но в упадъка си са изгубили това схващане. Когато и вие сте в добро настроение, в душата си вярвате в Бога; вървят ли работите ви добре, казвате: „Слава Богу, Господ се грижи за нас“. Но щом дойде нещастие, казвате: „Господ ни забрави“. На какво основание твърдите, че Господ ви е забравил, че Той е причината на вашите страдания? Господ казва: „Понеже вие Ме забравяте, и Аз ще ви забравя“. Ако вие се отдалечите от Него, и Той ще се отдалечи от вас. Някои мислят, че Бог, Който е неизменен, постоянен в Своята любов, когато почнат да се отдалечават от Него, Той ще трябва и тогава да тръгне подир тях като майка подир своето дете, и да вика: „Чакай, синко, не се отдалечавай от Мене“. Не! Господ седи на Своето място и когато вие казвате: „Господ се отдалечи от мене“, аз разбирам, че вие сте се отдалечили от Него, а не Той от вас.

Пътят на движението на някои хора около Господа е правилен, с незначителни изменения: малко се поотдалечили от Него, но пак се приближи, както е пътят на Земята около Слънцето; на други обаче пътят е като на някоя блуждаеща комета: някой път се приближи твърде много до Слънцето, а после с векове не се приближава. Така и вие като се отдалечите от Господа, казвате: „Забрави ни Господ“. Аз ви казвам: След 75 години, като се приближите към Него, подобно на Халеевата комета, Господ пак ще Си спомни за вас. Зависи от орбитата, по която се движите около Господа – като наближи пътят ви до Него, Той пак ще Си спомни за вас.

Сега всички вие се движите по известен път, но не можете да ме разберете еднакво, защото не всички се движите в една и съща орбита. Не ви осъждам, а гледам на нещата много обективно, философски. Но ще възразите: „Такъв е пътят ни“. Въпросът е дали пътят ви е такъв или вие сте го направили такъв. Аз ви казвам, че не е такъв пътят ви… Като се катурне колата, казват: „Не ни вървят работите“… Влакът ви се катурва, защото не сте взели в съображение законите на Божествения Промисъл при установяване завоите на железните линии.

Ето защо вие, духовните, в някои случаи ще трябва да си събирате опитност от светските хора, ученици да им станете. Не е срамно да бъде човек ученик. А когато дойде до духовните работи, непознати на светските хора, там вече последните трябва да бъдат ваши ученици. Навсякъде не може да бъдете учители – някъде ще бъдете учители, някъде ученици.

Божественият Промисъл е строго определил всички неща и явления; нищо не е случайно; всички събития, от какъвто характер и да са те – физически, психически или обществени, – се ръководят и направляват от едно висше Същество, което бди за техния ход. Тъй както поставят машинист да бди върху машината на влака, защото животът на пътниците зависи от машиниста, така и нашата Земя, която се движи в пространството, има свой машинист, който по някой път слага в машината повече огън, по някой път по-малко.

Пътят и на Земята има известни кривини, завои. Земята някой път се приближава до някоя по-голяма планета, която ѝ въздейства. Това са далечни работи, които в бъдеще ще изучите и разберете. Но сега за Божествения промисъл, Който е необходим за вас, ще ви приведа един пример – един разказ, който може да вземете за предисторическа легенда, защото събитията, които се разправят в него, са неимоверни, алегорични. Някои отнасят този разказ към времето на Соломон, но тия неща, които се споменават в разказа, се отнасят към много по-ранна епоха.

Разправят, че някога имало един много учен и умен цар, който разбирал езика на всички животни; като събирал животните всяка година на събор, той ги учил, наставлявал ги и в края на краищата заключвал своята реч с думите: „Онова, което Господ е направил, никой не може да го развали“. В един от съборите присъствали два големи орела, наречени „рока“; един от тях казал: „Аз мога да разваля онова, което Господ е направил“. Царят казал: „Много добре, докажи това фактически“ и разпуснал събора. В същата година се замъжила дъщерята на друг един цар, пак за царски син. Когато ги венчали и те се връщали от храма, радвайки се един на друг, спуснал се един от орлите, задигнал невестата, отнесъл я на един далечен остров и я свалил в гнездото си на едно голямо дърво. Младоженецът, останал сам без другарка, се отчаял и тръгнал да пътува. Качил се на един кораб; след няколко месеца плуване корабът се разбил и вълните изхвърлили отчаяния пътник на същия остров, на който била отнесена другарката му. Започнал той да се оплаква на Господа: „Не стига ли ми, Боже, нещастието, че изгубих жена си, ами сега да бъда изхвърлен на този пуст остров? По-добре да не бях се раждал!“

Жена му, която била в гнездото на същото дърво, под което младоженецът оплаквал съдбата си, чула, че плаче човек, слязла и като видяла, че е неиният мъж, го скрива в гнездото. Като наближило времето за следващия събор на животните, идват двата орела, вдигат гнездото с невестата и го занасят на събора. Царят започнал отново своята беседа и в края пак заключил с думите: „Което Бог е направил, никой не може да го развали“; тогава орелът се обадил пак: „Аз развалих едно дело на Господа“. – „Докажи“, му рекъл царят . Като разправил орелът историята на сватбата, царят поискал да види невестата. Орелът извикал на невестата да излезе от гнездото. Но когато излязла тя, с нея заедно излязъл и младоженикът. Орелът като видял, че онова, което Господ направил, той не могъл да развали, се пръснал от гняв.

Под орела трябва да се разбира човешкия ум. Ние казваме по някой път, че можем да развалим онова, което Бог е направил, да изменим формата на нещата, но в края на краищата нещата остават така, както Бог ги е наредил, а ние, като горделивия орел, в яда си се пукаме.

Съвременните учители на всяка крачка казват: „Опичайте си ума: с глупости светът не върви“. Аз казвам: Благодарете на глупавите, защото Господ заради тях държи света. По-умни духове от дяволите в света няма. Влизали ли сте в тяхното царство, за да видите как живеят? Говорите за човешка интелигентност, но ако слезете при тия паднали духове, ще намерите понятия и за физика, и за химия, и за душевни проявления – много знания имат да излъжат, да измамят, да направят всичко. Ала техните знания не могат да внесат ред и порядък в нещата, защото не почиват върху ония елементи, които могат да циментират живота. Знанията трябва да се циментират чрез Божествената Любов.

Питам ви: Ако съберете 200,000 или милион овчи влакна и не знаете как да ги съедините, какво ще ви ползват те? Само когато ги изпредете и изтъчете по определен начин, можете да си скроите дрехи и да се облечете. По същия закон когато можем да циментираме вътре в себе си нашите мисли и нашите желания чрез този Божествен цимент – Божествения Промисъл – ние ще можем да скроим дреха, с която да облечем своята вътрешна голота.

Междувпрочем ни е необходим този Промисъл, за да можем да живеем и да се развиваме. И затова Христос казва: „Не бойте се“ и пита защо петте врабчета не падат. Вие имате цифрата 5 и другаде: 5 чувства, 5 пръста – това е емблемата на човека на Земята. Числото 5 представлява човека – умния, мъдрия човек – и казва, че този мъдър човек не пада дотогава, докогато не сгреши. Докато сте умни и изпълнявате волята Божия, вие няма да паднете; в деня обаче, в който сгрешите, Господ ще позволи едно от тия врабчета да падне на Земята, а щом падне, ще почнат да падат и космите ви от главата, което ще рече, че ще започне да се разрушава вашият живот.

Винаги имайте предвид, че Божият Промисъл бди върху вас дотогава, докогато вие вървите неотклонно по Неговите закони; отдалечите ли се от Него, вашият живот започва да се разпада. Обърнете се пак към Слънцето на този Промисъл, за да почне растенето наново.

COMMENTS

WORDPRESS: 0