Учителя: Доброто може да влезе в човека, ако егоизмът се смени с алтруизъм

Учителя: Доброто може да влезе в човека, ако егоизмът се смени с алтруизъм

Откъс от беседата „Голямото благо“, държана от Учителя на днешния ден преди 90 години: „Затова позволено е да се прави добро в съботен ден." Матей,

Откъс от беседата „Голямото благо“, държана от Учителя на днешния ден преди 90 години:

„Затова позволено е да се прави добро в съботен ден.“

Матей, 12:12

На кого е позволено да прави добро? – На човека е позволено да прави добро, а не на животните. Да прави добро – това е привилегия, дадена само на човека. На кого е позволено да учи? – На човека. – На кого е позволено да изучава небето? – На учения, на вещия астроном, който разполага с ред пособия и инструменти. Всички пособия, всички инструменти, които правят хората учени, са механически. В това отношение, съвременната техника, съвременната наука и култура са резултат на човешкия дух. Когато изучавате природата, ще забележите два вида подтици: вътрешен, абсолютен подтик, който се изявява във всички органически същества без изключение. Вторият вид подтик е наречен относителен. Той е различен в различните същества. Съвременната култура и наука са резултат на относителни подтици. Затова казваме, че съвременната наука е относителна, а не абсолютна. Абсолютната наука разполага със съвършено различни пособия от тия на относителната наука. Човекът на абсолютната наука има съвършено различни разбирания от този на относителната наука.

Какво нещо е абсолютната истина? Какво представя абсолютният морал? Досега нито в миналата култура, нито в настоящата се е намерил учен, който да определи какво нещо е абсолютната истина. Когато дойде въпрос до вселената, някои учени се произнасят, че вселената е безгранична. Как са дошли до това заключение? Коя е мярката, с която сравняват вселената? Ако нямат никаква мярка, с която да сравняват вселената, техните твърдения за нея са празни думи. Това показва, че учените често си служат с относителни истини като с абсолютни и с това пречат за разбиране на истината.

Всъщност когато истината се предаде в проста форма, тя става достъпна за всички. Затова когато се говори за вечен, абсолютен живот или за абсолютна истина, винаги се разбира онзи живот или онази истина, която е еднакво достъпна за всички хора, безразлично дали са учени или прости… Една относителна истина е следната: човек може да бъде независим, да не се влияе от никого. Това е вярно само за онзи, който не разбира отношенията между живите същества…

„Позволено е на човека да прави добро.“ Единственото нещо, което определя човека като свободно същество, е позволението да прави добро. – Съвременните хора постоянно говорят, че не трябва да се прави добро. Кога са правили хората добро, че трябва да се въздържат да правят добро? Могат да се приведат ред доказателства, чрез които да се убедят хората, че правенето на добро е от най-скорошен произход. Като проследите времето от създаването на света до днес, ще видите, че навсякъде е съществувал и съществува паразитизма: едни същества живеят за сметка на други. Никое същество не е свободно. Добро може да се прави само при свобода. Само свободният човек може да прави добро…

Да бъде човек добър, да прави добро значи, да проявява своята разумност, да живее разумно. Доброто в широк смисъл подразбира изявление на разумния живот. За да дойдат хората до доброто, до разумния живот, в помощ им иде злото. В това отношение злото не е нищо друго, освен ограничения, закони, които съзнателно работят върху човешкото съзнание, да го пробудят, да му покажат, че е в крив път. Осъзнае ли това, човек лесно може да се върне в правия път, да прояви своята разумност. Докато е в кривия път, той всякога ще мисли, че може да живее, както иска и както разбира. – Не, човек не може да живее, както иска. Впрочем, човек може да живее, както иска, но той неизбежно ще носи последствията на своя живот.

Всеки може да си хапне прасенце, но в това прасенце се крият такива елементи, такива вещества, които един ден ще се отразят вредно върху човешкия организъм… Следователно човек не може да яде безразборно всякаква храна, нито може да яде храна, приготвена от кого и да е. Поставяйте на опит всяко ядене, сготвено от гостилничар или от когото и да е. Яжте само това, което вие сами сте сготвили. Първо опитайте, а после яжте. Който иска да бъде здрав, той трябва да прави избор на храните. Който иска да бъде здрав, трябва да изпитва гостилничарите, той трябва да изпитва характера на хората, които му дават да яде.

Много гостилничари са подобни на модерните дами. Отивате в дома на някоя съвременна дама, гледате я черничка на лице, естествена. Щом я видите на улицата, не я познавате: лицето й набелено, червисано. Да, но това белило и червило разяждат кожата. Такова нещо са и някои от гостилничарите. Днес ви сложат прясно, чисто ядене. На другия ден яденето е смесено с вчерашното… нямат право да смесват вчерашното ядене с днешното и да го продават за прясно. Вчерашното ядене ще стои настрана и който иска от него, ще знае какво взима и ще плати по-евтино. Истинският интерес на гостилничаря е да готви добре, да дава на клиентите си винаги здрава и чиста храна. Излъже ли два пъти, на третия ще го изоставят…

Човек не подозира даже, че много от болестите се дължат на яденето. Някой от съвременните хора казват, че болестите се дължат на много мисъл, на много учене и препоръчват да не се мисли, да не се учи много. Въпросът е какво мисли човек. Всяка безпокойна, всяка отрицателна и нечиста мисъл трови човека, а възвишената мисъл го повдига и освежава

Днес материалистите поддържат възгледа, че парите са главният фактор в живота. Вярно е, че парите играят важна роля в съвременния живот, но същевременно те развращават хората. Парите трябва да се впрегнат на работа. За тази цел човек трябва да работи върху себе си, да пречисти своите мисли и чувства. Той трябва да подложи всичко в себе си на щателна дезинфекция. И тогава ще може разумно да се ползва и от парите, и от яденето. Казвате: Ама нали трябва да си поживеем? – … Щом е дошъл на Земята, човек неизбежно ще живее… Дали ще живее или ще умре не зависи от човека. Човек се ражда и умира, когато не иска. Единствената свобода на човека е в правото му да живее. Човек е свободен да живее. Смъртта пък зависи от някакви външни или вътрешни причини в човека, които и той сам не подозира.

Срещате един търговец-милионер, радвате се, че работите му вървят добре. Чувате един ден, че фалирал: работите му се объркали, не могъл да изплати дълговете си и понеже не бил в сила да понесе това положение, се самоубил. Защо се самоубил този човек?– Защото не разбирал отношенията в живота, не разбирал самия живот. Той е бил роб на външните условия.

Мнозина мислят, че могат да изменят живота си. – Не, животът не може да се измени. Външните условия на живота могат да се изменят, но за да се измени самият живот, се изисква абсолютна разумност. Човек още не разбира живота. Щом не го разбира, той не може и да го измени. Човек не разбира още себе си, той не познава функциите на своя организъм; той не познава своя психически живот. Ето защо човек трябва да се изучава, да изучава функциите на своя мозък, на своите дробове, на своето сърце, на своя стомах и т.н. Той не познава, какво представя мисълта, какво представя сънят.

Говорите, че еди-кой си философ казал нещо за мисълта, за съня, но дали неговата философия е права, не знаете. Обаче ако влезете в някоя гостилница да се нахраните, след половин или един час най-много ще усетите дали яденето е чисто, добре приготвено или не. Стомахът е компетентен към храните. Той разбира качеството на материалите, които гостилничарят е употребил. Гостилничарят пък има условия да прави добро на своите клиенти…

Всички хора, млади и стари, учени и прости, се нуждаят от трезва мисъл, която да ги убеди, че е дадена свобода на всеки човек да живее. Не може да живее човек, ако не прави добро. Докато прави добро, човек живее. Щом престане да прави добро, престава и да живее. И да живее по-нататък, той не е господар вече на своя живот. Може ли животът на вълка, на овцата, на кокошката да се нарече живот? Днес се роди едно агънце, утре го изяждат. Днес снесе кокошката едно яйце, утре хората го изяждат. В това отношение животните са роби на човека. Човек разполага с техния живот както намери за добре.

Единственото същество, което може свободно да живее, е човекът. Същевременно той носи отговорност за живота на всички други същества. Хората трябва да бъдат разумни, за да изправят отношенията помежду си. Те съставят части на един общ организъм. Щом е така, те трябва да съзнават, че един и същ закон ги управлява. Когато дойдат до това съзнание, хората ще разберат, че никой човек, никое общество, никой народ няма право да се издигне на гърба на друг човек, на друго общество или на друг народ. Всеки, който се опита да пренебрегне правата на кого и да е, дадени от природата, той сам ще се лиши от условията за живот или най-малко ще се натъкне на такива нещастия, които ще разрушат всичко, каквото е придобил.

Покажете ми един човек, който, откак светът съществува досега, да е запазил онова, което е придобил. И царе, и учени, и философи, и прости, бедни и богати – всички са изгубили и почести, и слава, и знание, и богатство, а в края на краищата и живота си.

Какво остава от човека? – Добрият живот. Доброто, истината, любовта, мъдростта, с които човек е живял, остават след него като образци за подражание. Когато философът живее според своята философия, тя остава безсмъртна. Когато поезията на поета е в съгласие с неговия живот, тя е безсмъртна… Всичко друго, което писателят, поетът, философът и ученият пишат, без да е съгласно с живота и не може да се приложи, представлява изсъхнали листа, капнали вече от дървото. Тези листа неизбежно ще изгният. На тях не може да се разчита…

Единственото нещо, в което човек има свобода, е правото му да живее. Въпреки това, съвременните хора отричат това велико благо на човека – животът. Те казват, че човек се ражда, умира и всичко с него се свършва… Господ не търпи лъжите и заблужденията. Когато е създавал човека, когато е създавал народите, Бог имал пред вид съвсем друго нещо. Той не ги е създал да се стремят към величие. В икономиката на Бога човек има съвсем друго предназначение от това, което той сам си е определил. Всеки народ иска да стане велик. Бог ни най-малко не ги е създал да стават велики. Той ги е създал с единствената цел да живеят и да учат. Като живеят и учат добре, Бог ще им даде условия да станат велики, но това ще дойде впоследствие, а не като първа цел…

Няма по-красив стремеж за човека от този да живее добре, разумно и да се развива правилно. Само така човек може да намери онези пътища и съобщения, които да го свържат с великия свят. Иначе колкото и каквито философи да чете, той винаги ще се намира в света на доброто и на злото. Пазете се от злото в ума си и в сърцето си, а не от външното зло. Никой не може да избегне външното зло. Каквото и да прави, той все ще се натъкне на него. Кой не е пипал крадени пари? Кой не се е обличал с крадени дрехи? Вие плащате за дрехи, които търговецът е крал. Той без позволение е взел кожата на животните или вълната на овцете, обработвал ги е и печелил с тях.

Съвременният свят лежи върху лъжа и престъпления. Цялата земя е пропита с кръвта на хиляди и милиони хора и животни. Земята е пълна с престъпления. Колкото и да работят, растенията се хранят от соковете и елементите на земята, която и до днес още не се е пречистила от кръвта на миналите поколения. Следователно и досега още се храним от престъпленията на миналите поколения. Кръвта на миналите престъпления и до днес още не се е измила от земята. Бацилите на миналите грехове са още на земята. Ако не беше така, досега вие щяхте да станете светии.

Казвате, че Господ ще ви спаси. Как ще ви спаси Господ, когато вие не искате да живеете? Как ще ви спаси Господ, когато продавате живота си? Ако не искате да живеете, не мислете, че смъртта слага граници на живота. Преди всичко вие не знаете какво нещо е смърт… Красив процес е смъртта за онзи, който знае как да умре. Страшен процес е смъртта за онзи, който не знае как да умре. Докато не знаеше как да умре, и за Христа беше страшна смъртта на кръста, но като намери изходния път, смъртта стана за Него красива, лека. Тогава Христос каза: „Господи, в Твоите ръце предавам духа си“ – и издъхна. Защо трябваше да умре Христос – за свои грехове ли? – Не, Христос трябваше да намери изходния път, да излезе от тръбите на еврейската канализация. И като излезе от тези тръби, Той стана свободен. Някои казват, че са свободни. – Не, преди смъртта си никой не е свободен. Така е казал Солон, гръцки философ, на един от древните царе.

Ако не прави добро и не живее, човек не може и да умре. Който може да прави добро и да живее, той може и да умре. Ако егоизмът в човека не може да умре и след това да стане човек, способен за доброто, той не би могъл да живее. Следователно смъртта подразбира преминаване от едно състояние в друго: егоизмът да се смени с алтруизъм, отрицателната мисъл с положителна, низшето чувство с висше, омразата с любов. Ако тази смяна не може да стане, и доброто не може да влезе в човека.

Доброто е условие, при което животът може да се прояви. Любовта пък е онази вътрешна, мощна сила, която дава условия за проява на доброто, което води човека в новия живот. Любовта действа навсякъде в природата и създава условия за нов живот, за нови организми. Сега се създават нови типове. Като започнете от човека и свършите с най-малките същества, всички претърпяват видоизменения. Старите типове ще се запазят, но те ще останат като спомени на миналото, каквото днес представят вълците, мечките, тигрите, кобрите, акулите и т.н. Природата работи днес усилено, тя изгражда новите форми, новите типове.

Всеки, който разбира законите, с които природата работи, ще влезе в новите типове. Който не разбира законите на природата, той ще остане в старите типове. За да се утешат хората, индусите казват, че ще се преродят. Да, ще се преродят, но пак в старите форми. Докато не изплатят кармата си, те няма да влязат в новите форми. Ние казваме на тия хора: Вместо да минавате от тръба в тръба, влезте в новите форми, в новия живот. Това е новораждането, за което Христос говори.

Христос казва: „Ако се не родите изново, няма да влезете в Царството Божие.“ Новораждането подразбира раждане на човека от Бога. Докато майки и бащи ви раждат, вие всякога ще грешите. Защо? – Защото и майката, и бащата грешат. Всяка майка се е оженила за любовта на сина си. Всеки баща се е оженил за любовта на дъщеря си. В това седи престъплението на света. Защо бащата и майката не любят своите дъщери и синове без да ги виждат? Да любите само онова, което виждате, това не е любов. Също така не може да се нарече добро онова дело, за което ви е платено да го направите. С пари всеки може да прави добро…

Мнозина искат да напуснат стария живот и да влязат в новия. За да напуснат стария живот, те трябва да са влезли вече в новия и да живеят според неговите изисквания. Новият живот е живот на реалността. Не е достатъчно само да се говори, че трябва да се откажете от стария живот, но опити се изискват. Някои мислят, че новият живот е животът на онзи свят. – Не, те се заблуждават. Онзи и този свят са едно и също нещо, т.е. на едно и също място. Както рибите и хората живеят на земята, така и хората живеят на едно и също място със съществата от онзи свят, но различието между рибите, хората и съществата от онзи свят се заключава в съзнанието им. Рибите живеят в най-гъстата материя, вследствие на което имат съвсем различни разбирания от тия на хората. Съществата от оня свят живеят в още по-рядка, по-фина среда от тази, в която хората живеят, вследствие на което те се намират на висока степен на развитие…

От всичко, което хората вършат, разумните същества могат да вадят заключение за тяхното развитие. Те разполагат със знание, чрез което могат да ограничат злото. Злото лесно може да се ограничи чрез закона за сгъстяване на материята. Колкото по-гъста става материята, толкова по-мъчно се проявява злото. Когато материята се сгъстява, злият човек постепенно става по-тежък, вследствие на което не може да се мърда. Представете си, че срещате в гората един стар вълк. Какво е положението на този вълк? Той е подобен на злия човек: едва се движи, уморява се, пъшка, спира се, не вижда нищо… Един ден лошите хора ще остареят, ще станат стари вълци. Това значи възмездие. В това отношение природата е безпощадна. Тя прощава всичко, но сгреши ли човек веднъж против живота, който му е дала, той не може вече да избегне от нея. Навсякъде той ще среща нейното навъсено, сърдито лице. Всеки, който се опита да ограничи живота на природата, ще стане на прах.

Човек е свободен да върши всичко: да мисли, да чувства, да действа, да се ражда и умира, да се жени и т.н. Дойде ли обаче до живота, който тупти в цялата природа, той няма право да се опълчи срещу него. При най-малкото противодействие на този живот, той ще срещне самата природа. Това значи абсолютна, Божествена правда. Само тази правда дава свобода на човека да живее…

Най-важният елемент в цялата природа е животът. Щом имаш живота, всичко друго ти е позволено: позволено ти е да правиш добро, позволено ти е да учиш, да работиш, да се развиваш…  Който иска да живее, той трябва да бъде готов да прави добро. Да прави човек добро това е базата, върху която могат да се разберат мъже и жени, братя и сестри.

Не е достатъчно само да прави добро, но човек трябва да знае какво нещо е доброто. Христос е казал това нещо на своите ученици, а не на обикновените хора, които не искат да слушат и да разбират. Това се отнася и до всички ония, на които съзнанието е пробудено. Следователно добро могат да правят само ония, които живеят. Те са добрите хора в света. Които не живеят, те не правят добро, те са лошите хора в света.

Добрият човек може да заема и високо, и ниско положение в живота, но навсякъде работи, върши нещо. Вие ще го видите като поет с перо в ръка, като учен на професорска катедра, като доктор в лаборатория, а същевременно ще го видите и като орач на нивата, като работник на лозето. И при едното, и при другото положение той се радва на слънцето, на звездите, на ветровете, доволен е, че е изкарал един хляб за деня. Лошият човек гледа само да се осигури. Той се страхува, че ще остарее, че няма кой да го гледа на старини. Знае ли той какво нещо е остаряването? Човек остарява само когато се откаже да живее.

Като говоря по този въпрос, се старая да разширя вашите разбирания за живота, за Бога, за Христа. Мнозина от вас имат механически разбирания за Христа. Някой разправя, че видял Христа, видял Бога и Го познал. Чудно нещо! Видял Христа, но не живее като Него. Познал Бога, а себе си не познал. Друг някой говори за добро, за свобода, а не прави добро, нито сам е свободен… Ще кажете може би, че вие познавате Христа, че следвате Неговия път. Ако не можете да се справите с мъчнотиите в живота си, ако не искате да живеете, вие не сте познали Христа.

Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога.“ Това е живот вечен да познавам Бога, Първото начало на живота, да познавам Любовта, която създава всички условия за растене и развиване.

Христос казва: „Ако думите ми пребъдват във вас, и вие пребъдвате в мене, имате живот в себе си.“ Това значи: Ако думите ми живеят във вас и вие живеете в мене, между мене и вас ще става правилна обмяна и аз ще ви се изявя… Великите хора на един народ представят неговите скъпоценности. Те представят неговото богатство. Кога богатият човек принася в жертва своите скъпоценности? – Когато един народ закъса материално и морално, той принася в жертва своите велики хора. Няма народ в света, който, като е пожертвувал своите велики хора, да е придобил някакво благо. Когато Гърция пожертва своите велики хора, нищо не остана от нея. И до днес още Гърция живее със своето велико минало. Тя и до днес живее със своите велики хора: Сократ, Платон, Аристотел и други, които цял свят знае и почита. Какво създаде Гърция днес? Какво създаде България днес? В развитието си всеки народ трябва да върви по пътя на дървото. Той трябва да израсте, да цъфне, да върже и плодът му да узрее.

Христос е казал: „По плодовете им ще ги познаете.“ Великите хора на един народ представят плодовете му, по които ще познаете какъв е този народ – нищо или нещо, беден или богат. Ако плодовете на даден народ са добри, сладки, и самият народ е добър. Ако плодовете му не са добри, и народът не е добър. Когато Христос се приближи при смокинята да види дали има плодове, като не намери такива, Той каза: Отсега нататък няма да раждаш!

Кога е позволено на човек да прави добро? – Всякога: и в миналото, и днес, и в бъдеще. Това какво е било миналото на човека не трябва да го спъва. Миналото трябва да му служи за поука, вярата – за подкрепа в слабостта му, знанието и мъдростта – при работата му. Наистина слабият се нуждае от вяра, работещият – от знание и мъдрост…

Един българин от Търново дошъл до убеждението, че трябва да служи на Бога, да живее чист живот, да не цапа ръцете си с пари. Той взел кадилница и тръгнал от село в село, от град в град да кади, да накара хората да вярват в Бога. Като обикалял България, хората му давали пари. Този човек е бил на крив път. Преди всичко с кадене работа не става. Димът от неговата кадилница не може да обърне хората към Бога. Пък и парите не са най-страшното нещо в света. Парите трябва да се впрегнат на работа, да станат слуги на човека, а не господари. С парите си богатият трябва да създава работа на сиромасите, а не да ги използва за обогатяването си. Като има слуга или слугиня, богатият има право да се ползва от труда им два часа сутрин, два часа след обед и два часа вечер. През останалите часове той трябва да ги освободи, за да разполагат с времето си както те разбират. Колко могат да постъпят така? И това са християни, които вярват в Любовта…

Който разбира законите на живата природа и живее съобразно тях, той коренно се отличава от другите хора. Той има нови възгледи за живота, които са проникнати от истината, от свободата. Затова човек трябва да мисли, да чувства и да постъпва като Бога. Това значи да придобие човек живота, който прониква цялата вселена. Това значи да придобие човек силите, които протичат в Природата. За да се прояви животът, човек трябва да стане господар на силите в природата: на водата, на въздуха, на огъня и на твърдата материя. Тогава човек ще придобие щастието, което търси.

Всеки търси щастието, защото чрез него той ще придобие елементите на безсмъртието. Докато умира, човек не може да бъде щастлив. Щом престане да умира, той е щастлив. За да бъде щастлив, човек трябва да знае, че няма да умира, но само ще се видоизменя и от млад ще става възрастен, и от възрастен – пак млад. Като научи законите на безсмъртието, човек може да се подмладява, когато пожелае…

Ако искаш да живееш на земята, това от теб зависи. Ще дам един пример за една смела майка, която имала само едно дете. Тази майка обичала много детето си. Един ден детето й се разболяло. Тя викала лекари, баби, но всички се произнесли, че детето ще умре, няма да издържи болестта. Тогава майката се обърнала към Бога с думите: „Господи, моля Те, подари живота на детето ми! Ти ми го даде да живеем заедно. Нито аз искам да умра, нито детето давам. Аз ще го отгледам, ще го възпитам и ще го науча да Те познава. То е родено да живее, затова Те моля да му помогнеш.“ За учудване и на лекари, и на баби детето оздравяло. Това значи смела, любеща майка. Тя е познавала живота. Животът е закон, който не се изменя. Майката искала да живее детето й и Господ отговорил на молбата й. Той й доказал, че това, което не е възможно за бабите, нито за лекарите, е възможно за Него…

Позволено е на човека да живее съзнателно, а не да носи неволята, да бъде товарно животно. Който живее, той е свободен. Свободният човек мисли, разрешава задачите на своя живот, с което изработва своето щастие. Човек е дошъл на Земята, за да разбере защо живее. Като разреши този въпрос, тогава ще разбере, че Единственият, Който мисли, е Бог. Бог мисли, а човек живее. Животът е свещено нещо, в което Бог мисли, а човек живее. Като мисли Бог, чрез Него и хората мислят…

Всички хора трябва да живеят. Как ще живеят? Те не трябва да живеят като бабите и лекарите, но като смелата българка, която извоювала от Господа живота на своето дете. Всички трябва да живеят по новия начин. Новият начин е в самия живот… Който живее разумно, той ще разбере вътрешния смисъл на нещата. Разумният живот е начало на нова епоха, на нови форми, които сега се създават. Това нарича Христос възкресение. Това очакват и религиозни, и светски хора. Светските го наричат освобождаване. Който е готов, той ще възкръсне в живот вечен. Който не е готов, той ще остане в своето безчестие. Вълкът ще се роди пак вълк, мечката – мечка, рибата – риба, човекът пак човек. Това наричат прераждане.

Човекът на бъдещето обаче е човек на възкресението, човек на свещения живот. Когато този живот дойде на Земята, дошло е вече Царството Божие между хората.

COMMENTS

WORDPRESS: 0