Учителя: Добродетелта е основата на живота

Учителя: Добродетелта е основата на живота

Откъс от беседата „Словото“, държана от Учителя на днешния ден преди 85 години:„И Словото бе у Бога“ (Евангелие от Йоан, 1:1) Това е проявеният

Откъс от беседата „Словото“, държана от Учителя на днешния ден преди 85 години:

„И Словото бе у Бога“

(Евангелие от Йоан, 1:1)

Това е проявеният свят, това е космосът, това е, което съществува, което виждаме, което изучаваме и това е, което има да изучаваме за бъдеще. Словото, това е великото, разумното; това е началото на битието. Всеки един живот трябва да започне от Словото. Това е първичната причина, която дава тласък. От този тласък, от този подтик зависи целият развой на вселената, развоят на всяко разумно същество. Онези, които съзнават този подтик, са щастливи; онези, които не го съзнават, са нещастни. Онези, които го съзнават, са в реда на нещата; онези, които не го съзнават, са в безпорядъка.

От това гледище, когато в света се появява известна дисхармония, ние някой път мислим за света защо е така създаден. Туй е неразбиране на света. Когато човек върви по пътя и вдига прах наоколо си, нали не трябва да питаме защо светът е създаден така, че се вдига прах? Този човек само върви, той нищо не е създал, той само върви и вдига прах.

Сегашните социални въпроси са прах, който се вдига в очите на хората… Този прах ще падне на земята и светът ще има пак този облик, който е имал. Та ние живеем в три епохи: в епохата на миналото, в епохата на настоящето и в епохата на бъдещето. Ние не може да се освободим от миналото. Тялото, което носим, този ред и порядък са все от миналото. Не може да се освободим от последствията на миналото…

Трябва едно правилно разбиране за Словото. Но нашите обяснения сега са обяснения за деца. И те са потребни, необходими. Ако искате, може да си държите от преди хиляди години вашите буквари. Те нищо няма да допринесат. Когото срещнете, казва: „Аз вярвам в Бога.“ Вярва в Бога, докато има пари; като няма пари, не вярва. Вярва в Бога, докато е здрав; като изгуби здравето си, не вярва. Питам: „В какво вярвате?“ Умрелите в смъртта вярват. Живите вярват в живота, силните вярват в силата, учените вярват в учението. Та казваме, че хората нямат едно верую…

Онова, което може да въведе хората в едно разбиране, е Словото. Дали жената вярва в Бога, дали мъжът има Словото, тогава въпросът ще се изясни.

Сега някои вярват, че ще се разясни, защото Словото ще се преобрази. Преобразяването е закон на природата. Без преобразяване никакъв живот не може да се прояви, никаква любов не може да се прояви, никакво знание не може да се прояви, никакъв ред и порядък не може да се изяви…

Понеже Словото е Разумното в света, Което е създало всичко. То е Първата Причина. И тази Причина се намира във всеки човек. Ти може да проучаваш света от онова становище вътре. Каквото е твоето вътрешно разбиране, такова ще бъде и разбирането ти отвън. Както и да разправят учените хора, всякога ще нагодиш разбирането на учените хора според своето вътрешно разбиране. Жената, както и да я възпитаваш, както и да я учиш, тя никога не може да разбере мъжкия живот, тя ще разбере мъжа по женски. И мъжът, както и да го възпитаваш, както и да го учиш, не може да разбере жената, той ще я разбере по мъжки. Ще каже, че не я разбира. Той не може да я разбере.

Когато аз върша едно добро, каква нужда има да ме разбират хората? Това е едно добро… Или каква нужда има една река, която тече някъде, да я разбират хората дали тече право или не? Чудни сме хората, когато искаме да ни разбират. Има стремеж в човешкия живот, който не се нуждае от никакво външно разбиране. Аз говоря сега за Словото като един вътрешен подтик, не като един външен повърхностен подтик. Не смесвайте онзи външен подтик с подтика на Словото.

Сега въпросът е да се подчиним. Някои не разбират какво нещо е подчинението в света. Казват, че мъжът е главата и жената трябва да се подчинява. Тази глава сама по себе си може ли да ходи? Тази глава, която заповядва, има ли крака да ходи?… Сега Словото е у мъжа. Но краката не заповядват, главата заповядва. Главата не носи, краката носят главата. Когато главата заповядва на краката, идват движенията. Следователно жената е в краката, а мъжът е в главата. Защото когато мъжът заповядва на краката, идват движенията. Движението е най-същественото. А какво е движението? Това е любовта в света. Първият подтик, стремежът в света в какъвто и да е размер, това е вече любовта. Любовта е движение. Настава един процес на Словото.

Женският елемент е краката. А краката представят човешката добродетел. Краката, това са основата на живота… Те са доброто. Следователно човек гради върху жената. Върху жената е поставена основата на живота сега. Следователно погрешката на мъжа седи в това, че той върху тази основа не знае как да гради. Всеки ден гради и изгражда, хиляди години, и нищо не е направил досега…

Противоречията, които произтичат от сегашния живот, произтичат от това, че мъжът мисли, че той може без крака. Някой казва: „Аз без жена мога.“ Ако ти отрежат краката, ще те носят на носилка. Трябва да разбирате. Когато казваме, че без жена не може, разбираме: без крака не може, без добродетели в живота не може. Мъдростта е в главата. В главата на човека се проявява неговата мисъл. Движението на краката, то е действие. Под темата „крака“ има стремеж, посока.

Две посоки има у човека. Мозъкът, който заповядва на краката на човека. Там се намира човешката добродетел, която е свързана с процесите на истината в живота, на реда и порядъка. Те дават подтик на краката, а движението представя любовта. Защото само в любовта има движение.

Тази светлина, която излиза от Слънцето, тя е пощаджия, който носи всичките любовни писма, каквито светът не е виждал. Всичките хора се занимават с четенето на тези писма. Ако четете архивите, ще видите какви любовни писма има със съдържание. Та тези любовни писма не са нищо! Какво е съдържанието на тази любов на сегашните хора? – „За тебе умирам, без тебе не мога да живея, ти си за мене ангел, ти носиш всичкото щастие за мене.“ Това е преди да са се оженили. Като се оженят, казва: „Без тебе мога.“ Сега може да проверите думите, първото, което дадох. Казвате: „За тебе умирам.“ Няма защо той да умира за нея, но да каже: „Аз за тебе ще живея, на тебе ще посветя живота си.“

Казвам, че онзи, разумният процес е в света, който решава всичките противоречия. Съществуват противоречия, те са от три характера: противоречия в умствения свят, в чувствения свят и във физическия свят. Първите произтичат от човешката мисъл, вторите произтичат от човешките чувства и третите произтичат от човешката воля.

Като разглеждаме съвременния социален живот – както е поставен, ние може да го изменим. Всеки човек в себе си трябва да има един правилен възглед. Всеки един мъж трябва да състави в себе си един правилен възглед за жената; всяка жена трябва да състави в себе си един правилен възглед за мъжа. Или другояче казано: трябва да си състави едно правилно понятие за разумното Слово. Да имате само една идея за разумното, не две разбирания за разумното, но едно разбиране. Да имате правилно разбиране. Като дойде, то трябва да уреди всичките противоречия във вашия живот, не изведнъж. В който ден влезете в правилното разбиране, противоречията ще почнат едно след друго да се разрешават…

Ако искаме да имаме правилно разбиране за живота, туй разбиране трябва да служи за сегашния градеж. Едно разбиране, което не може да обясни твоето бъдеще, едно разбиране на Словото, което в тебе не може да даде нов подтик на подмладяване, едно разбиране, което не може да премахне смъртта, това е неразбиране на Словото. В началото бе Словото, смъртта дойде отпосле.

Като говоря за Словото, то е мощното. Ако искате да измените живота си, ако искате да обединявате силите си, да добиете знание, непременно трябва да влезете във връзка с разумното Слово в света, което сега иде в света…

Някой път вие размишлявате върху някой предмет, тъмно ви е. Седите ден, два, три и някъде от невиделица, не знаете от къде, дойде ви една мисъл, която ви обяснява целия процес. Питам: „Тази разумна сила, която ви обяснява света, от къде дойде?“ Вие ще кажете, че е от вас. Тя не може да дойде от вас. Вие може да я възприемете, тя не може да излезе от вашия мозък. Твоят мозък я е възприел. Ти произвеждаш един звук, слушаш, че нещо се говори в тебе. Това говорене не е в тебе вътре, ти възприемаш отнякъде и после го възпроизвеждаш. Разумното в света не е създадено отсега, то вечно съществува в света…

Казвате: „Като умра, къде ще отида?“ Ще отидеш на най-хубавото място. Ще отидеш на едно място, където хората с такси не ходят, със самолети не хвърчат, гостилници няма, банки няма, хазартни игри нямат, търговски операции нямат, градежи като тукашните нямат… В този свят като идеш, като проектираш мисълта си, всичко става. Като спре мисълта ти, всичко спира.

Някои от вас вярвате в другия свят, но казвате: „Не ни говори за такива заблуждения.“ Не, трябва да се разгледа онзи свят. Този свят трябва да се разгледа в светлината на онзи свят. Това са два полюса на живота. Ако ти не разбираш този свят, и в онзи свят не може да разбереш живота. Животът трябва да се разбере от онзи свят, от разумния свят. Онзи свят ще реализираш тук на Земята и живота на Земята ще го реализираш в онзи свят. Всеки човек, който иска да реализира нещо, ще го пратят тук на Земята. Там няма спор за министър-председател. Който иска да стане министър-председател, трябва да дойде на Земята, където има и царе, и министър-председатели. На онзи свят няма нищо подобно.

В онзи свят ти може временно да бъдеш приятел на някого, да бъдеш брат на някого. Да бъдеш добър, да бъдеш умен, да бъдеш отличен учен, може да помагаш на хората – това се считат за най-главните длъжности. Там всичките господари са най-добрите слуги. Там по-добър слуга от господаря няма…

Единственото реално нещо в света, това е разумното Слово – това, което не умира. Човек, който никога не умира, той е човекът. Човек, който умира, той трябва да знае, че се намира в един преходен свят. В себе си това трябва да го знаете, не да го учите. Всичкото нещастие седи в това, че съзнавате, че това, което имате, не е това. Мъжът страда, понеже мисли, че не е мъжът, той иска да бъде. Жената страда, защото не е жената, която иска да бъде… Една вечер вървя, идва един и ми хваща брадата. Казвам: „Какво?“„Избягал е един затворник, прилича на тебе.“ Казвам: „Аз съм един затворник и ти си вторият.“ Има един вътрешен начин. Ние хората се възмущаваме от онова, което ни се налага.

В Словото има едно разбиране. В Словото седи свободата на хората. Целият космос, целият свят в дадения случай, ако ти си в Словото, този свят е създаден за тебе. Ти може да бъдеш свободен, няма никакво ограничение. Ако ти търсиш своята свобода вън в своя физически живот, ти си на крива посока в живота. На физическия свят никой не може да бъде свободен. Тогава ще дойде някой голям човек и някой малък човек…

Човек, за да разбира условията на малкото и да разбира живота в неговите дълбини, той трябва да е малък, тъй да минава през всичките онези безгранични ограничения, за да ги премахне. Да няма ограничения в света, които да го спъват. Ако човек разбира законите на малкото, той е свободен. Ако той може да смени своята форма, може да е свободен…

Каква е идеята? Служене на Бога, служене на разумното. Бог е това, което може да ни освободи, което може да внесе в нас щастието, което може да внесе сила, което може да внесе безсмъртие, което може да внесе всичко това, което търсим в света. Не външната форма. Това, което мога да чувствувам и да опитам не само веднъж, но всеки ден да опитвам като една реалност. Какво може да ми кажете за онзи свят? Хубави са всички доказателства. Онова, което аз опитвам от небето, от Слънцето за мене дава повече, отколкото всички философски твърдения. Те са хубави, аз ги признавам, но онова, което разглеждам и разбирам, дава повече, понеже то внася в мене известен вътрешен импулс.

Казвам: „В какво седи едно верую?“ Не реагирайте върху това верую, което действа върху вас. Това, което може да ви подмлади, това, което може да възвърне вашите сили, това, което може да поправи света, това е разумното Слово. Казвате, че това Слово било у Бога. То е проявеният свят. И когато хората възприемат това Слово, сегашният свят ще се оправи. Тук на Земята има малко неразположение. Само нашата Земя е неразположена. Има и други места, където не е разположена, но се предполага, че Словото не бърза като нас. Словото или Бог не гледа на нещата така, както ние гледаме.

Сега да обясня идеята. Ти може да обереш водата на едно стъкло, но никога не може да вземеш водата на чешмата. Ти може да загасиш един човешки огън, но никога не може да загасиш светлината и топлината, които излизат от Слънцето. Ти може да спреш една каруца, но никога не може да спреш светлината, която върви в своя път. Има неща в света, които не може да се спират. Следователно ние не може да спрем движението на нашия ум, движението на нашата душа, движението на нашия дух. Всякога, когато се опитаме да го спрем, с нас се случват най-големите страдания. Искаме да направим неща, които са невъзможни. Трябва да благодарим, че не може да спрем нашия ум. Ти не може да се спреш да мислиш. Макар и да страдаш, но пак ще мислиш. И при най-големите страдания за предпочитане е да мислиш, отколкото да не мислиш, макар мислите да са отрицателни…

Ние по закона искаме да станем богати в своята мисъл. Човек не трябва да има в запас голямо количество от сили в себе си. Той трябва да има толкова сили в дадения случай, колкото му е потребно. Защото в природата съществува един закон на обмяна. Всеки момент ще имаш толкова сили, колкото ти е потребно; толкова мисли, колкото ти е потребно; толкова чувства, колкото ти е потребно; толкова постъпки, колкото ти трябват. Ако ти се опиташ да си направиш един склад като един търговец, ти ще се намериш в противоречие със себе си.

Казвам: Словото е навсякъде. Може да направите един опит. Вие сте чели, казвате: „В начало бе Словото.“ Казвате: „Това е една отвлечена работа, Словото.“ Това е вашият копнеж: искате в света да бъдете силни, искате да бъдете свободни, искате да бъдете богати. Какво ли не желаете. Колко хора, които следват по този начин, който дава съвременният живот, колко от тези хора са постигнали това, което те желаят? Малцина са го постигнали…

Ние сега имаме механическо разбиране, очакваме да дойде Христос от небето и да ни освободи. Та нима русите не дойдоха да освободят българите? Че ако дойде Христос да направи едно руско освобождение, ще бъдат ли свободни? Пак няма да бъдат свободни. Българите днес свободни ли са? Не са свободни… Единственото, което може да освободи хората, то е Словото. Всичките хора трябва да го възприемат. Това Слово трябва да работи там, но трябва да вярваме в това, да прилагаме, да се направи един опит.

Искам да ви наведа на мисълта да има единство в света. Всички хора имат добро желание. Има нещо неразбрано. То произтича от едно вътрешно състояние, една обстановка, с която човек не се е справил. В душата на всеки човек, в когото проникне любовта, в ума, произвежда резултат. Като проникне в сърцето, произвежда друг резултат. Като проникне в душата, произвежда друг резултат. И като проникне в духа, произвежда друг резултат.

Затова е казал Моисей, който е разбирал този закон: „Когато любовта проникне в ума на човека, когато любовта проникне в сърцето на човека, когато любовта проникне в душата на човека и когато любовта проникне в духа на човека, тогава той може да разбере Словото“. Във всичките области трябва да проникне. Ако любовта проникне само в твоя ум, ще имаш само една четвърт от истината. Ще разбираш любовта с мисълта си. Ако любовта проникне в сърцето ти, ще разбираш любовта със сърцето си. Ако любовта проникне в твоята душа, ще разбираш любовта с душата си. Но ако любовта проникне и в твоя дух, ще имаш истинско разбиране. Всеки от вас може да отвори прозорците на вашето сърце, прозорците на вашия ум, прозорците на вашата душа и прозорците на вашия дух. Любовта може да влезе през тези прозорци и да ви даде онова истинско разбиране. Че като влезе, вие да бъдете доволни от това разбиране. Тогава всеки от вас може да бъде полезен не само на себе си, но може да бъде полезен и за другите.

„Словото бе у Бога и Словото бе Бог.“ И казва Христос, че Словото стана плът. Казвате някой път, че плътта е Словото. Значи, когато Словото стане плът, то вече видоизменя и самата човешка плът. Словото примирява в света всичките противоречия, които съществуват.

Казвам едно практическо приложение за млади и големи. Младият да приложи Словото като млад. Всичко, каквото пожелае неговото сърце, нека да го изпълни. Всичко онова, което желаете, да съгласувате със Словото. Възрастният да изпълни всичко, каквото душата му желае. Всичко това ще бъде в съгласие със Словото. Старият да изпълни всичко, каквото душата му желае. Всичко това ще бъде в съгласие със Словото, каквото духът му желае. Всичко това ще бъде в съгласие със Словото, което е Бог. Тогава ще има едно вътрешно единство. То е най-голямото постижение, което може да имат и млади, и стари. Младият като възприеме Словото, няма да остарява. Старият, като възприеме Словото, ще се подмлади. Възрастният като има Словото, той ще бъде нито млад, нито стар, той ще бъде във вечната младост.

Аз наричам възрастни тези, които са съвършени. Младият е, който се стреми към съвършенство. Старият е, който е опитал. И възрастни хора са само онези, които са завършили своето развитие в света. Те са възрастни. Които са стари, има още да прогресират.

„В начало бе Словото и Словото бе у Бога.“ Желая туй Слово да бъде у вас и да стане за вас една наслада. То ще бъде Бог у вас.

COMMENTS

WORDPRESS: 0