Учителя: Днес между всички народи и общества се явяват нови хора, с нови и светли идеи, които подтикват човечеството напред

Учителя: Днес между всички народи и общества се явяват нови хора, с нови и светли идеи, които подтикват човечеството напред

Откъс от беседата „Изново“, държана от Учителя Петър Дънов на днешния ден преди 90 години: Като разсъждавате върху новото, вие ще се домогнете до н

Откъс от беседата „Изново“, държана от Учителя Петър Дънов на днешния ден преди 90 години:

Като разсъждавате върху новото, вие ще се домогнете до нов начин на мислене. Вие ще дойдете до заключение, че многото неща носят нещастия за хората. Многото богатства правят човека нещастен. Многото знания представят товар за човека. Колко от своите знания човек може да приложи в живота си? Какво ви ползва знанието на цялата Библия, знанието на много стихове от нея, наизуст, ако не ги прилагате в живота? Срещате двама души, единият от които знае цялата Библия и Евангелията, но не ги прилага в живота си, а другият знае само стиха „Бог е Любов“ и го прилага в живота си. Как мислите, кой от двамата се ползва повече от знанието си? Кой от двамата е по-силен човек?

Някои от авторитетите на науката казват, че при движението си, орбитата на Земята постепенно се стеснява, при което се очаква един ден Земята да образува права линия със Слънцето. И при това положение, Земята ще продължава да живее. На мнозина се вижда чудно, как е възможно, при такава промяна със Земята, тя пак да продължава да съществува. Да се задава такъв въпрос, то е все едно като кажа на мравката, че ще живее дълъг живот, тя да ме пита дали ще живее по същия начин, както днес живее. Някога, в далечното бъдеще, мравката ще живее като човек. Колкото и да говоря на мравката за човешкия живот, тя няма да ме разбере. За мравката човешкият живот е толкова разбран, колкото и духовният живот – за обикновения простосмъртен човек.

Духовният живот е неразбран за човека; религиозният живот е неразбран за човека; моралният живот е също неразбран за човека. До кога този живот ще остане неразбран? Докато дойде до положение той да го живее, а не само да говори за него. Когато някой говори за морален живот, а не го живее, това показва, че този живот за него е неразбран. Някой говори за морален живот, а при това, краде; той говори за духовен живот, а го изключва от себе си; той говори за сила, а като го срещне мечка, бяга, крие се от нея. Де остава силата на този човек? – Ама мечката беше много голяма, с рунтава козина и ме изгледа много страшно.“

Питам: на какво се дължи страха? Кога се е явил страхът за пръв път? Акробатът, който върви по въже, е смел и решителен, докато пази равновесие под краката си. Това значи: докато се образува перпендикуляр, от главата към краката му, акробатът е смел. Равновесието му се дължи на този перпендикуляр. Щом перпендикулярът се наруши, равновесието изчезва и акробатът започва да губи своята смелост. Следователно, страхът е резултат на някаква вътрешна причина в човека, която го отклонява от правата линия на неговия живот. Страхът показва, че човек е изгубил своето равновесие. Съмнението, неверието е довело човека до положение толкова много да опорочи своя живот, че да заприлича на стар лихвар.

Едно време полици не съществуваха и хората нямаха толкова страдания, колкото днес имат. Сега, някой подписва една полица и се нагърбва цял живот да я изплаща. И след всичко това хората казват: Да се осигурим!“ – Как ще се осигурят? Като плащат полици цели 20–30 години наред, докато косата им побелее? Сутрин, като ставате, и вечер, като си лягате, все този биволски език – полицата – носите в ума си и казвате: Няма какво, трябва да се плаща!“ И след това някой учен пише как сгрешил първият човек. Богословът пък пише колко време трябвало да се изплащат греховете на първите човеци… Някои от тия учени са изчислили, че за големите наказания човек трябвало да плаща толкова години наред, колкото са нужни за изпаряването на водата от океана, като се приеме, че всяка година се изпарява по една капка вода от океана. Страшно е това наказание!

Питам: Отде знаят учените тия неща? Те били ли са при създаването на Божественото право? Това са човешки измислици. Тия учени се спират върху стиха от Писанието, дето е казано: „Ще ви изхвърля от пред лицето си.“ Да, но по-нататък е казано: „О, Израилю, обърни се към мене, и аз ще те помилвам!“ Следователно, с какво право тия учени определят такова грамадно число години, за изправяне на човечеството? Само Бог има право да наказва и да прощава грешника. Той го създаде, и Той ще го прости…

Ще приведа един малък разказ, за изяснение на тази идея. Един светски господин уловил в гората едно хубаво славейче и го турил в кафез, да му пее. Всяка сутрин той му турял вода, храна, наглеждал го, радвал му се. Всичко имало славейчето в този кафез, но свобода нямало. Един ден, в ръцете на този господин попаднала Библията и Евангелието, и той започнал редовно да ги чете. Под влияние на тази книга, той се обърнал към Бога и започнал да размишлява върху главните принципи, които се съдържали в нея. Като размишлявал върху Истината, която носи свобода, той си казал: Наистина, всяко живо същество трябва да се ползва от свободата, която му е дадена от Бога. Щом е така, аз ще пусна и моето славейче на свобода. Понеже свободата на това славейче зависи от мене, аз ще изпълня този велик Божи закон. Взел кафеза в ръцете си, изнесъл го навън, закачил го на един гвоздей и го отворил. В това време, една сълза се търкулила по лицето му: дожаляло му за славейчето, което тъй хубаво го веселило със своята песен, но казал: Ти прекара при мене скръбни дни, лишено от свобода и простор. Бъди щастливо от този момент и радвай се на свободата, която ти е дадена.“ Като видяло кафеза отворен, славейчето радостно подскочило и хвръкнало на свобода. След два-три деня славейчето дошло пак при своя господар, но с другарка. Влезли в кафеза и там прекарали нощта. На сутринта пак напуснали кафеза. На другата вечер славеят пак влязъл в кафеза на господаря си. С това той искал да му каже: Понеже ти ме обичаш, аз ще дохождам всяка вечер с другарката си, да ти пея, а сутрин ще излизам в гората на свобода...

Днес всички хора се намират в положението на Апостол Петра: хвърлени в тъмница, краката им в букаи (окови) и чакат да дойде някой, да ги освободи. Ангелът се моли сега за вас и слиза от небето, да ви освободи. Той влиза в затвора, сваля букаите от краката ви и казва: „Излезте вън!“ – Излезте вън, не мислете за своите стари затвори, идете при своите братя и сестри и заедно с тях, благодарете на Бога, че ви е избавил.

За да постигнете това, за да дойде ангел Господен от небето да ви избави, вие трябва да имате разбиранията на онзи забележителен американски генерал, който, като вървял един ден из улиците, минал покрай една казарма, в двора на която видял малка дружина войници, около 10–15, които се мъчели да вдигнат една голяма греда. Той се приближил при тях и взел да наблюдава, какво ще стане. Войниците се мъчели да вдигнат гредата, но не могли. Генералът погледнал към взводния им и попитал:

– Защо не помогнете на войниците, заедно да вдигнете гредата?

– Аз съм взводен, а те – обикновени войници. Моята работа е да заповядвам, а те трябва да изпълняват.

Тогава генералът се навел, турил рамото си под гредата и помогнал на войниците да я вдигнат. След това, той се обърнал към взводния, подал картичката си и казал: Господине, ти си началник на тази малка дружина; аз пък съм генерал Вашингтон.“

По същия начин и Бог изпрати Сина си сред човечеството, да ги научи на закона на служенето. Затова Христос казва: „Не дойдох да ми послужат, но да послужа.“ Син Божи дойде да помага на хората, а те – обикновени простосмъртни, обикновени взводни началници на малки дружини, командири – искат да заповядват на света. Питам: от какво страда светът? От командири. Светът е пълен с командири, със взводни. Дето да се обърнете, все командири ще срещнете: и в науката, и в изкуствата – навсякъде в живота. Щом дойде въпрос, да се помага някому, ние трябва да бъдем готови да подложим рамото си под гредата, т.е. под мъчнотията и да я повдигнем. Мъчнотиите и благата са общи за цялото човечество.

Ще приведа още един пример за правилни разбирания. Един ден американският председател на републиката, Вашингтон, вървял из града и спрял малко на пазаря. В това време, той видял, че един богат човек се озъртал, като че търсил нещо. Той го запитал:

– Господине, какво търсите?

– Търся някой човек, да ми занесе пуйката до дома.

– Аз мога да ви услужа.

– Добре, вземете пуйката.

Тръгват двамата: богаташът напред, председателят на републиката след него. Стигнали най-после до дома на богаташа. Последният се спрял, бръкнал в джоба си, извадил от кесията си четвърт долар и го подал на носача. Носачът погледнал към парите, погледнал към богаташа и мълчал.

– Защо не вземеш парите? Не си ли доволен от това, което ти давам? Ето, вземи още четвърт долар!

Той пак мълчал.

– Защо мълчиш? Навярно си недоволен нещо. Че пуйката не струва колкото възнаграждението, което ти дадох.

Тогава, Вашингтон извадил от джоба картичката си, подал я на богаташа, като му казал: Приятно ми е, че можах да Ви направя една малка услуга – „Председател на републиката – Вашингтон“

И съвременните хора, като този богаташ, са научени да извадят от кесията си четвърт долар, да го дадат на носача, който носи пуйката им и с това, разрешават въпроса. Да, ами ако този носач е Председателят на Републиката? Какво ще правят тогава? Съзнание и разбиране се иска от хората…

Какво правят съвременните хора, като се натъкват на някои противоречия? Като не могат да ги поставят на съответните им места, те казват: Бог не ни обича, хората не ни обичат, никой не мисли за нас и т.н. – Каква е тази философия? Къде може да заведе човека тази философия? Няма защо да очаквате на хората да ви обичат, да се молят за вас. Всеки сам трябва да се моли за себе си, всеки сам трябва да работи. Когато положението ви е много затруднено, можете да се помолите заедно с приятеля си, но всякога трябва да разчитате първо на себе си. Като се помолите двамата, молитвата ви ще бъде приета…

Духовният човек е необходим на хората дотолкова, доколкото да им даде направление в живота, да ги подтикне към Великото Начало. Днес между всички народи и общества се явяват нови хора, с нови и светли идеи, които подтикват човечеството напред. Тези хора се срещат навсякъде по света: в Америка, в Англия, в Германия, във Франция, в Китай, в Япония, в Русия, в България и т.н. Те носят нов морал, нови разбирания, които служат като звено, като условие, за привличане към земята на енергиите, които идат от духовния свят.

И ако хората днес са недоволни от себе си, причината за това се дължи на факта, че много от небесните извори са затворени за тях и те не могат да ги използват. Много от енергиите, необходими за пресъздаването на техните мисли и чувства, не достигат до сърцата и умовете им. Защо? Те сами са прекъснали тия съобщения и сега трябва усилено да работят, да ги възстановят. Някой е недоволен. Защо? Липсва му нещо. Голяма липса има сега в света! За да се набави тази липса, изискват се нови хора, нови общества, които да привличат духовните блага към Земята…

Всеки човек трябва да проявява Божественото, което се крие в него. Всеки ден носи определени Божествени блага за всеки човек, но той трябва да знае как и де да ги намери. Когато слънцето изгрява, знайте, че то изгрява за всеки едного поотделно. Това не значи, че човек трябва да се изолира, да се отдели от другите, но трябва да съзнава, че един от слънчевите лъчи е определен за него. Всяка сутрин човек трябва да излиза, да посреща изгряването на слънцето с вяра, с интелигентност и с разумност, че този момент, именно, той ще приеме определената за него енергия. Сегашните хора са подложени на вътрешен тормоз, вследствие на съмнения, на подозрения, на които често се натъкват…

Достатъчно е, да пожелаеш да бъдеш богат, или красив – в този момент още някой е станал богат или красив. Законът е такъв. Искаш да бъдеш учен – някой е станал учен. Радвайте се, че желанията ви се изпълняват. Щом един човек реализира желанията си, всички могат да ги реализират. Значи, всички желания са реални и постижими; въпросът е само до времето.

Мнозина са недоволни от живота, поради това, че някои неща остават за тях тъмни, необяснени. Според мене всички неща са обяснени; въпросът е да намерите онези хора, които знаят истината по тези въпроси. Тези хора можете да ги намерите навсякъде: и в България, и в Германия, и в Англия, и в Китай, и в Япония, и в Индия. Има само един начин, по който можете да ги намерите. Кой е този начин? Като похлопате на всички врати по лицето на Земята и никъде не ви задоволят, най-после, ще намерите последната врата, отдето ще излезе човекът, който носи Истината в себе си. Характер се иска за това! Някой, още на първата врата, може да попадне на човека на Истината. Друг ще хлопа на стотина врати и едва тогава ще намери Истината. Трети пък, ще обиколи всички врати в света, докато най-после попадне на онази, която с векове е търсил.

COMMENTS

WORDPRESS: 0