Учителя: Днес Христос слиза на Земята със запалена свещ да търси истински човеци

Учителя: Днес Христос слиза на Земята със запалена свещ да търси истински човеци

Откъс от беседата „Нито тържик (торба)“, държана от Учителя на днешния ден преди 100 години:„Нито торба за път, нито две дрехи, нито обуща, нито т

Откъс от беседата „Нито тържик (торба)“, държана от Учителя на днешния ден преди 100 години:

„Нито торба за път, нито две дрехи, нито обуща, нито тояга; защото работникът е достоен за своята прехрана.”

Матей, 10:10

Този стих е малко изтъркан. Сегашните хора страдат все от торби. Всички сте запознати с устройството на торбите и ги носите. Циганките носят кожени торби, в които турят брашното си. Различни торби има: за леща, за грах, за боб и др. Устата на торбата е всякога отворена. Тя има голяма уста. Когато се туря сирене в нея, устата й става по-малка. Има и железни торби. Изобщо, светът е пълен с торби. Ние взимаме думата „торба” в идеен смисъл.

Причината за всички спорове в света е все торбата. Заспиш някъде, вземат ти торбата, и ти започваш да я търсиш. Съществуват три вида торби: материална, сърдечна и умствена. Христос казва: „Който е тръгнал за Царството Божие, не му трябва торба.” Който е тръгнал на път, не му трябват нито две дрехи, нито две обувки. Изобщо той не трябва да работи с числото две, което е число на разединяване. Ако имате много идеи във вашата умствена торба, взети оттук-оттам, мислите ли, че ще бъдете осигурени? Циганката трябва всеки ден да мисли как да напълни своята торба. В това отношение днешната култура е култура на торбата. Всеки казва: Да имам къща, да имам имот, това-онова – торбата ми да е пълна.

Христос казва: „Който е тръгнал на път.” Пътят, това е честният труд, честната работа. – Кое спасява земеделеца? – Ралото. Като тегли браздите, той ще се спаси. Всяка бразда, теглена назад и напред, представя философията на живота. Всяко качване и слизане е закон на работа. Работата е подтик на Божествения живот в човека. Човек не може да работи, докато в душата му няма стремеж към нещо. Като работи, той осмисля живота си и избягва всички спорове и недоразумения. Това значи торбата да се движи назад и напред. Оня, който се връща назад, за да тръгне напред, е културен човек. „Нито торба”. Често тази торба събира толкова много хляб, че не може да се изяде. Като стои известно време в торбата, хлябът започва да мухлясва. И мишките обичат торбата, защото има какво да си хапнат от нея.

Следователно лошите мисли в човека не са нищо друго, освен торба, пълна с мухлясал хляб. За да се освободиш от лошите мисли, свали торбата от гърба си, тя не ти е нужна. Ние трябва да се освободим от торбата, защото тя е човешко изобретение, човешко учение – учение на залъгалки. Катаклизмът, който виждаме сега в света, се причинява все от борбата на хората за торби. Спорът между богати и сиромаси е спор за торби. Богатите имат пълни торби, а бедните – нищо нямат. Бедните казват: „Вместо да ходим от къща в къща да просим, по-добре да оберем богаташите.“ Така се явяват социалните идеи. Всеки казва: Да видим сега как да изпразним пълните торби.

Питам: Как ще се уреди светът, ако всички торби са празни? Казвате: Защо животът трябва да се слага по тоя начин? Питам: Защо животът да не се слага по тоя начин? Въпросът на въпрос отговаря. Защо трябва да имаш торба? За да живееш по-охолно. Защо трябва да имаш торба? За да станеш ленив, да се домогнеш до по-лек начин за живеене. Който иска да стане по-груб, по-нахален, по-ленив; нека носи торба. Човек, който носи торба на гърба си, никой не го приема с радост в дома си. Ако дойде в дома на някого, той гледа по-скоро да се освободи от него… С една дума казано: Който е тръгнал на път, той не носи със себе си нито злато, нито сребро. Няма да се спирам да обяснявам какво нещо е златото и какво – среброто.

– Какво представя тоягата? – Тя е международното право. Христос казва: „Не ви трябва такава тояга.” – За кои хора не трябва тояга? – За ония, които са тръгнали на път, които разбират Божествените закони. За такива хора не е нужно нито торба, нито тояга. Те са осигурени сами по себе си. Ако вие сте в съгласие с великите сили, които регулират живота, с малко физически труд щяхте да минете добре и да ви остане време за вашето умствено и духовно развитие. Понеже не разбирате Божиите закони и не сте в съгласие с тях, вие изразходвате повече енергия, отколкото трябва, и не ви остават сили да се развивате духовно.

Помнете: Всички удоволствия, които днес имате, не са нищо друго освен торбата, за която Христос говори. Отивате на театър, на някакво представление – и то е торба. Не говоря за театъра като изкуство, но като външна забава, както мнозина гледат на него. Разбирайте ме идейно, а не по буква. Само така ще видите, че навсякъде в живота има торби. Отиваш на театър, гледаш някаква драма и слагаш нещо в торбата си без да го приложиш. Само оня хляб ви ползва, който е в стомаха, а не оня, който е в торбата. Вероятността да използваш хляба в торбата е само едно на сто…

Защо трябва да носите тая торба да се уморявате? Носете една идея в себе си, която да ви спаси. Сега вие се чудите с коя партия да се свържете: с демократичната ли, с болшевишката или с монархичната? Сами не знаете какво да правите. Казвам: Освободете се от всички торби, каквито и да са те. Спасението ви не е в торбите… Всяка идея, като се приложи, се изопачава… И християнството, най-великата идея в света, също се изопачи. За своята идея католическата църква изгори толкова много хора, без да спаси човечеството. Според мен всяко учение, всяка идея, която пърли хората на огъня, която ги беси и убива, има един и същ резултат.

Някои казват, че са хора на новото учение. Питам: Бесите ли хората? – Бесим ги. – Мразите ли ги? – Мразим ги. – Тогава вашето учение е старо, но с нов надпис. Вие носите старите торби. Казвате, че според закона на кармата човек непременно трябва да бъде бит, обиран, бесен – да пострада малко. Да, докато носиш старата торба на гърба си, докато носиш две дрехи, обуща и тояга, непременно ще страдаш. Съберат се двама души на едно място. Единият вади от своята торба, и другият вади от своята торба, докато се скарат. Това не е нищо друго освен пренасяне на материалите от една торба в друга. – Защо се карат тия хора? – Да докажат кое учение е по-право. Право учение е това, което вади от своите пълни торби и дава на ония, на които торбите са празни. Право учение е това, което уравновесява енергиите в природата. Това се отнася и до обществения, и до семейния, и до частния живот на хората.

Днес, където и да отидете, навсякъде ще срещнете торби. Ако влезете в едно семейство, ще видите, че и бащата, и майката, и децата имат торби. В училищата и учителите, и учениците имат торби. Ето защо всички хора се карат. Където е любовта, там има работа, а не торби…

Христос казва: „Не пълни своята торба, т. е. устата си.” Това значи: Не задържай храната в устата си, да се осигуряваш за утрешния ден. Няма по-глупаво нещо от осигуряването. Когато възприемете една идея, не я задържайте в ума си, но я асимилирайте. Защо ще я държите в торбата си? Обработете я и я пратете в света, да се използва от всички. Да задържаш нещата в торбата си значи да премяташ едно и също нещо от едно място на друго, без да постигнеш някакъв резултат…

И тъй, първото нещо, което се иска от човека, е да се освободи от старaта торба. Причината за явяването на торбата е човешкият ум. Когато умът в човека се свърже с чувствата, се явява злото. Забелязано е, че омразата например не се явява между глупави, но всякога се явява между учени, между умни хора.

Питате: От християнско гледище кое заставя човека да греши? Могат да се дадат различни отговори. Когато Бог създал света и поставил човека в рая, в сърцето му се явило желание да обсеби света. Така неговата алчност е станала причина за падането му. Наблюдавайте живота на хората, да видите как алчността става причина те да грешат. Момък иска да се ожени за една богата мома. Той ще я открадне от родителите й, ще употреби насилие. Това се дължи на неговата алчност за пари. Той обича повече парите на момата, отколкото нея. На същото основание мнозина се борят да влязат в Царството Божие с насилие. Това е криво разбиране…

Когато се казва, че трябва да вложиш любовта си в работа за благото на своя брат, тая любов ще даде плод. Плодът на любовта е идване на Царството Божие на Земята. Кой гладен не се е задоволил като го нахраните? Кой жаден не се е задоволил като го напоите? Кой паднал не е благодарил като го повдигнете? Хлябът води гладния в Царството Божие. Водата води жадния в Царството Божие. Любовта към падналия води последния в Царството Божие. Душата носи в себе си Царството Божие.

Какво представя идването на Царството Божие? – То е оня вечен и постоянен стремеж на душата, която излиза от Бога и отива на Земята да служи. Царството Божие иде на Земята и си отива без да го владее някой… Вие говорите, че Царството Божие е във вас, а същевременно го търсите отвън. Имате царство, царе нямате. Ако имате царе, не знаете какво управление да изберете…

„Който е тръгнал на път.” – За кой път говори Христос? – За пътя на прогреса. Който е тръгнал в тоя път, трябва да се освободи от всички стари идеи. Това трябва да стане доброволно. Всяко насилие върху човека, да отнемеш торбата му, води към стълкновение, към спор.

„Нито две дрехи.” Под „дреха” Христос разбира съвременния строй. Една дреха ви трябва, но да знаете на кого да служите. Едно служене има в света – служене на Бога. Когато се казва, че трябва да служим на народа, знайте, че той е дете на човечеството. Следователно като служите на човечеството, ще служите и на народа…

Хубаво е българското хоро. Всяка мома, която иска да се ожени, трябва да отиде на хорото… В българските хора има по-голям смисъл, отколкото в европейските игри, където играят двама по двама. Ако момата играе само с един момък, както се играе по баловете, нищо няма да придобие, особено ако момъкът е демагнетизиран. Същата мома на хорото ще спечели нещо. Тя ще се върне вкъщи разположена и ободрена, защото е приела от общия магнетизъм на участващите на хорото. – Трябва ли да играем на хорото? – Ще играете, но като българи, а не като европейци. Добре е да се събирате по 200-300 души заедно и да играете, а тъй двама по двама или ще спечелите, или ще изгубите. Същия закон се отнася и до учените хора.

Някои казват, че около мене имало някаква тайна верига. Чудно нещо каква ще е тая тайна верига? Като се съберат 200- З00 души на едно място и се магнетизират, всички ще ги видят. Хорото става на открито. Следователно под „верига” разбирам брънка от живи същества, мъже и жени, свързани в общ танц, като дервишите. Разликата е само в това, че дервишите не пускат жени в игрите си. При това те прекаляват в своите игри. Като дойдат до последното завъртване, от устата им започва да излиза пяна. Щом дойдат на себе си, започват да пророкуват. По тоя начин стават насилствено пророци. Това не е пророчество. Това са етикеции, каквито съществуват в отношенията на хората…

Казвам: Всички покривки трябва да се свалят. Те са старите торби, от които човечеството трябва да се освободи. Причината за болестите се крие в ръкавиците на сегашните хора. Те внасят утайките и нечистотиите в кръвта. – Аз съм християнин. – Като християнин, очисти ли кръвта си? Научи ли правилата за чистене на кръвта? Научи ли правилото как да дишаш, как да приемаш Божествения въздух? Научи ли правилото как да създадеш права мисъл в себе си? Може ли твоята мисъл да даде плод?

Каква е разликата между реалните и фиктивните или недействителни плодове? Ако ви дам една ябълка или круша от восък или от гипс и една от плодно дърво, как ще ги различите? Истинските плодове носят сила в себе си. Следователно всяко учение трябва да се опита първо с ума, после със сърцето и тогава ще се произнесете за него. Едно учение е истинско и на мястото си, ако постоянно внася сила в ума и любов в сърцето. Казват, че някой припаднал от любов. Аз не говоря за любов, която кара хората да припадат. Който припада от любов, той е играл на дервишкото хоро…

Христос казва: „Всеки държавник, който е тръгнал в Божествения път, трябва да остави своята торба. Всеки учител, който е тръгнал в Божествения път, трябва да остави своята торба. Всеки свещеник, който е тръгнал в Божествения път, трябва да остави своята торба. Всички хора трябва да оставят своите торби. Горко на ония, които не оставят своите торби! Горко вам, книжници и фарисеи! Горко вам, лицемери! Това са силни изречения. – Защо? – Защото ние обличаме своите заблуждения в хубави форми и ако някой се осмели да каже истината, вижда ни се грубо. Аз уважавам българите за техните хора, на които има радост и веселие. Това е култура, това е религия.

Казвате: Да си поиграем, да минем по-весело, не ни трябват много деца. – Защо не искате много деца? Когато става въпрос за плодове, искате крушата и ябълката да родят много. Щом дойде до вас, не искате много деца. Нека се родят толкова деца, колкото е определено. Нужни са деца, но деца на доброто.

…Снемете торбите от гърба си и оставете всеки да се развива свободно. – Дали тоя човек е добър или не? – Не се грижи за това. Бог е промислил за всичко. Българите казват: „Бог дава, но в кошара не вкарва.” – Щом работиш, Бог и в кошарата вкарва. Ако не работиш, Бог нищо не вкарва. Мислите ли тогава, че човек може да заеме първо място и да го задържи, ако нищо не работи? Първото място има отношение към човек, който е в състояние да свърши една велика работа. Учителят му дава да реши една трудна задача и той я решава… Първото място се дава на силните хора, които имат характер и могат да се жертват. Който е готов да живее за другите, ще вземе първо място; който живее само за себе си, взима последно място. Музикантът се изпитва с трудните парчета. И ако ги изсвири добре, тогава го поставят на първо място. В това отношение на никого не правят отстъпки…

Следователно първото място подразбира способността на човека и благородството на неговата душа. За да разбираш смисъла на нещата, трябва да имаш възвишен ум и благородно сърце. Някоя жена не може да търпи мъжа си, а иска да бъде първа в Царството Божие. Казвам й: Щом не можеш да търпиш мъжа си, на оня свят ще бъдеш последна. Същото се отнася и до мъжа, който не може да търпи жена си…

Христос казва: „Нито торба за път, нито две дрехи.” Това се отнася до сегашната епоха. Ако ме питате какво ще стане със света, казвам: Не се безпокойте, светът ще се освободи от всички торби, от двете дрехи, от обущата и от тоягите. Това значи: Светът ще се освободи от всички лъжливи, стари учения, които само събират без да изпълняват Божията воля. Това са торбите на досегашния свят. С тях вече ще се ликвидира. Така говори Господ, така пише Той в своята книга…

Сега и на вас казвам: Хвърлете старата торба, за да облечете новата, която крие магнетична сила в себе е. Хвърли старите мисли, които са старата кожа в тебе. Хвърли старите чувства, които създават омразата. Тя трябва да се превърне в любов. Хвърли старата торба, за да се разбереш с брата си. От две хиляди години носиш тая торба, овехтяла е вече. Като говори за торбата, Христос има предвид човешкото естество, което лесно се поддава на съблазни и изкушения. Като пипам тая торба, се пазя от нея. Всеки, който мете старите къщи на хората, ще заболее от нещо. И аз се отказвам да мета стари къщи. Така, както сега хората метат, аз не признавам това изкуство.

В бъдеще метлите ще работят с електричество. Ще се пусне токът и всичко ще се изчисти изведнъж. Сега домакинята мете цял ден и мисли, че всичко е изчистила. Достатъчно е да погледнете въздуха, в осветената от слънце стая, за да разберете, доколко е чист той. Цялата стая е пълна с прах. Същото става и в обществата, и в народите. Дойде един реформатор, иска да преобрази света, но в края на краищата нищо не излиза…

Когато хората възприемат Божията Любов, тогава те разберат, че човечеството е техен баща, а те – деца на този баща. Тогава ще дойде единение, братство и равенство между народите. Аз изхвърлям думата „равен, равенство” от Божествения речник. Туриш ли тая дума между хората, дяволът веднага ще ги посети. Братството е на място, но равенството е изопачена дума. Братството почива на любовта. За каква любов говорите: човешка или Божествена? Помнете: Любовта е една и неделима. Тя е велика идея, велик импулс. В тая любов се крие всичко; и братство, и свобода, и знание, и мъдрост, и култура, и цивилизация. Пред Божията Любов всичко отстъпва.

… Откажете се от старите торби, дрехи, обувки и тояги. Някои философи ме питат: Голи ли трябва да ходим? Вие разбирате ли какво ви се говори. Казвам: Съблечете старите си кожи, за да облечете нови. Ако от днешната беседа не можете да се откажете от старите си торби, вие ще се върнете пак същите, със същите страдания и недоразумения и ще гледате на всеки новодошъл като на оглашен, като на човек, който иска да се домогне до нещо…

Често моралистите говорят, че човек трябва да бъде честен и справедлив. Питам: Може ли да бъдеш честен и справедлив, щом вървиш по пътя на мравката? Не мисли за мравката, не мисли за оня, който ограбва…– Да не слушам ли тоя учен? – Остави тоя учен настрана, той е мравка. – Кого да слушам? Да вярвам ли, че душата е съчетание на ум, на сърце, на воля? – Няма какво да вярваш. И да вярваш, и да не вярваш, все едно; всичко това е в тебе. Ти сам си философ, всичко сам трябва да решиш. Ако си гладен, ела при мене, ще те нахраня. Ще ти дам хляб да се наядеш. След това вече можеш да мислиш.

Ако имаш нужда от въздух, поеми го дълбоко, след това ще се обновиш. Кой ти е дал хляб да се нахраниш, не е важно – резултатът е важен. Същото се отнася и до всяко учение. Не е важно от къде си възприел известна истина. Важно е тя да е Божествена и да внесе живот в тебе. Като говоря за философи и учени, едно искам да зная – носят ли те оня хляб, който подържа живота.

Откажете се от старите торби, които ви правят недоволни. Наблюдавам кое прави хората недоволни. Ако дам на някого едно парче хляб, съседът веднага поглежда недоволно към него и казва: Ти даде на тоя по-голямо парче хляб от моето. Ти напълни неговата торба. – Приятелю, имаш грешка. На никого не слагам хляб в торбата. Това, което давам, трябва да се изяде веднага. Никого не осигурявам, нито себе си осигурявам.

Един ден срещнах един беден, искаше помощ. Дадох му каквото можах. На другия ден пак го срещнах, пак иска помощ. – Какво направи с вчерашните пари? – Изпих ги. – Щом е така, ще дойдеш с мен в една гостилница, там да си хапнеш. Няма защо да се осигуряваш за утрешния ден. Някой просек вземе парчето хляб, което му давам, но не е доволен, иска повече. Казвам му: Изяж хляба и виж какъв резултат ще произведе в тебе. Ако внесе нещо добро в тебе, хлябът е хубав и даден с любов.

Приемете учението, което ви проповядвам сега. И като се върнете по домовете си, пожелайте да заживеете добре с всички свои братя и приятели. Това значи да търсите Бога вътре в себе си, а не отвън. Никъде не съществува такъв Бог, какъвто вие търсите.

– Къде е Бог? – На тоя въпрос не може да се отговори. Това е все едно да питаш къде е слънцето. Не питай къде е слънцето, но изложи гърба си на слънчевата светлина и топлина и ще разбереш къде е то и какво представлява. Слънцето, което дава светлина и топлина, е пътят, който води към Бога на любовта. Той повдига хората, обединява ги и възкресява. Вън от Него никакъв Бог не съществува… От две хиляди години вие говорите за Господа, но Той още не е оправил света. – Защо? – Защото говорите за Господа, а се кланяте на хората. Кланяте се на тоя учен, на оня философ… Кой от вас е приложил едно учение и е останал доволен от него? Ако се намери такъв човек, бих седнал при нозете му да слушам какво е неговото учение и как го е приложил.

Ето толкова години вече проповядвам на софиянци, но никой още не е на правил опит да приложи това учение. Някои ме слушат, клатят глава и казват: Големи грешници сме. – Аз не търся стари сметки. На всекиго казвам: Сей! Каквото посееш тая година, това ще излезе. Сей жито, царевица, ечемик, боб. Това, което посеете, ще ви ползва не само в материално отношение, но и в духовно. Житото, царевицата, ечемикът, бобът са символи. Ще кажете, че вие знаете какво представят житото, царевицата. Знаете, приятели, всичко знаете. Няма човек в света, който да не знае какво представят житото, царевицата, бобът и др. Мнозина мислят, че всичко знаят, а всъщност малко знаят. Мнозина мислят, че са осигурени, а всъщност не са осигурени.

Преди години отидох в Рилския манастир. Като разгледах всички забележителности, заведоха ме в една стая да видя черепите на някои калугери, живели в тоя манастир. Заинтересувах се да ги прегледам, защото мога да чета по тях. Прегледах ги и поисках да ми дадат една свещ. Като осветих всичките черепи, дойдох до последния. Едва поставих свещта в черепа и тя изгасна. Мислено се обърнах към духа на оня, чийто беше черепът и му казах: „Приятелю, не се безпокой. Каквото прочета, ще задържа за себе си, на никого няма да кажа какво съм прочел. Ти живя преди много години на Земята, но и до днес още се страхуваш да не разберат какъв е бил миналият ти живот. Не се страхувай, но изправи живота си, защото като дойдеш следващия път на Земята, няма да бъдеш по-добре, отколкото си бил в миналото.“…

Днес Христос слиза на Земята със запалена свещ да търси истински човеци. Така е направил един от гръцките философи – Диоген. Той запалил свещ и тръгнал с нея из града. Всички го питали: Защо си запалил тая свещ? Какво търсиш? – Човеци. – Не виждащ ли, че светът е пълен с човеци? – Търся истински човеци. И Христос зададе въпроса: „Когато Син Человечески дойде втори път на земята, ще намери ли достатъчно вяра?” Ще намери ли хора, които ще приемат това учение?

Питам: Дали пак ще се отрекат, както преди две хиляди години? Трябва ли пак да кажат: „Имай ме отречен! Не мога да страдам за Тебе.” Христос казва: „Който не се отрече от баща си и от майка си и не ме последва, не е достоен за мене.”

Аз правя допълнение към тоя стих: Който приеме баща си и майка си, брата си и сестра си в своя дом с любов, той е достоен за мене. Това е контраст на първия стих. Единият стих е взет в отрицателна форма, а другият – в положителна. Христовото учение е приемливо и в двете форми: и в отрицателната, и в положителната.

COMMENTS

WORDPRESS: 0