Учителя: Да се обичаме не значи да мислим всички еднакво

Учителя: Да се обичаме не значи да мислим всички еднакво

Откъс от беседата „Вечният порядък. Най-силното у човека“, държана от Учителя на днешния ден преди 86 години:Някой път човек иска само една дума д

Откъс от беседата „Вечният порядък. Най-силното у човека“, държана от Учителя на днешния ден преди 86 години:

Някой път човек иска само една дума да му кажеш на него и той е доволен. Аз съм срещал хора, някой човек се отчаял, казва: „Искам да се самоубия“ – това няма, онова няма. Аз го погледна и му казвам:

– Ще се оправят работите ти.

– А, тъй ли!

– Ще се оправят работите ти.

– Ама така ли казваш? Право ли е?

– След една година твоите работи ще се оправят.

Той става весел, разговаря: „Но казвам, слушай, след една година ще проверя думите ти.“

След една година той иде весел, оправили се работите…

При мене дойдоха двама души. Та единият ми дава проект, пита ме да свърши ли по богословие като доктор по богословие? Аз, като го гледах, гледах, казах: „Богословието, според мене, не е наука, защо ще идеш да си губиш времето?“ И му казвам: „Слушай, стани доктор по хлебарство. Богословието ще се измени и след време твоето докторство по богословие нищо няма да струва. А пък, ако свършиш по хлебарство, винаги ще имаш клиентела. Никога твоята клиентела няма да се свърши. Всички хора имат нужда от хляб. И ти ще вадиш най-добрия хляб. А ще се прочуеш като доктор по хлебарство. Тъй, като правиш най-хубавия хляб, ще се чувстваш като доктор.“

Или, другояче казано, ако ние бихме се научили да мислим правилно и да говорим правилно: да говоря така, че от всяка дума да съм доволен! Аз считам, като кажа една дума, да съм доволен…

На всички тази сутрин ви липсва едно. Всички вие не сте точни. Например питат тъй: „Ще има ли събрание или не?“ Че то е човешка работа. Щом мислим еднакво, щом имаме една Божествена идея, която ни въодушевява, можем да се съберем. Щом нямаме Божествена идея, как може да се съберем? Щом моите идеи и вашите идеи се различават, как ще се съберем? Ако моите интереси и вашите се различават? Богатият и сиромахът може ли да се съберат? Не могат. Грешникът мисли за едно, светията мисли за друго. Двамата мислят различно. Ученият и невежият мислят за различни неща…

Това са временни обстановки на живота. Ученият може да стане невежа, богатият може да стане сиромах и сиромахът може да стане богат. Слабият може да стане силен и силният може да стане слаб. Светият може да стане грешник и грешникът може да стане светия. Това ни най-малко не е различие, но има нещо в света, което е важно. То е онзи, истински чистия живот, дето казва Христос: „Чистите по сърце ще видят Бога.“ Или само онези, които имат чистия живот, ще видят Бога…

Вие казвате: „Външните условия.“ Външните условия за един човек го правят крадец, а същите условия правят другиго светия.

Та казвам: единственото нещо, в което трябва да вярвате, е, че вие сте по-силни от всичко. Не в смисъл силни да управлявате света – то е насилие. И не да вярвате, че сте най-слабите хора – то е другата самоизмама, заблуждение. Но да знаете, че онова, което човек има в себе си, никой не може да му го вземе. Никой не може да го измени. Или другояче казано: Бог, Който живее вътре в мене, или Бог, Който живее вътре във вас, няма никоя друга сила, която може да го изпъди от вас навън…

Туй, което вие търсите всъщност, туй хубавото, великото, свободата – това е Бог вътре във вас. Това във вас, което може да се измени, на него не разчитайте. Туй, което не може да се победи при всичките условия на живота, то остава едно и също във вас и което ви извежда като победители, то е Бог във вас. Туй, което при всички условия на живота може да ви изкара като победители, което не може да претърпи нито едно поражение, то е Божественото. На Него разчитайте всякога! Туй, което всякога остава едно и също във вас, на него трябва да разчитате.

И следователно, ако ние търсим нашето щастие вън от себе си, ние сме на кривия път. Отвън само съществуват условия за поддържане на щастието. Но всеки един човек е щастлив отвътре…

Има една опасност, която седи в едно криво разбиране. Материалните блага, знанието, здравето, всички тия работи са един резултат, но те не са, които подхранват щастието на човека. Аз може да нямам нищо, никакво богатство, ни ниви, ни къща, но имам една силна душа, обичам другите хора и всички ме обичат. Ходя навсякъде. Ако всички ме обичат, къде ще бъда лишен? Без да искам, хората ме викат: „Елате на обед у нас.“ Имам работа, но спра се. Казва: „Искам да се срещна с вас.“ Може ли да гладувате тогава? Не.

А вчерашните художници, след като дойдоха, аз седя и гледам, те мислят, колко ли ще им дам на тия картини… Казвам на тях:

– Единствената картина, която аз харесвам, то е вашето море, а другите картини не ми харесват.

– Ами тази работа – старата къща?

– Стари работи не ми трябват.

Та казвам, все същата идея седи. Ние, като се намерим в трудно положение, искаме да разрешим трудностите по един съвсем механически начин. Ако между хората се установи онзи пълният живот, противоречията ще изчезнат и ще настане друго едно положение. Да се обичаме не значи да мислим всички еднакво. Тогава, ако аз обичам хората, каквато и мисъл да ми кажат, мен ми се харесва. Пък като не го обичам, и най-хубавата мисъл като каже, все ще намеря някой недостатък…

Аз, ако бях на неговото место, щях да оставя картината си даром. И ще оставя на онзи, ако той е човек, да ми услужи. А да искам да ми даде 30 лева или 200, то е подкуп. Чудно е да родя едно дете и да ида да го продам! Той си продава децата…

Всички рисувате стари работи. Имате старомодни здания, имате джамии, имате нарисувани хора с лули на картина. Но, ако направите една изложба – всичките ви картини ще ги върнат назад. Може би ще остане само една картина. Ако сте направили от любов добро някому, веднага ще я вземат. То ще остане, а другото, каквото и да е, ще го върнат назад…

Вие мислите сега, като остареете, да служите на Бога. То е изгубена работа. Съвсем друго разбиране трябва. Човек има един Господ в себе си, на Когото трябва да служи. И всякога да чувстваш, че твоят Бог вътре е доволен от тебе. Той няма да ти каже това, но Той само ще те погледне и ще каже: „Този син не е такъв, какъвто Аз го искам.“ И пак ще замълчи. И ти ще почувстваш една голяма тъга, скръб.

И после Той ще ти каже: „Направѝ това.“ Погледнеш, ти пак отлагаш да го направиш.

„Направѝ това“, ти казва пак. Пак отлагаш.

И вследствие на това имаме вече всичките признаци на отлагане. Всички отлагаме. Днес не му е времето, утре не му е времето. Едно време, когато дойдат условията, то е хубаво, все в света ще има един прогрес. Но времето е днес! Сега за мнозина от вас времето е дошло…

Срещнеш един човек, кажи му една блага дума. Той казва: „Дотегна ми живота.“ Кажи му: „Ще се оправят твоите работи.“ Той казва:

– Училище не съм свършил.

– Ще се оправят твоите работи.

– Деца имам.

– Ще се оправят твоите работи.

– Не мога да живея с мъжа си, с жена си.

– Ще се оправят твоите работи…

Та казвам: тази, великата държава на нашия ум, тази велика държава на нашето сърце и великата държава на нашата воля – в нея трябва ние да внесем известен ред и порядък. И този порядък, който ние внесем в себе си, той е един и същ за всички хора. Когато аз внеса един порядък вътре в себе си, този порядък е и за другите хора. В света има само един порядък. И когато аз внеса този порядък единствен в себе си, аз съм вече оправен. Това значи Божественото. И когато аз дойда до този порядък, аз чувствам своята сила, своята мощ и всички противоречия изчезват.

И сега искам да кажа: Вие трябва да дойдете до този порядък. Него трябва да намерите. Туй търсим ние. Това го наричат Божествения, Вечния, общочовешкия порядък. И този, Вечният порядък няма да бъде в противоречие с това, което сега имате. Този, Вечният порядък, като влезне във вас, всичките сегашни противоречия, той ще им намери местото. Всичко, което сега имате, то е ценно, но разбъркани са нещата. Не са на местото всичките неща, които сега имате около вас. Този, Вечният порядък, като дойде, той ще постави всички неща, които сега имате, на място…

При това, да бъдете точни. Искаш да направиш едно добро, направи го точно навреме. Гладен е един човек – нахрани го, не му казвай: „след няколко дена“. Доброто, което може да направиш, направи го точно на времето, не го отлагай. Никакво отлагане! Ни по-рано, но по-късно. Точност се изисква.

Аз искам да помагам на хората. Но ако аз съм един болен човек, как ще помагам? Най-първо аз трябва да оздравея. Аз съм едно малко дете, искам да помагам, как ще помагам?

Сега всички имате доброто желание, отлично желание, хубаво е то, но не може да го приложите. Защо? Защото не сте здрави, не сте израснали. Трябва да бъдете силни във вашите разбирания и по ум и по сърце. И след като бъдете силни, тогава може да помогнете, да бъдете добри работници в света или в човечеството, което има нужда от вас, или Бог, Който има нужда. Всички трябва да израснете. И който е израснал, нека помага и работи тъй, както той разбира. И не трябва да отлага…

Когато хората така се свържат в едно цяло, то, когато един страда, всички страдат, когато един се радва, всички се радват, когато един успява, всички успяват. И когато един не успява и всички не успяват.

COMMENTS

WORDPRESS: 0