Учителя: Да любиш човека значи да му дадеш това, от което душата му се нуждае

Учителя: Да любиш човека значи да му дадеш това, от което душата му се нуждае

Откъс от беседата „Полюси на съзнанието“, държана от Учителя Петър Дънов на днешния ден преди 90 години:Библията се разбира по три различни начини

Откъс от беседата „Полюси на съзнанието“, държана от Учителя Петър Дънов на днешния ден преди 90 години:

Библията се разбира по три различни начини, според степента на развитието на онзи, който я чете. За простия човек тя е писана на прост език, във вид на приказки. За по-развития тя е писана в символи, които той сам трябва да разгадава. За посветения тя е писана на висок духовен език. Като я чете, в нея той вижда вътрешния смисъл на живота. Кабалиститe пък намират в Библията особени кабалистически закони, каквито никой обикновен човек не може да види. Значи думите на Мойсея, че Бог направил човека от пръст, имат съвсем друг смисъл от този, който хората разбират…

Това, което сега говоря, не е отричане на Библията, но казвам, че всяка идея трябва да бъде разбрана. Когато четете Библията, през всичкото време вие трябва да водите чист живот, в молитва и съзерцание, за да дойдете до високо вътрешно просветление, да разберете вътрешния смисъл на всяка дума, на всеки стих. Само така ще разберете какво означават думите: „И направи Бог человека от пръст.“ Само така ще разберете, какво е вложил Мойсей във всяка дума и във всеки стих. Не само Библията, но всяка книга крие свой вътрешен смисъл. Всяка дума в даден език съдържа една определена идея…

Сега, като навлизате в български език, дохождате до думата „любов“. Тази дума е изгубила своето високо, възвишено положение. Тя е слязла много ниско. И затова, ако днес кажете пред някого думата „любов“, тя няма да произведе в него онова възвишено чувство и разположение, каквото някога е съдържала. Колкото по-навътре се отива, толкова по-долу слиза тази дума. В български език силна дума е думата „благ, благост“. Ако кажете пред някого думата „любов“, той ще се усмихне леко, шеговито. Изговорите ли обаче думата „благост“, той ще стане сериозен, състоянието му ще се повдигне, погледът му ще бъде съсредоточен, а не раздвоен…

Двама приятели си дружат, добре се разбират. Влезе ли между тях млада мома, те веднага ще се разделят. Ако между тези приятели влезе един благ човек, връзката, отношенията им ще се уякчат. И едното, и другото положение е много естествено. В първия случай имаме двама приятели, които се разделят. Защо? – Защото невъзможно е двама души да се обичат едновременно. Любовта е положителна сила. Ако двамата едновременно се обичат, те ще се отблъснат. Този закон съществува навсякъде в природата: когато две положителни сили се срещнат, те веднага ще се отблъснат. Невъзможно е двама души едновременно да се обичат. Ако такива двама души се срещнат, между тях веднага ще се явят противоречия, недоразумения, които ще ги разделят. Детето отговаря ли на любовта на майка си? – Ни най-малко. Майката го милва, гали, облива го с любовта си, а то по цели дни плаче, не подозира даже с каква любов, с какви грижи е окръжено. Майката е силна, а детето – слабо. Когато детето порасне, стане голям син или голяма дъщеря, тогава майката става слаба, а синът–силен. Тя е безпомощна, иска любовта на сина или на дъщеря си. И ако синът или дъщерята са добри, те ще дадат от своята любов и на майка си.

И тъй, когато един люби, другият трябва да бъде благ. Такъв е законът в природата. Благостта съдържа в себе си необходимите елементи за растене. Любовта е мощна, творческа сила, която се посажда в благостта, като в благоприятна за нея почва, и там се обработва, израства и се развива. Тази е причината, задето един трябва да люби, а друг – да бъде благ. Каква ще бъде любовта – това зависи вече от човека, от елементите, които той носи в себе си…

Човек, у когото личните чувства са силно развити, е много избухлив в любовта си. Той е като взривните вещества. Достатъчно е да види, че неговата възлюбена или възлюбен е погледнал някъде, или мръднал малко с устата си, или казал на някого една добра дума, за да създаде цял скандал. Този човек живее главно в своите лични чувства, които го ръководят.

Човек, у когото разсъдъкът е добре развит, придава на любовта си философски характер. Когато обича някого, той постоянно мисли, разсъждава дали заслужава любовта на този човек. Изобщо, всяка умствена, всяка духовна способност или проява на човека представят специални, особени полета на дейност. Тези полета на дейност се отразяват специфично и върху любовта на всеки човек. Проявите на любовта са толкова разнообразни, колкото са различни хората на Земята.

И тъй, когато се говори за любовта, ние имаме предвид най-краткия момент на проявлението ѝ. Любовта е кратковременна: ту се проявява, ту изчезва. Тази е причината за смяната на състоянията у човека. Както се сменят състоянията в отделния човек, така се сменят състоянията между двама и повече души. Тази е причината, поради която любовта между двама души минава от единия в другия: ако в първия момент лицето А обича, във втория момент обича лицето В. Значи Любовта е минала от А в В. Това показва, че на физическия свят двама души не могат едновременно да обичат, както двама души не могат едновременно да седят на един и същ стол. Това е закон, който трябва да имате предвид. Като знаете този закон, любовта никога няма да ви изненадва. Вие ще знаете как може да ви обича всеки човек, с какви елементи разполага в любовта си и т. н. Да желаете любовта на хората, това значи да искате тяхното съдействие във всяко отношение: в умствено, в сърдечно и във волево. Да ви обичат хората, това значи да се грижат за вас така, както за себе си.

Някой казва, че любовта му е духовна. Каква е духовната любов? По какво се различава от физическата? Да люби човек духовно, това значи да държи своя възлюбен в ума си и постоянно да го огражда с хубави мисли и чувства, всякога да му желае доброто и да мисли добро за него. При това положение човек се чувства разположен, готов на подвизи, на жертви. Следователно, когото любят, той има условия да бъде благ. Но двама души едновременно не могат да бъдат благи. Както любовта минава от един полюс на друг, така и благостта мени полюсите си.

Този закон се отнася както до самия човек, така и до всички хора. Ако в първия момент човек е благ, във втория няма да бъде благ. Ако между двама души единият е благ, другият няма да бъде благ. После ще стане обратното: вторият ще бъде благ, а първият няма да бъде благ. Значи, любовта, благостта у хората се мени, движи се по полюси. Това не трябва да ви обезсърчава, но да ви радва. Кратки, но богати, съдържателни са моментите на любовта и благостта. Любовта трае една секунда, но отражението ѝ се продължава дълго време. Също така и омразата трае една секунда, но сянката, която остава след нея, е голяма. Като знае това, човек трябва да бъде внимателен, да не се поддава на омразата. Законът на смените е неизбежен, но ученикът трябва да сменя любовта с благостта и обратно, а не любовта с омраза. Когато смяната в самия човек, както и между всички хора, става правилно, навсякъде съществува мир, хармония. Щом тази правилност се наруши, в живота на хората изпъкват ред противоречия, които ги спъват. И от това положение обаче има изход, благодарение на великия закон – законът на любовта, който превръща всичко в добро. И най-отрицателните сили в природата съдържат нещо добро в себе си…

Когато влиза в живота, човек трябва да знае кои са опасните зони, в които стават големи бури и урагани, за да ги избягва. Опасните зони в живота са зоните на омразата, на съмнението, на безверието, на малодушието и т. н. Човек сам не е причина за съществуването на тия зони. Те съществуват като сили в природата, които се движат по свой определен път. От човека се изисква разумност, да знае как да ги заобикаля, да не се натъква на тях. Ако пък се натъкне, да знае как да ги превърне в добро.

Какво бихте писали върху темата: „Ползата от съмнението“? Кога и в какво може човек да се съмнява? Ако е въпрос за вярата, лесно се пише. Човек трябва да вярва във всичко положително, а да се съмнява във всичко отрицателно. Човек трябва да вярва в доброто, а да се съмнява в злото. Следователно, разумният човек може да използва съмнението само по отношение на злото. Някой съветва другаря си: „Слушай, вместо да носиш сиромашията цял живот със себе си, влез в някоя банкерска кантора, бръкни в касата и си извади, колкото пари искаш. Така ще уредиш положението си.” Ето тук именно човек трябва да се съмнява. С кражби животът не може да се подобри. Преди да посегне към чуждата каса, човек трябва да мисли, че го чака затвор, лишаване ог граждански права, безчестие и т. н. Сиромахът трябва да вярва в доброто, което носи в себе си като условие за подобряване на човешкия живот. Прилагайте съмнението във всичко отрицателно, а вярата – в положителното, в доброто. Ученикът трябва да се пази от съмнението, за да не се петни. Той трябва да прибягва към него само в крайни случаи…

Каквото и да се говори за съмнението, за омразата, в края на краищата, и без тях не може. Псалмопевецът казва: „Господи, да не мразя ли тия, които и Ти мразиш?“ Какво подразбирал Псалмопевецът под думите „тия, които и Ти мразиш“? Възможно ли е Бог да мрази? Невъзможно е Бог да мрази. Псалмопевецт искал да каже, че Бог не може да се радва на онзи, който краде, който изнасилва и убива, а след това отива да принася жертва на Господа. Това отвръщане на Божието лице от този човек Псалмопевецът нарича омраза. – Не, Бог никого не мрази. Казано е: „Бог е Любов.“ Следователно, Той люби всички хора, всички живи същества.

„И отвърна Бог лицето си от човека.“ Това значи: каквато мисъл и да изпрати човек към Бога, положителна или отрицателна, в края на краищата тя пак ще се върне към своя източник. С връщането на мисълта към нейния източник, Бог дава възможност на човека да реализира своята мисъл, да види резултатите ѝ. Някой иска да стане богат, в най-скоро време да забогатее. Той се обръща с молба към Господа. Господ му дава условия да забогатее. И този човек, като се намери пред отворената каса на някой банкер, бръква в нея и изважда колкото пари иска. Не се минава много време, идват последствията на реализираната мисъл: хващат го, турят го в затвор и го лишават от граждански права.

Съвременните хора се съдят един-други, затварят се и като се намерят в трудно положение, питат: „Право ли е да ни затварят? Где е Божията справедливост?” – Не, така не може да се пита. Бог ли ви е пратил да отваряте чуждите каси? Вие отваряте чуждите каси и вадите пари от тях, с цел да забогатеете по-скоро. Обаче не е позволено човек да търси лесен път за забогатяване. Той трябва да работи – с пот на челото да изкарва прехраната си, но никога да не изнасилва и ограбва хората за сметка на своето лично обогатяване. Бързото обогатяване е отживял метод, който днес не остава ненаказан. Той не внася нищо ново в човешката душа, той не е в състояние да облагороди човека. Това трябва да знае ученикът, ако иска да внесе най-малкото подобряване в живота си. Като работи по този начин, човек може да бъде благоугоден на Бога. Без това съзнание, колкото и да мечтае да се повдигне, човек нищо няма да придобие. Когато работи, човек има право да мечтае. Но да мечтае, без да работи, в това няма никакъв градеж. Дето няма градеж, там нещата се израждат…

Ако идеите и мислите на човека не са ясни за самия него, той ще се лута в живота си, ще търси начин първо да се справи с мъчнотиите в живота си, а после да се занимава с някои възвишени въпроси. Не е така. Колкото повече човек се спира върху великото и възвишеното в света, толкова по-скоро ще разреши мъчнотиите в живота си.

И тъй, като ученици, работете за създаване на добри връзки, за създаване на правилни отношения с хората. Не е лесно човек да създаде добра връзка с някого.Помнете следното положение: Посредственият ученик никога не може да привлече вниманието на един виден професор. Даровитият, способният ученик, обаче всякога може да обърне внимание на един виден професор… Следователно, когато някой иска да привлече вниманието на Бога, той непременно трябва да има нещо особено в себе си, с което да постигне своята цел. С думи само човек не може да привлече вниманието на Бога. – Тогава да се молим.“И с молитва само не можете да привлечете вниманието на Бога. Молитвата на човека трябва да съдържа нещо особено в себе си, за да бъде силна, да има резултат. Много светии са прекарвали по 10-20 години в пустинята, за да привлекат вниманието на Бога, но въпреки това не са успели. Много адепти в Индия, в Египет, са прекарвали с години в молитва, в съзерцание, но пак не са успели да привлекат вниманието на Бога. Защо? – Липсвало е нещо в техните молитви, в чистотата на техния живот. Който успее да привлече вниманието на Бога, той става велик човек; който не може да привлече вниманието на Бога, той остава обикновен човек.

Какво трябва да прави човек, за да постигне желанията си? – Той трябва да работи, да учи, да прилага. Лесно е да се каже, че някой е талантлив, гениален човек или светия. Докато стане такъв, той е работил с години, с голямо постоянство, без никакво обезсърчаване. Ние виждаме, че някой хора се раждат гении, а други – с усилие, с чрезмерна работа стават такива. Първите са работили в миналото, а сега жънат готови плодове; вторите продължават още да работят, докато дойдат до жетвата, да пожънат своите плодове. Работа се иска от всички! Някои хора се раждат готови праведни, а други – чрез усилия стават такива. Усилията се подтикват от силни желания. Едно силно желание дава подтик на човека да прави усилия, да работи, да постоянства, докато придобие нещо…

Като говоря по този начин, някои мислят, че изтъкваме погрешките им. – Не, аз нямам предвид вашите погрешки, но искам да ви посоча методи, чрез които да засилите поне една от своите добродетели. Например вие искате да бъдете обичани, но не си задавате въпроса какво е нужно, за да ви обичат хората. За да ви обичат хората, все трябва да има нещо у вас, с което да им отговаряте. Мнозина могат да ви обичат, но можете ли вие да задържите любовта им? За да задържите любовта на някой човек, трябва да бъдете внимателни, да не повтаряте погрешката, която един млад момък направил. Този млад момък се запознал с 20 богати, красиви моми и на всяка поотделно се обяснил в любов. Той ходил в домовете им и навсякъде бивал добре посрещан и изпращан. Те го обсипвали с подаръци, с голямо внимание. По някакво съвпадение тези моми се запознали една с друга и в разговора си узнали, че младият момък е възлюбен на всички.

Един ден те се наговорили в определен час да се съберат на едно място, а една от тях да го покани да се разходят заедно дотам, да му дадат добър урок. Без да подозира каква засада му се готви, момъкът, с една от своите избраници, излязъл на разходка. Като стигнал до мястото, дето били събрани 19-те негови познати, той се стреснал, не знаел какво да каже, как да излезе от това трудно положение. Красивите моми му дали един урок, който завинаги му останал паметен. У кого е погрешката? Погрешката седи в материалното разбиране на любовта. С любовта не може да се играе. Не е лошо, че този момък обичал 20 моми. Той може да обича всички хора, но на всеки човек трябва да даде онова, което му е нужно, което може да задоволи неговите духовни стремежи. Как трябваше да постъпи този момък? – На една от момите той трябваше да купи някоя хубава книга за четене; на втората трябваше да купи някакъв инструмент; ако третата мома имаше желание да следва в странство, той трябваше да ѝ съдейства, да реализира желанието си и т. н. Изобщо той трябва да даде на всяка мома онова, от което душата й се нуждае. След време всички трябва да се върнат при него да му изкажат своята благодарност, че той им е помогнал с нещо. Това значи любов. Да любиш човека, значи да му дадеш това, от което душата му се нуждае. Може ли човек да отговори по този начин на всяка душа, той има право да обича всички моми и момци, да обича всички хора и всички живи същества по лицето на Земята.

Сега ще ви приведа един пример, който трябва да решите сами. Този пример представя задача за разрешаване. Представете си, че някой от вас има едно шише, пълно с чиста изворна вода. До вас се нареждат 20 души със своите празни чаши и всеки от тях очаква да му напълните чашата. Според закона на справедливостта вие наливате вода в първата чаша и казвате на първия човек да прелее водата от своята чаша в чашата на втория; вторият да прелее водата от своята чаша в чашата на третия; третият – в чашата на четвъртия и т. н. – до 20 човек. На всички е сипано вода, но те пак не остават доволни. Те се оплакват, че водата в чашата им не е чиста. Чия вода ще бъде най-нечиста? – Водата на последния човек ще бъде най-нечиста, а тази на първия ще бъде най-чиста. Кой е виновен за това? Вината е в тези, които не са измили чашите си. Водата е била чиста, но чашите, в които са я наливали, не са били достатъчно чисти, вследствие на което са намалили чистотата на водата. Следователно всички трябва да помните, че източникьт на любовта е един. Любовта сама по себе си е чиста, но съсъдите, в които се сипва, не са еднакво чисти, вследствие на което намаляват чистотата на сипаната в тях любов. Пазете чисти съсъдите, в които ви сипват от любовта, за да бъде и вашата любов всякога чиста.

Следователно когато иска да разреши един въпрос правилно, човек трябва да знае къде се крият причините, които пречат за доброто разрешаване: в самата вода, в шишето или в чашата. Освен това човек трябва да има предвид колко време най-много любовта може да се задържи в човешкото сърце. Тъй както е изтъкано човешкото сърце, любовта не може да се задържи в него за дълго време…

В природата съществува следния закон: налее ли се веднъж вода в Божествената чаша, тя трябва или да се изпари, или да се изпие. Преди да се налее втори път вода, чашата трябва да бъде съвършено празна и суха. Има ли най-малкото количество вода в чашата, по никой начин не може да се налее нова. Никой няма право да обръща чашата си надолу, за да излее малкото вода, останала в нея, и да чака да му се сипе чиста, нова вода. Оттук можем да извадим следния закон: Докато човек не преживее най-голямото нещастие, новото няма да го посети. По какво се познава, че е дошло най-голямото нещастие? – По изпразване на чашата до дъно. Когато чашата на човека се изпразни до дъно, тогава само Божественото ще дойде в него, ще напълни чашата му с прясна, с чиста вода и ще го зарадва отново. Такъв е Божественият закон. Той не може по никой начин да се измени. Една капка вода само да е останала в чашата ти, пак не може да се сипе нова. Ще чакаш, докато и тази капка се изпари, и тогава ще се надяваш за нова, чиста вода. Запомнете този закон и го приложете навсякъде в живота си, даже и по отношение на вашите мисли и чувства.

Всяка мисъл, която се приема от Божествения свят, трябва да се използва докрай. След това само могат да се очакват нови мисли. Но тъй, да се приемат мислите и да се турят настрана, да се намират в запас, това не се позволява…

В природата няма бързи действия, бързи резултати. Ако съвременните хора не успяват в нещо, то е защото искат бързи резултати, бързи постижения. Те искат в две-три години да станат музиканти, учени, да придобият големи богатства. Такъв закон в природата не съществува. Човек трябва всеки ден да прави упражнения, за да може след 10-20-годишна работа в дадено направление да има поне микроскопически резултати. Не е лесно да стане човек виртуоз. Той трябва десетки години да се упражнява, за да стане виден музикант, художник или артист. Да мисли човек, че без упражнения може да постигне нещо, това значи, неговата чаша винаги да остава недоизпита. Това значи всяка година да цъфти, но никога да не връзва. За такъв човек се казва, че цъфти, но плод не дава. Той вдига шум около себе си, но нищо не остава на света. Следователно колкото малко земя и да имате, трябва да я обработвате…

Не е достатъчно човек да знае да свири, да пее, или да говори, но неговата песен, неговият говор трябва да отварят сърца. В това отношение всеки ще бъде поставен на изпит да се види, да разбере, докъде е достигнал в знанията си.

Вие сте например добър цигулар или добър говорител. Дават ви следната задача: да отидете при един милионер, но голям скъперник, да му свирите, и по този начин да въздействате на сърцето му да отвори касата си, да даде част от богатството си на нуждаещите се. Вие отивате при милионера и започвате да свирите. Той ви изслушва, но както сте дошли, така ви изпраща. Какво показва това? – Това показва, че вашата музика не е подействала върху сърцето на този скъперник. Тогава изпращат втори, трети цигулар, докато се намери един, който може да му въздейства. Щом този скъперник отвори касата си и започне да раздава на нуждаещите, той е отворил и сърцето си. Така трябва да действа всеки музикант, всеки говорител върху човешките сърца…

И тъй, като знаете закона, че нищо в природата не се губи, че и най-малките усилия имат резултати, не се обезсърчавайте. Гледайте на нещата положително. От Божествено гледище всички неща имат смисъл. Който не гледа така на нещата, той казва: „Защо съм дошъл на Земята да нося обидите на хората? Защо съм влязъл в тази Школа, ако не мога да се освободя от обидите и страданията?” … Ако гледате на нещата с окото на ясновидеца, ще разберете, че всяко нещо има смисъл. В далечното бъдеще макар, то ще принесе известна полза. Ако нещата имат смисъл за далечното бъдеще, колко повече някои от тях имат смисъл още днес!

– Ама не разбираме тия неща.

– Не се стремете да разбирате всичко. Достатъчно е да имате от всяко нещо по едно малко добро. Това, което преживявате в даден момент, в бъдеще все ще ви донесе някаква малка придобивка. Не се стремете към натрупване. Не трупайте много знания. Знанието се осмисля само когато се превръща в жива сила. Бъдете доволни от малкото, което ви се дава, било в знание, в сила, в ядене, в ходене, в спане и т. н. Нека доволството бъде основа на живота ви. Доволството е Божествен закон. Една поговорка казва: „Бъдете доволни от малкото, за да ви се даде голямото.“ В Писанието е казано: „Доволният, верният в малкото е верен и в многото.“

Да бъде човек доволен в малкото, това не значи да стои на едно място. Не, той трябва да върви напред и да бъде доволен от всичко, което животът му предлага. Успял или неуспял в нещо – никаква критика. Самокритиката не допринася нищо. Тя има смисъл дотолкова, доколкото човек може да съзнае едно положение. Щом го съзнае, самокритиката трябва да се тури настрана. Иначе тя ще му причини излишни страдания. Човек трябва да избягва излишните страдания.

И тъй, основната мисъл на тази лекция е за любовта като подтик за постигане, за реализиране на стремежите на човешката душа. Любовта е подтик за придобиване на знания, за създаване на характер, за придобиване на добри мисли и желания. Не е въпрос да се използва любовта, но когато тя посети човека, той трябва разумно да я използва. Забелязано е, че с любовта нещата стават лесно и бързо. Когато ученикът обича учителя си, той учи добре. Или когато обича някой предмет, той учи лесно. Който не обича нито учителя си, нито предмета му, той е разсеян, мъчно учи. Разсеяността е във връзка с известни вътрешни състояния у човека. Когато умът на човека е раздвоен, т. е. когато за едно и също нещо има две противоположни мисли, той всякога е разсеян. Разсеяността пък се отразява върху паметта. Обикновено разсеяният има слаба памет. За да засили паметта си, човек трябва да се концентрира, да мисли право за нещата. Правата мисъл не създава никакво раздвояване. Дето има външно или вътрешно смущение, мисълта се раздвоява.

Например канят ви на обяд в едно видно семейство, между знатни, богати хора. Вие се обличате добре, готвите се за обяда, на който сте канени, но започвате да се смущавате вътрешно как ще ви приемат, къде ще ви турят да седнете, как ще се ръкувате, какво ще говорите с тези хора и т. н. Всичко това внася голямо смущение у вас, вследствие на което мисълта ви се раздвоява и вие се разсейвате. Като влезете между тези хора, те виждат смущението ви и не ви отдават това внимание, което заслужавате. Няма защо да се смущавате. Като влизате между хора, от каквото обществено положение и да са, министри, началници, главни секретари, вие трябва да заемете едно място и нищо да не очаквате. Не мислете какъв ефект ще произведете; слушайте какво хората говорят и ако трябва да дадете мнението си, кажете думата си спокойно, без никакво стеснение. Дали ще отидете за служба или като гост, вие трябва да пазите едно и също положение. Не очаквайте да направите някакво особено впечатление на хората. Колкото по-просто и естествено се постави човек, толкова по-добре за него.

Това, което се говори за обикновения човек, се отнася и за учения. Често някой учен създава една теория, но се смущава как ще я приемат външните хора, как ще се произнесат другите учени. Няма защо да се смущава. Другите учени могат да не я одобрят – това още нищо не значи. Съображенията им да не я одобрят могат да бъдат различни. Едно от съображенията им може да бъде, че не я разбират. Второто съображение може да бъде, че не е достатъчно пълна. Не е лесно човек да изнесе навън своите вътрешни, субективни схващания. Ако някой музикант е написал една песен, но не се решава да я изнесе пред света, нека първо я изсвири пред няколко музикални деца, 4-5-годишни, и да следи какво впечатление ще им произведе. Ако децата харесат песента и се въодушевят от нея, и възрастните ще я харесат. Често децата могат да служат за мярка на нещата. Така са правили много видни писатели, поети и музиканти. Преди да изнесат произведенията си пред света, те ги изпълняват пред няколко интелигентни деца и по ефекта, произведен върху тях, те са предвиждали ефекта, който ще имат пред света. Когато пишете нещо, или разказвате нещо, внимавайте да няма нито една излишна или двусмислена дума. Ако пишете разказ, той трябва да бъде прост, свободен от надути, неестествени изрази. Такъв пример имаме в Библията – разказът за Йосифа. Той може да послужи като образец за един чист, прост, естествен разказ.

Следователно, основната мисъл в тази лекция е въпросът за любовта и за благостта. Дойде ли въпрос за любовта и за благостта, всеки трябва да си каже: „Аз мога да любя, мога да бъда благ.” Но това трябва да бъде казано така, че отвън никой да не чува. Чуе ли ви някой, непременно ще бъдете спънати. Няма сила в света, която може да попречи на човека да люби и да бъде благ, но той трябва да бъде разумен. Който не може да люби и да бъде благ, той е роб на условията, той не може правилно да се развива. Свободен е само онзи, който люби, който е благ. Щом е свободен, той може да се прояви, той може да еволюира. Законът на еволюцията работи там, дето любовта и благостта се проявяват. Тъй щото, посети ли ви любовта, ще знаете само за себе си, че любите. Кажете ли на друг някой, той няма да повярва и ще каже, че и той люби.

Известно е обаче, че в едно и също време двама души не могат да любят. Ако единият люби, другият трябва да бъде благ. После състоянията ще се сменят: който е любил, той ще бъде благ; който е бил благ, той ще люби. Без смени, животът на Земята няма смисъл. Смените, това са образи, картини, чрез които се проявява любовта в човека.

Божията Любов обаче не се нуждае от никакви обекти, от никакви образи и картини. Под думите „без обект“ разбираме любов, която не очаква нищо материално. Когато люби, човек не трябва да очаква от никого нищо.

Тъй щото, когато люби, човек все трябва да има някакъв образ, но той не трябва да издигне този образ пред себе си като идеал, като идол. Затова Мойсей е казал на евреите: „Освен Бога, никакъв образ, никакъв идол не трябва да издигате пред себе си.“ Това значи: почитай слънцето, ползвай се от неговата светлина и топлина, но не го прави идол за душата си. Не се кланяй на никакви идоли в света, били те земни или небесни. В пътя на своето развитие човек постепенно минава от обектната към безобектната любов. За да си състави каква и да е идея за Бога, детето има предвид образа на майката, която го кърми, отглежда, храни, облича, къпе и т. н. После то разширява понятието си за Бога, като приема в себе си образа на баща си, с грижите и любовта, които той полага за него; след това понятието на детето за Бога още повече се разширява и то приема в себе си образите на своя брат, на своята сестра, на учителите си, на външните хора и т. н. И най-после, когато детето порасне и от всички тия образи извлече само проявите на любовта, то дохожда до най-високото понятие за Бога, в което вече не влизат никакви образи, но само прояви и отношения на любовта.

И тъй, дойде ли въпрос за любовта, на никого не казвайте, че любите или че сте благи. Знайте това само за себе си. Дали другите любят, дали са благи, това не трябва да ви интересува. Ако се интересувате за другите, или ако им разправяте за себе си, вие сами ще си напакостите. Законът е такъв, а не, че съзнателно ви се забранява да говорите. Понеже човек е изложен на постоянни промени, той не трябва да говори, защото сам ще се натъкне на противоречия. Който спазва този закон, той лесно може да се справя с противоречията в живота си. Ако не спазва този закон, той сам ще се намери в чудо защо това, което днес е казал, на утрешния ден го няма. Думата „любов“ при различни случаи може да се изрази с различни думи. Например като любиш някого, ти го обичаш, сърадваш му и му съчувстваш, приятно се разполагаш към него. Това показва, че любовта представя голямо общество или голяма фамилия, в която влизат благородни и възвишени чувства. Колкото повече благородни и възвишени чувства влизат в понятието за любовта, толкова повече то се разширява и разклонява. Значи любовта на човека се разширява и разклонява, както и дървото…

Често темпът на сърцето е във връзка с усилване и отслабване на вибрациите на любовта. Всъщност в любовта няма никакво усилване и отслабване. Обаче има промени в състоянията на човека. Тези промени на състоянията са необходими за човека да се кали. Иначе неговата нервна система не би могла да издържи вибрациите на любовта. За да се кали нервната система на човека, той трябва да се движи между любовта и благостта: той ще минава от полюса на любовта в полюса на благостта. Като се движи от единия в другия полюс, човек постепенно се облагородява и по този начин става полезен за себе си и за своите ближни.

И тъй, работете върху себе си тихо, мълчаливо, без да тръбите пред света какво правите и какво сте постигнали… Ще мълчите като рибите. Колкото и каквито упражнения да ви се дават, трябва да ги правите без да разправяте какво правите. С тези упражнения вие ще развиете постоянството си, а същевременно ще развиете и вярата си.

COMMENTS

WORDPRESS: 0