Учителя: Цялото човечество работи за Новата Култура, и Бог работи заедно с всички

Учителя: Цялото човечество работи за Новата Култура, и Бог работи заедно с всички

Откъс от беседата „Ще бъдете свободни“, държана от Учителя на днешния ден преди 97 години: Често ни питат защо се занимаваме с празни работи, защо

Откъс от беседата „Ще бъдете свободни“, държана от Учителя на днешния ден преди 97 години:

Често ни питат защо се занимаваме с празни работи, защо пълним главите си с непотребни неща. Съгласен съм, че човек не трябва да пълни главата си с празни работи, но питам: Ако отидеш в бирария или в кафене, с какво пълниш главата си? Ако четеш вестник или отидеш на кино, с какво пълниш главата си? Ако вземеш участие в изборната борба, с какво пълниш главата си? Ако влезеш в една гора, на която листата са окапали вече и всичко е покрито със сняг, с какво пълниш главата си? Кое е реалното и същественото в живота, с което да напълниш главата си и да бъдеш доволен? Пази правилото: „Ако искаш да бъдеш здрав, всякога пий вода направо от извора, а не от странични поточета.“ Само така ще се домогнеш до Истината. – Как ще разберем светлината?” – Като я приемете направо от източника ѝ. Речете ли да изучавате светлината от огъня, от пламъка на свещта или от електрическата лампа, нищо няма да разберете. Тази светлина разваля очите. Всяко нещо, което разваля създаденото от Бога, не е Божествено. – Как се различава Божественото от човешкото?“ – По вътрешен усет.

Чрез душата си човек долавя нещата по вътрешен път. Как става това и той не може да го докаже, но го долавя. Животът на човека се основава върху знанието на душата. Това наричаме вътрешно знание. Опитностите на човека, върху които гради своя живот, не са илюзии. Те са нещо съществено. Илюзия ли е това, което си преживял и опитал? Какви ли катастрофи не е преживял човек? Това илюзии ли са? И най малката опитност струва повече от много философски трактати. В какво се заключава стойността на Библията? Тя е ценна за това, че изразява живота на един народ във всички негови прояви. И досега още християните не са достигнали до висотата на еврейския народ…

Често се питате кое е същественото в живота. Има ли бъдещ живот? Съществува ли Бог? – Едни отричат Бога, други Го признават. Вярвам в майка си и баща си, защото ги виждам. Щом се намериш в затруднение, викаш майка си, баща си, но като не могат да ти помогнат, викаш: Олеле, Божичко! Значи, зад майка ти и баща ти има друга Майка, друг Баща, друга идея, която се е засенчила. Щом се махне сянката, започваш да викаш към Бога. Има ли някаква идея в този зов? Всяко чувство, което се пробужда дълбоко в душата ти, изразява известен принцип. Когато призовете Бога в труден час, помощта непременно ще дойде. Тя няма да дойде по начин, който вие очаквате, но по специфичен начин…

Синът може да премахне греха от хората. Аз няма да обяснявам думата грях“. По моето схващане, човек е едно от най-своенравните същества на Земята. По-жестоко, но и по-добро същество от него няма. Ако разгърнете историята на човечеството от миналото и сега, вие ще видите какви жестокости е вършил човек. Ако ги видите филмувани, космите на главите ви ще настръхнат от ужас. Същевременно, на екрана ще се видят такива добри дела на човека, че ще се чудите, как е възможно у един и същ човек, едновременно да живеят и доброто, и злото. Как е възможно човек да върши и жестокости, и добрини; как е възможно добрите хора да отварят войни, да си чупят краката и ръцете, а след това да дойдат други, пак добри хора, да превързват раните им, да плачат заедно с тях, да ги милват и утешават. Как се е зародило у човека и доброто и злото? На това не можем да отговорим. Знае се, че Бог е направил света. Той е Всесилен, Всемъдър, Всезнаещ. – Тогава, отде е дошло злото в света? При този въпрос всички млъкват. Един факт е верен: всички семейства, които нямат деца, са жестоки. Дърво, което не ражда, изсъхва. Глава, която не мисли, изпразва се. Извор, който не тече, пресъхва. Нива, която не се оре, запустява. Лозе, което не се копае, нищо не дава…

Който носи Сина в себе си, каквато служба и да заема, той съзнава, че стои по-високо от нея. И ниска служба да заема, той не се смущава. Той казва: Какво от това, че съм метач? Какво от това, че съм ваксаджия?“ – Като чисти обувките на министъра, той си мисли: Както аз чистя и лъскам твоите обувки, така ти да изглаждаш работите на народа и поданиците.“ Характер има този човек. Той издържа на всички мъчнотии. Виждал съм много просяци и съм се чудел на техния характер. Те издържат на студ и лишения. Седи някой просяк вън, на тротоара, при -15 – -20 градуса студ и си мисли: Едно време и аз бях при добри условия, но ето, изгубих Сина и сега Го търся. Чрез търпение и смирение отново ще Го придобия.“ Седи той и благославя минувачите, но никой нищо не му дава. Той е доволен, не роптае против съдбата си. Провидението е допуснало просията като предметно учение за хората. В миналото някой си бил крайно горделив. За да го освободи от гордостта, Провидението го направило просяк. Просякът учи две неща: търпение и смирение. Да те изпъдят на десет места, и ти да не възроптаеш, това значи характер…

Животните четат ли, пишат ли? Въпреки това и те живеят. И говедарят живее без литература, без книжнина. Ще кажете, че и вие можете да живеете като говедаря. Науката, знанието, дават подтик на човешкия дух да се развива. Колкото повече знания има човек, толкова повече възможности има той. Божественото в него има повече условия да се проявява. Има една Божествена литература, до която трябва да се домогнем. Затова човек търси път, метод, как да я придобие. Близо сме вече до Царството Божие. Остава само да се прокара път към него, да влезем в общение с това Царство. – Как ще се прокара този път? Чрез съмнение ли? Съмнението е необходимо само при търсене на истината, но как ще се приложи то? Съмнението е нож, с който малцина могат да си служат. В ръцете на опитния хирург, този нож ще извърши отлична работа. Обаче, същият нож, в ръцете на невежия, ще извърши големи пакости. Човек трябва да преценява нещата, да знае тяхната истинска стойност и предназначение.

В далечното минало, котката на един цар хванала едно мишле и почнала да си играе с него. Така тя се озовала пред нозете на своя господар. В момента, когато се готвела да изяде мишлето, то се обърнало към царя със следната молба: Царю, заповядай на котката си да не ме изяде. Малко съм, още недорасло. Имам малки братчета и сестричета, които ще скърбят за мене. Много мишки има в света, по-големи от мене, котката ще си хване друга мишка. И да ме изяде, няма да придобие много нещо. Нека ме пусне на свобода. Един ден и аз мога да ти услужа с нещо.“ Царят се усмихнал и казал на мишлето: Както виждаш, аз съм обиколен с много приятели. В трудни моменти на живота си, аз разчитам на тях. Каква услуга можеш да ми направиш ти, малкото мишле? Но хайде, аз ще ти помогна, ще ти подаря свободата.“ Царят заповядал на котката си да пусне мишлето на свобода. Котката послушала господаря си и пуснала мишлето. То веднага си отишло. След време, в това царство избухнала голяма война. Царят и приятелите му били хванати в плен: вързали ръцете и краката им и ги оставили временно на полето, докато се справят с неприятеля. В това време, отнякъде дошла мишката, която някога царят пощадил и веднага започнала да прегризва въжетата, с които били вързани царят и неговите приятели. Като прегризала въжетата, тя казала на царя: За доброто, което ти ми направи едно време, аз ти отговарям също с добро.“

Мишлето представя онази Божествена идея, която иде в помощ на човека във всички трудни моменти на живота, когато никой не може да му помогне. Ти си отчаян, искаш да се самоубиеш, но в този момент пред тебе изкача малка, Божествена идея, която ти казва: Има един, който може да прегризе нишките, с които си вързан, и да те освободи. Не бой се, аз ще те освободя.“ Това е Синът. Така действа законът на Божията Любов или Божественият Дух. Аз не говоря за обикновените духове, с които се занимават хората.

Днес, в цялата природа, в целокупния живот работи една жива, разумна енергия, с която всеки съзнателен човек може да влезе в контакт. Тя се отзовава на всеки нуждаещ. Докато човек разчита на външна помощ, на други сили, тази разумна енергия стои настрана, не взема никакво участие. Щом човек изгуби и последната надежда в живота си, тя веднага му се притича на помощ и казва: Има още едно нещо, на което можеш да разчиташ.“ Това е разумното, Божествено начало в тебе. Когато тази сила проговори в тебе, сърцето ти се разширява и изпълва с радост, умът ти просветва, и ти чувстваш сила в себе си да се справиш и с най-голямата мъчнотия. Ти се караш с домашните си – с майка си и баща си, с брат си и сестра си, не искаш да работиш с тях и напускаш дома си. Духът обаче те посети един ден и започва да ти говори: Върни се в своя дом, примири се с близките си и започни да работиш с тях. Както аз те приемам с любов, така и ти ще проявиш любовта си към своите близки и ще работиш между тях като последен слуга. Откажи се от господарството.“ Няма по-голямо благо за човека от това да бъде добър и умен слуга. Някога господарят не знае как да постъпи, намира се в затруднение. Той се обръща към слугата си:

– Стояне, помисли как да направим тази работа.

– Лесна работа, господарю. Ето, така ще направим и всичко ще се нареди.

– Браво, Стояне, добър, умен момък си ти.

Друг път господарят пак обърка работите си.

– Стояне, помогни, моля ти се, да оправим тази работа.

Слугата помисли малко и оправя обърканата работа на своя господар.

– Благодаря ти, Стояне, желал бих да имам още един слуга като тебе.

Господарят е крайно доволен от слугата си и дето ходи, все с него се хвали…

Ако имаш такъв мъж или жена, такъв син или дъщеря, такъв слуга или приятел, благодари за това. Благодари, че си във връзка с великия закон на Любовта. Не търси истината някъде вън, но се вдълбочи вътре в себе си, там ще я намериш. При красивите и велики идеи, които имаш, ти приличаш на онази красива и млада, но проста търговска дъщеря, която по цели дни мечтае за някой красив княжески син. Тя постоянно се оглежда в огледалото, облича се хубаво, очаква княжеския син. Един ден дойде онзи момък, който Провидението ѝ определило, но тя го връща, казва му: Аз чакам княжеския син.“ Дълго ще го чака. Той минава и заминава край нея, но не я вижда, не ѝ обръща внимание. Той се занимава с много моми, не мисли само за една.

Дъщерята на един американски милионер-търговец се влюбила в богат, красив момък, но преди да се ожени, тя решила да се посъветва с някой опитен френолог, да чуе мнението му дали ще бъде щастлива със своя възлюбен. Като практичен народ, американците винаги използват науката при уреждане на своите търговски и житейски работи.

Бащата на момата поканил един опитен френолог у дома си, показал портрета на бъдещия си зет и казал: Моля ти се, кажи какво бъдеще предстои на двамата млади.“ Френологът разгледал внимателно портрета на бъдещия зет и казал: Ако дъщеря ти се ожени за него, след две години той ще я убие.“ Като чула това, младата мома казала: Колкото и да обичам годеника си, отказвам се от него. Животът ми е по-ценен от всичко.“ И наистина, младият човек се оженил за друга мома, която след две години убил.

Помнете: Божественото, разумното начало в човека или неговото подсъзнание всякога му нашепва какво да прави. Слушайте този глас. Завързваш приятелство с един човек. Този глас ти казва: Пази се от този човек, той не може да ти бъде приятел.“Добър, благороден човек е той.“ – След две години вашето приятелство ще се свърши. Не може да се разчита на него. Вътрешният глас в човека е онзи негов слуга Стоян, който не му се докарва, не му прави външни услуги, но при всички трудни моменти в живота му той тихо му нашепва: Това направи, онова направи.“ Който слуша неговите съвети, никога не се излъгва. Този глас наричаме Божествено чувство или интуиция. Тя предвижда всичко, каквото може да се случи в живота на човека, и го предупреждава. Във всеки народ се явяват пророци, които предсказват неговото бъдеще. Ако води война, те казват какъв ще бъде нейният край. Духовното развитие на един народ се изразява чрез неговия пророк. Интуицията никога не лъже. Каквото чувства човек интуитивно, това става. То не е като гаданието на онзи циганин, който казвал: В този дол или има вода, или няма.“

Хората трябва да развиват интуицията си, за да могат в трудни моменти на живота да си помагат. Искаш да започнеш търговия, не знаеш какво да правиш. Повикай интуицията на помощ, тя ще ти подскаже какво да правиш. Всяко съмнение показва, че работата няма да излезе на добър край. Всеки има по един Стоян в себе си, който може да го посъветва как да постъпи. Кажи му: „Стояне, как мислиш ти по дадения въпрос?“ Той ще каже: „Господарю, не започвай тази работа. Няма да имаш успех.” Каквото ти каже Стоян, така ще излезе. За да бъдеш още по-сигурен, попитай и себе си. Каквото положение да заемаш – лекар, свещеник, министър, генерал – допитвай се до мнението на Стоян…

Ако хората се вслушваха в Божествения глас в себе си, животът им щеше да бъде десет пъти по-добър от сегашния. Понеже са заглушили този глас, те правят много грешки.

Учените постъпват по-правилно от религиозните. Преди да се произнесат върху даден въпрос те правят ред измервания и изчисления. По отклонението на светлината в специални инструменти, те съдят за разстоянието на една или друга звезда от Земята. И като направят десетки наблюдения и изчисления, тогава се произнасят. Религиозният казва: Е, пет горе, пет долу, не е важно.“ Не е така. Не е безразлично дали едно събитие ще стане пет години по-рано или по-късно. Явленията в природата и живота стават на точно определено време…

Не бързай да изпиеш цялата чаша вода наведнъж. Вземи една глътка, подръж я в устата докато се стопли. После вземи втора, трета глътка. Трябва ли да надигнеш цяла чаша студена вода и да я изпиеш наведнъж? Ще пиеш на глътки. Някой отиде при студения извор, напълни чашата и пие, нагълта я наведнъж. Като се простуди казва, че някой му направил магия. Българинът вярва в магията. Седне изпотен при студения извор, напие се добре с вода, а после казва, че му направили магия, затова се разболял. Не, пий водата бавно, на глътки и благодари на Бога за това благо. После ще каже, че го срещнала баба Стояница, куцуз жена, и му направила магия. – Баба Стояница си е на мястото.

Англичанинът е бърз, не губи секунда и казва: Времето е пари.“ И българинът казва, че времето е пари, но когато го стегнат. Зимно време се разпуска, малко работи. Като дойде лятото, тогава се стяга, работи по 18 – 20 часа на ден. Тича, ходи натук-натам, нищо не може да го спре. Как е ял, какво ял, не е важно – работи. Уморен, изпотен, той казва: Огън имам на главата! Не е време за почивка. Сграбчва стомната със студената вода и пие. Така сгорещен, той продължава работата, но стомахът не може да се справи със студената вода. Още до вечерта започва да се превива от болки – простудил се. – Чудно нещо, казва той, омагьосал ме някой. – Никой не те омагьосал, бил си изпотен, изморен и си пил студена вода…

Всички казват: Няма време за отлагане – бързо, наведнъж трябва да изпием студената вода, наведнъж трябва да изпием чашата с любовта.“ Не изпивайте наведнъж любовта. Пийте само по една капка на ден от любовта. Първия ден ще изпиеш една капка, втория ден – втора капка и т.н. – Искам да я изпия наведнъж.“ – Това е слабост, няма да я пиеш наведнъж. Ще се въздържаш от желанието си. Във въздържанието се крие твоята сила. Който иска да продължи живота си, трябва да се въздържа. – От какво?“ – Първо, от много ядене. Винаги ще оставаш малко гладен, да не си дояждаш. Така в организма остава известен запас от неизползвана енергия, която го обновява. Ако преяждаш, ти съкращаваш живота си…

Като яде, човек трябва да бъде доволен от яденето. Значи, доволството продължава живота. Не преяждай. Бъди доволен от това, което ти е дадено и благодари за всичко. Трябва ли богатият да се сърди на слугинята, че не е приготвила яденето навреме, или не е сготвила както трябва? Не, той трябва да яде с благодарност и да каже: Днес слугинята е сготвила много добре. Ако иска да съкрати живота си, това е друг въпрос. Никога да не преяждаш, и всякога да ядеш с благодарност и доволство – ето две правила за продължаване на живота. Знаете ли какъв щеше да бъде животът, ако в Народното събрание разглеждаха с еднаква сериозност духовните въпроси, както и политическите? Днес културният свят се занимава с важни въпроси, защото цяла Европа е застрашена от катастрофа. Всички виждат предстоящата катастрофа, но не знаят как да я избегнат. От векове несъзнателни, механични сили се събирали в бентовете и днес напрежението е толкова голямо, че катастрофата е неизбежна. Още малко и бентовете ще се пропукат. Енергията, която се събирала в хората води към голяма опасност. Тази енергия и досега стои неизползвана. И в миналото, и сега, хората се отличават с голяма жестокост. Днес милиони хора стават жертва на човешкото безумие. И след това се оправдават с външни причини.

Днес всички управници, всички хора търсят начин да избегнат предстоящата война. Духовенството, духовните хора трябва да дойдат в услуга на държавниците, да им покажат пътя на спасението. Това значи всички хора да отправят ума си към Бога и да се молят. Ето как духовенството може да създаде една мека, благоприятна атмосфера. Така именно държавниците ще намерят правилен път за разрешаване на възникналите въпроси. Тогава и народът ще разбере как се живее. Важните въпроси се разрешават при спокойна, мека атмосфера.

Не могат ли народите да живеят в мир и съгласие помежду си? – Могат. Ние проповядваме тъкмо това. Ние проповядваме едно Учение на Любовта, според което всички народи да живеят разумно, като в един организъм. Хиляди и милиони години е употребила природата, за да създаде човешкия организъм. Хиляди години тя е употребила само за създаването на стомаха. И след това казваш: „моят търбух“. Не, стомахът не е търбух. Под търбух“ разбираме неразумния човешки живот, а под стомах – разумния живот. Дробовете, мозъкът, това са символи. За да се създаде един дроб, един мозък, нужни са хиляди години. За да се организира общественият живот и да се постави морал в обществото, за това са нужни още повече години…

Истински приятел е този, който постоянно се грижи за тебе, постоянно полива корените на твоя живот. Колкото и да си отчаян, грижата на твоя приятел те повдига. Ти си впрегнат в една тежка кола. Теглиш, мъчиш се, потиш се, не можеш да я поместиш. Дойде един да ти помогне, побутне оттук-оттам, но не може и казва: Няма нищо, Бог ще ти помогне. На добър час!“ Така минават и отминават втори, трети, без да ти помогнат. Когато дойде приятелят ти, той не казва „на добър час, Бог да ти е на помощ!“, но се впряга заедно с тебе, теглите колата напред и си приказвате. Щом се доведе колата до определеното място, това показва, че хората се разбират. Това значи истинско приятелство!

Да разбереш мъчнотията на твоя приятел, да изкарате заедно колата, това е резултат на Божественото чувство у човека, на неговата интуиция. Това е първото условие за приятелство в бъдещата култура. Без това приятелство разбиранията, вярванията на хората са лишени от практическа основа. Лесно се критикува, но работа се иска от всички. Всеки може да критикува – и аз, и вие, но новото учение изключва всяка критика. Когато виждам, че едно дете греши, зная, че това не е морално, но се притичвам на помощ, да го освободя от греха…

Системата на образованието трябва да се измени. Ново нещо трябва да се внесе. Човешкият дух се стреми към нови начини и методи, чрез които да се прояви Божественият живот на Земята. Следователно, не критикувайте, но всеки да допринесе нещо за новата култура. Целият свят работи сега в това направление. Цялото човечество работи за новата култура. И Бог работи заедно с всички. Не мислете, че това е лесна работа. Бог, Който е толкова Велик, Мъдър и Всесилен, и Той среща противодействие в това направление. Какво остава тогава за хората, с техните посредствени възможности? Казвате: Тази работа с един закон ще се нареди.“ – Не е лесно това. Казано е: Мекият език по-лесно нарежда работите, отколкото острият.“ Какво ще кажете за онзи посланик в чужда държава, който не може да въздържа езика си? Още на другия ден неговото правителство ще го извика назад. Всяка дума трябва да бъде обмислена. Езикът ви не трябва да се подхлъзва. Като не мисли, човек казва: Защо Бог създаде така света? Не можа ли да го създаде по друг начин?“ – Светът е създаден добре…

Съвременният човек малко спира вниманието си на слънчевата енергия. Излезе ли на открито, той бърза да отвори чадър. Отиваш при лекаря и отваряш чадъра си да не слънчасаш. Не, сега именно ще оставиш настрана чадъра и шапката си, за да възприемеш свободно слънчевата енергия. Ще посрещнеш слънцето гологлав, за да възприемеш слънчевата светлина. Ако децата ти са слаби, ще ги излагаш на слънце. Много болести, много пороци се явяват поради липса на светлина. Ние знаем причината за безнравствеността у хората. Всички хищници, пакостни животни живеят повече в тъмнина. Де живеят лисицата, вълкът? Де живее мишката? Де живее къртицата? Де живеят бухалът, прилепът? – В дупки. Изобщо, всички същества, които живеят порочно, не обичат светлината. Затова ние казваме: Повече светлина на човешкия ум, повече светлина на човешкия дух!

Обикнете светлината! Аз не говоря за светлината на огъня или за светлината на свещта. Това е тъмна светлина, тя ражда много пороци. Какво събужда светлината на огъня у човека? Като гледаш огъня, казваш: Де сега да има едно агне, да го опека!“ Като гледаш светлината на свещта, казваш: С тази светлина мога да обера касата на богатия. Тя ще свети само на мене. Без да ме види някой, ще си свърша работата.“ – Не, приемете слънчевата светлина в себе си и с нея си служете… Божествената светлина трябва да проникне и в най-затънтените кътчета на нашата мисъл. Тогава ще се яви у нас желание да познаем Онзи, в Когото живеем и се движим. Това е Синът. Докато Той е у нас, ние сме здрави, докато Той е у нас, ние мислим, чувстваме и постъпваме добре. В който ден Той се отдалечи от нас, нещастието вече ни следва. Ако си селянин, волът, овцете, кокошките ти ще измрат. Ако жената, децата ви боледуват, това е лош признак. Какво да се прави тогава? Обърнете се към Господ и изповядайте греховете си. Когато работите на един народ тръгнат назад, той трябва да се обърне към Сина. Ще се моли, ще се разкайва, докато Синът отново го посети.

Как ще изявя разкаянието си?“ – Като правиш добро. Срещнеш беден, страдащ човек, ще му помогнеш. Ще живееш по нов начип. Ти работиш за насъщния хляб. Знай, че всеки се нуждае от него. И вдовицата, и сирачето имат право за насъщния хляб. И те имат право да живеят. Земята е създадена за всички. Следователно, учените, богатите, силните трябва да носят в съзнанието си мисълта да не лишават никого от насъщния хляб. Всеки човек има нужда днес само от един хляб. Не се осигурявай за цяла седмица или за месец. Имаш право на един хляб, а не на повече. Този морал работи сега в света. Казано е: Осигури се само за един ден.“ За другия ден после ще мислиш… Ще работиш заедно с всички. Докато работят всички, те са осигурени. Щом всички работят и ти ще работиш, щом всички имат и ти ще имаш. Да се проникнем от мисълта: Всички да работим честно!“

Ние носим на човечеството нови методи, нови системи, които трябва да се приложат в живота. Те не са изложени само в тази беседа. Много методи съм изнесъл и те чакат своето приложение… Божественото учение има нещо съществено. Ученикът на това учение коренно се отличава от другите хора. Той носи новото в себе си. Дето влезе, внася светлина и ухание. И без да говори за Бога, всеки ще познае, че Бог живее в него. За обикновените хора носи велика, възвишена идея. На всички помага и на всички желае добро… Очи са нужни на хората, разбиране, за да различават праведния от неправедния. Овцата си е овца, вълкът си е вълк – ти ги познаваш. Така и всички хора трябва да се познават, да познаваме и доброто, и злото в себе си. Това се иска от всеки християнин, от всеки ученик на Божественото учение…

Синът ще ви освободи.“ Запитай се: С мене ли е Синът? С мене ли е Любовта?“ – За коя любов се говори? – За онази, която внася в човека разширение и чистота. Запитай се: С мене ли е Мъдростта? – Коя мъдрост? – Която внася знание и светлина в ума. Болен си, заразен от туберкулоза. Лекарят казва, че няма да издържиш болестта. Какво да правиш? Приеми Мъдростта и на нея се уповавай. Излизай всеки ден на планината, най-малко на височина до 1500 м. След три месеца ще имаш 75% подобрение, а след една година – 85%. След 2-3 години ще бъдеш съвършено здрав.

Ще се качваш на планината и ще благодариш на Бога. И зиме и лете ще ходиш по планината, добре облечен, с манерка гореща вода и от време на време ще пиеш. Така ще опиташ можеш ли да се лекуваш, или не. Ако се излекуваш, това е резултат на истинското знание. Жив опит! После смело ще си кажеш: Има една разумна сила в света, която помага във всички случаи, дето човешката помощ е безсилна.“ Този опит не струва ли повече от много философски трактати…

Защо мъжът и жената в семейството не могат да се търпят? Това от Бога ли е? Аз мога да ги подобря в продължение на 3 месеца. Ще ги накарам да ходят 3 месеца наред на Витоша поотделно. Мъжът ще излезе половин час по-рано от жената и по-рано ще се върне. След 3 месеца, животът им ще се подобри поне с 50%. Има причини, поради които хората не могат да се търпят.

Синът ще ви освободи.“ – „Кога?“ – Когато дойде у вас. Той ще ви създаде работа, ще ви даде разумни методи как да се обичате. Изкуство е да обичаш всички хора. Често казвам: Обичай всички хора. Обичай всички животни, бубулечици, дървета, извори – обичай всичко, каквото Бог е създал. Да приложиш обичта, това значи да бъдеш възвишен, велик дух. Това, което проповядвам, не е учение за обикновения морал, но за Великата Любов. Този морал, тази Любов могат да подобрят здравето, да просветят ума, да разширят сърцето, да дадат подтик на духа. Това значи да подобри човек живота си.

COMMENTS

WORDPRESS: 0