Учителя: Пригответе оня свят, в който Бог ще влезе да живее във вас

Учителя: Пригответе оня свят, в който Бог ще влезе да живее във вас

Откъс от беседата „Надежда, вяра и любов“, държана от Учителя на днешния ден преди 80 години: Кое е най-важното за добрия човек? Кое е най-важното

Откъс от беседата „Надежда, вяра и любов“, държана от Учителя на днешния ден преди 80 години:

Кое е най-важното за добрия човек? Кое е най-важното за богатия човек? Кое е най-важното за бедния човек? Кое е най-важното за здравия? Кое е най-важно за болния? Човек може да бъде царски син и да не направи нищо и да бъде овчарски син и да направи нещо. Благородството на един народ не се познава по неговата кръв, нo по ума. Сега казвате, че трябва да имате ясна представа. Да имаш ясна представа, че някой е богат с какво ще ти допринесе?… Имаш ясна представа, че вярата ти е слаба; имаш ясна представа, че вярата ти е силна.

Представете си, че имате една стая и една подпалка. Да кажем, че тук имате една стая, един покрив, но представете си, че вие сте на втория етаж, а под вас са слаби гредите. Трябва да имате ясна представа за гредите на вашия етаж, защото ако си позволите да сложите повече тежест, всички ще слезете на първия етаж. Много пъти хора, които са вярващи, стават невярващи. Аз го обяснявам така: вярата е на втория етаж. На първия етаж са материалисти, на втория етаж са вярващи, а на третия етаж са онези, които имат Любовта. Човек, който е на първия етаж, аз в любовта му не вярвам. Човек, който е на първия етаж и във вярата му не вярвам. На неговия материализъм вярвам…

„Всичките хора трябва да бъдат равни.“ Какво разбирате под думата „равенство“? – Еднакво право трябва да имаме. Еднакво право трябва да имаме в ядене, пиене, във вземането на храната и водата, но като дойдете до положението да започнете, не може да имате еднаква храна. Един обикновен гражданин и един цар не могат да имат еднакво право. Царят има големи права, заповядва. А обикновеният гражданин заповядва на децата си, заповядва на своите волове, на говедата си, на другите в държавата не може да заповядва. Вие ако излезете в природата, може ли да заповядвате?

Имах един приятел американец. Той се казваше Браун, мистър Браун. Той вярваше, че ако се помоли на Бога да спре Земята и Земята ще спре. Ако се помоли да тръгне, ще тръгне… Това го наричаме ние въображение, че Земята някой може да я спре така. Бог може да спре Земята, но ти като човек не можеш да спреш Земята. Има неща, които за човека са невъзможни. Той може само да предполага, че може да спре Земята, но Този, Който може да спре Земята, не е той. То е Божественото. Бог може да спре Земята.

А сега друго едно значение… Тялото е Земята. Като кажеш на тялото си да върви, върви. Като му кажеш да се спре, спира се. Следователно всеки на своята Земя, на своето тяло, може да заповяда да спре и да тръгне, когато иска… Но Земята не е ваше тяло. Тя принадлежи на някой друг, понеже сме странници на Земята. Странници – значи Земята не е наша собственост. Ние нямаме право да разполагаме с чужда собственост. Погрешката на всичките хора е в това, че всичките хора грешат общо. Всеки може да мисли, че може да заповядва на другите хора. Той се лъже…

Да направим една аналогия. Земята представлява едно материалистическо схващане на човека. Човек, който иска да спре Земята в нейния път, той е краен материалист… За него нивите имат цена, къщите имат цена, говедата, кравите имат цена, конете имат цена, всичко има цена. Допуснете, че друг човек казва: „Аз обичам слънцето.“ Какво заключение ще извадите, че обича слънцето? Той обича, но как се обича слънцето? Има две твърдения. Твърдят, че не може да обичаш някого, който не те обича. И другото твърдение е, че може да обичаш само този, който не те обича. Друго едно твърдение е, че можеш да мразиш само този, който те обича. Никога не можеш да мразиш този, който не те обича. Психологически е вярно…

Казано е, че не може да обичаш един човек, който няма отношение към тебе… Човек, който не е милосърден, слаби са му гредите на милосърдието. Човек, който не е религиозен, слаби са му гредите на религиозността. Човек, който не е съвестен, гредите са му слаби. Вие сега мислите, че някои хора са религиозни. Учението е вече един процес. Учен е онзи, който се учил. Той се ражда с възможности и ако не се е учил, той не може да бъде учен човек. Човек се ражда с възможност да бъде религиозен, но после става религиозен. Човек се ражда с възможност да бъде милосърден. После, като се упражнява, става милосърден. Затова ако човек не се упражнява, той не може да развие своите възможности. Да обясним идеята по този начин. Едно семе ако се държи в хамбара, не се сее на нивата, това семе само остава. То не се размножава, не може да прояви своята деятелност. Щом се сее на нивата, то се разраства…

Ще изучавате. За това, което човек не може да направи, той е слаб. За това, което може да направи, той е силен… Следователно когато говорим за вяра, трябва да направим един опит дали можем да вярваме. В една малка чинийка има половин грам барут. Ако го запаля, опит може да направя. Но представете си, че нося 10 кг барут… Може да правите опити, но всякога вземете най-малкото количество материя. Ако туй количество е по-голямо, взривът ще бъде по-голям. Например ако кажа на вас, че не сте религиозен човек, ще ви стане мъчно… Обидиш се. В човека кое е онова, което се обижда? Един умен човек няма да се обиди… Той най-първо ще види говори ли разумно или не.

Тези хора, в които учудването е много развито, те всякога преувеличават нещата… Най-първо трябва да имате една ясна представа за себе си… Да кажем, един цар представя една държава. Той представя държавата, но самият цар не е държавата. Ние живеем в природата, но ние не сме още самата природа. Не сме самата природа, понеже не може да заговорим на природата. Ако ние бяхме самата природа, сраснати с нея, да разбираме нейния език! Да бъдеш едно с природата значи, че твоето съзнание трябва да обхваща цялата природа.

Като говорим за Божествения свят, в него се вместват хиляди духовни светове. Той е безграничен. Понякога казвате: „Материален свят.“ Щом вървите по един път, той е материален свят. Щом вървите по два пътя, той е духовен свят, а щом вървите по три пътя, той е Божествен път. И ние казваме: „Щом вървите по два пътя“, в двата успоредни пътища, Христос казва: „Единият път отива нагоре, а другият път надолу.“ Как ще го разберете? Единият път го наричат широк, другият път го наричат тесен. Каква е идеята? Защо са нарекли единия път широк, път на падението, а другия път е тесен, понеже е път на възлизането? Там, от където водата не може да мине, парата може ли да мине? – Може. А пък има и друг по-тънък материал, където и парата не може да мине. Вземете най-твърдата материя, която имаме – през стъклото не може да мине. Но светлината минава.

Следователно, Божественият свят е направен от една материя, която преминава навсякъде. Значи на Божествения свят не може да сложиш преграда. Една Божествена идея не може да я спреш с нищо. Тя преминава навсякъде, тя е свободна. Ако имате една Божествена идея, никой не може да я ограничи… Светлината преминава през тъмнината. Затова усилието на тъмнината да ограничи светлината е невъзможно. Защото тя преминава. Силата на светлината, която има, не седи в ограничението. Вие всички се мъчите да ограничите злото. Вие прониквате злото. Ти като проникнеш злото, го ограничаваш. Като го ограничаваш, ти го усилваш.

Да разберем ясно какво значи „проникване“. Да вземеш едно въже дебело, увито от 1000 нишки. Да проникнеш значи да развъртиш тия нишки поотделно. Тия нишки може да ги размотаеш. Те не са така събрани, те са отделени. Като ги отделиш една от друга, стават слаби. Злото разедини, разхлаби го! Не събирай нишките на злото една до друга, понеже стават корави… Иде някой и ми казва: „Това не може да го направя!“ Казвам, ти до тогава, докато мислиш, че не може да го направиш, ти сам се ограничаваш. Казваш: „Това не може да го направя.“

Когато едно дете влезе в първи клас и учителят му разправя, знае ли то? То не знае какво е „а“. Но в това дете ще се зароди едно желание, че неразбраното нещо, което учителят му казва, ще го разбере. След време разбира какво нещо е „а“-то. Възможността да разбираш ще дойде отпосле.

Та вярата, вие може да я усилите. Всеки ден имате условия да усилвате вашата вяра… Вие имате ревматизъм. Причината е, че във вас храносмилането не е правилно. Имате ревматизъм в коляното. Показва, че дишането не е правилно. Щом ви боли кракът, това показва, че вашият мозък не функционира правилно. Мозъкът и симпатичната нервна система не функционират правилно…

Като имате ревматизъм, значи сте яли бързо. Другото е, че при този готвач, където сте се хранили, маслото (олиото) не е било хубаво и всичките тия хора усещат сърбеж като ядат тия масла. Разправяше ми един как не са пречистили маслата, понеже слагат сода каустик, а пък тя разяжда. Като сложат сода каустик, после прекарват маслото през вода и тази вода става нечиста. За известно количество масло трябва да употребят и определено количество вода, за да се пречисти, но като пречистват остават същата вода и за другото масло, тъй че пречистването не става правилно. Този сърбеж се заражда от това, че в маслото остава сода каустик и като влезе вътре, започва да произвежда сърбеж, съединение става и започваш да се чешиш.

Какво трябва да правите? Шарлан си вземете. Вземете си един чувал орехи. Вземи 20 ореха, извади черупките, сложи ги в ястието, защо ти трябва шарлан! Защо ти трябва да купуваш шарлан, който се разваля? Чудни са. Трябва да има сега слънчоглед. Аз ще взема слънчогледено семе и като ми трябва малко масло, ще го счукам. Ще имам слънчогледово семе и ще имам машинка сам да ги правя. Сега ще ходиш да купиш маслото на този, на онзи. Но то не е пречистено…

Щом се обезсърчиш, надеждата в тебе е слабо развита. Следователно ще положиш усилие да развиеш надеждата. Тази надежда може да я усилиш само чрез материални неща. Трябва да имаш ниви, къщи. Трябва да имаш нещо видимо, което да го пипаш. По този начин може да усилиш своята надежда. Щом дойдеш до вярата, по същия начин не може, понеже вярата се занимава с бъдещи работи… Човек, в когото надеждата не е развита, той е слаб човек. Човек, в когото вярата не е развита, той е слаб човек. Човек, в когото любовта не е развита, той е слаб човек…

Сега думата „истинен“ и „верен“, ето какъв е законът, когато се проповядва едно учение: щом е силна в тебе надеждата, Бог е, Който е създал материалния свят има доверие в тебе, ти имаш отворена врата. Всичките материални богатства са на твое разположение, когато умът е силен. Под силен ум разбирам човек, в който тия трите добродетели – Любов, Мъдрост и Истина, ги има. Когато Любовта, Мъдростта и Истината са съчетани вътре в своята пълнота, тогава надеждата е гаранция за материалния свят. Щом у тебе надеждата е силна, тогава всички материални блага са на твое разположение. Ако на вас не ви дават материални блага, причината е, че вашата надежда е слаба…

Под думата „надежда“ разбирам един силен човек, на който природата може да даде много от материалните блага. Щом е силна неговата вяра, тогава той има на разположение благата на духовния свят. Щом Любовта е силна, тогава той има разположението на Божествения свят. Така трябва да разглеждате. Казвате: „Че какво като имам любов.“ Любовта е врата, чрез която ти имаш на разположение целия Божествен свят. Вярата е врата да влезеш в духовния свят, а надеждата е врата за материалните блага…

Не бъдете глупави религиозни хора. Не бъдете глупави материални хора. Не бъдете глупави Божествени хора. Има една Божествена глупост, има една духовна глупост, има една материална глупост в света. Що е глупост? Вие сте лишен от материалните блага. Не разсъждавате и казвате: Няма справедливост в света, защото ако имаше, ще имаш материални блага. Помнете, че за да бъде човек умен, физически той трябва да има една отлична стомашна система. Защото физическият човек има нюх. Той има преценка за нещата. Като му дадеш, веднага преценява златото, среброто. Има ясна представа за всички материални работи. Като погледне къщата, знае, че е хубаво направена…

Някой казва: „Аз съм духовен човек.“ Хубаво, какво подразбираш? Ти трябва да разбираш силата, която действа в материята… Трябва да имаш преценка. Като говориш какво влияние упражняват твоите думи на околните? Но трябва да знаеш като говориш как се размества въздухът и какво влияние ще упражни този въздух. Аз като говоря сега целият въздух става динамичен. Не само в тази стая, но вече речта ми по цялото земно кълбо се разпространява…

Гледам някой върви леко – човекът мисли. Той не хаби много енергия, той пести енергията. То е закон на пестене енергията. А пък хвъркането е още по-голямо пестене. Ние нямаме право да измъчваме тялото си, нямаме право да измъчваме стомаха си. Нямаме право да измъчваме дробовете си, нямаме право да измъчваме мозъка си. Или иначе казано: Нямаме право да измъчваме волята си. Нямаме право да измъчваме сърцето си. Нямаме право да измъчваме ума си. Или иначе казано: Чисти сърцето си. Давай най-хубавото осветление в ума си. Давай най-добрата храна на стомаха си. Малко яж, но чисто и хубаво. Като седнеш, мисли само за храната, която ядеш, за никакви други работи не мисли.

След като свършиш тази физическата работа, ще дойдеш до духовните работи. Ти трябва да имаш материал, с който да работиш. Ти не може да бъдеш грънчар, ако нямаш грънчарска пръст. Ти не може да бъдеш писател, ако нямаш мастило и перо да напишеш нещо. Не само това, но трябва да има за кого да го напишеш. Ти искаш да имаш любовно писмо… В едно любовно писмо казвате: „Без теб не мога да живея.“ Това е първата лъжа. Значи досега си живял, а в бъдеще не можеш да живееш без него. Аз ако пишех любовно писмо, щях да кажа: „Досега съм живял сам добре, но мисля, че ако с теб се съединя, ще живеем по-добре.“… Но да пиша, че „без тебе не може да живея“! Казвам, без Бога не можем да живеем. Такова писмо не пиша на Господа. Казвам: „Господи, аз с Теб мога да живея по-добре отколкото сам мога да живея. С Теб мога да живея по-хубаво.“ Но да кажа, че без Бога не мога да живея, е отрицателно… Аз никога няма да пиша: „Аз без храна нищо не мога да направя.“ А ще кажа: „Сам много работи мога да направя, но с Господа още повече работи мога да направя.“

Някой път мислите, че на Господ Му е приятно, че може да направиш нещо. Господ се радва като се движи тялото. Господ се радва сърцето като работи. Като имаш любов, то се движи. Ти мислиш, ако кажеш нещо, да не би да Го огорчиш. Когато не се движим както трябва, когато не чувстваме както трябва и не мислим както трябва, Господ казва: „Станете господар на тялото си“, на всички тия 30 милиарда души, които са вършили работа заради тебе. Оценявай всички тия души, те те обичат… Ония души вътре, 30 милиарда, които показват Любовта на Бога, които се жертват заради мене в дадения случай, работят заради мене, като мисля за тия души в ума имам идеята, че Бог е определил 30 милиарда души, които не мислят за своето благо, а мислят заради моето благо.

След това Господ казва: „Понеже пожертвах всичко заради тебе, пожертвай и ти заради тях.“ Отношение има. Те жертваха всичко заради мене, аз не може ли да направя? Ще се спра, ще си сваля обувките, ще си прегледам краката… Там са живи същества, ще ги погледна, ще ги измия във вода, ще ги оставя да дишат, да видят слънцето, ще се извиня и ще кажа: „Аз съм направил малка погрешка, ще ме извините. Не зная как да ходя, ще ви измъча.“ Ние нямаме справедливост спрямо себе си… Ако не оценявам страданията на моите крака, ако не оценявам страданията на моя стомах, ако не оценявам страданията на моята глава, как ще оценя свободата на околните хора, с които нямам връзка?

Новото учение няма да дойде докато не се образуват тия връзки. В бъдеще ще имаме връзки. Като влезете в духовния свят, вие ще се свържете, един ден ще ви заставят една от тия души, които влизат и работят за един народ като българския. Българският народ е като една душа. Влиза ли той да работи за цялото човечество, цялото човечество работи с другите души, по другите светове. Всичко в света съставя един общ организъм, всички души които се жертват да живеят за Онзи, от Когото са излезли и към Когото ще се върнат. Да излезем от Бога, да влезем в света на възможностите на нашето развитие и да се върнем, то е голямото благо – да направим този кръг.

Тук на Земята трябва да учите… Какво знание се съдържа във физическия свят, което трябва да го знаете? Вие се спъвате и казвате: „Ние сме в заблуждение.“ Не сте в заблуждение, но вие не оценявате онова, което Бог е направил заради вас. Вие не оценявате вашето тяло, което Бог ви го е създал. Вие не оценявате сърцето си, което Бог ви го е създал. Вие не оценявате вашия ум, вашата душа, вашия дух. Всичко това за вас са неща неопределени… Един човек са го хранили с горчиви работи. Като видиш лицето му навъсено, дай му нещо сладко. Като близне сладкото, веднага се освобождават мускулите, лицето стане весело. Може да дадат хубаво разположение на лицето.

Вие искате да имате хубави лица. Не може да имате хубаво лице, ако не ядете сладки работи. Мазните лица показват, че се хранят с една грозна храна. И чувствата се отличават. Има горчиви чувства, има и сладки чувства. Има горчиви мисли и сладки мисли. Следователно в храната трябват изобилно материални сладки работи, духовни сладки работи и Божествени сладки работи. Това е новото разбиране. Всеки казва: „Аз съм прав.“ Човек, който не се храни със сладка физическа храна, човек, който не се храни със сладка духовна храна и човек, който не се храни със сладка Божествена храна, той е слаб човек. Това е моето правило…

Сега всички вие търсите все правото. Глупавият няма никакво право в света. Единственият човек, който има право, той е разумният човек, човекът на надеждата, човекът на вярата и човекът на любовта. Той е човекът, който има всичките права. Божественото така седи. Не е ли развита надеждата, вече на физическото поле човек се е ограничил. Не е ли развита вярата, в духовния свят, в силовия свят човек се е ограничил. Не е ли развита Любовта, човек в Божествения свят се е ограничил.

Някой път аз говоря за Любовта и вие казвате: „Ние оглушахме за любовта.“ Вие не сте слушали какво нещо е Любовта. Аз не виждам нито един от вас да ходи из въздуха. Като ви гледам как тропате из Изгрева, и вярата ви не е силна… Във вярата има една възможност – като дишаш да извадиш ценните неща от въздуха. В Любовта има тази сила – да извадиш ценните работи, които са скрити в мисълта. Ако ти не може да извадиш ценното от мисълта, тази мисъл остава неразбрана. За да разбереш една мисъл, ти трябва да бъдеш способен, да имаш сила да извадиш ценното, да го видиш, да го оцениш и да го поставиш на работа; тогава мисълта те познава, че ти си един човек, на който може да се доверят работите. Сега това е новото.

В Любовта да оцените мислите си, във вярата да оцените вашите чувства, в надеждата да оцените вашите постъпки. В постъпките ви е скрита възможността за развитие на физическото поле. В чувствата са скрити възможностите за развитието в духовния свят. В любовта ви са скрити възможностите за развитието, да разберете Божествения свят. Мислите са, които представят Божествения свят. Чувствата представят духовния, а постъпките – физическия свят…

Ако вашата любов не може да помогне на мъчнотиите ви, тя е слаба. Ако вашата вяра не може да помогне на мъчнотиите ви, тя е слаба. Ако вашата надежда не може да помогне, тя е слаба. Трябва да ги превъзмогнете. Да поставим идеята за Бога. Да бъдем в сила да превъзмогнем всичките мъчнотии, то е вътрешен процес… Когато човек ги превъзмогне, в него се ражда една вътрешна радост, заражда се сила и знание. Казвам: Стремете се да превъзмогнете всички ограничения, които хиляди и хиляди поколения са сложили на вашия път. Поправете вашите пътища. Всичко, каквото има във вас, поправете…

Вие седите и ми се оплаквате, че мнозина от вас сте бедни. Представете си, че вие имате в себе си една способност да виждате нещата. Представете си, че може да виждате богатство, скъпоценни камъни, сребро, всичко това на каква дълбочина е заровено… Може човек не само да вижда, но като погледне за бъдеще ще види какво има заровено. Веднага като погледне, да надзърне и в Божествения свят какво има заровено за него. Апостол Павел казва, че бил възнесен до третото небе и видял неща, които не е възможно да изразим с човешкия език. Всичките тия блага Бог ги е приготвил за онези, които вървят по правия път и изпълняват законите Му, за да се ползват от Неговите блага.

Ще ви дам една проста мисъл: Бог желае Неговите деца да живеят добре. Да няма никаква караница в Неговия дом. Като се скарат тия деца, веднага да кажат: „Заради Нашия Баща ние ще поправим тия работи. Не за самия си брат, заради Баща Си ще го направим… Три мерки приложете. Мерете своите мисли. Мерете своите чувства. Мерете своите постъпки. Всеки човек да постъпва според светлината, която има. Щом ви стане мъчно, поправете вашите погрешки. Щом във вас се появи тъмнина, изправете вашите мъчнотии. Щом във вас се появи неразположение, изправете вашето неразположение. Като дойде една болка в коляното, изправете тази погрешка. Като дойде една болка в сърцето, изправете я. Като дойде в ума, изправете. Само така ще бъдете граждани на Божественото Царство, което иде…

Има едно благословение. Когато човек се развива правилно в надеждата, вярата и любовта, благословени са преражданията. Но когато в надеждата и във вярата има стълкновение, прераждане няма. Да влезеш в стълкновение със законите на физическия свят, да влезеш в стълкновение с духовния свят, да влезеш в стълкновение в Божествения – няма по-страшна работа. Престанете да влизате в стълкновение със себе си, не се борете със себе си, слушайте себе си…

Дайте свобода на тялото си, дайте свобода на душата си, дайте свобода на духа си и тогава изпъдете размирниците, които са с вас. Доста анархисти имате. Всички анархисти навън… Бъдете крайно внимателни, зачитайте правата си. Идеш някъде, отстъпи. Дойде някой, дай му място. Седите и мислите, че някои знаете повече. Даже някой път като дойдат при мене, говорят ми лъжи, представят ми нещата както не са. Не ги представят верни. Казвам ви: Имам крайно отвращение от лъжите. Аз ви казвам: Не лъжете себе си, не преувеличавайте. Аз ви казвам след като преувеличите, поне малко да е…

Помнете едно нещо. Бог е сложил във вашите ръце вашата съдба. Съдбата на физическото поле е дадена във вашите ръце. Съдбата на духовния свят е даден във вашите ръце. Само съдбата за Любовта Бог е оставил в Неговите ръце. С Любовта не се занимавайте. За Любовта нямате право да кажете: „Той има по-голяма любов.“ За Любовта никакво мнение не давайте. За надеждата и вярата имате право. Но дойдете ли до Любовта, никакво мнение не давайте. То е право на Бога. Защото Той сам действа. Не трябва да се месим в Неговите работи. Да се месим в нашите работи, във физическото поле, в духовния свят да уредим нашите работи. Като уредите, ще влезете в духовния свят и тогава Той, каквото е приготвил, ще ни даде. И ние каквото сме приготвили, ще дадем. Понеже Той като дойде да пребъдва в нас, ние трябва да Му представим уреден свят. Не като дойде да уреждаме, но да намери уреден свят.

Като влезем в Неговия свят, ще намерим най-уредения свят. Той казва: „Елате, деца мои, вие, благословени от Отца и наследете Царството Божие.“ Вие се противите да влезете в един Божествен свят, който е уреден. Бог се противи да влезе във вашия свят, който вие сте приготвили. Пригответе оня свят, в който Бог ще влезе да живее във вас.

COMMENTS

WORDPRESS: 0