Учителя: Бъдете като Христа – да понасяте страданията с търпение

Учителя: Бъдете като Христа – да понасяте страданията с търпение

Откъс от беседата „Упование на Божественото“, държана от Учителя на днешния ден преди 82 години:Христос казва: „Едно ти недостига." Наистина има н

Откъс от беседата „Упование на Божественото“, държана от Учителя на днешния ден преди 82 години:

Христос казва: „Едно ти недостига.“ Наистина има нещо, което недостига на човека, но, въпреки това, всеки ден или се прилага по нещо към него, или се отнема…

Често се говори за любовта, мъдростта и истината. Някои мислят, че знаят много по тия въпроси. Не е важно какво знаете; важно е кой от вас е приложил тия добродетели. При това те трябва да се приложат вътрешно, а не външно.

Две млади сестри стоят при мене и се разговаряме. Казвам им: Знаете ли за какво е определена съботата? Тя е ден на Бога. В събота човек не трябва да мисли за себе си: нито за болките си, ако е болен; нито за дрехи и обувки. В събота човек ще мисли само за красиви и велики неща, които не се отнасят до него.

Казвам на сестрите: Знаете ли, че всички нещастия произлизат все от добри желания? Те ме гледат учудено как е възможно от доброто да излиза лошото. Представете си следния случай: Един беден човек работи по цял ден и едва изкарва по 40 – 50 лв дневно. Ражда му се момиченце, което расте, развива се добре, стане на 15 – 16 години. Един ден младото момиче се вижда в огледало и изпитва приятно чувство – радва се на своята красота. Среща я млад момък, който се заглежда в нея. Сърцето й трепва за момъка и тя мечтае за хубави дрехи и обувки Щом се върне бащата от работа, тя започва да го моли, да иска пари от него, за да се облече хубаво. Бащата се вижда в чудо как да задоволи желанията й, защото няма пари. Тя се сърди, недоволна е от него, иска да се облече, да се хареса на момъка, когото видяла на улицата. Не е лошо, че е обикнала момъка, но защо мъчи баща си? Длъжен ли е той да й купува хубави дрехи, обувки и шапка? За да задоволи желанията си, трябваше да има богат баща, който да задоволи нуждите й. Нейният баща е беден. Какво трябва да прави тогава?

Ако момата мисли, че с хубавите си дрехи може да спечели сърцето на момъка, е на крив път. Мислите ли, че тоя момък ще остане завинаги на нейна страна? Ако с дрехите може да спечелите едно сърце, много моми са по-хубаво облечени от вас. Тогава? – Сърцето на момъка ще мине от момата с по-лошите дрехи към онази с по-хубавите. Младата мома, въпреки очакването си, ще бъде нещастна. Според мен като се влюби човек, първо отива на баня, съблича дрехите си и се изкъпва добре. Облечен ли влиза човек в банята? – Съблича дрехите си и гол влиза. Като се изкъпе, излиза от банята и облича чисти, хубави дрехи… Когато хората се обличат хубаво и мислят само за дрехи, това показва, че са влюбени.

Според мен, когато момата се влюби, трябва да се облича скромно. Това показва, че тя е работлива. Ако момъкът минава често край дома й, трябва да види, че тя работи или в градината, или вкъщи. Момците харесват работливите моми. Мома, която мисли само за дрехи и нови премени, не е работлива. Тя не се харесва на момците. Такава мома носи нещастие и за себе си, и за своя възлюбен. Това е мое предсказание… Не е лесно да предскажеш бъдещето на човек. Много време трябва да го изучаваш, за да го предвидиш. Казва се, че Бог изпитва човека. – Защо го изпитва? – За да се познае сам, и Бог да го познае. И до днес още Бог изучава хората. – Не ги ли познава? – Понеже човек е изложен на промени, нужно е постоянно да се изучава.

Казваш: Искам да бъда задоволен – Знаеш ли, че нещастията в живота се дължат на задоволяването? Отиваш в кръчмата и пиеш чаша след чаша, докато се задоволиш. Щом се задоволиш, ставаш нещастен. Друг пуши цигара след цигара, докато изпразни кесията си. Желанието му да пуши е задоволено, но нещастието го следва… Доволството е вътрешен процес. Остане ли да се задоволяваш по външен начин, нещастието тръгва след тебе.

Какво е нужно на човека? – Знание. Влизаш в един голям град и виждаш, че той е сив, потънал в дим. От комините постоянно излиза пушек, който прави атмосферата мрачна, тъмна. – Какво е нужно на тоя град? – Вятър. Той ще отнесе дима и ще пречисти въздуха. И в човека става вътрешно горене – някога пълно, а някога непълно. При това горене се образуват сажди, дим, които помрачават атмосферата на човека. Недоволството, неразположението внасят дим в човека, поради което лицето му потъмнява. – Как ще си помогне? – Само знанието може да го спаси. То е вятър, течение, което отнася дима далеч в пространството. Без знание човек всеки ден ще се натъква на мъчнотии.

Например една сестра решила да предприеме пост. За да издържи поста, се нахранила добре. Прекарала пет-шест дни в пост, но започнала да усеща виене на свят, особено главоболие. Разбрах причината за главоболието и я питам: Преди да запостиш, яде ли? – Нахраних се много добре. Иначе как ще издържа няколко дена пост? – Там е грешката ти. Преди да започнеш с поста, трябваше да вземеш очистително, за да освободиш стомаха си от всякаква храна. – Не знаех това. – Ето какво причинява незнанието. Добро е желанието на човека да пости, но знание е нужно за това. Казах на сестрата да изпие една-две чаши гореща вода. Тя направи това и стомахът й се регулира.

Има смисъл да пости човек, но ако може да пречисти мислите и чувствата си. Не постигне ли така, постът няма смисъл. Целта на поста е да се филтрират мислите и чувствата на човека. От друга страна постът е нужен за почивка на организма – външна и вътрешна. Да постиш значи да се вглъбиш в себе си, да се отстраниш от всякакви смущения, нищо да не те безпокои. Постът се препоръчва и като средство за лекуване. По време на пост горенето в организма е по-силно, благодарение на което става изгаряне на всички вещества, които са причина за различни болести, неразположения и недоволства.

Следователно поддържайте чистота на организма си, за да не се развиват във вас ония микроби, които причиняват болестите. Пазете се от лоши мисли, чувства и желания, които понижават духа на човека и го водят към нисш живот. Той е причината за големите злини в живота. Казвате: Толкова години служим на Бога! Откъде ще дойде злото? – Важно е как служите. Да служиш на Бога както трябва – това се отнася до напредналите същества. От вас се иска учене. Преди да служи на Бога, обикновеният човек трябва да учи, да придобива знание, без да се стреми да стане учен. В процеса на ученето той ще се натъква на различни промени: ще придобива светлина, но ще изпада и в тъмнина. Вие знаете теорията за квантите. Според нея, процесите не текат непреривно като водата, но в тях се забелязва един ритъм. Ако днес си здрав, на другия ден ще настъпи една малка промяна в здравето ти. Ако днес си буден, утре ще настъпи едно малко разсейване. Ако днес си силен, утре ще отслабнеш.

Процесите в природата текат вълнообразно, с едно малко повдигане и понижаване. Доброто напримере една кванта, злото – друга кванта. Не винаги можеш да бъдеш добър. Не винаги можеш да правиш добро. За това се искат известни условия. Например… можеш ли винаги да учиш? За да учиш, трябва да имаш любов към знанието и желание да учиш. За да бъдеш силен, трябва да имаш здрав гръбнак…

Какъв извод трябва да направя от казаното досега? Всички трябва да работите за прилагане на нещата. Липсва ви нещо в метода на прилагането. Методът ви е крив. Прилагането на любовта, на знанието, на свободата изисква правилен метод. Иначе ще ги прилагате, но ще получавате обратни резултати. Казваш: „Искам да обичам всички хора, но някои ме дразнят, не мога да ги търпя.“ – Това не показва, че тия хора са лоши. Някога се дразниш от лоши хора, но някога и от добри. Дойде при тебе един добър човек, поглежда те със своя чист, спокоен поглед, а ти се дразниш. – Защо? – Страхуваш се да не проникне в теб и да открие нещо, което не искаш другите да знаят.

Изкуство е да търпиш всички хора… И на мене всички хора не са ми еднакво приятни. Казвате: „Бог е Любов.“ – Любов е Той, но има хора, които не заслужават Неговата любов, в смисъл, че не са готови още за нея. Те страдат, пъшкат, но Бог е далеч от тях, не ги чува… Питам: Как трябва да се постъпва с вас, ако, след като всичките ви нужди са задоволени, вие продължавате да пъшкате и да ахкате… Следователно и Бог не се нуждае от любовта на грешни хора, които само се оплакват. Какво ще ви допринесе тая любов? Нито вие ще придобиете нещо от тях, нито те ще придобият нещо от вас.

Чудя се на младите моми и момци. Те се срещат, обикват се и момата очаква момъка да я направи щастлива, а той очаква същото от момата. Това никога няма да бъде. Щастието иде изключително от Бога. Човек може да бъде щастлив, когато държи в ума си мисълта за Господа, Който е създал всичко. Да мисли, че щастието му може да дойде от друг човек, подобен на него, е невъзможно. Закон е: Не уповавай на човешкото в себе си, нито на човешкото в своя ближен. Не уповавай на животинското в себе си, нито на животинското в своя ближен. Уповавай само на Божественото в себе си, както и на Божественото в своя ближен.

Като не разбират силата на Божественото, хората постъпват като Пилат. Те измиват ръцете си, за да се освободят от всякаква отговорност. Пилат каза за Христа: „Не намирам никаква вина в тоя човек“. Когато евреите се възбунтуваха и казаха, че искат смъртта на Христа, защото се нарича цар, Пилат отстъпи. Той беше безхарактерен, страхлив и тщеславен човек. Евреите искаха смъртта на Христа под предлог, че се нарича Син Божи. Интимната страна на тяхното желание се крие другаде: те се страхуваха от Христа, да не засегне интересите им. И до днес още човек постъпва като евреите. Дойде в ума му една светла идея, и той се колебае да я приеме или не; да я разпне ли по закона, който съществува? Той мисли, че ако я приеме, интересите му ще пострадат. Помни: Докато вървиш в човешкия път, ти от ден на ден ще пропадаш. Влезеш ли в Божествения път, работите ще ти се нареждат добре. Как ще познаете дали сте в човешкия или в Божествения път? Ако лицето ви почернява, вие сте в човешкия път; ако лицето ви се озарява от светлината на живота, вие сте в Божествения път.

Казвате: Учителят може да направи всичко. – Не уповавайте на сламки, които сами си създавате. Аз не се качвам на сламки, не искам и вие да уповавате на тях. Аз ходя по греди, които никога не се чупят; искам и вие да стъпвате по такива греди. Ако вярвате в мене, вярата ви да е вътрешна, а не външна. Някой има отлично мнение за мене. – Докога? – Докато не засегна неговите възгледи и интереси. Засегна ли ги, той няма вече никакво отношение към мене. Това не е вяра, нито убеждение. Ако и моите отношения към вас са такива, това са човешки отношения. Трябва ли да мисля добре за вас, докато ми носите подаръци? Това не е отношение, това е само подвързия на книгата. Тя е ценна само тогава, когато съдържанието й е ценно. Ако книгата не е ценна, това е все едно да цитирате стихове от Евангелието без да разбирате техния дълбок смисъл.

Цитираш стиха, в който Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът.“ Пътят, това е знанието, необятната Божия мъдрост, която трябва да изучавате. Пътят подразбира Божествения език, който води към Божественото знание. Истината има отношение към свободата. Животът произтича от Любовта. Той е крайният резултат, до който трябва да достигнем. Като вървим по Христовия път със силата на Божествената светлина и истина, ние ще дойдем до живота. Само така ще се свържем с живота, защото е казано, че любовта ражда живота. Чрез живота ще познаем величието на Бога. Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който ме яде, има живот в себе си.“ Казвам: Само оня може да яде тоя хляб, който има живот в себе си.

Какво е нужно на човека, за да придобива знания? – Да учи и да придобива светлина. – Какво трябва да прави старият? – Да се подмладява. – Младият? – Да не остарява. – Глупавият? – Да поумнява. – Слабият? – Силен да стане.

Като четете 19 глава от Йоан, виждате през какви страдания е минал Христос. Някои съжаляват Христа, че е минал през толкова големи страдания. Няма защо да съжаляват. Аз си казвам: Бих съжалявал, ако не изпълнявам учението на Христа. Пилат каза на Христа: „Не знаеш ли, че власт имам да те разпна, и власт имам да те пусна?“ Исус отговори: „Не би имал никаква власт над мене, ако не бе ти дадена отгоре.“ Пилат изми ръцете си, с което искаше да се освободи от всякаква отговорност. Понеже не намираше никаква вина в Христа, той Го остави в ръцете на евреите, те да Го разпнат. Питам: Като кого искате да постъпвате – като Пилат да си измиете ръцете или като евреите? Както и да е постъпил Пилат, и до днес говорят и четат за него като за страхлив човек. И за Христа говорят, но като за човек, Който изпълни Божията воля.

Казвам: Не се страхувайте като Пилат да изповядвате своята идея. Мислете за Бога, Мислете и за Христа като образец на търпение. От своето величие Той слезе на Земята, облече се в рабски образ и се смири. Той знаеше каква работа Му предстоеше на Земята. Бъдете и вие като Христа – да понасяте страданията с търпение. Ще кажете, че било определено Христос да мине през тия страдания. И за вас е същото. Щом е определено, и вие ще си носите страданията. Някой ви заплашва и казва: Имам власт. Ще отговориш: Имаш власт, но тя е дадена отгоре. Мнозина се страхуват от злото, което наричат дявол. Не се страхувайте от него. Дяволът е резултат на човешката мисъл. Той няма власт над човека. Следователно човек греши, защото е свободен. Той иска да греши, вината е в самия него. Не съжалявай, че си сгрешил, но кажи: Господи, благодаря за свободата, която Си ми дал. Както съм свободен да греша, така съм свободен и да изправя грешката си. Това значи характер! Не се оправдавай с дявола. Уповавай на Господа!

За да уповаваш на Господа и да Му угодиш, е нужна вяра. Тя е въже, за което се хващаш и в тоя, и в оня свят. И в рая да отидеш, ще се натъкнеш на неизвестни неща, за които е нужно вяра. Тя има Божествен произход, а вярването – човешки. Без вяра нищо не се постига. Вярвайте, че сте свободни, силни и може да изправите погрешките си. Не казвайте, че хората ви изкушават. Признайте грешката си и я изправете. И учен да си, признай грешката си. Така ще научиш нещо ново.

Един мой познат – лекар, се разболя и ме повика да му помогна. – Защо не извикаш някой твой колега да те лекува? – Там е чудното. Аз лекувам хората, а сам не вярвам в лекарите. – Твоята болест не е сериозна, лесно ще ти се помогне. Само с вяра можеш да се излекуваш. Няма болест, която да не се подчинява на вярата. Като се излекуваш, не бързай да разказваш на хората как си се излекувал. Щом мине известно време, можеш да приложиш същия метод и към другите. Ако разказваш на хората как се лекуваш преди да видиш резултат, болестта ти ще се върне отново. Проверявайте нещата и после говорете за тях.

Не искам да се хващате като слепци за тояга. – Има ли бъдещ живот или няма? – Ще опитате и сами ще се убедите в това. Някой казва: Ако има бъдещ живот и живея добре, нищо не губя; ако няма бъдещ живот, нищо не печеля – Има бъдещ живот! Като живеем, всеки ден го проверяваме. Някои мислят, че като умрат, тогава ще разберат дали има бъдещ живот. Аз и сега зная, че има бъдещ живот. За мене това е абсолютна истина.

Един евангелски проповедник ме попита: Вярваш ли в бъдещия живот? Вярваш ли, че има друг свят? – Как да не вярвам, когато всяка вечер отивам там и сутрин се връщам? Аз се чудя как проповядваш на хората за оня свят, щом не вярваш! Ти чакаш да умреш, да отидеш на оня свят и тогава да повярваш. Като дойдеш отново на Земята, пак ще забравиш, че има друг свят и ще питаш дали има бъдещ живот или няма. Когато обичаш хората, ти си в бъдещия живот; когато вярваш в абсолютната истина, ти си в бъдещия живот. Радостта, която изпитваш от знанието, показва, че живееш в бъдещето, т. е. живееш в оня свят.

Голяма е радостта на човека, когато знае как е създаден светът, кой го е създал и т.н. Изгубиш ли знанието и вярата в бъдещето, радостта ти изчезва. И докато си бил в светла стая, веднага настава тъмнина… Светлината открива всички светове пред очите ни, а тъмнината ги закрива.

Като говоря за абсолютната вяра, някой се съблазнил и казал, че не иска да ме слуша, защото съм провалил вярата му. Аз не искам да провалям вярата ви, но не искам да минавате по мост от сламки… Зная законите и мога да правя и най-големите рискове. Лек съм и отвсякъде мога да мина, но ако вие, с вашето тежко тяло, се опитате да минете по тоя мост, ще паднете в пропастта. Където минавам аз, вие не можете да минете. За да вървите по пътя, по който аз вървя, трябва да промените тежестта на вашите мисли, чувства и постъпки. Трябва да олекнете.

Забелязвам, че на Изгрева има много кореспонденти, които пишат в различни вестници. Добре е да бъдеш кореспондент, но на проверени факти. Ако разнасяте непроверени факти, ви съжалявам… Един ден ще ви държат отговорни за хартията и мастилото, което сте изразходвали. И тогава вместо на вас да плащат, вие ще плащате. Бъди кореспондент и разнасяй истината в света. Да бъдеш кореспондент на тъмната ложа не те съветвам.

Ако съм на ваше място и някой ме обиди, ето как ще постъпя: на оня, който ме е обидил, ще напиша едно любовно писмо със следното съдържание: „Братко, благодаря ти за горчивото хапче, което ми даде. Ще се опитам да го взема като лекарство и ще изправя грешката си.“ И той ще ти отговори с любовно писмо. Правете опити да се споразумявате и да изправяте грешките си.

Сега говоря върху критикуването и одумването, защото Бог е създал света за учене, за придобиване на знание. Одумването изкривява посоката, по която умът трябва да върви. Защо ще се занимавате с грешките на хората. Закон е: Който се занимава с чуждите грешки, трябва да ги изправя… Има грешки, които могат да се търпят. Обаче има грешки, които са спънка за човешкото развитие. Те по никой начин не се търпят. Откажете се от грешките, които спъват развитието на вашия ум, сърце и воля. Ако още се занимавате с такива грешки, преждевременно ще остареете. След това ще заминете на оня свят и ще отидете да хленчете пред вратата на Бога. Тая врата е заключена за хора, които се занимават с чуждите грешки. Ще ви върнат назад, за да изправите грешките си и да се очистите. Ще кажете, че вярвате в Христа. Само с вяра тая работа не се урежда.

Христос казва: „Аз живея в Отца и Отец ми живее в мене.“

Желая на всички, Христос да живее във вас и вие да живеете в Христа. Носете Истината в себе си. Само така ще се свържете с оня свят и ще станете граждани на Царството Божие.

В Божията Любов е благото на човека.

COMMENTS

WORDPRESS: 0