Учителя: Бъдете благодарни на малкото, което Бог ви дава, за да ви даде повече

Учителя: Бъдете благодарни на малкото, което Бог ви дава, за да ви даде повече

Откъс от беседата „Пътят на светиите“, държана от Учителя на днешния ден преди 80 години:Попитаха Наполеон Велики: Защо те изпратиха на остров Св.

Откъс от беседата „Пътят на светиите“, държана от Учителя на днешния ден преди 80 години:

Попитаха Наполеон Велики: Защо те изпратиха на остров Св. Елена? Защо го изпратиха? Изпратиха един от необикновените хора, един от земните царе и един от силните на остров Св. Елена. И там си умря. Изпратиха го, защото не си удържа обещанието. И всичките страдания на земята произтичат от това, че хората не си удържат своето обещание, което са дали. Това е обща погрешка на всички хора. Всички страдания са един резултат на неудържане на някои обещания, които хората са дали.

Има нещо вложено в човешкия живот. Ако изследваме живота на евреите, няма народ, който да е страдал толкова много както еврейският народ. Страдания, страдания, страдания! Бял ден не е имал. На първоначалния патриарх Авраам, който е начало на еврейския народ, Бог му каза да излезе, да напусне бащиния си дом и да иде там, където Господ ще му покаже – в една земя. И той излезна. И привидно нямаше Божието благословение. Той беше на 85 години, а пък жена му – на 80 години. Напусна отечеството си и отиде в странство. Вън отиде сам и нямаше свои деца. Богат човек беше: имаше много овце, камили и прочее. Но нямаше деца. И даже когато Господ го посети и му каза, че след една година ще има син, възлюблената на Авраам, Сара, се поусмихна и каза: Не било в тикви, та в кратуни. По български казано: Не било в млади години, когато бях на 30 години, че сега на 80 години ще родя дете и няма да го види никой. И тя се позасмя. Господ каза: Защо се смееш? А пък тя отрече и каза: Не се смея. Той каза: Не, засмя се. Тя каза: Не, не се смея. – И забележете, че следващата година се роди дете и не се роди момиче, но момче. Момчета като се раждат е зле и момиче като се ражда пак е зле.

Според тогавашните закони имаше многоженство, но Авраам спазваше закона на еднобрачието. Преди да се роди първородният на Авраама, неговата съпруга, неговата другарка, му каза той да си вземе слугиня, та тя да роди поне един син. Жената на Авраам каза: „То се видя, че няма да имаме деца, но поне да имате едно дете от слугинята и да го считате за приведено дете“. И насили тя мъжа си. Роди се син от слугинята. Обаче след време се роди избраният син на Авраам. И неговата жена каза: „Не искам да гледам тази слугиня и нейния син. Тя ми направи голям позор. Тя е причина за всичките ми нещастия“. Господ каза на Авраама: Послушай жена си.

Апостол Павел така изтълкува какво е първата жена: това е законът на любовта; а пък втората жена е слугинята, която жена му даде на Авраам. Това е законът, в който сега живеят хората. При втората жена стават всичките насилия и човек живее и служи на два закона. Служи на закона на Духа – съзнава, че той обича Бога и че служи на Бога. И служи и на другия закон – който го кара да служи, както той не желае.

Ако ми дойде на гости една овца, с какво ще я нагостя? Със зелена трева, със зеле ще я нагостя. С накълцано зеле, с такива работи ще я нагостя каквито тя обича. Може би и с някои плодове. Пък ако ми дойде един вълк на гости, с какво ще го нагостя? Непременно ще му заколя кокошка. Той без кокошка не може да живее. Ще го нагостя с печена кокошка. Ако попитат овцата „С какво те нахраниха?“, тя ще каже: Със зеле. Ако попитат вълка „С какво те нахраниха?“, вълкът ще каже: С агне.

Бог създаде всички животни. В началото всички животни не бяха такива, каквито са сега, а и в бъдеще няма да са такива, каквито са сега. Има един период, в който животните се научиха да живеят както сега. Едни станаха тревопасни, а други – месоядни. Това, което става с животните, става и с човека. Едни от хората са вегетарианци, а другите са месоядци. Някой казва: Аз вече не искам да ям яйца. Щом изядеш едно яйце, трябва да знаеш, че то е една кокошчица. Щом изядеш една риба, щом ядеш мида, трябва да знаеш, че и те са животни. Ако е по буквата на закона, тези изследователите, които отидоха на Северния полюс, с каква храна се храниха? С доста добре приготвена храна. Мисля, че имаха около 3000 кокошки, приготвени като провизии за Северния полюс. Ако идете на Северния полюс с каква храна ще се храните?

Месната храна показва, че човек е живял при лоши условия. Тогава се е научил да яде месо. А пък растителната храна показва, че условията са били благоприятни. И ако се измени характерът на човека, това показва, че той е живял при лоши условия. Всеки войник, който е ходил на бойното поле и е участвал в 10 войни, влизал е в 10 сражения, какво е придобил в характера си? Ще придобие смелост. Смел ще бъде, но какво благородно чувство ще придобие? Той ще се хвали, че е убил 20 души. Това всъщност похвално ли е? Всичките войни от какво стават? Просто някой път за една малка обида, за една дума. Ако една дума нанесе една малка обида на друга държава, в миналото това е ставало причина за война. Често спорът между братя и сестри става само за една нива от няколко декара и всичките тези братя и сестри за десет години не могат да се видят един друг.

Сега всички търсят причините в условията. Условията стоят в това: човек има непотребни желания. Ако изучавате себе си, ще видите, че всеки един човек страда от излишни желания. Съвременните хора на земята изчисляват, че земята може да храни 5, 6, 10 милиарда хора. Но при този характер, който сега хората имат, страданията, несгодите на живота ще се увеличат десет пъти спрямо сега. В Лондон има един квартал от 500 хиляди семейства и в Ню Йорк има толкова семейства; в тези квартали децата не знаят бащите и майките си; и в този квартал вие трябва да имате полицай с вас да върви. Иначе можете да си изпатите. И това е у англичаните. По някой път нали сте опитвали себе си – като се разгневите вие сте против други, захвърляте всичкото си верую и казвате: Да става каквото ще.

Ние гледаме само външния живот, добрата страна. Някои описват положението на светиите. Но описват най-хубавата страна – как е станал светия. Живели ли сте вие новия живот, за да видите колко е мъчно да стане човек светия? Страшно е! Даже не подозирате онези мъчения, онези страдания, през които светията е минал. Тези страдания не можете и да ги сънувате! Ще кажете: Светия е станал. Този светия ако знаеше през какво ще мине, десет пъти щеше да се откаже и щеше да каже: Не му искам светийството! Но като влезнал вътре – нито напред, нито назад може. Назад не може и напред не може. И тогава се явяват най-големите противоречия. И колко светии са загубили своето светийство! Двадесет, тридесет години са живели така и в последния момент, когато този плод се ражда, вземат му плода и пак остане за едно друго свое съществуване, за да стане светия. И не може да се освободи. Този светия прилича на онзи, който следвал университет – отива на изпит и го скъсват. Като го скъсат, пак идната година ще се яви по същия предмет да държи изпит.

Например ако държите изпити, ще държите изпит по вярата, по надеждата, за любовта ще държите изпит, по търпение, милосърдие, кротост, въздържание, щедрост. А пък има още и други предмети – ще държите изпит по пеене, музика, гимнастика. После може да те скъсат на изпита, че не си знаел това или онова. Светията ще го скъсат за прости работи наглед – например, че дошъл някой при него и светията не е знаел как да говори, не го приел както трябва. Ще го скъсат. Някой път като дойде някой при него, светиите са горделиви. Светията ще стане, ще го посрещне и ще му каже: Какво искаш ти? Я си върви, не съм разположен. Тогава го скъсват. Той трябва да стане, когато идва някой. Той всякога трябва да бъде разположен. Не му се позволява ни най-малката погрешка. Другите могат да правят погрешки, но светията, като го хванат, го скъсват. Той никакви погрешки не трябва да прави. Малките деца могат да правят колкото погрешки искат, но най-малката погрешка на светията ще я извадят на показ. Светията не бива да греши.

Давид като светия направи една погрешка. Той взе една красива жена по неправеден начин. И повече от 2000 години всички четат това – взел жената на човека. И не само това, което четат, но като направи тази погрешка, дойдоха му толкова бели, че той не знаеше какво да прави. Сега някои питат какво да четат в Библията. Библията е една историческа книга и човек може да се ползва от нея. Вие взимате Евангелието и искате да станете като Христос. И да имате всичкото благоволение на Бога. Да ви приемат навсякъде. За да бъдете като Христос, живейте като Него. Някой казва: Не можем да бъдем като Христос. Като казвате това, вие се лъжете. Който няма Духът Христов, той не е негов. Това, което е вършил Христос и вие трябва да го вършите. Вие много буквално разбирате. Тази Любов, която беше в Христос, вие не може ли да я имате? Какво ви коства това? В какво седи въпросът?

Един светия се намира в трудно положение, докато отиде до извора на живота. Всичката мъчнотия на светията седи в това, че той е далеч от извора. Вашите мъчнотии са там, че вие сте далеч от извора. Да обясня какво разбирам под това. Вие имате малко вода в едно шише. Ще дойде някой и ще изпие водата в шишето. И вие казвате: „Как си е позволил да изпие водата от шишето?“ Или някой бръкнал в торбата ви и взел хляба ви. И вие казвате: „Как си е позволил да вземе хляба ми?“ Прави сте. Но като отидете при извора, ще правите ли на въпрос как взели водата от вашето шише? Като дойде някой, ще кажете: „Нито капка не давам от водата си“! А при извора ще бъдете щедри. А вън от извора стават всички препятствия и противоречия.

При обикновения начин отиването до извора отнема хиляди години. Местността на този извор е планинска, хиляди и хиляди години ще ви отнеме, за да отидете дотам. Ще идеш, въпросът е решен, но докато отидеш? Местността е пуста и безводна. Тя прилича на онова място, през което евреите минаваха 40 години като излезнаха от Египет. Там ставаха цели скандали за вода, за хляб, за месце, за туршии, които те имаха по-рано. И казваха евреите: Защо ни заведе в тази пустиня, гладни и жадни да измрем? Добре ни беше в Египет. Каква е тази вода, която ще ни дадеш? И Мойсей даже се оплакваше и казваше: Още малко и този народ ще ме претрепе. Сега това, което става в света, става и в душата на човека. Христос ви извежда и вие искате изведнъж да влезнете в Обетованата земя. Не. През пустинята ще минете. Доста дълъг период ще ви отнеме, докато влезнете в Ханаанската земя. Доста дълго време ще вървите. Защото тази Ханаанска земя е завладяна от други народи. И трябва да воювате.

Един млад българин, който се оженил, ми се оплакваше. Казва ми: „Какъв съвет ще ми дадеш, аз скоро съм се оженил? Жена ми иска копринена рокля, а пък аз нямам пари. Тя ми казва: Ако не ми направиш копринена рокля, ще се убия… Беля на главата. Какво да правя? Какво ме съветваш?“ Казвам му: Купи ѝ рокля. Той ми казва: „От къде да взема пари, доста пари струва.“ Питам: Защо иска тя да се самоубие? Не че тя иска да се самоубие, а тя само го плаши. Тази млада невеста не оценява своя живот. Тя не разбира, че той не може да ѝ вземе копринена рокля. И казва: Ще се самоубия. – Тя мисли, че като си я ушие, ще иде на гости. Ще цъфне и няма да завърже! Някой казва: Аз ще се самоубия. – Защо ще се самоубие? – Че страдал. По-добре умри така, не си купувай рокля. Или удари го на глад 10, 15, 20, 40 дена и може би на 40-ия ден роклята ще дойде. Горе кракът ти не може да стъпи. Ще остане тук на земята на прах.

При този лъжлив живот мислите ли, че тя ще иде на небето? На небето ще иде това, което е чисто. Чистата вода отива горе, а мътната остава долу. Онова, което върши Волята Божия, ще иде при Бога. А онова другото, което не върши Волята Божия, то остава тук. Онова, което върши Волята Божия във вас – това сте вие. А пък другото, което не върши Волята Божия – това не сте вие. Това са присадки, които трябва да изпочупите и да остане във вас естественото. Така както сте били първоначално. Това е, където се казва „Да се роди човек изново“. Той трябва да се роди.

Защо трябваше Авраам да закъснее дълго време, за да му се роди син? Има си една причина чисто биологична. В Сара и Авраам имаше много погрешки, наследени от техни деди и прадеди и от тяхната младост. И ако беше им се родил син в ранната възраст, на 25–30-годишната им възраст, този син щеше да наследи всичките слабости на баща си и майка си. И трябваше Авраам и Сара да бъдат с един установен ум и характер и жена му да не хвърля око на чужди мъже. Има някои жени, които хвърлят око на чужди мъже… И мъже има, които хвърлят око. Ако един светия хвърля такова око, ще го скъсат на общо основание, макар и 30 години да се е подвизавал. Законът е: Не пожелавай! Ти ако погледнеш на една жена, да прославиш Бога. Но ако я погледнеш, за да я имаш, да я пожелаеш – скъсан си. Законът е един и същ за жени и за мъже… Като си минавал, си видял касата на един богат човек и си пожелал парите му. Казваш: „Да имам тези пари! Да имам толкова пари!“

За желанията, ако я пожелаеш, ще те скъсат. И за парите като си ги пожелал, ще те скъсат. И ако не станеш да посрещнеш някого, това е престъпление. Ако зърнеш и пожелаеш жена, това е престъпление. И ако пожелаеш пари, пак е престъпление. Да се роди човек сляп, е лошо, а пък да има очи, пак е лошо. Аз поставям въпроса малко пресилено. Един светия ще го скъсат, ако той мине само през някъде, погледне някоя ябълка и пожелае да я има. Той няма право да погледне плод и да го пожелае. Светията трябва да е доволен от най-лошите условия, при които може да се намери. Щом се яви най-малкото недоволство, ще го скъсат. И всички ние страдаме, понеже сме недоволни от положението, в което се намираме.

Питам сега: От какво произтича лошото в света? Произтича от нашата уста, понеже говорим това, което не трябва. Кое е по-хубаво – да има човек уста или да няма уста? Да говори ли или да не говори? За предпочитане е човек да има уста и език и да знае как да говори. И там има лошо, но без език и без уста е още по-лошо. Да имаш уши е лошо, защото ще чуваш неща, които не трябва, но без уши е два пъти по-лошо отколкото с уши. Някой казва: Защо се родих? Иов казва: Да не се бях родил! Един ангел, който идва да се роди на земята, той идва да покаже, че има любов към Бога. Любовта изисква да направиш големи жертви. Иов беше забравил защо се е родил. Той беше се родил, за да покаже Любовта на земята. И Бог го похвали и каза: „Като Иов няма друг на земята. Съвършен е той в Любовта си.“ А онзи княз каза: „Любов ли, оставете! И той е като другите в любовта си. И той е един човек на удоволствието. Я му вземи всичките тези блага и ще видиш. И неговата любов е като на другите. „Вятър го вее“ – по български казано. Така не се разправя. И Господ му каза: „Изпитай го“. И Иов мина през много изпитания.

Да допуснем, че една жена, която се е оженила по закон, я остави мъжът ѝ, пооттегли се и нищо не ѝ праща. Дойдат други красиви мъже и те почнат да се увъртат около нея, искат да ѝ услужат. Много са кавалери, любезни са, искат да ѝ бъдат като братя. Все с братство започват. Отлична идея, но работата излиза друга. Всички кокошки, които дойдоха при нас и всички агънца дойдоха при нас – все със своите лъжи. Казваха им: Моето сестриче и моето братче. И кръц, хвръкна сестричето в тенджерата. Хванеш друго сестриче и него – кръц…

През един дълъг период от осем хиляди години насам са се трупали над нас разни наследствени черти – добри и лоши. И ние разрешаваме един въпрос на хиляди поколения. Христос имаше да разреши един съществен въпрос на цялото човечество. И ние имаме да разрешим един съществен въпрос на рода си от хиляди години. Всеки един от вас представлява един род от осем хиляди години. От осем хиляди години, ако търсите колко прадеди сте имали, на колко души разрешавате въпросите? Най-малко разрешавате въпросите на десет милиона хора, които са живели. И вие трябва да разглеждате всичките техни въпроси. Законът ви държи отговорен за всичките техни добри и лоши страни. Където са вършили добро, ще се ползвате от доброто, а пък където са вършили зло, ще изплащате. Вие ще изправите всички техни погрешки.

Та казвам: Това е тази наследственост, с която ние се борим. И някой казва: „В грях ме роди майка ми.“ Не. Има едно отклонение от Божественото. Едно неразбиране. Когато човек служи на закона, служи по един начин, а когато дойде да служи по Любовта, по друг начин трябва да служи. Всеки, който иска да служи на Любовта, той трябва да предпочете смъртта, отколкото да съгреши. Да пише така: Смърт или живот! Ще ти предложат да съгрешиш. Ако е въпрос да съгрешиш, ти предпочети смъртта. Ако е въпрос да направиш добро, предпочети живота. Ние сега сме обърнали закона обратно. Щом се намериш в трудно положение, предпочиташ живота; искаш да използваш за малко време живота – направиш едно престъпление, за да придобиеш малко живот. За да придобиеш малко живот, ти изгубваш онова великото Божие благо.

Вие нямате право да правите различие между един човек и друг. По телата може да правите различие, но понеже всички души са излезли от Бога, Любовта на Бога е еднаква към всички души. Това не зависи от това как са облечени те. По същина към душата им Бог има еднакво отношение, не към техните тела. Отношението към телата е друго. Вие предпочитате една душа от друга. Вие казвате: Да си имам една душичка. И като хванете тази душичка какво ще направи тя? Вие не съзнавате онова богатство, което имате в себе си. Вашето богатство не съзнавате. И богатството на другите хора не съзнавате. Ти не можеш да бъдеш любим на Бога, ако не обичаш човешката душа както Бог я обича.

Сега се ражда въпросът „Как да ги обичам?“ Не се изисква много от хората. Разбиране трябва. Този човек, който иска да го обичаш, той иска само един добър поглед. Само като го погледнеш е достатъчно. Той иска само една дума. Нищо повече. Той не иска нито дрехи, нито пари. Той иска само един поглед, само една сладка дума да му кажеш. А пък другите работи ще дойдат после. Другото е от нас. А пък това, което Бог изисква от нас, това е само да хвърлиш в тъмната нощ един поглед. Този човек се намира в опасност. Погледът се състои в следното: ще му покажеш пътя, по който трябва да върви. Само с този поглед ти ще му покажеш пътя на Любовта, по който трябва да върви. Една сладка дума ще му кажеш, за да го повикаш, да не би да се отбие от пътя си.

Някой път хората ни препоръчват, но не те препоръчват за добро, а само за да те изпитат – за зло. Един руснак живял 20 години в България, ходил насам-натам, техник е. Случило се, че миналата година не му вървяло и закъсал. Среща го една сестра, която минава като от Бялото Братство, която зная, че и тя е закъсала отвсякъде. Руснакът отива при фонда за руските бежанци, отива при владиците, но никой не иска да му помага. Намира тази сестра и тя му казва: Само един има, който може да ти помогне и той е нашият Учител. Като отидеш при него, ще се оправиш. Идва човекът и казва: Имам нужда от средства и ако не ми хващаш вяра, ще ти заложа палтото си. Казах си: Това е пак беля на главата. Един часовник заложиха вече. Имам вече опитността. Седя и мисля сега как да му помогна. Мога да му помогна, но да вземеш хляба на децата и да го дадеш на другите – не става. Как ще му помогна? Рекох му: Не ти искам палтото, ела утре.

Имаме вече опитността – дойде един и остави часовника. Две хиляди и петстотин лева имам да давам – ми казва – на друг човек, но не искам да влезна в затвора. Аз му казах: Продаваш ли душата си? Той каза: Продавам я. Това е първият човек, на когото купихме душата за 2500 лева. И казах: „Дайте му парите“. А сега този човек, руснакът, не си продава душата. Той казва: „Душата си не продавам, но продавам си палтото“. А пък гледам, палтото му не струва толкова пари, колкото иска. Сега тази сестра не му каза „Иди да се научиш при Учителя как да живееш за Господа“, но му каза така: „Иди при него, той е банкер, богат е, ще ти даде пари.“

Та казвам: Всички вие имате да разрешавате все същите въпроси. Дотегнало ми е да ме лъжат хората, до тук ми е дошло да ме лъжат. Аз, който зная истината, ме лъжат. Но като погледнах този, си казах: Хайде да направя още един опит, може да не ме излъже. Той ще изяде парите, но не казва „Няма да ти ги върна“, а казва: „Аз ще ти ги върна. И то до скоро време. Аз съм честен човек“. – А пък аз зная, виждам условията. Виждам, че няма да ги върне в скоро време.

Сега въпросът е за лъжата. Сега някой казва: „Според кармическия закон ти имаш да ми даваш, дължиш ми от миналото“. А пък аз разглеждам историята, разглеждам миналото и никъде няма нищо да дължа. Прегледах акашевите записи, архивите на миналото, дали му дължа 300 лева. Виждам, че работата е за малко. Той имал да взема от някой, който прилича на мене и сега дошъл при мен. Както и да е, разрешихме въпроса. Сега остана въпросът дали той ще си удържи на думата.

Та казвам, аз искам да ви наведа на следното: Ние като закъсаме Бог ни изпитва. Всички трябва да минем през изпит. И всеки според степента на изпита трябва да издържи. И всички не са изложени на едни и същи изпитания. И ако ги издържите, Бог десетократно ще ви възнагради. Не мислете, че като издържите един изпит, така ще мине. Вие ще имате Божието благословение и ще разберете в какво седи животът.

Един светия има всичките възможности, но колко е деликатен неговият живот! Например аз бих отворил сърцата на хората по разни начини, но не се позволява. Мога да направя да заболее детето на един богат човек и да го лекувам. Но това не се позволява. Трябва друг да стане причина да заболее детето, пък аз да го лекувам… Не да го заставя аз по разни начини той да ме обикне, но най-естествено да се появи любовта в него. Ако не ме обичат, не мога да влезна в къщата му. И ако влезнеш в един дом, където не те обичат, ще имаш най-голямото наказание… Не можеш да стъпиш в къщата на някой човек, ако този човек не те обича. И не можеш да помагаш някому, ако той не вярва в тебе. В Божествения свят можеш да помагаш на хора, които имат вяра в тебе. Писанието казва: „Не хвърляйте бисерите на свинете.“ Нищо повече. В живота мнозина казват: „Да обърнем света“. – Да обърнем онзи свят, в който има един копнеж; тия, в които Любовта е заговорила, в които вярата е заговорила – това е друг въпрос. В които чувството на братство е заговорило. Поне чувството на братство е заговорило.

Та казвам: Някой път във вас се зараждат някои желания и вие се обезсърчавате. Не мислете, че вие сте отговорните хора за погрешките на света. Ти си се качил на един параход, който пътува, който претърпява известна авария. Какво ще правиш всред океана? Ще гледаш да се хванеш за някое парченце от разграбения параход и да излезнеш на брега. Не трябва да очакваш нещо много добро, ако потъне параходът. И не мисли, че това, което си придобил, ще го спасиш. То ще потъне с парахода заедно. Ти ако се спасиш сам, то е добре. Ако потънеш и ти с парите, ще станеш храна на морските акули.

Сега гледам, че зимно време тук има инсталация и ако оставите вода в нея, тези тръби ще се напукат. И на нашата инсталация се напукаха тръбите. Един брат, доста умен, сложи калай на напуканите места и ги поправи. Доста умно направи. Та кога се напукат вашите тръби, пари за тръби нямате, поне пари за калай имате. Ще запушите напуканите места с калай, да не тече. Лошите думи – това са напуквания на вашите тръби. Кажеш нещо лошо – напукала се е тръбата. И където виждаш, че сълзи тръбата, вземи калай и сложи там. А ако не сложиш калай, водата ще потече и ще направи пакост.

Представете си сега, че идвате от другия свят да се примирите с един човек, който не ви обича. Какво ще правите с него? Ще дам следния пример. В Библията е разрешен въпросът. Яков е взел първородството на брата си Исав. И брат му казва: „Аз ще те науча тебе!“ Заканва му се, че като умре баща му, ще го убие. И Яков трябваше да избяга, да отиде в странство. И въпросът беше за една леща. Връща се Исав от работа и си продава първородството на брата си за леща. Яков му казва: „Ако ми продадеш първородството си, тогава ще ти дам от лещата“. И сега като избяга Яков и трябва да се върне, как се примири с брат си? Пак му се яви Господ и цяла нощ се бори с Господа. И Яков отдели от своите говеда, от своите овце като подарък за брат си. И прати слугите си да му кажат, че иде с голямо смирение. И казват слугите: Всичкият този подарък ти го изпраща брат ти. – И много не му е приятно да върне житцето на брата си. Та Яков смекчи сърцето на брата си. Праща му подаръци. И като дойде Яков, подчинява му се, прегръща го, целува го. Така Исав му прощава. Иначе нож щеше да има.

Аз някой път гледам тук на Изгрева някои сестри казват: „Дотегна ми тази сестра“. – Тя няма нито опитността на Авраам, нито опитността на Сара, нито опитността на Яков има, нито опитността на Исав. А казва, че й дотегнало ѝ. Какво ѝ е дотегнало – и тя не знае. Беше дотегнало на един пророк. На Иона, комуто Господ каза да проповядва в Ниневия. Иона казва: Стар съм, тези Божии работи, Господ не си държи на думата. И дето съм проповядвал, че градът ще потъне, той не е потъвал. И не искам. – И избягва от Господа. И Господ го хвърля от кораба в морето. И го сложи в рибата и му казва: „Ще идеш ли да проповядваш или не?“ Какво ще стане с Ниневия – то не е твоя работа. Ти ще кажеш каквото трябва и ще си гледаш работата. Ще идеш ли или няма да идеш?“ И Иона казва: „Ще ида, Господи, и зад Ниневия ще ида вече“…

Бъдете благодарни на малкото, което Бог ви дава, за да ви даде повече. Защото Бог е толкова мъдър, че всякога когато искаме много, ние изгубваме и това, което Бог ни дава. Бъдете благодарни за онова, което Бог ви дава. Срещнеш някой на бойното поле, той изважда от торбата си и ти дава едно сухо парче хляб. Този хляб е от Бога, нищо повече! Във вода ще го натопиш и ще го ядеш. Ако си неблагодарен, ти изгубваш Божието благословение. Ако ти имаш любовта, този хляб ще бъде едно благо за тебе. Ако приемеш този хляб, той носи своето благословение. Христос като дойде с пет хляба и две риби нахрани пет хиляди души. Че вие се изпитвате при тези лоши условия. Ако не можете да издържите, каква опитност ще имате? Какво са лошите ви условия? Тези вашите лоши условия при живота на един светия – с мед да ги храниш!

Някой път гледам, много са претрупани всичките ви къщи. Както живеят сега хората – та килими, та столове, та много други вещи. Навсякъде е това – претрупано. И вашата глава е претрупана с излишни работи. Ние седим и мислим след 20 години да си нареждаме работите – и децата ви, и вие как ще живеете. Как ще живеят вашите деца, това Бог е определил от памтивека. И как вие ще живеете, това Бог е определил. От вас се изисква да живеете както Бог иска…

От вас се изискват три неща. Човек ще стане бременен в ума си. Да роди поне една идея. Да роди една мисъл най-малко. Но тази мисъл да е на свят. В сърцето си той трябва да роди поне едно желание. И това желание да е на свят. И в живота си ще направиш една постъпка, но тази постъпка да е на свят! Ето какво аз подразбирам. Като тръгнеш за онзи свят, мисълта ти да дойде с тебе. И чувствата, които си родил, да тръгнат с тебе. И постъпките да тръгнат с тебе. И да кажат: „Не се отделяме!“ – Както Илия искаше да се отдели от Елисея. Илия му каза: „Почакай тук“. Но Елисей каза: „Не, не, не те оставям“. Искаше да му вземе кожуха. – „Каквото искаш, искай го докато съм при теб“ – му казва Илия. Елисей каза:“ Искам двоен дял от Духа ти“. „Ако отида там, където съм бил по-рано, ще имаш“ – му казва Илия. И действително, Елисей имаше двоен дял от Духа на Илия. Елисей беше доста практичен и каза: „Кожуха, кожуха да оставиш“. И Илия като се възнесе, Елисей взе кожуха. И с кожуха раздели реката, която придойде. И с този кожух, където отиваше Елисей, имаше два дяла от Духа на Илия.

Този кожух означава следното. Това е тази свещена мисъл, това свещено чувство и тази свещена постъпка, които човек има. Силата на човека седи в три неща: в неговата мисъл, в неговото чувство и в неговата постъпка. Тази постъпка във всичките му съществувания е вървяла с него. Ако една мисъл е родена с теб и откакто си излезнал от райската градина тя е вървяла с теб, тя е силна мисъл, с която ти всичко можеш да направиш. Ако остане сега да любите Бога!

Господ чака 8000 години да се родите. Аз ще ви насърча: Ако сега родите една права мисъл, тя ще е на свят! И ако родите след 8000 години едно чувство, вие ще вложите всичкото онова хубаво, което сте придобили за 8000 години. И ако направите една добра постъпка, ще вложите всичкото онова хубаво, което сте придобили за 8000 години. И в това е вашето благо. И в невидимия свят, ако идете с това благо, ще ви посрещнат и ще ви сложат венци на главите.

И какво каза Бог на Авраам? – Като стане син ти на 20 години, ще го принесеш в жертва. И Авраам не се поколеба. И като отиде Авраам на мястото на жертвоприношението, Бог му каза: Видях твоята вяра. – Ако ние сме готови да принесем всичко, ще придобием нещо. Нас ни е страх някой път да не изгубим нещо. Нищо няма да изгубим.

Та казвам, че благото ви седи в това: в мисълта, която трябва да родите сега. Сега всички вие сте бременни. И вашето бъдеще зависи от онази мисъл, която ще родите сега! Вашата мисъл зависи от онова желание, което сега ще родите. И вашата мисъл зависи от онази постъпка, която сега ще родите. Някои от вас имат вече родени мисли. Блажени сте. А някои има сега да се родят. Те сега са бременни. Казвам: Пазете се да не пометнете. Защото ако сега пометнете, трябва ви още един дълъг период, докато пак станете бременни. А пък всеки човек, който не може да роди една мисъл, едно желание и една постъпка, той е едно растение в пустиня, което е осъдено на страдание. Човек пък не може да живее в пустинята. И където живеят хората, мястото трябва да е населено: трябва треви да растат, извори да текат и реки да извират.

Пожелавам ви наследството на вашата добра мисъл, пожелавам ви наследството на вашето добро желание и наследството на вашата добра постъпка.

Обичайте Бога и няма да съжалявате. Това е най-голямото благо, с което ще опитаме Божията Любов. Христос казва: „Както ме е Отец възлюбил, така и аз ви възлюбих.“ Не да чакате Бог да ви възлюби. Сега всички да покажете любов към другите така, както Бог ви е възлюбил. Проявете Божията Любов към другите така, както Бог я е проявил към вас! Проявявайте любов към другите така, както Бог ви е възлюбил. Това е, което ви желая тази година.

COMMENTS

WORDPRESS: 0