Учителя: Аз наричам реален живот онзи, в който хората живеят по братски

Учителя: Аз наричам реален живот онзи, в който хората живеят по братски

Откъс от беседата „Истинският човек“, държана от Учителя на днешния ден преди 80 години:Всичко в света има своя цена, но съвременният човек не оце

Откъс от беседата „Истинският човек“, държана от Учителя на днешния ден преди 80 години:

Всичко в света има своя цена, но съвременният човек не оценява онова, което има. Това неоценяване произтича от три причини: Първата причина е, че той не оценява, той не познава Бога както трябва. Втората причина е, че той не познава ближния си както трябва. И третата причина е, че той не познава и себе си както трябва.

От хиляди години насам човекът е работил изключително само за себе си. От това едностранчиво разбиране са произлезли всички противоречия в самия човек, както и в народите, които са съставени от същите хора. Днес всеки човек, религиозен или светски, като говори за Бога, употребява името му само като предлог за постигане на някоя своя цел. Там се зараждат всички противоречия. Всеки се оплаква, че глава го боли, че корем го боли, че краката или ръцете го болят, че обувки или дрехи няма, че юрган няма, че къща и пари няма, че деца няма и т.н. Всеки говори за своя личен живот. Когото срещнеш днес, от единия до другия край на Земята, всеки говори само за себе си. Всеки говори в какво вярва. И неговото вярване е на лична почва. Понеже всички хора работят само за себе си, в света съществува един недоимък. Всеки гледа да вземе повече, отколкото може да употреби.

Питам: Ако един милионер има 500 милиона лева или няколко милиарда лева, как ще ги изяде и как ще ги употреби той? Ако един човек има в хамбара си хиляда килограма жито, може ли сам да ги изяде? Той има на разположение хиляда килограма жито, а друг няма нито един. Първият казва: „Това е мое жито.“ Именно от това произтича злото. Човек е зло сам за себе си, но въпреки това мъчно може да го убедите в това. Сам за себе си човекът е един ангел на тъмнината и един ангел на светлината. Това зависи от неговата мисъл. От името, което му е дадено, се вижда, че той е същество, което мисли, т.е. същество на светлината.

Човешките мисли не са нищо друго, освен форми на Божествената светлина. Човек е външно проявление на Бога и понеже той съзнава това, си мисли, че всичко, което е създадено в света, е създадено само заради него. Той си мисли, че има право да върши каквото си иска. Човек има право да върши всичко, което си иска, но само когато това, което върши, е добро. Не е ли добро това, което върши, няма право да върши каквото иска. Като прави добро, човек се повдига, освобождава се. Но като прави зло, той се ограничава. Като се ограничава в доброто, злото ще доведе човека до онова положение, до което са останали малките дребнички животинки. Едно време, когато Господ ги създаде, те не бяха както сега. Те бяха толкова умни, колкото е умен сегашният човек.

Някой ще каже, че вярва в науката. Науката обаче се занимава с миналото. За бъдещето няма наука. Бъдещето се основава на вярата. Сегашните астрономи казват, че имат научни данни. Казват как са станали промените със звездите. Това, което знаят днес, е станало преди няколко хиляди години. Сегашното не го знаят. Например ако преди хиляди години някоя планета е изгоряла, вследствие на някакъв природен пожар, те знаят това нещо днес. И наричат това нещо знание. Те не знаят даже и това, което става на слънцето. Защо? Защото светлината от слънцето до нас иде за осем минути. В тези осем минути на слънцето стават големи промени, които хората не могат изведнъж да узнаят. Всяка минута слънцето се изменя. Днес то не е такова, каквото е било преди хиляди години. Всъщност ние се занимаваме с изучаване на нашето минало.

Ние трябва да се заемем с изучаване на себе си. Нашето тяло представя миналото. А това, което човек мисли, т.е. неговата мисъл, съставя бъдещето. А това, което човек чувства и прави, съставя настоящето. Следователно единственото реално нещо е това, което човек чувства в даден случай. Щом поеме въздуха, човек чувства онази благост, която е вложена в него. Като яде, човек чувства ползата, която получава от храната. Като чувстваш и като мислиш, виждаш, че има нещо реално в света. Реално в света е само това, което произвежда растене, развиване, облагородяване. Реално в света е само това, което носи светлина, доброта, сила, любов, знание. Това е реалното. А всичко онова, което руши, е относително, не е реално.

Често ми задават въпроса как разбираме животът. Кой живот? – Сегашният. – Че сегашният живот не е живот, той е фиктивен. Аз наричам реален живот онзи, в който хората живеят по братски. Нима животът между вълка и овцата е реален?…

Ако вие се родите между ангелите и започнете да изучавате техния език и тяхната граматика, мислите ли, че това ще бъде лесна работа за вас? Граматиката им е толкова сложна, че не можете да употребите една дума или една и съща буква в два различни случая. Ако си позволите в ангелския свят да кажете само една лоша дума, ще ви изгонят за десетки и стотици години от там. Благодарете, че сте на Земята, където казвате по десет пъти повече лоши думи и пак ви оставят да живеете тук. Ако в ангелския свят си позволите да помислите нещо лошо, веднага ще ви изгонят за пет хиляди години. Ако пък си позволите да почувствате някакво лошо разположение, ще ви изгонят за хиляда години от техния свят. Питате дали е вярно това, дали е научен факт. Като отидете в ангелския свят, ще проверите това. Тогава ще видите, че това, което е вяра за нас, за тях е наука. Следователно това, за което днес ви говоря да го вярвате, един ден ще го проверите в научните книги на ангелите като нещо абсолютно вярно.

Мнозина мислят, че и ангелите са като нас. Като нас са, но само че те със своята възлюбена имат отношения на души. Ако възлюбената на един ангел си позволи да изпрати един лош поглед на своя възлюбен, тя ще изчезне от света. И ако той си позволи да я погледне на криво, той ще изчезне от света. Така че ако вие отидете в ангелският свят, едва ли бихте могли да преживеете и два дни между тях. Вашата мисъл веднага ще бъде видима за тях.

Някои искат да отидат на Небето да видят Христа. Но знаете ли какво ще бъде положението ви? Всичките ваши мисли ще тръгнат подире ви, както едно време Авраам, при напускане на бащиния си дом с цел да отиде в Ханаамската земя, взе със себе си всичката си стока – говеда и камили. Какво ще правите като се видите заобиколени със своите мисли? Ако носите птички, риби, както и да е, но ако носите къртици със себе си, какво ще правите? … Небето няма нужда от къртици и от свине… Ако имате една мисъл, която като къртица постоянно рови пръстта ви, какво ще ви ползва? Какво ще ви допринесе онази мисъл или онова чувство, което постоянно рови и разваля нещата? Не мислете, че в човешката мисъл и в човешките чувства няма такива къртици. И там ги има. Не само къртици, но колко попови прасета има в човешката мисъл.

Та при сегашното положение, в което се намирате, човек трябва да изучава своите мисли и своите чувства, да знае в какво състояние се намират. Той трябва да знае от какъв род са те. Същевременно той трябва да знае от какъв род са и неговите постъпки, защото от съчетанието на неговите мисли, чувства и постъпки зависи както неговото бъдеще, така и неговото щастие. Следователно като същество на светлината човек трябва да мисли… От съвременната биология е известно, че всички болести, които се явяват в човешкият организъм, се дължат на низши организми, на низши същества, които попадат в него и го отравят и рушат. Следователно като се бори с тия низши организми, човек има предвид да ги организира. Щом ги организира, той ще ги подчини на себе си, а като ги подчини, те няма повече да му вредят.

Сега ще дойдем до една философия в живота. Тя е следната: Бог е създал човека като се е ограничил. Тоест като е вложил Духа си в човека, Бог се е ограничил. Страданията са резултат на това, че човек минава от едно низше в едно висше състояние. Когато висшето страда, то се радва, а когато низшето страда, то се повдига. Следователно когато страдаме, това показва, че Божественото в нас страда и излиза с цел да ни повдигне, да ни помогне. Ако корените не слизаха долу в почвата, какво щеше да стане с дървото? И ако клоните не се вдигаха нагоре, какво щеше да стане с дървото? Следователно страданията са корените на дървото, а радостта са клоните. Така е и в живота.

Ако мислите, че може и по друг начин, знайте, че трябва да станете ангели. Само за ангелите може по друг начин. Докато растенията станат животни, докато животните станат хора и докато хората станат ангели, знаете ли колко страдания ще трябва да минат? Не е лесно да се повдигне едно същество малко по-нагоре от състоянието, в което се намира. Трябва да благодарите, че има неща, които трябва да придобивате. Който не иска да страда, той се лишава от всички блага на живота. Той няма да има скърби, но и радости няма да има. Той няма да има нито едното, нито другото.

Всеки човек е изработил тялото си според своите мисли, чувства и постъпки. По същия начин вие създавате и своето бъдещо тяло. При създаването на всяка вселена Бог прави една вдишка и една издишка. Който не разбира Божиите закони, той не може да разбере и това положение. Понеже Бог е създавал много светове, мнозина мислят, че Бог трябва много пъти да вдъхне и да издъхне. Не, достатъчно е само една вдишка и една издишка, за да се прояви животът.

Радвайте се като дишате, защото при тези условия Бог ще ви даде възможност отново да се родите. Някои мислят, че ако човек се ражда и преражда, напразно е дошъл Христос на Земята. Че и Христос се е родил. Ако това ставаше по законите на хората, нямаше нужда Христос да се въплътява на Земята. Христос беше съвършен, нямаше защо да се явява на Земята. Имайте предвид, че въпросът за раждането и прераждането на човека е въпрос за просветения човешки ум, а не за обикновения.

COMMENTS

WORDPRESS: 0