Учителя: Ако щедро даваш, щедро ще ти се даде

Учителя: Ако щедро даваш, щедро ще ти се даде

Откъс от беседата „Умно дете“, държана от Учителя на днешния ден преди 85 години: По-добре бедно и мъдро дете, нежели стар и безумен цар, който не пр

Откъс от беседата „Умно дете“, държана от Учителя на днешния ден преди 85 години:

По-добре бедно и мъдро дете, нежели стар и безумен цар, който не приема вече съвет.

Еклесиаст, 4:13

В XX век се говори за наука, говори се за щастие, говори се за морал. Ето каква идея подразбирам, че лежи в основата: Хлябът е ценен за гладния, който може да яде и който може да оцени. Каква полза за онзи, който не може да го възприеме? Богатството е ценно за човека, който може да го използва. Силата е ценна за онзи, който може да я възприеме. Защото този закон навсякъде прониква. При сегашните хора в сегашния век и в сегашното поколение хората се смущават за неща, за които е безполезно да се смущават… Може да се смущавате колкото искате, но нищо не може да внесете. Ние живеем в един завършен век… Каквото и да направиш, стомната е счупена, къщата е съградена.

Ние, съвременните хора, живеем в един завършен свят. Сега вече ще се примирим с положението. Всички хора сега не се примиряват и искат да се измени животът за бъдеще… Казвате: „Какво ще излезе от мене?“ Ще те посеят като житното зърно и за бъдеще ще станеш едно хубаво цвете…

Съдът обвинява един човек за кражба. Като го съдили, адвокатът защитавал неговото дело и казал: „Господа съдии, моят довереник е честен, той не е направил престъпление. Взел е само 100 лева, с които е искал да направи едно научно изследване, а не е взел 50-те хиляди лева, които били там.“ Като чул това, подсъдимият заплакал. Питат го защо плаче. – „Плача, защото не съм видял 50-те хиляди лева.“ Онзи го оправдава, иска да смекчи престъплението му, а той си казва истината. Кой е на почетното място? Обвиняемият. Казва: „Аз влязох да си открадна, но много съжалявам, че глупав излязох и не можах да видя 50-те хиляди лева.“

Като правиш една погрешка, направи я на свят, погрешка да е. Когато правиш едно добро, направи го на свят, не наполовина, а както трябва. Защото всяка една погрешка е една сянка на една неосмислена добродетел. Злото в света е неосмислено добро, което миналите поколения са искали да направят. Следователно в това седи практическото приложение. Какво е злото? Неосмислено добро на миналите векове. Това е сега целта, която ние поставяме.

Твоят дядо е искал научно да опита някоя чашка винце, после и баща ти опитал и станало навик напиването на дядо ти. Най-после баща ти станал редовен пияница. Причината е много малка, лошо е последствието. Едно добро искал да направи дядо ти, но не е знаел как да го направи. Ти носиш едно лошо последствие. При сегашното възпитание ние се спираме и казваме: „Този човек е лош, онзи човек е лош.“ Така може да се говори в обикновения живот, но щом дойдем научно, така не трябва да говорим, че един човек е лош. Трябва да определим на кое място е. Тоест лошевината може да я изправим, но трябва да се върнем няколко поколения назад. Сегашните хора по никой начин не могат да се възпитат. Това възпитание е само една дресировка. Единственият фактор, който може да преустрои сегашните хора, е Природата. Понеже всичко е излязло от Природата…

Сегашните хора спорят има ли Господ или не… Човек, който вярва в Бога, зло не прави, а онзи, който не вярва в Бога, зло прави. Всеки човек, който прави зло, дори и на църква да ходи, е безверник… Да се молиш на Бога значи да не правиш зло и да изпълняваш волята Му.

Сега някой казва: „Как ще се оправи светът?“ Няма да се оправи. Гърнето трябва да се счупи и грънчарят, който ще дойде, ще направи ново гърне. Ще ви дам един пример с един модерен виден философ. Един ден се разхождал и гледа как едно 4–5 годишно дете плаче на улицата при една счупена стомна. Като го видяло, детето му казало, че той може да поправи неговата погрешка. – „Макар да съм философ, не мога да поправя направената погрешка. Не мога да поправя тази счупената стомна, но мога да ти дам пари да си купиш нова стомна“. Мислил да му даде 6 лева, но изважда и – кесията му празна. Казва на детето: „Утре по това време ще дойдеш на това място и аз ще ти дам 6 лева. Можеше да бъдеш по-внимателен, да не я счупиш, но погрешката е погрешка.“ Ето къде се явява характерът на философа: като се върнал вкъщи, бил поканен на едно място да държи лекция в същия час, в който обещал на това малко момченце. Казва: „Ще ме извините, но не мога да дойда да държа лекцията.“ Отива да изправи погрешката на малкото момченце. В какво седи благородството? Че детето има вяра в този професор, че той ще му покаже пътя.

Мнозина вярват, че ще възкръснат хората. Старите хора няма да възкръснат. Господ ще им даде пари за нови стомни да си купят. Ако трябва да възкръснете в сегашните тела, ще бъдете пак затворници. Аз се чудя, че хората обичат пак в тия тела да дойдат. Не, от тази колиба ще се освободиш и втори път в някой палат ще влезеш с всичките удобства: с баните, с кухните, с угощенията. Сега някои хора се представят много скромни и казват: „Ние много не искаме.“ Но трябва да се направи многото, не да се внесе всичкото.

В какво седи характерът на човека? Човек трябва да има характер. Един английски параход посещава едно пристанище в света. Един виден писател, койот бил поканен, се качва на парахода и вижда принца, наследника на Англия, който ще наследи кралица Виктория, че е бос и мие парахода. Учудил се, че този, който ще бъде цар на Англия, чисти като слуга. Ще кажете вие, че в света всеки трябва да слугува. Капитанът казал, че величието на Англия седи в това, че нейните владетели първо слугуват, а после се качват да управляват. Ако вие като този престолонаследник не сте в състояние да миете парахода, с който ще пътувате, а искате да имате жезъла на държавата или всичко, което поискате, вие сте на крив път.

Някой път питат хората: „Защо са тия страдания на човека?“ Това са изпитания… Нещастието на един седи в това, че умряла жена му. Като умряла, му потекли сълзи, че я е изгубил. А тя се отървала от него. Тя била една царска дъщеря и Господ като видял как се отнася с нея този мъж, казал: „Дъще, върни се при Мене!“ Той сега заронил сълзи. Измъчвал я и тя се спасила от него. Той си учи урока, че тя не е за него…

Ще ви дам един пример в какво седи престъплението според мен в едно религиозно общество. Един брат, много религиозен, се запознал с три възрастни сестри, и те религиозни. Като говорил този брат, толкова се въодушевил от любовта Христова, че прегърнал и целунал едната сестра, която била на 45 години. На нея ѝ е приятно, че я е целунал, но понеже има мъж, мисли какво ще каже мъжът ѝ, как така! Този брат отива още по-далеч. Втората сестра, която била също на 45 години, и нея целунал, за да покаже как Христос обича хората. После третата сестра целува. Най-после става въпрос, че такива възрастни сестри и братя си позволяват да се целуват и то от религиозно гледище. Стига това до моето ухо, аз да си дам мнението какво мисля по въпроса. Питам тия сестри една по една кои са. Казвам: Според мене този брат е постъпил точно по Христовия принцип. Че ви е целунал, показва, че този човек е доста културен. Една погрешка според мене има и погрешката седи в това, че когато той ви проповядва за Христа, да каже: „Сестра, много те обикнах, ще ми позволиш ли да те целуна?“ Втори път ако ви целуне, пак да ви пита. Там е малкото престъпление. Тялото е дреха.

Сега ние се смущаваме. Ако идете в Америка, за такава целувка въпрос да не става. Американците обичат съвсем други работи… Ако му кажеш, че в името на Христа си го направил, той нищо няма да ти каже, но ако го излъжеш, работата е свършена.

Ние сега обръщаме внимание на второстепенни работи – кой е богат и кой е сиромах, кой е учен. Tова е един вътрешен подтик, защото хората не трябва да бъдат глупави. Богатството и сиромашията не трябва да бъдат прицелна точка на живота. Всички хора трябва да бъдат богати. Сиромашията е едно временно, преходно състояние. Като минаваш от едно състояние в друго, непременно трябва да станеш беден… Ако не станеш, ще изгубиш условията да станеш богат. Затова сиромашията е едно условие към богатството и ако ти се откажеш от сиромашията, се отказваш от богатството; ако приемеш сиромашията, приемаш и богатството.

Същият закон е и за болестите. Болестта е едно преходно състояние към здравето. Един човек е здрав, после става болен, за да стане още по-здрав. Доказано е, че всички деца, които са боледували, са по-здрави от онези, които не са боледували.

Същият закон е и за грешните хора. Грешните, които са станали праведни, са по-праведни от праведните, които не са грешили. Той греши, но прощава погрешката си, цяла нощ седи и изправя погрешката си. А този, който не е грешил, не се е лекувал, той мисли, че е праведен.

Кое е по-хубаво: онази мома, на която ръцете са чисти и е облечена с хубави дрехи, която никога не е копала на лозето, на нивата, която никога не е свършила една работа или онази мома, на която ръцете са окаляни и която е свършила нещо? Кое е по-хубаво? Аз говоря за поправените погрешки. Това е едно преходно състояние от покой към деятелност. Винаги, когато минаваш от покой към известна деятелност в света, ще направиш една малка погрешка, за която може да се безпокоиш, неизбежно е. Ако седнеш там, може да се безпокоиш себе си, а пък погрешката ти остава. Твоят учител се радва, че си направил една погрешка. Така се завързва едно отношение между тебе и учителя… И ученикът напредва, и неговият учител напредва. Ученикът учи и учителят учи от това…

Създават се противоречия в света с единствената причина и предназначение да се усили характерът на човека. Защото силата на човека не седи в силата на доброто, което направи, но в погрешката, която изправя. Доброто и децата могат да направят, но да направиш една погрешка и да я изправиш, за това се иска учен човек, мъдрец. Едно добро и децата могат да направят, а за погрешката се изисква ум да я направиш и втори път – да я изправиш. Затова казвам: това е умният човек. Праведният живот, който имате на Земята, го дължите на вашите погрешки…

При един български поп идва един калугер от странство, който обиколил целия свят. Попът го гощава, но на калугера му трябвали пари, една голяма сума, за да си купи билет. Свещеникът казал, че няма. Тогава калугерът си тръгнал пеш. Аз се пошегувах със свещеника и казах: „Знаеш ли кой е този калугер?“ – „Кой е?“ – „Той е Христос, преоблечен. Той те изпитва.“ Той казва: „Не думай, аз имам пари. Ако е за Христа, всичко ще направя.“

При някой богаташ дойде стар човек, той казва: „Нямам пари.“ Замине си старият човек, иде една млада мома и той веднага си отваря кесията. Защо на стария човек казва, че няма, а на младата мома дава? Ни най-малко не осъждам този банкер, нито младата мома, нито стария човек. Стария го потупвам по гърба и казвам: Радвам се, че посети този банкер, за да му кажеш: „Ти на мене може да не дадеш, но след мене идва една млада мома, от нея зависи твоето щастие и живот.“ Благодарение на това, че старият човек мина. Банкерът каза: „Тази мома е ангел, аз не я връщам назад.“ Тогава срещам момата, която има оправени работи и ѝ казвам: „Виж този старец, той преди тебе мина. Ти трябва да го цениш вътрешно, защото това, което ти получи е балгодарение на това, че той ти отвори път.“ Тя не вижда връзката между банкера и стария. Какво зло има в това?

Писанието казва: Един ден няма да остане сълза на човешкото лице, която Бог да не изтрие. Вие няма да бъдете винаги бедняци, болни и страдащи. Един ден вие ще се върнете при Баща си, но и Баща ви ще дойде при вас. Бих желал да не дойде с тояга…

Научете да мислите добре. Вие казвате така: „Ние живеем в Бога и Бог живее в нас.“ Ако вие вярвате така, какво има да се смущавате? Аз, който вярвам, че Бог живее в мене и аз живея в Бога, от какво има да се оплаквам? Ако аз живея в Бога и Бог живее в мене, тогава трябва да приема нещата. Ако не приемам нещата, тогава отричам тази истина. Светът по друг начин не може да се оправи. Светът без любов не може да се оправи; светът без правда не може да се оправи; светът без служене не може да се оправи; светът без наука не може да се оправи. Ние се тревожим и казваме: „Хората не живеят добре.“ Въпросът не е в това, че не живеят добре.

Писанието казва: Умното дете. Ние разсъждаваме катоглупавия стар, който не взема никакъв съвет. Много стари хора, след като съм им говорил дълго време, казват: „Синко, защо не дойде преди 30–40 години да ми говориш, а сега като се готвя за онзи свят? Какво ще ме ползва?“ Аз му отговарям: Ако бях дошъл преди 40 години да ти говоря, тогава ти съвсем щеше да я закъсаш. Какво има сега, че си стар? Ни най-малко не си стар. Сега може да се подмладиш – за 24 часа да ти се отворят очите… Мога да ти върна младостта, но с едно условие: ако ти се решиш да посветиш живота си на Бога, да живееш само за Бога, да Му служиш и да употребиш всичко за Неговото благо. Това мога да го направя в 24 часа…

Сега някой казва: „Аз не зная как да правя добро.“ Всички ще правите добро… Отиваш при един болен, ти може да му помогнеш. Казвам: „Аз мога да те излекувам, но ще обичаш Бога. Ти готов ли си всичко, което имаш, да го даваш на Негово разположение? Така мога да те излекувам.“ – „Ами ще видя.“ – „Няма виждане! Виждането е да служиш по всичките правила без никакво изключение. Още сега можеш да бъдеш здрав. Ти готов ли си да посветиш живота си на Бога и богатството, което имаш, заедно с него? – „Ами да видя.“

Помни: Трябва да си поставите „Любете Бога!“ Някой иска да се жени – същият закон; някой иска да има деца – същият закон. Навсякъде ще поставим: служене на Бога и посветяване на всичко, което имаме. Две неща: Човек трябва да живее за Бога и да посвети всичко на Него. Сега вие живеете така, както в миналото. Говорите по старому, а аз говоря за бъдещето. Ако искате, този е пътят…

Аз зная един брат, който казваше: „Човек малко може да даде, но от сърце да го даде.“ Той беше много скръндзав, все по 5 стотинки даваше. Ако щедро даваш, щедро ще ти се даде. Помнете закона, няма изключение: Ако щедро мислиш, щедро и ще възприемаш. Ако сърцето ти е отворено, неизбежно ще приемеш навсякъде, силен ще бъдеш. Не на хората да служиш, но да отворим нашия ум и нашето сърце, за да служим на Бога.

Животът определя хората по 4 неща: ученик е онзи, който учи; брат е онзи, който люби; светия е онзи, който свети и слуга е онзи, който служи. Това са 4 качества, които всеки човек трябва да ги има. Ти искаш да бъдеш светия – свети! Ти искаш да бъдеш слуга – слугувай! Ти искаш да бъдеш ученик – учи! Ти искаш да бъдеш брат – люби! Това са качества. Само ученикът има качеството да се учи. Само слугата има качеството да слугува. Светията, като направи нещо за тебе, да ти даде от неговата светлина. Брат е, който люби. Братската любов минава за безкористна, в която няма никакво користолюбие. Всичко даром сме взели и даром ще даваме. Защото в света само любовта дава даром нещата. Казвате: „Даром ми го дай!“ Даром мога да ви го дам, ако ви обичам. Само братът може да даде даром; само светията свети даром; само ученикът учи даром; само слугата слугува даром. Това са 4 категории, които слугуват даром.

Вие сте дошли до един преходен период. Във вас има заложби за вашето бъдеще, които трябва да ги развивате. Вие не сте родени за роби в света. Вие не сте родени за грешници. Вие сте родени за светии, вие сте родени за слуги, вие сте родени за братя, вие сте родени за ученици. Какво лошо има в това? Ти си роден за светия, да светиш. Ти си роден за слуга, да служиш. Ти си роден за брат, да любиш. Ти си роден за ученик, да учиш. Чрез учението ще придобиеш знание в себе си. Всички хора, които обичат знанието, са ученици, които носят светлина в света.

Тези са бъдещите положения, които трябва да имате в ума си. Искам да имате ума на светията. По какво ще определиш дали е светия? Ако светиш, светия си; ако знаеш как да служиш, слуга си; ако знаеш как да любиш, брат си; ако знаеш как да учиш, ученик си. Трябва да имате най-малко едно от тези качества, а пък ако имате всичките, това е голямо благословение. Ако четирите ги нямате, поне едно от тях [се стремете] да имате… По-добре бедно и умно дете, което може да възприема.

Мнозина са идвали да ме питат какъв е онзи свят. Аз не правя разлика между този и онзи свят. За мене този и онзи свят са един свят. Само че, като кажем „този свят“, подразбирам хората в сегашната форма, а като говорим за онзи свят, разбирам формата на същества, такива разумни, възвишени, на които телата не умират. И те живеят на тази Земя.

Ще кажете: „На коя Земя?“ Има една философия. Ако питате мравките на коя Земя живеят хората? На същата Земя, на която и те живеят. Но какво е положението на мравките? Мравките нямат книжнина, нямат храмове, нямат свещеници. Донякъде са достигнали: и те имат военни, генерали, офицери, полковници. Това са символи. Мравешкият живот е онзи егоистичен живот, когато човек от сутрин до вечер мисли как ще живеят децата му и той. Ако ти цениш Този, Който те е създал, Който ти е дал всички блага в света –Бога – всичко това, което имаме сега: и живота, и сърцето, и ума, и здравето, и духа, всичко, което този Бог е създал, аз ще се отричам ли от Него? Защо да не Го обичам? Той е Този, Който всичко ми е дал. Питам тогава: Този, Който всичко ви е дал, не заслужава ли вашата любов? Вие не може да имате моето уважение, ако спрямо Него не сте внимателни. Мислите ли, че към мене ще бъдете внимателни? – Не.

Ние трябва да изправим една наша капитална погрешка, която всички имаме. Ние трябва да обичаме Този живия Господ с всичкото си сърце, душа, ум и сила. Тогава целият този живот ще се измени. Ако Го обичаме, ще имаме и тези 4 неща. Ако Го обичаме, тогава може да бъдем светии; ако Го обичаме, можем да бъдем слуги, братя, ученици. Животът на Земята за нас ще има смисъл. Това е вътрешна философия на живота. Всички други неща сами по себе си ще се оправят. Няма какво да се безпокоите. Бъдещата епоха ще бъде една от най-великите епохи, където човечеството някога е виждало. Тогава на Земята няма да има баждарници, няма да има гробища, всички хора ще живеят братски. Тогава ще има 4 категории хора на Земята: светии, слуги, братя и ученици.

COMMENTS

WORDPRESS: 0