Учителя: Ако мислите, че ще постигнете нещо, без да работите над себе си, вие се лъжете

Учителя: Ако мислите, че ще постигнете нещо, без да работите над себе си, вие се лъжете

Откъс от беседата „Кибритени клечки“, държана от Учителя на днешния ден преди 81 години:Какво нещо е страданието? То е процес на умственият свят.

Откъс от беседата „Кибритени клечки“, държана от Учителя на днешния ден преди 81 години:

Какво нещо е страданието? То е процес на умственият свят. Чрез страданието, човек разбира своя ум. Тогава може да се покаже каква е била еволюцията. Ползата от страданията е, че при големите страдания, през изпитанията, през които е минавал човек в миналото, както индивидуално, така и колективно цялото човечество, той се е научил да мисли…

Човек може да страда, без да разбира защо страда. Има големи страдания. Някой път хората мислят, че като умрат ще отидат да кажат на Господа колко са страдали. Бог ни най-малко не се интересува от нашите страдания. Страданията са една задача. Мъчнотиите произтичат от онова, което учиш. Ако си научил нещо, тогава има смисъл. Ако си страдал и нищо не си научил, няма никакъв смисъл. Да кажем, човек е страдал за да стане добър. Ако не е станал добър, какво ще разправя за своите страдания?

По някой път вие питате: „Защо са страданията?“ Един възпитателен метод са за вашия ум. Ако разбирате смисъла на страданието, тогава ще започне да се реформира вашето лице: челото ще се повдигне, ще излезе напред…

После, при съвременното възпитание хората не разбират какви пертурбации (сътресения) произвеждат разните чувства в хората. Например ако във вас се яви чувството самоуважение. Има едно нормално самоуважение. Божествената страна на самоуважението е да зачиташ всичко онова, което Бог е вложил в тебе. Но, ако ти помислиш, че по-умен човек от тебе няма, ти си на крив път. Да мислиш, че ти си най-умният, ти си вече на кривия път…

Много неща у нас са турени не на място. Първоначално, както е направен човек, много добре е направен. После дошли други майстори, които са го поправили и някои неща не са на място. Сега трябва да дойде един майстор, да дойде да постави всяко колелце, всяка част на своето място.

Например, ние говорим за Любовта, но Любовта има степени. Има полова Любов, която има две страни: полова Любов у мъжа и полова Любов у жената. Човек се е разделил. Що е половата Любов? То е един сложен въпрос. Защото в природата нещата, ако не се раздвояват, те не може да работят…

По някой път вие мислите за Бога като човек. Искате да отидете при Бога да му кажете като на някой човек, да кажете: „Не знаеш ли, че ние страдаме?“ Такова нещо не може да стане. При Бога така никога не можете да идете. Как ще идете при Бога, когато се казва, че той изпълня всичкото небе, цялото пространство изпълня. Как ще си Го представите? На какво ще Го уподобите? Вие на Бога ще му дадете човешко лице, но Бог създаде тия лица. Хиляди свещи представят слънцето, но слънце ли са те? Вие, не че не може да идете при Господа, но по този механически начин не може да идете.

Казват: „При Бога никой никога не може да иде, ако не е чист.“ При Бога никой никога не може да иде, ако не е добър, милостив. Ако не е разумен. При Бога никой не може да отиде, ако не обича. При Бога никой не може да отиде, ако няма светлина, ако не е свободен. Защото в молитвата на човека за в бъдеще трябва да влизат три елемента. Ти не може да се молиш, ако нямаш Любов. И не може да се молиш, ако нямаш знание. Ти не може да се молиш, ако не си свободен…

Представете си, че вие се молите, но в сърцето ви има някакво користолюбие. Вие се молите по някой път; и религиозни хора има, които, като се молят, са много тщестлавни. Молят се високо, за да ги чуят. После разправят. Много тщеславни са, много горделиви са религиозните хора. Той казва: „Три часа съм се молил.“ В три часа какво е казал на Господа, кажете ми? Напишете си една молитва от три часа. Напишете най-хубавата молитва за три часа. Направете една молитва. Той, човекът, не се е молил три часа на Господа. Хубаво е и три часа да се молиш. Тия три часа в 1 секунда може да ги кажеш…

Сега нас ни интересува, в новата религия, начинът за повдигането на човешкият ум и на човешкото сърце. Всичките изпитания, които имаме, са за облагородяване. Мъчнотиите и препятствията, които срещате, те са един метод за възпитание. Без страдания, без изпитания, вие не можете да имате никакви придобивки. В старо време Питагор, който се учил в Египет, в неговата школа имало ученици, които по 4 години е трябвало да мълчат. Най-първо един ученик ще го подложат на иронични подигравки, четири години подигравки. Който могъл да издържи, той вече се приемал за ученик.

И сега е същото – хората като знаят, че сте станали религиозни, ще започнат да ви подиграват. Тия духове, които са подигравали едно време хората и днес ще ви подиграят. Ще ви кажат, че вашият ум не е на място, че вие сте смахнат, че не мислите хубаво, че вие сте се заблудили. Много работи може да ви припишат. Онзи, духовният човек трябва спокойно и търпеливо да ги изслуша…

В човека има четири основни неща, на които човек трябва да обръща внимание. Първото положение на своето подсъзнание. – То е Божественият склад на всички ония придобивки на миналото. Свръхсъзнанието – то е висшето Божественото съзнание. То са двата полюса. Единият – подсъзнанието, другият – свръхсъзнанието. Подсъзнанието – това е запад, а свръхсъзнанието е отгоре. Тогава, над подсъзнанието имаме съзнанието. То е човешкото съзнание. И имаме самосъзнанието… Сега хората са дошли до самосъзнанието, а някои са още в подсъзнанието. Има хора, които са в подсъзнанието, други в съзнанието, трети в самосъзнанието и най-напредналите хора в свръхсъзнанието.

Подсъзнанието се отличава с туй, че виждаш погрешките.

В съзнанието ти само чувстваш страданията и несгодите на живота, чувстваш, когато си в съзнанието виждаш само несгодите. Туй ти е неприятно, онова ти неприятно. Не можеш да страдаш за своята погрешка, само несгодите чувстваш. Считаш, че всичките погрешки са вън, ти никаква погрешка не правиш.

В подсъзнанието вие мислите, че всичко в света е създадено за удоволствие, за вас. В самосъзнанието ти виждаш своите погрешки, отличаваш своите добродетели и съзнаваш своите погрешки.

В свръхсъзнанието виждаш бъдещите блага, които Бог е приготвил и че тия блага даром няма да дойдат, но ти трябва да работиш за тях. Сега разни методи ти употребяваш. Един от най-хубавите методи е, когато ние говорим за Божествената Любов. Под израза Божествена Любов аз разбирам следното: Съзнавам, че всички същества, каквито и да са имат, еднакви право на Божествените блага. То е Любов. Ако ти така не съзнаваш, това не е Божествена Любов. Ако ти съзнаваш, че ти имаш изключително право, понеже считаш, че си царски син, че си княжески син, че баща ти бил богат, че бил учен, това са неща, външни придобивки.

Ние говорим за човека, понеже всички същества, които са създадени от Бога, Бог ги е създал с определена цел. На всяко едно същество Той отделил място да живее, да се развива и има предназначение, икономия на Божествения свят има. Когато влезете в този свят трябва на всички хора да гледаме така.

Човек, който търси своето щастие както сега, той никога няма да го намери. Никой досега не е намерил своето щастие. Щастието може да се постигне само, когато съзнаем онази цел, която Бог е вложил в живота. Целта на човешкият живот е Любовта. Без Любов не може да имаш никаква цел. Целта е нещо вътрешно, условията са външни…

Казвате: „Какво ще бъде следващото прераждане?“

Казвам: Каквото е сегашното. Казва: „Какъв съм бил в миналото?“ Казвам: Какъвто си сега. – „Ама не съм ли бил някакъв цар, някакъв княз?“ – Ако човек е цар, какво ще придобие? Допуснете, че вие сте били в един университет, слушали сте най-знаменити професори. Ако от знанието, което са ти дали, нищо не си приложил в живота, какво те ползва…

Най-първо, не се завземайте да реформирате света, да виждате лошото в света. Най-първо вижте лошото в себе си, не се критикувайте, но след като намериш всичките свои погрешки заеми се да ги изправиш. Не изведнъж всичко да изправиш, но всеки ден трябва да поправяш по една малка погрешка…

Имаше един евангелски проповедник, който казваше: „Изгубих си целия живот. Целият живот ходих да проповядвам. Не да си уреждам своите работи, но аз ходих да обръщам хората (към Бога).“ Този проповедник, който така мислеше, го сполетя много лоша съдба. Всеки един, който е тръгнал в новия живот, трябва да бъде благодарен на Господа за благата, които му е дал. Ние трябва да изправим своите погрешки. Да ги поправим, не за да бъдем благоприятни, но трябва да впрегнем своите погрешки на работа. Без погрешки човек не може да работи. Вземете един художник, много книги е развалил, докато се научи да рисува. Един, който пише, много писалки, много книги е оцапал, докато се научи. Не е въпрос за оцапването, но да се научи хубаво да пише.

Да дойдем до същественото: Любовта трябва да надделее над всички мъчнотии, които съществуват в нашия живот. Всичко, каквото се случва, да кажеш: Такава е волята Божия…

Писанието казва: „Бог на смирените дава благодат, а на горделивите се противи.“ Както онзи пример в Евангелието. Като се върнал онзи, младият син, който изяде имането на баща си, онзи, големият брат се разсърди. Туй показва, че сегашните вярващи хора не се интересуват от грешните хора. Ние ставаме пристрастни. По-хубаво е да обичаш един грешник, отколкото един праведник. Грешникът е гладен човек, ще оцени онова, което му даваш. Праведникът е сит, защо ще го викаш да го угощаваш? Праведникът няма нужда от твоята Любов. Един ангел няма нужда ти да го обичаш.

Може да обичаш един ангел, твоя работа е, но не мисли, че като го обичаш, ще му предадеш нещо. Ако един ангел те обича, то е по единствената причина, заради Любовта, която Бог е вложил в тебе. Той обръща внимание на Божествената Любов. Не за някакво лично достойнство.

Вие сега не поставяйте онова, което сте онаследили от вашите бащи и прадеди, защото сте наследили някои лоши черти повече, отколкото добри. Уповавайте на онова, което Бог първоначално е вложил в душата, и което сега иска вие да развиете, да проявите Любовта.

Някои от вас мислят, че като се оженят, ще постигнат нещо. Някои мислят, че като станат богати, ще постигнат нещо. Някои мислят като станат учени, ще постигнат нещо. Някои мислят като станат силни, ще постигнат нещо. Нищо няма да постигнат. Всички тия неща са хубави, те са условия в тебе. Те имат онова Божественото. Тия хора Бог ги създаде като едно условие за тебе, но не една цел. Цел в света е само Бог. И всички хора трябва да имат за цел да постигнат Божественото в себе си…

Казвам: Да се съединим да работим! Всеки трябва да има желание да направи нещо от себе си. Всеки трябва да си тури цел; каквато цел – туй ще постигнете. Ако мислите, че ще постигнете нещо, без да работите над себе си, вие се лъжете.

COMMENTS

WORDPRESS: 0