Учителя: Ако искаш да бъдеш здрав, винаги трябва да храниш в ума си светли мисли

Учителя: Ако искаш да бъдеш здрав, винаги трябва да храниш в ума си светли мисли

Откъс от беседата „Постъпвайте съвършено!“, държана от Учителя на днешния ден преди 80 години:Сега всички сте се събрали и очаквате нещо. Зимно вр

Откъс от беседата „Постъпвайте съвършено!“, държана от Учителя на днешния ден преди 80 години:

Сега всички сте се събрали и очаквате нещо. Зимно време хората очакват нещо. Какво очакват? Искат нещо. Какво искат? – Всички искат една топла стая, топлина искат, после обувки искат, дрехи искат и то вълнени, хубави, топли дрехи. Необходимо е човек да има един светъл ум, едно топло сърце, едно здраво и силно тяло. Здраво тяло наричам тялото, което функционира правилно. Много пъти вие сте неразположени и не знаете на какво се дължи вашето неразположение. Някой път знаеш къде е болката. Боли те пръста на крака, пък някой път никъде не може да локализираш болката си, а нещо ти е криво, като че целият свят е в някакъв дисонанс. Приличате на онзи герой от Молиера. Той има една пиеса, в която разправя за един скъперник богаташ, който разправя, че го обират. Пита го съдията: „Кой ти открадна парите?“ – „Всички, целият свят, всичките ме обраха.“ И на вас щом ви е криво, считате, че всичките хора са виновати. Баща ви е виноват, майка ви, брат ви. Щом станете здрави, това състояние минава.

На какво се дължи това състояние? Значи има нещо, с което се блъскате. Въпросът не е правилно разрешен. Религиозните хора казват: „Господ направи всичко това.“ Като не става според тяхното желание, започват да критикуват, защо именно Господ постъпил така, а не иначе. Всеки иска да бъде здрав. Никой не иска да бъде болен. А при това всички, които искат да бъдат здрави, не са здрави. Някой, който иска здравето, го намира. Болестта, която никой не я иска, без да я искат, тя се натрапва. Здравето трябва да го търсиш, за да дойде. Болестта иде без да я търсиш, без да пращаш покана. Даже не я искаш, ти искаш да се махне, тя ще те намери, ще дойде. Някой път ще влезе в стаята, разположи се: „Добър ден“. Като дойде не може да идеш на работа, не може спокойно да си гледаш работата. Започва да те занимава със своите работи, започва да разправя небивалици. Казваш: „Тук ме боли крака, там ръката.“ Болестта разправя, тя те е хипнотизирала и ти казваш: „Моята ръка ме заболя, моят крак ме заболя.“ Болестта казва, че я боли коремът и твоят корем те заболи. Болестта казва, че главата я боли, и ти казваш, че главата те боли. Каквото тя ти разправя, и ти го разправяш. Влюбиш се в нея. Казваш: „И моята глава ме заболя, ние си приличаме двамата.“ Сега вие ще кажете: „Това не е тъй. Болестта може ли тъй да приказва?“

Болестта е нещо чуждо на човека. Ако беше нещо съществено, тя щеше да присъства всякога. Като дойде болестта мислиш, че си неспособен за работа, не можеш да учиш, не ти се яде, ставаш бездеен. Замине ли си тя, веднага се възстанови нормалното състояние. Питам тогава какво е болестта, на какво може да я уподобим? Сега въпросът е, че нас не ни интересува болестта сама по себе си, понеже тя е едно състояние. В едно отношение показва нарушение на един закон. Всякога болезнено състояние има, когато се наруши някакъв Божествен Закон, дали е съзнателно или не, безразлично е. Една болест може да се дължи не на нас. Ние не сме причината. Някой път на миналите поколения се дължи. Някой път на 5 поколения назад, някой път на 10 поколения назад, а някой път на 20 поколения се дължи.

Същественото сега е, че в религиозния живот, в религията се поставя цел да се освободи човек от ненужните страдания в света. Значи съществува в природата един живот, в който няма страдания. Съществува в природата един живот, където няма болести. Те са проявления. На земята ние отчасти се познаваме. Има моменти, когато се чувстваме здрави. Даже започваш да не вярваш в болестта. Мислиш какво нещо е болестта. Щом дойде, веднага разбираш, че болестта съществува като едно състояние в човека. Сега често вие се спъвате. Едно чуждо състояние може да ви се натрапи отвън, една лоша мисъл може да ви се натрапи отвън. Може да я възприемете като един отровен газ, може да ви се натрапи чрез вашия нос или може да ви се натрапи чрез вашата уста и да влезе в дробовете. И после произвежда известни резултати – вие не можете да дишате правилно.

Та казвам: първо ще се научите да разпознавате и да възприемате правилно вашите мисли. Например по какво се отличава една добра мисъл от една лоша мисъл?… По какво се отличава една добра и здравословна храна? Не е здравословна лошата храна. Здравословната храна всякога произвежда едно приятно впечатление в човека, едно добро разположение. Лошата храна лишава човека от това разположение. След като ядеш една отлична храна, усещаш приятност в стомаха си. Усещаш приятност в дишането си, в мислите, разположен си. Щом храната не е приятна, има неразположение в стомаха, болка в дробовете усещаш, някакво стеснение. Най-после и умът ти вътре потъмнява… Търсим причините. Казваме: „Еди-кой си е причината.“ Вземем известна храна от някой бакалин, развалено сирене. Заболи ни корема и казваме: „Причината е това“.

До известна степен причината е той, но той купил сиренето, не иска да губи, иска да го продаде. Бакалинът го купил от друг бакалин, а онзи го купил от някой сиренар, овчар. Онзи, който правил сиренето, неговите съдове не са били така добре калайдисани, медни били. Има някаква отрова в сиренето. Или може причината да е в самите овце. Млякото не било здравословно или тревата, която пасли, не била такава да произведе хубаво мляко. Казвам, онзи, който ще продава сиренето, той трябва да е майстор, да знае той да не продава сирене, което той не е ял. Ако го е ял – че той опитал сиренето и ако на него е добро, тогава да го продава.

Този закон може да го приложите навсякъде. Не препоръчвайте вие неща, които вие не ги разбирате. Някой път някои казват: „Религиозните хора не са добри хора.“ Но религиозните хора са най-добрите в едно отношение, но по-лоши хора и по-добри хора от разумните религиозни хора няма в света. По-лоши от глупавите религиозни хора няма. Но и по-добри от разумните религиозни хора няма. От умните здрави хора по-добри хора в света няма. Но от глупавите здрави хора по-лоши в света няма.

Онова, което знаете, трябва да бъде разумно във вас. Трябва да се образува един навик какво иска Господ от вас. Вие сте дошли и казвате: „Какво ни се проповядва?“ Вие имате задължение, Господ иска нещо от вас. Лицето Му не сте видяли, вие ще Го видите в някой човек. Той иска нещо от всичките хора, не само от вас. Той иска и от растенията, и от птиците, и от рибите, от всяко живо същество, което живее, което се проявява, Той изисква нещо. От рибата изисква да постъпва като риба правилно, от растението изисква като растение да постъпва правилно…

Дойде някой проповедник и казва на дърветата: „Ще мълчите, нищо няма да казвате, ще се учите на щедрост. Ще давате.“ Те казват: „Не се търпи.“ Дойде една болест и какво ще правиш, кажете ми? Казваш: „Не мога да търпя.“ Ще се научиш. Та често вие се намирате в положението на двама съдружници. Единият бил нервен, а другият разположен. Нервният направи погрешка, осъжда го съдията на три години затвор. Той казва: „Господин съдия, аз съм нервен. Ако ме затвориш в затвора, ще подлудея в затвора. Съдружникът ми е много разположен, него затворете, аз да върша тази работа.“ Вие всички искате като страдате да намерите някого и да сложите страданието на неговия гръб, вие да бъдете спокойни. Няма някой от вас, който да няма това желание. Никой от вас не иска да има някаква неприятност, да я носи. Всеки иска да е разположен, без да носи доброто в себе си...

Болестите как се раждат? Щом започнат да ви кацат лоши мисли. Седят някои лоши мисли ни в клин, ни в ръкав, не ги искате, те като муха кацат. Някой път някое лошо желание дойде. Не че вие го искате, дойде отнякъде като неканен гост. Някой път някоя лоша постъпка ви се наложи. Без да искате. Лошите желания, лошите постъпки са вече един предвестник. Щом започват да ви посещават лоши мисли, лоши чувства и лоши желания, болестта ще дойде. Казвам: Когато ние искаме да бъдем здрави, непременно здравето трябва да се предшества с хубави мисли, с хубави желания. Ако искаш да бъдеш здрав, да бъдеш способен, да работиш, винаги трябва да храниш в ума си светли мисли. Светът е пълен само със светли мисли.

Ние след това създаваме лошите мисли. Даже когато влезете в някоя къща, лошите желания и лошите мисли може така да са проникнати в стените на една къща. Вие като влезете в една болница, веднага ще започнете да чувствувате всичките болезнени състояния. Лошите мисли, които съществуват в болницата, са проникнали в стените на самата болница. Хубаво е всеки 30 години болниците да ги запалват, да изгорят и нови болници да строят. Сто години да стои една болница, тя става място дето да се размножават болестите. Влезете в някоя къща, казвате: „Не е приветлива, има нещо в стените на къщата.“

Щом влезете в един храм, където ходят хората да се молят, където е място за благодеяние, вие усещате, че излиза нещо приятно, някакво благоухание или вземете някои дървета, които живеят. Понеже в едно дърво има добри желания да се прояви, в него е вложено нещо добро. В едно дърво вие усещате, че нещо приятно лъха, излиза от дървото.

Та онези от вас, които се мъчат от лошите мисли, казвате: „Търпение“ – не да търпите лошите мисли. Но трябва да ги изучавате, няма какво да носите въшката, която се е качила на главата ви… Като правило никой да не иска лоши мисли. Tогава защо допускате една лоша мисъл за другите? Вие искате всички хора в даден момент да мислят по-добре за вас. Където идете, да бъдете добре посрещнат, никаква лоша мисъл да не хранят за вас. Пожелайте тогава по същия начин и вие, защо да не храните същите мисли за другите. Вие казвате: „Той е лош човек“, другият и той ще каже за вас от неговото гледище, че вие сте лош човек. Тогава, ако всички сме лоши, как ще се поправим? То е едно самозаблуждение.

Мислите ли, че един търговец, като срещне един болен, той е лош… Мислите ли, че ако има някоя умряла котка в дюкяна му, която мирише, че той е станал лош, че той е виновен? Казвате: „Мирише дюкянът.“ Че търговецът ли е лош тогава? – „Ама той трябва да пази хигиена, да има развито обоняние, да намери тази котка и да я изхвърли навън.“ Често оставяте разлагащи се мисли, които се разлагат и миришат. Дойде нещо в тебе и ти не си разположен. Казвате: „Какво да правя?“ Питам: Ако вие сте кални, какво правите? Вие отивате да се окъпете в банята. Много хубаво правите, на баня трябва да идете. Или краката ви са кални, ще вземете вода, ще си ги измиете. Ако ти си неразположен, трябва да идеш при някого, който е разположен.

Най-разположеното същество е Бог. Защо да не идеш при Него? Той казва: „Потърси Ме в ден скръбен и Аз ще ти помогна. В скръбен ден, когато никой не може да ти помогне, Аз ще ти помогна и вие ще Ме прославите.“ В този ден ще видиш какво може да направи Господ за тебе. Казвате вие: „Къде да намерим Господа?“ – Ти няма да го търсиш, ти само помисли заради Него. Започни да се ровиш, извади този алманах, намери тия адресни книги, ще намериш тефтера, ще го намериш… Като търсиш, даже като започнеш да мислиш, че искаш да говориш с Господа, Той иска да знае имаш ли ти желание да Го търсиш или не?

…Щом ви заболи глава ще идете при Господа. С тялото си няма да идете. Ще отправите вашата мисъл в този свят, където живее Господ. Той е свят на светлината. Ти най-първо се намираш в едно тъмно състояние. Тогава няма да мислиш надолу към центъра на земята, но веднага ще проектираш ума си към слънцето, където е светлината, все нагоре ще проектираш мисълта си, нагоре 5–10–15 минути и веднага ти ще почувствуваш едно олекване. Като помислиш за Господа, тази тъга която имаш, ще изчезне. Светлината от Господа като дойде, ще разпръсне тъмнината в тебе. Защото всичките страдания произтичат от факта, че вие сте задържали повече тъмнина отколкото ви трябва. Някой път е потребно да имате малко тъмнина. Но има една тъмнина, която прилича на катран. Сгъстената тъмнина е, която произвежда всичките болести в света. От нея трябва да се освободите. Тогава човек става раздразнен, дразни се човек. Той мисли, че след като се раздразни трябва да се проясни малко…

Казвате: „Да бъдем кротки хора.“ Някой път като дойде болестта, ще си запретнеш ръцете, ще кажеш: „Какво искаш, защо си дошла?“ Хвани я за шията, дръж я, налагай я… Като излезе отвън, затвори вратата, не я пущай вътре вкъщи. Казвате: „Няма нищо, ще се търпи.“ Тогава трябва да бъдете големи герои. Да търпиш значи да оставиш болестта да те бие. Когато сте слаб, не допускайте да ви бие болестта. Щом дойде една болест, ще я попиташ: „Дайте си акредитивните писма дали Господ ви е пратил?“ Казва, че е пратена за посланик във вас. Много добре, искайте ѝ акредитивните ѝ писма. Ако има акредитивни писма, приемете я. То е в реда на нещата. Но, ако няма, кажете: „Такива посланици в нашата държава не може да ги приемем.“…

Не вярвайте в неща, които нямат никаква реалност. Болестта е едно състояние. Правете различие между едно болезнено и здравословно състояние. Винаги ако повярваш в болестта, ти ще се разболееш. Ако повярваш в здравето, ти ще оздравееш. Законът е верен. Това, в което вярваш в даден момент, ще имаш. Ако повярваш в болестта, ще я имаш. Ако повярваш в здравето, ще го имаш. Някой казва: „Аз вярвам.“ Това, което става, то е вярно. Същинската вяра е – в каквото вярваш, става. Христос казва: „Ще ви бъде според вярата.“ Щом не ти става според вярата, то е вярване, не е вяра. В истинската вяра канализацията е много добре направена. Няма пропукване. Водата пристига на своето място. Една канализация, която не е добре направена, тази вода излиза през пукнатините и в крайните предели на канализацията никаква вода не достига.

Първото нещо е всяка сутрин като станете, предизвикайте някоя хубава мисъл. За какво мислите като станете сутрин? Да допуснем, че станете и с първата мисъл казвате: „Какво ще ядем?“ Не е лошо нещо, хубава мисъл е, но тогава в тази мисъл: „Какво ще ям?“ – ти помисли, че силата Божия е в хляба, вътре, помисли, че в този хляб е Господ. Като приемеш хляба да знаеш, че Господ е там. „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.“ Цитирай този стих в себе си и гледай този стих да оживиш в твоя ум. Тогава ти ще се ползваш от силата на стиха и от силата на хляба.

Сухият хляб не е без съдържание. Не мисли, че влажният хляб има повече съдържание, отколкото сухият. Влажният е по-мек, сухият е по-остър. Сухият хляб е нервен хляб. Влажният хляб е разположен хляб. Като ядеш сухият хляб и ти ставаш нервен, а като ядеш влажния и ти ставаш разположен. Какъвто е хлябът, такъв ставаш и ти. Най-напред никога не яжте хляб без разположение. Погледайте го. Ако хлябът е сух, постопли вряла вода. Попари го отгоре, да стане приятен, тогава го яж. Защото някой път го ядеш и казваш: „Не трябваше да го ям.“ Ти може да го ядеш, сложи му много хубава вода и тогава ти ядеш от немай къде. Сложи му малко водица, с това ще образуваш в себе си търпение.

Казвате: „Аз нямам време.“ Време има за всичко. За търпеливият човек време има. За нетърпеливият няма време. Значи търпението го нямаш. После за всичко бързате. Някои от вас искате да бъдете съвършени, но това е последното. Няма нужда да бъдем ние съвършени още. То е дълъг период, но ние можем да постъпваме съвършено. Да кажем, че вземете да изучавате френски. Първата френска дума изучаваш. Ти може да не знаеш френски език, но може една френска дума да я произнесеш както един французин, да я произнесеш съвършено правилно, да произнесеш думата и като те чуе французина, да те разбере…

Старайте се, когато сте неразположени. Силният човек, когато има неразположено състояние, трябва да ги отличава, да ги отделя правилните от неправилните състояния, приятните от неприятните състояния. Човек е нещо повече от неприятното състояние, което има. Неприятното състояние е външно и приятното състояние е външно. То не е самият човек. Приятното състояние и неприятното състояние, това са дрехи, с които човек е облечен. Считайте едно неприятно състояние за една дреха… Намерете своя гардероб и облечете друга дреха. В духовният свят всички вие сте богати с дрехи – за всеки човек в духовният свят, за всеки ден, не, не, за всеки час той може да си сложи нов костюм, какъвто иска.

Казвам в това отношение: Обличайте се с всевъзможни костюми, не дръжте един и същ костюм. Ако вие сложите един черен костюм, знайте какво означава черният костюм. Той означава алчност. Човек, който постоянно мисли за себе си, той носи черни дрехи. Онзи, който носи бели дрехи, той се отличава. Като видиш един човек облечен с черни дрехи, ти знаеш, че обича да взема, не обича да дава. Ти казваш: „Дай ми от твоето богатсво!“ Ти си ударил на крива врата. Като видиш някой човек с бяло, той обича да дава. Тук на земята не е така. Виждаш един човек, който е облечен в черна дреха, с черна връзка, но това е 25 процента. Тогава вие отивате при някои хора да ви помогнат. Не всеки човек може да ви помогне. Може да ви помогне само онзи, който има опитност, който е минал през този път, може да ви покаже как да излезете.

Някой път се засегнете. Двадесет години сте приятели, каже някаква дума, обидите се. Седиш в себе си и започваш да увеличаваш. Сложиш микроскопа и започваш да увеличаваш погрешките. Казваш: „Аз имах такова доверие. Как така?“ Ти надуваш, надуваш работата, казваш: „Не искам да го видя вече.“ Не надувай тази работа. Ако в тебе една малка мисъл може да разруши твоето приятелство, тогава любовта ти за приятелството е много слаба. Тази лоша мисъл като се блъсне в твоето приятелство, тя да стане на прах. Как правите? Как се примирявате, когато някой ваш приятел ви обиди? Разправяше ми една жена, когато я обидил мъжа ѝ какво правела. Тя се казвала Еленка. Той ѝ казва: „Еленке, много си лоша.“ Като ѝ каже тази дума, тя се обижда. Той ѝ казва: „Много си лоша, Еленке.“ Той като си замине, ще извади брашно, сирене, масло, ще направи баница с масло – много хубаво. Той като дойде, тя ще сложи баницата, тя се усмихне малко, той се усмихне и каже: „Еленке, много си хубава, много си добра.“ Веднага ѝ каже това. Като погледне баницата, казва: „Много си добра. Казах ти, че си много лоша, но признавам, че си много добра.“ – и стане весел. И когато той ѝ каже: „Еленке, много си лоша.“ – пак е дошло време за баница.

Казвам ви, че вие сте в една опитна школа. Трябва да направим един опит в тази Божествена наука, за да знаем какво нещо е да се самовладее човек. Няма по-хубаво нещо от самообладанието. Искаш да кажеш някой път нещо. Имаш право да го кажеш, но нека мине време. Обмисли го хубаво от всички страни, че да не съжаляваш като го кажеш и казаното да е на място. Например ако те обиди някой, представи си, че ти си, който обиждаш другите. Какво искаш от него? Искаш по всеки начин да се примирите с този, когото си обидил. Той казва: „Излезе една дума от устата ми без да искам.“ Някой път и вие казвате нещо без да искате. Случва се такава работа…

Сега се отнасям към вашия духовен живот. По някой път вие мислите, че всяко нещо, което ви е засегнало, Господ е причината, че Господ нарочно е направил това. Кой каквато погрешка направи, вие казвате: „Господ не ме пази. На другите хора не позволява да се случи. Но каквото се случва, все у мене трябва да дойде.“ На кой да се обере имането, с кого да се карат, нахвърлите се, разсърдите се тъй на Господа с цел да Го заставите, заповядвате Му Той да ви пази вече. Сърдите се, но нека сърденето бъде от злато. Аз харесвам тази Еленка. Като ѝ каже: „Много си лоша.“ – тя започва да точи баница. И вие разточете баница като ви кажат така. Например някой път и вие наточете една баница, ще научите едно изкуство.

Когато вие говорите, когато сте добре разположен, всеки може да говори добре. Но да говориш добре, когато си неразположен е по-голямо изкуство, тогава ще видиш доколко е силата на твоето самообладание. Понякога когато не обичаш някого, не искаш да го срещаш, не искаш да му говориш. Няма защо да му говориш…. Превеждал съм този пример: Във видинско някой българин обичал по адрес на Христа да говори нецензурирани думи. Една сутрин става и плаче. Казва на майка си: „Нощес сънувах, че излезе Христос от олтара и ми удари две плесници.“ След две седмици той умира. Не мислете, че каквото ви стане, Христос е причината за това. Друг някой е.

Казвате защо Господ позволи вас да ви измъчват? Питам: Защо Господ позволи да измъчват кокошките? Защо Господ позволи да измъчват овцете? Защо Господ позволи вълкът да яде агнетата? Защо Господ позволи паяците да ядат мухите? Вие сте чудни по някой път. Вие изядете кокошките, вземате яйцата и им ги изядате. А за вас искате друг закон. Ти вчера изяде едно яйце, то е цяло пиле. Казваш: „Аз съм вегетарианец.“ Какъв вегетарианец, щом изядаш едно яйце? Казвам, когато аз изядох яйцето, причини ми скръб. Това заради яйцето ми причиниха. Имат право, понеже аз причиних малко страдание на яйцето и на мене причиняват същото страдание.

Аз причиних страдание на една ябълка. Аз най-първо не знам как да ям една ябълка и на мене ми причиняват същото. По някой път на мене ми казват: „Ти Учителю, как търпиш?“ Казвам: „Търпя както войника генерала.“ Когато генерала е пред мене и казва: „Войник!“ Казвам: „Слушам, господин генерал.“ Пред неговото лице мируваш, като замине генералът псуваш. Какво ли не казваш зад гърба му. В духовния свят като псуваш, по радиото се чува псува псувнята. Викат те и казват: „Кой ти позволи да говориш тия работи?“ За всяка празна дума, която човек даде, ще даде отчет. Ще бъдеш искрен, никакво лицемерие!…

Онзи, който е неразположен спрямо вас, причината за неговото неразположение е много малка. Вие може да я отмахнете всякога… Ако направите при единицата една погрешка, при десетицата, при стотицата, при хилядите, колкото отивате по горните редове, по-голяма е погрешката… Погрешките, които правите, гледайте в единиците да ги изправите. Като дойдете до единиците, лесно се изплащат. Не оставяйте малките погрешки неизправени, понеже като отидат при милионите мъчно се плащат. Оставяте малките погрешки, казвате: „В следващото прераждане.“ Но в следващото прераждане малката погрешка ще бъде милиони. Погрешките, които сте направили сега е време в този живот да ги изправите. Големите погрешки, които сте имали на миналото, сега ще ги изправите. Писанието казва: „Ще простя греховете ви, казва Господ, и няма да ги помена.“ В този живот решете да ги поправите. Каквито погрешки сте направили, Той ще ги прости, Той ще ги прости и вече да ги не повтаряте.

Първото нещо ви препоръчвам е да бъдете благодарни. В онова състояние, което имате да бъдете благодарни на Господа, защото от това състояние зависи вашето бъдеще.

Казвам: Изправяйте малките си погрешки, за да може да изправите и големите си грешки… Сухата пръчка, ако искате да я огънете, ще я счупите, а може да направите да не я счупите. Ако сложите пръчката във вода, тя ще се огъне. В сухо състояние тя ще се счупи. Някой човек казва: „Не искам да се огъвам.“ Ако не знаеш да се огъваш, ти си изложен на опасност да се счупиш. Трябва да се огънеш. Ако не може да се огънеш, считай, че имаш малко благо. Ако не се огъваш – малко благо имаш. Сега някои казват: „Не искам да се огъвам.“ – Как не се огъваш! Целият живот все огъване и пречупване да има. Не е лошото там.

Лошото в нашия живот седи, че ние не оценяваме благата, които Бог ни дава в даден момент. Бог в даден момент ми дава блага да стана светия, аз съм немарлив, изгубя условията, там е всичкото нещастие. Дава ти Господ желание. Дава ти Господ желание да станеш музикант. Ти хукваш след като замине заекът. В тебе дръж заека. Като замине заекът да мислиш, че може да го хванеш, то е изгубена работа. Не мислете, че всякога може да бъдете религиозни. Не мислете, че всякога може да се молите. Ти като се молиш е едно благословение. Някой път нямаш разположение. Всеки път нямаш разположение да се учиш. Всеки път нямаш разположение да правиш добро. Всеки път не може да посрещаш. Те са ужасни, особени състояния, в които човек като падне – изгуби се. Казва: „Не искам да живея.“ Това са най-лошите състояния, в които човек може да изпадне. В тях ще се покаже характера на човека какъв е. Ако може от това състояние да се повдигнеш, да се избавиш от това недоволство в себе си и да се освободиш, ти си умен човек.

Сега каквото положение да ви се даде, вие казвате: „Нали трябва да се обичаме.“ За любовта по-малко да говорим, а да прилагаме повече. Аз когато обичам някой човек, след като замине, търся да намеря нещо добро в него. Някой път някой човек дойде, виждам, че е музикален – една хубава черта. Друг виждам, че е религиозен, не така привидно, но роден е така, с това чувство. То е едно от благородните чувства. У друг виждам, че у него има чувство на милосърдие хубаво развито, чувство на справедливост, че е съвестен, справедлив е. После виждам, че има способност за хубавото, красивото, изящното. Много хубави работи има, за които може да обичаш един човек. Един човек може да го обичаш само за онова, което той носи – Божественото в себе си. Следователно когато искаме да бъдем обичани, трябва да има за кое хората да ни обичат.

Ти казваш: „Не може ли да обичам Господа?“ – Обичай Го за какво? Обичай Го заради добрия ти баща, който ти е дал. Обичай Го заради добрата ти майка, която ти дал. Обичай Го за добрите братя и сестри, които ти е дал, за добрите приятели, за добрите си деца. Обичай Господа за добрия ден, за слънцето, за звездите. Хиляди, милиони работи има, с които Господ ви е заградил. Има за какво да обичаш Господа. Ако не може за тия работи да го обичаш, тогава какъв човек си? Пък Господ ще ви обича.

Господ е много внимателен. Ако някой ден минеш и направиш една услуга на една мравка, Той ще направи на тебе друга услуга. Господ казва: „Направи едно малко добро на една малка мравка.“ Ти даже не го считаш за нещо, направил си една малка услуга, дави се една мравка – избавиш я. Правил си много добрини, Господ не видял, но като си избавил тази мравка, забелязал, че една добра черта имаш. Бог обръща внимание на малките добрини, които ние правим. Имаш една хубава мисъл, простиш на някого. Господ казва: „Понеже той прощава и Аз ще му простя.“ Всеки ден извършвайте малки, микроскопически добрини или изпращайте малки, хубави, микроскопически мисли от себе си, на когото и да е…

Идеалното е друг въпрос, но в дадения случай в този живот, в който сега сте потопени, намерете доброто в сегашният момент на живота си, в това, което имате. От този момент ще се съградят бъдещите моменти.

Който иска да се упражнява в своите мисли, да стане силен човек по ум, който иска да стане силен по дух, който иска да стане здрав по тяло, той непременно трябва да се упражнява. Здравето зависи от светлите мисли, от топлите чувства, от правите постъпки. Това трябва да го знаете. Може да ви покажа правила, може всеки от вас да се подмлади за 20 години. Някой път може да се спра върху страданията, които вие минавате. Тия страдания подмладяват човека. Ако знаете как да страдате, ще се подмладите. Понеже не знаете да ги оцените, остарявате. Ако човек и радостта не разбира, пак остарява.

Две неща състаряват човека: Скръбта и радостта състаряват човека. Ти се радваш, след всяка голяма радост ще дойде една голяма смяна. Радостта не е нещо постоянно. Добил си пари, паднал ти се един милион. Тия пари изчезват, ти си бил доволен. Изгубиш парите, казваш: „Отидоха парите, отидоха всичките възможности.“ Религиозните хора се смущават от богатството. Казват постоянно: „Спасен ли съм?“ Казват: „Аз изгубих спасението си.“ Това са временни внушения, които нямат никаква реалност.

В Божията Любов не може да има измяна и промяна. Любовта винаги остава една и съща. Бог, Който ни обича, не може да се измени. Ние се изменяме. И тогава предаваме нашето изменение върху Него. Ние не постъпваме правилно и мислим, че и Господ е като нас. Винаги трябва да имаме предвид, че ние може да се изменим, но Бог никога не се променя. Дори когато Господ ни се разсърди, аз считам една Божия сръдня за най-голямото добро, което човек може да ти направи. Най-голямата сръдня, с която Бог може да те посети, Божията сръдня, ще ти донесе по-голямо благо, отколкото всичките блага на всичките светии на земята. Струва си Господ да ни се разсърди, отколкото всичките светии да ни обичат. Всичките светии, като ни обичат, всичката обич няма да ни донесе толкоз, колкото Божията сръдня.

Вие мислите, че Господ, като ви се разсърди, ще пострадате. Господ ще ви се разсърди, защото не правите добро и Господ ще ви се разсърди, защото не оценявате Неговата Любов. Господ ще ви се разсърди, защото не оценявате Неговото милосърдие. Вие страдате, понеже не обичате. Казвате: „Аз не мога.“ – Там не е Бог. Като кажем, че не можем, ние се самоизлъгваме, че не можем. Господ казва: „Аз ви направих да можете.“ Той казва: „Аз ви обичам. Щом Аз ви обичам и вие можете.“ Ако Господ не ви обича, ако Господ не ме обича, въпросът е свършен. Щом Бог ме обича, възможно е тогава и за мене. Господ казва: „Както Аз те обичам, така и ти може да обичаш!“

Та казвам: Не казвайте, че не можете. Понеже Бог действува, понеже Бог ни обича и ние можем да обичаме. Понеже Бог има желание да вършим добро, да вършим Волята Му – и ние можем. Целият свят е един дисонанс. Всичките хора се оплакват и казват: „Къде са добрите хора?“ В света трябва добри хора да покажат, че действително Бог мисли за всички. Аз ви казвам, че Бог мисли за всички. И вие вярвайте, че Той мисли за всички. По някой път вие мислите, че Той не мисли за вас. Писанието казва, че Господ казва на еврейския народ: „Ще ви оставя.“ Но тълкуванието е на онези проповедници, които казват: „Ще те остави Господ.“ Оставянето подразбира, че Господ ще ви остави временно, за да опитате живота на безлюбието. Не че Той ще ви отхвърли, Господ оставя тия работи да станат, за да имаме една опитност, да видим колко животът е безсмислен без любовта.

Ако Господ те остави 2 часа да живееш без любов, ти ще видиш колко е тягостно да се живее. Какво е смъртта? Когато умират хората, някой път, Господ Го няма там. И човек умира, когато Господ го оставя да опита какво нещо е безлюбието и да бъде в живота. И в смъртта има живот, но какъв е този живот? В смъртта ето на какво може да уподобя животът. Представете си, че във вас има желание да ядете. Имате богата трапеза с всички ястия. Трапезата е пред вас и вие посягате да вземете. Но щом вие посегнете и трапезата се задвижва пред вас, и тя върви. Вие вървите и тя върви пред вас, и така не може да достигнете да вземете яденето. Ден, два, три, години вървите и не може да вземете. Това е смъртта. Искаш да живееш, не може да живееш. Искаш да мислиш, не може да мислиш. Искаш да направиш нещо, не може да направиш. По-ужасно нещо от това няма. Когато помислиш, да може да мислиш. Когато чувствуваш, да може да чувствуваш и когато постъпваш, да може да постъпваш.

Сега Господ ви дал сила, че всичко може да направите тъй както искате… Имате силата да направите всичко онова, което искате. Понеже Бог е определил да бъдете Негови Синове, да бъдете съвършени. Съвършенството не е във времето и пространството, то е в дадения случай. То е една минута извън нашето време и пространство. Мислиш една хубава мисъл. Казваш: „Тъй ще направя.“ – откажеш се. Дойде ти на ум да направиш едно добро и казвате: „Аз нямам пари.“ Ти го направи мислено. То ще стане.

В тебе най-първо ще се зароди желание да имаш кибритена клечка, после ще се зароди желание да запалиш клечката. После ще се зароди желание да накладеш огън. Тия трите състояния идат. Намериш кутията, изваждаш клечката, драсваш. Всичко онова, което си помислил, което си почувствувал, което мислено така си направил, то отвън се реализира. Щом можем да мислим, щом можем да чувстваме, щом мислим, мислено да правим работите. Тия работи всякога може да ги реализирате. Казвам, не се плашете да кажете: „Това заради мене е невъзможно.“

Сега някои от вас не знаете да пеете, казвам: Мислете, че може да пеете. Ще стане за в бъдеще, за бъдеще ще стане. В този момент ако не можеш, след хиляди моменти като мислиш, че може да пееш, ще стане. Вие казвате: „Остаряхме.“ Защо сте остарели? Защото всичкото добро, което минава през вас не го приехте. Всичката любов, която минава през вас, не я приехте. Казвате, че сте недоволни сте. Защо? Защото не възприехте нещата. Какво искате, знаете ли?

Допуснете, че един извор иска да извира. След като водата извира от този извор, ще има във вестниците съобщения за този извор и всичките мушици, бозайници ще отидат на извора да го посетят и ще пият от водата му. Ще оставят визитните си картички наоколо. Щом течеш, всичките ще дойдат, и птичките ще дойдат, и вълците ще дойдат, и тигрите ще дойдат, и мухите ще дойдат. Вие ще се радвате на всички, нека пият. Ако вие сте този извор, вие ще се радвате, че Господ ги изпратил при вас. Когато дойдат при вас лошите мисли и лошите желания, вие сте един извор. Нямат ли право да дойдат при вас? – Имат право. Прочули сте се вие.

Ако сте сух извор, никой няма да дойде. Ако сте някаква локва, някой бивол ще дойде от време на време. Но ако сте извор, който тече, всички живи същества ще дойдат. Щом имате лоши мисли, вие сте се прочули. Щом нямате лоши мисли, вие не сте се прочули. Щом страдате, вие сте се прочули. Тъй зная аз. Щом страдаш – прочул си се. А щом не страдаш, не си се прочул. Кое е по-хубаво, да се прочуеш или да не се прочуеш? По-хубаво е да се прочуеш, макар и със страдания. По-добре да се прочуеш със страдания, отколкото да не се прочуеш без страдания.

Считайте страданията, че вие сте един извор и че ще дойдат същества, които не са ви приятни. Вие ще бъдете с широко сърце. Ще изпратите водата на вашия живот по цялото течение на всичките, които заслужават и не заслужават, на всички ще дадете. Аз се радвам, че може да направите услуга на всички и Господ като чуе, ще има добро мнение за вас.

Та казвам: Когато ви нападат лоши мисли и желания – прочули сте се. Когато страдате, пак сте се прочули. А когато се радвате, онези, които са идвали, ви се отблагодаряват. Някой казва: „Може да не платят.“ От тях ще страдате. А онези, които се отблагодаряват за доброто, което сте направили, те са вашата радост. Едновременно радвайте се за всичко онова, което става във вас, то е за добро. Писанието казва: „Всичко, което се случва на онези, които любят Господа, ще се превърне за добро.“

COMMENTS

WORDPRESS: 0