Учителя: Ако човек се обърне към Бога, никога няма да бъде тъжен

Учителя: Ако човек се обърне към Бога, никога няма да бъде тъжен

Откъс от беседата „Един момент“, държана от Учителя Петър Дънов на днешния ден преди 80 години:Може да приемеш енергия от природата само когато по

Откъс от беседата „Един момент“, държана от Учителя Петър Дънов на днешния ден преди 80 години:

Може да приемеш енергия от природата само когато постъпваш разумно. Глупавите хора страдат по единствената причина, че не постъпват разумно. Щом кажеш една дума, която не е разумна, почувствуваш една скръб. Щом мислиш, че една мисъл е глупава, неразумна, иде скръбта. Щом имаш едно глупаво чувство, неразумната скръб идва. Казваш: „Скръб имам“. Неразумните постъпки носят скръб. – „Какво трябва да правя?“ – Разумно постъпвай. Веднага ще почувствуваш радостта.

Сега похвално е запример, че вие ставате рано. Като вас колко има в София, които стават в 4 часа и тук идват да бъдат в 5 часа на лекция. Вие сте по-силни от войниците. Туй, което вие правите, войниците не го правят. Войниците може би след 20 години ще го правят. Ако го наложиш, един човек, който не е възпитан, като дойде на събрание ще заспи. Казва: „Тежка работа е. Не може толкоз рано, нека изгрее слънцето“. Значи вие имате известно възпитание, известна придобивка…

Вие трябва да бъдете приспособени да възприемате нещата. Понякой път някои хора искат да им се казват някои неща много отвлечени, нови неща, но има нови неща, които като се кажат, ти ще заспиш. Един американски студент от горните класове, идва при него един студент от долните класове, който е много любопитен. И той носи едно шише със силен амоняк. Казва: „Какво има в шишето?“ – „Опитай“. Той като го опитва пада на гърба си, толкоз силно му подействува. Има неща, които не ги опитвайте. Щом като ги опитате, ще се намериш на гърба…

Като влезете в онзи свят, част от тялото ви ще бъде направено от мисловна материя, част от тялото ви ще бъде направено от чувствена материя, и част от тялото ви ще бъде направено от една малка, съединителна материя, съединени заедно. И ако вие влезете в оня свят и погледнете на хората от този свят, ще видите, че от някои хора излиза кал от главата им, някой човек като мисли, излиза кал, тече от главата му. От оня свят като погледнете на някой човек, ще видите че от сърцето му излиза друга кал. Може да се окаляш в тази кал, както тука на Земята. Тук като дойдеш може да си чистиш обущата. В оня свят, може да тече кал от онзи човек, който чувствува неправилно. И от онзи, който не мисли правилно, тече кал от ума. А пък от онзи, светския човек, от цялото му тяло тече кал. Ученият се отличава по това, че кал излиза от ума, от религиозния кал излиза от сърцето му, а пък от светския човек тече кал от ума му, от сърцето му, от тялото му, отвсякъде тече кал. Ако от другият свят гледате на един учен човек, който мисли хубаво, една свежа мисъл иде, светлина приятна излиза, един извор излиза, вятър полъхва, едно ухание, когато цветята цъфтят. Същото е и за духовния човек, който чувствува правилно. Така е и с религиозният човек. Ако и светският човек живее хубаво, правилно, от цялото му тяло излиза нещо хубаво, приятно…

Да кажем, някой път аз съм правил опити. Някога, когато започнат да се карат, аз ги слушам колко красиво говорят. Някой път, когато искам да видя двама приятели, които се карат, досега не са се познавали. Единият казва: „Аз не те знаех какъв си. Толкоз си стиснат, нищо не си направил за мене“. Другият казва: „Ами аз не зная ли? Зная ли те тебе?“ И започват да кряскат. Като започна да пея на двамата, единият проточи ръка и казва: „Ще ме извиниш. Туй, което казах е прекалено. Той намерил една малка микроскопическа погрешка, турил я под микроскопа, направил я много голяма. Никой път не му услужил в нищо, малките работи вижда големи. Щом се докачи, в докачението има едно чувство, което увеличава нещата. Този човек направил голяма погрешка. Щом го обичаме, големите погрешки се смаляват. При обичта почти не виждаш погрешките. При безлюбието всичкото лошо виждаш. Един човек като дойде ти не му вярваш, щом няма любов. Щом дойде ученият човек, казва: „Това са празни работи“. Единственото реално нещо остават тогава само парите.

Реални са парите, но за тия реалните пари може да те пречукат всякога. Парите са една красива другарка, за която всякога може да те убият. Даже Авраам, когато отиде в Ханаанската земя, като беше между князовете, пък жена му беше красива и понеже го беше страх да не го претрепят, когато го попитаха дали му е жена, казва, че не му е жена, ами че му е сестра, уплаши се той. Един от князовете взе жена му и дойде Господ на помощ. Казва му: „Защо ме излъга? Не каза, че е твоя жена, ами че ти е сестра. Щях да направя едно престъпление“. Често и ние при парите, вземат ни ги хората. Всеки обича парите. Красивото всеки го взема…

Запример, нас може да ни съблазни една красива кокошка. Една кокошка може ли да ни съблазни както една красива жена? Една красива кокошка, угоена, може да ни съблазни да я заколим, да я изядем. С една красива жена няма да направиш това престъпление да изядеш, но ще я прегърнеш. Ако има малко кал по устата, ще я измиеш с памук, ще направиш едно благодеяние. Целувката не е нищо друго, освен измиване на една кална уста. Тя дошла кална, понеже много са я целували. Някой казва: „Ще я целуна“. Тя е вече окаляна. Друг казва: „И аз да я целуна“. Онзи, който я обича, ще си извади кърпичката и ще я умие. Та в целувката на хората не виждам нищо друго, освен чистене, чистене устата на любимата. Като са ги целували, опетнили са техните уста. Някой като целувал някого казва (Учителят направи намръщено лице). Вие се смеете, понеже мислите, че в целувката сте придобили нещо…

Един ден ще ни се отворят очите и ще видиме, че вие сте заобиколени със Същества. Най-малко стотина Същества има, които ви наблюдават. Всеки ден сте под зорки погледи. Вие всинца сте под зорките погледи на разумните Същества, както живеете. Вие сте под погледите на хората. Ние, хората, сме като цветя на този невидимият свят. И всеки ден минават, и като пъпки, като цветя все ни наблюдават. Някой път мислите: „Кой ли ни обръща внимание?“ Господ и Той ви наблюдава…

Законът е такъв: Бъдете благодарни на онова, което Бог ви дава. Тогава, като ме боли кракът, казвам: Благодаря Ти, Господи, че си благоволил да ме посетиш. Благодаря и на тези приятели, които са дошли…

Законът е верен. Ако си раздал всичките житени зърна и остане едно житено зърно, след време от туй, малкото зрънце, от туй житеното зърно, вашият хамбар ще се напълни. Достатъчно е да имате една хубава Божествена мисъл, достатъчно е да имате едно хубаво Божествено чувство. Достатъчно е да имате само една Божествена постъпка и всичкото ви богатство може да се възвърне. Но когато няма нито една добра мисъл, когато няма нито едно добро чувство, когато няма нито една добра постъпка, всичко е изгубено тогава.

Всякога дръжте правилото: Всеки ден трябва да имате, да разчитате на една хубава мисъл в себе си. Силата на човека седи в хубава мисъл, защото казва Писанието: „Вие сте храм на Бога“. В добрата мисъл, в нея Бог пребъдва. В доброто чувство Божият Дух пребъдва. Добрата ми постъпка, в тази моя постъпка Божията сила пребъдва. Следователно, в хубавата мисъл, Бог пребъдва в дадения момент. В доброто ми чувство Духът пребъдва и в добрата ми постъпка силата Божия пребъдва. Тогаз Бог работи в тялото, работи в сърцето, работи и в ума.

Защо трябва да имаме хубави мисли? Ако нямаш хубави мисли, работите няма да вървят. Да кажем искаш да учиш, не може да учиш – хваща те сънна болест. Речеш да учиш, заспиваш, защото има една преумора, има натрупване. Да кажем вие сте често сериозни. Природата винаги не е сериозна. Природата може да бъде сериозна за 1, 2 часа или за 24 часа, но след туй веднага стане весела, всичко има в нея. Всички трябва да бъдем както природата…

Ако човек се обърне към Бога, никога няма да бъде тъжен и скърбен. Мислиш, че има сиромашия, болести. То е от незнание. Ние при големите благословения ходим като големи нещастници. Ние сме като онези деца, които са забравили името на баща си и майка си и ходят като немили-недраги. Името не му знаят.

Ако знаеше името на баща си, баща му е княз. Той не знае името на баща си, ходи търси баща си и не може да го намери. Та вие сте нещастни по единствената причина, че сте забравили името на баща си. Че вие не може да произнесете името на Бога.

– Как Му е името?

– Бог.

– Как ще кажеш, че Бог е ваш баща? Аз като мисля за моя баща, за Бога, забравям, че имам къща, считам всички неща, които имам, за дрипели. Какво има да нося на Земята? Или знанието, което имам – то е толкоз малко. Една малка картина имам при онова великото. При Името Божие трябва да забравиш всичко, да се зароди в тебе желанието не да излезеш да идеш при Бога, но да направиш нещо заради Него. Какво ще му занесеш? Като идеш при баща си трябва да му занесеш някакъв подарък. Бог, като идва при нас, всякога ни носи подарък. Той като дошъл при нас, Той оставя едно несметно богатство. Колкото пъти идва, Той все ще остави. Ние сега като отиваме при Бога по същия закон и ние трябва да занесем нещо. Поне да занесем едно признателно сърце.

Като помислим за Него, когато ние сме наскърбени, да станем радостни. Или да кажем такова едно състояние: Представете си, че сте опърпан, гол, бос, ходите из града, хората ви съжаляват като ви гледат. Вие мислите за Господа и сте радостни. Като че сте облечени най-хубаво и да не обръщате никакво внимание на хората. Ходите бос – да забравите, че сте бос. Ходите гологлав, да забравите, че сте гологлав. Че хората към вас гледат и започват хората да обръщат внимание, казват: „Опърпан е този човек“, но в лицето му, в погледа, като погледне, лъха нещо свежо. Хората ще забравят да гледат на вашите скъсани дрехи. При такова едно състояние, дрехите ти ще се обновят. Как може да се обновят? Как се обновяват дрехите? – Една птица има ли скъсани дрехи? Веднага, ако някое перце падне, друго израства. Ще видиш веднага туря и изправя положението. Една райска птица е облечена като царска дъщеря, с най-хубавите дрехи. Казвам: И вие можете да бъдете така. Всеки ден може да бъдете облечени с най-хубавите си мисли. Всеки ден да бъдете облечени с най-хубавите си чувства. Всеки ден да бъдете облечени с най-хубавите си постъпки. Кой може да ви затрудни да бъдете облечени в царски дрехи така?

Сутрин като станете пейте покрай болните. Като ви слушам отгоре, ще ви кажа дали пеете добре.

Свободата на човека седи в това: Човек да бъде носител на Божественото. Дето минаваме, всичките хора да са благодарни от нас.

COMMENTS

WORDPRESS: 0