Трудът на детето

Трудът на детето

"...Както вече писах, опитваме се да го възпитаме в сериозно отношение към всичко, с което се захваща. В началото всяка трудова дейност в помощ на баб

„…Както вече писах, опитваме се да го възпитаме в сериозно отношение към всичко, с което се захваща. В началото всяка трудова дейност в помощ на баба, дядо или някой от нас беше добре дошла за малчугана, търсещ изява наравно с възрастните. Когато порасна започна да избира дейностите, които са му интересни и неочаквано се появиха случаи на недобре или непълно извършена задача. Именно това беше моментът, в който трябваше да проявим търпение и твърдост, защото честно казано не е особено приятно да накараш дете да прави нещо против желанието си, когато му се играе. Малчуганите работят поради чувството за игра на възрастни, което в крайна сметка няма възпитателен ефект. Създаването на трудови навици е именно това, което е добре да постигнем още от детска възраст, за да не срещнат разочарованието, че животът не е лесен, когато отговорностите неминуемо ги застигнат. Не е необходимо малките да работят на „пълен работен ден“. Просто трябва да им давате самостоятелни задачи, чиято трудност и продължителност постепенно увеличавате. Включвайте и досадни задачи, които ще научат детето на търпение. Няма да му направите лоша услуга, каквато и да е съвременната психологическа трактовка по въпроса. Вероятно и вие познавате много хора, научени на упорита работа от малки или пък такива, които са учили здраво, след като са се изплашили от физическия труд, с който са били натоварени като деца. Задачите, които поставяме изискват от малките да бъдат отговорни. От деца на три години би могло да се очаква да чистят след себе си и да помагат с наглед прости задължения като подреждане на играчките и сервиране на масата. Задълженията и другите отговорности би следвало да се увеличават с възрастта и не трябва да се базират на стимула на възнаграждението или обезщетението. Има друг положителен аспект на трудовите задачи. От децата трябва да се очаква да помагат в къщи, тъй като да помагаме на другите е правилното нещо. Щадящото отношение проявявано особено от любящите баби, забравили как са отглеждани самите те, „не искам да ги натоварвате, аз ще го направя вместо тях“ ще предотврати правилното развитие. Ефектът от подобно поведение е, че вместо щастливи отговорни индивиди, ще възпитате глезени личности, неспособни да изпитат щастие дори, когато имат всичко. Свободата идва с отговорността, а щастието идва от нещата, които сами постигаме с усилията си.

В никакъв случай не обвързвайте труда още от първите дни със система от награди и наказания. Оставете детето да свикне с изпълняването на поставените му задачи. Не пропускайте да му показвате многократно как се извършва дадена дейност, защото „никой не се е родил научен“. Заплащането на труда, което щяло да научи децата от малки да оценяват усилията си в пари и щяло добре да ги подготви за излизане на трудовия пазар, по-скоро ги превръща в меркантилни персони. Така те няма да чувстват отговорност към домакинството и близките си, няма да се радват на собствения си принос в добруването на семейството – най-малката и близка общност, към която принадлежат, а ще мислят само за собствената си касичка. Как по-късно да проявят съпричастие към някой друг? Освен това, ако използвате възнаграждения и глоби, ще трябва доста да поработите върху теориите за мотивация, като един истински експерт по управление на човешки ресурси, за да поддържате интереса на детето към поставените му задачи.

Всъщност, идеята е да се обясни ясно необходимостта от труд и това, че всеки човек се труди. След няколко месечно повтаряне, когато започваше училище, Кирил разбра, че ученето е труда на малките и в един момент вече изпитваше удовлетворение от процеса. Изискванията към резултата също са важна част от възпитанието в труд. Очаквайки реакцията на детето по отношение на новите задължения, си позволих малък урок преди първите училищни дни. Поставих му задача да научи наизуст две четиристишия, с обещанието след това да поритаме топка. Той естествено не се впусна с ентусиазъм в заниманието, губейки многократно повече време от обичайно необходимото. В следствие на това, когато вече беше научил добре текста, навън беше тъмно и неподходящо за игра. На следващия ден се повтори същото, но Кирил осъзна, че нехайното отношение към поставените задачи отнема времето за забавления и после месеци наред не се сблъсквахме с този проблем. След това се случваше самодисциплината му отново да „заспи“, но с тази практика нещата бързо идваха на място…“

Откъс от книгата „Как да отгледаш вегетарианец или здравословни принципи за всеки“.

COMMENTS

WORDPRESS: 0