Невидимото влияние на електричеството

Невидимото влияние на електричеството

Рудолф Щайнер: „Електричеството е толкова широко разпространено в живота на съвременните човешки същества, че то влияе на нервите ни. Нашата чувств

Рудолф Щайнер:

„Електричеството е толкова широко разпространено в живота на съвременните човешки същества, че то влияе на нервите ни. Нашата чувствителност спрямо електричеството направи невъзможно поддържането на връзка с Духовното

Последствията от това се простират дори още по-далеч. Чистотата на истинската светлина, която залива пространството на нашата вселена, е все повече изложена на риск и тя дори страда от моралното падение на това, че бива разглеждана като нещо подобно на изкуствено създадената светлина…

Силата на ариманичния аспект на електричеството може да се утвърди над човешките същества в нашата култура само докато сме неосъзнати и незнаещи за значението на привнасянето на електричество в атома и предполагаме сляпо, че електричеството е безвредно. По този начин ние ще останем незащитени от факта, че природата, бидейки свързвана с електричеството, произвежда природа, която е съставена от малки демони, свързани със злото. Плашещо е да станем свидетели на това – до каква степен днешното научно изследване представлява демонично идолопоклонничество – една работилница за демони или тяхното почитане.“

(Събр. съч. 152)

 

„Имайте предвид, че във Ваймар, който Гьоте посещаваше, и на другите места, където той ходеше, нямаше никакви телеграфни жици, никакви телеграфни кабели или нещо подобно. Там атмосферното пространство не беше изпъстрено с телеграфни жици и електропроводи. А сега просто се замислете колко фино са направени инструментите около нас, в които се провежда електричеството. Човешките същества имат устройства като тези пред тях и около тях. Там, в Америка, хората започват да подозират, че това оказва влияние и върху физическото човешко същество — фактът, че около тях бръмчат всички тези електропроводи и тем подобни. Когато Гьоте пътуваше по света, в тялото нямаше индуцирани електрически токове. Днес вие можете да пътувате надлъж и нашир, но никога не можете да стигнете толкова далеч, че тези електрически кабели да не ви преследват. Те постоянно индуцират токове във вас. Гьоте не беше изложен на такива токове.

Всичко това ограбва човешките същества от физическото им тяло; то довежда физическото тяло до състояние, в което душата просто не може да влезе в него. Трябва да сме съвсем наясно с това: в дните, когато нямаше електрически токове, когато нямаше електрически проводници във въздуха, беше по-лесно да си човек. В онези дни тези ариманични сили не бяха налице, за да ни лишават непрекъснато от телата ни, дори когато сме будни.

Тогава не беше нужно хората да полагат такива усилия, за да се приближат до Духа. Ето защо днес, в сравнение с преди сто години, е необходимо да се натрупат много по-мощни духовни сили, само и само за да останем човешки същества.“

(Извадки от: Юли 11, 1923 г., Die meschliche Seele in ihrem Zusammenhang mit göttlich-geistigen Individualitäten (GA-224; Dornach: Rudolf Steiner Verlag, 1992), p. 232, translated in Paul Emberson, “Electromagnetic Hypersensitivity Syndrome,” New View 74 (January-March 2015): 18; first published in Anthro-Tech News 16 (Autumn 2014).)

„Тук, разбира се, трябва да се вземе предвид цялата роля на електричеството в природата. Донякъде е успокояващо, че поне в Америка, където хората развиват по-добри наблюдателни способности, отколкото в Европа, могат да се чуят гласове, които казват, че човешките същества вече няма да могат да растат и да се развиват така, както преди, след като сега цялата атмосфера е изпълнена с електрически токове и лъчения, които преминават през нея. Това оказва влияние върху цялостното развитие на човешкото същество. Дори има значение дали влаковете в даден район имат парни двигатели или са електрифицирани. Въздействието на парата може да се разпознае, но електричеството има ужасно несъзнателен начин на работа — хората просто не могат да разберат произхода на някои неща.

Днес лъчистото електричество и електричеството в проводниците се използва над земята, за да пренася новини възможно най-бързо от едно място на друго. Ефектът на лъчистото електричество върху хората, живеещи заобиколени от него, ще бъде такъв, че те вече няма да могат да разберат новините, които се препредават толкова бързо. Електричеството постепенно изтрива способността ни да схващаме. Този ефект вече се забелязва в наши дни; вече можете да видите, че на хората им е все по-трудно да разбират нещата, с които се сблъскват, в сравнение с преди няколко десетилетия. Това е обнадеждаващ знак, че поне в Америка се забелязва някакво прозрение относно тези неща…

Появяват се хора и правят всякакви безумни пророчества за лечебната сила на електричеството, макар че по-рано това изобщо нямаше да им дойде наум. По този начин нещата идват на мода. Докато електричеството не беше открито, не беше възможно да се мисли за изцеление чрез електричество. Сега изведнъж това е метод на лечение, не само защото го има, а защото е станал моден. Понякога лъчистото електричество не е много по-лековито, отколкото ако бяхте взели малки, тънки игли и бодяхте пациента с тях. Всяко настъпило излекуване се дължи не на електричеството, а на шоковия ефект…

Не трябва да забравяте, че електричеството действа винаги най-силно върху организацията на главите на хората и на животните (и съответно върху коренната организация на растенията). Ако консервирате фуража, прокарвайки електричеството през него, животните, които го ядат, в крайна сметка ще станат склеротични. Това е бавен процес — няма да забележите това веднага. Може първо да забележите тенденцията, че животните умират по-рано, отколкото би трябвало, но ще приписвате вината на всякакви други неща; няма да стигнете до електричеството като причина. Всъщност електричеството не е нещо, което може да действа върху живите същества и да има какъвто и да е положителен ефект. Разбирате ли, електричеството се намира на едно ниво по-ниско от живата природа, а колкото по-напреднала е определена форма на живот, толкова повече се опитва тя да избегне електричеството. Ако непрекъснато карате един организъм да се защитава ненужно, постепенно той става нервен, неспокоен и склеротичен.

(Извадки от: “Fourth Discussion”, June 16, 1924, Koberwitz, in Spiritual Foundations for the Renewal of Agriculture, trans. Catherine E. Creeger and Malcolm Gardner (Kimberton, PA: Bio-Dynamic Farming and Gardening Association, Inc., 1993; GA 327), pp. 173-175.)

 

„Железниците всъщност направиха хората по-нервни и човечеството се измени заради тях. Цялата тъкан на вътрешния живот се измени и без железниците хората все още биха имали по-голяма вглъбеност.“

(Събр. съч. 37)

 

„Разбира се, никой не трябва да смята, че това, което току-що казах, означава, че парните двигатели трябва да бъдат премахнати. В такъв случай човек би трябвало да се отърве от много повече, защото те в никакъв случай не са най-демоничното нещо. Всеки път, когато се използва електричество — а освен това и в много други случаи, — има много повече демонична магия, защото се работи с напълно различни сили, които имат съвсем различно значение за Космоса… Прогресът в света скоро ще направи възможно генерирането на огромни влияния, простиращи се навън във Вселената.“

(Извадки от: November 26 and 27, 1916, Dornach, in The Karma of Vocation, trans. Olin D. Wannamaker, rev. Gilbert Church (Spring Valley: Anthroposophic Press, 1984), pp. 187-188, 205-207.)

 

„Вие също така можете да забележите, че слънчевата светлина, която има способността да предизвика химически промени — а вие казахте, че пчелите забелязват това — има много различно влияние спрямо електрическата светлина. Електрическата светлина има много по-втвърдяващ ефект върху всички вещества, тя не разтваря или разгражда веществата така, както го прави слънчевата светлина. Поради това, пчелите изпитват много слаба скованост или парализа, когато са изложени на електрическа светлина — реакция, която те нямат на слънчева светлина.“

(Събр. съч. 81)

 

„От тези среди, откъдето ще има стремеж Антихриста да се представи за Христос, ще се използва това, което може да действа особено чрез най-материалните сили, но чрез най-материалните сили да действа именно духовно. От тази страна ще има стремеж преди всичко да се използва електричеството и именно земният магнетизъм, за да се предизвикат въздействия над цялата Земя.“

(Събр. съч. 188)

 

Учителя:

„Измиването на тялото – банята – може и със студена вода, но тя предизвиква силна реакция, а банята с топла вода е мека, нежна и дава добър ефект. Водата, която употребявате, трябва да бъде чиста, от извор, да не е употребявана, като например за производство на електричество. Такава вода е мляко без каймак – обутано мляко, само айрана от млякото, на което маслото е взето.“

(„Екскурзиите и слънцето“, 26.04.1927г.)

 

„При електричеството горенето привидно е пълно, но все се отделя нещо, което се отразява върху очите. От електрическата светлина очите отслабват.“

(„Огън да запаля“, 02.06.1929г.)

 

„По един външен начин може да отстраниш електричеството от твоята коса и тъй да облекчиш твоя мозък. Ако ти не отстраниш това електричество навреме, непременно ще се яви едно тягостно състояние при слепите очи.“

(„Отношения към природата“, 13.09.1929г.)

 

„Българинът казва: Лоши очи има този човек. Това се дължи на отсъствие на магнетизъм. Значи, в организма се набрало излишно електричество. Някога електричеството е в такова голямо количество, че организмът мъчно се справя с него. То може да убие човека.“

(„Влияние на материята“, 14.06.1933г.)

 

„Човек не може да бъде здрав, ако се намери над едно силно подземно течение, над течението на някоя вода, която развива грамадно електричество. Човек не може да бъде здрав, ако постави главата си в това направление, по което тече тази вода. Имате една къща, но казвате: „Не ми харесва тази къща, има нещо в нея, което ми създава известно неразположение.“ – Има някакво течение отдолу. Причината за това е, че почвата, дето е построена тази къща, не е магнетична, но електрична. Като ставаш сутрин, усещаш се възбуден, имаш в организма си повече електричество, отколкото ти трябва… Ако си направил своя къща, която струва 150 000 лева и после се окаже, че почвата, върху която е построена, е силно електрична и ти не можеш да живееш върху нея, какво ще направиш? Това са практически правила, които трябва да имате пред вид.“

(„Умих се и гледам“, 27.10.1935г.)

 

Спомен от живота край Учителя, публикуван в „Изгревът“ (том 5):

„Учителят отначало не беше съгласен да се прекарат електрически жици и да се прекара ток на Изгрева, защото атмосферата и аурата на Изгрева беше друга, тук духовното излъчване от присъствието на Учителя бе такова, че прекарването на електрически ток означаваше, че като се прекара електричеството, във въздуха ще се проектират и двата проводника на електричеството – положителния и отрицателния. А ние достатъчно си бяхме наелектризирани с нашите състояния, които често отиваха в отрицателна посока и да се прекарат жици оголени върху покривите означаваше да спим и да живеем под един такъв похлупак на двуполюсни електрически заряди. Във връзка с това Учителят каза: „На Изгрева не трябва електрическо осветление, не трябва електричество…“

Спомен от живота край Учителя от брат Галилей Величков (1911-1985):

„Селището на „Изгрева“ постепенно се разрастваше и придоби своя облик на цял квартал. Той трябваше да се устройва, а тогава нямаше още регулационен план. Приятелите купуваха по някой парцел от селяните, после го раздробяваха по на 300-400 кв.м, заграждаха го и си построяваха бараки. Макар че Учителят държеше за ред и порядък, селището се устрои в привиден безпорядък. Аз си спомням как на съборите, когато се опъваха палатките за подслон, Учителят държеше да се подредят по конец и по редове, да се оформят местата за боклук, отходните места и пр. Държеше за порядък и чистота. Но как и защо се случи така, че селището се изгради в безпорядък – не можах да си отговоря.

Много по-късно, след заминаването на Учителя, запитвах възрастните приятели. Те се усмихваха, почесваха се зад врата и философски казваха: „Брат, ние смятахме, че Учителят разбира от духовните и божествените неща, но че от физическите работи не разбира. Смятахме, че ние, които сме от света, ги разбираме тия неща по-добре от него. Смятахме, че ние разбираме светските неща, а Учителят е Учител за духовните неща. Неразбиране, брат. Голямо невежество. И затова много беди ни сполетяха.“ – Така говореха побелелите братя след 1945 година, когато си бе заминал Учителят.

Беше прекаран водопровод на „Изгрева“, имаше вече течаща вода и отпадна грижата ни да се ходи с бурета и с каруци да се кара вода от разсадника за миене, а за пиене – от извора на Дианабад.

Приятелите решиха да се прекара и електричество на „Изгрева“, за да се очовечим, както гражданите в града, да ни светнат лампи и да ни просветнат съзнанията в главите. Защото до този момент бяхме на газени лампи, а за салона имаше петромаксови лампи, които осветяваха колкото лампа от 500 вата. Отидоха приятелите при Учителя и съобщиха своето решение. Учителят мълчеше. Те не го питаха и не искаха неговото мнение дали да се прекара електричество на „Изгрева“, а отидоха с готово решение. Учителят мълчи и нищо не казва. Накрая те настояха за неговата тежка дума: „Щом сте решили – направете го“. И прекараха електричеството на „Изгрева“, и светна то в салона и в стаята на Учителя, и светнаха лампи в бараките на приятелите.

На поляната, където играехме Паневритмия, бе поставен един голям стълб и на него бе окачена една голяма крушка от 500 вата, за да ни осветява нощем. Имаше и общ електромер, който отчиташе похарчената електроенергия и Учителят, когато му дойдеше времето, изваждаше пари и плащаше за нея.

Но бараките на приятелите никнеха като гъби. Там бяха вече окачени електрически крушки и бараките светнаха. По-рано се осветяваха с газени лампи и фенери. Но дойдоха зимните месеци и си накупиха котлони, и започнаха да си готвят на тях, та дори и да се отопляват с тях. Изведнъж разходът на електрическа енергия скочи над десет пъти. Дойде инкасаторът, видя електромера и отчете, че трябва да се плати една голяма сума. Отиват при Учителя и му искат пари. Той ги пита: „Защо толкова поскъпна токът?“ – „Учителю, не е поскъпнал, но всички се включиха в общия братски електромер и се осветяват, и си готвят, и се топлят.“ – Учителят намръщи вежди: „Щом е така – да си плащат тока! Аз пари не давам за тях.“ Тръгна брат Ангел Вълчев да събира пари от барака на барака. Но никой не дава. Всеки смята, че това е Братство, че всичко е общо и щом е общо, трябва да се плаща общо от братската каса. А в тази братска каса те не бяха внесли нищо. Излизаше така, че Учителят трябваше да плаща за тях само защото живеят на „Изгрева“ и затова, че се числят към Бялото Братство…

Накрая недоволните решиха да свикат общо събрание в салона на „Изгрева“. Не питаха Учителя. Направиха събрание и салонът се изпълни повече, отколкото за беседа на Учителя. Председател на събранието бе Тодор Стоименов. Вдигна се врява. Всеки говореше, че трябва общо да се плаща… Учителят беше горе в стаята си и не слезе долу. В този салон, където Учителят сваляше Словото на Бога, се развихри буря и ураган. Отидоха при Учителя и му съобщиха решението на събранието, че трябва да се плаща от братската каса. Учителят ги изслуша и каза: „Ние този опит с комуната го правихме и той се провали. Втори път няма да го правим. Затова отрежете жиците от общия електромер. Всеки, който иска електрически ток, сам да си го прокара и сам да си го плаща. Аз втори път в ада не влизам.“ Делегацията бе недоволна, но отидоха и съобщиха решението на Учителя.

Всички посърнаха. Разотидоха се. Вечерта нямаше електричество за тях. Бяха откачени. Полека-полека започваха да си прокарват самостоятелно осветление, плащаха на крушки, а след това трябваше да си инсталират електромери и всеки сам започна да си плаща и да си държи сметка за какво харчи и колко харчи. Никой не одобряваше метода на Учителя…

При един друг случай попитах Учителя за това електрическо осветление – какво е Неговото мнение. „Ако питаха мен, не трябваше да се прокарва осветление в салона и на „Изгрева“. Щяхме да минем с газените и петромаксовите лампи. С електрическото осветление на „Изгрева“ се докараха и електрически сили и други влияния, които действат разрушително и това може да бъде фатално.“

„Изгревът“ след време бе иззет и разрушен до основи. Ние бяхме причина за това. Първо се почна с непослушанието, после дойде бунтът и накрая – разрушението.

Когато на поляната започна да се играе Паневритмията, Учителят бе наредил да се осветлява отстрани поляната, като се поставят няколко лампи в кръг, но да бъдат отдалечени на 10-15 метра от кръга на Паневритмията. Не го послушаха и ние играехме Паневритмия около онзи стълб с голямата крушка, който бе поставен точно в средата на кръга. После се чудеха, защо новата власт не ни разрешаваше да играем Паневритмия дори и в гората. Това са съотношения, свързани с послушанието, което имаме към Учителя. Имаш послушание – пътят на ученика е отворен! Нямаш послушание – пътят ти е затворен!

Старите приятели разказваха, че когато била прекарана трамвайната линия в София, началната спирка в центъра на града е била около църквата „Света Неделя“. Там се спирали трамваите, после обикаляли целия площад и църквата и поемали обратния път. Веднъж Учителят, като минал оттам, погледнал към църквата и жиците и изрекъл следното: „Не е на хубаво, че тези трамваи с тези жици обикалят непрекъснато около тази църква.“ Приятелите запомнили думите Му, за да могат да ги проверят след няколко месеца. Точно тогава става атентатът в църквата Света Неделя – поставената под кубетата бомба разрушава покрива, загиват много хора и стотици са ранени. Това стана на 16 април 1925 година, в 15:23 часа. Загинаха над 150 човека и имаше около 500 човека ранени. Властта обвини комунистите за този атентат. Те бяха извършителите – това се знае. Но кой бе онзи, който нареди да се прокарат и който прокара тези жици около църквата? Това остана неизвестно. Причината за атентата също бе забулена в тайна. А Учителят я разбули. Електричеството, електрическите жици, електрическото поле и сили са несъвместими с храм, където се чете Евангелие и Библия…

Минаха-не минаха няколко месеца и ето – един, който живееше в комплекс „Младост“ видял, че се строи една сграда, предназначена за трафопост на комплекса. Тук електричеството идваше под голям волтаж и тук бяха трансформаторите, които го преобразуваха във волтаж, подходящ за осветление и отопление на квартала. Отпред имаше едно голямо помещение, което бе предназначено за работно помещение на обслужващия персонал, както и за склад. Но тези електротехници знаеха какво значи електричество, висок волтаж, знаеха, че това електричество създава магнитно поле, което е вредно за човека, затова те не използуваха тези помещения. Онзи приятел се спазарил да вземе под наем това помещение, идва и съобщава новината, че новият братски клуб ще бъде в помещението на трафопоста на „Младост“. Ами сега? Какво да правим? Взех една от беседите на младежкия окултен клас, в която Учителят говори за електричеството и магнетизма и за влиянието им върху човека. Показвам му го да го прочете. Чете го, но си знае своето. Трябваше да се моля пак на Учителя. Стана така, че след известно време не позволиха да се дава това помещение под наем, защото се опасяваха за сигурността на трафопоста. Забележете, те се страхуваха за трафопоста, а не за онези, които ще бъдат събрани в съседната стая! Така се разреши и този въпрос по мое време…

Когато онзи приятел по наше време искаше да ни вкара в трафопост, аз отидох с него, взех една игла, надянах един конец и се получи махало, наречено „сидерово махало“. Казах му: „Внимавай сега. Аз тръгвам с конеца и увисналата игла надолу към трафопоста и гледай какво ще стане.“ На 10-15 метра от трафопоста махалото започна да се движи. Казвам му: „Видя ли какво става и къде искаш да ни вкараш?“ После му давам да провери по същия начин. Проверява, получава се същото. После го завеждам у дома и доближавам махалото до контакта. То започва да се движи на 10 сантиметра от контакта. Отмествам махалото към средата на стаята – нищо не се движи. Онзи приятел мига ли, мига. Обяснявам му, че това е най-простият уред за засичане на електричеството. Обясних му, че има уреди, които измерват силата на тока, напрежението на тока, както и магнитното поле.

Препоръчах му да намери онази служба, която измерва тези неща и така да си реши задачата. Той не беше съгласен с мен, но задачата я реши Онзи, който управлява това Братство. Случи се така, че властта не разреши. Ако утре вие влезете в салон с трафопост, да знаете, че това е бунт срещу Школата. И този бунт ще се прояви и реализира. Този бунт ще ви разцепи на две. Едни – за, други – против. Такъв е законът. И накрая, Учителят ще нареди на своите служители да ви отрежат жиците, с които сте прикачени към братския електромер на „Изгрева“. И тогава Учителят и Словото Му ще бъдат от една страна, а вие ще бъдете откачени и ще стоите на тъмно. Тогава ще настане най-голямото ви изпитание. Защото тъмнината в съзнанието на ученика не се просветлява с външни методи и средства. Просветлява се само чрез Словото на Учителя и знанията от Словото Му. А за ученика е необходимо само едно: послушание и изпълнение на волята на Учителя.“

COMMENTS

WORDPRESS: 0