Самонадеяната нутрициология или помощта ориентирана към печалба – II част

Самонадеяната нутрициология или помощта ориентирана към печалба – II част

"...Какво се случва когато трябва да разберем как ни влияе околният свят? Изправяме се пред друга непреодолима преграда. Задача, която едва ли може да

„…Какво се случва когато трябва да разберем как ни влияе околният свят? Изправяме се пред друга непреодолима преграда. Задача, която едва ли може да бъде решена някога. Може би се питате защо? Отговорът е доста прост. Всеки организъм на планетата, дори и най-микроскопичният, носи своята тайна, своята сложна структура, която трябва да бъде разкрита. Повечето от видовете в таксономичната таблица са само външно описани, без да са изследвани задълбочено, а още по-рядко се обръща внимание на възможната им връзка с други организми. (Симбиозата е изключително разпространено явление, но колкото и да се напъваме няма да се сетим за нищо различно от христоматийния пример за лишеите или нашумелия с рибата клоун и морската анемония.) И това е отнело на науката вече почти три века. Какво сме свършили за това време? Да вземем за пример фунгите, които са се отделили в собствено царство преди милиард години, след което колонизирали планетата далеч преди растенията. Освен гъбите в чинията, представителите им са вездесъщи и обитават всяко възможно пространство. Срещат се по фугите между плочките в банята, настаняват се между пръстите на краката или по половите органи. Те са виновниците (заедно с бактериите) за бухването на тестото (квас), но и за развалянето на хляба (мухъл). Разграждат органичните вещества чрез гниене и минерализация и ги свеждат до прости неорганични, като по този начин обогатяват почвата и затварят хранителната верига. Някои подпомагат храненето на растенията. Например така красивите орхидеи не биха могли да съществуват без симбиоза с гъби. Други подпомагат нашето хранене, превръщайки с помощта на ферментацията трудно усвоимите храни в минерални бомби. Според различни източници науката е определила между 60 000 и 100 000 вида фунги. Отново напомням – преди всичко по външни белези, без задълбочаване по отношение на взаимовръзките с околния свят или с нас хората. В действителност съществуват много повече, според някои учени до два милиона или поне 20 пъти повече. Други още по-разпространени организми са бактериите. От тях познатите в наши дни, дори при най-смелите изчисления са едва няколко процента (имам предвид малко едноцифрено число) от общото им количество. Тези невидими същества, всъщност представляват доста повече от половината биомаса на планетата! Те са абсолютно навсякъде. Даже на най-неочаквани места, където бихме се обзаложили, че не могат да бъдат открити. Участват интезивно във всеки процес и със сигурност влияят активно в живота ни по невероятно разнообразни начини. Както и по всеки друг въпрос учените не са единодушни по отношение на числото определящо тяхното многообразие, но съществуват теоретични разработки достигащи до числа като 100 милиона, а някои и до 400 милиона! Пак напомням, че говорим за видове, не за бройки! Мъхове, лишеи, водорасли, семенни растения, насекоми, паякообразни, гръбначни и много други в различните класификации (таксономистите също никога не са единодушни) са изучени в минимална степен. Мястото и ролята им в цялото многообразие не би могло да бъде посочено. На Земята вероятно съществуват над 200 милиона (ако бактериите са 400 милиона, последното е твърде погрешно) организма, от които сме определили едва под два милиона, а познаваме „добре“ няколко десетки хиляди. Всички тези стотици милиони видове, представени от милиарди същества са участници в уравнението на живота. Какво е решението му? Как ни влияе всяко едно вдишване след като чрез него в организма ни навлизат хиляди непознати бактерии? Ами тези постъпващи с храната и водата? Това е нов Космос! Може би това сравнение би помогнало за осъзнаване и на тази безкрайност. Общото разнообразие на организми на планетата напомня и вероятно е съизмеримо с броя на космическите тела във вселената. За повече яснота ще спомена, че само в нашата галактика светят от 100 до 400 милиарда слънца, а днес учените смятат, че съществуват между 120 и 200 милиарда галактики. И тук говорим само за звезди. А ако прибавим планетите, астероиди, комети и още множество по-малко познати космически обекти? Вероятният общ сбор на космическите тела е немислимо голямо число, също като това на всички живи организми на Земята. Въпреки вековната си история, астрономията и биологията са все още предимно теоретични науки, именно поради невъзможността да се обхване цялото това многообразие. Как се справя с тези ограничителни условия биохимията, особено в приложната ѝ част, отнасяща се до процесите свързани с храненето? Най-краткият отговор гласи „със завидно самочувствие“.

Каква е реалната възможност да се изучат храните, съдържанието и въздействието им? Как процедира нутрициологията? Нека си припомним. Ако отново се върнем към самото начало, още от времето на Уилям Праут и Юстус фон Либиг разкрили първите химически тайни на храната, подходът е все един и същ. Винаги цари пълна безкритичност към „новите открития“ и едновременно с това се употребява огромна енергия, за да се тласне населението към тяхната употреба. През онзи далечен XIX век, когато уважаваните науки физика, геология, астрономия, ботаника носят на упражняващите ги джентълмени възможността за общуване със себеподобни и далеч по-рядката награда да оставят името си в историята с някое епохално откритие, химията (забъркала се и със състава на храната) е ресор на търсещите бързо забогатяване. Нейната приложност е толкова голяма, че всяко едно откритие обещава голяма печалба на достигналия до него. Днес нещата не стоят по-различно. Всички новости, особено що се отнася до храната, биват затваряни в бутилки, пакети или блистери и щедро предлагани на нуждаещите се вече седем милиарда клиенти, непрекъснато облъчвани с идеята, че са по-скоро пациенти.

Нека видим колко погрешно е всичко това, отново с помощта на математическия език. Три века науката постоянно изследва храната и непрекъснато открива нови и нови фактори, влияещи върху нашето здраве. (Тя не се интересува от трудно промъкващата се истина, че качеството и вида на консумираното от нас не е единствено важното, защото върху усвояването му и върху здравето изобщо, влияят фактори като общото здравословно състояние, склонността към движение, връзката с околната среда и дори бактериите, които поглъщаме по един или друг начин. На тази тема ще отделим усилия в друга глава.) Както разбирате известните стават все повече, но това не намалява особено сериозно броя на неизвестните. Лошото е, че последният факт изобщо не притеснява откривателите, които веднага щом изолират следващото вещество го пращат на пазара с простичко доказателство от типа X + a = 7 (естествено за целите на маркетинга с винаги положителен резултат). Иначе казано, свързват новооткритото, „незаменимо чудо” с вече известно вещество или процес, изследват тяхното взаимодействие и винаги достигат до така необходимия за генериране на продажби извод. Проблемът се състои в това, че въпросният X, вероятно корелира неясно по какъв начин с много други параметри (вече познати вещества или фактори) и с още неизмеримо голям брой неизвестни. В „изчисляване“ на тяхното многообразие вече посветихме два абзаца. Ако бизнес-учените наистина биха искали да разберат смисъла на съществуването на дадено вещество и ролята му в метаболитните процеси, те вероятно биха „загубили” десетилетия в непрестанни изследвания на взаимодействието на своя X фактор с всички ясни вече на науката микро- и макронутриенти, като по време на този продължителен процес, сигурно други учени биха открили ново огромно количество непознати, които естествено също трябва да се прибавят към уравнението. Изначалният му математически вид би бил толкова дълъг, че трудно би се побрало върху стандартната страница, която обичайно използваме. Всъщност не биха стигнали дори няколко дебели тома само за едно от милионите възможни уравнения, даващи отговор на въпроса за въздействието на дадено вещество върху функционирането на сложното ни тяло. Само броят на параметрите, (ако по този начин наречем тези, за които вече имаме някаква представа или иначе казано – известните) надхвърля многократно буквите от азбуката, така че дори индексацията би ни се сторила главозамайваща, а като прибавим и неизвестните, степента на параметричното уравнение става толкова висока, че никой математик не би се захванал с подобни изчисления, обявявайки го за нерешимо. И точно в това се състои верният отговор – нерешимо е уравнението за взаимодействието на дадено вещество с всички останали…“

Откъс от книгата „Формулата на здравето или какво не се казва за храната„.

COMMENTS

WORDPRESS: 0