Рудолф Щайнер за трите елемента на душата: мисли, чувства и воля

Рудолф Щайнер за трите елемента на душата: мисли, чувства и воля

Откъс от лекцията „Йешуа Бен Пандира – подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота“, изнесена от Рудолф Щайнер в

Откъс от лекцията „Йешуа Бен Пандира – подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота“, изнесена от Рудолф Щайнер в Лайпциг на 4 ноември 1911 (СС_130 Езотерично християнство)

Когато разглеждаме човешкия душевен живот, той се дели главно на три части, които в известно отношение са независими една от друга, но все пак стоят в тясна връзка помежду си…

Ако сега свържем въпроса „Притежава ли обикновеният човек опорна точка, за да приеме съществуването на по-висши светове?“ – с тези три свойствени за човека импулси, ние трябва да вземем под внимание и живота на сънищата, как той се отнася към трите елемента на душата – импулса на мислите ( който в известно отношение включва нашето мислене и нашето спомняне, нашата памет), душевното вълнение (животът на чувствата) и импулса на волята. Ние можем да различим ясно тези три отделни части на нашия живот: живота на представите, живота на душевните вълнения и нашите волеви импулси. Когато размислим малко върху нашия душевен живот, можем да направим ясна разлика между тези три отделни части.

Да вземем първо живота на представите. Този живот на представите протича през целия ден, именно когато не сме лишени от мисли. Ние имаме представи през целия ден и когато вечерта сме уморени, първо се замъгляват представите… Животът на мислите, съответно животът на представите, който ни изпълва от събуждането до заспиването, трябва да угасне и едва тогава можем да заспим…

Свързано изображение

Когато сме мислили наистина интензивно, ние заспиваме най-добре и ако не можем да заспим, добре е да вземем една книга или да се занимаем с нещо, при което се налага да мислим напрегнато, например когато изучаваме една математическа книга. Това ще ни помогне да заспим… А когато се занимаваме с нещо, което е от дълбок интерес за нас, например един роман, който съдържа много неща, представляващи интерес за самите нас, тук се проявяват нашите душевни вълнения и животът на нашите душевни вълнения е нещо, което ни пречи да заспим…

Следователно докато представите, които не са придружени от душевни вълнения, ни изморяват така, че лесно заспиваме, то с чувствата е обратното: онова, което вълнува нашата душа силно, ни пречи да заспим. Невъзможно е да направим едно разделение, което е необходимо, когато искаме да проникнем в състоянието на съня.

Ако искаме да направим необходимата разлика обаче, следва да вземем под внимание и нещо друго, а именно нашите сънища… Това, което има свойството да изморява нашата душа, не продължава по време на съня. Подобно нещо се случва само тогава, когато нашите представи са свързани със силни душевни вълнения. Душевните вълнения са тези, които се явяват в образите на сънищата.

За да разберем това обаче, трябва да проверим точно нещата. Например: Някой сънува, че е отново млад и преживява това или онова. Веднага след това сънят се променя и става нещо, което обаче е съвсем ненужно той да го е преживял. Явява се едно събитие, което е чуждо на неговия спомен, защото той не го е преживял на физическото поле. Обаче се появяват познати лица. Колко често се случва при сънуването да се виждаме заплетени в действия, при които се намираме заедно с приятели и познати, които отдавна не сме виждали. Обаче когато проверим точно, трябва да си кажем, че в основата на това, което възниква в сънищата, стоят душевните вълнения. Може би все още сме свързани с някогашния приятел, не сме се откъснали напълно от него. Вероятно съществува още някое душевно вълнение, което е свързано с него. В сънищата не се явява нищо, което да не е свързано с душевни вълнения.

Щом представите, които нашето будно съзнание опосредства, не се явяват в сънищата, това е едно доказателство за факта, че те не преминават в съня. Щом душевните вълнения ни пречат да заспим, това доказва, че те не ни напускат, че трябва да са налице, за да могат да се явяват в образите на сънищата. Това се дължи на факта, че душевните вълнения са много по-вътрешно свързани с истинското същество на човека, отколкото живота на представите. Ние внасяме душевните вълнения също и в съня. Следователно те са една съставна част на душата, която остава свързана с нас също и по време на съня…

Резултат с изображение за чувства

Как стои работата с третата съставна част, с волевите импулси? Тук също можем да дадем един пример – това могат да наблюдават само онези хора, които обгръщат с поглед момента на заспиването по един фин начин. Когато човекът е постигнал чрез обучение определена способност да наблюдава този момент, това наблюдение е извънредно интересно. Първо нашите представи ни се явяват обгърнати като в мъгла, външният свят изчезва и човек има чувството, че неговото душевно същество се чувства разширено навън от неговото тяло, като че ли той не е вече притиснат в границите на кожата, а се влива в елементите на Космоса.

Със заспиването може да бъде свързано едно голямо чувство на приятност. Може би много малко хора стигат до него, обаче ние можем да доловим този момент, ако проявим достатъчно внимание. Пред погледа се явяват добрите, а също и лошите волеви импулси, които сме имали и забележителното е, че по отношение на добрите волеви импулси човек чувства: Това е нещо, което е свързано с всички здрави сили на волята, което ни освежава. И когато преди да заспи човек получава по този начин добрите волеви импулси, застанали пред душата, той се чувства по-свеж и изпълнен с жизнени сили и тогава често пъти възниква чувството: О, да може този момент да остане завинаги! Да може този момент да продължи вечно! Тогава човек усеща как тялото е напуснато от душата, тогава идва един тласък и човек преминава в сън.

Нашите волеви импулси действат преди заспиването и ние ги усещаме като нещо, което ни оплодява. Ние чувстваме извънредно голямо укрепване. По отношение на чистите душевни вълнения трябваше да кажем, че те са свързани с нашата индивидуалност по-тясно, отколкото с нашето обикновено мислене, отколкото с нашето обикновено образуване на представи. Така че за това, което са нашите волеви импулси, трябва да кажем, че това е нещо, което не само остава при нас по време на съня, а нещо, което се превръща в едно засилване, в едно укрепване на нашия живот.

Животът на нашите волеви импулси е свързан с нашия живот още по-вътрешно, отколкото душевните вълнения и който наблюдава често момента на заспиването, чувства, че когато не може да се върне към никакви добри волеви импулси от изтеклия ден, този факт действа така, като че нещо в него бива умъртвено от това, което преминава в състоянието на сън. Следователно, волевите импулси са свързани със здравето и болестта, с нашата жизнена сила.

help others_pomagane

Ние не можем да виждаме мислите. Ние виждаме букета от рози първо с обикновените средства на физическото възприемане. Обаче когато човек се обръща или се отдалечава, образът на предмета остава в него. Той не вижда предмета, но може да си го представи. Следователно, животът на нашите мисли е нещо свръхсетивно. Нашите вълнения, нашите волеви импулси, дори и когато се превръщат наистина в дела, остават нещо свръхсетивно. Но същевременно ние знаем, когато вземем под внимание всичко, което казахме досега, че животът на нашите мисли, който не е проникнат от нашите волеви импулси, е най-малко тясно свързан с нас.

Но някой би могъл да помисли, че току-що казаното се опровергава от това, че на следващия ден нашите представи от предния ден отново се явяват пред душата, че можем да си спомним за тях. Да, ние трябва именно да си спомним. Трябва да извикаме в паметта си нашите представи отново по свръхсетивен начин.

С нашите душевни вълнения, с нашите чувства, работата стои вече различно, те са свързани именно по-тясно с нас. Когато лягаме да спим, изпълнени с разкаяние, на другата сутрин ще доловим, когато се събудим, че нашата глава е като замъглена или нещо подобно. Когато изпитваме разкаяние, ние го долавяме на следващия ден като слабост, като тежест, като замайване на нашето тяло; а радостта чувстваме като сила, като приповдигнатост. При това не е нужно да си спомняме за това, което е било; то е налице, преминало е заедно с нас в съня и е живяло с нас. Нашите чувства са по-плътни, по-тясно свързани с нашата вечна същност, отколкото нашите мисли.

Обаче който не може да наблюдава своите волеви импулси, той чувства, че при събуждане, те вече са налице. Те винаги са на мястото си. Може да се случи, че в момента на събуждането забелязваме как в известно отношение изживяваме това, което предния ден сме почувствали като жизнена радост чрез нашите добри морални импулси. Наистина нищо не ни освежава така, както онова, което предния ден сме оставили да проникне в нашата душа като добри волеви импулси. Ето защо можем да кажем, че най-тясно е свързано с нашето съществувание това, което наричаме наши волеви импулси.

Следователно, трите съставни части на душата се различават едни от други и когато обгърнем с поглед тези различия, ние ще разберем, че изхождайки от окултната наука с право може да се говори за това, че:

а) чрез нашите мисли, които са от свръхсетивно естество, ние се намираме в отношение със свръхсетивния свят;

б) чрез нашите чувства стоим във връзка с един друг свръхсетивен свят; а

в) с нашите волеви импулси стоим в отношение с един още по-друг свръхсетивен свят, който е още по-вътрешно свързан с нашето същество.

Ето защо казваме: Когато възприемаме външно-сетивно, чрез това можем да възприемаме всичко, което се намира във физическия свят.

Когато мислим, нашите представи, нашите мисли стоят в отношение с астралния свят, нашите чувства ни поставят във връзка с небесния свят, който наричаме нисшия Девакан, a светът на моралните импулси ни поставя във връзка с висшия Девакан или със света на Разума. Така човекът стои във връзка с три свята чрез мислите, чувствата и волевите импулси. И доколкото човекът принадлежи на астралния свят, той може да внася своите мисли в астралния свят, може да внася своите чувства в деваканическия свят и може да внася в по-висшия небесен свят всичко, което има в душата си като волеви импулси.

Когато разглеждаме нещата така, ние ще видим колко е права окултната наука да говори за трите свята. И когато вземем под внимание това, ще гледаме по съвършено друг начин на света на моралното, защото чрез света на добрите импулси ние стоим в отношение с най-висшия от трите свята, в който на първо време може да стигне човешкото същество.

Нашият обикновен живот на мислите стига само до астралния свят. Можем да имаме и най-остроумните мисли и все пак: Мисли, които не са носени от душевни вълнения, от чувства, не отиват по-далеч от астралния свят, нямат никакво значение за другите светове. С това обаче Вие разбирате основното, което е присъщо за официалната наука, за сухата, прозаична външна наука: С мисли, които не са проникнати от чувства, никой човек не може да каже нищо относно другите светове, освен астралния. При обикновени отношения мисленето на научния изследовател, на химика, на математика протича без никакви душевни вълнения, без никакви чувства: Това не отива по-далече освен до повърхността. Даже от едно научно изследване се изисква да протича именно по този начин и затова то прониква само до астралния свят.

Едва когато с мислите на изследователя се свързва възхищение или отвращение, тогава към мислите се прибавя това, което е необходимо, за да стигне в света на Девакана. Едва когато в мислите проникнат душевните вълнения, чувствата, когато чувстваме едното като добро, другото като зло, ние свързваме с мислите онова, което ги отнася в небесния свят. Едва тогава можем да вникнем с поглед в по-дълбоките основи на съществуването. Когато искаме да разберем нещо за света на Девакана, нито една теория не може да ни помогне. Единственото, което ни помага е ако можем с мислите да свържем и чувствата. Мисленето ни свързва единствено с астралния свят.

Когато например геометрикът схваща отношенията на триъгълника като символ и извлича това, което се крие в него с оглед участието на човека в трите свята, респективно неговата троичност и т.н., това му помага да се издигне по-високо. Който чувства в символите израз на душевната сила, който включва това в чувствата, в сърцето, който във всичко чувства онова, което иначе само знае, той поставя своите мисли във връзка с Девакана. Ето защо това, което ни е дадено при медитацията, ние трябва да го проникнем с нашите чувства, защото само така се свързваме със света на Девакана.

Следователно обикновената, лишена от чувства наука, колкото и остроумна да бъде тя, може да свързва човека само с астралния свят.

Напротив, изкуството, музиката, живописта въвеждат човека в нисшия Девакан. Някой би могъл да възрази: Ако чувствата ни довеждат в нисшия Девакан, тогава нагоните, желанията, инстинктите биха вършили същото. И те наистина го вършат. Това обаче е само едно доказателство за факта, че с нашите чувства ние сме по-дълбоко свързани, отколкото с нашите мисли. Нашите симпатии могат да бъдат свързани също така с нашата по-нисша природа, нагоните и инстинктите също пораждат един живот на чувствата и това води до нисшия Девакан.

Докато това, което имаме като погрешни мисли, го оставяме в Камалока (т.е. Чистилището), това, което сме развили като душевни вълнения, като чувства, отива с нас в света на Девакана и се „отпечатва” в нас чак до следващата инкарнация и в последствие се проявява в нашата Карма. Чрез нашия чувствен живот, доколкото той има тези две страни, ние или се издигаме в света на Девакана, или го принизяваме.

Напротив, чрез нашите волеви импулси, които са морални или неморални, ние или се намираме в добра връзка с висшия Девакан, или го нараняваме и трябва да изправим това в нашата Карма. Когато един човек е лош и пропаднал и установява с висшия свят една такава връзка, че този свят е напълно оскърбен и увреден, той бива изхвърлен навън. Обаче все пак импулсът трябва да се породи във висшия свят. Така цялото значение на моралния свят ни се показва в неговото величие, когато разглеждаме нещата по този начин.

От световете, с които човекът стои в такава тясна връзка чрез своята троична душевна природа, а също и чрез своята физическа природа, от тези светове изхождат онези сили, които могат да водят човека през света. Това означава, че:

  • когато разглеждаме един предмет на физическия свят, това може да стане само благодарение на факта, че имаме очи, за да го виждаме: – чрез това човекът стои във връзка с физическия свят;
  • чрез това, че той развива своя мисловен живот, той стои във връзка с астралния свят;
  • чрез това, че развива своя чувствен живот, стои във връзка със света на нисшия Девакан
  • и чрез своя морален живот човекът стои във връзка с висшия Девакан.

Четири свята:                            Участие на човека

Висшият Девакан                           Воля: морални импулси

Нисшият Девакан                          Чувства: естетически идеали

Астралният свят                            Мисли: етерна природа

Физически свят                              Телесност: физически-материална природа

Човекът развива четири вида отношения към четири свята. А това не означава нищо друго, освен че той има отношения със Съществата на тези четири свята.

 

COMMENTS

WORDPRESS: 0