Рудолф Щайнер за пратениците на Христос на Земята – Учителите на човечеството

Рудолф Щайнер за пратениците на Христос на Земята – Учителите на човечеството

Откъс от лекцията „Христовият Импулс в хода на историческото развитие“, държана от Рудолф Щайнер на 19 септември 1911г. в Локарно (СС_130 Езотерично х

Откъс от лекцията „Христовият Импулс в хода на историческото развитие“, държана от Рудолф Щайнер на 19 септември 1911г. в Локарно (СС_130 Езотерично християнство)

Ние би трябвало да сме завладени от предчувствието, че във всичко, което ни заобикаля като гори и планински върхове, като планини и езера, говори Духът. И в Духовната наука все повече и повече ще съзрем как от всичко, което ни заобикаля в природата, от всичко, което ни носи като твърда почва, това което говори от тях, е Дух…

В известно отношение е една привилегия да можем да бъдем в Духа на природата. Колко много хора живеят днес главно в културните градове и не могат да доловят вече нищо от възвисяващото, от Божествено-Духовното в природата! И когато наблюдаваме природата с поглед, заострен от Духовната наука, знаем колко вътрешно е свързано онова, което наричаме морален живот – което за духовния живот е най-висшето, към което имаме стремеж в този живот. Тогава знаем колко тясно е свързано това, което чувстваме в природата, с това, което наричаме морал.

Онези които трябва да учат в града какво е едно овесено, едно ръжено, едно ечемично зърно, как изглеждат тези зърна, са за съжаление също отделени в своите сърца от най-дълбоките извори на морала, който трябва да царува в съществуването. Трябва да считаме като привилегия факта, че можем да бъдем близо до изворите на Духа на природата, защото тогава едно такова чувство от само себе си се свързва с едно друго – истината за реинкарнациите (истината за повтарящите се земни съществувания на човека). Първоначално се докосваме до тази истина като до нещо, в което вярваме, обаче как една душа да остане будна за тази истина в наши дни, когато виждаме по колко различни пътища хората минават през живота, където съществува такова рязко неравенство, което по необходимост трябва да бъде разлято по нашата земя.

Когато хвърлим поглед върху това, което може да бъде научено от духовните Същества, които стоят по-близо до нас, отколкото беше случаят в деветнадесетото столетие, можем да научим това, че в нашата най-дълбока душа, в нашето най-дълбоко чувстване можем да вземем със себе си нещо друго в следващите прераждания, именно когато се проникнем с Духовната наука, а не когато стоим далеч от нея

Днес само една малка група хора иска да бъде носител на това, което в бъдеще ще стане достояние на всички хора, които се нуждаят от него: от истинските плодове на човешката любов и на човешкото състрадание… Ние живеем във времето на един преход. Минали сме през една календарна година, която има голямо значение: Годината 1899. Началото на двадесетото столетие е важно за цялото културно развитие чрез изтичането на това, което от източния свят се влива в западния. Смесва се там, за да изгрее онова, което може да бъде именно всмукано направо от природния живот като нещо оживотворяващо нашия най-дълбок душевен живот.

Онези, чиито Дух е пробуден, ще могат да виждат нови Същества сред процесите на природата. Докато човекът, който не е станал още ясновидец, въпреки тъгата относно неудържимото умиране на природата, ще изживява винаги нещо освежаващо в природата…, ще вижда как от умиращата природа се раждат нови елементарни Същества. Докато в грубия физически свят ще може да се вижда твърде малко от великата промяна, в поврата към двадесетото столетие духовно отворената душа ще чувства, че времената се променят и ние имаме задължението да подготвим духовното познание. Ще бъде все по-важно да се вземат под внимание такива неща и да се внасят в съзнанието, защото от волята на хората зависи дали те приемат в себе си такива неща за благото и спасението на човечеството или ги оставят с безразличие да минат покрай тях. Тогава те се превръщат в нещастие за човечеството.

С това обърнахме внимание върху следното: В поврата към двадесетото столетие ще се роди, така да се каже, едно ново царство от природни Същества, което извира от природата като един нов извор и става видим за хората и достъпен за тяхното изживяване…

Както е в природата, така е и в моралния живот: И тук душевният живот изпитва едно преобразуване. Ще се явят някои неща, за които днес хората нямат никакво предчувствие. Бих искал да спомена като пример само едно нещо: Ще има все повече и повече хора, а това ще се прояви особено при децата – при които ще бъде така, че когато човек иска да извърши едно или друго дело в света, нещо в душата му ще проговори така, че той ще се почувства заставен да се откаже от някои действия и да се вслуша в нещо, което му се подсказва от духовния свят. Пред него примерно ще застане един факт, който ще стои пред очите му като видение. Това видение първоначално ще го засегне по един твърде особен начин. Тогава – ако се е запознал по-отблизо с Духовната наука – той ще се досети, че в това видение му се дава кармическия насрещен образ на току-що извършеното от него деяние.

По този начин на душата се обръща внимание: „Ти трябва да работиш така, че да се издигнеш и да се включиш в еволюцията на бъдещето.“ Ще се окаже, че никое действие не става без да има своето обратно действие върху извършилия го. И това ще се превърне в един подтик, който ще регулира нашия морален живот. Така моралните импулси ще бъдат постепенно потопени в нашата душа като една Карма, когато се подготвим да отворим нашите очи и нашите уши за това, което ни говори от духовните светове.

Ние знаем, че ще мине още дълго време, докато хората се научат да виждат Духа. Но това ще започне в двадесетото столетие и в течение на три хиляди години все повече хора ще го постигат. Следващите три хилядолетия човечеството ще посвети на това. Обаче за да могат да станат такива неща, също по разпореждане на духовното ръководство на човечеството, главните течения на развитието ще текат така, че все повече хора ще стигат до проникването в едно разбиране на окултния живот така, както това бе описано днес.

Тук имаме две главни течения. Първото е известно чрез това, че съществува една така наречена западна философия и че онова, което са елементарни понятия за духовния свят, произхожда от чистите основи на философията. И забележително е онова, което се получава при един преглед на това, което постепенно се е случило в науката на западната култура. Ние виждаме там как някои хора стават чисто интелектуални, как други стоят на почвата на религиозния живот, но същевременно са изпълнени от това, което може да даде само стоящото зад всичко виждане на духовния свят. Навсякъде виждаме да блика от западната философия един духовен живот.

Искам да спомена само Владимир Соловьов, руския философ и мислител, един истински ясновидец, макар и през своя живот да е можал да вникне с поглед само три пъти в чисто духовния свят. Първият път като деветгодишно момче, втория път в Британския музей и третия път – когато се е намирал в пустинята на Египет и е имал пред себе си египетското звездно небе. Тогава в него нахлу нещо, което може да бъде видяно само с ясновидския поглед. Като резултат в него разцъфтя онова, което се изрази като пророчески поглед в развитието на човечеството. Избликва това, което Шелинг и Хегел бяха постигнали чрез чистото усилие на Духа…

Можем да говорим за едно чисто вдъхновение именно при тези, които най-малко ни изглеждат такива. Кой вдъхнови всички тези духове, които стоят на чисто интелектуална основа? Кой разпали този духовен живот, който говори от всяка книга, който слиза надолу чак до ниските колиби? Откъде идва всичко това, което е абстрактен духовен живот в Европа и представлява такъв забележителен резултат?

Всички ние знаем как се е стигнало до едно велико събитие, което е описано на много места. Някога една велика индивидуалност, свързана с общочовешкото развитие, една от онези индивидуалности, които назоваваме с името Бодисатва, се въплъти в царствения дом на Судходана. Тази индивидуалност беше определена да се издигне до следващия ранг, който идва след този на Бодисатва. Всеки човек, който се издига по-високо и стига до ранга Бодисатва, трябва да стане един Буда в неговото последно въплъщение.

Какво означава този ранг Буда? Какво означава това особено при онзи Бодисатва, който като Гаутама Буда стига до ранг Буда? Той означава, че Буда – и такъв е случаят при всеки Буда – няма вече нужда да се въплъщава на Земята в едно тяло от плът. Като всеки Буда, Гаутама Буда впоследствие беше определен да действа от духовния свят. Той не трябваше вече никога да ходи физически по земята; обаче онова, което беше постигнал от едно въплъщение в друго, го правеше способен непрекъснато да действа в нашата земна култура.

Първото велико дело, което Буда трябваше да извърши като чисто духовно Същество, беше това, че изпрати в астралното тяло на онова момче Исус, което Евангелието на Лука ни описва, силите, които са изразени в смисъла на думите, чути от пастирите в нощта на Рождество Исусово: „Изявяват се духовните Същества на висините и мир да бъде между хората на Земята, които имат добра воля”.

Когато нашите души са докоснати от онези думи, в които ангелски Същества витаят в ореола на ангелското дете, трябва да знаем, че в онази аура на Исус действат силите на Нирманакайя на Буда. Оттогава духовните сили на Буда бяха присъединени към най-висшите индивидуалности в извършващите се дела, за които говори Мистерията на Голгота. Така че силите на Буда продължават да действат също в мирогледното течение на западните философи...

Когато днес четем Лайбниц, Шелинг и Соловьов и се запитваме: Как са били инспирирани те? – това е станало чрез Съществото, родило се в двореца на Судходана, което се издигна от Бодисатва до Буда и след това продължаваше да действа безкористно. Той е действал по-нататък толкова безкористно, че днес можем да се върнем назад в миналите времена без да чуем на Запад да се е споменавало името Буда. Вие няма да намерите името на станалия Буда Бодисатва дори при Гьоте! Но той живее във всичко. Той е намерил толкова голямо разбиране, че продължава да живее безименно в западната литература…

Каква е задачата на Буда в света на Духа? Задачата е да разпалва постоянно в нашите сърца онези сили, от които може да бъде извлечена висшата мъдрост. Ето как трябва да разбираме това течение, което тече през целия свят…

Към това течение се прибавя другото, което е получило своето начало в Мистерията на Голгота, което се е съединило с течението на Буда в едно необходимо цяло и което също трябва да приемем в земния живот. Това течение, което изхожда от Голгота и в което трябва да участват всички хора, идва при хората не само вътрешно; то е едно такова течение, което прониква цялото наше земно съществуване.

Докато в течението на Буда, както във всяко друго, имаме нещо, което засяга всички нас като хора, то в Христовото Същество имаме един космически елемент. Всички Бодисатви принадлежат към индивидуалностите, които преминават живота си тук, на Земята, принадлежат на Земята.

Индивидуалността на Христос идва от Слънцето и стъпва на Земята едва при Йоановото Кръщение; тя живя само три години във физическото тяло на Исус от Назарет. Характерно за тази индивидуалност на Христос е, че на нея е определено да действа само в период от три години в земния свят. Това е същото онова Същество, за което загатна Заратустра като го нарече Аура-Маздао, който стои зад видимото Слънце, същото онова Същество, за което възвестиха свещените Риши и за което гърците говореха като за Същество, стоящо в основата на Плерома (Пълнота). Това е Съществото, което постепенно стана Дух на Земята, стана аура на нашата Земя, откакто неговата кръв протече на Голгота. Първият човек, който можа до го види без посредничеството на физическото тяло, беше Павел.

Така чрез Събитието на Голгота стана нещо, което донесе едно съвършено ново прочитане на фактите в нашето Земно развитие. По-рано всичко съществуваше на Земята, за да позволи на хората да възприемат чрез най-разнообразните религии най-различните понятия. Това, което действаше от религията на Буда, когато неговото Същество изпращаше своите лъчи в астралната аура на Исус и за което аз разказах, че от самата природа душата ще познае и почувства нещо ново, то не означава нищо друго, освен следното:

Както индивидуалността на Христос слезе чрез Кръщението, извършено от Йоан във физическото тяло, живя в него до Събитието на Голгота и беше налице по този начин като физическо събитие на физическото поле, то занапред тя ще започне също така една нова деятелност в етерния свят. Следователно можем да говорим за едно физическо въплъщение от Кръщението в реката Йордан до Събитието на Голгота, а сега можем да говорим за едно етерно проявление на Христос.

Защо дойде физическият Христос? За да може човекът да се развие по-високо и да стане способен да вижда постоянно Христос в етерния свят.

Ето защо можем да заявим: В тази лекция ние се позоваваме на онези елементарни Духове, които се проявяват в природата и ни насочват към осмисляне на нашите действия, към вслушване във вътрешното слово, така че във всички разгръщащи се пред нас събития, които се групират около един център, виждаме хората, които правилно се издигат в духовния свят – тези хора ще виждат Христос като етерно събитие: Него, който ще действа в мировите събития само от етерния свят. Ние виждаме как всички тези събития се групират около бъдещото Христово събитие. И когато вземем цялото духовно развитие в неговото движение напред, виждаме, че жертващият се в огъня на Любовта Буда е вдъхновителят на нашата Духовна наука…

Всичко, което се разпростира навън в природата, идва от Духа. Така цветето е едно етерно същество и от друга страна чрез това цвете Духът е проникнал отвън в Земята. В основата на всичко това не стоят лишени от живот молекули. В това, което израства като форми от Земята, ни се показва най-висшият смисъл. Хората ще познават не само чрез вярата, те ще станат непосредствено знаещи.

Бъдещите години на Земята ще донесат много изненадващи неща. Във всички неща, които ще се явят по такъв начин, ще можем да виждаме Христовия Принцип, докато Импулсът на Буда ще бъде долавян повече вътрешно. Ето защо само чрез разбиране на онези възвишени намерения, които се осъществяват чрез духовното ръководство на света, ще ни стане ясно как можем да проследим Христовия Импулс, какъв е той и как в хода на историческото развитие насочва една индивидуалност в друга.

Велики неща ще се случват през следващия културен период. Това, което в Четвъртата културна епоха се роди само като един сън на великия мъченик Сократ, ще съществува там като действителност. Какво представляваше междувпрочем този велик импулс на Сократ? Той искаше този, който изживява един морален закон, да вниква в него така, че да е обзет от него, да действа също като морален човек по съответния начин.

Нека помислим колко далече сме все още от това – колко могат да кажат „това трябва да стане“, но колко малко са тези, които притежават необходимата вътрешна сила, силата на морала! За да бъдат моралните учения така ясно прозрачни и моралните чувства така сигурно развити; за да може това да узрее действително в човешките души, да бъде не само разбрано, а да се превърне в дело – това зависи от факта хората да се вживеят в двете горепосочени духовни течения. Тогава под влиянието на тези две течения ще узреят все повече хора, които ще могат да преминат от чувстването, от моралното познание, от моралния импулс – към действието.

И от какво зависи тези две течения да се слеят, за да могат хората вътрешно чрез Буда да стигнат до Христос? Как ще бъде постигнато това? Благодарение на факта, че задълженията на Бодисатва никога не остават неизпълнени.

В момента, когато Бодисатва стана Буда, едно друго същество дойде до неговия сан, едно друго същество зае службата на Бодисатва. И тогава дойде онази индивидуалност, за която знаем, че живя около сто години преди Исус от Назарет в ордена на есеите. Една личност, която за съжаление бе оклеветена и криво разбрана… Онази личност, която следователно беше действала едно цяло столетие преди Мистерията на Голгота, известна под името Йешуа бен Пандира, беше едно от въплъщенията на онзи Бодисатва, който стана приемник на Гаутама, издигнал се от Бодисатва до ранга Буда.

Той ще действа още като Бодисатва в течение на три хиляди години отсега нататък и след това, когато се изпълнят пет хиляди години от неговата дейност като Бодисатва, също ще стане Буда. Всеки сериозен окултист знае, че пет хиляди години след озарението на Гаутама Буда под дървото Боди онази индивидуалност, която заема неговата служба като Бодисатва, ще е станала Майтрея-Буда. Дотогава той ще се въплъщава още често. А после, когато ще са изминали пет хиляди години, ще се роди едно учение: Учението на Майтрея-Буда, на Буда на Доброто, когато това, което се казва, в същото време ще действа морално.

Днес не съществуват думи, които биха могли да опишат това състояние на нещата. Това може да бъде видяно само в духовния свят и за да го приеме, човек трябва първо да узрее за него. Особеното при този Майтрея-Буда е, че той ще трябва да подражава по определен начин на това, което се е случило при Събитието на Голгота.

Ние знаем как индивидуалността на Буда е проникнала в Исус от Назарет и продължава да действа върху Земното развитие само отвън. Всички, които живеят като Бодисатви и стават Буди, имат на Земята съдбата, която всеки сериозен окултист може да види: В тяхната младост донякъде те са неизвестни, непознати хора. Онези, които знаят нещо за тях, виждат в тях може би надарени хора, но не виждат, че са проникнати от съществото на Бодисатва. Така е било винаги и така ще бъде и в двадесетия век. Само във времето между тридесетата и тридесет и третата година на тяхната възраст – същото време, което е изминало от Кръщението на Исус в реката Йордан до Голгота – те ще могат да бъдат познати. Тогава става едно преобразяване с човека, който ще пожертва до известна степен своята индивидуалност, както индивидуалността на Исус остави да проникне в него Христос…

Пет хиляди години след като Буда бе озарен под дървото Боди, неговият приемник ще се издигне до ранг Буда и ще бъде носител на морално действащите слова. Сега казваме: „В началото бе Словото”. Тогава ще можем да казваме: В лицето на Майтрея-Буда ни е даден най-великия Учител, който се е явил, за да изясни на хората Христовото Събитие в неговия пълен смисъл. Особеното при него ще бъде, че като най-велик Учител той ще донесе най-великото и възвишено слово..

Нови времена бяха настъпили, когато Йоан Кръстител проповядваше за Христос. Днес също можем да говорим за нови времена, спрямо които е необходима промяна в нашето отношение…

COMMENTS

WORDPRESS: 2
  • comment-avatar
    Stoyan Belev 2 седмици

    Харесва ми!

  • comment-avatar
    Веселин Сталев 4 дни

    Прекрасно! Аз съм почитател на Учителя Петър Дънов и д-р Рудолф Щайнер.Нека повече хора се Пробудят! БОГ Е ЛЮБОВ!