Рудолф Щайнер за епохите на Земята и бъдещето на човечеството

Рудолф Щайнер за епохите на Земята и бъдещето на човечеството

Откъс от лекция, изнесена от Рудолф Щайнер на днешния ден преди 110 години (из „Новото появяване на Христос в етерния свят“): Ще мине още известно

Откъс от лекция, изнесена от Рудолф Щайнер на днешния ден преди 110 години (из „Новото появяване на Христос в етерния свят“):

Ще мине още известно време, преди да стане възможно да разкрия в публични лекции по-дълбоките страни на духовния живот пред съвременното човечество, но наближава времето, когато по-дълбоките въпроси могат да се разискват вътре в нашите групи. Във връзка с това, непрекъснато навярно ще се случва новите членове на Антропософското Общество да бъдат озадачени от едно или друго нещо, а може и да бъдат шокирани. Ние обаче никога не бихме напреднали в нашата работа, ако не достигнем до разискване на по-дълбоките въпроси на живота, осветени от дълбините на духовно-научното изследване и знание.

Днес следователно – макар че могат да възникнат криворазбирания от страна на онези от вас, които сте се потопили в духовния живот сравнително от скоро време – ние отново ще доведем пред душите си някои от по-задълбочените факти на духовното знание.

Без съмнение един многозначителен въпрос възниква пред нас, когато не само абстрактно разглеждаме идеята за прераждането, за повтарящите се земни животи, но когато вместо това разрешим на себе си замислено да потънем в този факт на духовния живот. Тогава чрез отговора, даден ни за прераждането, което доставя толкова ценни плодове за нашия живот, от своя страна ще възникнат нови въпроси.

Може например да зададем следният въпрос: „Ако едно лице живее на земята повече от веднъж, ако то се връща отново и отново в нови въплъщения, какво е по-дълбокото значение на това повтарящо се преминаване през живота?“ – Като правило, на това се отговаря, че ние без съмнение по този начин се изкачваме все по-високо и като преживяваме в по-късни земни животи плодовете от предишните животи, в края на краищата се усъвършенстваме. Това обаче все още представлява твърде общо, абстрактно мнение.

Само чрез познание за цялото значение на земния живот можем да проникнем и в знанието на повтарящите се животи на Земята. Ако например нашата Земя не би се променяла, ако човек непрекъснато се връща към една Земя, която по същината си остава винаги същата, то тогава твърде малко ще може да се научи чрез последователните въплъщения или прераждания.

Истинското значение за нас е във факта, че всяко от тези прераждания на Земята ни дава нови полета за учене и опитност. Това не е толкова лесно забележимо за къси периоди, но ако прегледаме големи интервали от време, както сме в състояние да правим това чрез Духовната Наука, веднага става ясно, че епохите на нашата Земя възприемат доста по-различни форми и че ние непрекъснато сме поставени пред нови опитности.

Тук обаче трябва да осъзнаем и нещо друго. Трябва да имаме предвид тези промени в живота и на самата Земя, защото ако занемарим нещо, което би трябвало да научим – нещо, което би трябвало да бъде преживяно през известна епоха на нашата земна еволюция, то тогава, макар че ще се върнем отново в едно ново прераждане, нещо ще сме напълно загубили; не ще сме успели да разрешим да се влее вътре в нас нещо, което е трябвало да позволим да стане през предходната епоха. В резултат на това, ние не ще бъдем в състояние през следващия период да използваме нашите енергии и способности по правилен начин.

Говорейки все още общо, човек може да каже, че през нашето време нещо е възможно на Земята почти навсякъде по земното кълбо, което не е било възможно например през предишните въплъщения на хората, които живеят понастоящем. Може да звучи странно, но този факт все пак е от огромно значение. В настоящето въплъщение е възможно за известен брой лица да дойдат до Духовната Наука, т.е. да си направят такива заключения за духовното изследване, каквито могат да се направят днес в полето на Духовната Наука. Разбира се, може да се счита, че е от твърде малко значение това, че няколко души са се събрали и разрешават откритията на духовното изследване да потекат в тях. Тези обаче, които намират това за не особено важно, не разбират никак значението на прераждането и на факта, че човек може да поеме нещо само през дадено въплъщение. И ако не успее да го приеме, той го пропуска напълно и това нещо ще му липсва през следващите въплъщения.

Преди всичко, трябва да подчертаем, че онова, което научаваме днес чрез Духовната Наука, се свързва с душите ни и отново ще го донесем със себе си, когато слезем през следващото въплъщение.

Днес ще се постараем да разберем какво означава това за нашите души. Заради това трябва да свържем заедно много факти от духовния живот, които повече или по-малко са нови или дори напълно неизвестни за вас, с много от онова, което вече знаете от други лекции и от прочетеното.

В началото ще трябва да се върнем до по-ранни периоди в еволюцията на човечеството. Често сме поглеждали назад към по-ранни периоди на нашата земна еволюция. Споменавали сме, че сега живеем в петия период след голямата Атлантска катастрофа. Този пети период бе предшествуван от четвърти или Гръко-Латински период, през който гръцкия и латинския народ развиваха главните идеи и чувства за земната воля. Той, от своя страна, бе предшестван от третия или Египето-Халдео-Вавилоно-Асирийския период, а той от древния Персийски, който пък следваше след Древно Индуския. Ако се задълбочим по-далеч в древността, идваме до великата Атлантска катастрофа, която разруши древния континент Атлантида, който някога се разпростираше на мястото, където днес лежи Атлантическия океан. Този катаклизъм постепенно погълна континента и чрез това даде настоящото изображение на нашата твърда Земя. Ако отидем още по-назад, идваме до още по-ранни периоди, които са съществували преди Атлантската катастрофа; стигаме до онези цивилизации и условия на живот, които се развиха върху този Атлантски континент – цивилизациите на Атлантските раси. И даже още по-ранни условия предшестват тях.

Ако човек приеме онова, което историята ни разказва, – а тя наистина не отива много далеч назад – може много лесно да повярва (макар че това, дори и по отношение на по-кратки периоди от време, е напълно неоснователно вярване), че нещата на Земята са били винаги такива, каквито са сега. Това обаче съвсем не е така. Напротив, условията върху нашата Земя са се променили основно, а и душевните условия на човешките същества също са се променили до голяма степен.

Душите на хората, които седите тук, са били въплътени през всеки от тези древни периоди в тела, които са били в унисон с различните епохи и те са абсорбирали онова, което е могло да бъде абсорбирано през онези периоди на земната еволюция. При всяко следващо въплъщение следователно душата е развивала нови способности. Нашите души са били напълно други от това, което са днес – може би не така подчертано различни по време на Гръко-Латинския период, но през стария Персийски период те са се много различавали от това, което са днес, а още повече от това, което са били в Древния Индуски период.

През онези древни периоди нашите души са били надарени със съвсем по-различни способности и са живеели в съвсем различни условия. Днес следователно, за да можем ясно да се разбираме по отношение на онова, което следва, ще извикаме пред умствените ни очи, колкото е възможно по-отчетливо, природата на нашите души през епохата да речем така че да боравим с нещо от значение след Атлантската катастрофа, когато те са били въплътени в тела, които са били възможни на Земята само през първата Индуска цивилизация.

Тази първа Индуска цивилизация е имала стойност само в Индия. По онова време индуският народ е бил само по-напредналия, по-важния, но цивилизацията на цялата Земя е извличала своите характерни качества от онова, което водачите на човечеството внедрявали в древните индуси.

Ако разгледаме нашите души такива, каквито те са били по онова време, трябва първо да кажем, че този вид знание, което човешките същества имат днес, е било абсолютно невъзможно. По онова време не е имало така ясно разграничено съзнание за себе, никакво ясно определено Аз-съзнание. Вече човешките същества бяха схванали, че те са Азове. Наистина Азът вече съществуваше като енергия в човешките същества, ала знание за Аза е нещо съвсем различно от енергията на Аза, от неговата ефективност. Човешките същества все още нямаха такъв дълбок вътрешен живот, какъвто имат сега. Вместо това, те са притежавали напълно различни качества – например онова качество, което често сме наричали древното мъгляво ясновидство.

Когато разглеждаме човешката душа, каквато тя е била през деня в онзи период, откриваме, че тя фактически не е усещала себе си да е един Аз. Вместо това, човекът е усещал себе си да е член на своето племе, на своя народ. Така както ръката е член на тялото, така отделният Аз представляваше член от цялото общество на племето или народа. Човекът все още не възприемаше себе си като едно индивидуален Аз, както прави това днес; племенният Аз, народностният Аз е бил това, върху което той е съсредоточавал своето внимание. Така човек е живял през деня, без да е осъзнавал ясно, че е човешко същество. Обаче, когато настъпвала вечер и човекът е заспивал, съзнанието не е било напълно затъмнено, както е днес, но вместо това по време на сън душата е била в състояние да възприема духовни факти. Така човекът е възприемал от заобикалящата го среда духовни факти, на които съвременните сънища като правило не са вече истинско изображение.

Такива са били възприятията на човешкото същество по онова време, така че хората са знаели, че съществува един духовен свят. За тях духовният свят е бил реалност – не посредством някакъв вид логика, нито посредством нещо, което е изисквало доказателства, а просто защото всяка нощ те са се намирали вътре в духовния свят, макар само с мъгляво и сънноподобно съзнание. Това обаче не е същественото нещо.

Освен състоянията на сън и будност имало е също междинни състояния, през които човешкото същество е било нито напълно заспало, нито напълно будно. По такова време Аз-съзнанието намалявало даже още повече, отколкото през деня, ала същевременно възприятието на духовните събития, онова сънноподобно ясновидство, ставало съществено по-силно, отколкото през нощта. Така че е имало междинни състояния, в които на човешките същества наистина им липсвало съзнание за Аз-а, но при които те били надарени с ясновидство.

В такива състояния човешкото същество е било като в транс, така че не е знаело нищо за себе си. Човекът не е бил в състояние тогава да каже „Аз съм един човек“, ала ясно е знаел „Аз съм член на един духовен свят, в който съм в състояние да възприемам; аз зная, че има един духовен свят.“ – Това са били опитностите на човешките души през онова време и това съзнание и този живот в духовния свят са били много ясни дори и през Атлантския период. Като разглеждаме това, ние гледаме към една древна ера на мъгляво сънноподобно ясновидство на нашите души, което постепенно намаля в течение на човешката еволюция.

Ако бяхме останали на степента на това древно сънноподобно ясновидство, нямаше да можем да придобием индивидуалното Аз-съзнание, което имаме днес. Не бихме могли да знаем никога, че ние сме човешки същества. Необходимо бе да загубим това осъзнаване на духовния свят, за да го заменим с Аз-съзнанието. В бъдеще ние ще имаме едновременно и двете. Докато поддържаме нашето Аз-съзнание, ние всички отново ще придобием едно пълно ясновидство, което днес е възможно само за онзи, който премине пътя на Посвещение. В бъдеще всеки човек ще бъде в състояние отново да вижда в духовния свят и едновременно да усеща себе си като индивидуално човешко същество, един Аз.

Представете си това, което е станало: Душата е преминавала от въплъщение към въплъщение. Отначало тя е била ясновиждаща; постепенното осъзнаване на Аза става все по-ясно и с него идва възможността за формиране собствени преценки. Дотогава, докато човек все още вижда ясновиждащо в духовния свят и не се усеща да е един Аз, не е възможно да си формира преценки, да съчетава мисли. Способността да се формират преценки постепенно възниква, но в замяна на старото ясновидство, което намалява с всяко следващо въплъщение.

Човекът все по-малко и по-малко пребивава в онези състояния, при които е могъл да вижда духовния свят. Вместо това, той се аклиматизирва към физическата област, култивира логическо мислене и усеща себе си един Аз, следователно ясновидството постепенно изчезва. И тогава човешкото същество започва да възприема външния свят и все повече и повече се привързва към него, но неговата връзка с духовния свят става все по-слаба. Може следователно да се каже, че в далечното минало човек е бил един вид духовно същество, защото той се е свързвал пряко с други духовни същества, бил е техен другар, така да се каже; той усещал, че принадлежи към други духовни същества, към които днес вече той не може да се обръща чрез нормалните си сетива.

Както ние знаем, днес също има, отвъд непосредствения свят, който ни заобикаля, други духовни светове, населени от други духовни същества, но съвременният човек не може да вижда в тях със своето обикновено съзнание. Обаче преди той е живял в тях в онова междинно състояние, за което говорих. Той е живял в духовния свят и е общувал с тези други същества. Това нормално вече не може да става. Човекът, така да се каже, е изхвърлен от своя дом – духовния свят – и с всяко ново въплъщение той все повече и повече се установява в света на земята долу.

В светилищата на духовния живот и в онези полета на знание и наука, с които такава неща все още се знаеха, винаги се е взимало в предвид, че нашите въплъщения са преминали през тези различни земни периоди. Гледало се е назад към един съвсем древен период, дори преди Атлантската катастрофа, когато човешките същества са живели в пряк контакт с боговете или духовете и когато те естествено са имали съвсем различни чувства и усещания. Може да си представите, че човешката душа трябва да е имала съвсем по-различни усещания през време, когато тя е знаела сигурно, че може да се отнесе към висшите същества и е осъзнавала себе си като член на този висш свят. По този начин тя е могла да се научи да чувствува и усеща съвсем по-различно.

Като разгледате тези факти, може да си представите, че ние днес можем да се научим да говорим и да мислим само, ако растем сред хора, защото тези качества могат да бъдат придобити само сред човешки същества. Ако едно дете би било оставено върху някой самотен остров и би израснало там, при липса на връзка с човешки същества не ще може да придобие способностите за мислене и говорене. Така ние виждаме, че начинът, по който всяко същество се развива, зависи отчасти от вида същества, всред които то живее и узрява.

Този факт действува върху еволюцията. Това може да наблюдавате и всред животните. Известно е, че кучета, извадени от общуване с човешки същества в място, където те не срещат никакво човешко същество, фактически забравят как да лаят. И като правило потомците на такива кучета изобщо не са в състояние, да лаят. Нещо зависи от това дали едно същество израства и живее всред един вид същества или друг вид. Следователно може да си представите, че има разлика между това дали вие живеете на физическото поле всред съвременни човешки същества или дали вие – същите души – сте живели по-рано всред духовни същества в един духовен свят, в който повече не може да се проникне днес чрез нормално виждане. По онова време душата по-различно се е развивала; човешкото същество е имало у себе си по-различни импулси, когато е живяло всред ангелските йерархии. Човешкото същество развива друг вид импулс всред хора и друг вид, когато живее сред боговете…

Този период, когато човекът все още е бил свързан с божествено-духовните същества, се нарича в древната мъдрост Златната Епоха или Крита Юга. Трябва да погледнем назад към едно време, предшестващо Атлантската катастрофа, за да открием по-голямата част на тази епоха.

След това е следвало време, когато човешките същества вече не са усещала своята връзка с духовния свят така силна, както през Крита Юга – когато те са усещали, че техните импулси все по-малко са били определени от тяхното общуване с боговете, когато дори тяхното виждане относно духа и душата започва да става по-мъгляво. Обаче те са задържали спомена за това, че са живели с духовете и боговете. Това е било особено ясно в древния Индуски свят. Там те много лесно са говорели за Духовни неща; те са обръщали внимание на външния свят на физическото възприятие и все пак са осъзнавали илюзията или Майя в него, защото човешките същества от сравнително кратко време са имали тези физически възприятия.

Такова е било положението в Древна Индия. Душите в Древна Индия вече не са виждали самите богове, но все още са виждали духовни реалности и по-нисшите духовни същества. Висшите духовни същества все още са били видими за малцина, но едно живо общение с боговете е било замъглено дори и за тях. Волевите импулси от божествено-духовния свят вече са били спрени. Все още е било възможно обаче да се погледнат духовните реалности в специални състояния на съзнанието: по време на сън и по време на междинното състояние, за което вече говорихме. Най-важните реалности на духовния свят обаче, които преди са били въпрос на опитност, са били вече станали нещо като знание за истината, нещо, което душата все още е знаела ясно, но което е имало въздействието само като знание, като познаване на истината. Действително човешките същества все още са били в духовния свят, ала тяхната сигурност за него е била по-малка в това по-късно време, отколкото преди. Това време с известно като Сребърната Епоха или Трета Юга.

След това е последвал период, през който човешкото виждане все повече и повече се е откъсвало от духовния свят, все повече и повече се е приспособявало към непосредствения външен свят на сетивата и съответно хората все по-здраво се окопавали, в този свят на сетивата. Този период, през който изниква вътрешното Аз-съзнание, е известен като Бронзовата Епоха или Двапара Юга. Макар че човешките същества вече нямали възвишеното пряко знание за духовния свят, принадлежащо на по-ранните периоди, поне нещо от духовния свят все още бе останало в човечеството изобщо. Може би това може да се опише като бъде сравнено с човешките съвременни същества, които, като станат стари, задържат нещо от радостта на младостта. Тя наистина е изчезнала, но след като веднъж са я изпитали, знаят я и могат да говорят за нея като за нещо, което някога е било познато. Също така душите от онова време все още са били до известна степен запознати с онова, което води до духовните светове. Това е същественото качество на Двапара Юга.

След това идва период, когато даже и това познанство с духовните светове престава, когато, така да се каже, портите към духовния свят се затварят. След това вече човешкото виждане така се съсредоточава към външния свят на сетивата и към интелекта, който разработва сетивните впечатления, че човеците вече могат само да размишляват за духовния свят. Това е най-нисшата степен, чрез която нещо за духовния свят може да бъде узнато. Онова, което човешките същества вече фактически знаеха от собствен опит, бе физическият, сетивен свят. Ако човешките същества желаеха да узнаят нещо за духовните неща, те трябваше да постигнат това чрез размисъл. Това е периодът, когато човешките същества станаха най-недуховни и следователно най-привързани, най-вкоренени в света на сетивата. Това беше необходимо, за да може съзнанието за Аз-а постепенно да достигне върха на своята еволюция, тъй като само чрез здравото противопоставяне на външния свят човекът можеше да се научи да различи себе си от света и да се усети като индивидуално същество. Този последен период се нарича Кали Юга или Тъмният век

Наистина еволюцията се движи напред бавно, по постепенно издигащи се стъпала, но има известни граници, за които можем да кажем, че преди тях дадено нещо е било първоначално вярно, а след това някое друго състояние на живота и на съзнанието е преобладавало. Според това, можем да пресметнем, че Кали Юга е започнала приблизително в годината 3101 пр. Хр.

Така виждаме, че нашите души са се появявали многократно на Земята в нови въплъщения, през които човешкото виждане все повече е било затваряно за духовния свят и все повече ограничавано само във външния свят на сетивата. Така виждаме, че нашите души, при всяко ново въплъщение, фактически идват и в нови условия, от които нещо ново може винаги да се научи. Онова, което ние можем да спечелим от Кали Юга, е възможността да се установим здраво в нашето Аз-съзнание. Това преди не е било възможно, защото човешкото същество първо е трябвало да абсорбира Аза в себе си.

Когато душите са занемарили в дадено въплъщение да научат онова, което съответната епоха предлага, много трудно е в друга епоха това знание да се придобие. В такъв случай те трябва да чакат много дълго време, преди да стане възможно да наваксат загубеното, но по-добре да не разчитаме на тази възможност. Следователно нека да помним, че нещо съществено стана по времето, когато портите към духовния свят бяха здраво затворени. Това бе периодът, през който работи Йоан Кръстител, както и Самият Христос.

Съществено бе за онова време, което иначе бе свидетел на изминаването на 3100 години от тъмната епоха, така че хората, живеещи тогава, да са се прераждали няколко пъти или поне веднъж или два пъти по време на тази Тъмна Епоха. Аз-съзнанието стабилно се бе установило, споменът за духовния свят вече е бил изпарен и ако човешките същества са искали да не загубят всякаква връзка с духовния свят, те е трябвало да се научат да преживяват духовното вътре в Аза си. Те е трябвало да развият Аза по такъв начин, че този Аз, вътре в своето вътрешно същество, поне да бъде сигурен, че има един духовен свят, че човек принадлежи на този духовен свят и че има също и висши духовни същества. Азът е трябвало да направи себе си способен вътрешно да почувствува, да вярва в духовния свят.

Ако по времето на Христос Исус някой е трябвало да изрази онова, което действително е било истината през онзи период, той е могъл да каже: „Някога човешките същества са били в състояние да преживяват Царството Небесно извън техните собствени Азове – в онези духовни пространства те са влизали, когато са излизали от собствените си низши Аз-ове. Човешкото същество е трябвало да изживява Царството Небесно, духовния свят на разстояние от Аза. Това Царство Небесно вече не може да бъде преживявано човешкото същество. Ти вече толкова много е променено, че Азът трябва да преживява това Царство вътре у себе си. Царството Небесно толкова се е придвижило до човека вече, че то работи вътре в самия Аз. Йоан Кръстител обяви това на човечеството, като казваше: „Царството Божие е дошло“, ще рече приближава Аза. Преди то е могло да бъде открито или намирано вън от човека, а сега човек трябва в самата сърцевина на своето същество, в Аза да обхване царството небесно, което се е приближило.

Точно защото в този Тъмен Век, в Кали Юга човек не е бил вече в състояние да излезе от света на сетивата и да влезе в духовния свят, Божественото същество Христос е трябвало да слезе във физическия, сетивния свят. Това е причината, поради която Христос трябваше да слезе в плът, Исус от Назарет, та като виждат живота и делата на Христос на физическата земя, човешките същества във физически тела да могат да придобият връзка с Царството Небесно, с духовния свят. Периодът, през който Христос бе вървял по Земята, следователно спада в средата на Кали Юга, на Тъмния Век, когато човешките същества, които са разбирали своето време и не са живели по глупав и неосветен начин, са могли да кажат на себе си: „Необходимо е Бог да слезе сред човешките същества, за да може връзката с духовния свят, която е загубена, да бъде отново възстановена.“

Ако по онова време не е имало човешки същества, способни да разберат това, способни да установят дейна душевна връзка с Христос, всяка човешка връзка с духовния свят постепенно е щяла да бъде загубена и човешките същества нямаше да са приели в своите Азове връзката с Царството Небесно. Ако всички човешки същества, живели в онова критично време, са настоявали да останат в тъмнина, можело е това забележително събитие да премине покрай тях незабелязано. Тогава човешките души са щели да изсъхнат, запустели и изродени. Наистина и без Христос за известно време те щяха да продължат да се въплътяват, но те нямаше да бъдат в състояние да внедрят в своите Азове, онова, което е необходимо, за да възстановят своята връзка с Царството Небесно – можело е да се случи така, че събитието на появяването на Христос на Земята да бъде пренебрегнато от всички, така както то бе преминало незабелязано например за жителите на Рим…

Наистина вярно е, че не всеки е осъзнавал, че нещо с изключителна важност бе станало, едно събитие, което, удряйки в свръхсетивната тъмнина като божествена светлина, бе в състояние да преведе човешките същества през Кали Юга!

На човечеството бе дадена възможността за по-нататъшна еволюция чрез факта, че е имало известни души, които са разбрали онзи момент във времето; които са знаели какво е означавало това, че Христос бе вървял по земята.

Ако бихте представили себе си за момент в онзи период, тогава лесно бихте могли да кажете: „Да, твърде възможно бе да се живее по онова време и все пак да не се знае нищо за появяването на Христос Исус на физическото поле! Възможно бе да се живее на Земята без човек да поеме в съзнанието си това най-забележително събитие.“ – Не е ли възможно също и днес да става нещо от безкрайна важност и човешките същества да не го поемат в съзнанието си? Може би нещо от огромна важност става в света, става точно сега, за което нашите съвременници  нямат и понятие. И това е наистина така. Нещо извънредно важно става, което е видимо обаче само за духовното зрение. Много се говори за преходни периоди. Ние наистина живеем в такъв един и той е монументален.

Важното е, че ние живеем точно във времето, когато се  е свършил периодът на Тъмния Век и току-що започва една нова епоха, през която човешките същества бавно и постепенно ще започнат да развиват нови способности и през която човешките души постепенно ще се променят.

Не е много чудно, че повечето човешки същества не осъзнават това като имаме предвид, че повечето човешки същества също така не успяха да забележат Христовото Събитие в началото на нашата епоха. Кали Юга свърши през 1899 г.; сега трябва да се приспособим към една нова епоха. Това, което започва понастоящем, бавно ще подготви човечеството за нови душевни качества.

Първите белези за тези нови душевни способности ще започнат да се появяват сравнително бързо в малък брой души. Те ще станат по-ясни в средата на четвъртото десетилетие на XX век, някъде между 1930, 1940 г… Способности, които сега са твърде необикновени за човешките същества, тогава ще започнат да се проявяват като естествени способности. По това време големи промени ще станат и Библейски пророчества ще се изпълнят. Всичко ще се промени за душите, които пребивават на Земята, а също и за онези които вече не са във физическо тяло. Независимо от това къде се намират, душите ще имат напълно нови способности. Всичко се променя, но най-значителното събитие на нашето време е дълбока, решителна промяна в душевните способности на човека.

Кали Юга е свършила и човешките души вече започват да развиват нови способности, които – затова, че това е точно целта на епохата – ще накарат душите като че от самото себе си да проявят известни ясновидски сили, които по необходимост бяха потопени в несъзнателното през Кали Юга.

Ще има някой души, които ще имат изключителната опитност да притежават Аз-съзнание и същевременно и чувството, че живеят в друг свят, съществено напълно по-различен свят от онзи – тяхното обикновено съзнание. Това ще изглежда мъгляво, неясно предусещане като че ли някой роден сляп е бил опериран и зрението му е възстановено. Чрез онова, което ние наричаме езотерично обучение, тези ясновидски способности ще бъдат много по-бързо придобивани, но поради това, че човечеството прогресира, те ще се появяват, поне като наченки (в най-елементарните степени) в естественото протичане на човешката еволюция.

Лесно може да се случи през нашата епоха (наистина много по-лесно, отколкото когато и да било преди) човешки същества да не могат да разберат такова едно събитие, което е от най-голямо значение за човечеството. Възможно е хората да не схванат, че такова едно нещо е фактически поглед в духовния свят, макар все още мъгляв и неясен. Твърде е възможно например да има толкова много злина, толкова голям материализъм на Земята, че болшинството от човечеството да не прояви ни най-малко разбиране, но ще сметнат тези хора, които имат това ясновидство, за глупаци и ще ги затварят в лудници заедно с други, чиито души са се развили по объркан начин. Тази епоха би могла да премине покрай човечеството, без да бъде отбелязана, макар че и в нашият вик прозвучава днес така, както Йоан Кръстител, като предтеча на Христос, а и Самият Христос някога нададоха вик: Приближава нова епоха, в която душите на човешките същества трябва да направят стъпка нагоре към Царството Небесно!

Лесно може да се случи това велико събитие да премине без да разберат човешките същества. Ако тогава, в годините между 1930 и 1940, материалистите биха триумфирали и казали: „Да, наистина имаше известен брой глупаци, но никакъв белег няма от великите събития, които се очакваха“, това няма да омаловажи казаното дотук. Ако те бяха триумфирали обаче и ако човечеството напълно не забележи тези събития – ще бъде голямо нещастие. Дори ако те не биха били в състояние да възприемат великото събитие, което може да стане, то все пак ще стане.

Събитието, за което говорим, е, че човешките същества могат да придобият новата способност за виждане в етерната област – в началото само някои отделни човешки същества, последвани постепенно от други, тъй като човечеството ще има 2500 г., през които да развива все повече тези способности. Човешките същества не трябва да пропуснат възможността, предлагана им през този период. Да се пропусне ще бъде голямо нещастие и човечеството ще трябва да изчака до по-късно време, за да навакса загубата – за да може в края на краищата да развие тази способност. Тази способност ще даде възможност на човешките същества да видят в заобикалящата ги среда нещо от етерния свят, което досега те нормално не са били в състояние да виждат. Човешките същества сега виждат само човешкото физическо тяло; тогава обаче ще са в състояние да виждат и етерното тяло, поне като мъгляв образ, а също да преживяват отношението на всички по-дълбоки събития в етерния свят. Човекът ще има картини и предчувствия за събития в духовния свят и ще открие, че такива събития стават на физическия план след 3 или 4 дни. Той ще вижда известни неща в етерни картини и ще знае, че утре или след няколко дни това или онова ще стане.

Такива промени ще станат в човешките душевни способности, които в резултат ще дадат онова, което може да бъде описано като етерно виждане. И кой е свързан с този факт? Онова Същество, което ние наричаме Христос, който се появи на Земята в плът в началото на нашата епоха. Той никога не ще дойде отново във физическо тяло, това събитие беше единствено по рода си. Обаче Христос ще се върне в една етерна форма през периода, за който ние говорим. Тогава човешките същества ще се научат да виждат Христос, тъй като чрез това етерно виждане те ще израснат към Него, Който повече не слиза във физическо тяло, а само в етерно тяло. Следователно необходимо е за човешките същества да израснат нагоре към едно възприемане на Христос, защото Христос казва истината когато каза: „Аз съм с вас винаги, дори до края на Земята.“ Той е тук; Той е в нашия духовен свят и онези, които са специално благословени, могат да Го виждат винаги в този духовно-етерен свят.

Апостол Павел чрез такова едно виждане бе убеден при събитието край Дамаск. Същото това етерно зрение ще бъде култивирано като естествена способност от индивидуалните личности. Преживяването на случката при Дамаск ще бъде все повече и повече възможно за човешките същества през идващия период.

Така ние възприемаме Духовната наука в един напълно различен смисъл и научаваме, че тя ни налага огромна отговорност, тъй като е подготовка за конкретното преживяване на новопоявяването на Христос. Христос ще се появи отново поради това, че човешките същества ще се издигнат към Него чрез етерно зрение. Когато схванем това, Духовната наука ще ни се яви като подготовка на човешките същества за връщането на Христос, така че те да не преживеят нещастието да пренебрегнат това голямо събитие, а да бъдат достатъчно узрели, за да схванат величествения момент, който можем да опишем като второто идване на Христос. Човекът ще стане способен да вижда етерните тела и всред тези етерни тела той ще е в състояние да вижда етерното тяло на Христос – това ще рече, че той ще израсне до един свят, в който Христос ще бъде видим за неговите новосъбудени способности.

Тогава не ще бъде вече необходимо да се доказва съществуването на Христос чрез всевъзможни документи, защото ще има очевидци за присъствието на живия Христос – онези, които ще Го преживеят в Неговото етерно тяло. Чрез своята опитност те ще се научат, че това Същество е същото Онова, Което преживя Мистерията на Голгота в началото на нашата епоха и че това е Христос. Така, както Павел бе убеден близо до Дамаск, че това е Христос, така ще има човешки същества, които чрез опитност в етерната област ще бъдат убедени, че Христос наистина е жив.

Най-великата мистерия на нашите времена е тази относно второто идване на Христос и тя ще вземе истинската си форма по начина, който аз описах. Материалистничният ум обаче в известен смисъл ще узурпира това събитие… Този вид ум не ще бъде в състояние да си представи, че душите на човешките същества, трябва да напреднат до етерно зрение и с него до Христос в етерно тяло.

Материалистичният ум ще схване това събитие като друго слизане на Христос в плът, като друго физическо въплъщение. Ще има известен брой хора, които чрез своето колосално самомнение ще обърнат това за свое собствено преимущество, като ще обявят всред човешките същества, че те са въплъщението на Христос. Следователно идващият период може би да ни донесе фалшиви Христосовци. Антропософите обаче ще трябва да бъдат хората, които ще са така узрели за духовен живот, че не ще объркат второто идване на Христос в едно духовно тяло, видимо само за висше зрение, с такова едно новопоявяване в някакво физическо тяло. Това ще бъде едно от страшните изкушения, което ще нападне човечеството. Да се помогне на човечеството да надделее това изкушение ще бъде задачата на онези, които чрез Духовната наука се научат да издигнат себе си до едно схващане на духа; на онези, които не желаят да свличат духа долу в материя, а самите те да се изкачат в духовния свят.

Следователно, в този смисъл, ние трябва да говорим за второто идване на Христос и за факта, че ние самите издигаме себе си до Христос в духовния свят чрез придобиване на етерно зрение.

Христос винаги присъства, но Той е в духовния свят – можем да Го достигнем, ако издигнем себе си до тези свят. Цялото антропософско знание би трябвало да бъде трансформирано в нас в силно желание да се предотврати човечеството да пропусне, без да забележи, това събитие, но през времето, останало на наше разположение, постепенно да възпитаме едно човечество, което да може да е узряло за култивирането на тези нови способности и следователно да се свърже отново с Христос. В противен случай човечеството ще се наложи дълго време да чака за да се повтори такава една възможност.

Ако човечеството игнорира това събитие, виждането на Христос в етерно тяло ще бъде ограничено само за онези, които, чрез езотерично обучение, докажат себе си готови да се издигнат до такава една опитност. Но великото събитие – възможността тези способности да могат да бъдат придобити от човечеството изобщо и това велико събитие да може, посредством тези естествено развити способности, да бъде разбрано от всички човешки същества – това не ще бъде възможно преди да измине дълго време.

Така виждаме, че има нещо в нашата епоха, което оправдава съществуването и дейността на Духовната наука в света. Нейната цел не е само да задоволи теоретични нужди или научно любопитство. Духовната наука подготвя човешки същества за тази епоха, подготвят ги по правилен начин да се свържат със своя период и да видят с пълна яснота на разбирането и знанието онова, което е фактически в него и което може да премине през човешките същества, без да бъде оплодено. Това е нейната цел!

Много важно е да се схване това събитие на Христовото появяване, защото други събития ще следват след него. Така както други събития предшестват Христовото събитие в Палестина, така след периода, когато Самият Христос ще стане отново видим за човечеството в етерно тяло, онези, които преди това Го предсказаха, сега ще станат Негови приемници. Всички онези, които подготвиха пътя за Него, ще станат познаваеми под нова форма за тези, които ще преживеят новото Христово събитие. Онези, които някога живяха на земята като Мойсей, Авраам и пророците, отново ще стават познати на човешките същества. Ще осъзнаем, че така, както Авраам предшества Христос, подготвяйки Неговия път, той също така е възприел по-късно мисията да помага в работата на Христос. Човешкото същество, което е будно, което не проспи най-великото събитие на близкото бъдеше, постепенно влиза в общение с всички онези, които, като патриарси, предшестваха Христовото събитие – човек се свързва с тях…

Волята би трябвало да бъде запалена от божествената Мъдрост и най-силният импулс към това ще възникне когато, за онзи, който се е подготвил за това, възвишената етерна фигура на Христос Исус стане видима. Второто идване на Христос ще бъде за човешките същества, които са развили естествено ясновидство – същото като онова, което бе за Павел, когато етерният Христос му се яви като духовно същество. Той отново ще се появи на човешките същества, ако те разберат, че тези способности, които ще се появят чрез еволюиране на човешката душа, трябва да се използуват за тази цел.

Нека да използваме Духовната наука не само да задоволява нашето любопитство, но по такъв начин, че да ни подготви за най-великите задачи, за великите мисии на човешката раса, за които трябва все повече и повече да узряваме.

COMMENTS

WORDPRESS: 0