Различен

"...Различията в отглеждането на детето неминуемо водят и до различно отношение на околната среда към него. Човекът е стадно животно, както неведнъж н

„…Различията в отглеждането на детето неминуемо водят и до различно отношение на околната среда към него. Човекът е стадно животно, както неведнъж ни напомнят биолозите и това разбира се има не само положителни, но и отрицателни страни, най-вече защото групата потиска индивидуализма. Много добра защитна реакция е да се слееш с тълпата. Самият аз понякога искам да седна във весела компания и да полея с две халби бира няколко предварително изгълтани порции наденички, въпреки че никога и по-рано не съм го правил. Случва ми се, когато произнасям вегетарианец, да се чувствам все едно казвам марсианец. Липсата на съмишленици (или тяхната малобройност) угнетява мен възрастния, а какво остава за едно дете. Статистиката и така модерната психология сочат, че е необходимо хората, излезли от нормалните социални рамки да бъдат насочени правилно в обществото, което е водещ модел, за да не наранят сами себе си. В конкретния случай някои от съучениците на Кирил го намират за странен, защото не яде месо и съвсем естествено го обиждат с оригиналното „тревопасен“. Успехите му в науката, където явно ги превъзхожда, го превръщат в „зубър“, а липсата му на специални умения във футболната игра в „дръндьо“, като не мога да се наема с разясняване на значението на последното. Индивидуалността дотолкова дразни децата в училище, че го наричат „сандал“ през топлите месеци, защото обича да е съвсем леко облечен и обут. Радвам се, че детето не страда особено от това отношение и се смее на повечето обиди, като намира авторите им за глупаци, но съвсем естествено започна да се разграничава от тази натрапена му среда, вместо да приеме „правилните норми“ на поведение. В резултат на това, дори учителката му трудно го убеждава да участва в извънкласни занимания и партита. На шега го наричам „тревопасен сандал, който не иска да участва в купона на класа“. Детето само анализира ситуацията, като недоумява как най-популярните са такива, защото притежават всички технологични измишльотини излезли на пазара, а в действителност все още сричат, макар и на края на 4-и клас. Знае, че все пак не е единствен, тъй като в съседните паралелки за „най-тъпи и смотани“ са обявени тези, които печелят състезания по математика, информатика и английски. Странното за мен е, че дори юмручните двубои, в които беше въвличан, не решават проблемите с йерархията, която отново се базира на материалните придобивки. В моето детство, като че ли беше по-просто… Все пак в тази обстановка кристализираха едно-две заслужаващи си приятелства, които радват детето ми, защото се различават от тези на останалите, които в момент на липса на жертва, превръщат в такава някой от най-близките си съученици. Интересно, как със съпругата ми също изпитахме враждебността на средата, този път от страна на родителите, след съвсем неподходящите предложения от наша страна децата да разменят книги като новогодишни подаръци и да създадат саморъчно направен албум, съдържащ творческия почерк на всеки като дар за учителката, вместо паричен ваучер.

Обяснявам му, че естествено най-лесните жертви са тези, които не се вписват в компанията. Но „различен“ може да означава и по-силен, по-умен, по-комуникативен, който с превъзходството си дразни околните. Изборът да се превърне в един от тези, които сричат, с придобито гръбначно изкривяване, заради непрекъснато забодена глава в някоя джаджа пълна с игри е изцяло негов. Още повече, че не е като другите, поради начина, по който го възпитаваме, а не защото той така е решил да живее. Силно вярвам в теза, противоположна на мнението на всезнаещите психолози. Мисля, че важното е човек да запази отличителните си черти, най-малко защото цялата човешка еволюция се дължи на различните, осмелили се да изберат своеобразно решение за себе си и за своите потомци. Не знаем кои са откривателите на земеделието, огъня, колелото и металите, но със сигурност са били неконвенционални в поведението и мислите си. В продължение на хиляди години човечеството е правило малки стъпки напред в развитието си, докато дошло времето, когато различните вече не били горени на клада и оттогава еволюцията променила забележително скоростта си. В наши дни поляризацията на мненията и позициите, продиктувана от непрекъснато недоволство от живота, води до масовото чувство за уникалност, но всеки път щом вземете различно решение, наистина може да срещнете неразбиране и враждебност, които не би трябвало да са предприети от други различни. Дали, ако решите да избегнете тези неудобства като се придържате към течението на потока ще се чувствате удовлетворени, оставям за размисъл на самите Вас…“

Днес, почти 5 години след написването на тези редове, детето ни е извоювало уважението на съученици, съотборници, съседи и познати от всякакъв характер със своята твърдост и убеденост в избрания път и още повече с логичната обусловеност на вземаните решения. Звучи малко самохвално, но сам се превръща в причина за промяна в околната среда…“

Откъсът е от книгата „Как да отгледаш вегетарианец или здравословни принципи за всеки„.

COMMENTS

WORDPRESS: 0