Рудолф Щайнер за необходимостта от разбиране на Христовия Импулс в днешните времена

Рудолф Щайнер за необходимостта от разбиране на Христовия Импулс в днешните времена

Откъс от лекцията „Йешуа Бен Пандира – подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота“, изнесена от Рудолф Щайнер в

Откъс от лекцията „Йешуа Бен Пандира – подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота“, изнесена от Рудолф Щайнер в Лайпциг на 4 ноември 1911 (СС_130 Езотерично християнство)

В епохата, която стои зад нас, хората бяха насочвани предимно към това да възприемат влиянията на физическия свят. Тази епоха стои вече зад нас и носи името Гръцко-латинска епоха. В тази епоха Христос действаше на Земята във физическо тяло. Понеже тук човекът беше предразположен главно към това да възприема влиянията на физическия свят, Христос трябваше да се яви на физическото поле.

Сега живеем в една епоха, в която се развива предимно мисленето, в която човекът получава своите импулси от света на мислите от астралния свят. Това показва самата външна история. Едва ли можем да говорим за философи в епохата преди древните гърци, можем най-много да говорим за една подготовка на мисленето. Ето защо историята на философията започва с Талес. Едва след Гръцко-латинската епоха започва научното мислене. Интелектуалното мислене се явява едва около шестнадесетото столетие на нашата ера. Оттук и големият принос на естествените науки, при което всяко чувство, всяко вълнение е изключено от мисловната работа. И в нашата епоха хората обичат така особено много науката, защото в нея мисленето не е пропито с душевни вълнения, с чувства. Нашата наука е безчувствена и търси своя напредък в това, че не усеща нищо. Това е характерното за нашата епоха, че тя свързва човека най-вече с астралното поле.

Следващата епоха, която ще дойде след нашата, ще бъде вече по-духовна. Тогава при науката ще вземат участие също и чувствата. Ако тогава някой трябва да държи изпит и да бъде допуснат до науката, ще бъде необходимо той да може да чувства светлината, която стои зад всички неща, да чувства самия духовен свят, който е в началото на всичко. Тогава изпитната оценка на научната работа ще се състои в това да се провери дали при изпита човек може да развие достатъчно душевни вълнения, достатъчно чувства, иначе той ще пропадне на изпита. Той може да знае много, но ако няма правилните усещания и чувства, няма да може да си вземе изпита…

И след това ще дойде епохата, когато чрез своите волеви импулси човекът ще стои във връзка с по-висшия свят, когато на Земята ще важи това, което ще е морално. Тогава на първо място няма да стои нито това, което човекът може да върши външно, нито интелектът, нито чувствата, а волевите импулси. Меродавна ще бъде не сръчността, а моралните качества на човека. От този момент нататък човечеството ще е достигнало моралната епоха, в която ще стои в особена връзка с висшия Девакан*.

* От световете, с които човекът стои в такава тясна връзка чрез своята троична душевна природа, а също и чрез своята физическа природа, изхождат онези сили, които могат да водят човека през света. Това означава, че когато разглеждаме един предмет на физическия свят, това може да стане само благодарение на факта, че имаме очи, за да го виждаме: чрез това човекът стои във връзка с физическия свят; чрез това, че той развива своя мисловен живот, той стои във връзка с астралния свят; чрез това, че развива своя чувствен живот, стои във връзка със света на нисшия Девакан и чрез своя морален живот човекът стои във връзка с висшия Девакан.

Четири свята:                            Участие на човека

Висшият Девакан                           Воля: морални импулси

Нисшият Девакан                          Чувства: естетически идеали

Астралният свят                            Мисли: етерна природа

Физически свят                             Телесност: физически-материална природа

В хода на развитието у човека ще се пробуждат все повече силите на любовта, от които той ще може да черпи своите познания, своите подтици и мотивите за своите действия.

Докато по-рано, когато Христос слезе на Земята във физическо тяло, хората не биха могли да го виждат по друг начин освен във физическо тяло, сега в нашата епоха фактически се събуждат такива сили и способности, чрез които хората ще могат да виждат Христос не в неговото физическо тяло, а в една етерна форма, която ще съществува в астралния свят. Така още в нашата епоха, започвайки от тридесетте години (на 20-ти век) нататък и още повече към средата на столетието, все по-голям брой хора ще виждат Христос като етерна форма. Този ще бъде най-големият напредък в сравнение с предишната епоха, когато хората не бяха узрели да Го виждат така.

Ето какво се има предвид, когато се казва „Христос ще се яви на облаците“ – под това се разбира, че Той ще се яви в етерна форма на астралното поле. Трябва обаче да подчертаем, че в тази епоха Той ще бъде виждан само в етерно тяло. Онзи, който би могъл да вярва, че Христос ще се яви отново във физическа форма, забравя напредъка на човешките сили и способности. Заблуждение е да се вярва, че едно такова събитие като явяването на Христос може да се повтори по същия начин, както вече веднъж е станало.

Следователно следващото събитие е това, че хората ще виждат Христос на астралното поле в етерна форма и онези, които тогава ще живеят на физическото поле и ще са приели ученията на Духовната наука, ще Го виждат. Онези обаче, които не са вече на Земята, но са се подготвили чрез духовно-научна работа, ще могат също да Го виждат в етерна одежда през времето между тяхната смърт и новото раждане. Ще има обаче също хора, които няма да са в състояние да го виждат в етерно тяло. Онези, които са пренебрегнали Духовната наука, няма да могат да Го виждат, а ще трябва да чакат до тяхното следващо прераждане, когато евентуално ще се посветят на духовното познание, за да се подготвят и да разберат това, което ще настъпи тогава.

И докато хората са инкарнирани на Земята, няма да има никакво значение дали са изучавали тъкмо Духовната наука или не; само че тогава явяването на Христос в етерния свят ще бъде за тях един упрек, едно мъчение. Докато онези, които са се стремили към духовното познание в предходната си инкарнация, ще знаят какво виждат.

После предстои епоха, когато в човека ще се пробудят още по-висши сили. Това ще бъде епохата, в която Христос ще се изяви в още по-висша форма: в една астрална форма в нисшия Девакан. И последната епоха, тази на моралните импулси, ще бъде онази, в която хората, които ще са минали през другите степени, ще виждат Христос в Неговата Слава като форма на най-великия Аз, като одухотворено Аз-Себе, като велик Учител на човешкото развитие във висшия Девакан.

Редът е следователно този:

1) през Гръцко-римската епоха Христос се яви на физическото поле

2) през нашата епоха той ще се яви като етерна форма в астралния свят

3) през следващата епоха като астрална форма в полето на нисшия Девакан

4) през епохата на моралността като висша форма на великия Аз.

Сега можем да се запитаме защо съществува всъщност Духовната наука? Тя съществува, за да може един достатъчно голям брой хора да бъдат налице и да бъдат подготвени, когато тези събития ще настъпят. Още сега Духовната наука работи с цел хората да влязат по истински начин във връзка с висшите светове, да проникнат по правилен начин в етерно-астралното, в естетическо-деваканическото, в морално-деваканическото.

В нашата епоха духовно-научното движение е онова, което се стреми да помогне на човека, стремящ се да постави своите морални импулси в правилно отношение с Христос.

Следващите три хилядолетия ще бъдат посветени на това: явяването на Христос в етерно тяло да може да се възприема от хората. Това явление няма да бъде достъпно само за онези, чието светоусещане е напълно материалистично. Човек мисли материалистично, когато признава само материята и отрича всичко духовно или когато принизява духовното до материалното. Човек е материалистичен също и тогава, когато признава духовното само в материална форма. Има дори и теософи, които са материалисти. Това са онези, които вярват, че човечеството е осъдено да види Христос отново във физическа форма. Човек преодолява материализма не чрез това, че е теософ, а чрез това, че разбира. Висшите светове съществуват дори и тогава, когато не можем да ги възприемем сетивно, а трябва да се развиваме нагоре, за да стигнем до тях.

Когато извикаме всичко това пред душата си, ние можем да кажем: Христос е истинският морален импулс, който пронизва човечеството с морална сила. Христовият Импулс е сила и живот; моралната сила, която пронизва хората. Обаче тази морална сила трябва да бъде разбрана. Именно за нашата епоха е необходимо Христос да бъде възвестен. Ето защо антропософията има и тази задача – да оповести идването на Христос в етерна форма.

Преди Христос да се яви на Земята чрез Мистерията на Голгота, беше подготвено също и учението за Христос. И едва тогава физическият Христос беше възвестен. Главно Йешуа бен Пандира беше този, който сто години преди Христос беше предтеча, вестител на физическия Христос. Той също носеше името Исус, но за разлика от Христос Исус, беше наречен Йешуа бен Пандира, Исус, син на Пандира. Той живя около един век преди нашата ера. За да знае човек това, не е необходимо той да бъде някакъв ясновидец, защото това е записано в писанията на равините и този факт е бил често пъти повод той да бъде смесван с Христос Исус. Първо Йешуа бен Пандира бе убит с камъни, а после окачен на един дървен кръст. По-късно Исус от Назарет също бе разпънат на кръст.

Кой беше този Йешуа бен Пандира? Той беше една велика индивидуалност, която от времената на Буда – следователно около шестстотин години преди нашата ера – се е превъплъщавала почти всяко столетие, за да води човечеството напред. За да го разберем, ние трябва да се върнем назад до Съществото на Буда. Ние знаем, че Буда е живял като царски син в дома на Сакия около пет и половина столетия преди нашето летоброене. Онази индивидуалност, която тогава стана Буда, не беше родена като Буда. Буда, онзи царски син, който донесе на човечеството учението за състраданието, не се роди тогава като Буда. Защото Буда не е никаква индивидуалност, Буда е един сан, един чин. Онзи Буда се роди като Бодисатва и се издигна до степента Буда в своята двадесет и девета година на живота си, когато беше потопен в медитация под дървото Боди, и донесе учението за състраданието от духовните висини във физическия свят. По-рано той беше един Бодисатва също и в неговите минали инкаранации и след това стана Буда.

Но работата стои така, че чрез това сякаш мястото на един Бодисатва, т.е. мястото на един учител на човечеството във физическа форма, остана свободно за определено време и трябваше отново да бъде заето.

Когато онзи Бодисатва, родил се като царски син в дома на Сакия, се издигна до степента Буда в двадесет и деветата година на своя живот, санът Бодисатва бе веднага прехвърлен на една друга индивидуалност. Следователно трябва да говорим за един приемник на Бодисатва, който тук се е издигнал до степента Буда. Приемник на Гаутама Буда – Бодисатва стана онази индивидуалност, която в миналото, сто години преди Христос беше инкарниран като Йешуа бен Пандира, като един вестител, като един проповедник на Христос във физическо тяло.

Той и сега е Бодисатва на човечеството, докато някога, след три хиляди години, сметнато от днес нататък, ще се издигне от своя страна до степента Буда. Следователно, той ще се нуждае именно от пет хиляди години, за да стане от един Бодисатва един Буда. Той, който оттогава насам се е прераждал почти всеки сто години, е въплътен също и сега, и ще бъде истинският проповедник на Христос в етерна одежда, в етерно тяло, както някога беше предвестник на Христос като физически Христос. И мнозина от нас сами ще преживеят как ще има хора, които през тридесетте години ще могат да виждат Христос в етерна одежда, в етерно тяло, а по-късно в течение на това столетие ще има все повече и повече такива хора. За да подготви това – ето защо съществува Духовната наука и всеки, който сътрудничи в делото на Духовната наука, помага за тази подготовка.

Начинът, по който човечеството е поучавано от своите ръководители, особено от един Бодисатва, който ще стане МайтреяБуда, коренно се променя в различните епохи. Така, както днес се изучава Духовната наука, тя не можеше да бъде изучавана през Гръцко-римската епоха, защото никой тогава не би я разбрал. Тогава Христовото Същество трябваше чрез своя живот предварително да покаже на хората целта на Земното развитие и Той можеше да действа само така.

Духовното изследване разпространява това учение все повече и повече сред хората и все повече и повече хората ще се научат да разбират Христовия Импулс, докато накрая самият Христос ще навлезе в тях.

Днес чрез словото на ларинкса е възможно да направим разбираема целта на Земното развитие в понятия и представи, а чрез мисленето да действаме върху душите по такъв начин, че да ги разпалим и въодушевим за естетическите и моралните идеали. Обаче днешният словесен език ще бъде заменен през следващите епохи от по-силни пробуждащи импулси, отколкото е възможно днес само чрез езика. В бъдеще езикът на словото ще действа така, че в него, в самите думи ще живеят сили, които ще пренасят душевните трепети от една душа в друга, от учителя в ученика, от Бодисатва върху всички, които няма да се отвърнат от него. Тогава говорът ще бъде носител на естетическите чувства. Обаче за това е необходимо настъпването на едно ново време. В нашето време дори за Бодисатва не е възможно да упражнява такова въздействие чрез ларинкса, каквото ще бъде възможно в бъдеще.

И в последната епоха, преди войната на всички против всички, тогава ще бъде така, че както днес говорът е носител на мислите и представите, а покъсно носител на чувствата, така в последната епоха говорът ще носи и пренася от душа на душа морала, моралните волеви импулси. Днес словото все още не може да действа морално. Днес нашият ларинкс, такъв, какъвто е, съвсем не може да поражда такива думи. Но някога той ще притежава една такава духовна сила. Ще бъдат изговаряни такива думи, от които човекът ще получава морална сила.

Три хиляди години, считано от днес, гореспоменатият Бодисатва ще стане Буда и тогава неговото учение непосредствено ще влива импулси в човечеството. Той ще бъде онзи, когото древните са предвидили: Майтрейя-Буда, един носител на доброто. Той има задачата да подготви хората за разбирането на истинския Христов Импулс. Той има задачата да насочва все повече и повече погледите на хората върху това, което можем да обичаме, да влива все повече и повече това, което наричаме и можем да разпространяваме като теория, в едно морално русло, така че накрая всичко, което човекът може да притежава като мисли, да се влее в моралното.

 

И докато днес все още е възможно някой да бъде много умен, но неморален, ние отиваме към една епоха, в която ще бъде невъзможно човек да бъде едновременно умен и неморален. Ще бъде невъзможно остроумието и неморалното да вървят ръка за ръка.

Това трябва да се разбира така: Онези, които са стояли настрани и са се противопоставили на развитието, ще бъдат противниците, които ще воюват едни срещу други. Даже онези, които днес развиват най-високата интелигентност, ако в следващата епоха не развият в себе си благородните чувства и морала, няма да имат никаква полза от своето сегашно остроумие. В нашата епоха се развива най-високата интелигентност. Тук е постигната една върхова точка. Обаче който сега развива интелигентност, а пропуска следващите възможности за развитие, той сам ще се унищожи чрез своята интелигентност. Тогава тя ще действа като един вътрешен огън, който ще го изгаря, ще го направи толкова незначителен и слаб, че ще стане глупав и няма да може да върши нищо – един огън, който ще го унищожи в епохата, в която моралните импулси ще са достигнали тяхната върхова точка.

Докато днес един човек може да бъде много опасен със своето неморално остроумие, тогава той ще стане безвреден. В замяна на това душата ще има все повече и повече морални сили, а именно такава морална сила, каквато днес човек не може да си представи. За да приеме човек Христовия Импулс в себе си, е необходима най-високата сила и моралност, така че Христовият Импулс да стане сила и живот в него.

Следователно виждаме, че Духовната наука има задачата да положи, да посее още сега в човечеството семена за бъдещо развитие. Обаче в Духовната наука трябва да се има също предвид това, което е валидно за цялото мироздание: Че могат да се явят грешки. Но дори и онзи, който не може още да прониква във висшите светове, може да провери точно и да види дали тук и там се проповядва правилното: там подробностите трябва да бъдат съгласувани.

Изпитайте, проверете това, което се проповядва, проверете всички данни, които се изнасят за развитието на човека, за отделните фази от явяването на Христос и т.н., и ще установите, че нещата взаимно се потвърждават. Това е доказателството за истината, което може да има също и онзи, който все още не вижда във висшите светове. Тук можем да сме напълно спокойни: За онзи, който иска да проверява, учението за второто идване на Христос в етерно тяло ще бъде единствено правилното.

COMMENTS

WORDPRESS: 0