Привлекателната подмяна на истината

Привлекателната подмяна на истината

Както разбрахме духовните гурута, често са добре предрешени войни на матрицата. Тяхната „бойна задача“ се състои най-вече в това да отнемат времето, е

Както разбрахме духовните гурута, често са добре предрешени войни на матрицата. Тяхната „бойна задача“ се състои най-вече в това да отнемат времето, енергията, посоката и разбира се парите. Ще ви дам пример с нашия скромен български пазар. Става въпрос за темата „Богомили“. До преди 4 – 5 години тя беше непозната за широката публика от търсещи. Знанието за нея се изчерпваше със сравнително кратката официална позиция на историята, предимно положителна в своята оценка (инерционна от времето на социалистичеката историография) и естествено отрицателната на Българската православна църква. Няколко великолепни художествени произведения сякаш хвърляха доста повече светлина върху живота на богомилите. Тук на първо място ще спомена двете противоположни гледни точки на великолепния Антон Дончев в книгите му „Сказание за времето Самуила“ и „Странният рицар на свещената книга“. „Аз, Анна Комнина“ е друг чудесен разказ излязъл изпод перото на потомствения историк с ярък усет към художественото Вера Мутафчиева. Критичният Емилиян Станев също има какво да ни разкаже с неповторимия си стил в „Легенда за княз Сабин“ и „Антихрист“. Списъкът ще завърша с по-малко известния, но изключителен познавач на духа – Димитър Делян и неговия впечатляващ литературен диптих започнал с „Глиненият ангел“ и публикуваната 20 години по-късно „Царство и страдание на българите“. Художествената измислица в споменатите книги има единствената цел да придаде плътност на откъслечните исторически данни, превръщайки повествованието в радост за читателя, каквато е целта на всеки един роман.

От своя страна научните публикации никога не са били интерес за широката публика, заради техния суховат език, като дори „Богомилското учение“ на Антон Глогов, която излиза за пръв път през 1915 г не се радва на такъв интерес като масово отпечатваните „извори“ през последните години.

Да! През последните 4 – 5 на пазара се появиха безброй произведения претендиращи със своята „научна стойност“. Изпълнени със зашеметяващи подробности, които могат да бъдат плод само на художествена измислица, те все пак остават сигурен източник на информация за предубедения читател. Някои от авторите претендират за отлично познаване на детайли от бита, социалния и сексуалния живот на богомилите, лечебните им практики и духовните им търсения, все теми, за които има сравнително малко източници или няма изобщо никакви. Други откровено подчертават, че знанието се спуска в тях по невидими информационни канали…

Всички те отговарят на съвременното пазарно търсене, представляващо амалгама от „истина“ и радост. Читателят иска да знае, като по възможност ученето да бъде свързано с положителни емоции и вече наложени очаквания. Ново появилата се „научна“ литература вече не е суха и бедна, а красива и динамична също като приказка за възрастни, почти равна по амбиции на изброените по-горе литературни произведения.

Всички тези книги носят на авторите си популярност и възможност да припечелят повече, продавайки „научно“-художествените си измислици или свързани с тях бизнеси. Екскурзиите до всевъзможни точки от Европа продължават да са супер хит. Те отдавна са излезли от рамките на историческите граници на разпространението на учението. Често се покриват дори твърдини на католицизма като планината Монсерат, недалеч от Барселона. Вероятно скоро ще включват цяла Северна Европа, защото богомилството е идейният родител на Реформацията, т.е. протестантството като потомък на учението трябва да бъде посетено и изследвано. Друга добра бизнес насока е здравето. Вечният супер хит – интерес подвластен и на онези, които не могат да си позволят скъпа екскурзия. Може да бъде намерена „безценна“ конкретна информация по отношение на режим на хранене, фитотерапия, лечение на рак и други актуални търсения, „завещани ни“ от богомилите…

Богомилският бизнес се превърна в своего рода състезание между яхналите го. Но от друга страна също както в областта на храненето се обединяват нутрициолози, диетолози и консултанти, за да промотират своята ненужна стока, така и тук богомило-познавачите си помагат, организирайки общи беседи, конгреси и прочее събития. Така по отработена многократно схема успяват да привлекат внимание и да придобиват каквото са си наумили.

Историческата значимост винаги и навсякъде по Земята е била добро средство за избиване на комплекси. Темата за богомилството е само една от многото благодатни бизнес възможности, които се използват напоследък. Книги посветени на обредни тайнства, на традиции разказани на модерен ню-ейдж език, на търсене на корени на траки и българи по цялата планета и още безброй подобни теми предадени с голяма доза положителност и повишаващи усещането за лична значимост се радват на огромен интерес и съвсем неправилно биват превръщани в източник на сигурни сведения. Навсякъде по света съществува подобна „псевдо-научна литература“. Факт е, че през последните години у нас такива четива са най-продаваните книги. Може би пътят бе посочен от Стефан Цанев.  В периода 2006 -2009 г. той издаде 4-те тома от поредицата ,,Български хроники „. В тях той разглежда българската история от 2137! г. пр. Хр. до 2007 г. сл. Хр. Както самият той отбелязва, това не е исторически труд, а художествено произведение или поема и не претендира за достоверност, но малцина от читателите му обръщат внимание на това и смело го цитират в защита на вярванията си. Бизнес последователите на Цанев, не споменават измислицата, липсата на доказателства и желанието да продадат на клиентите си самочувствие, радост и купища ненужна хартия.

Пазарното търсене води до предлагане! Всички знаем необходимостта от достигане на равновесие. Тогава може би трябва да внимаваме какво точно търсим. Доколко имаме нужда от продукта, който ни е заинтересувал и дали вниманието ни не е било жертва на манипулация. Дали не сме накарани да погледнем в някоя посока и да се разделим с време, енергия и пари?

Няма нищо по-матрично от модата във всяко едно отношение. Апропо до преди години, когато ме питаха дали съм православен, отговарях че съм по-скоро богомил, което пораждаше още куп други въпроси. Днес темата е набрала такава популярност изпъстрена с глуповата езотерика, че вече не употребявам тази дума. Може би просто трябва да се оглеждаме, дали не сме част от стадото подгонено в някоя посока…

Валентин Грандев

COMMENTS

WORDPRESS: 0