Правила от Учителя за развиване на душевните сили

Правила от Учителя за развиване на душевните сили

Откъс от беседата „Правилното растене на душата и хармоничното развитие на душевните сили“, държана от Учителя на 22.08.1921г.: В Природата има ед

Откъс от беседата „Правилното растене на душата и хармоничното развитие на душевните сили“, държана от Учителя на 22.08.1921г.:

В Природата има един велик закон, според който всички тези сили се развиват правилно и последователно. Измежду съвременните методи за развиване на душевните сили, които са създадени от няколко хиляди години насам, има някои, които са правилни, а други – неправилни, понеже събуждат някои сили по-рано от другите и вследствие на това се зараждат много нежелателни резултати…

Когато сте болни и при вас дойде някой човек, хване ви за ръката и с това хващане вие веднага оздравеете, като умът ви добива също здраве и яснота, питам: на какво се дължи това оздравяване, причинено само от допирането с този човек? То се дължи на Духа, на реалната проява на Духа. Това е тази реална форма. И ако тази форма не може да произведе у вас този ефект, това означава, че Духът го няма там, означава, че вие имате само сянката на Духа. Следователно от проявлението на нашия ум, на нашето сърце и на нашата душа в даден момент ще се познае доколко реално нашият дух се проявява. Ние в себе си трябва да знаем доколко той е реален, или не. Трябва да знаем това.

После, аз искам вашите представи за Бога да бъдат ясни. За Бога трябва непременно да имате една много ясна, реална представа, в която да не остава никакво съмнение и според тази представа всякога да Го познавате, където и да отидете, да знаете, че Той е, а не друг. Това се изисква от ученика на Бялото Братство.

Има моменти в живота, в които сам Господ се проявява, сам Господ заповядва, и вие трябва да знаете тези моменти. Това ще научите от някои вътрешни опити и тогава ще настъпи фазата на посвещението. Когато настъпи тази фаза, умът ви ще тръгне в правилния път на тази философия. Това ще бъде посвещението. А след това ще бъдете в състояние да изучавате небесните светила – Слънцето, Венера, Марс, Сатурн; после да влизате в други светове, за да се съобщавате с техните жители. Това, което сега преживявате, още не е живот. То е азбука на живота, защото има и други състояния, в които животът има проявления, различни от тези, които ние познаваме тук. И тогава каква е целта ни, каква е целта на живота? Да влезем в съобщение с тях. Реално трябва да разсъждаваме…

Вие трябва да се стараете да развиете умствените си способности. У вас има много дарби, които очакват своето развитие, чакат да им дадете една по-съществена основа. Не се обезсърчавайте. Ако изгубите кураж, то е от лукаваго!

Вие искате да бъдете герои, но дойде ли нещо, което ви жегне, изгубвате всичко. Герой е този, който като го жегнат, веднага си плюе на раната, сам се лекува и продължава пътя си. С плюнка си лекува раната и върви напред. А сега като те жегнат, викаш този-онзи на помощ, минават месеци и казваш: „Слава Богу, отървах се от дявола!“ Мислиш се за много умен, мислиш, че много знаеш. Нищо не знаеш, щом не можеш да се лекуваш сам! И не само ще лекуваш и миеш своите рани, но и раните на своите другари…

Друго заблуждение, което се явява и между младите, и между старите, е кой от тях знае повече. Знанието зависи от пробуждането на Божествените способности, които имате в душата си. Те трябва да се пробудят и чрез тях ние ще изучаваме света по един обективен начин. Ние трябва навсякъде да изучаваме света обективно, а ние, като нямаме такова обективно схващане, спираме се и се питаме дали еди-кой си човек говори Истината, или не. За мен този въпрос е решен. Аз ще ви дам един метод да познавате дали даден човек говори Истината, или не. И вас, когато говорите, също ще ви познаят дали говорите Истината.

Така че ние сега ще се стремим да събудим у нас тези възвишени чувства, които са още в спящо състояние. У вас са събудени засега обикновените чувства, обикновената Любов, която от време на време се примесва с духовната Любов, но самата духовна Любов още не е започнала да се проявява. Че тя не е пробудена, се забелязва по тази ревност между вас, забелязва се по това, че не може да се търпите едни други. Духовни хора, пък не могат да се търпят! Те са с духовна табела, а съдържанието им не е духовно. Някой казва: „Тази сестра не е духовна.“ Ами че и ти не си такъв! Друг казва: „И тази сестра не е духовна.“ Че и ти не си, защото ако беше духовен, само ще ги попипаш по очите и веднага те ще видят и ще тръгнат напред.

Когато Каравелов създаде тези дребни пари – каравелчета, колко българи бяха излъгани с тях! Гледаш ги, отначало са лъскави, минават за наполеончета, а после почернеят и загубят цената си. Ти мислиш, че всяка теория, всяко учение, което е лъскаво, е ценно и казваш: „Знаеш ли какво имам аз, какво научих! Тук, тук в кесията ми е.“ Не мине и месец, те почернеят. От лъскавината на тези учения не се лъжи! Ние сме готови да приемем всяко учение, откъдето и да дойде то. Който и да ни донесе Божествените Мисли, Божественото Учение, ние сме готови да го възприемем. Който и да ми донесе една хубава книга, ще я приема. Но една книга, която няма никакво съдържание, и най-ученият човек да ми я донесе, ще кажа, че в нея няма нищо.

Та каква е главната цел? Да станем добри. Аз казах, че Доброто е плод на Любовта, а Любовта е плод на Духа.

Този живот, който сега имаме, е естествен. В Писанието се казва, че Господ щял да разруши сегашното тяло, търбуха. Вие как тълкувате тази мисъл? Това тяло Той няма да разруши, а след като то изпълни своята служба, понеже иде ново тяло, което сега се изгражда, то ще отстъпи мястото си на новото. Следователно нашите нови чувства, сетива и способности ще се включат в тези нови тела, които сега се градят. Новото тяло у някои е в началото си, а у други е на един месец. Аз говоря за изграждането на това ново тяло, от което ще произлезе вашето възкресение. С тези тела, с които сега вие живеете, не можете да вървите в тази Истина. Тялото на плътта е плът, а тялото на духа е дух. Плътта е тяло, където духът временно живее, а духовните тела са тела на Вечността.

В този смисъл аз искам от вас да се заемете да изучите учението на Бялото Братство. Вие ще го намерите разхвърляно в целия окултизъм – в теософията, в християнството, навсякъде ще го намерите. В туй учение има навсякъде единство, в него няма разногласие. В учението на Бялото Братство има едно особено разбиране за създаването на света, има една особена теория. Бялото Братство никога не оспорва съвременните теории, то си мълчи за тях. То не казва никому: „Ти не си прав.“ То ще му каже: „Прав си.“ И прави са съвременните хора – туй, което те са видели и описали, правилно са го описали. Но когато те описват туй, което не са видели, то там мълчи и казва „Туй, което не съм видял, не зная, и няма какво да оспорвам“.

Някой ми казва:

– Ти не разбираш духовния свят.

Питам го:

– Ти ходил ли си в духовния свят?

– Не, не съм.

– С ангелите разговарял ли си?

– Не съм.

– Със светиите разговарял ли си?

– Не съм.

– Е, тогава?

– Видял съм нещо – една сянка мина покрай мене.

– Е, какво, каза ли ти нещо?

– Нищо не ми каза, само се усмихна.

А тази усмивка знаете ли как я тълкуват турците? Когато им се усмихне някоя жена, те си казват: „Работата е наред – тя казва: „Само за мен мисли той“.“ Това е погрешно схващане на нещата. Тази сянка се била усмихнала – туй усмихване трябва да изтълкувате в друг смисъл. Има усмивка и усмивка. Сянката погледне някак сериозно, ти казваш: „Искаше да ми каже нещо.“ Какво искаше да ти каже? Когато човек само се усмихне, мускулите на устните се повдигат, а очите са ясни, огнени, няма мекота в тях. Какво показва всичко това? Такава усмивка показва: „Аз ще те изям!“ А когато една усмивка излиза отвътре, в очите има божествена светлина, има мекота, нежност. Този човек казва: „Аз съм готов да ти помогна, аз любя Господа.“ Следователно за мен усмивките веднага разрешават въпроса. Когато покрай мене мине една сянка и ми се усмихне, гледам очите ѝ остри ли са и иска ли да ме изяде, или са меки и нежни, и иска да ми помогне…

По време на галското духовно движение в Англия през 1905 година жената, която водела движението, придружавана от огнени кълба, като се връщала една вечер от събрание, казала на един свой близък приятел да я чака отвън. По едно време тя видяла да върви пред нея един господин с черна пелерина, помислила, че това е приятелят ѝ, и забързала, за да го настигне. Извикала го по име, но той не обърнал лицето си. По едно време той се доближил до нея със забулено лице и поклатил заканително пръста си. Тя веднага се досетила, че това не е нейният приятел, и поискала да узнае кой е той. Веднага го познала – той се превърнал в черно куче и се скрил. Тя казала: „Това е дяволът, който се бърка в моето царство, но аз ще се разправя с него.“

Ние трябва да знаем точно дали тези, които срещаме, са наши приятели, или не, мислят ли като нас, или не, мислят ли право, или не. Ние трябва да имаме с всички наши приятели една мисъл, едно сърце – мисълта ни да е отправена към Бога, да служим на Бога. И всеки от вас, който е готов да действа за Бога по този начин, ние сме готови да приемем с отворени ръце, готови сме да му дадем нашето пълно съдействие. Но белите братя са много взискателни и ако той се откаже да служи на Бога, те ще затворят вратите си за него.

Сега вие трябва да знаете, че в България има достатъчно братя от Черното братство, които са готови да се борят с нас. Тези братя са между православните в църквата, между католиците, между евангелистите. И между нас ги има. Те навсякъде действат според принципа: Разделяй и владей. Навсякъде искат да внасят смутове. Често те ви заблуждават. Навсякъде, където има такива събрания, те идват и винаги са много учтиви. Онези, които не ги разбират, ги считат за големи кавалери. Те са въплътени. Затова ще изпитвате духовете. Тези хора са винаги много добре облечени – с елегантни дрехи, с черни ръкавици, с попски калимявки, с попски дрехи, с владишки корони, на професорски катедри. Ние няма защо да им се сърдим – те са много учтиви. Това е борба – те са съвършени в обноските си, много са умни. Не мислете, че можете тъй лесно да се борите и да се разминете с тях. Те са от Черното братство, но са много умни – в тях има знания и могат да ви измамят, да ви спънат във вашия път.

Туй сега не ви казвам, за да се плашите и да мислите, че когото срещнете и когото видите, е от Черното братство. Бъдете спокойни – няма защо да се плашите, те не са страшилища. Те са хора, поставени в тяхната еволюция и изпълняват мисията си, но ние трябва да знаем тяхното предназначение и нашата задача. Всеки да стои на мястото си и като срещнем такъв брат, да му кажем: „Твоето движение е едно, нашето движение е друго, посоката, в която ние отиваме, е права, и посоката, в която вие отивате, е също права.“

Можеш ли да се поставиш пред един такъв брат така, той ще те приеме, ще отстъпи и ще каже: „В твоя ум има една философия.“ Но речеш ли да го обърнеш към Господа, ти се поставяш на погрешна посока. Всяка душа трябва сама да се обърне към Господа, към Божественото Слънце – ти не можеш да я обърнеш. Евангелието казва, че ти можеш да я обърнеш към Господа, но само ако тя иска това. Всяка душа трябва сама да се обърне към Господа, защото в своето движение тя има собствена орбита и сама трябва да се обърне към Слънцето. Докато тя се отдалечава от Слънцето, докато си върви по своята орбита, тя трябва да бъде оставена да си измине своя път – вие не можете да измените нейния път. И ако искате да обърнете тази душа, вие ще измените целия ред на Космоса.

Следователно на Земята ние можем да помагаме само на ония, пътят на които съвпада с нашия. А когато техният път не съвпада с нашия, вие и от едната страна, и от другата страна ще харчите енергията си напразно.

Аз ви нахвърлям тези мисли, защото ще се явят някои и ще ви кажат: „Ти спасен ли си, познал ли си Христа?“ Не се бойте, че някой ще ви обърне – обръщането ви се състои в това да имате Любов. Имате ли Любов, имате Бога в себе си, а имате ли Бога, имате и Христа, защото Бог е Любов. Ще ви кажат: „Твоето сърце стопли ли се?“ Да, когато ставам сутрин и изпълнявам Волята Божия, когато се храня с Любов, когато говоря с Любов, когато пиша с Любов, когато чета с Любов. Питам се: „Аз с Христа ли съм? Тогава познавам ли Христа, или не?“ Да, не само че Го познавам, но и живея заедно с Него и разговарям с Него, всеки ден се храня заедно с Него. Отличен човек е Христос!

Трябва да бъдете прями и категорични – тогава и всички други прояви ще дойдат. Има и други духовни прояви, но вие ще се стараете да развиете вашите психически сили – силите, които Бог е вложил във вашите души. Например някои от вас, които са развили в себе си тези сили, тези способности, чрез своята воля ще могат да излизат от телата си навън, но всички няма да бъдете в състояние да правите това. Който е готов, ще напусне тялото си, ще направи една разходка – може да отиде и в Америка, и в Китай, и другаде. А който не е готов, ще чака. Всички не сте герои – нека всеки се задоволи с това, което му е дал Духът. Или с други думи, нека всеки съответно на степента на развитието си, съответно на това, което му е дал Духът, бъде верен на Господа. Този Дух сега работи и всичко разпределя. Аз искам всичко да става според волята на този Божествен Дух.

Искам да бъдете във вътрешна хармония, да не се раздвоявате. Мене вие не можете да раздвоите по никакъв начин – щом речете да ме раздвоите, аз късам нишките и ви оставям долу. Раздвояване не трябва да има. Ама някой ми изпраща мисълта: „Ти на прав път ли си?“ Аз късам нишката. В моя път дясна и лява страна няма. Има само един път – Пътят на Любовта. Нищо повече! И десният, и левият път са свързани с Любовта. Върви по този път и не се бой…

Първото нещо у нас: да няма нито помен от лъжа – нито ще ви лъжа, нито да ни лъжете. Никой да не прави и опит за това… Предупреждавам ви, че ако искате правилно да се развивате, аз повече няма да ви говоря върху това, няма да се спирам на него, защото отсега нататък има много да се учи, предстои ни една велика наука. Пред нас има много неща за изучаване, разкрива се един нов, велик живот…

Заемете се с най-малките дарби да ги развивате. Всеки, какъвто най-малък талант и идея да има, да ги развива. Всеки от вас, каквато и най-малка дарбица да има, да не я пренебрегва Дайте ѝ място, тя ще се развие, тя е отлична. Не се спирайте да казвате: „Този мой брат е по-талантлив, на мене Господ нищо не е дал.“ Този твой брат, който има толкова дарби, е посветил десет живота в труд и постоянство и нищо не е добил току-така.

Даром се дава само на способните ученици. Когато един ученик е трудолюбив и способен, учителят е готов всичко да му даде, а ако не е трудолюбив, нека работи сам.

В бъдеще бих желал всички онези, на които умовете са развити, да изучават всичко, да изучават цялата Природа. Онези, у които сърцата са пробудени, да създадат в себе си една черта на братолюбие, кротост, смирение – но не привидно, външно смирение. Бих желал да създадете от себе си характер.

Смирен човек аз наричам този, който много знае, който всичко знае. Когато влезе някъде, където се занимават деца, той им казва: „Тъй, деца, работите ли? А, отлично работите!“ Той сяда с тях, като че ли е на техния уровен, и им дава импулс в работата, а децата казват: „Този човек е като нас – като нас мисли.“ Защо? Защото им предава своето знание. Той им говори с душата си. Това значи да бъдеш смирен! А когато нямаш смирение, ще кажеш: „Само те говорят, не ми дадоха думата.“ Такъв човек не е смирен. Смиреният човек чака времето си, чака реда си. За всички нас в този свят има определено време…

Сега пак ще ви помоля през тази година да се стараете да вложите хармония в умовете си – да мислите хармонично, да чувствате хармонично, да действате хармонично и само така ще създадете един нов подтик, иначе ще парализирате еволюцията си. Ще станете меланхолични и ще кажете: „Ние и тук не намерихме това, което търсихме.“ Че къде ще го намерите? Аз бих ви запитал: „Къде ще намерите пътя към Христа, кой ще ви го покаже?“ Ще дойде един евагелистки проповедник и ще ви каже:

– Ела, аз ще ти кажа какво е казал Христос, какво е писал апостол Павел!

– Да, но ти не го писа. Знаеш ли къде е Христос, срещал ли си го, в тебе живее ли?

– Аз не съм срещал Христа, зная само, че тъй е писано…

Това не са факти. Знание е това, придобито чрез вътрешна опитност. Щом е така придобито, ние може да си направим винаги този опит. Когато един скулптор може да извае една хубава статуя, един техник да направи една машина, един инженер да построи железопътна линия, един астроном да изчисли траекторията на една планета, това е знание, това е учение! А ако някой предскаже нещо и то не се сбъдне, това не е учение, това не е знание.

В Бялото Братство Учението е неизменно, в него изключенията са много редки и те много скоро се поправят. Изобщо Учението, в което ще влезете, е основано върху една канара, която не може да се разбие. В това Учение, още от създаването на света, още от самото начало, има редица факти, които са написани, но се пазят в тайна. Това се знае от онези братя, които са ходили горе и всичко това сега запазват на Земята. Всичко това е написано върху каменни скрижали и един ден, когато вие се развиете, ще го четете, ще видите каква е историята за създаването на света от началото до сега. Ще разберете всички стадии, всички фази, през които сте минали, и ще почнете да виждате тези фази. Те ще се явяват пред очите ви като живи картини. Струва си да изучавате тази наука!

Следователно струва си да бъдем ученици на Великото Бяло Братство, понеже учителите на това Братство държат целия архив на Космоса. Те пазят книгата на Живота и всички вие трябва да изучавате тази книга. По-голямо благо от нея няма. Това е изкуство и затова всички ще се стремите да го придобиете. То няма да дойде изведнъж, а постепенно. Един ден ще си кажете: „Благодарим, че тръгнахме в този път!“ Защото колкото по-рано тръгнете, толкова по-добре, и колкото по-късно тръгнете, толкова по-късно ще стигнете. Не се отчайвайте, може да дойдат изпитания, колебания, съмнения. Това са естествени неща в този път. Не се плашете, вярвайте, вие сте под ръководство. Щом сте верни на закона на Любовта, няма да има никакви изключения и тогава на всичко ще се научите.

Ще се научите да предавате учението на Бялото Братство. Да не казвате, че това е учението на някой си Дънов, че той го е измислил. Ако аз сега съм го измислил, утре ще дойде някой Иван, някой Петко, някой Стоян. Е, какво ще стане, ако ние измисляме нещата? Какво ще стане с тези картини? Другояче стои въпросът. Всички велики хора, които са идвали, са предали тази Божествена Истина тъй, както тя им е дадена. В това седи тяхното величие, тяхната слава – че са предали тази Истина тъй, както Бог им я е дал, а всеки, който не е предал тази Истина тъй, както му е дадена, е от черните братя. Не е въпросът за Петко и за Стоян, а за Божествената Мъдрост и Божествената Любов, в която всички трябва да се учим и посвещаваме, че като ходим в нея, на всички да се отворят очите. Всички да сме с отворени очи, а не вие да сте слепи, а аз да виждам…

Ако вие сте слепи и аз ви убеждавам, че това е така, онова е така, такава философия не може да има в света. Философия може да има само тогава, когато ученикът и учителят еднакво виждат и еднакво мислят, но учителят има само по-голяма опитност, има повече знания и затова върви напред, показва пътя, а учениците вървят след него. Такъв е пътят, който Бог е създал в този свят.

Та сега между вас съмнението да се намали поне със 75%, да добиете вяра в себе си. Знаете в кое – във вашето Божествено Себе. Във всички ви, вътре във вас, има едно Божествено Начало. Вярвайте всички в Божественото, което живее във вас, което ви говори, само това е спасителният път! Говори ли у вас Божественото, вие сте на спасителния път, не говори ли – всички сме на човешкия път. И тогава е опасно.

А сега всички в разни направления на работа! Кой каквато дарба има, кой каквито дарби му е дал Господ – всеки да се старае да развие в себе си някоя малка дарбица…

Белите Братя ви отварят място в тяхната Школа. Ако бъдете верни на този закон на Любовта, ще опитате верността на моите думи, но ако не бъдете верни, ако изневерите, ще ви изключат. Аз не отговарям за това, няма да ми се сърдите.

Първото нещо е да имате една беззаветна Любов. Ще влезете с пълно сърце, ум и душа, за да проявите волята си, да се учите от Господа. Тъй е казано с езика на пророците – да се учите от Господа, но ще започнете всички с Любов. Това е Божественият Път – друг път няма! Има друг път, но за други.

Бялото Братство върви по пътя на Любовта. Като влезете в този път, ще видите друг специален път и ще разберете, че тази е една от най-добрите системи, които съществуват в света – системата на Белите Братя. Няма друг по-хубав път! А това в един живот няма да го научите, и в два живота, и в три, и в пет, и в десет живота няма да го научите. Не се смущавайте – няма нищо! Който ви каже, че може да го научи в един живот, не ви говори истината…

Земята крие големи богатства, Месечината крие големи богатства, Слънцето – също. И тези богатства са все за човека. Затова ние сега трябва да бъдем ученици на Белите Братя, затова трябва да сме послушни в това си прераждане…

Първото нещо: да се стараете да бъдете добродетелни и умни, да имате схватлив, остър ум, за да не могат хората да ви лъжат. Ще оставите да ви лъжат, без да се излъгвате.

Сега се завършват общите упътвания. През годината всеки ще се старае да работи върху себе си по особен начин. Всеки от вас трябва да има свой особен метод за работа върху своето умствено и духовно развитие за укрепване на волята и ума. Ще си съставите по един метод в себе си, за да се образува у вас тази особена черта. Всички да имате по нещо особено, да няма между вас двама души еднообразни. Това е красивото, хубавото! Смесената китка е хубавата, но не откъснатата…

Сега вие сте като онези гарджета, които чакат в полога майка си да им донесе храница. Тя дойде, те отворят човката си и – цък. Но види тя, че то може самичко да си отваря човката и да се храни, тя отива на друго клонче и щом то си отвори човката, тя го погледне и не му дава нищо.

Затова някои от вас трябва да излязат от полога си. Аз искам да излезете от там! Онези от вас, на които крилцата са израсли, трябва да напуснат полога си и сами да си търсят храна. А онези, на които крилцата още не са израсли, могат да стоят там. Когато щъркелчетата израснат, повдигат се малко с крилцата си и после пак слязат, след това повечко се повдигнат и слязат. Правят няколко такива опити и като видят, че могат да хвърчат, изхвръкват. Така и вие – малко по малко ще се вдигате, докато най-после станете свободни и можете да се учите сами. Това са все символи – вие ще ги употребявате и ще ги използвате…

В Природата детето ражда ли се умно? Не. Ами постъпките на това дете морални ли са? На вашите деца постъпките не са морални. Майката обаче търпи това. Тя заличава всички тези неморални прояви, чисти детето си от всички физически недъзи и иска то винаги да бъде чисто. А един ден, когато израсне, то става морално, силно и винаги е чисто. В Природата тъй се започва, тъй се проявява всичко. Затова своите слабости ще ги схванете като една необходимост, като една фаза от нашето развитие. Когато у нас се появи една слабост, ние не я искаме… В морално отношение нашите органи не са тъй развити, затова волята ни не може да ги контролира. И в нашите усилия трябва да се стремим да укрепнем духовно, да развиваме нашите способности и каквото имаме – ръце, крака, очи, вежди – да ги ценим, да ги използваме до техните крайни предели и като си свършим работата, да кажем: „Господи, ние много Ти благодарим и пак Ти връщаме това, което ни даде!“ На друго място пак ще вземем, каквото ни дадат, пак ще благодарим и ще оставим тази книга. Туй тяло, което имаме, е една книга, ние ще го оставим и Господ ще ни даде тогава друго тяло.

Сега всички противоречия вие ще ги изпитате и доброто ще задържите. Ще гледате широко, няма да осъждате, да критикувате. Ако някой от вас е сприхав, бърз, ще кажете: „Благодарим на Бога, че имаме такъв брат.“ Ако някой е флегматичен – пак ще благодарите. Във всичко ще виждате добрата страна и ще благодарите. И когато се срещнем с всички тези братя, ще видим, че всеки от тях има по нещо добро, ще видим все нещо особено.

COMMENTS

WORDPRESS: 0