Подбрани мисли от „Свещени думи на Учителя“ (част 5)

„Ученикът трябва да върши всичко като пред Бога. В това седи неговата Любов!“ „Има физическа, умствена, духовна и Божествена близост. Ист

„Ученикът трябва да върши всичко като пред Бога. В това седи неговата Любов!“

 

„Има физическа, умствена, духовна и Божествена близост. Истинската близост на душите се гради върху Божествените връзки. Те са единствените трайни, неизменни и вечно усилващи се.“

„На Земята всичко е преходно. Ученикът не трябва да желае нищо земно. Той ще си служи с буквара и плочата, докато завърши първо отделение; и после ще мине напред, а тях ще остави за другите.

Няма защо да носи със себе си и буквара и плочата в университета.“

 

„Новото учение е само за човека с пробудено съзнание. То не е за човек, който живее със старите идеи.“

 

„По-добре е ученикът да почне с мъчнотии, отколкото с блага. Тъй още от началото ще укрепне.“

 

„Когато ученикът люби Бога, страданията се издържат леко.“

„За да се изпита Любовта на ученика, той ще бъде прекаран през ред изпитания, съблазни, съмнения, разочарования. Ако издържи всичките до край и не се съблазни в Любовта – тогава иде посвещението.“

 

„Когато ученикът иска да се срещне с Учителя си, трябва да се приготви за това: не трябва да има никакви връзки с преходното; това е процес в съзнанието. Той е в силно молитвено състояние. Моли се Бог да му съдействува да възприеме и разбере правилно мислите на Учителя, за да ги използува и приложи добре.“

 

„Не всякога Учителят може да говори.

Понякога трябва веднага да действува: когато ученикът разглежда и изучава една бомба, която след две минути ще експлодира, Учителят няма време да му обяснява, че това е нещо опасно, а веднага ще я вземе от ръцете на ученика и ще я хвърли някъде надалеч в пространството! Ученикът ще разбере това едва след като чуе бомбата. И ще благодари на Учителя си, задето не му е говорил нищо тогава.“

 

„Спрямо страданието не трябва да си пасивен. Като дойде, приеми го тихо и спокойно. Така положението ти ще се уясни и ти ще извлечеш полза от него. Същевременно активно ще работиш, за да се справиш с него. До дето то трае, ти не изгубваш равновесието и мира си. Ти имаш разумно отношение към него, разбираш вътрешния му смисъл и значение.

Така ти ще превърнеш страданието си в хармония.“

COMMENTS

WORDPRESS: 0