Образованието

Образованието

"...Основната ми обучителна цел при общуването с детето беше да го науча да мисли. Последователният анализ базиран на широки познания може да елиминир

„…Основната ми обучителна цел при общуването с детето беше да го науча да мисли. Последователният анализ базиран на широки познания може да елиминира досадната грешка на случайния избор, прикрита под модерното – интуиция. Не омаловажавам стойността на душевните прозрения, но те трябва да ни служат тогава, когато по обичайния път на логиката не можем да достигнем до приемлив избор. В противен случай се стига до безкрайна поредица от грешки, подсказани от сърцето. Звучи сложно като става дума за малчуган, но подходът може да е опростен, съобразен с възрастта на детето.

Във времето, когато разговорите ни бяха непрекъсната викторина от свързани въпроси, постоянно отварях скоби във всички подходящи случаи, за да му обясня как с неговите знания сам би могъл да намери търсените отговори. Естествено, в началото плахо и несигурно детето се опитваше да открие някаква логика, която често не бе правилната. Проявявах търпение да обяснявам какво е пропуснал да вземе предвид, за да стигне до верния отговор, а не просто да му показвам, че греши. Бих могъл да го мъча, докато сам открие правилния път, но този подход не ми харесва, защото детето можеше да се обезсърчи или да се почувства глупаво. Важното беше с необходимото самочувствие да си изгради правилен алгоритъм на мислене всеки път щом се изправи пред някакъв въпрос. Разбира се, бяхме далеч от идеалния вариант и често имаше моменти изпълнени с мързел да се използва главата или пък разчиташе на чужди усилия. Все пак не е редно да се очаква от едно дете да бъде гений – работохолик. Важното за мен е да поставя под съмнение (в смисъл на анализ) многобройните остарели постулати на образованието и посланията на медийната и рекламната среда, които не внушават разумен избор. Ако мислите, че съм имал проблеми с мислещото дете, грешите. Винаги съм се старал да бъда максимално честен с него, така че не съм попадал в ситуации да бъда поставен в ъгъла. Не така стоят нещата в училище.

Образованието е много далеч от целта да създава разумни хора. Ниската летва да четат и смятат създава генерация след генерация от консуматори на стоки на непрекъснато разширяващия се пазар, така необходими за все по-високите печалби, при възможно по-ниски разходи за убеждаване на аудиторията от клиенти. Да, в това превръщат децата ни и то с мълчаливото ни съучастие. След безкрайното преповтаряне на все един и същи материал през първата година, когато целта на учителката беше всички да завършат по възможност на едно ниво, децата които имаха повишен интерес към учебния процес започнаха да го губят. В края на първи клас синът ни, който цяла година изучава английски, не знаеше нито дума. Тогава разбрахме, че образователната система няма да се грижи за нашето дете и трябваше ние да му обърнем внимание. Започнахме да го учим да преразказва прочетеното по различни теми, да заучава правилно думите от чуждия език и изобщо на всичко, което трябваше да донесе от училище като знания и умения. От своя страна образователната система сама се дискредитира пред Кирил, като многократно се конфронтира с вече наученото от него. Още в първи клас се върна възмутен, защото госпожата казала, че косът е прелетна птица и когато си позволил да я поправи с твърдението, че тези птици през цялата зима хвърчат на големи ята в полето край село и около града, тя непоколебимо му казала да мълчи. Затова в трети клас, след недоумението, че в учебника са обявили за двойник на сърнелата, тигровата гъба, той отишъл с цялата налична у дома специализирана литература, за да докаже несъстоятелността на това твърдение и да не позволи на учителката да налага мнение от позицията на силата. Разбира се, вината не е единствено у бедната жена. Откакто образованието и свързаните с него дейности като писане на учебници и работа по извънкласни програми се превърна в бизнес, все повече неграмотни, но добре ориентирани към печалбата хора оказват влияние върху нашите деца, с което съдействат за постигането на поставените от системата все по-ниски критерии за знание.

Именно заради последното, образованието на Кирил през първите четири класа се превърна в наш ресор. Опитвахме се да обръщаме внимание на слабите му страни, докато в силните той сам напредваше, заради спортната му страст да бъде пръв. Междувременно прояви завидни математически способности и бързо усвояване на различни методи за решаване на задачи. В началото на четвърти клас си постави за цел да постъпи в математическа гимназия при първата възможност, още на следващата година, за да развива по-добре потенциала си. Зарадвахме се на желанието му, тъй като усиленото изучаване на каквото и да било, би ангажирало достатъчно много от свободния му мисловен капацитет, а и престижното училище би му дало добър старт в живота. Бях доволен, че сам осъзнава правилността на избора си от гледна точка на загубата на време в обикновеното училище. Така не се наложи ние да го насочваме в развитието му, прехвърляйки върху плещите му неосъществени амбиции. След няколко месеца домашни занимания се представи успешно на поредица от състезания и в резултат на това е в редиците на 50-те деца приети в математическа гимназия още от 5-ти клас, където ще бъде подготвян по различен начин. Ако се върнем на основната идея на тази книга, така той за пореден път доказва несъстоятелността на твърденията, че липсата на месо в менюто забавя умственото и физическото развитие…“

Откъс от книгата „Как да отгледаш вегетарианец или здравословни принципи за всеки„.

COMMENTS

WORDPRESS: 0